РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
14 април 2011 година(*)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността „ACNO FOCUS“ — По-ранна национална словна марка „FOCUS“ — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009) — Реално използване на по-ранната марка — Член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009)“
По дело T‑466/08
Lancôme parfums et beauté & Cie, установено в Париж (Франция), за което се явяват адв. A. von Mühlendahl и адв. J. Pagenberg, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н G. Schneider, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е
Focus Magazin Verlag GmbH, установено в Мюнхен (Германия), за което се явяват адв. R. Schweizer и адв. J. Berlinger, avocats,
с предмет жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 29 юли 2008 г. (преписка R 1796/2007‑1) относно производство по възражение между Focus Magazin Verlag GmbH и Lancôme parfums et beauté & Cie,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: г‑н L. Truchot, председател, г‑жа M. E. Martins Ribeiro и г‑н H. Kanninen (докладчик), съдии,
секретар: г‑жа S. Spyropoulos, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 21 октомври 2008 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 13 февруари 2009 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 29 януари 2009 г.,
след съдебното заседание от 17 ноември 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 23 юли 2003 г. жалбоподателят, Lancôme parfums et beauté & Cie, подава заявка за регистрация на марка на Общността пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) съгласно Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), в редакцията му след измененията (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „ACNO FOCUS“.
3 Стоките, за които е поискана регистрацията, се включват в клас 3 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година, ревизирана и изменена, и отговарят на следното описание: „Козметични средства и грим“.
4 Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 27/2004 от 5 юли 2004 г.
5 На 16 септември 2004 г. встъпилата страна Focus Magazin Verlag GmbH прави възражение на основание член 42 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 41 от Регламент № 207/2009) срещу регистрацията на заявената марка.
6 Възражението се основава на:
– словната марка „FOCUS“, регистрирана в Германия на 23 май 1996 г. под № 39407564 за стоки и услуги от класове 3, 5, 6, 7, 8, 9, 14—16, 18, 20, 21, 24—26, 28—30, 33, 34, 36, 38, 39, 41 и 42;
– заявка № 453720 от 17 януари 1997 г. за регистрация на словната марка на Общността „FOCUS“ за стоки и услуги от класове 3, 6, 7, 9, 14, 16, 21, 25, 28, 29, 32, 33, 35, 38, 39, 41 и 42.
7 Възражението се отнася до всички стоки, обхванати от заявката за марка на Общността „ACNO FOCUS“, и се основава на всички стоки и услуги, обхванати от по-ранната национална марка „FOCUS“ и от заявката за марка на Общността „FOCUS“.
8 В подкрепа на възражението са изтъкнати основанията, посочени в член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 (понастоящем съответно член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 Регламент № 207/2009).
9 С писмо от 10 септември 2005 г. жалбоподателят иска, съгласно член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009), встъпилата страна да представи доказателства, че по-ранната национална марка „FOCUS“ е била реално използвана през петте години, предхождащи публикуването на заявката за регистрация на марката на Общността „ACNO FOCUS“.
10 С писмо от 20 декември 2005 г. встъпилата страна изтъква по същество, че за по-ранната национална марка „FOCUS“ са образувани няколко производства по възражение в Германия след регистрацията ѝ, като всички те са приключили на 13 януари 2004 г., така че задължението за използване на по-ранната марка възникнало едва на 13 януари 2009 г.
11 С писмо от 4 септември 2006 г. жалбоподателят поддържа по същество, че по-ранната национална марка „FOCUS“ е регистрирана в Германия на 23 май 1996 г. и че това е началната дата на петгодишния период след регистрацията на посочената по-ранна марка по смисъла на член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94.
12 С решение от 19 септември 2007 г. отделът по споровете уважава направеното възражение и вследствие на това отхвърля заявката за регистрация на марката на Общността „ACNO FOCUS“. На първо място, той приема, че встъпилата страна не е длъжна да представя доказателства за използването на по-ранната национална марка „FOCUS“, тъй като за нея е било образувано производство по възражение в Германия, приключило едва на 13 януари 2004 г. На следващо място отделът по споровете смята, че стоките, за които се отнася по-ранната национална марка „FOCUS“, и тези, за които се отнася заявената марка „ACNO FOCUS“, са идентични, че конфликтните знаци като цяло са сходни и че следователно съществува вероятност от объркване между двата конфликтни знака на германска територия.
13 На 16 ноември 2007 г. жалбоподателят подава жалба пред СХВП на основание на членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009) срещу решението на отдела по споровете.
14 С решение от 29 юли 2008 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата на жалбоподателя. На първо място, той приема, че петгодишният период след регистрацията на по-ранната национална марка е започнал да тече едва на 13 януари 2004 г. На следващо място, относно сходството на знаците, апелативният състав отбелязва, че елементът „acno“ на заявената марка описва едно от свойствата на разглежданите стоки, а именно лечението на акне, и поради това не може да се счита за доминиращ елемент на марката. Тъй като елементът „focus“, който се оказва доминиращ за заявената марка, възпроизвежда по-ранната национална марка и стоките са идентични, апелативният състав заключава, че съществува вероятност от объркване между конфликтните знаци.
Производство и искания на страните
15 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да отхвърли възражението на встъпилата страна срещу регистрацията на марката „ACNO FOCUS“,
– да осъди СХВП и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски, включително и направените от него разноски в производството пред апелативния състав.
16 СХВП и встъпилата страна молят Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
17 С писмо от 11 октомври 2010 г. Общият съд иска от СХВП, в съответствие с член 64 от Процедурния си правилник, да предостави копие от решението на Oberlandesgericht München (Върховен областен съд, Мюнхен, Германия) от 18 април 2002 г. (MICRO FOCUS) и от решението на Bundespatentgericht (Федерален патентен съд) от 10 юли 2003 г. (AMS), които са посочени в писмения отговор на СХВП. СХВП отговаря на това искане с писмо от 27 октомври 2010 г.
От правна страна
18 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две правни основания, като първото е изведено от нарушение на член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94, а второто — от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.
По първото правно основание, изведено от нарушение на член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94
Доводи на страните
19 На първо място, жалбоподателят поддържа, че член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94 „недвусмислено“ изисква както за по-ранната национална марка, така и за по-ранната марка на Общността да се представи доказателство за реалното използване през период от пет години, считано от регистрацията. Следователно, за да се определи началният момент на петгодишния период след регистрацията на по-ранната национална марка „FOCUS“, не било необходимо позоваване на разпоредбите на германското право.
20 На второ място, жалбоподателят изтъква, че ако Общият съд реши да вземе предвид германското законодателство, при систематично тълкуване на разпоредбите на член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94, на член 26, параграф 5 от Gesetz über den Schutz von Marken und sonstigen Kennzeichen (Markengesetz, германски Закон за марките) от 25 октомври 1994 г. (BGBl. 1994 I, стр. 3082 и BGBl. 1995 I, стр. 156) и на член 10, параграф 1 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92) би могло да се приеме, че когато за самата по-ранна марка, на която се основава възражението, е било образувано производство по възражение на национално равнище (наричано по-нататък „национално производство по възражение“) след регистрацията ѝ, началният момент на петгодишния период след регистрацията на по-ранната марка, предвиден в член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94 (наричан по-нататък „петгодишен период след регистрацията“), в някои случаи би могъл да бъде датата на приключване на националното производство по възражение.
21 Всъщност жалбоподателят поддържа, че трябва да се провежда разграничение в зависимост от това дали националното производство по възражение се отнася или не до стоките и услугите, обхванати от по-ранната марка. Ако националното производство по възражение се отнася до всички стоки и услуги, обхванати от по-ранната марка, петгодишният период след регистрацията следва да започне да тече едва от датата на приключване на националното производство по възражение. Обратно, ако националното производство по възражение не се отнася до всички стоки и услуги, обхванати от по-ранната марка, за стоките и услугите, които не са разглеждани в рамките на националното производство по възражение, петгодишният период след регистрацията трябва да започне да тече от датата на регистрацията на по-ранната марка.
22 На трето място, жалбоподателят твърди, че макар направеното в националното производство възражение да е основателна причина за неизползване по смисъла на член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94, то би имало значение само за стоките и услугите, за които действително са отнася възражението.
23 Следователно нито едно от тези три тълкувания не позволявало на встъпилата страна да се позовава на стоки от клас 3, за да възразява срещу регистрацията на заявената марка.
24 На последно място, жалбоподателят поддържа, че възприетият от апелативния състав подход в обжалваното решение довежда до „абсурдния резултат“, че встъпилата страна, която е поискала регистрацията на по-ранната марка „FOCUS“ през 1996 г. за стоки и услуги от 25 различни класа, би могла да отложи задължението за доказване на използването на марката с няколко години след заявката за регистрацията ѝ поради образуваните за тази марка в Германия производства по възражение, приключили едва през 2004 г.
25 СХВП и встъпилата страна изтъкват по същество, че предвид текста на член 26, параграф 5 от Markengesetz не можело да има две различни начални дати на петгодишния период след регистрацията в зависимост от това дали националното производство по възражение се отнася за стоките и услугите, обхванати от по-ранната марка. Петгодишният период след регистрацията започвал да тече от датата, на която приключват образуваните срещу по-ранната марка национални производства по възражение, а именно в конкретния случай от 13 януари 2004 г., при това без значение за кои от обхванатите от по-ранната марка стоки и услуги се отнасят националните производства по възражение, така че встъпилата страна не била длъжна да доказва реалното използване на по-ранната марка.
Съображения на Общия съд
26 Член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94 предвижда, че „[п]о искане на заявителя[…] притежателят на […] по-ранна марка на Общността, който е направил възражение, представя доказателства, че през петгодишния период, предхождащ публикуването на заявката за марка на Общността, по-ранната марка на Общността е била обект на реално използване в Общността за стоките или услугите, за които тя е регистрирана, и които той цитира за обосноваване на възражението, или че съществуват основателни причини за неизползването, доколкото към тази дата[…] по-ранната марка е била регистрирана [преди] не по-малко от пет години“.
27 От тази разпоредба следва, че направилият възражение притежател на по-ранна марка на Общността е длъжен да докаже реалното ѝ използване само ако към датата на публикуването на заявката за марка на Общността по-ранната марка на Общността е била регистрирана преди не по-малко от пет години.
28 Съгласно член 43, параграф 3 от Регламент № 40/94 „[п]араграф 2 се прилага по отношение на по-ранни национални марки, посочени в член 8, параграф 2, буква а), като се изхожда от това, че използването в Общността е заменено с използването в държавата членка, в която по-ранната национална марка е защитена“.
29 За да се прецени дали встъпилата страна е длъжна да докаже реалното използване на притежаваната от нея по-ранна национална марка „FOCUS“, трябва да се провери дали апелативният състав погрешно е приел, че началната дата на петгодишния период след регистрацията, от която възниква това задължение, е 13 януари 2004 г.
30 Макар от систематичното тълкуване на разпоредбите на член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 да следва, че датата на регистрацията на по-ранна национална марка е началната дата на петгодишния период след регистрацията, следва да се констатира, че Регламент № 40/94 не позволява да се определи датата, от която по-ранните национални марки се приемат за регистрирани в отделните държави членки.
31 Освен това следва да се изтъкне, че макар националното право относно марките да е хармонизирано с Директива 89/104, от Решение на Съда от 14 юни 2007 г. по дело Häupl (C‑246/05, Сборник, стр. I‑4673, точки 26—31) следва, че посочената директива не хармонизира процедурния аспект на регистрацията на марките, така че държавата членка, в която е била подадена заявката за регистрация, е компетентна да определи момента на приключване на производството за регистрация съгласно собствените си процедурни правила (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 26 ноември 2008 г. по дело Rajani/СХВП — Artoz-Papier (ATOZ), T‑100/06, непубликувано в Сборника, точка 36).
32 Следователно поради липса на съответна разпоредба в Регламент № 40/94 или в Директива 89/104 датата на регистрация на по-ранна национална марка следва да се определя съгласно националното право на съответната държава (вж. в този смисъл Решение по дело ATOZ, посочено по-горе, точка 35).
33 В случая, както впрочем признава жалбоподателят в съдебното заседание, началният момент на петгодишния период след регистрацията на по-ранната национална марка „FOCUS“ следва да се определи съгласно разпоредбите на германското законодателство, тъй като по-ранната национална марка „FOCUS“ е регистрирана в Германия.
34 Безспорно е, че в Германия за дадена марка може да се образува производство по възражение след регистрацията ѝ. В този случай член 26, параграф 5 от Markengesetz предвижда, че „когато се изисква използване на дадена марка през период от пет години, считано от датата на регистрацията ѝ, при възражение срещу регистрацията датата на регистрацията се заменя с датата на приключване на производството по възражение“.
35 От изложеното следва, че в конкретния случай, след като за по-ранната национална марка „FOCUS“ са образувани няколко производства по възражение в Германия, за да се определи началният момент на петгодишния период след регистрацията, датата на регистрацията ѝ следва да бъде заменена с датата на приключване на производствата по възражение, а именно 13 януари 2004 г.
36 Доводът на жалбоподателя, съгласно който датата 13 януари 2004 г. е валидна само за онези стоки и услуги, обхванати от по-ранната национална марка „FOCUS“, по отношение на които е било образувано производство по възражение в Германия, не би могъл да постави под съмнение този извод.
37 Всъщност най-напред следва да се констатира, както посочва апелативният състав в обжалваното решение, че член 26, параграф 5 от Markengesetz не провежда разграничение в зависимост от това дали националното производство по обжалване се отнася до обхванатите от по-ранната национална марка стоки и услуги или не. Поради това жалбоподателят не би могъл да се основава на текста на тази разпоредба, за да поддържа, че следва да се провежда разграничение в зависимост от това дали националното производство по възражение се отнася или не до стоките и услугите.
38 На следващо място, видно от решенията на германските съдилища, посочени в обжалваното решение, на които СХВП се позовава в своя писмен отговор и в които се тълкуват разпоредбите на член 26, параграф 5 от Markengesetz, обстоятелството, че националното производство по възражение се отнася за някои стоки или услуги, обхванати от по-ранната марка, е без значение за определянето на началния момент на петгодишния период след регистрацията, който съгласно посочената съдебна практика във всички случаи е датата на приключване на националните производства по възражение срещу по-ранната марка (решение на Oberlandesgericht München от 18 април 2002 г. (MICRO FOCUS) и решение на Bundespatentgericht от 10 юли 2003 г. (AMS). Според германските съдилища регистрираната в Германия по-ранна марка заедно със стоките и услугите, които обхваща, представлява „единна търговска концепция“. Ето защо не може да се изисква от притежателя ѝ да докаже реалното ѝ използване само за някои обхванати от нея стоки и услуги (вж. в този смисъл Решение на Oberlandesgericht München от 18 април 2002 г., посочено по-горе). Следва да се добави, че макар да оспорва тълкуването на германското право, изложено в посочените по-горе две решения на германски съдилища, жалбоподателят не посочва германско съдебно решение, което би подкрепило друго тълкуване.
39 Предвид изложеното по-горе апелативният състав правилно е приел, че петгодишният период след регистрацията на по-ранната национална марка „FOCUS“ е започнал да тече едва на 13 януари 2004 г., поради което встъпилата страна не е била длъжна да доказва реалното използване на посочената марка.
40 При тези условия, следва да се отхвърли като неотносим доводът на жалбоподателя, според който образуваното национално производство по възражение е основателна причина за неизползване, но само за стоките и услугите, които действително са включени във възражението.
41 Доводът на жалбоподателя, че встъпилата страна е извършила измамни действия, за да избегне доказването на реалното използване на марката си, се основава на недоказани твърдения.
42 От всичко изложено дотук следва, че правното основание, изведено от нарушение на член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94, трябва да се отхвърли като неоснователно.
По второто правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94
43 Съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка, когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, в която по-ранната марка е защитена. Вероятността от объркване включва риска от свързване с по-ранната марка.
44 Съгласно съдебната практика вероятност от объркване означава вероятност потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Съгласно същата тази практика вероятността от объркване трябва да се преценява общо според възприятието, което съответните потребители имат за разглежданите знаци и стоки или услуги, и като се вземат предвид всички релевантни за конкретния случай фактори, по-специално взаимозависимостта между сходството на знаците и сходството на обозначените с тях стоки или услуги (Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, Recueil, стр. II‑2821, точки 30—33 и Решение на Общия съд от 13 септември 2010 г. по дело Procter & Gamble/СХВП — Prestige Cosmetics (P&G PRESTIGE BEAUTE), T‑366/07, непубликувано в Сборника, точка 49).
45 В случая знаците, които следва да се сравнят, са от една страна, по-ранната национална марка „FOCUS“, и от друга страна, заявената марка на Общността „ACNO FOCUS“. Всъщност, докато възражението се основава на по-ранната национална марка „FOCUS“ и на заявката за марка на Общността „FOCUS“, в обжалваното решение апелативният състав се основава единствено на по-ранната национална марка „FOCUS“, което не се оспорва от страните. Следователно, за да се установи дали съществува вероятност от объркване между конфликтните знаци, проверката трябва да се ограничи до сравнение на по-ранната национална марка „FOCUS“ със заявената марка „ACNO FOCUS“.
Относно съответните потребители
46 Тъй като по-ранната марка „FOCUS“ е национална марка, регистрирана в Германия, при анализа на вероятността от объркване трябва да се вземе предвид гледната точка на германските потребители, както е констатирал апелативният състав.
47 Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение не съдържа никакво указание за степента на внимание от съответните потребители. Потребителите на козметични продукти и гримове обаче, които са почти изключително жени, проявявали завишено внимание към тези стоки и били свикнали да забелязват разликите между различните марки.
48 Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на цялостната преценка на вероятността от объркване следва да се вземе предвид средният потребител на съответната категория стоки, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен. Следва също така да се вземе предвид фактът, че степента на внимание на средния потребител може да е различна в зависимост от въпросната категория стоки или услуги (вж. Решение на Общия съд от 13 февруари 2007 г. по дело Mundipharma/СХВП — Altana Pharma (RESPICUR), T‑256/04, Сборник, стр. II‑449, точка 42 и цитираната съдебна практика).
49 Предвид естеството на разглежданите стоки, а именно козметични продукти и гримове, следва да се приеме, че съответните потребители са средните потребители, които са относително осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 юли 2009 г. по дело Procter & Gamble/СХВП — Laboratorios Alcala Farma (oli), T‑240/08, непубликувано в Сборника, точка 27 и Решение на Общия съд от 11 ноември 2009 г. по дело REWE-Zentral/СХВП — Aldi Einkauf (Clina), T‑150/08, непубликувано в Сборника, точка 33), така че не би могло да се счита, че съответните потребители биха проявили по-висока степен на внимание, отколкото към стоките за текущо потребление.
50 Следователно доводът на жалбоподателя трябва да се отхвърли.
Относно сравнението на разглежданите стоки и знаци
51 Двата конфликтни знака се отнасят до козметични продукти и гримове. Следователно разглежданите стоки са идентични, както е посочил апелативният състав в обжалваното решение, без това да се оспорва от страните.
52 Що се отнася до сравнението на знаците, следва да се напомни, че съгласно съдебната практика две марки са сходни, когато от гледна точка на съответните потребители са поне отчасти еднакви в един или няколко релевантни аспекта (Решение на Общия съд от 26 януари 2006 г. по дело Volkswagen/СХВП — Nacional Motor (Variant), T‑317/03, непубликувано в Сборника, точка 46 и Решение на Общия съд от 8 септември 2010 г. по дело Quinta do Portal/СХВП — Vallegre (PORTO ALEGRE), T‑369/09, непубликувано в Сборника, точка 21).
53 Общата преценка на вероятността от объркване по отношение на визуалното, фонетичното или концептуалното сходство на конфликтните знаци трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминиращи елементи. Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля за общата преценка на тази вероятност от объркване. В това отношение средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли (вж. Решение на Съда от 12 юни 2007 г. по дело СХВП/Shaker, C‑334/05 P, Сборник, стр. I‑4529, точка 35 и цитираната съдебна практика).
54 В случая апелативният състав приема, че между заявената марка и по-ранната марка е налице „средна, дори по-висока степен на сходство“, като заявената марка възпроизвежда точно по-ранната марка, като се добавя елементът „acno“. Той отбелязва, че елементът „acno“, който фонетично е много близък до немската дума „akne“, намеква за свойство на стоките, а именно лечението на акне, и поради това не би могъл да бъде отличителен. Следователно думата „focus“, която не намеква за никакви свойства на козметичните продукти, е доминиращият елемент на знака „ACNO FOCUS“. Апелативният състав добавя, че правилото, съгласно което потребителят обръща повече внимание на началото на знака, не се прилага механично, тъй като, ако началната част на дадена марка е само описателна за съответните стоки, потребителят ѝ обръща съвсем малко внимание. Апелативният състав заключава, че германският потребител на козметични продукти може лесно да възприеме, че знакът „ACNO FOCUS“ е наименованието, под което направилото възражение лице, притежател на по-ранната марка, е започнало да пуска на пазара нова серия продукти за лечение на акне.
55 Жалбоподателят поддържа, че заявената марка и по-ранната марка не са сходни и че апелативният състав неправилно е заключил, че има вероятност от объркване между тях.
56 Следва да се констатира, че по-ранната марка се състои единствено от словния елемент „focus“, докато заявената марка се състои от два словни елемента „acno“ и „focus“. Следователно двата конфликтни знака имат един общ елемент „focus“, а елементът „acno“ е съставката, която ги различава.
57 Не е налице съгласие между страните по въпроса за значението, което следва да се отдаде на елементите „acno“ и „focus“ от заявената марка. Според жалбоподателя елементът „acno“, поставен на първо място, привлича вниманието. Освен това той не описвал разглежданите стоки, тъй като козметичните продукти и гримове не включват единствено продуктите за лечение на акне. Според СХВП и встъпилата страна „focus“ бил доминиращият елемент на заявената марка, а елементът „acno“ описвал едно от свойствата на разглежданите стоки, а именно лечението на акне.
58 Следва да се посочи, че за съответните потребители елементът „acno“ от заявената марка може да препраща към немската дума „akne“ и да се асоциира с продуктите за лечение на акне. Важно е да се отбележи в това отношение, че жалбоподателят не изключва напълно такава връзка. Той само изтъква, че козметичните продукти и гримовете не включват само продуктите за лечение на акне и поради това има основание да се счита, че елементът „acno“ има описателен характер по отношение поне на част от стоките или услугите, посочени в заявката за регистрация на марка. Съгласно съдебната практика обаче обстоятелството, че даден знак е описателен само по отношение на част от стоките или услугите, които спадат към дадена категория, спомената като такава в заявката за регистрация, не е пречка да се откаже регистрацията на този знак. Всъщност, ако в подобен случай въпросният знак е регистриран като марка на Общността за посочената категория, нищо не би попречило на притежателя му да го използва и за стоки или услуги от категорията, за която той е описателен (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело DaimlerChrysler/СХВП (TELE AID), T‑355/00, Recueil, стр. II‑1939, точка 40 и Решение на Общия съд от 9 юли 2008 г. по дело Reber/СХВП — Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli (Mozart), T‑304/06, Сборник, стр. II‑1927, точка 92).
59 Освен това елементът „acno“ не позволява да се отвлече вниманието от елемента „focus“ до такава степен, че да се промени достатъчно начинът, по който потребителите възприемат тази марка. Всъщност, след като елементът „acno“ е описателен поне за част от стоките или услугите, посочени в заявката за регистрация, следва да се държи сметка, че потребителите вероятно ще му отдадат по-малко внимание, тъй като този елемент не посочва търговския произход на разглежданите стоки. Следователно, разглеждано като цяло, създаденото от заявената марка впечатление се доминира от елемента „focus“, така че елементът „acno“ изпъква по-малко в изображението на марката, която съответните потребители ще запаметят по отношение на стоките, за които се отнася заявката за регистрация на марката.
60 От изложеното дотук следва, че що се отнася до заявената марка, елементът „acno“ няма по-голямо значение от елемента „focus“. Напротив, както правилно посочва апелативният състав в обжалваното решение, елементът „focus“ е доминиращият.
61 Що се отнася до довода на жалбоподателя, съгласно който началото на даден знак е от значение за създаденото от знака цялостно впечатление (Решение на Общия съд от 16 март 2005 г. по дело L’Oréal/СХВП — Revlon (FLEXI AIR), T‑112/03, Recueil, стр. II-949, точки 64 и 65, и Решение на Общия съд от 16 декември 2008 г. по дело Focus Magazin Verlag/СХВП — Editorial Planeta (FOCUS Radio), T‑357/07, непубликувано в Сборника, точка 36), следва да се припомни, че това съображение не би могло да важи за всички случаи и във всеки случай да поставя обезсмисля принципа, съгласно който при изследването на сходството между марките трябва да се взема предвид създаденото от тези марки цялостно впечатление, при положение че средният потребител възприема нормално дадена марка като цяло и не се отдава на изследване на различните ѝ детайли (Решение на Общия съд от 16 май 2007 г. по дело Trek Bicycle/СХВП — Audi (ALLTREK), T‑158/05, непубликувано в Сборника, точка 70 и Решение на Общия съд по дело PORTO ALEGRE, посочено по-горе, точка 29).
62 Степента на сходство между двата конфликтни знака трябва да се изследва с оглед на тази преценка.
63 Във визуален аспект конфликтните знаци са с различна дължина и са съставени от различен брой думи, така че не би могъл да се направи извод за идентичност между тях. Въпреки това има основание да се приеме, че в този аспект между тях има известно сходство, доколкото както заявената, така и по-ранната марка имат общ елемент „focus“.
64 Във фонетично отношение също не би могъл да се направи извод за идентичност между разглежданите знаци, тъй като елементът „acno“ от заявената марка допринася за разграничаване на двата конфликтни знака във фонетичен аспект. Всъщност трябва да се констатира, че съществува разлика в произношението между по-ранната марка, която е особено кратка (две срички), и заявената марка (четири срички). Въпреки това поради еднаквото произнасяне на думата „focus“ в двете марки, може да се приеме, че съществува известно фонетично сходство между двата знака, разглеждани като цяло (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 11 декември 2008 г. по дело Tomorrow Focus/СХВП — Information Builders (Tomorrow Focus), T‑90/06, непубликувано в Сборника, точка 34).
65 В концептуално отношение двете марки са много близки, тъй като чрез употребата на думата „focus“ и двете препращат към идеята за „умствена концентрация“ или за „фокусиране“ (вж. в този смисъл Решение на Общия съд по дело Tomorrow Focus, посочено по-горе, точка 35 и Решение на Общия съд от 16 май 2007 г. по дело Merant/СХВП — Focus Magazin verlag (FOCUS), T‑491/04, непубликувано в Сборника, точка 57). Уместно е да се предположи, че поради този общ елемент германският потребител ще направи концептуална връзка между двете марки. Всъщност, макар да е възможно значението на заявената марка да се приеме за по-точно, доколкото елементът „acno“ може да препрати към думата „akne“, посочената марка не е концептуално отграничена от по-ранната марка, така че тя би могла да бъде разбрана от съответните потребители като вариант на „FOCUS“.
66 Накрая трябва да се посочи, че Решение на Общия съд от 22 юни 2005 г. по дело Plus/СХВП — Bälz et Hiller (Turkish Power) (T‑34/04, Recueil, стр. II‑2401), на което се позовава жалбоподателят, не позволява да се постави под съмнение заключението за сходството между конфликтните знаци. По делото, по което е постановено посоченото по-горе решение, Общият съд е приел, че значението на знака „Turkish Power“ в неговата цялост се отклонява от посланието, съдържащо се само в словния елемент „power“ от по-ранната национална марка, по-специално поради обстоятелството, че фигуративният елемент от заявената марка добавя допълнителен смисъл към концепцията за мощност, изразена само от словния елемент „power“ на по-ранната марка. Той изтъква също така осезателните разлики във визуален и фонетичен аспект между заявената фигуративна марка и по-ранната словна марка. В настоящия случай обаче, както е посочено по-горе, не само заявената марка и по-ранната марка са изцяло словни, но имат и известно сходство във визуален и фонетичен аспект.
67 От всичко изложено дотук следва, че заключението на апелативния състав за сходство между конфликтните знаци трябва да се приеме за правилно.
Относно вероятността от объркване
68 Общата преценка на вероятността от объркване предполага известна взаимозависимост на взетите предвид фактори, и по-специално на сходството на марките и на посочените стоки или услуги. Затова ниска степен на сходство между посочените стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на сходство между марките и обратно (Решение на Съда от 29 септември 1998 г. по дело Canon, C‑39/97, Recueil, стр. I‑5507, точка 17 и Решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Mast-Jägermeister/СХВП — Licorera Zacapaneca (VENADO с рамка и др.), T‑81/03, T‑82/03 и T‑103/03, Recueil, стр. II‑5409, точка 74).
69 По-горе беше констатирано, че между конфликтните знаци съществува известно сходство във визуално, фонетично и концептуално отношение. Освен това следва да се припомни, че разглежданите стоки са идентични.
70 При тези обстоятелства, по-специално поради факта че съответните потребители запомнят само несъвършен образ на разглежданите марки (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 28 октомври 2010 г. по дело Farmeco/СХВП — Allergan (BOTUMAX), T‑131/09, непубликувано в Сборника, точка 36), така че техният общ елемент „focus“ поражда определено сходство помежду им, и поради взаимозависимостта между различните фактори, които трябва да се вземат предвид, апелативният съд правилно е направил извод за наличие на вероятност от объркване между двата конфликтни знака.
71 Оттук следва, че жалбата трябва да се отхвърли, без да се налага Общият съд да се произнася по второто искане на жалбоподателя за отхвърляне на възражението на встъпилата страна срещу регистрацията на заявената марка.
По съдебните разноски
72 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски съгласно исканията на СХВП и на встъпилата страна.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Lancôme parfums et beauté & Cie да заплати съдебните разноски.
Truchot | Martins Ribeiro | Kanninen |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 април 2011 година.
Подписи