Language of document : ECLI:EU:F:2013:39

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)


19 март 2013 година


Дело F‑13/12


BR

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Срочно нает служител — Неподновяване на договора“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която BR иска от Съда на публичната служба да отмени отказа на Европейската комисия за подновяване на договора ѝ като срочно нает служител и да осъди Комисията да ѝ заплати обезщетение за претърпените вреди

Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда BR да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на Комисията.



Резюме


Длъжностни лица — Срочно наети служители — Срок на служба — Право на преценка на институцията — Ограничаване чрез вътрешен акт с общо приложение — Допустимост — Граници

(член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 2, букви б) и г) и член 8, първа и втора алинея от Условията за работа на другите служители)

Член 8, втора алинея от Условията за работа на другите служители не учредява право на служителя да бъде нает за максималния срок от шест години, като се има предвид, че институцията има правомощието да сключва и подновява договорите за по-кратък от максималния допустим срок въз основа на широкото право на преценка, с което разполага, за да организира своите служби с оглед на задачите, които са ѝ възложени, и за да назначава персонал на наличните длъжности с оглед на същите тези задачи, но с условието назначенията да са в интерес на службата.

Освен това институцията разполага с това широко право на преценка не само в конкретни случаи, но и в рамките на обща политика, установена евентуално посредством вътрешен акт с общо приложение като общите разпоредби за прилагане, с който тя сама определя границите, в които ще упражнява правото си на преценка. Това не променя факта, че като последица от тези вътрешни актове не бива да се стига до пълен отказ на институцията от правомощието ѝ по член 8, първа алинея от Условията за работа на другите служители да сключва или да подновява, според случая, договорите на срочно наетите служители по член 2, буква б) или г) от същите условия до максималния срок от шест години. Освен това във всички случаи институцията е длъжна да спазва общите принципи на правото като принципа на равно третиране и принципа на защита на оправданите правни очаквания.

Предвид общите принципи на правото органът, оправомощен да сключва договори за наемане на работа, не бива да се отказва от правото на преценка, което му предоставя член 8, втора алинея от Условията за работа на другите служители, като прилага правилото за шестте години механично — тоест без да преценява кандидатурата на служителя и служебния интерес от наемането му — за да оправдае наемането му за по-кратък срок от разрешения по член 8, втора алинея от Условията. Всъщност, ако по този начин се откаже от правото си на преценка, органът би нарушил правото на добра администрация по член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, което изисква институцията да разглежда грижливо, цялостно и безпристрастно всяка кандидатура според заслугите и способностите на съответния кандидат и според изискванията на длъжността, която следва да бъде заета. Подобен отказ би довел и до неизпълнение на задължението за полагане на грижа и до нарушение на принципа на равно третиране.

(вж. точки 33—35)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 8 септември 2009 г., ETF/Landgren, T‑404/06 P, точка 215

Общ съд — 16 декември 2010 г., Комисия/Petrilli, T‑143/09 P, точки 34 и 35