РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)

15 март 2011 година

Дело F-28/10

VE

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Договорно наети служители — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия, предвидени в член 4 от приложение VII към Правилника — Обичайно местопребиваване преди постъпването на служба“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим в областта на Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която VE иска по същество отмяна на решението на Комисията от 18 юни 2009 г. за прекратяване, считано от 1 юли 2009 г., на заплащането на надбавката за експатриране, получавана от него от постъпването му на служба на 1 юли 2005 г.

Решение:      Отхвърля жалбата на жалбоподателя. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Предмет — Обичайно местопребиваване в държавата членка на месторабота през референтния период — Понятие

(член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Обхват

(член 85 от Правилника за длъжностните лица)

1.      С оглед на предоставянето на надбавка за експатриране обичайното местопребиваване по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника е мястото, в което съответните длъжностни лица или служители са се установили трайно с намерение постоянно или обичайно да съсредоточат интересите си на това място, като при определянето на обичайното местопребиваване трябва да бъдат взети предвид всички свързани с него фактически обстоятелства, и по-конкретно действителното местопребиваване на заинтересованото лице.

Надбавката за експатриране цели компенсирането на специфичните разходи и неудобства, които понасят длъжностните лица при постъпването на работа в една от институциите на Съюза, тъй като тези лица са принудени да променят местопребиваването си от държавата по местожителство в държавата на месторабота и да се интегрират в нова среда; понятието за експатриране зависи и от субективното положение на длъжностното лице, а именно от степента му на интегриране в новата среда, която се обуславя например от обичайното му местопребиваване или от упражняването на основна професионална дейност. Освен това целта на отпускането на надбавка за експатриране е да се предотврати фактическото неравенство между длъжностните лица, които са интегрирани в обществото на държавата на месторабота, и тези, които не са интегрирани в него.

По принцип обстоятелството, че дадено лице пребивава в страна, по-специално за да следва обучение, което по правило е с определен срок, не позволява да се изведе презумпция за волята на това лице да съсредоточи интересите си в тази страна, а най-много за все още несигурна перспектива за това. Положението би могло да бъде различно, ако пребиваването в дадена страна като учащ, заедно с други релевантни факти, доказва наличието на трайни социални и професионални връзки на заинтересованото лице с въпросната страна; в този контекст, ако периодът на обучение е последван от период на полагане на стаж или на упражняване на трудова дейност на същото място, трайното пребиваване на заинтересованото лице в съответната страна може да породи, макар и оборима, презумпция за волята му постоянно или обичайно да съсредоточи интересите си, а следователно и да установи обичайното си местопребиваване в нея.

(вж. точки 22, 24, 31 и 32)

Позоваване на:

Съд — 29 ноември 2007 г., Salvador García/Комисия, C‑7/06 P, точки 43 и 44

Първоинстанционен съд — 27 септември 2000 г., Lemaître/Комисия, T‑317/99, точка 51; 3 май 2001 г., Liaskou/Съвет, T‑60/00, точка 55; 13 септември 2005 г., Recalde Langarica/Комисия, T‑283/03, точка 114; 25 октомври 2005 г., Salvador García/Комисия, T‑205/02, точка 72

Съд на публичната служба — 25 октомври 2005 г., Dedeu i Fontcuberta/Комисия, T‑299/02, точка 67; 26 септември 2007 г., Salvador Roldán/Комисия, F‑129/06, точка 48; 9 март 2010 г., Цветанова/Комисия, F‑33/09, точка 48

2.      Изплащането на парични обезщетения от администрацията на длъжностно лице или служител дори в продължение на няколко години не може само по себе си да се счита за конкретно, безусловно и непротиворечиво уверение, тъй като, ако случаят беше такъв, всяко решение на администрацията да откаже в бъдеще, и евентуално с обратно действие, да изплати неоснователно изплащани на заинтересованото лице в продължение на няколко години парични обезщетения системно би било отменяно от съдилищата на Съюза на основание нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания и би довело по-конкретно до загуба на голяма част от полезното действие на член 85 от Правилника относно възстановяването на недължимо платените суми.

(вж. точка 41)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 1 юли 2010 г., Mandt/Парламент, F‑45/07, точка 125