Жалба, подадена на 15 септември 2023 г. от Anna Nardi срещу определението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 25 юли 2023 г. по дело T-131/23, Anna Nardi/Европейска централна банка (ЕЦБ)

(Дело C-574/23 P)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Anna Nardi (представител: M. De Siena, avvocato)

Друга страна в производството: Европейска централна банка

Искания на жалбоподателката

Жалбоподателката иска да се отмени определението за отхвърляне, постановено от Общия съд на 25 юли 2023 г. по дело Т-131/23, Anna Nardi/Европейска централна банка, и вследствие на това да се уважат исканията, отправени в исковата молба в първоинстанционното производство, и следователно иска от Съда:

I. да установи и прогласи извъндоговорната отговорност на Европейската централна банка, представлявана от председателя г-жа Christine Lagarde:

I. a) за предизвикания срив на стойността на ценните книжа SI FTSE.COPERP, притежавани от г-жа Anna Nardi, посочени, описани и представени в приложение към исковата молба в първоинстанционното производство, което е довело до спад от 626 134,29 евро, като е отчетена загуба в размер на 81,54 % от общата стойност на инвестирания капитал, равняваща се на 767 856,16 евро, с това че на 12 март 2020 г. г-жа Christine Lagarde, в качеството си на председател на ЕЦБ, изричайки известната фраза „Ние не сме тук, за да затваряме спредовете, това не е функция на ЕЦБ“, е предизвикала значителен спад на стойността на ценните книжа на всички световни фондови борси и 16,92 % на фондовата борса в Милано, безпрецедентен процентен спад в историята на тази институция, като е съобщила с изречената фраза на пресконференция пред целия свят, че ЕЦБ повече няма да подкрепя стойността на ценни книжа, емитирани от страни в затруднено положение, и по този начин е обявила пълна промяна в паричната политика, приета от ЕЦБ под председателството на предишния председател, чийто мандат приключи през ноември 2019 г.,

I.б) за причиненото с това поведение, както и в резултат на посочения рязък спад на индекса на фондовата борса в Милано, намаляване на стойността на активите на жалбоподателката,

I.в) за причинените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 906 223,85 евро,

I.г) за причинените впоследствие имуществени вреди на обща стойност 1 532 358,14 евро,

I.д) за причинените неимуществени вреди в резултат на претърпените от нея и семейството ѝ психични страдания, увреждане на честта, репутацията, личностната и професионална идентичност, определени в размер на 500 000,00 евро,

Вследствие на това:

II) да осъди Европейската централна банка в лицето на временния председател да заплати обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи, за неимуществени вреди и за вреди, причинени от загуба на възможности от жалбоподателката, г-жа Anna Nardi, оценени съгласно критериите, посочени в съответните раздели и точки от настоящата жалба, като заплати следните суми:

II.1. 532 358,14 евро за имуществени вреди,

II.2. 500 000,00 евро за неимуществени вреди,

II.3. и следователно обща сума в размер на 2 032 358,14 евро,

II.4. сумата, която Общият съд определи по справедливост за вредите от загуба на възможности,

II.5 лихвите за забава, изчислени считано от 12 март 2020 г., датата на вредоносното събитие, до действително изплащане на обезщетението.

III) При условията на евентуалност, да заплати различни по размер суми, които ще бъдат установени в хода на производството и определени по справедливост.

IV) Да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателката посочва, на първо място и като начало, че Общият съд не се е произнесъл по въпроса дали с изявлението си от 12 март 2020 г. председателят на ЕЦБ е нарушил посочените в жалбата правни норми, а само е посочил, че въпросните норми не са предназначени да предоставят права на правните субекти.

На второ място, жалбоподателката оспорва констатациите на Общия съд в точки 15—28 от обжалваното определение, че не е налице извъндоговорна отговорност на ЕЦБ, тъй като в разглеждания случай ЕЦБ не е нарушила правна норма, предназначена да предостави права на правните субекти. Жалбоподателката твърди, че разпоредбите, на които се позовава, са институционални норми, които установяват компетентността на отделните органи на ЕЦБ, като им предоставят специфични правомощия. Същите разпоредби предоставят права на правните субекти и по-специално правото на правните субекти различните органи да действат при спазване на предоставените им от закона институционални правомощия в съответствие с принципа на легитимните правни очаквания.

На трето място, при условията на евентуалност, жалбоподателката смята, че ако разпоредбите, нарушени от председателя на ЕЦБ, не са предназначени да предоставят права на правните субекти, както посочва Общия съд, мотивите на последния не могат да бъдат споделени, тъй като са резултат от ограничително тълкуване на член 340 ДФЕС. Тази разпоредба, както и член 2043 от италианския Граждански кодекс, не установяват никакво разграничение, което да дава предимство на разпоредбите, предназначени да предоставят права на правните субекти, пред други разпоредби, така че правото на обезщетение на лицето, което е претърпяло вредата, произтича единствено от нарушение на разпоредбите, отнасящи се до първата категория. Освен това мотивите са в противоречие с принципите в решението на Общия съд по дело T-868/16, в което се посочва, че може да се счете, че е налице извъндоговорна отговорност на Съюза, когато в резултат на незаконно поведение възникне вреда, която би могла да доведе до такава отговорност.

На четвърто място, жалбоподателката оспорва констатацията на Общия съд в точка 32 от обжалваното определение, че като твърди, че председателят на ЕЦБ е извършил злоупотреба с власт, жалбоподателката не е развила конкретно този довод в жалбата, а го е представила само като следствие на нарушенията на посочените в жалбата разпоредби, които не са предназначени да предоставят права на правните субекти. Жалбоподателката твърди, че злоупотребата с власт е „използване на власт по начин, който не е в съответствие със законовите предписания“ и е налице, когато институция на Съюза не спазва общи принципи като коректност, добросъвестност и полагане на дължимата грижа. Според жалбоподателката няма съмнение, че със спорното изявление председателят на ЕЦБ е нарушил принципите на коректност и на полагане на дължимата грижа.

На пето място, жалбоподателката оспорва констатацията на Общия съд, че не са представени доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между спорното изявление на председателя на ЕЦБ и спада на индекса на фондовата борса, като подчертава че тези доказателства се съдържат в жалбата и приложенията ѝ. Тя подчертава, че от прессъобщението от пресконференцията на председателя на ЕЦБ от 12 март 2020 г., от коментарите в италианската и международната преса и от изявленията на президента на Италианската република личи, че общото убеждение е, че спадът на фондовите борси се дължи единствено на спорното изявление на президента на ЕЦБ. Освен това инициативата на председателя на ЕЦБ да се извини и коригира направеното изявление означава, че тя самата признава, че е причинила изключително вредни последици за пазарите. Посочените доказателства се съдържат и в текста, заключенията и приложенията към експертизата на посоченото от жалбоподателката вещо лице.

На шесто място, жалбоподателката оспорва констатацията на Общия съд в точка 33 от обжалваното определение, че експертизата на вещото лице има силно ограничена доказателствена стойност, тъй като е била изготвена от посочен от жалбоподателката експерт. Жалбоподателката твърди, че Общият съд не е взел предвид обстоятелството, че става дума за експертно заключение на вещо лице пред компетентен съдебен орган, пред който експертът е произнесъл следната клетва: „Кълна се, че съм извършил надлежно и вярно възложените ми операции с единствената цел да запозная съда с истината“.

____________