Дело C‑490/16
A.S.
срещу
Républika Slovenija
(Преюдициално запитване, отправено от Vrhovno sodišče)
„Преюдициално запитване — Регламент (ЕС) № 604/2013 — Определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава — Приток на изключително голям брой граждани на трети държави, желаещи да получат международна закрила — Организиране от властите на една държава членка на пресичането на границата с оглед транзитно преминаване към друга държава членка — Разрешено влизане като изключение заради хуманитарни причини — Член 13 — Незаконно пресичане на външна граница — Дванадесетмесечен срок, считано от пресичането на границата — Член 27 — Способ за защита — Обхват на съдебния контрол — Член 29 — Шестмесечен срок за извършване на прехвърлянето — Броене на сроковете — Подаване на жалба — Суспензивно действие“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 26 юли 2017 г.
1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент № 604/2013 — Обжалване на издадено спрямо кандидат за международна закрила решение за прехвърляне — Възможност за изтъкване на неправилно прилагане на критерия за компетентност, който се отнася до незаконното пресичане на външна граница
(съображение 19, член 13, параграф 1 и член 27, параграф 1 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент № 604/2013 — Влизане и/или пребиваване — Допускане на граждани на трети държави до територията на държава членка, за да преминат транзитно към друга държава членка с цел да подадат там молба за международна закрила — Положение, считано за незаконно пресичане на външна граница — Приток на изключително голям брой граждани на трети държави, желаещи да получат международна закрила — Липса на последици
(член 13, параграф 1 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент № 604/2013 — Обжалване на издадено спрямо кандидат за международна закрила решение за прехвърляне — Липса на отражение върху срока за прилагане на критерия за компетентност, който се отнася до незаконното пресичане на външна граница — Отражение върху началния момент на срока за изпълнение на решението за прехвърляне
(член 7, параграф 2, член 13, параграф 1, член 27, параграф 3 и член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Член 27, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, във връзка със съображение 19 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че кандидат за международна закрила може да обжалва издаденото спрямо него решение за прехвърляне, като изтъкне неправилно прилагане на критерия за компетентност, който се отнася до незаконното пресичане на границата на държава членка и е прогласен в член 13, параграф 1 от посочения регламент.
В тази насока Съдът е постановил в точка 61 от решение от 7 юни 2016 г., Ghezelbash (C‑63/15, EU:C:2016:409), че при обжалването кандидатът за международна закрила може да изтъкне неправилно прилагане на някой от залегналите в глава III от Регламент „Дъблин III“ критерии за компетентност за разглеждане на молбата за международна закрила. Наистина в делото, по което е постановено цитираното решение, непосредствено се обсъжда само критерият по член 12 от този регламент. Мотивите, изложени от Съда в същото решение, обаче важат mutatis mutandis и за критерия по член 13, параграф 1 от този регламент.
По отношение на изтъкнатия от запитващата юрисдикция факт, че в делото по главното производство друга държава членка вече е признала, че е компетентна да разгледа съответната молба за международна закрила, следва да се подчертае, че в приложение на член 26, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ засегнатото лице може да бъде уведомено за решението за прехвърляне едва след като замолената държава членка се е съгласила да поеме отговорността за това лице или да го приеме обратно. При това положение този факт не може да означава, че съдебният контрол върху решението за прехвърляне, що се отнася до прилагането на критериите по глава III от този регламент, е изключен, тъй като иначе член 27, параграф 1 от цитирания регламент би бил лишен от същината на полезния си ефект.
(вж. т. 27, 29, 30 и 33—35; т. 1 от диспозитива)
2. Член 13, параграф 1 от Регламент № 604/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че гражданинът на трета държава, на чието влизане не са се противопоставили органите на една държава членка, изправени пред приток на изключително голям брой граждани на трети държави, желаещи да преминат транзитно през тази държава членка, за да подадат молба за международна закрила в друга държава членка, без да отговарят на приложимите по принцип в първата държава членка условия за влизане, трябва да се счита за „незаконно пресякъл“ границата на първата държава членка по смисъла на тази разпоредба.
Нужно е обаче да се припомни, че в приложение на член 3, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ и на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз кандидатът за международна закрила не трябва да бъде прехвърлян в компетентната държава членка, когато прехвърлянето му поражда реална опасност той да бъде подложен на нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2017 г., C. K. и др., C‑578/16 PPU, EU:C:2017:127, т. 65). Следователно такова прехвърляне не може да се осъществи, ако вследствие от притока на изключително голям брой граждани на трети държави, желаещи да получат международна закрила, такава опасност е налице в компетентната държава членка.
(вж. т. 41 и 42; т. 2 от диспозитива)
3. Член 13, параграф 1, второ изречение от Регламент № 604/2013, във връзка с член 7, параграф 2 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че подаването на жалба срещу решението за прехвърляне няма отражение върху броенето на срока, предвиден в член 13, параграф 1.
Член 29, параграфи 1 и 2 от посочения регламент трябва да се тълкува в смисъл, че подаването на такава жалба означава, че определеният в тези разпоредби срок започва да тече едва от момента на крайното решение по тази жалба, включително когато сезираната юрисдикция е решила да отправи преюдициално запитване до Съда, доколкото посочената жалба има суспензивно действие в съответствие с член 27, параграф 3 от същия регламент.
На първо място, по отношение на срока по член 13, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ следва да се отбележи, че член 7, параграф 2 от него уточнява, че компетентната държава членка се определя в съответствие с критериите, посочени в глава III от Регламента, въз основа на съществуващото положение към момента, в който кандидатът е подал за първи път молбата си за международна закрила пред държава членка. Ето защо последното изречение на член 13, параграф 1 от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че държавата членка, външната граница на която е била незаконно пресечена от гражданин на трета държава, повече не може да бъде смятана за компетентна въз основа на тази разпоредба, ако към момента, в който кандидатът е подал за първи път молбата си за международна закрила пред държава членка, дванадесетмесечният срок след незаконното пресичане на тази граница вече е изтекъл.
При това положение подаването на жалба срещу решение за прехвърляне, което задължително следва по време уведомяването за това решение, а следователно и подаването на молба за международна закрила, по естеството си не може да има каквото и да било отражение върху броенето на срока, прогласен в член 13, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“.
На второ място, колкото до срока по член 29, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“, от една страна, от взаимовръзката между различните параграфи на този член, и от друга, от липсата изобщо на уточняване в тази разпоредба на началния момент на въпросния срок, следва, че посочената разпоредба уточнява само последиците от изтичането на срока за извършване на прехвърлянето, определен в член 29, параграф 1 от този регламент (вж. по аналогия решение от 29 януари 2009 г., Petrosian, C‑19/08, EU:C:2009:41, т. 50). Член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ обаче отчита последиците от евентуалното подаване на жалба, като предвижда, че шестмесечният срок за извършване на прехвърлянето започва да тече, считано от крайното решение по обжалване или по преразглеждане в случай на суспензивно действие в съответствие с член 27, параграф 3 от този регламент. Следователно подаването на жалба като разглежданата в главното производство, на която е признато суспензивно действие, означава, че срокът за извършване на прехвърлянето по принцип ще изтече едва шест месеца след постановяването на крайно решение по тази жалба.
Така срокът по член 13, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ представлява условие за прилагане на прогласения от тази разпоредба критерий и за неговото спазване трябва да се следи в процедурата за определяне на компетентната държава членка, която евентуално може да завърши с решение за прехвърляне. Член 29, параграф 2 от този регламент пък се отнася до изпълнението на решението за прехвърляне и може да бъде приложен едва след като е утвърдено принципното прехвърляне, или най-рано щом замолената държава членка е уважила искането за поемане на отговорността или за обратно приемане.
(вж. т. 49, 50, 52—54 и 56—60; т. 3 от диспозитива)