Дело T‑1/10

Polyelectrolyte Producers Group GEIE (PPG) и SNF SAS

срещу

Европейска агенция по химикали (ECHA)

„Жалба за отмяна — REACH — Идентифициране на акриламида като вещество, което поражда сериозно безпокойство — Акт, който не подлежи на обжалване — Недопустимост“

Резюме на определението

Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Подготвителни актове — Изключване — Решение на Европейската агенция по химикали (ECHA) за идентифициране на акриламида като вещество, което поражда сериозно безпокойство — Акт, който не цели да произведе правно действие — Недопустимост

(член 263 ДФЕС; членове 57 и 59 от Регламент № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета)

Жалба за отмяна може да се подаде срещу всички разпоредби, приети от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, независимо от техния характер или форма, които целят да произведат правно действие. Когато става въпрос за актове или решения, които се изготвят на няколко етапа, по-специално в резултат на вътрешна процедура, по принцип само мерките, които определят окончателно становището на съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза в края на процедурата, представляват актове, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна. От това следва, че предварителните мерки или тези с изцяло подготвителен характер не могат да бъдат предмет на жалба за отмяна.

Трябва да се отхвърли като недопустима жалба за отмяна, подадена срещу решение на Европейската агенция по химикали (ECHA) за идентифициране на акриламида като пораждащо сериозно безпокойство вещество, което отговаря на критериите по член 57 от Регламент № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), в съответствие с член 59 от същия регламент, при положение че към момента, към който трябва да се прецени допустимостта на посочената жалба, а именно към момента на подаването ѝ, това решение не е целяло да произведе правно действие по отношение на трети страни.

Всъщност процедурата, предвидена в член 59 от Регламент №°1907/2006, състояща се в идентифицирането на веществата, които отговарят на критериите по член 57 от посочения регламент, и в изготвянето на списък на кандидат-веществата, протича на няколко етапа. В това отношение, макар да е вярно, че от термина „включва“ в член 59, параграф 8 от същия регламент е видно, че органът на ECHA, на който е възложено включването на дадено вещество в списъка на кандидат-веществата, не разполага с никаква свобода на преценка относно това включване, което следва автоматично от съгласието в това отношение на Комитета на държавите членки, това не променя факта, че преди дадено вещество да бъде включено в списъка на кандидат-веществата по силата на тази разпоредба актът за идентифициране на вещество като пораждащо сериозно безпокойство в резултат на процедурата, посочена в член 59 от Регламента, не цели да произведе правно действие по отношение на трети страни.

Всъщност, на първо място, задълженията за предоставяне на информация, произтичащи от акта, приет в резултат на процедурата, посочена в член 59 от Регламент № 1907/2006, предвидени в член 7, параграф 2, в член 31, параграф 1, буква в) и параграф 3, буква б), както и в член 33, параграфи 1 и 2 от този регламент, се позовават, от една страна, на веществата, идентифицирани съгласно член 59, параграф 1 от посочения регламент, и от друга страна, на веществата, включени или фигуриращи в списъка на кандидат-веществата. От Регламент №°1907/2006 не следва, че законодателят е имал за цел лицата, до които се отнасят тези задължения, да ги изпълнят на различни етапи от процедурата, посочена в член 59 от посочения регламент. За сметка на това, от заглавието на член 59 от този регламент следва, че действителната функция на процедурата, предвидена в този член, се състои в окончателното идентифициране на веществата, отговарящи на критериите по член 57 от този регламент. От член 59, параграф 1 от споменатия регламент, който препраща към параграфи 2—10 от същия член, що се отнася до процедурата на идентифициране, е видно, че посоченото в параграф 8 от този член включване на дадено вещество в списъка на кандидат-веществата е неразделна част от тази процедура. Следователно посочването, от една страна, на веществата, идентифицирани в съответствие с член 59, параграф 1 от Регламента, и от друга страна, на веществата, включени или фигуриращи в списъка на кандидат-веществата, не съответства на различни етапи от процедурата по идентифициране, така че споменатите задължения не могат да съществуват преди действителното включване на веществото в списъка на кандидат-веществата.

На второ място, в случай че ECHA не получи или не направи никакви коментари относно предложението за идентифициране на дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство, тя включва това вещество в списъка на кандидат-веществата (член 59, параграф 6 от Регламент №°1907/2006). В подобен случай липсва етап на идентифициране в рамките на процедурата по идентифициране по силата на член 59 от посочения регламент, проведен отделно от обособен орган на ECHA като Комитета на държавите членки или от обособена институция като Комисията съгласно параграфи 8 и 9 от този член. Като се има предвид обаче, че моментът, от който актът за идентифициране на вещество като пораждащо сериозно безпокойство в резултат от процедурата, посочена в член 59 от споменатия регламент, има за цел да произведе правно действие, не може да зависи от представянето на коментари от държава членка, от ECHA или от заинтересована страна, този акт може да цели да произведе правно действие, считано едва от включването на дадено вещество в списъка на кандидат-веществата.

(вж. точки 39—41, 43, 46—48 и 51)