Жалба, подадена на 21 декември 2020 г. — PV/Комисия

(Дело T-89/20)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: PV (представител: D. Birkenmaier, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

да обяви настоящата жалба за допустима и основателна;

вследствие на това:

да отмени второто дисциплинарно производство CMS 17/025 във всичките му аспекти, решението от 21 октомври 2019 г. на тристранния орган по назначаването за освобождаване от длъжност и решението, с което е отхвърлена жалбата по административен ред, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника – R/630/19 – от 25 март 2020 г.;

да отмени отхвърлянето на искането за съдействие на основание член 24 от Правилника D/456/19 от 12 декември 2019 г. и отхвърлянето на жалбата по административен ред, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника – R/71/20 – от 20 май 2020 г.;

да отмени решението за удръжки от заплатата от 15 септември 2016 г. (реф. № Ares(2016)5348994) и отхвърлянето на жалбата по административен ред, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника – R/519/19 – от 22 януари 2020 г., въз основа на общия правен принцип „fraus omnia corrompit“, тъй като това не е обвързано с преклузивен срок;

да отмени невярната справка за пълния размер на задълженията от 21 септември 2016 г. (реф. № Ares(2016)5486800) и отхвърлянето на жалбата по административен ред, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника – R/537/19 – от 29 януари 2020 г., поради непълноти и неправомерно поведение, в съответствие с общия правен принцип „fraus omnia corrompit“, тъй като това не е обвързано с преклузивен срок;

да присъди следните обезщетения въз основа на членове 268 и 340 ДФЕС:

да присъди обезщетение за претърпени в резултат на обжалваните решения неимуществени вреди в размер на 146 000 евро и имуществени вреди в размер на 359 481,29 евро, които възлизат общо на 505 481,29 евро, подлежащи на преоценка, ведно с лихви за забава и компенсаторни лихви, до окончателното им изплащане,

и при всички случаи,

да осъди ответника да заплати пълния размер на съдебните разноски, в това число и разходите за правна помощ.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква десет основания в подкрепа на жалбата.

Първото основание е изведено от нарушението на членове 1, 3, 4 и член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и на член 1д, точка 2 и член 12а от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), забраняващи психическия тормоз и прогласяващи правото на изслушване.

Второто основание е изведено от нарушението на Хартата и на член 9, точка 3 от Приложение IX към Правилника и на принципа „non bis in idem“.

Третото основание е изведено от нарушението на общия принцип на правото на възражение за неизпълнение и на принципа на законосъобразност.

Четвъртото основание е изведено от нарушението на член 48, точка 1 от Хартата и на член 3 алинея 2 от ОИР за 2019 г. за дисциплинарните дела поради нарушаване на презумпцията за невиновност.

Петото основание е изведено от образуването на наказателно производство по материалите от дисциплинарно дело CMS 17/025 от белгийски съдия-следовател за „подправка на официални документи“, като в резултат на това оспорваните дисциплинарни нарушения вече не са правно обосновани.

Шестото основание е изведено от липсата на съгласие за новото трудово правоотношение в резултат на първото отстраняване от длъжност, считано от 26 юли 2016 г., и за преназначаването, считано от 16 септември 2017 г., както и от нарушението на член 15 от Хартата.

Седмото основание е изведено от нарушението на член 41 от Хартата, на член 11а от Правилника относно преките конфликти на интереси и на принципите на безпристрастност и на равните процесуални възможности.

Осмото основание е изведено от нарушение на член 41, параграф 1 от Хартата и на принципа на добра администрация във връзка с изтичането на разумния срок за провеждане на дисциплинарно производство CMS 17/025.

Деветото основание е изведено от нарушението на общия принцип „fraus omnia corrompit“ с използването на неистински подпис в последното решение от 15 септември 2016 г. за удръжки от заплатата, което води до невалидност на невярно установеното задължение от 58 837,20 евро.

Десетото основание е изведено от злоупотреби, явна измама и неправомерно поведение на PMO, от нарушение на принципа на законосъобразност и правна сигурност, и на основния правен принцип „fraus omnia corrompit“.

____________