РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

22 май 2008 година

Дело F‑145/06

César Pascual García

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Конкурс на общо основание — Условия за допускане — Изискван професионален опит — Отказ да се назначи кандидат от списъка с резервите — Право на преценка на конкурсната комисия и на органа по назначаването“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Pascual García, успешно издържал общ конкурс EPSO/B/23/04 (ОВ С 81 А, 31 март 2004 г., стр. 17), по-специално иска отмяна на решението от 7 април 2006 г. на генералния директор на Съвместния изследователски център (СИЦ) на Комисията, разположен в Испра (Италия), да не взeмe предвид неговата кандидатура във връзка с обявлението за свободна длъжност COM/2005/2969 и да се направи отбелязване в списъка с резервите на посочения конкурс, уведомяващо службите за обстоятелството, че жалбоподателят не отговаря на условията за допускане до разглеждания конкурс

Решение: Отменя решението на генералния директор на СИЦ на Комисията от 7 април 2006 г., с което не се взема предвид кандидатурата на г‑н Pascual García във връзка с обявлението за свободна длъжност COM/2005/2969 и се прави отбелязване в списъка с резервите на общия конкурс EPSO/B/23/04, уведомяващо службите за обстоятелството, че жалбоподателят не отговаря на условията за допускане до посочения общ конкурс. Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Условия за допускане — Професионален опит

(член 5 от приложение ІІІ към Правилника за длъжностните лица)

Изискването за професионален опит с цел допускане на кандидат до конкурс по документи и изпит за назначаване на общностна публична служба трябва да се тълкува изключително в светлината на предназначението на съответния конкурс, произтичащо от общото описание на задачите за изпълнение.

Когато е необходимо да се прецени дали периоди на дейност в рамките на свързани със задачите за изпълнение докторантура или научни изследвания след дипломирането могат да спадат към професионалния опит, тълкуване на обявлението за конкурса в светлината на особеностите на националните законодателства неизбежно би довело до разлики в третирането на кандидатите с различно гражданство предвид именно на националните различия между режимите за следдипломно обучение. Такива дейности трябва да се разглеждат като спадащи към изисквания професионален опит, от една страна, ако са реални и ефективни, с изключение на научно-изследователските дейности, извършвани в рамките на обучението, които са до такава степен ограничени, че се явяват изцяло странични и спомагателни, и от друга страна, ако са заплатени, с уговорката че нивото на възнаграждението, дори да е по-ниско от минималния гарантиран размер, не може да има каквито и да било последици за квалифицирането им като „професионален опит“. Нито правното естество sui generis на трудовото правоотношение като заето или като самостоятелно заето лице от гледна точка на националното право, нито произходът или валутата на средствата за възнаграждение могат да са решаващи за квалифицирането като изискван професионален опит по смисъла на обявлението за конкурса.

Обстоятелството, че по естеството си разглежданите научно-изследователски дейности са могли да разширят обучението на кандидата и да му позволят впоследствие да получи степента доктор, само по себе си не би могло да препятства квалифицирането им като професионален опит по смисъла на обявлението за конкурса.

(вж. точки 64, 66, 67 и 70)

Позоваване на:

Съд — 7 септември 2004 г., Trojani, C‑456/02, Recueil, стр. I‑7573, точка 16

Първоинстанционен съд — 22 май 1990 г., Sparr/Комисия, T‑50/89, Recueil, стр. II‑207, точка 18; 6 ноември 1997 г., Wolf/Комисия, T‑101/96, Recueil FP, стр. I‑A‑351 и II‑949, точка 74; 16 март 2005 г., Ricci/Комисия, T‑329/03, Recueil FP, стр. I‑A‑69 и II‑315, точка 52