Дела T‑35/10 и T‑7/11
Bank Melli Iran
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел да се предотврати разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства — Задължение за мотивиране — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Оправдани правни очаквания — Преглед на приетите ограничителни мерки — Грешка в преценката — Равно третиране — Правно основание — Съществени процесуални правила — Пропорционалност“
Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 6 септември 2013 г.
1. Съдебно производство — Актове, които отменят и заместват обжалваните актове в хода на производството — Молба за изменение на исканията за отмяна, подадена в хода на производството — Срок за представянето на такава молба — Начален момент — Дата на съобщаване на новия акт на заинтересованите лица
(член 263, шеста алинея ДФЕС; Решение 2011/783/ОВППС на Съвета; Регламенти № 1245/2011 и № 267/12 на Съвета)
2. Съдебно производство — Решение, което замества междувременно оттегленото обжалвано решение в хода на производството — Допустимост на нови искания — Граници — Все още неприети хипотетични актове
3. Право на Европейския съюз — Основни права — Действие по отношение на лицата — Юридически лица, които представляват еманация на трети държави — Включване — Отговорност на третата държава за зачитането на основните права на собствената си територия — Липса на последици
(Харта на основните права на Европейския съюз)
4. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи в или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Задължение за съобщаване на мотивите на заинтересованото лице едновременно с приемането на увреждащия го акт или веднага след това — Граници — Сигурност на Съюза и на държавите членки или поддържане на техните международни отношения — Право на достъп до документите, обусловено от подаването до Съвета на нарочна молба
(член 296, втора алинея ДФЕС; член 24, параграф 3 от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета; член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 на Съвета, член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010 на Съвета и член 46, параграф 3 от Регламент № 267/2012 на Съвета)
5. Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Ограничителни мерки, насочени срещу Иран в рамките на борбата срещу разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи в или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Задължение за съобщаване на уличаващите доказателства едновременно с приемането на увреждащия лицето акт или веднага след това
6. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Ограничителни мерки, насочени срещу Иран в рамките на борбата срещу разпространението на ядрено оръжие — Акт, с който се приемат или потвърждават такива мерки — Несъобщаване на жалбоподателя — Липса на последици, освен ако се докаже засягане на правата на жалбоподателя
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
7. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, насочени срещу Иран в рамките на борбата срещу разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи в или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Съдебен контрол за законосъобразност — Обхват — Разпределяне на тежестта на доказване — Решение, основано на представена от държави членки информация, която не може да се съобщава на съда на Съюза — Недопустимост
(Решения 2010/644/ОВППС и 2011/783/ОВППС на Съвета; Регламенти № 1100/2009, № 961/2010, № 1245/2011 и № 267/2012 на Съвета)
8. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, насочени срещу Иран в рамките на борбата срещу разпространението на ядрено оръжие — Обхват — Средства и ресурси на институция, установена в трета държава — Изключване — Граници — Средства, използвани за търговски сделки,осъществявани изцяло или отчасти в Съюза
(Регламенти № 423/2007, № 961/2010 и № 267/2012 на Съвета)
9. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, насочени срещу Иран в рамките на борбата срещу разпространението на ядрено оръжие — Избор на правното основание — Основаване на член 215 ДФЕС, вместо на член 75 ДФЕС
(членове 75 ДФЕС и 215 ДФЕС; Решение 2010/644/ОВППС на Съвета; Регламент № 961/2010 на Съвета)
10. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, насочени срещу Иран в рамките на борбата срещу разпространението на ядрено оръжие — Избор на правното основание — Мерки, които надхвърлят мерките, приети от Съвета на Организацията на обединените нации — Липса на последици — Липса на нарушение на принципа на пропорционалност
(член 29 ДЕС; член 215 ДФЕС; Решение 2010/413/ОВППС на Съвета)
11. Обща външна политика и политика на сигурност — Решение, прието на основание на Договора за ЕС — Задължение на Съвета да приеме ограничителни мерки за прилагане — Липса
(член 29 ДЕС; член 215 ДФЕС; Решение 2010/413/ОВППС на Съвета; Регламент № 961/2010 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точка 57)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точка 62)
3. Нито Хартата на основните права на Европейския съюз, нито Договорите предвиждат разпоредби, които да изключват юридическите лица, представляващи еманация на държава, от защитата на основните права. В това отношение член 34 от Европейската конвенция за защита на правата на човека е процесуална разпоредба, която не е приложима в производството пред съда на Съюза, при положение че целта на тази разпоредба е да не се допусне държава — страна по тази конвенция, да бъде едновременно жалбоподател и ответник пред посочения съд. Освен това обстоятелството, че държавата гарантира зачитането на основните права на собствената си територия, е неотносимо по отношение на обхвата на правата, от които могат да се ползват юридическите лица, представляващи еманация на същата тази държава, на територията на трети държави. Накрая, услугите, които представляват търговски дейности, упражнявани в конкурентен сектор и уредени от общото право, както и търговските сделки с участващи в разпространението на ядрено оръжие образувания, не могат да докажат, че съответното предприятие участва в упражняването на публичната власт, и не обосновават квалифицирането му като еманация на дадена държава.
(вж. точки 65, 67, 69, 72 и 73)
4. Освен ако съобщаването на определени обстоятелства е недопустимо поради императивни съображения, свързани със сигурността или с поддържането на международните отношения на Съюза или на неговите държави членки, Съветът е длъжен да уведоми засегнатото от ограничителните мерки образувание за специфичните конкретни причини, поради които счита приемането на тези мерки за необходимо. Що се отнася до акта, с който се замразяват финансови средства на дадено образувание, съобщаването на уличаващите доказателства трябва да се извърши или едновременно с приемането на съответния акт, или възможно най-скоро след него. Когато е съобщена достатъчно точна информация, позволяваща на заинтересования субект надлежно да изложи становището си по установените от Съвета уличаващи го доказателства, принципът за спазване на правото на защита не изисква от тази институция по собствен почин да даде достъп до документите в преписката. Единствено по искане на заинтересованата страна Съветът е длъжен да даде достъп до всички неповерителни административни документи, отнасящи се до съответната мярка.
При тези условия, от една страна, задължението за мотивиране на Съвета е спазено с приемането на мотиви, които позволяват да се установят образуванията, на които жалбоподателят е предоставял финансови услуги и спрямо които Съюзът или Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации e наложил ограничителни мерки, както и периодът на предоставяне на разглежданите услуги, а в някои случаи и конкретните сделки, свързани с тях.
От друга страна, несъобщаването на документ, на който Съветът се е основал, за да приеме или потвърди ограничителните мерки срещу дадено образувание, съставлява нарушение на правото на защита, обосноваващо отмяната на съответните актове, само ако се докаже, че съответните ограничителни мерки нямаше да бъдат надлежно приети или потвърдени, ако несъобщеният документ трябваше да бъде изключен като уличаващо доказателство.
(вж. точки 79, 83, 84, 89 и 100)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точка 85)
6. Макар да е вярно, че акт, с който се приемат или потвърждават ограничителни мерки по отношение на дадено лице или образувание, трябва да му бъде съобщен и че именно от това съобщаване започва да тече срокът за подаване от страна на това лице или образувание на жалба за отмяна срещу разглеждания акт по силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС, това обстоятелство не предполага, че липсата на подобно съобщаване обосновава сама по себе си отмяната на разглеждания акт. Заинтересованото лице трябва да докаже, че липсата на подобно съобщаване е довела до засягане на неговите права.
(вж. точки 112 и 113)
7. Съдебният контрол за законосъобразност на акт за приемане на ограничителни мерки спрямо дадено образувание обхваща и преценката на фактите и обстоятелствата, които се изтъкват, за да го обосноват, както и проверката на доказателствата и данните, на които се основава тази преценка. В случай на оспорване задача на Съвета е да представи тези доказателства с оглед на проверката им от съда на Съюза.
Обстоятелството, че ограничителните мерки по отношение на даден жалбоподател са приети на основание на доказателства, събрани от една държава членка, по никакъв начин не променя факта, че обжалваните актове са актове на Съвета, който по тази причина трябва да се увери, че тяхното приемане е основателно, евентуално като поиска от съответната държава членка да му представи необходимите за тази цел доказателства и данни. Освен това Съветът не може да се позовава на факта, че съответните доказателства произхождат от поверителни източници и следователно не могат да бъдат оповестени. Всъщност, макар посоченото обстоятелство евентуално да може да обоснове ограничения по отношение на съобщаването на тези доказателства на жалбоподателя или на неговите адвокати, вярно е също така, че предвид основната роля на съдебния контрол в контекста на приемането на ограничителни мерки съдът на Съюза трябва да може да контролира законосъобразността и обосноваността на такива мерки, без да може да му се противопоставя тайната или поверителността на използваните от Съвета доказателства и данни. Освен това Съветът няма право да основава акт за приемане на ограничителни мерки на данни или на материали в преписката, съобщени от държава членка, ако тази държава членка не желае да разреши тяхното съобщаване на юрисдикцията на Съюза, на която е поверено упражняването на контрола за законосъобразността на това решение.
(вж. точки 122, 125 и 126)
8. Макар финансова институция, установена в трета държава и учредена съгласно нейното право, да не е длъжна по силата на Регламент № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран, Регламент № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 423/2007 и Регламент № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 961/2010 да замрази финансовите средства на образуванията, участващи в разпространението на ядрено оръжие, вярно е също така, че финансовите ѝ средства и икономическите ѝ ресурси на територията на Съюза, използвани за търговска сделка, осъществена изцяло или отчасти в Съюза, или притежавани от граждани на държави членки или от юридически лица, образувания или структури, установени или учредени съгласно правото на държава членка, могат да бъдат засегнати от ограничителните мерки, приети по силата на посочените регламенти, доколкото такава институция участва в разпространението на ядрено оръжие, пряко е свързана с него или го подпомага. Оттук следва, че когато чуждестранна финансова институция узнае или може разумно да предположи, че някой от клиентите ѝ участва в разпространението на ядрено оръжие, съгласно приложимите законови задължения тя следва веднага да преустанови предоставянето на финансови и каквито и да било нови услуги за него.
(вж. точки 132—134)
9. Вж. текста на решението.
(вж. точки 163, 164 и 167—175)
10. Фактът, че приетите в рамките на общата външна политика и политика на сигурност ограничителни мерки надхвърлят пределите на мерките, приети от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, няма отражение върху обстоятелството, че член 215 ДФЕС е подходящо и достатъчно правно основание за приемането на тези мерки. Същият извод трябва да се приложи по аналогия спрямо ограничителните мерки, приети по силата на член 29 ДЕС, каквито са предвидените в Решение 2010/413 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС, и в решенията, приети с оглед на изпълнението му. Всъщност член 29 ДЕС също не ограничава правомощията, които предоставя на Съвета с оглед на прилагане на мерките, приети от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Следователно сам по себе си фактът, че наложените на жалбоподателя ограничителни мерки надхвърлят пределите на мерките, приети от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, не предполага, че Съветът е нарушил принципа на пропорционалност.
Освен това Съветът не е длъжен да изложи пред жалбоподателя обективна обосновка относно обстоятелството, че приема самостоятелни ограничителни мерки спрямо него, а само конкретните и специфични причини, поради които счита, че критериите за приемане на самостоятелни ограничителни мерки се прилагат спрямо него.
(вж. точки 170 и 182—184)
11. Макар предварителното приемане на решение съгласно дял V, глава 2 от Договора за ЕС да съставлява необходимо условие за това Съветът да може да приеме ограничителни мерки съгласно правомощията, които са му възложени с член 215 ДФЕС, само по себе си съществуването на такова решение не може да създаде задължение за Съвета да приеме подобни мерки. Всъщност Съветът запазва свободата си да прецени, в рамките на упражняването на правомощията, които са му възложени с Договора за функционирането на ЕС, реда и условията за изпълнение на решенията, приети съгласно дял V, глава 2 от Договора за ЕС, включително евентуалното приемане на ограничителните мерки, основани на член 215 ДФЕС.
Освен това в този контекст съгласно член 29 ДЕС не може да се изключи възможността определянето на подход на Съюза по отделен въпрос от географско или тематично естество да се отнася и до конкретни мерки, които трябва да бъдат приложени от всички държави членки, изправени пред дадено събитие или явление.
(вж. точки 193, 194 и 197)