Жалба, подадена на 29 януари 2010 г. - Reagens/Комисия

(Дело T-30/10)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Reagens SpA (San Giorgio di Piano, Италия) (представители: B. O'Connor, L. Toffoletti, D. Gullo и E. De Giorgi, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

да се отмени Решението C (2009) 8682 окончателно на Комисията от 11 ноември 2009 г. (дело COMP/38.589 - топлинни стабилизатори) във връзка с калаените стабилизатори изцяло или в частта, отнасяща се до жалбоподателя,

да се установи, че са приложими предвидените в член 25 от Регламент № 1/2003 срокове, така че е преклудирана възможността за налагането на глоба на жалбоподателя,

при условията на евентуалност да се установи, че Комисията е допуснала грешка при определянето на глоба от 10 791 000 EUR на жалбоподателя и ако е необходимо да се поправи тази глоба на ниво, съответстващо на ограничения характер на вероятното нарушение на член 101 от ДФЕС от жалбоподателя след 1996 г.,

да събере доказателства във връзка с прилагането на точка 35 от Насоките за изчисляване на глоби по отношение на Chemson и Baerlocher и във връзка с всички подадени искания от адресатите на решението за калаените стабилизатори след съобщаването на изложението на възраженията,

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателят иска частична отмяна на Решението C (2009) 8682 окончателно на Комисията от 11 ноември 2009 г., в частта в която е ангажирана отговорността му за нарушение на членове 81 ЕО и 53 ЕИП (дело COMP/38.589 - топлинни стабилизатори) и му е наложена глоба.

В подкрепа на исканията си той излага следните правни основания:

На първо място жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала явна грешка при преценката на фактическата обстановка във връзка с калаените стабилизатори, доколкото е прието за установено, че жалбоподателят участва в нарушение по член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС) след периода 1996/1997.

На второ място, жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала явна грешка при прилагането на член 25 от Регламент (ЕО) № 1/2003¹ към фактите, свързани с пазарите на калаени стабилизатори и по-специално като приема за установено, че са спазени предвидените в този член срокове. Според жалбоподателя, недоказването на нарушение след 1996/1997 означава, че даденото решение за налагане на глоба на жалбоподателя е погасено по давност по силата на предвиденото в този член петгодишно или десетгодишно правило.

На трето място, жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа на добра администрация и легитимните правни очаквания на жалбоподателя, че Комисията ще проведе възможно най-добро разследване, по стриктен и надлежен начин и че няма да пренебрегне доказателства за наличието на конкуренция. Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията е действала в нарушение на правото му на защита и че не е разгледала в достатъчна степен, представените от него доказателства в отговор на изложението на възраженията и също така при изслушването на страните е отказала повторен достъп на жалбоподателя до неповерителната част от преписката по разследването.

На четвърто място, жалбоподателят твърди, че Комисията е действала в нарушение на принципа за равно третиране на всички предприятия пред закона, доколкото тя неправилно е приложила Насоките относно метода за определяне на размера на глобите². Той твърди, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, тъй като наложената му глоба била несъразмерна в сравнение с наложената глоба на всички останали адресати на решението за калаените стабилизатори и по-специално Baerlocher.

На пето място, жалбоподателят твърди, че Комисията е действала в нарушение на член 101 ДФЕС, по начин, който нарушава конкуренцията в общия пазар, доколкото тя неправилно е приложила Насоките относно метода за определяне на размера на глобите.

Накрая, жалбоподателят твърди, че Комисията е действала в нарушение на принципа за добра администрация, като не е провела разследването надлежно и в срок и освен това е нарушила правото на защита на жалбоподателя като не е продължила разследването през периода, през който са подадени пред Общия съд молбите за защита на документите на основание поверителност в отношенията между адвокати и клиенти по делото Akzo³.

____________

¹ - Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

² - Насоки относно метода на определяне на глобите, наложени по член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ С 210, 2006 г., стр. 2).

³ - Решение на Първоинстанционния съд от 17 септември 2007 г. по дело Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия (T-125/03 и T-253/03, Сборник, стр. II-3523).