Жалба, подадена на 14 септември г. - Унгария/Комисия

(Дело T-407/10)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Република Унгария (представители: M. Fehér, K. Szíjjártó)

Ответник: Европейска Комисия

Искания на жалбоподателя

Да се отмени член 1, параграфи 3 и 4 и приложение 2 от Решение на Комисията C(2010) 4593 от 8 юли 2010 г. относно голям проект "Реконструкция на железопътната линия Budapest Kelenföld Székesfehérvár Boba, секция I, фаза 1" в рамките на оперативна програма "Транспорт" за предоставяне на структурна помощ от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, доколкото посочените разпоредби установяват максималната сума, към която следва да се приложи процентът на съфинансиране, по такъв начин че изключват от допустимите разходи плащанията във връзка с ДДС.

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят обжалва частично Решение на Комисията C(2010) 4593 от 8 юли 2010 г. относно голям проект "Реконструкция на железопътната линия Budapest Kelenföld Székesfehérvár Boba, секция I, фаза 1" в рамките на оперативна програма "Транспорт" за предоставяне на структурна помощ от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд. С посоченото решение Комисията разрешава да се изплати помощ за посочения проект от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд. Освен това Комисията приема, че възстановимият ДДС не може да се включи в максималната сума, към която се прилага процентът за приоритетно съфинансиране на оперативната програма в случая с разглеждания голям проект.

Жалбоподателят твърди, че при приемане на обжалваното решение Комисията е нарушила приложимите в тази област разпоредби от правото на Съюза и по-специално член 56, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1083/2006¹ и член 3 от Регламент (ЕО) № 1084/2006².

Жалбоподателят счита, че член 3, буква е) от Регламент№ 1084/2006 ясно установява, че възстановимият ДДС не подлежи на финансиране от Кохезионния фонд. Според него от тази разпоредба със сигурност следва, че подлежи на финансиране ДДС, който не е възстановим. Следователно и като се има предвид, че съгласно правната уредба на Съюза и националната правна уредба в областта на ДДС бенефициерът на големия проект, за който се отнася обжалваното решение (Nemzeti Infrastruktúra Fejlesztő Zrt.), не е данъчнозадължено лице, поради което не може да иска връщане на данъка по получени доставки, в обжалваното решение Комисията не е следвало да изключва от помощта разходите във връзка с посочения данък.

Освен това жалбоподателят твърди, че като приема, че не са допустими разходи, които не са включени в тази категория от Регламент № 1084/2006 и които в съответната национална правна уредба изрично са определени като допустими, с обжалваното решение Комисията отнема на държавите членки компетентността, предоставена с член 56, параграф 4 от Регламент № 1083/2006.

Жалбоподателят твърди също така, че подходът на Комисията, според който понесеният от бенефициера ДДС е "възстановим" посредством ДДС, който управляващият инфраструктурата, построена от бенефициера, начислява върху събираните от него такси, представлява много широко тълкуване на понятието "възстановим данък добавена стойност", използвано в член 3, буква e) от Регламент № 1084/2006, което не се подкрепя от текста на тази разпоредба и противоречи на правната уредба на Съюза в областта на ДДС. Според жалбоподателя бенефициерът, който извършва строителството, и образуванията, които управляват построената инфраструктура, са независими и влизат в отношения помежду си непряко, по силата на съответните правни разпоредби, а не вследствие на стопанска дейност. В този контекст жалбоподателят твърди, че бенефициерът трябва да понесе фактически и окончателно ДДС по получени доставки.

На последно място жалбоподателят твърди, че нито Регламент № 1083/2006, нито Регламент № 1084/2006 позволяват тълкуване, според което Комисията може да основе решението си относно допустимите разходи, включително допустимият ДДС, на обстоятелството, че държавата членка е могла да избере друго правно разрешение във връзка с осъществяването на проекта и управлението на инфраструктурата. В този смисъл жалбоподателят твърди, че организацията на управлението на инфраструктурите и на свързаните с тях обществени услуги е основно от компетентността на държавите членки. Жалбоподателят счита също така, че когато са изпълнени условията, предвидени от правната уредба на Съюза, Комисията трябва да приеме избрания от държавата членка вариант с произтичащите от него последици при преценката за допустимостта на разходите и за това дали бенефициерът е данъчнозадължено лице във връзка с ДДС.

____________

¹ - Регламент (EO) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999 (ОВ L 210, стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 64).

² - Регламент (EО) № 1084/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за създаване на Кохезионен фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) 1164/94 (ОВ L 210, стр. 79; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 118).