РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
14 декември 2011 година(*)
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Наемане на работа — Обявление за конкурс — Конкурс на общо основание — Недопускане до писмен изпит вследствие на резултатите, получени на тестовете за достъп — Разпределение на правомощията между EPSO и конкурсната комисия“
По дело T‑361/10 P
с предмет жалба за отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 15 юни 2010 г. по дело Pachtitis/Комисия (F‑35/08, все още непубликувано в Сборника),
Европейска комисия, за която се явяват първоначално г‑н J. Currall и г‑н I. Chatzigiannis, в качеството на представители, впоследствие г‑н Currall, подпомаган от адв. E. Antypas и адв. E. Bourtzalas, avocats,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Dimitrios Pachtitis, с местожителство в Атина (Гърция), за когото се явяват адв. P. Giatagantzidis и адв. K. Kyriazi, avocats,
жалбоподател в първоинстанционното производство,
подпомаган от
Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД),
встъпила страна в първоинстанционното производство,
ОБЩИЯТ СЪД (състав по жалбите),
състоящ се от: г‑н M. Jaeger, председател, г‑н N. J. Forwood и г‑н A. Dittrich (докладчик), съдии,
секретар: г-жа S. Spyropoulos, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 ноември 2011 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си, подадена на основание член 9 от приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз, Европейската комисия иска отмяната на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 15 юни 2010 г. по дело Pachititis/Комисия (F‑35/08, все още непубликувано в Сборника, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Съдът на публичната служба отменя решенията от 31 май и 6 декември 2007 г. на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO), с които г‑н Dimitrios Pachtitis е изключен от списъка на 110‑те кандидати, получили най-високите оценки на тестовете за достъп до конкурс на общо основание EPSO/AD/77/06.
Фактическа обстановка
2 Релевантната за анализа на настоящата жалба фактическа обстановка е изложена в обжалваното съдебно решение, както следва:
„16 На 15 ноември 2006 г. EPSO публикува обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/77/06 (ОВ C 277 A, стp. 3, наричан по-нататък „спорният конкурс“), целящ съставянето на резервен списък за администратори лингвисти с гръцки език от степен AD 5 в областта на писмените преводи. Според обявлението за конкурса от двете възможности, озаглавени вариант 1 и вариант 2, кандидатите трябва да изберат тази, която отговаря на езиковите им познания […]
17 Жалбоподателят, който е гръцки гражданин […], кандидатства в посочения по-горе конкурс с вариант 1.
18 Конкурсът включва три етапа. Според раздел Б на обявлението за конкурса първият, т.е. предварителният етап, се състои от два теста за достъп, всеки от които съдържа 30 въпроса с избор от няколко отговора, като първият тест има за цел да оцени познанията, свързани с Европейския съюз, неговите институции и политики (наричан по-нататък „тест а)“, а вторият — да оцени общите езикови и математически познания и умения на кандидатите (наричан по-нататък „тест б)“). Според раздел В от обявлението за конкурса вторият етап се състои от писмени изпити, а третият — от устен изпит. Съгласно раздел Б от обявлението за конкурса при избран вариант 1 покана да подадат пълна кандидатура с оглед преминаването им във втория етап от конкурса получават само първите 110 кандидати, които са получили най-високите оценки на тестовете за достъп и при всяко положение са покрили минималните изисквания, а именно 5 точки от 10 възможни на тест а) и 10 точки от 20 възможни на тест б); броят на кандидатите, избрали вариант 2, които могат да преминат във втория етап на конкурса, е определен на 30.
19 Според раздел Г от обявлението за конкурса кандидатурите се подават по електронен път. По-точно всеки кандидат е поканен първо да създаде електронно досие със своите лични данни в информационната система на EPSO. След въвеждане на досието кандидатът може да подаде електронно заявление за участие в конкурса. Ако заявлението е подадено в срок, EPSO му изпраща по електронна поща покана за участие в предварителния етап от конкурса, а след това го препраща към уебсайта на външен съдоговорител, на който EPSO е възложил организирането и провеждането на предварителния етап от конкурса. На сайта на този съдоговорител кандидатът трябва да запази по електронен път дата и час за изпит в периода от 10 април до 4 май 2007 г., когато трябва да се проведат тестовете за достъп в различните изпитни центрове.
20 Както е посочено в раздел Б от обявлението за конкурса, тези тестове се провеждат на компютър на различни за всеки от кандидатите места и дати. Въпросите на всеки от кандидатите също са били различни, като са избирани на случаен принцип от база данни, съдържаща определен брой въпроси, предоставени на EPSO от външен съдоговорител. Конкурсната комисия на спорния конкурс е взела участие едва след тестовете за достъп, тоест на етапа на писмените и на устния изпит. Съгласно раздел Д, точка 2 от обявлението за конкурса имената на членовете на конкурсната комисия се публикуват на уебсайта на EPSO петнадесет дни преди провеждането на писмените изпити.
21 След участието на жалбоподателя в тестовете за достъп, на 31 май 2007 г. EPSO му съобщава по електронна поща оценките, които е получил на тест а) и тест б), като го информира, че „макар да са по-високи или равни на минимално необходимите, [те не са] достатъчни, за да [му позволят да] бъде включен в списъка на кандидатите с най-високите 110 оценки според изискванията, посочени в раздел Б на обявлението за конкурса“ […].
[…]
[…]
24 Жалбоподателят оспорва „валидността и съдържанието“ на решението на EPSO от 31 май 2007 г., като внася административна жалба по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника, в която възразява, от една страна, срещу нарушаването на принципите на равенство, обективност и прозрачност, както и на задължението за мотивиране на решението от 31 май 2007 г., а от друга страна, срещу грешки при оценяването, които предвид неговия професионален опит били допуснати от „конкурсната комисия за тестовете за достъп (или по-точно от компютъра)“ при проверката на тестовете му за достъп, като иска от EPSO да ги преразгледа и да измени съдържанието на това решение, както и да го уведоми дали и — ако това е така — кои от въпросите в тестовете за достъп са били „неутрализирани“ от конкурсната комисия.
[…]
26 С решение от 6 декември 2007 г., в което се посочва, че са преразгледани, от една страна, досието на жалбоподателя във връзка с автоматичната обработка на неговите тестове за достъп и от друга страна, последиците от неутрализиране на някои от въпросите за неговите работи, EPSO отхвърля административната жалба и потвърждава решението си от 31 май 2007 г. Що се отнася по-специално до неутрализираните въпроси, EPSO посочва, че в действителност седем от въпросите са били неутрализирани от „консултативен комитет“, компетентен да проверява качеството на въпросите, включени в базата данни, но в тестовете за достъп на жалбоподателя не се е съдържал нито един от тях.“
Първоинстанционното производство и обжалваното съдебно решение
3 На 14 март 2008 г. г‑н Pachtitis подава жалба в секретариата на Съда на публичната служба, която е заведена под номер F‑35/08.
4 В първоинстанционното производство г‑н Pachtitis иска от Съда на публичната служба да отмени решенията на EPSO от 31 май и от 6 декември 2007 г., както и всички свързани с тях актове, и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
5 От своя страна, Комисията иска в първоинстанционното производство Съдът на публичната служба да отхвърли жалбата като явно неоснователна и да осъди г‑н Pachtitis да заплати съдебните разноски. (точка 28 от обжалваното съдебно решение).
6 Както личи от точки 29 и 30 от обжалваното съдебно решение, Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) встъпва в производството в подкрепа на исканията на г‑н Pachtitis, след като е допуснат с определение от 20 ноември 2008 г. на председателя на Съда на публичната служба.
7 С обжалваното съдебно решение (точки 43—72) Съдът на публичната служба уважава жалбата за отмяна, като приема, че второто правно основание на г‑н Pachtitis, изведено от липсата на компетентност на EPSO да елиминира кандидати в предварителната фаза на спорния конкурс, е основателно. При това положение Съдът на публичната служба приема, че трябва да отмени решенията на EPSO от 31 май и 6 декември 2007 г., без да е необходимо да се произнася по другите три правни основания, изтъкнати от г‑н Pachtitis.
Производството пред Общия съд и исканията на страните
8 На 25 август 2010 г. Комисията подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд, като иска тя да се разгледа с предимство съгласно член 55, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд.
9 С писмо, представено на 30 ноември 2010 г., ЕНОЗД се отказва от участие в настоящото производство и от представяне на писмен отговор.
10 Г‑н Pachtitis представя писмен отговор на 29 декември 2010 г.
11 С писмо от 21 януари 2011 г. Комисията иска да ѝ се даде възможност да представи кратка писмена реплика.
12 С решение от 3 февруари 2011 г. председателят на състава по жалбите уважава това искане.
13 На 14 март 2011 г. Комисията представя писмена реплика.
14 На 5 май 2011 г. г‑н Pachtitis представя писмена дуплика.
15 С писма от 24 май и 14 юни 2011 г. Комисията и съответно г‑н Pachtitis представят искане на основание член 146 от Процедурния правилник да бъдат изслушани в устната фаза на производството.
16 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (състав по жалбите) уважава тези искания на основание член 146 от Процедурния правилник и започва устната фаза на производството.
17 С решение от 13 октомври 2011 г. председателят на състава по жалбите уважава искането на Комисията настоящата жалба да се разгледа с предимство съгласно член 55, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник.
18 Устните състезания и отговорите на страните на устно поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 9 ноември 2011 г.
19 Комисията иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да върне делото на Съда на публичната служба, който да разгледа другите правни основания за отмяна,
– да осъди г‑н Pachtitis да заплати съдебните разноски в настоящото и в първоинстанционното производство.
20 Г‑н Pachtitis иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата в нейната цялост;
– да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски в производствата пред двете инстанции.
По жалбата
21 В подкрепа на жалбата си Комисията изтъква едно-единствено правно основание, изведено от нарушение на членове 1, 5 и 7 от приложение III към Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилникът“), на Решение 2002/620/ЕО на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на Съда на Европейските общности, на Сметната палата, на Икономическия и социален комитет, на Комитета на регионите и на Европейския омбудсман от 25 юли 2002 година относно създаването на Служба за подбор на персонал на Европейските общности (OВ L 197, стр. 53; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 247), на Решение 2002/621/ЕО на генералните секретари на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, на секретаря на Съда на Европейските общности, на генералните секретари на Сметната палата, на Икономическия и социален комитет и на Комитета на регионите и на представителя на Европейския омбудсман от 25 юли 2002 година относно организацията и работата на Службата за подбор на персонал на Европейските общности (OВ L 197, стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 249), както и на задължението за мотивиране.
22 Комисията твърди по същество, че Съдът на публичната служба неправилно приел, че EPSO не е била компетентна да отстрани г‑н Pachtitis от участие във втория етап на разглеждания общ конкурс, състоящ се от писмен изпит. Всъщност според Комисията в рамките на първия етап от посочения конкурс, състоящ се от два теста за достъп, EPSO е била компетентна да определи съдържанието на изпитите за предварителен подбор, даващи достъп до втория етап на този конкурс. Конкурсът в тесен смисъл се състоял от втория и третия етап, като последният се изразявал в устен изпит. Не съществувала разпоредба, която да забранява на EPSO да организира първия етап от посочения конкурс, при положение че от втория етап нататък той действително бил под контрола на конкурсната комисия.
23 Преди анализа на твърденията, посочени в точка 22 по-горе, следва да се разгледа твърдяното нарушение на задължението за мотивиране на обжалваното съдебно решение.
По задължението за мотивиране на обжалваното съдебно решение
24 В подкрепа на твърдението си, че Съдът на публичната служба е нарушил задължението за мотивиране на обжалваното съдебно решение, Комисията подчертава, че той не е обяснил защо е приел, че конкурсите не могат да се организират на „два етапа“, единият от които се състои от изпити за предварителен подбор, докато вторият представлява конкурсът в тесен смисъл. По-нататък Съдът на публичната служба не посочил нито една разпоредба, която да забранява при конкурси, провеждани на „два етапа“, първият да се организира от EPSO. Освен това Съдът на публичната служба не взел предвид Решение 2002/620 и Решение 2002/621.
25 Следва да се отбележи, че задължението за мотивиране не налага на Съда на публичната служба да отговаря изчерпателно и поединично на всички представени от страните по спора съображения. Мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да разберат причините, поради които са постановени съответните мерки, а на компетентния съд — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 372 и Решение на Съда от 8 февруари 2007 г. по дело Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, Сборник, стр. I‑1331, точка 46).
26 Що се отнася, на първо място, до твърдението на Комисията, че Съдът на публичната служба не обяснил защо е приел, че конкурсите не могат да се организират на „два етапа“, трябва да се констатира, че Съдът на публичната служба не е посочил подобно съображение. Всъщност в точка 64 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба изрично посочва, че изложените в обжалваното съдебно решение съображения по никакъв начин не поставят под въпрос правомощието на органа по назначаването да организира конкурс в два различни етапа, а именно етап на предварителен подбор, извършван въз основа на въпроси с избор от няколко отговора, и втори етап — конкурс в същинския смисъл, явяването на който зависи от успешното преминаване на първия етап и на който се допускат ограничен брой кандидати.
27 На второ място, по отношение на твърдението на Комисията, че Съдът на публичната служба не посочил нито една разпоредба, която да забранява при конкурси, провеждани на „два етапа“, първият да се организира от EPSO, следва да се отбележи, че Съдът на публичната служба не е приел, че EPSO няма право да организира първия етап. За сметка на това в точки 57 и 58 от обжалваното съдебно решение той заключава, че както изборът, така и оценяването на темите за въпросите, поставени в рамките на даден конкурс, не са от компетентността на EPSO и че ролята ѝ — макар и значителна, доколкото оказва съдействие на конкурсната комисия — остава при всяко положение второстепенна в сравнение с ролята на последната, като EPSO не би могла да я замести. Съдът на публичната служба излага надлежно съображенията си по този въпрос, като в точки 50—56 от обжалваното съдебно решение разглежда разделението на правомощията между EPSO и конкурсната комисия в процеса по назначаване на длъжностните лица. В това отношение Съдът на публичната служба най-напред сравнява правомощията на органа по назначаването и на конкурсната комисия, като в точки 50—55 от обжалваното съдебно решение анализира по-конкретно член 30, първа алинея от Правилника, съгласно който за всеки конкурс определената от органа по назначаването конкурсна комисия съставя списък с подходящите кандидати, както и процедурата за провеждане на конкурси, предвидена в приложение ІІІ към Правилника. По-нататък в точка 56 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба изтъква, че описаното в предходните точки разделение на правомощията между органа по назначаването и конкурсната комисия не се променя със създаването на EPSO през 2002 г. и че в член 2 от акта за нейното създаване изрично се предвижда, че в областта на конкурсите тя упражнява правомощията за подбор на персонал, предоставени на органите по назначенията. Следователно доводите на Комисията трябва да се отхвърлят.
28 Що се отнася, на трето място, до твърдението на Комисията, че Съдът на публичната служба е нарушил задължението си за мотивиране, тъй като неправилно не взел предвид Решение 2002/620 и Решение 2002/621, достатъчно е да се констатира, че в точка 56 от обжалваното съдебно решение този съд излага съображенията, поради които приема, че посочените решения не противоречат на изводите относно разделението на правомощията между EPSO и конкурсната комисия. Всъщност според него посочените разпоредби при всяко положение са акт от по-нисък ранг в сравнение с разпоредбите на Правилника.
29 Ето защо аргументите на Комисията относно твърдяното нарушение на задължението за мотивиране трябва да се отхвърлят.
По компетентността на EPSO да отстрани г‑н Pachtitis от участие във втория етап от разглеждания конкурс
30 Комисията по същество твърди, че Съдът на публичната служба неправилно е приел в точка 65 от обжалваното съдебно решение, че EPSO не е била компетентна да отстрани г‑н Pachtitis от участие във втория етап от конкурса. В това отношение Комисията подчертава, че Съдът на публичната служба е тълкувал погрешно разпоредбите относно конкурсната процедура по приложение III към Правилника. По този начин Съдът на публичната служба не взел предвид всички правомощия, предоставени на EPSO с посоченото приложение, по-специално с член 1, параграф 1, буква д) и член 7, параграфи 1 и 2, както и с Решение 2002/620 и Решение 2002/621.
31 Що се отнася, на първо място, до организацията на разглеждания конкурс, обратно на твърденията на Комисията Съдът на публичната служба не е приел, че EPSO не е била компетентна да организира този конкурс на „два етапа“. Всъщност в точка 64 от обжалваното съдебно решение той посочва, като се позовава на Решение на Общия съд от 26 октомври 2004 г. по дело Falcone/Комисия (T‑207/02, Recueil FP, стр. I‑A‑305 и II‑1393), че изводите в обжалваното съдебно решение по никакъв начин не поставят под въпрос дискреционното правомощие на органа по назначаването да организира конкурс в два различни етапа, а именно етап на предварителен подбор, извършван въз основа на въпроси с избор от няколко отговора, и втори етап — конкурс в същинския смисъл, явяването на който зависи от успешното преминаване на изпитите в първия етап и на който се допускат ограничен брой кандидати. Според Съда на публичната служба разискваният в обжалваното съдебно решение въпрос е дали първият етап на даден конкурс, като този по делото Falcone/Комисия, посочено по-горе, или по делото, по което е постановено обжалваното съдебно решение, може да бъде организиран и проведен само от EPSO при пълно отсъствие на конкурсна комисия.
32 Що се отнася, на второ място, до естеството на първия етап от разглеждания конкурс, Комисията поддържа, че този етап се състои от изпити за предварителен подбор, които дават достъп до „втория етап“, представляващ конкурсът в тесен смисъл.
33 По отношение на съдържанието на първия етап от конкурса трябва да се припомни, че съгласно точка 18 от обжалваното съдебно решение този етап се състои от два теста за достъп, всеки от които съдържа 30 въпроса с избор от няколко отговора, като първият тест има за цел да оцени познанията, свързани с Европейския съюз, неговите институции и политики, а вторият — да оцени общите езикови и математически познания и умения на кандидатите.
34 В точка 61 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба установява, че от 1 772 кандидати, запазили дата за тестовете за достъп до спорния конкурс, само 140 могат да бъдат поканени да подадат пълна кандидатура за допускане до втория етап на конкурса. В точка 62 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба изтъква, а Комисията не оспорва конкретно това съображение, съревнователната същност на тестовете от първия етап, присъща на самото понятие за конкурс, доколкото, за да се премине във втория етап на конкурса, не е достатъчно получаването на средната оценка на въпросните тестове, а е необходимо класиране сред определен брой кандидати, получили най-високите оценки на тестовете за достъп. Предвид тези съображения Съдът на публичната служба е можел основателно да приеме, че първият етап има конкурсен характер. Следователно този етап представлява не само формален елемент от разглежданата конкурсна процедура, но и сам по себе си има конкурсен характер.
35 Що се отнася на трето място до разпределението на правомощията между органа по назначаването и конкурсната комисия в процеса по назначаване на длъжностни лица, Комисията твърди, че съгласно член 1 от приложение III към Правилника органът по назначаването винаги е компетентен да определи съдържанието на изпитите за предварителен подбор и че единствената последица от създаването на EPSO е прехвърлянето на тези правомощия към нея.
36 В това отношение следва да се провери дали Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагането на правото с изводите си в точки 51—55 от обжалваното съдебно решение за разпределението на правомощията между органа по назначаването и конкурсната комисия в процеса по назначаване на длъжностни лица.
37 В точка 51 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба приема, че видно от член 1, параграф 1, първа алинея от приложение ІІІ към Правилника и от член 4 от посоченото приложение, органът по назначаването е компетентен, от една страна, след консултации със съвместната комисия да изготви обявлението за конкурса и от друга страна, да състави списъка с кандидатите, които отговарят на първите три от изброените в член 28 от Правилника условия за назначаване като длъжностни лица, а именно условието за гражданство на една от държавите членки, както и условието за изпълнение на задълженията по отношение на военната служба и условието да се докаже годността на кандидата да изпълнява служебните задължения.
38 В точка 52 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба приема, че от момента на предаването на този списък от органа по назначаването на председателя на конкурсната комисия самата конкурсна комисия е оправомощена съгласно член 5 от приложение ІІІ към Правилника, първо, да определи списъка на кандидатите, които отговарят на изискванията, предвидени в обявлението за конкурса, второ, да проведе изпитите и трето, да състави списък на подходящите кандидати и да го изпрати на органа по назначаването.
39 В точки 53—55 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба подчертава, че с оглед поверената на конкурсната комисия особено важна роля законодателят е предвидил известни гаранции както за конституирането и състава ѝ, така и за дейността ѝ. В това отношение Съдът на публичната служба се позовава най-вече на член 30, първа алинея от Правилника, според който за всеки конкурс органът по назначаването определя конкурсна комисия, която съставя списък с подходящите кандидати.
40 Според Комисията Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като при преценката на разпределението на правомощията между органа по назначаването и конкурсната комисия не е взел предвид нито член 1, параграф 1, букви б) и д) от приложение III към Правилника, нито обстоятелството, че това приложение не съдържа разпоредби, които да забраняват на органа по назначаването да определи съдържанието на изпитите за предварителен подбор.
41 Що се отнася до член 1, параграф 1, букви б) и д) от приложение III към Правилника, съгласно който в обявлението за конкурса органът по назначаването трябва да посочи вида на конкурса (по документи или чрез изпит, или едновременно по документи и чрез изпит), а когато конкурсът се провежда чрез изпит — естеството на изпита и начина на оценяване, трябва да се констатира, че в тези разпоредби въобще не се споменава за компетентност на органа по назначаването относно избора на темите на поставените въпроси и оценяването им в рамките на конкурса. Всъщност, като се има предвид, че съгласно член 1, параграф 1, буква б) от приложение III към Правилника видът на конкурса е по документи, чрез изпит или едновременно по документи и чрез изпит, тази разпоредба не се отнася до определянето на съдържанието на изпитите. Що се отнася до член 1, параграф 1, буква д) от посоченото приложение, следва де се отбележи, че макар установяването на прагове за успеваемост да попада в приложното поле на понятието за естеството на изпита и начина на оценяване, това не е така по отношение на определянето на съдържанието на въпросите за даден конкурс (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 5 март 2003 г. по дело Staelen/Парламент, T‑24/01, Recueil FP, стр. I‑A‑79 и II‑423, точка 51).
42 По отношение на довода на Комисията, че приложение III към Правилника не съдържа разпоредби, които да забраняват на органа по назначаването да определи съдържанието на изпитите за предварителен подбор, трябва да се отбележи, че в това приложение не се посочва изрично кой определя съдържанието на изпитите за предварителен подбор и на кого е възложен контролът на този етап от конкурса. Тази компетентност не е предоставена изрично нито на органа по назначаването, нито на конкурсната комисия.
43 Съдът на публичната служба обаче правилно основава извода си за разпределянето на правомощията между органа по назначаването и конкурсната комисия на член 30, първа алинея от Правилника и на член 5, първа алинея от приложение III към Правилника. Тези разпоредби предвиждат съответно, че именно конкурсната комисия съставя списък с подходящите кандидати, както и списък на кандидатите, които отговарят на изискванията, предвидени в обявлението за конкурс. С оглед на тези правомощия Съдът на публичната служба основателно е приел в точка 53 от обжалваното съдебно решение, че конкурсната комисия изпълнява особено важна роля при провеждането на конкурсите.
44 Що се отнася по-конкретно до довода на Комисията, че органът по назначаването винаги е бил компетентен да определя съдържанието на изпитите за предварителен подбор, трябва да се отбележи, че в точка 64 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба основателно е счел, че при действието на правната уредба отпреди създаването на EPSO с Решение 2002/620 провеждането на тестове за предварителен подбор, аналогични на разглежданите в случая тестове за достъп, е било възложено само на конкурсната комисия. Всъщност съгласно установената съдебна практика органът по назначаването разполага с широки дискреционни правомощия при определянето на условията и начините за организиране на даден конкурс, докато конкурсната комисия разполага с широко право на преценка относно вида и подробното съдържание на изпитите, предвидени в рамките на определен конкурс (Решение на Общия съд по дело Staelen/Парламент, точка 41 по-горе, точка 51, Решение на Общия съд по дело Falcone/Комисия, точка 31 по-горе, точки 31 и 38 и Решение на Общия съд от 14 юли 2005г. по дело Le Voci/Съвет, T‑371/03, Recueil FP, стр. I‑A‑209 и II‑957, точка 41). Преди създаването на EPSO конкурсната комисия е била компетентна да контролира и евентуалния първи етап на предварителен подбор на кандидатите, организиран от органа по назначаването (Решение на Общия съд от 17 септември 2003 г. по дело Alexandratos и Panagiotou/Съвет, T‑233/02, Recueil FP, стр. I‑A‑201 и II‑989, точка 26 и Решение на Общия съд по дело Falcone/Комисия, точка 31 по-горе, точка 39). Следователно този довод на Комисията трябва да се отхвърли.
45 От това следва, че Съдът на публичната служба не е допуснал грешка при прилагането на правото с изводите си в точки 51—55 от обжалваното съдебно решение относно разделението на правомощията между органа по назначаването и конкурсната комисия в процеса по назначаване на длъжностни лица. Поради това доводите на Комисията в това отношение следва да се отхвърлят.
46 На четвърто място, що се отнася до съображенията на Съда на публичната служба в точки 56—58 от обжалваното съдебно решение, според които това разделение на правомощията между органа по назначаването и конкурсната комисия не се променя със създаването на EPSO през 2002 г., Съдът на публичната служба се позовава на член 7 от приложение III към Правилника, както и на Решение 2002/620 и Решение 2002/621.
47 Що се отнася най-напред до член 7 от приложение ІІІ към Правилника, в точка 56 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба приема, че по отношение на провеждането на конкурси за назначаване на длъжностни лица задачите на EPSO са основно от организационен характер. По-нататък в точка 57 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба отбелязва липсата в член 7 от приложение ІІІ към Правилника на каквото и да било упоменаване на задача на EPSO, която да е свързана с определянето или дефинирането на „съдържанието на изпитите“ в конкурсите за назначаване на длъжностни лица. За сметка на това според Съда на публичната служба същият член 7 предоставя изрично на EPSO такива задачи по-специално при промяна на функционалната група на длъжностните лица (параграф 2, буква в) или при подбора на срочно наети и договорно наети служители (параграф 4). Според Съда на публичната служба тази липса потвърждава, че както изборът, така и оценяването на темите за въпросите, поставени в рамките на даден конкурс, не са от компетентността на EPSO.
48 В това отношение Комисията твърди, че задачата на EPSO съгласно член 7, параграф 1 от приложение ІІІ към Правилника да осигури прилагането на еднакви стандарти в процедурите за подбор на длъжностни лица може да бъде изпълнена само ако EPSO има известна роля при определянето на съдържанието на изпитите. Отделните задачи на EPSO обаче са изрично определени в член 7, параграф 2 от приложение ІІІ към Правилника. Въпреки че тези задачи несъмнено трябва да се тълкуват в светлината на общата задача на EPSO по посочения член 7, параграф 1, само по себе си определянето ѝ не може да предостави нови правомощия на EPSO. Освен това тази обща задача на EPSO се отнася най-общо до определянето на процедурите за подбор на длъжностни лица, а не до определянето на съдържанието на изпитите в отделните конкурси.
49 Що се отнася до довода на Комисията, че макар да не е споменал изрично в член 7 от приложение ІІІ към Правилника правомощието на EPSO да определя съдържанието на изпитите в конкурсите за назначаване на длъжностни лица, въпреки че го е споменал в контекста на назначаването на срочно наети и договорно наети служители и процедурата за развитие на кариерата на длъжностните лица от функционална група AST, очевидно законодателят е счел това за ненужно, тъй като това правомощие вече е било предвидено в приложение ІІІ към Правилника, трябва да се отбележи, че от изложените в точки 35—45 по-горе съображения следва, че органът по назначаването не е разполагал с такова правомощие. Както следва по-специално от съображенията, изложени в точка 44 по-горе, при действието на правната уредба отпреди създаването на EPSO провеждането на тестовете за предварителен подбор е било възложено само на конкурсната комисия. Ето защо Съдът на публичната служба основателно приема, че липсата в член 7 от приложение ІІІ към Правилника на каквото и да било упоменаване на задача на EPSO, която да е свързана с определянето или дефинирането на „съдържанието на изпитите“ в конкурсите за назначаване на длъжностни лица, потвърждава извода му, че както изборът, така и оценяването на темите за въпросите, поставени в рамките на даден конкурс, не са от компетентността на EPSO.
50 Що се отнася, на второ място, до Решение 2002/620 и Решение 2002/621, в точка 56 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба приема, че член 2 от Решение 2002/620 предвижда изрично, че в областта на конкурсите EPSO упражнява правомощията за подбор на персонал, предоставени на органите по назначенията. Освен това в същата точка от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба приема, че констатацията за основно организационния характер на задачите на EPSO не е в противоречие със специалните разпоредби на Решение 2002/620 и Решение 2002/621, дори и тези решения понякога да съдържат формулировки, които биха могли да доведат до погрешни изводи, като например, че EPSO „съставя резервните списъци“, което навежда на мисълта, че EPSO е компетентна да определи кои кандидати трябва да се включват в тях, тъй като посочените решения при всяко едно положение са акт от по-нисък ранг в сравнение с разпоредбите на Правилника.
51 Според Комисията Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагането на правото, като не е взел предвид посочените решения поради твърдяната йерархия на нормативните актове. Като се позовава на член 1, параграф 2, буква в) от Решение 2002/621, Комисията твърди, че тъй като правомощието за определяне на въпросите в рамките на конкурсите не е запазено изключително за конкурсната комисия, EPSO е компетентна да определя съдържанието на тези въпроси.
52 В това отношение следва да се отбележи, че Съдът на публичната служба основателно е приел, че съгласно член 2, параграф 1 от Решение 2002/620 в областта на конкурсите EPSO упражнява правомощията за подбор на персонал, предоставени на органите по назначенията. От тази разпоредба следва, че правомощията на органа по назначаването съгласно член 30, първа алинея от Правилника и приложение ІІІ към Правилника са прехвърлени на EPSO. Доколкото вече бе установено, че не е допуснал грешка при прилагането на правото с изводите си относно разделението на правомощията между органа по назначаването и конкурсната комисия в процеса по назначаване на длъжностни лица, Съдът на публичната служба е имал основание въз основа на това съображение да приеме в точка 57 от обжалваното решение, че както изборът, така и оценяването на темите за въпросите, поставени в рамките на даден конкурс, не са от компетентността на EPSO.
53 Що се отнася до Решение 2002/621, трябва да се отбележи, че Съдът на публичната служба основателно е счел, че то е от по-нисък нормативен ранг в сравнение с разпоредбите на Правилника. Освен това, тъй като Решение 2002/621 е прието на основание член 5 от Решение 2002/620, то е с по-нисък нормативен ранг и от последната разпоредба. Поради тази нормативна йерархия, която трябва да се спазва съгласно принципа на законност, Решение 2002/621 не може да се тълкува в смисъл, който противоречи на Правилника и на Решение 2002/620. Все пак Решение 2002/621 може да е от полза за тълкуването на Правилника и на Решение 2002/620 с оглед на прилагането им към настоящия случай.
54 Що се отнася до член 1, параграф 2, буква в) от Решение 2002/621, съгласно който според Комисията EPSO била компетентна да определя съдържанието на разглежданите въпроси, този член предвижда, че една от задачите на EPSO е да разработи методи и техники за подбор въз основа на най-добрите практики и в съответствие с профилите от умения, които са установени за различните категории персонал на институциите. От текста на тази разпоредба обаче не следва, че EPSO притежава твърдяната компетентност. В контекста на член 1, параграф 1, първо изречение от Решение 2002/621, който гласи, че EPSO организира конкурси на общо основание с оглед осигуряването на услугите на длъжностни лица за институциите при оптимални професионални и финансови условия, параграф 2, буква в) от същия член предоставя на EPSO по-скоро ролята на помощник на конкурсната комисия при провеждането на конкурса, доколкото има за задача да разработи методи и техники за подбор. Следователно в настоящия случай член 1, параграф 2, буква в) от Решение 2002/621 изобщо не може да се тълкува в противоречие с Правилника или Решение 2002/620, доколкото и съгласно тях EPSO няма твърдяната компетентност.
55 С оглед на гореизложеното Съдът на публичната служба не е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел в точки 56—58 от обжалваното съдебно решение, че създаването на EPSO, и по-специално член 7 от приложение ІІІ към Правилника, както и Решение 2002/620 и Решение 2002/621, не се отразява на разпределението на правомощията между органа по назначаването и конкурсната комисия. Следователно доводите на Комисията в това отношение следва да се отхвърлят.
56 Доколкото Комисията оспорва съображенията на Съда на публичната служба, съдържащи се в точка 71 от обжалваното съдебно решение, съгласно които допълнителната работа, с която конкурсните комисии ще бъдат натоварени вследствие следенето и контролирането на тестовете за достъп от предварителния етап, дори и в крайна сметка до тези изпити да бъде допуснат ограничен брой кандидати, ще представлява само незначителна част от обемния труд, който изискват писмените и устните изпити, следва да се отбележи, че това са съображения, изложени за изчерпателност, които не могат да доведат до отмяна на обжалваното съдебно решение. Поради това посоченото твърдение следва да се отхвърли като неотносимо.
57 На последно място, доколкото страните спорят за законосъобразността на избора на външен съдоговорител, на когото EPSO възлага организацията и изпълнението на предварителния етап от конкурса, следва да се отбележи, че обжалваното съдебно решение не съдържа съображения на Съда на публичната служба относно законосъобразността на този избор, който не е разгледан дори и за изчерпателност. Съгласно член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда обаче обжалването пред Общия съд се ограничава само до правни въпроси. То може да се основава на правни основания, изведени от липсата на компетентност на Съда на публичната служба, от нарушение на процесуални правила в производството пред него, което накърнява интересите на засегнатата страна, както и от нарушение на правото на Съюза от страна на Съда на публичната служба. При тези обстоятелства Общият съд не следва да се произнася по посочения избор на външен съдговорител.
58 Ето защо Съдът на публичната служба не е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел, че г‑н Pachtitis е бил отстранен от участие във втория етап на конкурса след процедура, проведена от некомпетентен орган, и с решение, взето от същия този орган. Следователно доводите на Комисията трябва да се отхвърлят.
59 От гореизложеното следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена изцяло.
По съдебните разноски
60 Съгласно член 148, първа алинея от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Общият съд се произнася по съдебните разноски.
61 Съгласно член 87, параграф 2, първа алинея от същия правилник, приложим към производството за обжалване по силата на член 144 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
62 След като Комисията е загубила делото и г‑н Pachtitis е направил искане за осъждането ѝ, тя следва да понесе направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на г‑н Pachtitis по настоящото производство.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (състав по жалбите)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Европейската комисия понася наред с направените от нея съдебни разноски и разноските на г‑н Dimitrios Pachtitis по настоящото производство.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 декември 2011 година.
Подписи