Жалба, подадена на 17 април 2023 г. от Европейска комисия срещу решението, постановено от Общия съд (осми разширен състав) на 8 февруари 2023 г. по дело T-522/20, Carpatair/Комисия
(Дело C-244/23 P)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: I. Georgiopoulos, F. Tomat)
Други страни в производството: Carpatair SA, Wizz Air Hungary Légiközlekedési Zrt. (Wizz Air Hungary Zrt.), Societatea Naţională „Aeroportul Internaţional Timişoara - Traian Vuia“ SA (AITTV)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
да отмени решението на Общия съд (осми разширен състав) от 8 февруари 2023 г. по дело T-522/20, Carpatair/Комисия, в частта, в която се уважава второто основание по това дело и се приема, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е заключила, че споразуменията, сключени през 2008 г. и 2010 г. между Societatea Națională „Aeroportul Internaţional Timişoara – Traian Vuia“ SA (AITTV) и Wizz Air Hungary Légiközlekedési Zrt. (Wizz Air Hungary Zrt.), не предоставят предимство на Wizz Air,
да отхвърли второто основание по дело T-522/20 и
да осъди Carpatair SA да заплати съдебните разноски, направени в двете съдебни производства.
Основания и основни доводи
С обжалваното съдебно решение Общият съд отменя член 2 от Решение (ЕС) 2021/14281 на Европейската комисия от 24 февруари 2020 година относно държавна помощ SA.31662 – C/2011 (ex NN/2011), приведена в действие от Румъния в полза на Timișoara International Airport — Wizz Air, доколкото в него се заключава, че летищните такси, съдържащи се в Сборника за аеронавигационна информация и публикация от 2010 г. и споразуменията сключени между Societăţea Naţională ‘Aeroportul Internaţional Timişoara – Traian Vuia’ SA (AITTV) и Wizz Air Hungary Légiközlekedési Zrt. (Wizz Air Hungary Zrt.) през 2008 г. (включително споразуменията за изменение от 2010 г.) не представляват държавна помощ.
Комисията изтъква само едно основание в подкрепа на жалбата си срещу съдебното решение.
Основание: в точки 179—201 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 107, параграф 1 ДФЕС, не е изложил мотиви поради недостатъчност и противоречие на съображенията, погрешно е представил и неправилно е тълкувал решението на Комисията. Това основание за обжалване е разделено на пет части:
− Първа част: в точки 186—192 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 107, параграф 1 ДФЕС, по-специално що се отнася до прилагането на принципа за оператор в условията на пазарна икономика. Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че липсата на предварителна oценка сама по себе си е решаващ елемент за прилагането на този принцип.
− Втора част: в точки 186—192 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 107, параграф 1 ДФЕС, по-специално що се отнася до прилагането на принципа за оператор в условията на пазарна икономика, като е отхвърлил релевантността на предварителни анализи на рентабилността, реконструирани впоследствие въз основа на наличните данни и предвидимото развитие към момента на вземане на решението за приемане на мярка.
− Трета част: в точки 179—185 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 107, параграф 1 ДФЕС, по-специално що се отнася до прилагането на принципа за оператор в условията на пазарна икономика и вида на доказателствата, необходими за прилагането на този принцип. Освен това в точки 182 и 184 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е изложил мотиви поради недостатъчност и противоречие на съображенията.
− Четвърта част: в точки 186—192 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 107, параграф 1 ДФЕС, по-специално що се отнася до прилагането на принципа за оператор в условията на пазарна икономика и релевантността на обстоятелства, настъпили след момента на приемането на съответната мярка. Общият съд не е направил разграничение между обстоятелства, настъпили след момента на приемането на съответната мярка, и икономическите проучвания и анализи, които са извършени след приемането на тази мярка, но които се основават на наличната информация и предвидимото развитие към момента на вземане на решението да се пристъпи към мярката. Освен това в точки 196 и 197 от обжалваното съдебно решение Общият съд погрешно е представил и неправилно е тълкувал Решение (ЕС) 2021/1428 на Комисията от 24 февруари 2020 година относно държавна помощ SA.31662.
− Пета част: в точки 193 и 195 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 107, параграф 1 ДФЕС, не е изложил мотиви поради недостатъчност и противоречие на съображенията, погрешно е представил и неправилно е тълкувал Решение (ЕС) 2021/1428 на Комисията от 24 февруари 2020 година относно държавна помощ SA.31662.
Накрая, Общият съд недопустимо разпростира заключенията, направени във връзка със споразуменията от 2008 г., към споразуменията за изменение от 2010г. Констатациите в точки 170—198 от обжалваното съдебно решение се отнасят изключително до споразуменията от 2008 г. Точка 199 и точка 1 от диспозитива на това съдебно решение обаче се позовават и на споразуменията за изменение от 2010 г. Тези позовавания не се подкрепят от констатациите, съдържащи се в обжалваното съдебно решение. Следователно обжалваното съдебно решение е опорочено от липсата на мотиви.
____________
1 OВ L 308, 2021 г., стр. 1.