Дело C‑416/13

Mario Vital Pérez

срещу

Ayuntamiento de Oviedo

(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo nº 4 de Oviedo)

„Преюдициално запитване — Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 21 — Директива 2000/78/ЕО — Член 2, параграф 2, член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 — Дискриминация, основана на възраст — Национална разпоредба — Условие за назначаване на полицаи в местната полиция — Определяне на максимална възраст 30 години — Обосновки“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 13 ноември 2014 г.

1.        Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Установяване на относимите разпоредби от правото на Съюза — Въпроси за тълкуването на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на Директива 2000/78 — Спор между частно лице и националната администрация — Разглеждане на въпроса единствено с оглед на директивата

(член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Директива 2000/78 на Съвета)

2.        Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминация, основана на възраст — Национална правна уредба, която определя 30 години като максимална възраст за назначаване на полицаи в местната полиция — Недопустимост — Обосновки — Липса

(член 2, параграф 2, член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1, втора алинея, буква в) от Директива 2000/78 на Съвета)

1.        Когато е сезиран с отправен в рамките на спор между частно лице и публичен орган преюдициален въпрос за тълкуване на общия принцип на недопускане на дискриминация, основана на възраст, закрепен в член 21 от Хартата, както и на разпоредбите на Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, Съдът разглежда въпроса само с оглед на тази директива.

(вж. точка 25)

2.        Член 2, параграф 2, член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1, втора алинея, буква в) от Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която определя 30 години като максимална възраст за назначаване на полицаите в местната полиция.

Вярно е, че притежаването на особени физически способности може да се счита за „основно и определящо професията изискване“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 за упражняването на професията полицай в местната полиция. Освен това целта да се гарантира оперативният капацитет и доброто функциониране на полицейските служби, представлява законосъобразна цел по смисъла на същата разпоредба.

Въпреки това такава национална правна уредба налага непропорционално изискване, при положение че не е доказано нито че особените физически способности, които се изискват за изпълнението на функциите на полицай в местната полиция, са непременно свързани с определена възрастова група и лицата над определена възраст не притежават такива способности, нито че целта за гарантиране на оперативния капацитет и доброто функциониране на местната полицейска служба изисква да се поддържа определена възрастова структура, която да налага назначаването единствено на служители на възраст под 30 години.

Нещо повече, такава правна уредба не е нито подходяща, нито необходима за постигане на целта за осигуряване на обучението на съответните полицаи по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея, буква в) от директивата. Накрая, такава правна уредба не може да се счита за необходима за осигуряването на посочените полицаи на разумен период на заетост преди пенсиониране по смисъла на същата разпоредба.

(вж. точки 41, 44, 48, 56, 57, 70, 72 и 74 и диспозитива)