ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
N. WAHL
представено на 4 май 2016 година(1)
Дело C‑110/15
Microsoft Mobile Sales International Oy, по-рано Nokia Italia SpA
Hewlett-Packard Italiana Srl
Telecom Italia SpA
Samsung Electronics Italia SpA
Dell SpA
Fastweb SpA
Sony Mobile Communications Italy SpA
Wind Telecomunicazioni SpA
срещу
Ministero per i beni e le attività culturali (MiBAC)
Società italiana degli autori ed editori (SIAE)
Istituto per la tutela dei diritti degli artisti interpreti esecutori (IMAIE), в ликвидация
Associazione nazionale industrie cinematografiche audiovisive e multimediali (Anica)
и
Associazione produttori televisivi (Apt)
(Преюдициално запитване, отправено от
Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия)
„Интелектуална собственост — Директива 2001/29/ЕО — Авторско право и сродните му права — Член 5 — Изключително право на възпроизвеждане — Изключения и ограничения — Справедливо обезщетение — Обхват — Определяне на критериите за предварително освобождаване от такса чрез договаряне между частноправни субекти — Възстановяване, което може да бъде искано само от крайния ползвател“
1. Настоящото преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия), се отнася до правилното тълкуване на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО(2). Съгласно тази разпоредба при копиране за лично ползване държавите членки могат да предвидят изключение от изключителното „право на възпроизвеждане“ на притежателите на права. Когато държава членка реши да ограничи изключителните права на притежателите на права по този начин, Директивата я задължава да въведе система, която гарантира на тези притежатели на права справедливо обезщетение за използването на защитени с авторско право материали.
2. В Италия, където копирането за лично ползване е разрешено, обезщетението е под формата на такса, събирана при копиране за лично ползване посредством оборудване, апаратура и носители, които позволяват копиране на закриляни произведения и други материали. Поставените преюдициални въпроси се отнасят до съвместимостта на италианската система за обезщетение с Директива 2001/29. По-конкретно, делото дава възможност на Съда да установи пределите на правото на държавите членки на преценка при установяване на елементите на системата за обезщетение при копиране за лично ползване и да предостави допълнителни насоки относно тълкуването на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29.
I – Правна уредба
А – Правото на ЕС
3. Директива 2001/29 се отнася до хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права.
4. В съображение 31 от Директива 2001/29 се пояснява, че една от нейните цели е да гарантира постигане на справедлив баланс между правата и интересите на различните категории притежатели на права, както и на различните категории притежатели на права и ползватели на закриляни обекти.
5. Съображение 35 се отнася до изключенията и ограниченията. Съгласно това съображение в някои случаи притежателите на права следва да получат справедливо обезщетение, за да бъдат обезщетени в достатъчна степен за използването на произведенията им или на други закриляни обекти. При определянето на формата, на подробните условия и възможното ниво на такова справедливо обезщетение следва да се отчетат конкретните обстоятелства за всеки случай. При оценяването на тези обстоятелства от особено значение е потенциалната вреда за притежателите на права, произтичаща от въпросното действие.
6. Член 2 от Директива 2001/29 се отнася до правото на възпроизвеждане. Той предвижда:
„Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:
a) за авторите — на техните произведения;
б) за артистите изпълнители — на [записите] на техните изпълнения;
в) за продуцентите на звукозаписи — на техните звукозаписи;
г) за продуцентите — [на първоначалните записи] на филми, по отношение на оригинала и копията на техните филми;
д) за радио- и телевизионните организации — за [записите] на техните излъчвания, независимо дали тези излъчвания са предавани по жичен път или по въздуха, включително чрез кабел или спътник“.
7. Член 5 от същата директива е посветен на изключенията от и ограниченията на правото на възпроизвеждане. Той гласи по-специално:
„[…]
2. Държавите членки могат да предвидят изключения или ограничения от правото на възпроизвеждане, предвидено в член 2, в следните случаи:
[…]
б) по отношение на възпроизвеждане върху какъвто и да е носител, извършвано от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер, при условие че притежателите на права получават справедливо обезщетение, което отчита прилагането или неприлагането на технически мерки, посочени в член 6 по отношение на съответните произведения или обект;
[…]“.
Б – Италианското право
8. Релевантните разпоредби от Закон № 633 за защита на авторското право и сродните му права (наричан по-нататък „Законът за авторското право“)(3) са следните.
9. Член 71 sexies предвижда:
„Копирането за лично ползване на звукозаписи и видеозаписи на какъвто и да било носител, извършено от физическо лице единствено за лично ползване, се разрешава, при условие че то няма пряко или непряко търговски характер и че се отчита прилагането на техническите мерки, предвидени в член 102 quater.
[…]“.
10. Член 71 septies гласи:
„1. Авторите и производителите на звукозаписи, както и първоначалните производители на аудиовизуални произведения, изпълнителите и продуцентите, както и производителите на видеозаписи и техните правоприемници, имат право на обезщетение при копиране за лично ползване на посочените в член 71 septies звукозаписи и видеозаписи. По отношение на апаратурата, предназначена единствено за аналогови или цифрови звукозаписи или за видеозаписи, обезщетението е част от цената, която крайният купувач плаща на продавача и която при многофункционалните устройства се изчислява въз основа на цената на апаратура с характеристики, еднакви с тези на предназначения за записване вътрешен компонент, а когато това не е възможно, обезщетението представлява фиксирана сума за всяка апаратура. По отношение на носители за аудио- и видеозапис, например аналогови и цифрови носители, фиксирана и преносима памет, предназначени за звукозаписи или видеозаписи, обезщетението се изчислява в зависимост от капацитета за запис на тези носители. По отношение на системите за видеозапис от разстояние предвиденото в настоящия параграф обезщетение се дължи от лицето, което предоставя услугата, и се изчислява в зависимост от полученото възнаграждение за предоставяне на самата услуга.
2. Обезщетението по параграф 1 се определя при спазване на общностната правна уредба и във всички случаи, като се вземат предвид правата за възпроизвеждане, с декрет на министъра за културното наследство и културната дейност [наричан по-нататък „MiBAC“], най-късно до 31 декември 2009 г. след консултации с […] професионалните организации, които в най-голяма степен представляват производителите на посочените в параграф 1 апаратура и носители. За определяне на обезщетението се вземат предвид прилагането или неприлагането на техническите мерки, предвидени в член 102 quater, както и различията при аналоговото копиране и цифровото копиране. Декретът се актуализира на всеки три години.
3. Обезщетението се дължи от лицата, които произвеждат или внасят на територията на държавата с цел печалба апаратурата и носителите, посочени в параграф 1. […] Дистрибуторът на записващите апаратура или информационни носители отговаря солидарно за неплатено обезщетение“.
11. Член 71 octies предвижда:
„1. Обезщетението по член 71 septies, предвидено за устройства, които са предназначени за звукозаписи, се заплаща на Società italiana degli autori ed editori ([Италианско дружество на авторите и издателите, наричано по-нататък] SIAE), което, след като приспадне разходите си, разпределя остатъка поравно между, от една страна, авторите и техните правоприемници и от друга страна, производителите на звукозаписи, включително чрез посредничеството на най-представителните професионални организации.
2. Производителите на звукозаписи плащат на съответните изпълнители незабавно и при всички случаи в рамките на 6 месеца 50 % от полученото обезщетение.
3. Обезщетението по член 71 septies, предвидено за устройства, които са предназначени за видеозаписи, се заплаща на [SIAE], което, след като приспадне разходите си, дава 30 % от него на авторите, а останалите 70 % разпределя поравно между производителите на първото фиксиране на филми, производителите на видеозаписи и изпълнителите, включително чрез посредничеството на най-представителните професионални организации. С 50 % от предназначеното за изпълнителите обезщетение се финансират дейностите и целите, описани в член 7, параграф 2 от Закон № 93 от 5 февруари 1992 г.
[…]“.
12. MiBAC приема декрета, предвиден в член 71 septies, параграф 2, на 30 декември 2009 г. от Закона за авторското право (наричан по-нататък „спорният декрет“).
13. Член 4 от Техническото приложение към този декрет предвижда:
„1. [SIAE] изготвя протоколи за по-ефикасно прилагане на настоящите разпоредби, включително и с цел освобождаване на категории обекти или субекти, например при използване на устройства или носители за професионални цели или на някои устройства за видеоигри. Тези протоколи за прилагане се приемат със съгласието на лицата, които плащат обезщетението при копиране за лично ползване, или на техни професионални организации.
[…]“.
II – Факти, производство и преюдициални въпроси
14. Жалбоподателите в главното производство са производители и търговци на персонални компютри, компактдискове, записващи устройства, мобилни телефони и фотоапарати.
15. MiBAC приема спорния декрет и Техническото приложение към него въз основа на член 71 septies, параграф 2 от Закона за авторското право. Това приложение предвижда правила за изчисляване на дължимото на притежателите на права обезщетение при копиране за лично ползване на звукозаписи и видеозаписи. По-специално по отношение на настоящия случай спорният декрет разширява обхвата на справедливото обезщетение. Вследствие на това таксата при копиране за лично ползване понастоящем обхваща също устройства и носители като мобилни телефони, компютри и друго оборудване, дори тези устройства да не са проектирани специално за възпроизвеждане, запис и запаметяване на съдържание. Преди приемането на спорния декрет обаче разглежданата такса се е прилагала само за устройствата, предназначени предимно или изключително за звукозаписи и видеозаписи.
16. След приемането на спорния декрет жалбоподателите в главното производство подават жалба до Tribunale аmministrativo regionale del Lazio (Регионален административен съд на област Лацио, Италия) за неговата отмяна. Те твърдят, че този декрет противоречи на правото на Европейския съюз. По-специално според тях разглежданата такса се прилага и за физически или юридически лица, които явно не се занимават с копиране за лично ползване. В този контекст жалбоподателите критикуват и правомощията, които спорният декрет предоставя на SIAE: предвид правото на преценка на SIAE при управлението на таксите според жалбоподателите не може да се гарантира равно третиране на лицата, задължени да плащат таксата.
17. Tribunale аmministrativo regionale del Lazio (Регионален административен съд на област Лацио) отхвърля исканията на жалбоподателите.
18. Впоследствие жалбоподателите в главното производство подават въззивна жалба срещу това решение до Consiglio di Stato (Държавен съвет). Поради съмнения относно правилното тълкуване на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 тази юрисдикция решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:
„1) „Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално съображение 31 и член 5, параграф 2, буква б) от [Директива 2001/29/ЕО], национална правна уредба като член 71 sexies от [Закона за авторското право] във връзка с член 4 от спорния декрет, която предвижда, че когато носители и устройства са придобити за цели, явно различни от тези за копиране за лично ползване — тоест единствено за професионална употреба — определянето на критериите за предварително освобождаване от [таксата при копиране за лично ползване] да бъде договаряно между частноправни субекти — или „свободно договаряно“ — по-специално в „протоколи за прилагане“ по член 4 от [приложението към] спорния декрет, без да има общи разпоредби и гаранции за равно третиране между SIAE и лицата, задължени да плащат обезщетението, или техните професионални организации?
2) Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално съображение 31 и член 5, параграф 2, буква б) от [Директива 2001/29], национална правна уредба като член 71 sexies от [Закона за авторското право] във връзка със [спорния декрет] и указанията на SIAE за възстановяване на такси, която предвижда, че когато носители и устройства са придобити за цели, явно различни от тези за копиране за лично ползване — тоест единствено за професионална употреба — възстановяването на таксата може да се изисква само от крайния ползвател, но не и от производителя на носители и устройства?“.
19. Писмени становища представят Assotelecommunicazioni-ASSTEL, Hewlett-Packard Italiana Srl (наричано по-нататък „HP“), Microsoft Mobile Sales International (по-рано Nokia Italia SpA), Samsung Electronics Italia SpA, Sony Mobile Communications SpA, Telecom Italia SpA, Wind Telecomunicazioni SpA и SIAE, а също италианското правителство и Комисията. В съдебното заседание от 24 февруари 2016 г. са изслушани Altroconsumo, Hewlett-Packard Italiana, Microsoft Mobile Sales International, Sony Mobile Communications, Telecom Italia, Samsung Electronics Italia, Dell и SIAE, италианското и френското правителство и Комисията.
III – Анализ
А – Уводни бележки
20. Като начало, Директива 2001/29 има за цел да гарантира, наред с другото, постигането на справедлив баланс между противоречивите интереси на притежателите на права и ползвателите на произведения и други материали, закриляни с авторско право. От една страна, член 2 от Директива 2001/29 предвижда, че за да се постигне тази цел и да се защитят правата на притежателите на права, държавите членки трябва да предоставят на посочените в тази разпоредба притежатели на права изключителното право да разрешават или забраняват възпроизвеждане на произведенията им. Това право обхваща и прякото, и непрякото копиране, а също така временното и постоянното копиране по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма. Правото на възпроизвеждане предоставя еднакво широка защита, независимо дали се отнася до цяло произведение, закриляно с авторско право, или до част от него.
21. От друга страна обаче, за да се вземат предвид и законните интереси на ползвателите на закриляни с авторско право материали, държавите членки могат да ограничат изключителното право на възпроизвеждане, произтичащо от член 2 от Директива 2001/29, на основание член 5, параграф 2 от нея. В съответствие с посочената разпоредба изключение от това право може да се предвиди по-специално при копиране върху какъвто и да е носител, извършвано от физическо лице, при положение че това копиране се извършва за лично ползване. Следователно съгласно това изключение е разрешено само копиране, което няма пряко или косвено търговски характер (наричано по-нататък „изключението при копиране за лично ползване“). Освен това притежателите на права трябва да получат справедливо обезщетение за причинената от такова копиране вреда. Обикновено, какъвто е случаят в Италия, обезщетението е под формата на такса при копиране за лично ползване.
22. Както ясно личи от практиката на Съда, в днешния цифровизиран свят въпросът за справедливото обезщетение — и по-специално за формата и условията за събирането му — предизвиква полемика(4). Този факт не е изненадващ: системата за таксуване е въведена, тъй като в „офлайн света“ таксите са единственият начин да се гарантира обезщетяването на притежателите на права за копията, направени от крайните ползватели(5). Това положение не се вписва напълно в цифровизираната онлайн среда, в която се използват днес закриляните с авторско право материали.
23. Всъщност в съответствие с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 справедливото обезщетение обикновено се начислява за устройства и носители, с които може да се извършва копиране за лично ползване, включително, но не само компактдискове, различни видове компютри, мобилни телефони, карти с памет и устройства за съхранение на данни с USB интерфейс. Подобна система за справедливо обезщетение обаче по необходимост се обосновава с правна фикция: тя предполага, че лицето, придобиващо устройства и носители, с които по принцип може да се извършва копиране за лично ползване, ще използва всичките им възможни функции, включително тези, които позволяват копиране за лично ползване(6). Без съмнение към момента на приемането на Директива 2001/29 такива устройства и носители все още често се използваха за копиране за лично ползване. Днес обаче, както е добре известно, копирането за лично ползване, изглежда, поне отчасти (ако не изцяло) е заместено от различни видове интернет услуги, които позволяват на притежателите на права да контролират използването на закриляни с авторско право материали посредством лицензионни споразумения(7).
24. Въпреки това технологично развитие и вероятно намаляващо практическо значение на копирането за лично ползване, изключението при това копиране все още продължава да се прилага широко в Европейския съюз. Приетите от държавите членки подходи към изключението при копиране за лично ползване се различават в редица отношения: в частност различията се отнасят не само до методиките за определяне на таксите при копиране за лично ползване, но и до продуктите, за които се събират тези такси(8). В настоящото дело пред Съда отново стои въпросът за обхвата на правото на преценка, което имат държавите членки при разработването на подобни системи за справедливо обезщетение.
25. Както ще илюстрирам по-долу, трябва да се разграничат ясно две различни положения: от една страна, случаите, в които държавите членки трябва да гарантират предварително освобождаване от таксата при копиране за лично ползване по отношение на оборудването, апаратурата и носителите, и от друга страна, случаите, в които държавите членки трябва да гарантират наличието на ефективна схема за последващо възстановяване на недължимо платени такси при копиране за лично ползване.
Б – По първия въпрос: изискването за предварително освобождаване от таксата при копиране за лично ползване
26. Първият преюдициален въпрос се отнася до (липсата на) предварително освобождаване от такса при копиране за лично ползване и условията за предоставяне на такова освобождаване съгласно италианското право. Във връзка с това запитващата юрисдикция изразява съмнения относно съвместимостта на италианската система за справедливо обезщетение с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 и с принципа на равно третиране.
27. Съмненията на запитващата юрисдикция произтичат, на първо място, от обстоятелството, че разглежданата такса по принцип се прилага без разграничение за всички видове оборудване, апаратура и носители, обхванати от спорния декрет. Не съществува законодателна разпоредба, която да предвижда освобождаване от такса, когато оборудването се придобива за професионална употреба. На второ място, друга особеност на италианската система е начинът, по който производителите и вносителите на позволяващи копиране за лично ползване оборудване, апаратура и носители (които отговорят за плащането на таксата при копиране за лично ползване) могат да бъдат освободени от плащането ѝ.
28. По-конкретно, макар таксата при копиране за лично ползване да се прилага без разграничение по отношение на някои категории оборудване, апаратура и носители, с които може да се извършва копиране за лично ползване, SIAE може да договори с производителите и вносителите на устройства и носители, задължени да плащат таксата (или техните организации), освобождаване от това задължение. В това отношение SIAE очевидно има значително право на преценка да договаря и в крайна сметка да определя критериите за евентуално освобождаване от таксата.
29. В самото начало искам да отбележа, че обща характеристика на разгледаните досега от Съда системи за справедливо обезщетение е, че задължението за плащане на таксата по принцип се прилага без разграничение по отношение на определени видове оборудване, апаратура и носители, с които може да се извършва възпроизвеждане(9). Така е и в настоящия случай.
30. Нищо в текста на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 не предполага, че прилагането на таксата без разграничение е в противоречие с правото на Европейския съюз. В действителност тази разпоредба гласи, че държавите членки могат да предвидят изключение при копиране за лично ползване, когато възпроизвеждането се извършва върху какъвто и да е носител от физическо лице за лично ползване, при условие че се гарантира справедливо обезщетение на притежателите на права.
31. Несъмнено, за да гарантира постигането на справедлив баланс между противоречивите интереси, както изисква съображение 31 на Директивата, в практиката си Съдът все пак е формулирал определени изисквания относно обхвата на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29. Тези изисквания са особено релевантни в настоящия случай.
32. В решение Padawan Съдът е постановил, че прилагането без разграничение на таксата при копиране за лично ползване за устройства и носители за цифрово възпроизвеждане, придобити за цели, явно различни от тези копиране за лично ползване, не е в съответствие с член 5, параграф 2 от Директива 2001/29(10). Според мен тази констатация поначало изключва от обхвата на изключението при копиране за лично ползване оборудването, апаратурата и носителите, които са явно предназначени за професионална употреба.
33. В решение Copydan Båndkopi Съдът допълнително разяснява обхвата на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29. Съгласно постановеното от него таксата при копиране за лично ползване не може, на първо място, законно да се прилага за доставката на устройствата и носителите, когато може да се установи, че задълженото да плати обезщетение лице е доставяло същите устройства и носители на лица, различни от физическите, за цели, явно различни от тези за копиране за лично ползване(11). Според мен от тази констатация ясно следва, че пряката доставка на оборудване, устройства и носители, които a priori могат да се използват за копиране за лично ползване, на бизнес клиенти и публични субекти трябва да остане извън обхвата на член 5, параграф 2, буква б) от Директивата(12). С други думи, както посочва Съдът, това оборудване трябва да бъде освободено (предварително) от такса при копиране за лично ползване.
34. Що се отнася до това, достатъчно е да се отбележи, че законодателството в Италия не предвижда освобождаване за оборудване, апаратура и носители, придобити от юридически лица за цели, явно различни от тези за копиране за лично ползване. Вместо това, съгласно член 71 sexies от Закона за авторското право във връзка с член 4 от Техническото приложение към спорния декрет, решението да се предостави (или не) предварително освобождаване, е оставено на преценката на SIAE. Освен това в съдебното заседание бе изяснено, че случаите, в които SIAE е предоставило освобождаване, са не само малко на брой и ограничени по обхват, но и обусловени от строги изисквания, свързани по-специално със спазване на правила за професионално поведение от страна на субекта, който придобива въпросните устройства и носители. Накратко, италианската система позволява на SIAE да прилага освобождавания по отношение на лицата, задължени да плащат обезщетение, по свое усмотрение.
35. Същевременно, както вече бе изяснено, производителите и вносителите трябва да бъдат предварително освободени от плащане на такса в случаите, когато могат да докажат, че доставят устройствата и носителите, за да бъдат използвани за цели, явно различни от тези за копиране за лично ползване(13). Това е така, когато е налице пряка продажба от лицата, задължени да плащат обезщетение, на бизнес клиенти или публични субекти, независимо дали тези последните са регистрирани в организацията, която отговаря за управлението на таксата(14).
36. Във всеки случай предварителното освобождаване не следва да зависи от успешното договаряне и сключване на споразумение с организацията, която отговаря за управлението на таксата. За да е налице ефективно право на предварително освобождаване, то трябва да се прилага общо и без да се прави разграничение между производителите и вносителите на устройства и носители, с които може да се извършва копиране за лично ползване и които могат да докажат, че въпросните устройства и носители се доставят на лица, които не са физически, за цели, различни от тези за копиране за лично ползване. В противен случай трудно може да се предотврати свръхкомпенсиране. Това би било в разрез с изискването за справедлив баланс, посочено в съображение 31 от Директивата.
37. По този въпрос за мен няма съмнение, че италианските разпоредби противоречат на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29.
38. Запитващата юрисдикция обаче е установила още проблеми с италианските разпоредби относно (липсата на общоприложимо) предварително освобождаване.
39. Както бе отбелязано, в италианската система критериите за осигуряване на (възможно) предварително освобождаване от плащането на таксата се договарят между частноправни субекти (така нареченото „свободно договаряне“). В договарянето участват задължените за плащане на таксата производители и вносители на оборудване, апаратура и носители (или техните организации), от една страна, и SIAE, от друга. Предвид посоченото запитващата юрисдикция се съмнява в съвместимостта на тази система с изискването за справедливо обезщетение, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, с принципа на равно третиране и с предвидения в съображение 31 от Директивата принцип на справедлив баланс.
40. Преди всичко не бива да се пренебрегва обстоятелството, че Съдът отдава специално значение на принципа на равно третиране при прилагането на предвидените в член 5 от Директива 2001/29 изключения(15). По отношение на справедливото обезщетение това означава, че държавите членки не могат да установяват необосновано разграничение между различните категории производители и вносители на сходни устройства и носители, обхванати от изключението при копиране за лично ползване.
41. Тази констатация несъмнено е от значение за настоящото дело.
42. Безспорно страните имат разногласия по въпроса докъде се простира правото на преценка на SIAE при договарянето на освобождаване от такса при копиране за лично ползване. От акта за преюдициално запитване обаче става достатъчно ясно, че критериите и протоколите за прилагане, въз основа които се извършва освобождаване от таксата, действително се договарят между SIAE и производителите и вносителите на съответните устройства и носители (или организациите, които ги представляват). Дори само този факт поставя под съмнение съвместимостта на италианските разпоредби с принципа на равно третиране. Това е така, защото член 4 от Техническото приложение към спорния декрет позволява на SIAE да сключва споразумения за освобождаване поотделно с конкретни субекти и организации, което не гарантира, че правото на освобождаване от плащане се прилага последователно, общо и универсално при доставката за професионално използвани устройства и носители, с които може да се извършва копиране за лично ползване. По мое мнение сключването на индивидуални и отделни споразумения неизбежно ще доведе до неравно третиране на производителите и вносителите, които иначе могат да бъдат в сходно положение.
43. Що се отнася, накрая, до изискването за справедливо обезщетение, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, искам преди всичко да припомня, че понятието „справедливо обезщетение“ е самостоятелно понятие на правото на Съюза. Макар да не е лесно да се определи точното значение на това понятие, то трябва да се тълкува еднакво във всички държави членки, решили да се възползват от изключението при копиране за лично ползване(16).
44. Понятието за справедливо обезщетение се основава на схващането, че копирането за лично ползване причинява вреди на притежателя на авторско право и за да бъде обезщетен за тези вреди, той трябва да получи справедливо обезщетение(17). Ето защо по необходимост трябва да съществува връзка между изплатеното обезщетение и вредите — или възможните вреди — претърпени от притежателя на права в резултат от копирането за лично ползване(18). Приема се, че в случаите на доставка на устройства и носители на потребителите тази връзка е достатъчно силна, за да обоснове плащането на обезщетение.
45. Такава връзка не е налице в случаите, в които устройствата и носителите явно не са предназначени да бъдат използвани при копиране за лично ползване. Наистина, ако въпросните устройства и носители се доставят за професионална употреба, не възникват вреди (свързани с копиране за лично ползване). Макар да изглежда нелогично, същото се отнася и за случаите, в които физически лица използват оборудване, апаратура и носители, доставени на бизнес клиенти или публични субекти, за да направят копия за лични цели.
46. Както бе изяснено, тълкуването от Съда на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 оставя носителите, придобити от предприятия и публични субекти, извън обхвата на тази разпоредба. Поради това обстоятелството, че физическо лице (в качеството си на служител) копира на тези носители за лични цели, не е релевантно. Щом като апаратурата е придобита за професионална употреба, положението е извън рамките на копирането за лично ползване. Накратко, тези случаи са извън обхвата на изключението при копиране за лично ползване. Вместо това за тях се прилага общото правило за лицензиране. При тези обстоятелства всяко копие, направено без изрично разрешение, е незаконно(19).
47. В италианската система възможността лицата, задължени да плащат обезщетение, да бъдат предварително освободени от това задължение, зависи от договаряне между частноправни субекти дори когато може да се докаже, че оборудването, апаратурата и носителите са предназначени за професионална употреба. Трудно ми е да приема, че подобна система може да е в съответствие с изискването за справедливо обезщетение, основано на вредите, причинени на притежателя на права. В действителност по този начин се премахва връзката между обезщетението и вредите, които се предполага, че са причинени при копиране за лично ползване. В такъв случай просто вече не става въпрос за копиране, попадащо в обхвата на изключението при копиране за лично ползване.
48. С оглед на това на първия преюдициален въпрос трябва да се отговори, че член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 не допуска система за справедливо обезщетение, съгласно която таксата при копиране за лично ползване се начислява дори за оборудване, апаратура и носители, придобити за цели, явно различни от тези за копиране за лично ползване, а възможността за освобождаване от нея се договаря между организацията, която управлява таксата, и субектите, задължени да плащат обезщетение.
49. При все това обаче съществуват обстоятелства, при които таксата може да се начислява без разграничение, независимо дали крайното ползване на въпросните устройства и носители е за лични или за професионални цели. Както ще изясня по-нататък в контекста на втория въпрос, такъв всъщност е случаят само когато подобен подход е обоснован от практически затруднения, свързани с определянето на самоличността на крайния ползвател. В системи, в които производителите и вносителите отговарят за плащането на обезщетение, последващото възстановяване на таксата очевидно е почти задължителен компонент на системата за справедливо обезщетение.
В – По втория въпрос: последващото възстановяване на таксата при копиране за лично ползване
50. Вторият преюдициален въпрос се отнася до последващото възстановяване на недължимо платени такси при копиране за лично ползване. Запитващата юрисдикция иска да установи дали италианската система за справедливо обезщетение е съвместима с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, като се има предвид, че — подобно на положението, описано по-горе по повод липсата на законодателни разпоредби, предвиждащи изключение за предварително освобождаване — без да има изрични правни разпоредби по въпроса, на SIAE е оставено да прецени и последващото възстановяване на таксата. В съответствие с указанията и насоките на тази организация единствено крайният ползвател може да поиска възстановяване на такса, недължимо платена за оборудване, апаратура и носители, придобити за професионална употреба.
51. Най-напред трябва да подчертая, че първо, не следва да се начислява такса, когато задълженото да плати обезщетение лице предварително може да установи, че въпросните оборудване, апаратура и носители са предназначени за професионална употреба. Както бе обяснено по-горе, в тези случаи следва да се прилага предварително освобождаване от плащане на таксата.
52. Като се има предвид това обстоятелство, възниква въпросът в кои случаи държава членка следва да предвиди система за последващо възстановяване на таксата?
1. Условията за прилагане без разграничение на таксата при копиране за лично ползване
53. Както изтъкват SIAE и италианското правителство, при установяване на елементите на системата за таксуване при копиране за лично ползване държавите членки имат широко право на преценка на национално равнище. Като взема предвид тази свобода на действие, в решение Amazon.com International Sales и др. Съдът приема, че държавите членки могат да установят като отправна точка оборима презумпция, че устройствата и носителите са предназначени за лично ползване(20). Такава презумпция обаче е съвместима с Директива 2001/29 само при спазването на строго определени условия. Първо, трябва да е практически трудно да се определи дали крайното ползване на въпросните носители е за лични или за професионални цели. Второ, такава презумпция е допустима само по отношение на продукти, пуснати в обращение сред физически лица(21).
54. Тук е полезно да се отбележи, че отправната точка в разгледаните досега от Съда случаи, изглежда, е, че таксата при копиране за лично ползване се начислява, когато устройствата и носителите са пуснати в обращение(22). С оглед на обясненията на страните в съдебното заседание приемам това като отправна точка и в настоящото дело.
55. Наличието на практически трудности може да обоснове прилагането без разграничение на таксата при копиране за лично ползване, когато — както в решение Copydan Båndkopi — производителите и вносителите, които трябва да я плащат, използват търговци на дребно за дистрибуция на продуктите си. При такива обстоятелства лицата, които отговарят за плащането на таксата, срещат значителни затруднения при определяне на самоличността на крайния ползвател(23).
56. Когато обаче задължено да плаща обезщетение лице продава без посредници оборудване, апаратура и носители директно на бизнес клиенти (или публични субекти, например болници), според мен не могат да се изтъкнат практическите трудности, за да се обоснове прилагането на таксата и по отношение на такива случаи. Макар използваната в съдебната практика формулировка действително да позволява тълкуване, трябва да е ясно, че тези случаи просто са извън обхвата на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29.
57. Поради това считам, че таксата при копиране за лично ползване може да се прилага без разграничение за оборудване, апаратура и носители, с които може да се извършва за копиране за лично ползване, в контекста на продажбите на дребно, независимо дали крайното ползване е за професионални или за лични цели. Това е така, при положение че производителите и вносителите плащат обезщетение. В такъв случай трябва да се въведе система за последващо възстановяване на недължимо платени такси.
2. Обхватът на правото да се търси възстановяване и неговата ефективност
58. На пръв поглед може да се стигне до погрешния извод, че държавите членки могат свободно да ограничават последващото възстановяване на таксата на крайните ползватели. Наистина в решение Copydan Båndkopi Съдът е постановил, че член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 допуска схема за справедливо обезщетение, съгласно която единствено крайните ползватели могат да поискат възстановяване. По-същественото обаче е, че в това отношение Съдът определя едно важно условие. Според него такава система е съвместима с правото на Съюза, при условие че задължените за плащането лица са освободени от таксата, ако установят, че са доставяли въпросните устройства на лица, различни от физическите, за цели, явно различни от тези за копиране за лично ползване(24). Наистина необходимостта от такова предварително освобождаване ясно следва от посоченото от Съда в решение Amazon.com International Sales и др., че прилагането без разграничение на такса при копиране за лично ползване може да се обоснове само когато съответните продукти са пуснати в обращение сред физически лица(25).
59. С други думи, система за справедливо обезщетение, съгласно която единствено крайният ползвател може да поиска последващо възстановяване, е съвместима с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 само доколкото тази система включва и предварително освобождаване за оборудване, апаратура и носители, придобити за цели, явно различни от тези за копиране за лично ползване (тоест за професионална употреба).
60. Предвид това италианската система за последващо възстановяване, според която право да искат възстановяване имат единствено крайните ползватели, може да бъде съвместима с правото на Съюза само при условие че съответната национална правна уредба предвижда предварително освобождаване, що се отнася до ползването за професионални цели.
61. Както бе установено по-горе обаче, в Италия не е налице общоприложимо предварително освобождаване за оборудване, апаратура и носители, доставени за професионална употреба. При тези обстоятелства постигането на баланс между засегнатите интереси до известна, макар и недостатъчна, степен изглежда възможно само ако лицата, задължени да плащат обезщетение, могат да искат и възстановяване на платената сума.
62. Както изтъква френското правителство, такова разширяване на обхвата на схемата за възстановяване наистина крие обратния риск — от свръхкомпенсиране: искането за възстановяване може да бъде подадено два пъти — веднъж от задължените да плащат таксата и втори път от крайния ползвател. Тъй като обаче не е налице общоприложимо предварително освобождаване за оборудване, апаратура и носители, придобити за професионална употреба, не виждам друг начин за съвместяване на засегнатите интереси. Това разрешение във всички случаи остава незадоволително, като се има предвид, че в резултат на последващите продажби задължените за плащането производители и вносители в повечето случаи няма как да знаят (или трудно могат да установят) кой е крайният ползвател.
63. Бих искал мимоходом да отбележа теоретичната отправна точка в практиката на Съда, че задължените за плащането лица могат да отразят размера на таксата в продажната цена на съответните устройства и носители(26). Макар това предположение да е уместно по отношение на някои видове оборудване, апаратура и носители, случаят невинаги е такъв. Степента, в която с отразяването на таксата се гарантира максимална печалба, зависи от няколко променливи, които могат да се различават на отделните пазари. Интересно е, че според едно проучване е възможно на общоевропейско равнище да се установи стандартна цена на дребно за някои потребителски устройства, независимо от схемите за начисляване на такси(27). По този начин не се извършва непременно отразяване на таксата, а на практика тя може да се поеме от лицата, които отговарят за плащането на обезщетение. С оглед на това при обстоятелства като тези по настоящото дело (когато не е налице общоприложимо предварително освобождаване) ограничаването на системата за последващо възстановяване до крайните ползватели всъщност в редица отношения санкционира задължените лица.
64. Предвид изложеното, дори в Италия да съществуваше общоприложимо предварително освобождаване, пак щях да имам съмнения относно съвместимостта на италианската система за възстановяване с правото на Европейския съюз.
65. Практиката на Съда изисква системата за възстановяване да бъде ефективна. В този контекст държавите членки трябва да гарантират по-специално, че не е прекомерно трудно да се получи възстановяване на недължимо платената такса(28). При преценката на ефективността на системата за възстановяване ключова роля имат фактори като обхват, наличност, популяризиране и лесно ползване на правото на възстановяване(29).
66. Според мен — и при положение че запитващата юрисдикция провери това — система за възстановяване като описаната в преюдициалното запитване не зачита преследваната от Директива 2001/29 цел за справедлив баланс поради най-малко четири взаимосвързани причини. Първо, прилагането на тази система е оставено на преценката на SIAE и правилата за възстановяване не са уредени подробно в изрични законови разпоредби. Както посочва Altroconsumo, това несъмнено ограничава наличността и популяризирането, що се отнася до възможността да се получи възстановяване. Второ, съгласно прилаганите от SIAE правила физическите лица са изключени от приложното поле на субектите, които имат право да искат възстановяване. Това е така дори когато те могат да докажат, че са придобили съответното оборудване, апаратура или носители за професионална употреба. Не виждам защо физическите лица (например самостоятелно заетите лица) да не могат да искат възстановяване, ако могат да докажат, че са придобили оборудването, за което се прилага таксата при копиране за лично ползване, за професионални цели. Трето, възстановяването на недължимо платена такса изисква съответните юридически лица да прилагат правила за професионално поведение по отношение на ползването на съответните устройства и носители, да извършват специални проверки за прилагане на тези правила и да искат възстановяване в рамките на определен срок (90 дни от датата на фактурата). Без съмнение подобни допълнителни условия за възстановяване — които могат да се променят с течение на времето предвид предоставеното на SIAE право на преценка в това отношение — ще обезкуражат засегнатите лица да търсят възстановяване. Четвърто, в по-общ план изглежда твърде проблематично процедурата за възстановяване, която SIAE може свободно да променя, да се основава на указанията на тази организация относно възстановяването.
67. Ето защо според мен прилаганата в Италия система за възстановяване по принцип не отговаря на изискването за ефективност, установено по-специално в практиката на Съда. Когато се начислява такса за оборудване, апаратура или носители, придобити от търговец на дребно за професионална употреба, трябва да е налице действителна възможност крайният ползвател да получи възстановяване. Тази възможност трябва да съществува на практика, за да се гарантира, че платеното обезщетение не надвишава необходимото за компенсиране на вредите, евентуално причинени при копиране за лично ползване.
68. Поради това според мен на втория преюдициален въпрос трябва да се отговори, че при обстоятелства като тези по настоящото дело, когато не е налице общоприложимо предварително освобождаване за оборудване, апаратура и носители, придобити за цели, явно различни от тези за копиране за лично ползване, член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 не допуска система за справедливо обезщетение, съгласно която единствено крайният ползвател може да поиска възстановяване на недължимо платена такса при копиране за лично ползване.
IV – Заключение
69. Предвид изложените съображения предлагам на Съда да отговори на отправените от Consiglio di Stato (Държавен съвет) преюдициални въпроси по следния начин:
1) Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество не допуска система за справедливо обезщетение, съгласно която таксата при копиране за лично ползване се начислява дори за оборудване, апаратура и носители, придобити за цели, явно различни от тези за копиране за лично ползване, и при която възможността за освобождаване от нея се договаря между организацията, която управлява таксата, и лицата, задължени да плащат обезщетение.
2) При обстоятелства като тези по настоящото дело, когато не е налице общоприложимо предварително освобождаване за оборудване, апаратура и носители, придобити за цели, явно различни от тези за копиране за лично ползване, член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 не допуска система за справедливо обезщетение, съгласно която единствено крайният ползвател може да поиска възстановяване на недължимо платена такса при копиране за лично ползване.