Дело T-226/10

Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej

срещу

Европейска комисия

„Жалба за отмяна — Представителство от адвокати, които нямат качество на трето лице — Недопустимост“

Резюме на определението

Производство — Жалба — Изисквания за форма — Изисквания по отношение на лицето, което може да подпише жалбата — Качество на трето лице по отношение на страните

(член 19, първа, трета и четвърта алинея и член 21, първа алинея от Статута на Съда;член 43, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд)

От член 19, първа, трета и четвърта алинея и член 21, първа алинея от Статута на Съда, както и от член 43, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд, и по-специално от използването на израза „се представляват“ в посочения член 19, алинея трета от Статута на Съда, следва, че за да сезира Общия съд с жалба, „страната“ по смисъла на тази разпоредба не може да извършва действия сама, а следва да използва услугите на трето лице, което трябва да има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Това изискване, да се използва трето лице, съответства на концепцията за ролята на адвоката, разглеждан като сътрудник на правосъдието и призван да предоставя напълно независимо и с оглед висшия интерес на правосъдието правната помощ, от която клиентът има нужда.

При тези условия евентуалните задълженията за независимост, произтичащи от професионалните правила, сами по себе си не могат да докажат, че лицата, свързани с жалбоподателя с правоотношение по наемане на работа, са имали право да го представляват пред Общия съд. Всъщност понятието за независимост на адвоката се определя не само позитивно — с позоваване на професионалната дисциплина, но и негативно — с изтъкване липсата на правоотношение по наемане на работа. От това следва, че съществуването на отношения на подчиненост в рамките на орган, чиято изключителна функция е да подпомага жалбоподателя, предполага по-малка степен на независимост в сравнение с правните съветници или адвокатите, упражняващи дейности във външна по отношение на клиента им кантора.

(вж. точки 12, 14—18, 21 и 25)