Language of document : ECLI:EU:T:2015:498

Дело T‑398/10

(публикувани откъси)

Fapricela — Indústria de Trefilaria, SA

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на стомана за предварително напрягане — Определяне на цени, подялба на пазара и обмен на чувствителна търговска информация — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Сътрудничество по време на административното производство“

Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 15 юли 2015 г.

1.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване — Необходима степен на точност на събраните от Комисията доказателства — Съвкупност от улики — Съдебен контрол — Обхват — Решение, което оставя съмнение у съда — Спазване на принципа на презумпцията за невиновност

(член 101 ДФЕС; член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

2.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Начин на доказване — Писмени доказателства — Преценка на доказателствената сила на документ — Критерии — Документ, съставен в непосредствена връзка с фактите или от пряк свидетел на същите — Изявления, които не са в интерес на техния автор — Висока доказателствена стойност

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Преценка на задължението за мотивиране с оглед на обстоятелствата по случая — Необходимост от уточняване на всички релевантни фактически и правни обстоятелства — Липса

(член 296 ДФЕС)

4.      Картели — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение — Предприятия, които могат да бъдат упрекнати в нарушение, състоящо се в участие в глобален картел — Критерии — Единна цел и общ план — Незнание за всички части на картела — Последици

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

5.      Картели — Участие в срещи с антиконкурентна цел — Обстоятелство, което позволява да се направи извод за участие в последващ картел при липса на разграничаване от приетите решения — Публично разграничаване — Преценка

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП)

6.      Картели — Споразумения между предприятия — Участие, за което се твърди, че е поради принуда — Обстоятелство, което не e оправдание за предприятие, неизползвало възможността за оповестяване пред компетентните органи

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП)

7.      Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Условия — Ново основание — Понятие — Доводи, които са в тясна връзка с изложено в исковата молба или жалбата основание — Изключване

(член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд (1991 г.)

8.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Тежест на нарушението — Критерии за преценка — Свобода на преценка, предоставена на Комисията — Граници — Спазване на принципите на пропорционалност и на индивидуализиране на наказанията и санкциите

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета, т. 13 и 19—23 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

9.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Определяне на стойността на продажбите — Вземане предвид единствено на стойността на извършените продажби, с които нарушението е свързано пряко или косвено в даден географски район — Оборот на предприятието — Липса на последици

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета, т. 13 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

10.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Тежест на нарушението — Определяне на ставка за тежест, степенувана по отношение на различни категории предприятия, извършили едно-единствено нарушение — Малка разлика между приложените ставки за извършилите нарушението предприятия — Спазване на принципа на равно третиране — Преценка

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

11.    Конкуренция — Глоби — Размер — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол — Действие — Задължение за спазване на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите — Изключване — Обстоятелства, които следва да се вземат предвид

(член 101 ДФЕС; член 102 ДФЕС и член 261 ДФЕС; член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 3 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 86—89, 91—93 и 124)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 88 и 90)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 94 и 213)

4.      В областта на конкуренцията картелите могат да се считат за елементи от фактическия състав на едно-единствено антиконкурентно споразумение само ако е доказано, че те се вписват в цялостен план, преследващ обща цел. Освен това само когато при участието си в тези картели предприятието е знаело или е трябвало да знае, че по този начин се присъединява към единственото споразумение, неговото участие в тях може да представлява израз на присъединяването му към това споразумение.

Обратно, ако предприятието е участвало пряко в едно или повече антиконкурентни действия, съставляващи едно-единствено продължено нарушение, но не е доказано, че то е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за всички преследвани от останалите участници в картела общи цели и че е знаело за всички предвиждани или вече извършени от споменатите участници неправомерни действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск, Комисията е в правото си да търси от него отговорност само за действията, в които пряко е участвало, както и за предвижданите или вече извършените от останалите участници действия в изпълнение на същите като преследваните от това предприятие цели, за които действия е доказано, че предприятието е знаело или е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск. Това все пак не може да доведе до освобождаване на предприятието от отговорност за действията, в които е безспорно, че е участвало, или за които действително може да му бъде вменена отговорност. Всъщност фактът, че предприятието не е участвало във всички конститутивни елементи на даден картел или че е имало второстепенна роля в областта, в която е участвало, не е релевантен за установяване на наличието на извършено от него нарушение, тъй като тези елементи следва да бъдат отчетени само при преценката на тежестта на нарушението и евентуално при определянето на размера на глобата.

Решение на Комисията, в което общ картел се квалифицира като едно-единствено продължено нарушение, обаче може да се раздели по този начин само ако, от една страна, в хода на административното производство на посоченото предприятие е дадена възможността да разбере, че следва да носи отговорност и за всяко от действията, съставляващи това нарушение, и следователно да се защити в тази насока, и от друга страна, ако въпросното решение е достатъчно ясно в това отношение. Следователно, когато са изпълнени горепосочените условия, ако съдът на Съюза констатира, че Комисията не е доказала надлежно, че при участието си в някое от антиконкурентните действия, съставляващи едно-единствено продължено нарушение, предприятието е знаело за другите антиконкурентни действия, предприети от останалите участници в картела в изпълнение на същите цели, или е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск, единственият извод, който той трябва да направи от това, е, че на посоченото предприятие не може да бъде вменена отговорност за другите действия, а следователно и за единственото продължено нарушение в неговата цялост, и че обжалваното решение следва да се счита за необосновано само в това отношение.

(вж. т. 133 и 135—138)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 146, 209 и 282)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 206)

7.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 220 и 221)

8.      В областта на конкуренцията при определянето на размера на глобите следва да се отчетат всички елементи, които могат да повлияят на преценката на тежестта на нарушенията, например по-специално ролята, изпълнявана от всяка от страните в нарушението, и рискът, който този вид нарушения представляват за целите на Съюза. Когато нарушението е извършено от няколко предприятия, следва да се разгледа относителната тежест на участието на всяко от тях.

В това отношение фактът, че дадено предприятие не е участвало във всички конститутивни елементи на даден картел или че е имало второстепенна роля в аспектите, в които е участвало, трябва да се вземе предвид при преценката на тежестта на нарушението и евентуално при определянето на глобата.

Освен това при изчисляването на размера на глобите, налагани на участвалите в картел предприятия, диференцираният подход спрямо съответните предприятия е присъщ за упражняването на правомощията, които принадлежат на Комисията в областта. Всъщност в рамките на своята свобода на преценка Комисията е длъжна да индивидуализира наказанието в зависимост от поведението и особеностите на тези предприятия, за да осигури във всеки отделен случай пълната ефикасност на нормите на правото на Съюза в областта на конкуренцията.

Впрочем принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на преследваната цел. В контекста на изчисляването на размера на глобите тежестта на нарушенията трябва да бъде установена в зависимост от множество фактори, като не трябва да се придава несъразмерно значение на нито един от факторите за преценка в сравнение с останалите. В този контекст принципът на пропорционалност изисква Комисията да определи глобата пропорционално на факторите, взети предвид при преценката на тежестта на нарушението, и в това отношение да приложи тези фактори последователно и обективно обосновано.

(вж. т. 254—257)

9.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 267)

10.    Вж. текста на решението.

(вж. т. 291, 294 и 296—300)

11.    В областта на правото на конкуренцията, предвид правомощието за пълен съдебен контрол, предоставено му, в приложение на член 261 ДФЕС, с член 31 от Регламент № 1/2003, съдът на Съюза е овластен — извън обикновения контрол за законосъобразност на санкцията, който позволява само да се отхвърли жалбата за отмяна или да се отмени обжалваният акт — да замества преценката на Комисията със своята и вследствие на това да измени обжалвания акт дори при липсата на отмяна, като вземе предвид всички фактически обстоятелства и промени по-специално размера на наложената глоба, когато въпросът за този размер е предоставен на преценката му.

Освен това съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 при определяне на размера на глобата трябва да се вземат предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението. В този смисъл при определянето на размера на глобите трябва да се държи сметка за продължителността на нарушенията и за всички елементи от естество да се включат в преценката на тежестта им, каквито са поведението на всяко от предприятията, изпълняваната от всяко от тях роля при установяването на съгласуваните практики, ползата, която са могли да извлекат от тези практики, размерът им и стойността на съответните стоки, както и рискът, който този вид нарушения представляват за Съюза. В това отношение трябва да се вземат предвид обективни елементи като съдържанието и продължителността на антиконкурентните действия, техният брой и интензитет, размерът на засегнатия пазар и настъпилото влошаване на публичния икономически ред. При анализа трябва да се вземат предвид също относителната значимост и пазарният дял на носещите отговорност предприятия, както и евентуалното наличие на повторност.

По-нататък, по естеството си определянето на глобата от съдилищата на Съюза не е точна аритметична задача. Освен това, когато упражнява пълен съдебен контрол, съдът на Съюза не е обвързан нито от изчисленията на Комисията, нито от насоките ѝ, а трябва да извърши собствена преценка, като вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай.

(вж. т. 420—425)