ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA
представено на 2 декември 2021 година(1)
Дело C‑645/20
V A,
Z A
срещу
TP
(Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Касационен съд, Франция)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Компетентност в областта на наследяването — Субсидиарна компетентност — Обичайно местопребиваване на починалия в трета държава към момента на смъртта му — Починал, който е бил гражданин на държава членка и е притежавал имущество в тази държава — Задължение за служебно обявяване на своята собствена компетентност“
1. Cour de cassation (Касационен съд, Франция) иска от Съда да установи дали органите на държава членка(2) по местонахождение на имуществото на починалия трябва да проверят служебно своята компетентност да се произнесат относно наследството като цяло, прилагайки член 10 от Регламент № 650/2012.
2. Съмненията възникват в рамките на спор за наследствени права между децата на починал френски гражданин, чието последно обичайно местопребиваване във Франция е предмет на спора, и неговата съпруга (но не и майка на децата му) към момента на смъртта му.
3. Никоя от страните не оспорва гражданството на починалия към момента на смъртта му, нито обстоятелството, че е притежавал недвижимо имущество, намиращо се във Франция. Спорът се отнася само до мястото на обичайното му местопребиваване, когато е починал.
4. В първоинстанционното производство френски съд се обявява за компетентен да разгледа подадената от децата на починалия молба, с която искат да бъде назначен управител на наследството.
5. Във въззивното производство обаче съответният съд приема, че френските съдилища не са компетентни да се произнесат относно наследството като цяло, тъй като последното обичайно местопребиваване на починалия е било в Обединеното кралство.
6. В касационното производство касаторите твърдят, че във всички случаи френските съдилища е трябвало по свой почин да се обявят за компетентни, което е предмет на запитването на запитващата юрисдикция.
I. Приложимо право. Регламент № 650/2012
7. Съгласно съображение 7:
„Правилното функциониране на вътрешния пазар следва да се улесни с отстраняването на пречките пред свободното движение на хора, които днес са изправени пред трудности при упражняване на правата си в областта на наследяването с трансгранични последици. В европейското пространство на правосъдие гражданите трябва да могат да организират предварително въпросите на своето наследство. По ефикасен начин следва да бъдат гарантирани правата на наследниците и заветниците, на други лица, близки на починалия, както и на кредиторите на наследството“.
8. Съгласно съображение 23:
„Като се има предвид нарастващата мобилност на гражданите и за да се гарантира правилното правораздаване в Съюза и да се осигури реален критерий на привързване между наследството и държавата членка, в която се упражнява компетентността, настоящият регламент следва да предвиди като общ критерий на привързване за определяне на компетентността и на приложимото право обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта […]“.
9. Съображение 27 гласи:
„Нормите на настоящия регламент са предназначени да гарантират, че компетентния по наследяването орган ще прилага в повечето случаи собственото си право. Ето защо в настоящия регламент се предвиждат поредица от механизми, които да се прилагат, когато починалият е избрал като право, уреждащо наследяването му, правото на държава членка, чийто гражданин е бил той“.
10. Съображение 30 гласи:
„За да се гарантира, че съдилищата на всички държави членки могат, като изхождат от еднакви основания, да правораздават по отношение на наследяването на лица, които не са били обичайно пребиваващи в държава членка към момента на смъртта си, в настоящия регламент следва да се изброят изчерпателно и в йерархичен ред основанията, на които може да се упражнява такава субсидиарна компетентност“.
11. Съгласно съображение 43:
„Правилата за компетентността, установени в настоящия регламент, могат в определени случаи до доведат до ситуация, в която съдът, който е компетентен да се произнесе по наследяването, няма да прилага националното си право […].“
12. В съображение 57 се припомня, че:
„Стълкновителните норми, предвидени в настоящия регламент, могат да доведат до прилагане на правото на трета държава. В такива случаи следва да се вземат предвид нормите на международното частно право на тази държава. Ако тези норми предвиждат препращане към правото на държава членка или към правото на трета държава, която би приложила собственото си право към наследяването, такова препращане следва да се приеме, с цел да се осигури съвместимост на международно равнище […]“.
13. Член 4 („Обща компетентност“) гласи:
„Съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му са компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с наследяването на имуществото на починалия като цяло“.
14. Член 10 („Субсидиарна компетентност“) предвижда:
„1. Когато обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му не е в държава членка, съдилищата на държавата членка по местонахождение на активите на наследственото имущество са въпреки това компетентни да се произнесат относно наследството като цяло, доколкото:
а) починалият е бил неин гражданин към момента на смъртта си; или, ако не е изпълнено горното,
б) предишното обичайно местопребиваване на починалия е било в същата държава членка, при условие че към момента на сезирането на съда са изтекли не повече от пет години, откакто това обичайно местопребиваване се е променило.
2. Когато няма съд в държава членка, който да е компетентен съгласно параграф 1, съдилищата на държавата членка по местонахождение на активите на наследственото имущество са въпреки това компетентни да се произнесат относно тези активи“.
15. В член 15 („Проверка на компетентността“) се посочва:
„Когато съд на държава членка бъде сезиран относно наследствен въпрос, който не попада в неговата компетентност по силата на настоящия регламент, той се обявява служебно за некомпетентен“.
16. Член 20 („Универсално прилагане“) гласи:
„Всяко право, посочено в настоящия регламент, се прилага независимо от това дали е правото на държава членка“.
II. Фактите, спорът и преюдициалният въпрос
17. XA, френски гражданин, е починал във Франция на 3 септември 2015 г., като оставя за наследници съпругата си, TP, и трите си деца, родени от предходен брак — YA, ZA и VA (сънаследниците А).
18. Сънаследниците A подават до председателя на Tribunal de grande instance (Окръжен съд, Франция), действащ като съдия по обезпечителното производство, молба срещу TP, с която искат да бъде назначен управител на наследството.
19. В тази молба те посочват, че френските съдилища са компетентни на основание член 4 от Регламент № 650/2012, като твърдят, че обичайното местопребиваване на баща им е било във Франция към момента на смъртта му.
20. Първоинстанционният съд приема това обстоятелство за доказано и се обявява за компетентен да разгледа спора, което решение TP обжалва пред Cour d’appel de Versailles (Апелативен съд Версай, Франция).
21. След като констатира, че последното обичайно местопребиваване на починалия е било в Обединеното кралство, апелативният съд приема, че съгласно член 4 от Регламент № 650/2012 делото не е подсъдно на френските съдилища.
22. Сънаследниците А изтъкват пред Cour de cassation (Касационен съд), че:
– Апелативният съд е трябвало да провери служебно компетентността си съгласно член 10 от Регламент № 650/2012(3).
– Починалият е имал френско гражданство и е притежавал имущество, намиращо се във Франция(4).
– Дори последното му обичайно местопребиваване да не е било във Франция, френските съдилища биха били компетентни, при условията на евентуалност, да се произнесат относно наследството като цяло, тъй като активите на наследственото имущество се намират във Франция и починалият е бил гражданин на тази държава към момента на смъртта му.
– Разпоредбите на Регламент № 650/2012 са императивни и съдът трябва да ги прилага служебно.
23. В този контекст Cour de cassation (Касационен съд) отправя до Съда следния въпрос:
„Трябва ли разпоредбите на член 10, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 650/2012 […] да се тълкуват в смисъл, че когато към момента на смъртта обичайното местопребиваване на починалия не е в държава членка, съдът на държава членка, в която не е било обичайното местопребиваване на починалия, установи, че той е бил гражданин на тази държава членка и е притежавал в нея имущество, е длъжен да се произнесе служебно по субсидиарната си компетентност, предвидена в тази разпоредба?“.
III. Производството пред Съда
24. Актът за преюдициално запитване постъпва в Съда на 1 декември 2020 г.
25. Писмени становища представят TP, испанското, френското и чешкото правителство, както и Европейската комисия.
26. Не е счетено за необходимо провеждането на съдебно заседание.
IV. Анализ
А. Предварителни бележки
1. По основанието за касационно обжалване и неговата предпоставка
27. В касационната жалба се твърди, че апелативният съд не е проверил служебно компетентността си с оглед на член 10 от Регламент № 650/2012, когато (според твърденията) е трябвало да направи това.
28. Това основание трябва да се анализира логично от запитващата юрисдикция, която е в най-добрата позиция да провери всички обстоятелства по делото на предходните инстанции.
29. Все пак, както посочих по-горе, прочитът на решението на апелативния съд позволява най-малкото да се оспорва дали при произнасянето му е приложен по един или друг начин член 10 от Регламент № 650/2012.
30. Всъщност в обжалваното решение е възпроизведен член 10 от Регламент № 650/2012 под заглавието „Sur la compétence“ („По компетентността“), с което той посочва по свой почин разпоредба, на която страните не са се позовали.
31. Вярно е, че апелативният съд излага по-нататък съображения, съответстващи на член 4 от Регламент № 650/2012. Въпреки това може да не е напълно изключена възможността той да е проверил компетентността си в съответствие с член 10 от посочения регламент, за да приеме (имплицитно), че няма основания да го приложи.
32. Ако апелативният съд беше извършил тази проверка, щеше да установи международната си съдебна компетентност на основание член 10 от Регламент № 650/2012. Единственото, което би могло да се оспорва, е неговото тълкуване на разпоредбата(5) или евентуалната грешка по отношение на нейното прилагане в настоящия случай.
2. Уточняване на въпроса
33. След тези уточнения ще разгледам преюдициалния въпрос, така както е формулиран, т.е. ще се съсредоточа върху въпроса дали последиците от член 10 от Регламент № 650/2012 е трябвало да се изведат служебно, което въззивният съд не е направил.
34. Преди това е уместно да се направят две уточнения.
а) „Служебно“
35. Първото е свързано със „служебното“ прилагане на норма от правото на Съюза.
36. Освен че се касае за разпределение на ролите между съда и страните по спора, понятието не е еднозначно: не съществува един-единствен отговор на въпроса коя съответства на функцията или задачата на съда и коя принадлежи на страните по делото. Отговорът е различен в зависимост от всяка правна система, а в рамките на самата правна система — от фактори като вида на производството, предмета на спора или етапа, на който се намира производството. Той се променя естествено и с течение на времето(6).
37. В настоящия случай „служебното прилагане“ би означавало, че съдът трябва да разреши спора относно своята компетентност въз основа на норма, различна от посочената от страните по делото, но без да променя обхвата на спора, нито да се основава на факти, различни от тези, които двете страни са приели за установени.
38. При това положение дейността на съда:
– би се свеждала до това да замести едно правно основание, което счита за грешно, с друго, което, въпреки че не е посочено от ищеца, според него е по-правилно,
– не би променял исканията на ищеца, не би включвал сам факти, нито би проверявал дали съществуват нови или различни факти; само би тълкувал приложима разпоредба, въпреки че не е направено позоваване на нея, като по този начин би запазил характерната за позицията на съда пасивност по гражданскоправен спор,
– не би нарушавал диспозитивното начало, не би се произнасял ultra petita и не би създавал невъзможност за защита (въпреки че би трябвало да уведоми предварително страните за наличието на ratio decidendi, различно от изтъкнатото от тях, за да изразят становище в това отношение)(7).
39. Така очертаната дейност на съда би могла обаче да породи съмнения, тъй като крайният резултат от нея неизбежно ще е от полза за едната страна (в случая тази, която е сезирала френския съд) и неблагоприятен за другата (която оспорва международната съдебна компетентност на същия съд).
40. Когато обаче, за да се произнесе по своята компетентност, съдът използва само обективни данни, които никоя от страните не оспорва, той не привилегирова едната страна по спора в ущърб на другата(8), а действа в интерес на правосъдието и правилното прилагане на инструмент, предвиден за разпределянето на съдебната компетентност между държавите членки.
б) Съображения на запитващата юрисдикция
41. Второто уточнение се отнася до обхвата на преюдициалния въпрос, с който накратко се иска да се установи:
– дали съдът, пред който ищците са предявили иск на основание член 4 от Регламент № 650/2012, трябва да провери служебно своята компетентност в съответствие с член 10 от него или
– дали, обратно, ищците е трябвало да се позоват на член 10, като в противен случай съдът може да отхвърли иска като недопустим (поради липса на компетентност).
42. Въпреки че въпросът се отнася до член 10 от Регламент № 650/2012, доколкото предвижда субсидиарна компетентност, обосновката на запитващата юрисдикция не се свежда само до него, а съдържа съображения, съответстващи на други членове от текста или на системата като цяло(9).
43. В съответствие с тези съображения моят анализ не следва да се ограничава само до разглеждането на член 10 от Регламент № 650/2012.
Б. Международна съдебна компетентност в Регламент № 650/2012. Член 10
1. Структура на системата
а) Критерии за компетентност и връзка между тях
44. С глава II от Регламент № 650/2012 е въведена система за международна съдебна компетентност за наследството като цяло, основана на обективни критерии (последното обичайно местопребиваване на починалия, наличието на активи на наследственото имущество в държава членка)(10) и субективни критерии (избор на съд от заинтересованите страни и приемане на компетентността от страните по делото)(11).
45. Тази система е затворена(12). В материалния обхват на Регламент № 650/2012 компетентността на съдилищата на държавите членки произтича единствено от предвидените в него единни правила, като е изключена всяка друга компетентност(13).
46. Основан предимно на целите „да се гарантира правилното правораздаване в Съюза и да се осигури реален критерий на привързване между наследството и държавата членка, в която се упражнява компетентността“(14), Регламент № 650/2012:
– установява на първо място компетентността на съдилищата на държавата членка на последното обичайно местопребиваване на починалия. Като правило тези съдилища прилагат своето собствено право(15),
– предлага решение за случаите, когато последното обичайно местопребиваване на починалия е в трета държава, но достатъчна връзка с държава членка обосновава предоставянето на компетентност на органите на последната. Като правило тези органи прилагат правото на третата държава(16),
– предлага механизми за обединяване на forum и ius, когато: а) поради избор на право от починалия(17) сезираният орган на държавата членка на последното му обичайно местопребиваване трябва да приложи право, което не е неговото собствено право; или б) са изпълнени условията, за да се произнесе съд на Съюза, и починалият, чието последно обичайно местопребиваване е в трета държава, е избрал за приложимо право правото на държавата членка, чийто гражданин е бил.
47. В Регламент № 650/2012 изброяването на основанията за компетентност не е йерархично в тесен смисъл, както би могло да изглежда(18), тъй като всяко едно от тях се отнася до различна фактическа хипотеза: или последното обичайно местопребиваване на починалия е било в държава — членка на Съюза (предпоставката на член 4), или то не е било в такава държава (предпоставката на член 10).
48. Произтичащата и в двата случая компетентност може да бъде изключена само ако починалият е избрал определено право (предпоставката на член 5 и сл. от Регламент № 650/2012).
49. В този контекст автономията на волята, подчинена на строги изисквания, няма характер на принцип или централен елемент в системата за предоставяне на компетентност, което се обяснява с изпълняваната от нея функция, която е различна от тази, която тя има в други области.
50. Споразумението относно съда, което страните могат да постигнат — евентуално изричното или мълчаливо приемане на компетентността на сезирания съд — е обусловено преди всичко от наличието на избор на право от починалия. Възможността за избор на компетентен съд всъщност възниква, защото починалият е направил такъв избор.
51. Регламент № 650/2012 създава тази възможност като прагматично улеснение: предназначено да се избегне несъответствието между forum и ius, произтичащо от избраното от починалия право, което по дефиниция не е правото на органа, на който законодателят предоставя компетентността на първо място(19).
52. Следователно правото на заинтересованите от наследството страни да изберат компетентен съд, не се основава на убеждение относно добронамереността или предимствата, присъщи на свободата на договаряне. Това право, както посочих по-горе, е много ограничено: ако починалият не е наложил на своите наследници мястото, където трябва да се уреди наследяването(20), от него зависи да се създаде възможност това да не се извърши в държавата членка по последното му обичайно местопребиваване (или в мястото, където е притежавал имущество, при определени условия).
53. За да се изключи компетентността на обективно компетентния орган, се изисква починалият да е избрал приложимото право и освен това: а) всички заинтересовани страни да са сключили споразумение(21), б) неучаствалите в сключването на това споразумение да не оспорват компетентността(22) или в) всички, които се явяват пред съда, да приемат изрично неговата компетентност(23). Отказът само на една от заинтересованите страни да се яви с останалите, е достатъчен, за да се изключи съдът на държавата членка, на която починалият е бил гражданин.
54. Считам, че тези констатации служат да се нюансира становището на запитващата юрисдикция, според която членове 4 и 10 от Регламент № 650/2012 се отнасят до права, с които страните разполагат, както и нейният извод, че „би било нелогично съдът да е длъжен да извърши преценка на субсидиарен критерий за компетентност, на който страните не са имали намерение да се позоват“(24).
б) Общи правила за прилагане на критериите за компетентност. Член 15 от Регламент № 650/2012
55. В съответствие с други инструменти за съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси Регламент № 650/2012 съдържа разпоредби за прилагането на правилата за компетентност. Член 15 от него, озаглавен „Проверка на компетентността“, е един от тях.
56. Този член задължава сезирания относно наследствен въпрос съд да се обяви за некомпетентен по свой почин, когато компетентността му не произтича от Регламент № 650/2012(25).
57. Разпоредбата е включена без допълнителни разяснения в предложението за регламент, представено от Комисията, и не е ставала повод за коментари или последващи дискусии(26).
58. С оглед на сходството с правила, имащи подобен текст(27), следва да се отбележи, че сходно задължение:
– гарантира правилното прилагане на Регламент № 650/2012 дори когато никоя страна не оспорва компетентността, което по различни причини може и да не се случи(28),
– е гаранция за ответника, който не се е явил пред съда по дадено дело,
– не позволява да циркулират свободно в европейското пространство на правосъдие решения, постановени от съд, който не е компетентен или чиято компетентност не отговаря на критериите, предвидени в Регламент № 650/2012(29).
59. Следователно член 15 от Регламент № 650/2012 допринася за правилното функциониране на съдебното сътрудничество в Съюза по въпроси, свързани с наследяването.
60. Тази разпоредба обаче не действа автоматично в обратен смисъл, най-малкото по отношение на нейния текст, тъй като не задължава изрично съдилищата на държавите членки да прилагат служебно нормите на Регламент № 650/2012, за да приемат или потвърдят, че са компетентни въз основа на него.
2. Относно по-специално член 10 от Регламент № 650/2012
61. Член 10 от Регламент № 650/2012 предоставя компетентност на държавата (или държавите) членка(-и) по местонахождение на активите на наследственото имущество, когато последното обичайно местопребиваване на починалия е било в трета държава.
62. Тази компетентност:
– обхваща цялото наследство, ако починалият е бил гражданин на държавата членка към момента на смъртта си(30) или обичайното му местопребиваване е било в нея през последните пет години преди момента на сезирането на съда(31),
– в противен случай е ограничена до имуществото, което се намира на територията(32).
63. В рамките на системата член 10 от Регламент № 650/2012 обслужва две цели:
– да се гарантира уеднаквеността на правилата за международна съдебна компетентност в интерес на взаимното признаване на решения в държавите членки. Законодателят е изключил всякакво препращане към разпоредбите на националното право, изброявайки изчерпателно случаите, при които съдът на държава членка упражнява компетентност(33),
– гарантира достъпа до правосъдие на наследниците и кредиторите, когато случаят „има т[я]сн[а] връзка с дадена държава членка поради местонахождението на дадена вещ“(34).
64. Наличието на имущество (без допълнителни условия или отговарящо на изисквания, свързани със самото имущество или с починалия) е познат в сравнителното право критерий за компетентност(35). В Регламент № 650/2012 то се добавя към условията за гражданство или местопребиваване на починалия, които описах по-горе(36). По този начин тясната връзка с държавата членка, чийто орган е сезиран, е безспорна, макар последното обичайно местопребиваване на починалия да не е в тази държава.
65. Определянето на компетентността по член 10 от Регламент № 650/2012 като „субсидиарна“ не означава, че разпоредбата има по-ниска нормативна сила в сравнение с тази на член 4. Поради това считам, че сезираният съд не може да не вземе предвид посочената разпоредба дори ако страните/страната не се позовава(т) на нея.
66. Всъщност двете правила са еквивалентни: член 10 предоставя компетентност в случай, когато липсва предпоставката на член 4, поради което този член просто не се прилага.
67. Привръзките, предвидени в тези разпоредби, отразяват достатъчна връзка между спора и съда: по-силна при член 4 и по-слаба при член 10 от Регламент № 650/2012 (разликата намира израз в систематичното място на всяка от тях). Ако обаче обстоятелството по член 4 не е налице, а са налице обстоятелствата по член 10, е задължително да се изведат нормативните последици от него.
68. До този извод стигам въз основа на следните съображения:
– членове 4 и 10 от Регламент № 650/2012 действат по един и същ начин при избор на право от починалия(37); при оспорване на компетентността от заинтересованите страни, които не са страни по споразумението, с което е предоставена(38); и във връзка с възможността за ограничаване на производството, като се изключи от него имуществото, което се намира в трети държави, ако съществуват основания да се счита, че евентуалното решение няма да бъде признато или изпълнено в тези държави(39),
– член 10 от Регламент № 650/2012 буквално представлява задължение за националния съд, което не е така по отношение на други разпоредби като член 11, който позволява, а не задължава, да се постанови решение по наследяване. Освен това за разлика от последния упражняването на предвидената в член 10 компетентност не е обусловено от липсата на некомпетентност или бездействието на съдилищата на друга държава.
69. Запитващата юрисдикция посочва като съображение в подкрепа на хипотетичен отказ от служебно прилагане на член 10 от Регламент № 650/2012, че той представлява „дерогиране на принципа за единство на съдебната и законодателната компетентност, който стои в основата на Регламента“(40).
70. Не споделям това становище. Целта за единство на forum и ius не е абсолютна; самият законодател приема, че разрушаването му е възможно(41). Освен това разрешенията, които предоставя с цел да се възстанови паралелизма, се прилагат и в случаите, когато сезираният съд се произнесе на основание член 10.
71. Следва да се има предвид също, че ако последното обичайно местопребиваване на починалия не е в държава членка, Регламент № 650/2012 не може по дефиниция нито да налага, нито да гарантира компетентността на съдилищата на държавата по това местопребиваване и още по-малко връзката forum/ius.
72. От двата възможни варианта (препращането към основанията за компетентност, предвидени в националните законодателства, или въвеждането на общо правило в държавите членки) законодателят е избрал втория. По този начин той подпомага и постигането на целта на Регламент № 650/2012 по ефикасен начин да бъдат гарантирани правата на наследниците, заветниците и на други лица, близки на починалия, улеснявайки достъпа им до правосъдие(42).
В. Относно прилагането на член 10 от Регламент № 650/2012 служебно или по искане на една от страните
73. Сега ще се върна към въпроса на запитващата юрисдикция: трябва ли съдът да се обяви за компетентен, като приложи непосочено от страните правило за предоставяне на международна съдебна компетентност, в съответствие с факти по спора, които са съществуващи и неоспорени, но не са изтъкнати като основание за такава компетентност?
74. На пръв поглед Регламент № 650/2012 не предвижда изрично процесуален ред за член 10. От това би могло да се направи изводът, че законодателят не е искал да уеднакви този аспект, като оставя неговото уреждане на вътрешното процесуално право на всяка държава членка.
75. Считам обаче, че този извод не е правилен. Според мен съществуват елементи, които опровергават формалния довод и позволяват да се поддържа различна теза, когато съдът извършва действия по свой почин при обстоятелства като тези по настоящия случай.
76. Ще изложа по-нататък съображенията, на които основавам становището си. Само при условията на евентуалност, ако то не бъде потвърдено от Съда, ще разгледам първата теза (според която разрешаването на проблема е оставен на законодателството на всяка държава членка).
1. Доводи в подкрепа на служебното прилагане (при обстоятелствата в случая)
77. Според мен при обстоятелствата в настоящия случай националният съд, сезиран на основание член 4 от Регламент № 650/2012, трябва да се обяви служебно за компетентен съгласно член 10 дори когато ищците не са се е позовали на него.
78. Моето убеждение се основава на свързани съображения: а) от една страна, на проверката на своята собствена компетентност, предвидена в член 15 от Регламент № 650/2012; и б) от друга страна, на решения на Съда относно елементите, които съдът трябва да претегли при преценката на международната си компетентност, когато тя е оспорена от една от страните.
79. Що се отнася до член 15 от Регламент № 650/2012, както посочих по-горе, той задължава съда да извърши ex officio анализ, за да провери своята липса на компетентност.
80. Така, когато установи, че не е компетентен „по силата на настоящия регламент“, съдът трябва да разгледа всички критерии, установени в глава II. Той може да се обяви служебно за некомпетентен само когато и доколкото никоя разпоредба на Регламент № 650/2012 не му предоставя компетентност. Следователно не съществува ограничение да се разгледат определени правила от текста или само тези, на които се е позовала заинтересованата страна.
81. Въз основа на тази предпоставка стигам до извода, че ако съдът счете, че има разпоредба, съгласно която е компетентен, той не може да изведе последиците от член 15 от Регламент № 650/2012, чиято проверка е длъжен да извърши. Въпреки че разпоредбата, на която се основава неговата компетентност, не е посочената от ищеца, би било прекалено формалистично да си затвори очите пред друга, която, макар и непосочена, му предоставя достатъчна компетентност, за да продължи производството(43).
82. Регламент № 650/2012 не уточнява условията за проверката на компетентността била тя служебна, или по искане на една от страните. По-конкретно не предвижда нищо относно данните, които съдът взема предвид, или начина, по който трябва да ги установи.
83. Съществуват обаче някои насоки по този въпрос в решения на Съда, постановени във връзка с проверката на компетентността в рамките на Регламент (ЕО) № 44/2001(44).
84. Съгласно тези решения задачата на съда, извършващ този анализ, не само че не се свежда до твърденията на ищеца, но и обхваща всички данни, които са известни на съда, без обаче да е длъжен да извършва проверка (нито относно съществуването и на други, нито относно тяхната истинност)(45).
85. Съдът основава становището си на целта за добро правораздаване, залегнала в основата на Регламент № 44/2001, и на дължимото зачитане на самостоятелността на съда при упражняването на неговите функции(46).
86. Не виждам защо тази съдебна практика трябва да бъде сведена до конкретната тълкувана разпоредба или до случая, при който проверката на компетентността се извършва по искане на една от страните, а не служебно(47).
87. Поради това намирам за оправдано член 10 във връзка с член 15 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че не задължава съда активно да търси фактически основания, за да се произнесе по своята компетентност по даден спор, но е длъжен да намери в рамките на неоспорените факти основание за своята компетентност, евентуално различно от посоченото от ищеца. В този случай считам, че той трябва да се обяви служебно за компетентен.
2. Липса на изрично разрешение в Регламент № 650/2012. Процесуална автономия и ограничения
88. В случай че тези съображения не са достатъчни да убедят Съда, ще разгледам, при условията на евентуалност, отговора, който, както посочих по-горе(48), се отнася до липсата на изрична процесуална уредба в член 10 от Регламент № 650/2012, за да се остави на процесуалното право на всяка държава членка отговорът на отправения въпрос.
89. При този подход, който може да се определи като класически(49), би било достатъчно да се приложи практиката на Съда, съгласно която:
– правилата на правото на Съюза действат в рамките на системите на държавите членки,
– при липса на правна уредба на Съюза в тази област „процесуалните правила за гарантиране на защита на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза, попадат в обхвата на вътрешния правен ред на всяка държава членка по силата на принципа на процесуалната автономия на държавите членки, при положение че все пак тези правила не са по-неблагоприятни от правилата, уреждащи аналогични вътрешноправни положения (принцип на равностойност), и не правят на практика невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективността)“(50),
– съдът прилага процесуалните правила, предвидени в неговия вътрешен правов ред, „само доколкото те не поставят под въпрос основанието за приемането, целта и пълната ефикасност“ на съответната норма от правото на Съюза(51).
90. Регламент № 650/2012 не предвижда, повтарям, конкретен процесуален ред за член 10. Той обаче предвижда такъв за други разпоредби, за които изрично изисква или искане на една от страните, или служебна намеса от сезирания орган(52).
91. Да се възприеме мълчанието на член 10 от Регламент № 650/2012 по този въпрос като имплицитно препращане към националното право, би изглеждало толкова защитимо (като съответстващо на принципно разрешение), колкото и да се приеме, че то означава умишлено изключване, а не просто пропуск. Ако на други места в същия регламент препращането към националното процесуално право е изрично (членове 66 или 71), липсата му в член 10 би могла да се тълкува в смисъл, че този въпрос не е препратен към националното право(53).
92. Ако приемем хипотетично, че въпросът на запитващата юрисдикция относно разпределението на функциите между съда и страните въз основа на член 10 от Регламент № 650/2012 трябва да получи отговора, който предоставя френското право, последиците за настоящия случай биха били следните:
– проверката на съдебната компетентност, предвидена в член 10 от Регламент № 650/2012, би следвало да се извършва служебно(54), ако това се изисква от посоченото право по отношение на основани на него съпоставими искове или жалби(55),
– обратно, този член би се прилагал само когато заинтересованата страна се е позовала на него, ако това е разрешението за съпоставими искове или жалби във вътрешното право, освен ако тази формула прави на практика невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза, или възпрепятства полезното действие на разглежданата правна норма.
93. Запитващата юрисдикция не предоставя достатъчно информация за своето вътрешно процесуално право(56). При това положение всяко мое разсъждение в настоящото заключение относно въпроса дали прилагането единствено по искане на една от страните на член 10 от Регламент № 650/2012 е в съответствие с принципите на равностойност и ефективност и зачитането на полезното действие на тази разпоредба, би било спекулация.
V. Заключение
94. С оглед на гореизложеното предлагам да се отговори на Cour de cassation (Касационен съд, Франция) по следния начин:
„Член 10, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство трябва да се тълкува в смисъл, че когато последното обичайно местопребиваване на починалия не е било в никоя държава — членка на Европейския съюз, сезираният във връзка с наследяване съд на държава членка трябва да се обяви служебно за компетентен, за да се произнесе по наследството като цяло, ако според изложените от страните факти, за които няма спор, починалият е бил гражданин на тази държава към момента на смъртта си и е притежавал имущество в нея“.