Дело C‑650/13
Thierry Delvigne
срещу
Commune de Lesparre-Médoc
и
Préfet de la Gironde
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal d’instance de Bordeaux)
„Преюдициално запитване — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 39 и 49 — Европейски парламент — Избори — Активно избирателно право — Гражданство на Европейския съюз — Обратно действие на наказателния закон, предвиждащ по-леко наказание — Национална правна уредба, която предвижда лишаване от активно избирателно право в случай на осъждане за извършено престъпление с присъда, влязла в сила преди 1 март 1994 г.“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 6 октомври 2015 г.
1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Искане за тълкуване на Хартата на основните права на Европейския съюз — Национална правна уредба, която има връзка с правото на Съюза — Компетентност на Съда
(член 267 ДФЕС, член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
2. Европейски парламент — Избори — Активно и пасивно избирателно право — Бенефициери — Компетентност на държавите членки — Граници
(член 14 ДЕС, член 22 ДФЕС и член 223, параграф 1 ДФЕС; член 1, параграф 3 и член 8 от Акта за избиране на представители в Европейския парламент чрез всеобщи преки избори)
3. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси, хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор, и въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство — Липса — Допустимост
(член 267 ДФЕС)
4. Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Ограничаване на упражняването на предвидените в Хартата права и свободи — Условия — Активно и пасивно избирателно право — Обратно действие на наказателния закон, предвиждащ по-леко наказание — Национална правна уредба, която предвижда лишаване от активно избирателно право в случай на осъждане за извършено престъпление с присъда, влязла в сила преди 1 март 1994 г. — Допустимост
(член 39, параграф 2, член 49, параграф 1, последно изречение и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 25—27, 33 и 34)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 31 и 32)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 36—39)
4. Член 39, параграф 2 и член 49, параграф 1, последно изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз следва да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателството на държава членка да изключва по силата на закона лицата, които са били осъдени за тежко престъпление с влязла в сила преди 1 март 1994 г. присъда, от кръга на лицата, които имат право да избират в изборите за Европейски парламент.
Очевидно е, че подобно лишаване от активно избирателно право представлява ограничение при упражняването на гарантираното в член 39, параграф 2 от Хартата право. В член 52, параграф 1 от Хартата обаче се допуска налагането на ограничения при упражняването на правата като предвидените в член 39, параграф 2 от Хартата, ако ограниченията са предвидени в закон, зачитат основното съдържание на посочените права и свободи и при спазване на принципа на пропорционалност са необходими и действително отговарят на признати от Европейския съюз цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други лица. В това отношение, тъй като разглежданото лишаване от активно избирателно право е резултат от съвместното прилагане на разпоредбите на националното право, следва да се приеме, че то е предвидено от закона. Освен това посоченото ограничение зачита основното съдържание на предвиденото в член 39, параграф 2 от Хартата активно избирателно право. Това е така, защото ограничението не поставя под въпрос споменатото право като такова, тъй като при специфични условия и поради тяхното поведение то води до изключване на определени лица от групата на лицата, които имат право да избират в изборите за Европейски парламент, ако тези условия са изпълнени. На последно място, подобно ограничение е пропорционално, тъй като, от една страна, отчита естеството и тежестта на извършеното престъпление, както и срока на наказанието, и от друга страна, националното право дава възможност на лишените от активно избирателно право лица да поискат и да получат отмяна на това лишаване.
Що се отнася до съдържащото се в член 49, параграф 1, последно изречение от Хартата правило относно обратното действие на наказателния закон, предвиждащ по-леко наказание, това правило гласи, че ако в по-късен момент след престъплението законът предвижда по-леко наказание, трябва да се приложи това наказание. Това правило обаче не може да се противопостави на разглежданото национално законодателство, след като това законодателство се ограничава да запази действието на лишаването от активно избирателно право, следващо по силата на закона от осъждането за извършено престъпление, само до окончателните присъди, влезли в сила при действието на стария наказателен кодекс
(вж. т. 45—49, 51, 53, 56 и 58 и диспозитива)