Становище 1/15
Становище на основание член 218, параграф 11 ДФЕС
„Становище, постановено на основание член 218, параграф 11 ДФЕС — Проектоспоразумение между Канада и Европейския съюз — Предаване на резервационни данни на пътниците във въздушния транспорт от Съюза към Канада — Подходящи правни основания — Член 16, параграф 2, член 82, параграф 1, втора алинея, буква г) и член 87, параграф 2, буква a) ДФЕС — Съвместимост с членове 7 и 8, както и с член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз“
Резюме — Становище на Съда (голям състав) от 26 юли 2017 г.
1. Международни споразумения — Сключване — Предварително становище на Съда — Предмет — Въпроси относно материалната или формална валидност на дадено споразумение с оглед на Договора — Съвместимост на споразумението с Хартата на основните права на Европейския съюз
(член 6, параграф 1 ДЕС и членове 217 ДФЕС и 218 ДФЕС)
2. Актове на институциите — Избор на правното основание — Критерии — Акт на Съюза, който има двойна цел или е съставен от две части — Позоваване на основната или преобладаващата цел или съставна част — Неотделими цели или съставни части — Съвместяване на правни основания — Граници — Несъвместимост на процедурите
3. Международни споразумения — Споразумения на Съюза — Сключване — Споразумение ЕС—Канада относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците — Правно основание — Значение на Протоколи № 21 и № 22 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия и относно позицията на Дания, приложени към Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС — Неприложимост на споразумението за Дания
(член 16, параграф 2 ДФЕС и член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС; Протоколи № 21 и № 22, приложени към Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС)
4. Международни споразумения — Споразумения на Съюза — Сключване — Споразумение ЕС—Канада относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците — Споразумение, целящо да гарантира обществената сигурност, както и защитата на данните на пътниците във въздушния транспорт — Правно основание — Член 16, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС
(член 39 ДЕС, член 16, параграф 2 ДФЕС и член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС; Протоколи № 21 и № 22, приложени към Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС; Декларация № 21, приложена към Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС)
5. Основни права — Зачитане на личния живот — Защита на личните данни — Приложно поле — Обработване на резервационни данни на пътниците във въздушния транспорт по силата на международно споразумение, сключено между Съюза и трета държава — Включване — Необходимост да се осигури степен на защита на основните права и свободи, равностойна на гарантираната в Съюза — Обхват
(членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 25, параграф 6 от Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета)
6. Международни споразумения — Споразумения на Съюза — Сключване — Споразумение с трета държава относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците — Намеса в правата на зачитане на личния живот и на защита на личните данни — Задължение за ограничаване на намесата до строго необходимото — Обхват
(членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
7. Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Ограничаване на упражняването на предвидените в Хартата права и свободи — Условия — Изискване, свързано с вписването на ограничението в закона — Обхват
(член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
8. Основни права — Защита на личните данни — Обработване въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание — Понятие за закон — Споразумение с трета държава относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците във въздушния транспорт — Включване
(член 218, параграф 6, буква а), подточка v) ДФЕС и член 294 ДФЕС; член 8, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
9. Основни права — Зачитане на личния живот — Защита на личните данни — Сключване от Съюза на споразумение с трета държава относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците във въздушния транспорт — Намеса — Обосноваване — Защита на обществената сигурност от тероризъм и тежка транснационална престъпност — Допустимост
(членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 6, параграф 4, член 7, параграф 6 и член 13, параграф 4 от Директива 2016/681 на Европейския парламент и на Съвета)
10. Основни права — Зачитане на личния живот — Защита на личните данни — Сключване от Съюза на споразумение с трета държава относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците във въздушния транспорт — Чувствителни данни — Изискване за точна и солидна обосновка, изведена от мотиви, различни от защитата на обществената сигурност от тероризъм и тежка транснационална престъпност
(членове 7, 8 и 21 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
11. Основни права — Зачитане на личния живот — Защита на личните данни — Сключване от Съюза на споразумение с трета държава относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците във въздушния транспорт — Спазване на принципа на пропорционалност — Автоматизирана обработка на данните — Преценка с оглед на моделите, критериите и базите данни, използвани за извършване на обработването
(членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
12. Основни права — Зачитане на личния живот — Защита на личните данни — Сключване от Съюза на споразумение с трета държава относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците във въздушния транспорт — Спазване на принципа на пропорционалност — Обработване в съответствие с целите на Чикагската конвенция — Допустимост
13. Основни права — Зачитане на личния живот — Защита на личните данни — Сключване от Съюза на споразумение с трета държава относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците във въздушния транспорт — Спазване на принципа на пропорционалност — Необходимост да се предвидят ясни и точни правила, уреждащи достъпа и използването на данните — Обхват
(членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
14. Основни права — Зачитане на личния живот — Защита на личните данни — Сключване от Съюза на споразумение с трета държава относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците във въздушния транспорт — Спазване на принципа на пропорционалност — Запазване и използване на данните по време на престоя на пътниците в третата държава — Минимални изисквания
(членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
15. Основни права — Зачитане на личния живот — Защита на личните данни — Сключване от Съюза на споразумение с трета държава относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците във въздушния транспорт — Спазване на принципа на пропорционалност — Запазване на данните след заминаване на пътниците от третата държава — Недопустимост — Изключение — Пътници, представляващи риск във връзка с тероризма или тежката транснационална престъпност
(членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
16. Основни права — Зачитане на личния живот — Зачитане при обработването на лични данни — Задължение за предоставяне на достъп на съответното лице до отнасящите се до него данни, за да провери точността и законосъобразността им — Обхват — Сключване от Съюза на споразумение с трета държава относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците във въздушния транспорт — Необходимост да се предвиди уведомяване на пътниците за предаването и използването на техните данни
(член 7 и член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)
17. Основни права — Защита на личните данни — Контролни органи — Изискване за независимост — Предмет
(член 16, параграф 2 ДФЕС; член 8, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
1. Разпоредбите на международно споразумение, сключено от Съюза в съответствие с членове 217 ДФЕС и 218 ДФЕС, от влизането му в сила са неразделна част от правния ред на Съюза. Следователно разпоредбите на такова споразумение трябва да бъдат напълно съвместими с Договорите, както и с произтичащите от тях конституционни принципи. В това отношение член 218, параграф 11 ДФЕС има за цел да предотврати усложненията, които биха възникнали от оспорване по съдебен ред на съвместимостта с Договорите на ангажиращи Съюза международни споразумения. Всъщност съдебно решение, с което след сключването на ангажиращо Съюза международно споразумение евентуално се приеме за установено, че с оглед на неговото съдържание или на приетата за неговото сключване процедура последното е несъвместимо с разпоредбите на Договорите, не би могло да не доведе до сериозни затруднения за Съюза не само във вътрешен план, но и от гледна точка на международните отношения, и би създало опасност от причиняване на вреди на всички заинтересовани страни, включително на третите държави. С оглед на функцията на предвиденото в член 218, параграф 11 ДФЕС производство, самият риск от обявяване на невалидност на акта на сключването на международно споразумение е достатъчен, за да се допусне сезирането на Съда.
Така в предвиденото в член 218, параграф 11 ДФЕС производство трябва да могат да бъдат разгледани всички въпроси, които могат да породят съмнения относно материалната или формална валидност на дадено споразумение спрямо Договорите. В това отношение съдебното решение относно съвместимостта на дадено споразумение с Договорите може да зависи по-специално не само от разпоредби относно компетентността, производството и организацията на институциите на Съюза, но и от материалноправни разпоредби. Това се отнася и за въпроса относно съвместимостта на международно споразумение с член 6, параграф 1 ДЕС, а следователно и със закрепените в Хартата на основните права на Европейския съюз гаранции, тъй като тя има същата юридическа сила като Договорите.
(вж. т. 67, 69, 70 и 74)
2. Вж. текста на становището.
(вж. т. 76—78)
3. Едновременното използване на две правни основания е изключено, когато процедурите, предвидени за едното и за другото основание, са несъвместими. В това отношение различните правила за гласуване в рамките на Съвета могат да доведат до несъвместимост на съответните правни основания.
При решение на Съвета за сключване на предвидено международно споразумение, като решението се основава на член 16, параграф 2 ДФЕС и на член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС, подобна несъвместимост не произтича от Протоколи № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, и № 22 относно позицията на Дания, приложени към Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС. Действително, що се отнася до Протокол № 21, като се има предвид, че Ирландия и Обединеното кралство са нотифицирали желанието си да участват в приемането на това решение, разпоредбите на този протокол нямат отражение върху правилата за гласуване в рамките на Съвета в случай на съвместно прилагане на член 16, параграф 2 ДФЕС и на член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС като основание за това решение.
Целта на Протокол № 22 е да създаде правна рамка, даваща на държавите членки възможност да продължат да развиват сътрудничеството помежду си в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие посредством приемането, без участието на Кралство Дания, на мерки, които не обвързват тази държава членка, като едновременно с това при предвидените в член 8 от този протокол условия ѝ предоставят възможност да участва в приемането на мерки в тази област, както и да бъде обвързана от тях. В това отношение, след като решението за сключване на предвиденото споразумение трябва да се основава едновременно на член 16 ДФЕС и на член 87 ДФЕС и следователно попада в обхвата на глава 5, дял V, трета част от Договора за функционирането на ЕС, тъй като трябва да се основе на споменатия член 87 ДФЕС, съгласно членове 2 и 2а от Протокол № 22 Кралство Дания няма да бъде обвързано нито от разпоредбите на това решение, нито пък, в резултат от това, от предвиденото споразумение. Освен това в съответствие с член 1 от този протокол Кралство Дания няма да участва в приемането на това решение. В случая следователно Протокол № 22 не би могъл да доведе до по-различни правила за гласуване в рамките на Съвета в случай на съвместно прилагане на член 16, параграф 2 ДФЕС и на член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС.
(вж. т. 78, 107, 109—111, 113 и 117)
4. С оглед както на целите, така и на съдържанието на предвиденото споразумение между Канада и Европейския съюз относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците, то включва два компонента, единият свързан с необходимостта да се гарантира обществената сигурност, а другият — със защитата на резервационните данни на пътниците. Тези две съставни части са неразривно свързани и поради това трябва да се счита, че и двете са съществени. Действително съдържанието на предвиденото споразумение до голяма степен се състои от подробни правила, осигуряващи предаването на резервационни данни на пътниците на трета държава с оглед на използването им за защита на обществената сигурност и безопасност при условия, които са в съответствие със защитата на личните данни.
При това положение решението за сключване на предвиденото споразумение има връзка, на първо място, пряко с преследваната от член 16, параграф 2 ДФЕС цел. Действително, без да засяга член 39 ДФЕС, тази разпоредба представлява подходящо правно основание, когато защитата на личните данни е една от целите или основна съставна част от правилата, приемани от законодателя на Съюза, включително на правила, приемани като част от мерките, попадащи под действието на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и относно полицейското сътрудничество, както потвърждават член 6а от Протокол № 21 и член 2а от Протокол № 22, а така също и Декларацията относно защитата на личните данни в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество, приложена към Заключителния акт на междуправителствената конференция, която приема Договора от Лисабон.
На второ място, това решение трябва също да се основава на член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС, който предвижда, че за целите на член 87, параграф 1 ДФЕС, съгласно който Съюзът развива полицейско сътрудничество, което обединява всички компетентни органи на държавите членки, Парламентът и Съветът могат да установят мерки относно събирането, съхраняването, обработването, анализа и обмена на подходяща информация. В това отношение, от една страна, подходящата информация по смисъла на член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС в областта на предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления може да включва лични данни, а от друга страна, понятията обработване и обмен на такива данни обхващат едновременно предаването им на компетентните за целта органи на държавите членки и използването им от тях. В тази връзка обстоятелството, че резервационните данни на пътниците първоначално се събират от въздушни превозвачи с търговска цел, а не от компетентен орган в областта на предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления, не би могло да попречи тази разпоредба също да представлява подходящо правно основание за решението на Съвета за сключване на предвиденото споразумение.
(вж. т. 90, 92, 94—96, 98, 99 и 101)
5. Различните видове обработване, на които могат да бъдат подлагани резервационните данни на пътниците във въздушния транспорт на полети между Съюза и трета държава съгласно предвидено между Съюза и тази трета държава международно споразумение, а именно предаване от Съюза на тази трета държава, достъп до тях с оглед използване или пък запазване, засягат основното право на зачитане на личния живот, гарантирано в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Действително това право се отнася до всяка информация относно идентифицирано или подлежащо на идентификация физическо лице. Освен това видовете обработване на резервационни данни на пътниците попадат в обхвата и на член 8 от Хартата, поради това че представляват обработка на лични данни по смисъла на посочения член и следователно задължително трябва да отговарят на изискванията за защита на данните, произтичащи от него.
В тази връзка правото на защита на личните данни изисква по-специално да се осигури непрекъснатост на предоставеното от правото на Съюза висока степен на защита на основните права и свободи при прехвърляне на лични данни от Съюза към трета държава. Макар да е възможно средствата, които целят да гарантират такава степен на защита, да са различни от прилаганите вътре в Съюза, за да се гарантира спазването на изискванията, произтичащи от правото на Съюза, все пак е необходимо на практика тези средства да се окажат ефективни с цел да се осигури защита, която по същество е равностойна на гарантираната в Съюза.
Това изискване за степен на защита на основните права и свободи, която по същество е равностойна на гарантираната в Съюза, важи и в случаите на разкриване на резервационните данни на пътниците от третата държава на други трети държави, за да се избегне възможността от заобикаляне на предвидената в споразумението за предаване степен на защита чрез предаването на лични данни на други трети държави и за да се гарантира непрекъснатост на предоставеното от правото на Съюза равнище на защита. При това положение подобно разкриване изисква наличието или на споразумение между Съюза и съответната трета държава, равностойно на посоченото, или на решение на Комисията на основание член 25, параграф 6 от Директива 95/46 за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, с което се констатира, че тази трета държава гарантира достатъчна степен на защита по смисъла на правото на Съюза, и отнасящо се за органите, на които се предвижда предаване на резервационните данни на пътниците.
(вж. т. 122, 123, 134 и 214)
6. Съобщаването на лични данни на трето лице, например публичен орган, представлява намеса в основното право, закрепено в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, независимо от последващото използване на съобщената информация. Същото се отнася за запазването на лични данни, както и за достъпа до тях с оглед на използването им от публичните органи. В това отношение е без значение дали съответните данни за личния живот имат чувствителен характер и дали заинтересованите лица са претърпели евентуални неудобства поради тази намеса.
Поради това, при международно споразумение, уреждащо предаването на резервационни данни на пътници на трета държава, чието сключване е предвидено от Съюза, както предаването на посочените данни от Съюза на компетентния орган в тази трета държава, така и договорената от Съюза с тази трета държава уредба на условията, свързани със запазването на тези данни, тяхното използване и евентуалното им по-нататъшно предаване на други органи от същата държава, Европол, Евроюст, на съдебните или полицейски органи на държавите членки или пък на органите на други трети държави, представляват форми на намеса в гарантираното от член 7 от Хартата право. Тези операции представляват и намеса в основното право на защита на личните данни, гарантирано от член 8 от Хартата, тъй като са видове обработка на лични данни.
При все това правата, признати в членове 7 и 8 от Хартата, не са абсолютни, а трябва да се разглеждат във връзка с тяхната социална функция. В това отношение защитата на основното право на зачитане на личния живот на равнище на Съюза изисква дерогирането от защитата на личните данни и ограниченията ѝ да се извършва в рамките на стриктно необходимото. За да удовлетвори това изискване, разглежданата правна уредба, която включва намесата, трябва да предвижда ясни и точни правила, които да уреждат обхвата и прилагането на разглежданата мярка и да установяват минимални изисквания, така че лицата, чиито данни са били предадени, да разполагат с достатъчни гаранции, даващи възможност за защита срещу рискове от злоупотреби. Тя трябва в частност да посочва обстоятелствата и условията, при които може да се приложи мярка за обработване на такива данни, като по този начин гарантира ограничаване на намесата до строго необходимото. Необходимостта от такива гаранции е още по-голяма, когато личните данни са подложени на автоматична обработка. Тези съображения важат най-вече когато става дума за защита на чувствителните данни, които са особена категория лични данни.
(вж. т. 124—126, 136, 140 и 141)
7. Изискването, предвидено в член 52, параграф 1, първо изречение от Харта на основните права на Европейския съюз, съгласно което всяко ограничение на упражняването на основни права да бъде предвидено в закон, означава, че самото правно основание, позволяващо намеса в тези права, трябва да определя обхвата на ограничението при упражняване на съответното право.
(вж. т. 139)
8. Международно споразумение, уреждащо предаването на резервационни данни на пътници на трета държава, чието сключване е предвидено от Съюза, попада в обхвата на понятието „закон“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и следователно на член 52, параграф 1 от нея.
Действително член 218, параграф 6 ДФЕС отразява във външен план разпределението на правомощията между институциите, което се прилага във вътрешен план, и установява симетрия между процедурата за приемане на мерки на Съюза във вътрешен план и процедурата за приемане на международни споразумения, за да гарантира, че Парламентът и Съветът разполагат с едни и същи правомощия във връзка с дадена област в съответствие с предвиденото от Договорите институционално равновесие. В този смисъл сключването на международни споразумения, обхващащи области, за които във вътрешен план се прилага обикновената законодателна процедура, предвидена в член 294 ДФЕС, изисква съгласно член 218, параграф 6, буква а), подточка v) ДФЕС одобрение от Парламента, поради което може да се приеме, че във външен план подобно споразумение е еквивалент на законодателния акт във вътрешен план.
От това следва, че предаването на резервационни данни на пътниците на трета държава, предвидено във въпросното международно споразумение, има друго основание, което е предвидено от закона по смисъла на член 8, параграф 2 от Хартата.
(вж. т. 145—147)
9. Намесите в основните права, закрепени в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, които включва международно споразумение, уреждащо предаването на резервационни данни на пътници на трета държава, чието сключване е предвидено от Съюза, могат да бъде обосновани с цел от общ интерес за Съюза и не могат да накърнят същинското съдържание на посочените основни права, след като предвиденото споразумение има за цел по-специално да гарантира обществената сигурност посредством предаването на резервационни данни на пътниците и тяхното използване в рамките на борбата с престъпленията, свързани с тероризъм, и с тежката транснационална престъпност. Действително това е цел от общ интерес за Съюза, която е годна да обоснове дори сериозна намеса в основните права, закрепени в членове 7 и 8 от Хартата. Наред с това защитата на обществената сигурност допринася и за защитата на правата и свободите на други хора. Доколкото оценката на рисковете, които представляват пътниците във въздушния транспорт, посредством анализа на тези данни преди тяхното пристигане улеснява и ускорява в голяма степен граничния контрол и проверките за сигурност, може да се счита, че предаването на резервационните данни на пътници на трета държава и последващото им обработване са годни да гарантират осъществяването на целта, свързана със защита на обществената сигурност и безопасност, преследвана с предвиденото споразумение.
(вж. т. 148, 149 и 151—153)
10. При международно споразумение, уреждащо предаването на чувствителни резервационни данни на пътници на трета държава, чието сключване е предвидено от Съюза, всяка мярка, изхождаща от положението, че една или няколко от характерните особености, посочени в предвиденото споразумение, например расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в профсъюз, здравословното състояние или сексуалния живот на дадено лице, сами по себе си и независимо от индивидуалното поведение на съответния пътник биха могли да се окажат релевантни с оглед на целта на различните видове обработване на резервационни данни на пътниците, би била в нарушение на гарантираните в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз права, разгледани във връзка с член 21 от нея. С оглед на риска от обработване на данни в противоречие с член 21 от Хартата, предаването на такива данни на съответната трета държава би изисквало точна и особено солидна обосновка, изведена от мотиви, различни от защитата на обществената сигурност от тероризъм и тежка транснационална престъпност. В отсъствието на такава обосновка, членове 7, 8 и 21, както и член 52, параграф 1 от Хартата не допускат нито предаването на чувствителни данни на трета държава, нито уговорената от Съюза с тази трета държава уредба относно условията, свързани с използването и запазването на такива данни от органите на последната.
(вж. т. 164—167)
11. При международно споразумение, чието сключване е предвидено от Съюза, което урежда предаването на резервационни данни на пътници на трета държава и предвижда автоматизирана обработка на тези данни с цел защита на обществената сигурност от тероризъм и тежка транснационална престъпност, обхватът на намесата в правата по членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която представляват автоматизираните анализи на резервационните данни на пътниците, зависи предимно от предварително изготвените модели и критерии, както и от базите данни, на които се основава този вид обработка на данни. В този смисъл предварително изготвените модели и критерии трябва да бъдат, от една страна, конкретни и надеждни, като позволяват достигане до резултати, изразяващи се в насочване към лица, по отношение на които може да съществува разумно подозрение за участие в терористични или тежки транснационални престъпления, а от друга страна — недискриминационни. Също базите данни, с които се съпоставят резервационните данни на пътниците, трябва да бъдат надеждни, актуални и да се ограничават до използвани от третата държава бази данни, които имат връзка с борбата с тероризма и тежката транснационална престъпност.
(вж. т. 168 и 172)
12. Международно споразумение, уреждащо предаването на резервационни данни на пътници на трета държава, не надхвърля границите на строго необходимото, като допуска предаване на такива данни за всички пътници във въздушния транспорт към третата държава, тъй като тези данни позволяват по-специално да се улесни граничният контрол за сигурност, на който подлежат всички пътници съгласно законите и разпоредбите на третата държава в съответствие с член 13 от Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване.
(вж. т. 187—189)
13. При международно споразумение, уреждащо предаването на резервационни данни на пътници на трета държава, чието сключване е предвидено от Съюза, за да се гарантира ограничаване до строго необходимото на запазването на предадените данни, на достъпа до тях от националните органи, визирани в предвиденото споразумение, както и на използването на тези данни от последните, споразумението би трябвало да предвижда ясни и точни правила, указващи при какви обстоятелства и условия тези органи могат да запазват споменатите данни, да имат достъп до тях и да ги използват.
Във връзка със запазването на личните данни актът трябва по-специално винаги да отговаря на обективни критерии, установяващи връзка между подлежащите на запазване лични данни и преследваната цел. Във връзка с използването от орган на законно запазени лични данни, мярката не може да се ограничи до изискването достъпът до тези данни да отговаря на някоя от целите ѝ, а трябва да предвижда също и материални и процесуални условия за тяхното използване.
(вж. т. 190—192)
14. При международно споразумение, предвиждащо запазване на резервационните данни на пътниците и тяхното използване до заминаването на тези пътници от съответната трета държава, с цел по-специално да се улеснят проверките за сигурност, както и тези по границите, тяхното запазване и използване за целта, с оглед на самото им естество, не могат да бъдат ограничени до определен кръг от пътници във въздушния транспорт, нито пък да бъдат предмет на предварително разрешение, получавано от юрисдикция или друга независима административна структура. Поради това, докато пътниците във въздушния транспорт са в съответната трета държава или отпътуват от нея, необходимата връзка между тези данни и преследваната от споразумение цел е налице, поради което то не надхвърля границите на строго необходимото само поради това, че допуска систематичното запазване и използване на резервационните данни на всички тези пътници. Също систематичното използване на посочените данните с цел проверка на надеждността и актуализиране на предварително изготвените модели и критерии, на които се основават различните видове автоматизирана обработка на тези данни, или с цел определяне на нови модели и критерии за тези видове обработка, е пряко свързано с осъществяването на проверките за сигурност, както и тези по границите, и следователно също трябва да се счита, че не надхвърля границите на строго необходимото.
Използването на резервационните данни на пътниците по време на престоя на пътниците във въздушния транспорт в съответната трета държава трябва да се основава на нови обстоятелства, след като пътниците във въздушния транспорт са били допуснати да влязат на територията на съответната трета държава след проверка на техните резервационни данни. Използването им следователно изисква наличието на правила, които да определят материални и процесуални условия за същото това използване, по-специално за да се защитят тези данни срещу рисковете от злоупотреби. Подобни правила трябва да се основават на обективни критерии за определяне на обстоятелствата и условията, при които органите на съответната трета държава, визирани в предвиденото споразумение, имат право да ги използват.
В тази връзка, когато съществуват обективни обстоятелства, позволяващи да се приеме, че резервационните данни на един или няколко пътници във въздушния транспорт действително биха могли да подпомогнат борбата с терористичните и тежките транснационални престъпления, използването на тези данни не надхвърля границите на строго необходимото. За да се гарантира на практика пълното спазване на тези условия, от съществено значение е използването, по време на престоя на пътници във въздушния транспорт в съответната трета държава, на запазени резервационни данни на пътниците да се осъществява поначало, освен в надлежно обосновани неотложни случаи, след предварителен контрол, осъществяван или от юрисдикция, или от независима административна структура, и решението на тази юрисдикция или на тази структура да се постановява след мотивирана молба на компетентните органи, подадена по-специално в рамките на наказателни производства за предотвратяване, разкриване или наказателно преследване на престъпления.
(вж. т. 197—202)
15. При международно споразумение, чието сключване е предвидено от Съюза, уреждащо предаването на резервационни данни на пътници на трета държава, което предвижда запазването на тези данни след заминаване на пътниците във въздушния транспорт от тази трета държава с цел защита на обществената сигурност от тероризъм и тежка транснационална престъпност, по отношение на пътниците във въздушния транспорт, за които при пристигането им в тази трета страна и до заминаването им от нея не е установен риск във връзка с тероризма или тежката транснационална престъпност, след отпътуването им не се установява наличието дори на индиректна връзка между техните резервационни данни и преследваната с предвиденото споразумение цел, която би обосновала запазването на посочените данни. Непрекъснатото съхранение на резервационните данни за всички пътници във въздушния транспорт след заминаването им от съответната трета държава следователно не е ограничено до строго необходимото. Доколкото обаче в отделни случаи се установи наличието на обективни обстоятелства, позволяващи да се приеме, че някои пътници във въздушния транспорт биха могли дори след заминаването си от посочената трета държава да представляват риск от гледна точка на борбата с тероризма и тежката транснационална престъпност, съхраняването на техните резервационни данни и след престоя им в посочената трета държава се оказва допустимо. Използването на съхранените на това основание резервационни данни на пътниците би трябвало да се основават на обективни критерии за определяне на обстоятелствата и условията, при които органите на третата държава, визирани в предвиденото споразумение, могат да получат достъп до тях. Също така това използване би трябвало да се осъществява, освен в надлежно обосновани неотложни случаи, след предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура, и решението на тази юрисдикция или на тази структура, с което използването се разрешава, да се постановява по мотивирано искане на тези органи, представено по-специално в рамките на наказателни производства за предотвратяване, разкриване или наказателно преследване на престъпления. Що се отнася до периода на запазване на тези данни, петгодишният срок не надхвърля границите на строго необходимото за целите на борбата с тероризма и тежката транснационална престъпност.
(вж. т. 205—209)
16. Основното право на зачитане на личния живот, закрепено в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, предполага съответното физическо лице да може да се убеди, че личните му данни се обработват по точен и законосъобразен начин. За да може да извърши необходимите проверки, това лице трябва да разполага с право на достъп до данните, които се отнасят до него и които са предмет на обработка.
В това отношение, при международно споразумение, уреждащо предаването на резервационни данни на пътници на трета държава, чието сключване е предвидено от Съюза, е важно пътниците във въздушния транспорт да бъдат информирани за предаването на техните резервационни данни на съответната трета държава и за използването на същите, веднага щом това вече не може да попречи на извършваното от визираните в предвиденото споразумение публични органи разследване. В действителност тази информация фактически се оказва необходима, за да даде възможност на пътниците във въздушния транспорт да упражнят правото си да поискат достъп до засягащите ги резервационни данни и евентуално тяхното поправяне, както и в съответствие с член 47, първа алинея от Хартата да подадат ефективна жалба пред съда.
В този смисъл в хипотезите, в които са налице обективни обстоятелства, обосноваващи подобно използване на резервационни данни на пътниците с цел борба с тероризма и тежката транснационална престъпност и изискващи предварително разрешение от юрисдикция или независима административна структура, се оказва необходимо пътниците във въздушния транспорт да бъдат информирани лично. Същото се отнася за случаите, в които резервационните данни на пътниците във въздушния транспорт се разкриват на други публични органи или на частни лица. Същевременно подобна информация трябва да се дава едва след като това вече не може да попречи на извършваното от визираните в предвиденото споразумение публични органи разследване.
(вж. т. 219, 220, 223 и 224)
17. Съгласно член 8, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, спазването на изискванията в областта на обработката на лични данни, произтичащи от член 8, параграфи 1 и 2 от нея, подлежи на контрол от независим орган. Гаранцията за независимост на такъв контролен орган, какъвто се предвижда да бъде създаден и в член 16, параграф 2 ДФЕС, цели да осигури ефективността и надеждността на надзора за спазване на разпоредбите в областта на защитата на физическите лица при обработване на лични данни и трябва да се тълкува в светлината на тази цел. В този смисъл учредяването на независим надзорен орган представлява съществен елемент от осигуряването на защита на лицата при обработването на лични данни.
(вж. т. 228 и 229)