РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
5 юни 2013 година(*)
„Митнически съюз — Внос на концентрати на лактоглобулин с произход от Нова Зеландия — Последващо събиране на вносни мита — Искане за опрощаване на вносни мита — Член 220, параграф 2, буква б) и член 236 от Регламент (ЕИО) № 2913/92“
По дело T‑65/11
Recombined Dairy System A/S, установено в Horsens (Дания), за което се явяват T. Kristjánsson и T. Gønge, avocats,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н A.‑M. Caeiros, г‑жа L. Keppenne и г‑н B.‑R. Killmann, в качеството на представители, подпомагани от P. Dyrberg, avocat,
ответник,
с предмет искане за частична отмяна на Решение C(2010) 7692 окончателен на Комисията от 12 ноември 2010 година, с което се установява, че последващото вземане под отчет на някои вносни мита е основателно и опрощаването на тези мита не е основателно (преписка REC 03/08),
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: г‑н N. J. Forwood, председател, г‑н F. Dehousse (докладчик) и г‑н J. Schwarcz, съдии,
секретар: г‑жа C. Kristensen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 декември 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят, Recombined Dairy System A/S, е внесъл в Европейския съюз концентрати на лактоглобулин (наричани по-нататък „LGC“) с произход от Нова Зеландия. Съществуват различни форми на LGC в зависимост от съдържанието на протеини от суроватка в тях.
2 През 1993 г. и 1994 г. жалбоподателят подава до датските митнически органи искания за издаване на обвързваща тарифна информация (наричани по-нататък „ОТИ“) за десет LGC, между които LGC 312, 392 и 472. ОТИ за тези три стоки са издадени на жалбоподателя въз основа на получената информация и без да е извършван анализ на стоките. Предоставената от жалбоподателя и възпроизведена в ОТИ информация показва по-специално съдържание на протеини от суроватка, изчислено в сухо вещество, повече от 80 %, и смес от 75 % бета-лактоглобулин и имуноглобулин и 25 % други протеини от суроватка. Въпросните LGC са класирани в тарифна позиция 3504 от Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), изменена (наричана по-нататък „номенклатурата“). Тарифна позиция 3504 от номенклатурата се отнася по-специално за „концентрирани млечни протеини“. ОТИ за тези три стоки са били валидни от 13 април 1994 г. до 12 април 2000 г.
3 През 1995 г. жалбоподателят подава до датските митнически органи искане за издаване на ОТИ за LGC 450. Тези органи го уведомяват, че нова ОТИ не е необходима, доколкото LGC 450 в голяма степен са идентични с LGC 472, за които вече е издадена ОТИ. Жалбоподателят оттегля искането си. Съответно не получава ОТИ за LGC 450.
4 За други видове стоки, а именно LGC 131 и 8471, жалбоподателят не е подавал искания за издаване на ОТИ.
5 След извършването на анализ върху проба, показваща по-ниско съдържание на протеини от суроватка спрямо първоначално декларираното (а именно съдържание на протеини от суроватка по-малко от 80 %), датските митнически органи извършват анализ на всички внесени от жалбоподателя LGC. Въз основа на това на 27 ноември 2000 г. те решават да класират LGC 131, 312, 392, 450 и 8471 в тарифна позиция 0404 от номенклатурата и да извършат последващо вземане под отчет на вносните мита за тези стоки. Посочената тарифна позиция се отнася по специално за „суроватка, дори концентрирана“. В това решение те посочват също, че ако първоначално декларираното от жалбоподателя съдържание на протеини от суроватка било вярно (а именно съдържание на протеини от суроватка повече от 80 %), те щели да класират въпросните стоки в тарифна позиция 3502 от номенклатурата. Тази тарифна позиция се отнася по-специално за „концентратите на два или повече протеини, получени от суроватка, съдържащи тегловно повече от 80 % протеини от суроватка, изчислени в сухо вещество“. Така те оказват да класират разглежданите стоки в тарифна позиция 3504 от номенклатурата.
6 След като жалбоподателят оспорва тарифното класиране и използвания метод за анализ, датските митнически органи променят метода и в крайна сметка заключават, че първоначално декларираното от жалбоподателя съдържание на протеини в LGC е било вярно (а именно съдържание на протеини от суроватка, изчислено в сухо вещество, повече от 80 %). Те решават да преразгледат извършеното тарифното класиране и изменят решението си, като класират LGC 131, 312, 392, 450 и 8471 в тарифна позиция 3502 от номенклатурата. Тази промяна в тарифното класиране няма последици по отношение на решението им за последващо вземане под отчет на вносните мита за засегнатите стоки.
7 На 13 юни 2005 г. жалбоподателят подава до датските митнически органи искане за опрощаване на вносните мита на основание, от една страна, член 220, параграф 2, буква б) във връзка с член 236 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58, наричан по-нататък „Митническият кодекс“) и от друга страна, член 239 от същия регламент. Искането му се отнася за вноса на LGC в периода 1 септември 1997 г.—2 август 2000 г., за които или никога не са издавани ОТИ, или периодът на валидност на по-рано издадените ОТИ е бил изтекъл към момента на извършване на вноса. С решение от 1 август 2005 г. датските митнически органи отхвърлят това искане.
8 На 22 септември 2005 г. жалбоподателят подава жалба срещу това решение до Landsskatteretten (Национален данъчен съд, Дания).
9 На 13 септември 2007 г. Landsskatteretten разпорежда на датските митнически органи да изпратят искането на жалбоподателя на Комисията на Европейските общности за вземане на решение. Landsskatteretten по-специално приема, че предвид обстоятелствата в разглеждания случай, не може да се изключи възможността условията, посочени в член 220, параграф 2, буква б) или в член 239 от Митническия кодекс, да са изпълнени.
10 На 6 октомври 2008 г. датските органи сезират Комисията с искане в съответствие с член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс тя да вземе решение дали е основателно да не се извършва последващо вземане под отчет на вносните мита и при условията на евентуалност — дали съгласно член 239 от Митническия кодекс опрощаването на тези мита е основателно.
11 С Решение C(2010) 7692 окончателен на Комисията от 12 ноември 2010 година, с което се установява, че последващото вземане под отчет на някои вносни мита е основателно и опрощаването на тези мита не е основателно (преписка REC 03/08) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), на първо място, Комисията приема, че съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс е основателно да не се извършва последващото вземане под отчет на вносните мита за вноса на LGC 450 преди 13 април 2000 г. За вноса на други стоки — а именно LGC 131, 312, 392 и 8471, както и на LGC 450, внесени, считано от 13 април 2000 г. — Комисията приема, че е основателно да се извърши последващо вземане под отчет на вносните мита. На второ място, тя счита, че съгласно член 239 от Митническия кодекс опрощаването на вносните мита е основателно за вноса на LGC 312 и 392, както и за вноса на LGC 450, извършен считано от 13 април 2000 г. В замяна на това тя заключава, че няма основание за каквото и да било опрощаване на вносните мита за вноса на LGC 131 и 8471. В това отношение тя посочва, че не е налице никакво особено положение по смисъла на член 239 от Митническия кодекс, тъй като жалбоподателят никога не е искал ОТИ за тези стоки.
Производство и искания на страните
12 На 28 януари 2011 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
13 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (втори състав) решава да започне устната фаза на производството.
14 Устните състезания и отговорите на страните на въпросите, поставени устно от Общия съд, са изслушани в съдебното заседание от 6 декември 2012 г.
15 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени член 1, параграфи 2 и 4 от обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
16 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
17 Най-напред трябва да се отбележи, както жалбоподателят потвърди в съдебното заседание, че с настоящата жалба се иска отмяната на член 1, параграфи 2 и 4 от обжалваното решение в частта относно вноса на LGC 131 и 8471.
18 Жалбоподателят изтъква две правни основания в подкрепа на жалбата. Първото правно основание е главното от тях и е изведено от нарушение на член 220, параграф 2, буква б) и член 236 от Митническия кодекс. Второто правно основание се изтъква при условията на евентуалност и е изведено от нарушение на член 239 от Митническия кодекс.
19 Общия съд счита, че първо трябва да се разгледа изтъкнатото от жалбоподателя първо правно основание.
20 Жалбоподателят твърди по същество, че класирането на разглежданите LGC в тарифна позиция 3504 от номенклатурата е грешка, допусната по вина на датските митнически органи, независимо от това дали за посочените LGC са били издадени ОТИ.
21 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя. Тя по-специално отбелязва, че по принцип не всички LGC са идентични от гледна точка на тарифното класиране. Тя твърди също, че за разглежданите в настоящия спор стоки не е била издавана никаква ОТИ. Освен това броят на извършения внос на LGC 131 и 8471 не бил важен. На последно място, не били представени никакви документи, доказващи, че описанието на стоката в митническите декларации съответства на спецификациите в номенклатурата.
22 Най-напред трябва да се напомни, че процедурите, предвидени в членове 220 и 239 от Митническия кодекс, преследват една и съща цел, а именно да се ограничи последващото плащане на мита при внос или износ до случаите, в които подобно плащане е основателно и съвместимо с основен принцип, какъвто е принципът на защита на оправданите правни очаквания. Освен това възстановяването или опрощаването на вносните или износните мита, които могат да бъдат допуснати само при определени условия и в специално предвидени случаи, представляват изключение от нормалния режим на вноса и износа и поради това разпоредбите, предвиждащи подобно възстановяване или опрощаване, подлежат на стриктно тълкуване (вж. Определение на Съда от 1 октомври 2009 г. по дело Agrar-Invest-Tatschl/Комисията, C‑552/08 P, Сборник, стр. I‑9265, точки 52 и 53, както и цитираната съдебна практика).
23 Що се отнася до член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, трябва да се напомни, че съгласно тази разпоредба компетентните органи не извършват последващо вземане под отчет на вносни мита само ако са изпълнени три кумулативни условия. На първо място, митата трябва да не са били събрани в резултат на грешка от страна на самите компетентни органи, по-нататък, допусната от тях грешка трябва по естеството си да е такава, че да не е било възможно да бъде открита по разумен начин от добросъвестен длъжник, и накрая, длъжникът трябва да е спазил всички разпоредби на действащото законодателство, свързани с митническата декларация. При положение че тези условия са изпълнени, длъжникът има право да изисква спрямо него да не се извършва последващо събиране (вж. Решение на съда от 18 октомври 2007 г. по дело Agrover, C‑173/06, Сборник, стр. I‑8783, точка 30 и цитираната съдебна практика).
24 По отношение на първото от тези условия е важно да се напомни, че член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс има за цел да защити оправданите правни очаквания на длъжника, що се отнася до достоверността на всички елементи, въз основа на които се взема решението дали да се съберат митата или не. Оправданите правни очаквания на длъжника заслужават предвидената в този член защита, ако „самите“ компетентни органи са дали основания за възникването на тези очаквания. Така единствено грешките, допуснати поради активно действие от страна на компетентните органи, дават право да не се извършва последващо събиране на мита (вж. Решение по дело Agrover, точка 23 по-горе, точка 31 и цитираната съдебна практика).
25 По принцип това условие не може да се приеме за изпълнено, ако компетентните органи са подведени от неточните декларации на износителя, чиято истинност те не са длъжни да проверяват или преценяват. В такъв случай именно длъжникът понася риска, произтичащ от търговски документ, който при последваща проверка се оказва неверен (вж. Решение на Съда от 14 ноември 2002 г. по дело Ilumitrónica, C‑251/00, Recueil, стр. I‑10433, точки 43 и 44, както и цитираната съдебна практика). В замяна на това обаче съгласно съдебната практика е възможно да се приеме, че компетентните органи са допуснали грешка, ако по никакъв начин не са възразили срещу тарифното класиране на стоките, извършено от икономическия оператор в митническите му декларации, и ако тези декларации са съдържали всички фактически обстоятелства, необходими за прилагането на съответната правна уредба, така че при последваща проверка, която компетентните органи могат да извършат, да е невъзможно откриването на ново обстоятелство. Това е така например, ако всички подадени от икономическия оператор митнически декларации са били попълнени по-специално в частта, в която се прави описание на стоките съгласно спецификациите на номенклатурата до декларираната тарифна позиция, и ако въпросният внос е бил извършван многократно и в относително дълъг период от време, без тарифната позиция да е била оспорвана (вж. Решение на Съда от 1 април 1993 г. по дело Hewlett Packard France, C‑250/91, Recueil, стр. I‑1819, точки 19 и 20, както и цитираната съдебна практика).
26 В разглеждания случай в обжалваното решение Комисията приема, че по отношение на вноса на LGC 131 и 8471 датските митнически органи не са допуснали каквато и да било грешка, доколкото за тези стоки на жалбоподателя не е издавана никаква ОТИ (съображение 31 от обжалваното решение). Впрочем Комисията заключава, че жалбоподателят е действал добросъвестно и е спазил всички действащи разпоредби, свързани с митническата декларация (съображение 39 от обжалваното решение).
27 Първо, най-напред трябва да се отхвърлят доводите на Комисията, възпроизведени в обжалваното решение и потвърдени пред Общия съд, които по същество целят да се приеме, че липсата на издаване на ОТИ не позволява да се констатира грешка на митническите органи. Всъщност въпреки всичко обстоятелството, че жалбоподателят не е поискал ОТИ за засегнатите стоки, не означава, че митническите органи не са допуснали грешка. Всякакво друго тълкуване би лишило от смисъл член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс. Освен това съдебната практика признава, че е възможно митническите органи да са допуснали грешка в случаи, когато жалбоподателят не е имал или не е поискал ОТИ (Решение на Съда от 22 октомври 1987 г. по дело Foto-Frost, 314/85, Recueil, стр. 4199).
28 Второ, трябва да се отбележи, както следва и от обжалваното решение, че датските митнически органи са допуснали грешка в тарифното класиране при издаването на ОТИ (съображения 24 и 33 от обжалваното решение).
29 Трето, в съображение 45 от обжалваното решение Комисията посочва, че от ноември 1999 г. — тоест преди края на периода, през който е извършван спорният внос на LGC 131 и 8471, продължил от 1 септември 1997 г. до 2 август 2000 г. — датските митнически органи са знаели, че тарифната позиция на стоките, за които е имало издадени ОТИ, е била неправилна, като обаче не са отменили тези ОТИ. От обжалваното решение също така следва, че извършените от датските митнически органи анализи обхващат не само стоките, за които има издадени ОТИ, но и LGC 131, за което няма издадена ОТИ (съображения 9 и 10 от обжалваното решение). Следователно от ноември 1999 г. датските митнически органи са знаели, че тарифната позиция на една от двете разглеждани в настоящото дело стоки е била неправилна. Въпреки това те са изчакали до 27 ноември 2000 г., преди да започнат производство за събиране (съображение 13 от обжалваното решение). Те също така не са отменили ОТИ, които са били валидни и чийто срок е изтичал на 12 април 2000 г., въпреки че са имали възможност да го направят. Освен това трябва да се отбележи, че между ноември 1999 г. и ноември 2000 г. жалбоподателят е внесъл около 240 тона LGC 131, чрез 13 операции по внос, и 40 тона LGC 8471, чрез две операции по внос, по тарифна позиция 3504 от номенклатурата, като при това датските митнически органи са знаели, че тарифното класиране на LGC в широк смисъл, и по-специално на LGC 131, е било неправилно. Накрая, що се отнася конкретно до LGC 131, трябва да се отбележи, че обратно на твърденията на Комисията в писмените ѝ изявления, вносът на тази стока от жалбоподателя е бил значителен през спорния период на внос, тъй като представлява нeколкостотин тона внос и 45 операции по внос. Трябва да се добави, че между страните няма спор — както бе потвърдено и в съдебното заседание, — че доколкото засегнатите стоки са били съставени от протеини от суроватка, не е било възможно те да бъдат класирани в тарифна позиция 3504 от номенклатурата, както обаче са направили митническите органи в ОТИ. Впрочем датските митнически органи признават този факт, тъй като в решението си от 27 ноември 2000 г. за последващото вземане под отчет на вносните мита те посочват, че „[к]ласирането под код на стоките 3504 [било] изключено, тъй като не става[ло] въпрос за млечни протеини, а за протеини от суроватка“. Следователно предвид описанието на разглежданите стоки в декларациите за внос, в които изрично се посочва протеин от суроватка, и по-специално „лактоглобулин“, митническите органи е трябвало да могат да открият грешката в тарифното класиране.
30 Четвърто, трябва да се отбележи, че нито датските митнически органи, нито Комисията в обжалваното решение оспорват пълнотата на всички митнически декларации, подадени от жалбоподателя. По-специално, в обжалваното решение Комисията приема, че „[в]идно от искането, трябва[ло] да се счита, че заинтересованото лице е действало добросъвестно и е спазило всички действащи разпоредби, свързани с митническата декларация“ (съображение 39 от обжалваното решение). Така твърдението на Комисията в писмените ѝ изявления, че „описанието на стоките в декларацията не е пълно“, не се подкрепя от обжалваното решение. Впрочем в съдебното заседание Комисията не успя да посочи правно основание, позволяващо да се приеме, че подадените от жалбоподателя митнически декларации не са пълни. Освен това, що се отнася до твърдението на Комисията, че жалбоподателят не представил никаква техническа документация за LGC 131 и 8471, позволяваща да се установи тарифното им класиране, трябва да се напомни, че LGC 131 е част от стоките, които са били подложени на технически анализ от страна на митническите органи през 1999 г. (съображение 9 от обжалваното решение). Също така няма спор, че след извършена проверка LGC 131 и 8471 са били класирани от датските митнически органи в същата тарифна позиция като другите LGC, включително LGC, за които е имало издадени ОТИ. Накрая, трябва да се напомни, че между страните няма спор за това, че не е било възможно засегнатите стоки да бъдат класирани в тарифна позиция 3504 от номенклатурата, доколкото са били съставени от протеини от суроватка. Ето защо трябва да се приеме, че описанието на стоките в декларациите за внос на жалбоподателя, а именно „лактоглобулин“, тоест протеин от суроватка, е достатъчно точно, за да могат митническите органи да установят поне, че разглежданите стоки не е трябвало да се класират в посочената тарифна позиция.
31 Пето, в телефонен разговор с жалбоподателя на 2 ноември 1995 г. датските митнически органи уточняват, че не е необходимо получаването на ОТИ за стока, а именно LGC 450, която съгласно подаденото от жалбоподателя искане е „в голяма степен идентична“ със стока, за която има издадена ОТИ, а именно LGC 472. Този телефонен разговор се потвърждава от писмо, изпратено от жалбоподателя до датските митнически органи на 3 ноември 1995 г., без съдържанието на това писмо впоследствие да е било отхвърляно, както посочва Комисията в съображение 35 от обжалваното решение. Самите митническите органи, които в това отношение възпроизвеждат представените им от жалбоподателя доводи, отбелязват съществуването и съдържанието на посочения телефонен разговор в искането си, изпратено до Комисията. Впрочем в същото съображение от обжалваното решение това фактическо положение води Комисията до заключение, че датските митнически органи са допуснали грешка по отношение на вноса на LGC 450, извършен преди 13 април 2000 г.
32 Що се отнася до вноса на разглежданите в настоящия спор стоки, в съображение 24 от обжалваното решение Комисията посочва, че съгласно изпратеното от датските митнически органи искане невземането под отчет и опрощаването на вносните мита е основателно, доколкото „стоките, които не са обхванати от някоя ОТИ, са идентични със стоките, за които е била издадена ОТИ, от гледна точка на тарифното класиране“. Тази фактическа констатация не е оспорена от Комисията в обжалваното решение.
33 Освен това трябва да се подчертае, че независимо от тарифната позиция, избрана от датските митнически органи в тяхното известие за събиране, всички разглеждани LGC винаги са били класирани в една и съща тарифна позиция. Следователно за датските митнически органи LGC 131 и 8471 са стоки, които от гледна точка на тарифното класиране са идентични с другите внесени LGC, включително тези, за които е имало издадена ОТИ. Това виждане се подкрепя и от изпратеното до Комисията искане на датските митнически органи, в което се уточнява, че „общото тегловно съдържание на протеини във всички проби е поне 80 %, изчислени в сухо вещество“, и че разглежданите стоки са „съставени от концентрати от два или повече протеини, получени от суроватка, съдържащи тегловно повече от 80 % протеини от суроватка“. Тази фактическа констатация се възпроизвежда и от Landsskatteretten в решението му от 13 септември 2007 г. Всъщност предвид дадените разяснения от страните в писмените им изявления, за целите на тарифното класиране на разглежданите стоки се прави разлика единствено между стоки, чието съдържание на протеини от суроватка е повече от 80 %, и тези, чието съдържание на протеини от суроватка е по-малко от 80 %. Следователно съгласно дадените от датските митнически органи разяснения разглежданите стоки действително са били идентични от гледна точка на тарифното класиране и това бе признато от Комисията в съдебното заседание. По-специално в съдебното заседание Комисията не успя да посочи релевантни разграничителни елементи между разглежданите LGC, позволяващи да се приеме, че посочените LGC не са един вид стоки по смисъла на митническата правна уредба (Решение на Съда от 2 декември 2010 г. по дело Schenker, C‑199/09, Сборник, стр. I‑12311, точка 24). Впрочем Комисията никога не е оспорвала твърдението на датските митнически органи относно идентичността на разглежданите стоки от гледна точка на тарифното класиране, нито е отправяла искания за допълнителна информация. В това отношение трябва да се отбележи, че съгласно член 871, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Митническия кодекс (ОВ L 253, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), ако се установи, че информацията, предоставена от държава членка, не е достатъчна за вземането на решение по разглеждания случай при пълно познаване на фактите, Комисията може да поиска представяне на допълнителна информация от тази или от която и да било друга държава членка. Видно от гореизложеното, в разглеждания случай жалбоподателят е можел да счита, че макар за LGC 131 и 8471 да не е издавана ОТИ, те е трябвало да бъдат класирани в същата тарифна позиция като стоките, за които е издадена или е била издавана ОТИ.
34 Предвид всички тези обстоятелства трябва да се приеме, че датските митнически органи са допуснали грешка по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс по отношение на тарифното класиране на LGC 131 и 8471. Следователно в това отношение обжалваното решение е незаконосъобразно, доколкото се основава на отсъствието на такава грешка.
35 Ето защо, без да е необходимо да се разглежда второто правно основание, изтъкнато от жалбоподателя при условията на евентуалност, първото правно основание от жалбата трябва да бъде уважено и поради това член 1, параграфи 2 и 4 от обжалваното решение трябва да бъде отменен в частта относно вноса на LGC 131 и 8471.
По съдебните разноски
36 Съгласно член 87 параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски съобразно искането на жалбоподателя.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отменя член 1, параграфи 2 и 4 от Решение C(2010) 7692 окончателен на Комисията от 12 ноември 2010 година, с което се установява, че последващото вземане под отчет на някои вносни мита е основателно и опрощаването на тези мита не е основателно (преписка REC 03/08), в частта относно вноса на концентрати на лактоглобулин 131 и 8471.
2) Комисията понася направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от Recombined Dairy System A/S.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 5 юни 2013 година.
Подписи