Дело T‑327/12

Simca Europe Ltd

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Общността „Simca“ — Недобросъвестност — Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009“

Резюме — Решение на Общия съд (пети състав) от 8 май 2014 г.

1.      Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Компетентност на Общия съд — Преразглеждане на фактите с оглед на доказателствата, представени за първи път пред него — Изключване

(член 135, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд; член 65 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2.      Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Кратко изложение на посочените основания — Правни основания, които не са изложени в исковата молба или жалбата — Общо препращане към други документи — Недопустимост

(член 21 от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

3.      Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Основания за абсолютна недействителност — Заявител, който е недобросъвестен при подаване на заявката за марка — Критерии за преценка — Отчитане на всички относими фактори, съществуващи към момента на подаване на заявката за регистрация — Знание на заявителя, че трето лице използва идентичен или сходен знак — Намерение на заявителя — Степен на правна защита на разглежданите знаци — Степен на известност — Произход на оспорвания знак — Търговска логика в основата на регистрацията на спорния знак като марка на Общността

(член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

4.      Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Основания за абсолютна недействителност — Заявител, който е недобросъвестен при подаване на заявката за марка — Словна марка „Simca“

(член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

5.      Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Мотивиране на решенията

(член 296 ДФЕС; член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 26)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 28, 29 и 32)

3.      Недобросъвестността на заявителя по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността трябва да се преценява цялостно, като се имат предвид всички относими фактори в конкретния случай, и по-специално:

–        обстоятелството, че заявителят знае или трябва да знае, че трето лице използва поне в една държава членка идентичен или сходен знак за идентична или сходна стока, който води до объркване със знака, чиято регистрация е заявена,

–        намерението на заявителя да попречи на третото лице да използва такъв знак,

–        степента на правна защита, от която се ползват знакът на третото лице и знакът, чиято регистрация е заявена.

Освен това намерението да се възпрепятства пускането в продажба на стока може при определени обстоятелства да характеризира недобросъвестността на заявителя. Такъв е по-конкретно случаят, когато впоследствие се окаже, че заявителят е поискал знакът да се регистрира като марка на Общността, без намерение да го използва, само за да възпрепятства навлизането на трето лице на пазара.

При това положение трите изброени по-горе фактора са само пример сред множеството факти, които могат да бъдат взети предвид за установяване на евентуална недобросъвестност на заявителя на марката при подаване на заявката. Всъщност в рамките на общия анализ, извършван на основание член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, може да се вземе предвид също произходът на думата или абревиатурата, съставляващ(а) оспорваната марка, и предходното му/ѝ използване като марка в областта на търговията, по-специално от конкурентните предприятия, както и търговската логика, в която се вписва подаването на заявката за регистрация на марка на Общността, съставена от тази дума или абревиатура.

Освен това намерението на заявителя да възпрепятства третото лице да продължи да използва знака, чиято регистрация е заявена, е субективен елемент, който трябва да се преценява съобразно обективните обстоятелства в конкретния случай.

(вж. точки 36—39 и 55)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 41, 42, 45, 49, 56 и 61—63)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 82)