РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (пленум)
1 юли 2010 година
Дело F-45/07
Wolfgang Mandt
срещу
Европейски парламент
„Публична служба — Длъжностни лица — Наследствена пенсия — Член 79 от Правилника за длъжностните лица — Член 18 от приложение VIII към Правилника — Преживял съпруг — Признаване на качеството на преживял съпруг на две лица — Намаление с 50 % — Оправдани правни очаквания — Правило за съгласуваност“
Предмет: С жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 ЕА, с която г‑н Mandt иска по същество отмяна на решението на органа по назначаването на Парламента от 8 февруари 2007 г., с което се отхвърля подадената от него жалба по административен ред срещу решението от 8 септември 2006 г., с което Парламентът решава да намали с 50 %, считано от 1 април 2006 г., наследствената пенсия, която е получавал в качеството на преживял съпруг на покойната г‑жа Mandt, родена Neumann, бивше длъжностно лице в Парламента, с мотива, че с решение от 8 септември 2006 г., въз основа на отправено и от покойния г‑н Braun-Neumann искане да получава наследствена пенсия като преживял съпруг на покойната г‑жа Neumann, Парламентът решава да изплаща на последния, считано от 1 април 2006 г., 50 % от тази пенсия
Решение: Липсва основание за произнасяне по искането Парламентът да изплати на жалбоподателя пълния размер на наследствената пенсия, доколкото това искане се отнася за времето след 31 октомври 2009 г. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Всяка от страните, включително страната, встъпила в подкрепа на исканията на Парламента, а именно покойният г‑н Braun-Neumann, понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Пенсии — Наследствена пенсия — Качество на преживял съпруг — Преценка предвид националното право
(член 79 от Правилника за длъжностните лица; член 18 от приложение VIII)
2. Длъжностни лица — Пенсии — Наследствена пенсия — Условия за изплащане при едновременно наличие на преживели съпрузи (член 79 от Правилника за длъжностните лица; членове 18 и 28 от приложение VIII)
3. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Съгласуваност на административната жалба със съдебната жалба (членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. От изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно тълкуване навсякъде в Съюза, което трябва да бъде направено, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба. Същевременно може също да се приеме, че дори когато липсва изрично препращане, прилагането на правото на Съюза може да включва евентуално позоваване на правото на държава членка, особено когато съдът на Съюза не намира в правото на Съюза или в неговите общи принципи елементите, позволяващи му да уточни неговото съдържание и обхват чрез самостоятелно тълкуване. Такъв по-конкретно е случаят с понятията от сферата на гражданското състояние на лицата и семейното право, тъй като в правото на Съюза няма писани правила по този въпрос.
Предвид липсата на пълен набор от норми на международното частно право в рамките на правото на Съюза и предвид различията в националните системи от областта на международното частно право, за целите на прилагането на разпоредба от вторичното право като член 79 от Правилника или член 18 от приложение VIII към него, установяването от страна на административен орган на Съюза на националния правопорядък, който единствен би бил „компетентен“ да определи гражданското състояние на едно лице, от правна гледна точка се оказва особено сложна и с много несигурен резултат задача. Съдът на Съюза трябва също да се въздържа от подобна инициатива, което по-специално би било равнозначно на това съдът да действа като законодател.
Всъщност, когато прилагат Правилника, нито съдът, нито институциите на Съюза следва да проверяват основателността на постановените от националните юрисдикции решения.
Обстоятелството, че институция на Съюза признава на две лица качеството на преживял съпруг на едно и също починало длъжностно лице за целите на предоставянето на финансово предимство, не означава, че многобрачието се приема на равнище на Съюза, дори и само мълчаливо, което, ако бе така, можеше да повдигне въпроси за съвместимостта с върховните принципи и норми на правото, по-специално ако всяко от заинтересованите лица получаваше цялото финансово предимство, предвидено за „преживелия“ съпруг. При всички положения в конкретния случай съответната институция само е извела съответните последици от прилагането на националните законодателства в областта на семейното право.
(вж. точки 62, 63, 68, 84 и 87)
Позоваване на:
Съд — 5 февруари 1981 г., P./Комисия, 40/79, Recueil, стр. 361, заключение на генералния адвокат Warner, стр. 382 и 383; 18 януари 1984 г., Ekro, 327/82, Recueil, стр. 107, точка 11; 17 април 1986 г., Reed, 59/85, Recueil, стр. 1283, точка 15; 31 май 2001 г., D и Швеция/Съвет, C‑122/99 P и C‑125/99 P, Recueil, стр. I‑4319, точки 34—38
Първоинстанционен съд — 18 декември 1992 г., Díaz García/Парламент, T‑43/90, Recueil, стр. II‑2619, точка 36; 22 февруари 2006 г., Adam/Комисия, T‑342/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑23 и II‑A‑2‑107, точка 32
2. При липса на норма в Правилника за длъжностните лица относно условията за изплащане на наследствена пенсия при едновременно наличие на преживели съпрузи институцията следва да определи метод за изплащане.
Възприетият от институцията метод за поделяне, а именно поравно разпределяне на наследствената пенсия между преживелите съпрузи, не противоречи на формулировката, структурата и целите на разпоредбите на член 79 от Правилника и на член 18 от приложение VIII към него, нито дори на тези от цялата глава за наследствената пенсия от същото приложение, още повече защото критерият за продължителност на брака, установен в член 28 от приложение VIII към Правилника, би бил трудно приложим при едновременно наличие на няколко преживели съпрузи и би противоречал на целта на член 79 от Правилника.
(вж. точки 97 и 104)
3. Правилото за съгласуваност на предварителната административна жалба със съдебната жалба изисква по същество съгласуваност между техните предмет и основание. Това правило е обосновано от самата цел на досъдебната процедура, а именно да позволи на администрацията да преразгледа решението си и по този начин да се постигне извънсъдебно уреждане на спора, квалифицирано като „уреждане по взаимно съгласие“.
Тъй като досъдебната процедура има неформален характер и заинтересованите страни могат да участват в този етап без съдействието на адвокат, администрацията не трябва да тълкува ограничително жалбите по административен ред, а в широкия им смисъл. Макар че петитумът на жалбите пред съда на Съюза трябва да има същия предмет като петитума на жалбата по административен ред и да съдържа само „искания“ на същото основание като това на жалбата по административен ред, тези искания обаче могат да бъдат развити пред съда на Съюза чрез излагане на правни основания и доводи, които не е задължително да са били включени в жалбата по административен ред, но са тясно свързани с нея.
Правилото за съгласуваност може да се вземе предвид само в случай че жалбата пред съда променя предмета или основанието на жалбата по административен ред, като понятието „основание“ трябва да се разбира в широк смисъл. Поради това и без да се засягат възраженията за незаконосъобразност и, разбира се, правните основания, свързани с обществения ред, промяна в основанието на спора, а следователно и недопустимост поради неспазване на правилото за съгласуваност, обикновено са налице само ако жалбоподателят, който като критикува в жалбата, подадена от него по административен ред, единствено формалната валидност на акта с неблагоприятни последици, включително и неговите процесуални аспекти, изтъква в подадената по съдебен ред жалба правни основания по същество, или в обратния случай — след като в подадената по административен ред жалба оспорва само законосъобразността по същество на акта с неблагоприятни последици, жалбоподателят подава жалба по съдебен ред, която съдържа правни основания, свързани с формалната валидност на акта, включително и с неговите процесуални аспекти.
Освен това поради вътрешноприсъщия правен характер на възражение за незаконосъобразност, както и поради мотивите, които подтикват заинтересованото лице да установява и повдига възражение за незаконосъобразност, не може да се изисква от длъжностното лице или служителя, който подава жалбата по административен ред, и който не е задължително да има подходяща правна компетентност, да формулира в досъдебната фаза такова възражение, тъй като впоследствие жалбата може да бъде недопустима.
(вж. точки 109—111 и 119—121)
Позоваване на:
Съд — 1 юли 1976 г., Sergy/Комисия, 58/75, Recueil, стр. 1139, точки 31—33; 20 март 1984 г., Razzouk и Beydoun/Комисия, 75/82 и 117/82, Recueil, стр. 1509, точка 9; 7 май 1986 г., Rihoux и др./Комисия, 52/85, Recueil, стр. 1555, точки 12 и 14; 26 януари 1989 г., Koutchoumoff/Комисия, 224/87, Recueil, стр. 99, точка 10; 14 март 1989 г., Del Amo Martinez/Парламент, 133/88, Recueil, стр. 689, точки 10 и 11; 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 67; 19 ноември 1998 г., Парламент/Gaspari, C‑316/97 P, Recueil, стр. I‑7597, точки 17 и 18
Първоинстанционен съд: 8 юни 1995 г., Allo/Комисия, T‑496/93, Recueil FP, стр. I‑A‑127 и II‑405, точка 26; 13 април 2005 г., Nielsen/Съвет, T‑353/03, Recueil FP, стр. I‑A‑95 и II‑443, точка 23; 31 май 2005 г., Dionyssopoulou/Съвет, T‑284/02, Recueil FP, стр. I‑A‑131 и II‑597, точка 62
Съд на публичната служба — 21 феврури 2008 г., Putterie-De-Beukelaer/Комисия, F‑31/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑53 и II‑A‑1‑261, точка 57 и сл., обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑160/08 P; 11 септември 2008 г., Smadja/Комисия, F‑135/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑299 и II‑A‑1‑1585, точка 40, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑513/08 P; 18 май 2009 г., Meister/СХВП, F‑138/06 и F‑37/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑131 и II‑A‑1‑727, точка 145