РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)

11 септември 2012 година(*)

„Държавни помощи — Сектор на морския каботаж — Услуга от общ икономически интерес — Тест за частния инвеститор в пазарна икономика — Социална политика на държавите членки — Помощ за преструктуриране — Действие на съдебно решение за отмяна“

По дело T‑565/08

Corsica Ferries France SAS, установено в Бастия (Франция), за което се явяват S. Rodrigues и C. Bernard-Glanz, avocats,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑н C. Giolito и г‑н B. Stromsky, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

Френска република, представлявана първоначално от г‑н G. de Bergues и г‑жа A.-L. Vendrolini, впоследствие от г‑н de Bergues, г‑жа N. Rouam и г‑н J. Rossi, в качеството на представители,

и от

Société nationale maritime Corse-Méditerranée (SNCM) SA, за което се явяват A. Winckler и F.-C. Laprévote, avocats,

встъпили страни,

с предмет искане за отмяна на Решение 2009/611/ЕО на Комисията от 8 юли 2008 година относно мерките C 58/02 (предишен № 118/02), които Франция е предприела в полза на Националното морско дружество Корсика-Средиземно море [Société nationale maritime Corse-Méditerranée ](SNCM) (ОВ L 225, стр. 180),

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová, председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н M. van der Woude (докладчик), съдии,

секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 декември 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

 Засегнати морски дружества

1        Жалбоподателят Corsica Ferries France SAS е дружество за морски транспорт, което предлага редовна връзка по море между Корсика и континенталната територия на Франция (Марсилия, Тулон и Ница) и Италия.

2        Société nationale maritime Corse-Méditerranée (SNCM) е дружество за морски транспорт, което осигурява редовна връзка между Корсика и континенталната територия на Франция (Марсилия, Тулон и Ница) и между Северна Африка (Алжир и Тунис) и Франция, както и връзки със Сардиния. Едно от основните дъщерни дружества на SNCM, изцяло притежавано от него, е Compagnie méridionale de navigation (наричано по-нататък „CMN“).

3        През 2002 г. 20 % от SNCM са собственост на Société nationale des chemins de fer, а 80 % — на Compagnie générale maritime et financière (наричано по-нататък „CGMF“), и двете изцяло притежавани от френската държава. При отварянето на капитала му през 2006 г. двама купувачи, Butler Capital Partners (наричано по-нататък „BCP“) и Veolia Transport (наричано по-нататък „VT“), поемат контрола на съответно 38 % и 28 % от капитала, докато CGMF остава собственик на 25 %, а 9 % от капитала са запазени за служителите. По-късно BCP прехвърля дяловете си на VT.

 Административно производство

4        С Решение 2002/149/ЕО от 30 октомври 2001 г. относно държавните помощи, изплатени от Франция на SNCM (ОВ L 50, 2002 г., стр. 66, наричано по-нататък „решението от 2001 г.“), Комисията на Европейските общности приема, че помощ от 787 милиона евро, отпусната на SNCM за периода от 1991 г. до 2001 г. като компенсация за обществена услуга, е съвместима с общия пазар съгласно член 86, параграф 2 ЕО. Срещу това решение не е подадена жалба за отмяна до Общия съд.

5        С писмо от 18 февруари 2002 г. Френската република уведомява Комисията за проект за подпомагане на преструктурирането на SNCM в размер на 76 милиона евро (наричан по-нататък „планът от 2002 г.“).

6        С Решение 2004/166/ЕО от 9 юли 2003 г. относно помощта за преструктуриране, която Франция възнамерява да приведе в действие в полза на SNCM (ОВ L 61, 2004 г., стр. 13, наричано по-нататък „решението от 2003 г.“), Комисията одобрява, при определени условия, помощ за преструктуриране, изплатена на SNCM на два транша, с общ размер 76 милиона евро — един транш от 66 милиона евро, платим незабавно, и втори, с максимален размер от 10 милиона евро, който зависи от нетния доход от прехвърлянията, по-специално на плавателните съдове на SNCM.

7        На 13 октомври 2003 г. жалбоподателят подава до Общия съд жалба за отмяна на решението от 2003 г. (дело T‑349/03).

8        С Решение 2005/36/ЕО от 8 септември 2004 г. за изменение на решението от 2003 г. (ОВ L 19, 2005 г., стр. 70, наричано по-нататък „решението от 2004 г.“) Комисията изменя едно от условията, наложени с член 2 от решението от 2003 г. Става въпрос за условието относно максималния брой от единадесет плавателни съда, за прехвърлянето на които SNCM има разрешение. С решението си от 2004 г. Комисията позволява замяната на един от тези плавателни съдове, „Aliso“, с друг — „Asco“.

9        С Решение от 16 март 2005 г. Комисията одобрява изплащането на втори транш от помощта за преструктуриране в размер на 3 327 400 EUR въз основа на решението от 2003 г. (наричано по-нататък „решението от 2005 г.“).

10      С Решение от 15 юни 2005 г. по дело Corsica Ferries France/Комисия (Т‑349/03, Recueil, стр. II‑2197, наричано по-нататък „решението на Общия съд от 2005 г.“), Общият съд отменя решението от 2003 г. поради неправилно определяне на помощта като минимална, дължащо се главно на грешки при изчисляването на нетния доход от прехвърлянията, като същевременно отхвърля всички останали правни основания, изведени от липса на мотиви и нарушение на член 87, параграф 3, буква в) ЕО и на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (ОВ C 288, 1999 г., стр. 2, наричани по-нататък „насоките“).

11      С писмо от 7 април 2006 г. френските власти приканват Комисията да отчете, че предвид естеството си на компенсация за обществена услуга част от помощта за преструктуриране в размер на 53,48 милиона евро, отпусната съгласно плана от 2002 г., не следва да се квалифицира като мярка, предприета в рамките на план за преструктуриране, а като мярка, която не представлява помощ по смисъла на Решение на Съда от 24 юли 2003 г. по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, Recueil, стр. I‑7747, наричано по-нататък „Решението по дело Altmark“), или като самостоятелна мярка от плана от 2002 г. на основание член 86, параграф 2 ЕО.

12      На 21 април 2006 г. на Комисията е изпратено уведомление за проект за концентрация във връзка с придобиването на съвместен контрол върху SNCM от BCP и от VT съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201). На 29 май 2006 г. Комисията разрешава операцията по концентрация въз основа на член 6, параграф 1, буква б) от същия регламент.

13      През юни 2006 г. френските власти предоставят на Комисията редица сведения относно финансовите операции във връзка с прехвърлянето на SNCM към частния сектор.

14      На 13 септември 2006 г. Комисията решава да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, за новите мерки, предприети в полза на SNCM, като включва и плана от 2002 г. (ОВ C 303, 2006 г., стр. 53, наричано по-нататък „решението от 2006 г.“).

15      В Решение 2009/611/ЕО от 8 юли 2008 година относно мерките C 58/02 (предишен № 118/02), които Франция е предприела в полза на SNCM (ОВ L 225, 2009 г., стр. 180, наричано по-нататък „обжалваното решение“), Комисията приема, че мерките по плана от 2002 г. представляват неправомерна държавна помощ по смисъла на член 88, параграф 3 ЕО, но са съвместими с общия пазар на основание член 86, параграф 2 ЕО и член 87, параграф 3, буква в) ЕО и че мерките по плана за приватизация от 2006 г. (наричан по-нататък „планът от 2006 г.“) не представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

 Спорните мерки

16      Предмет на обжалваното решение са следните мерки:

–        в рамките на плана от 2002 г.: вноска от CGMF в капитала на SNCM на стойност 76 милиона евро, от които 53,48 милиона евро на основание на задълженията за предоставяне на обществена услуга, а остатъкът — като помощ за преструктурирането,

–        в рамките на плана от 2006 г.:

–        отрицателната продажна цена на SNCM от CGMF на стойност 158 милиона евро,

–        вноска в капитала от CGMF на стойност 8,75 милиона евро,

–        авансът по текуща сметка от страна на CGMF на стойност 38,5 милиона евро в полза на освободения персонал на SNCM при наличие на нов социален план.

 Обжалваното решение

17      В обжалваното решение, по-специално в съображения 37—54, Комисията установява, че организацията на превоза на пътници от и към Корсика е пазар, който се характеризира със сезонност и концентрация. Конкурентната структура на пазара се променя съществено, след като жалбоподателят излиза на него през 1996 г. От 2000 г. SNCM и жалбоподателят образуват фактически дуопол, с пазарен дял над 90 %. През 2007 г. жалбоподателят взема значителен превес над SNCM и превозва един милион пътници повече на пазар с постоянен ръст от 4 % годишно. За сметка на това SNCM съвместно с CMN остават почти монополисти по отношение на превоза на товари.

18      В съображения 219—225 от обжалваното решение Комисията приема, че всички вноски, получени от SNCM чрез CGMF, са финансирани чрез държавни ресурси, създават опасност от нарушаване на конкуренцията и засягат търговията между държавите членки. Ето защо тя приема, че са изпълнени три от четирите условия по член 87, параграф 1 ЕО. След това тя проверява всяка мярка, с оглед на наличието на избирателно икономическо предимство и евентуалната ѝ съвместимост с общия пазар.

19      По отношение на 76-те милиона евро, за които е уведомена през 2002 г., в съображение 236 от обжалваното решение тя приема, че 53,48 милиона от тях могат да бъдат разглеждани като компенсация за обществена услуга. В съответствие с точка 320 от решението от 2005 г., точка 10 по-горе, тя оценява тази вноска в светлината на Решение по дело Altmark, точка 11 по-горе, и в съображение 257 от обжалваното решение заключава, че същата действително представлява държавна помощ, но е съвместима с общия пазар по смисъла на член 86, параграф 2 ЕО. При това положение останалите 22,52 милиона евро следва да се разглеждат като помощ за преструктуриране.

20      По отношение на плана от 2006 г. в съображения 267—352 от обжалваното решение Комисията прилага по-нататък теста за частния инвеститор в условията на пазарна икономика (наричан по-нататък „тестът за частния инвеститор“) към отрицателната продажна цена от 158 милиона евро. За тази цел тя преценява дали хипотетичен частен инвеститор на мястото на CGMF би предпочел да рекапитализира CGMF за тази сума или да започне процедура по ликвидация и да понесе разходите за това. Следователно е било необходимо да се изчислят минималните разходи по ликвидация.

21      В съображения 267—280 от обжалваното решение Комисията приема, че разходите по ликвидация задължително трябва да включват разходи за социален план, т.е. разходите за допълнителните обезщетения за уволнение, като допълнение към законовите и договорните задължения, за да съответства на практиката на големите групи предприятия днес и да не се компрометира доброто име на холдинга и на неговия краен акционер. Затова с помощта на независим експерт тя определя разхода за тези допълнителни обезщетения, като прави сравнение със социални планове, приложени неотдавна във Франция от групи предприятия като Michelin или Yves Saint-Laurent.

22      В съображение 350 от обжалваното решение Комисията приема, че отрицателната продажна цена е получена в резултат на открита, прозрачна, безусловна и без дискриминационен характер процедура за избор и че от тази гледна точка представлява пазарна цена. Ето защо, като възприема хипотеза, в която разходите по ликвидация се ограничават единствено до обезщетенията за уволнение, в съображение 352 от посоченото решение Комисията приема, че разходите по ликвидация са по-високи от отрицателната продажна цена и че следователно вноската в капитала от 158 милиона евро не представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

23      По отношение на вноската в капитала от 8,75 милиона евро, направена от CGMF, в съображения 356—358 от обжалваното решение Комисията приема, че тъй като апортът на частните купувачи е значителен и съвпада по време, характерът на помощ може веднага да бъде отхвърлен. След това тя приема, че фиксираната норма на възвръщаемост осигурява подходящ доход от инвестираните капитали и че наличието на клауза за разваляне на прехвърлянето не може да постави под въпрос равното третиране. В съображение 365 от същото решение тя приема, че вноската в капитала, направена от CGMF, на стойност 8,75 милиона евро не представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

24      По-нататък, в съображения 372—378 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че мерките в помощ на лицата в размер на 38 милиона евро, внесени като обезпечителен депозит, ще бъдат приложени при евентуален нов социален план от страна на купувачите и не можели да съответстват на намаляването на числения състав, предвидено в плана от 2002 г. Според Комисията тези помощи могат да бъдат изплащани само на лица, чийто трудов договор със SNCM предварително е бил прекратен. Следователно тези мерки не представлявали разходи, свързани с нормалното приложение на социалното законодателство в рамките на прекратяване на трудовия договор. Комисията приема, че тези помощи за лицата, одобрени от държавата като публична власт, а не от държавата като акционер, следователно са част от социалната политика на държавите членки и поради това не представляват помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

25      По отношение на сумата от 22,52 милиона евро, нотифицирана като помощ за преструктуриране, тоест разликата между 76 милиона евро, нотифицирани в рамките на плана от 2002 г., и 53,48 милиона евро, определени за съвместими с общия пазар на основание на член 86, параграф 2 ЕО (вж. точка 19 по-горе), в съображение 381 от обжалваното решение Комисията приема, че тя представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. По-нататък тя разглежда съвместимостта на тази мярка с насоките.

26      В съображения 387—401 от обжалваното решение Комисията установява, че през 2002 г. SNCM действително е било предприятие в затруднено положение по смисъла на точка 5, буква a) и точка 6 от насоките и че планът от 2002 г. можел да гарантира възстановяването на жизнеспособността на предприятието в съответствие с точки 31—34 от Насоките.

27      По отношение на предотвратяването на неоснователното изкривяване на конкуренцията (точки 35—39 от насоките) в съображение 404 от обжалваното решение Комисията приема, че на пазара на транспорта по море към Корсика няма свръхкапацитет и следователно няма причина да се оказва съдействие за неговото оздравяване. По-нататък, в съображение 406 от посоченото решение, Комисията приема, че нотифицираният план за преструктуриране има съществен принос за ограничаване на присъствието на предприятието на пазара. Следователно критерият за предотвратяване на неоснователното изкривяване на конкуренцията също е изпълнен.

28      В съображения 410—419 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че необходимостта от помощ, изчислена в минимален размер в съответствие с точки 40 и 41 от насоките, е ограничена до 19,75 милиона евро към 9 юли 2003 г., но си запазва правото да вземе предвид нетния доход от прехвърлянията, предвидени в решението от 2003 г. За тази цел Комисията първо изчислява нуждите от парични средства на SNCM за плана му за преструктуриране. Според нея разходите за преструктуриране възлизат на 46 милиона евро. След това тя изважда всички прехвърляния, осъществени между 18 февруари 2002 г. (датата на нотифициране на плана от 2002 г.) и 9 юли 2003 г. (дата на приемане на решението от 2003 г.), тоест 26,25 милиона евро, и получава сумата 19,75 милиона евро.

29      По отношение на компенсаторните мерки Комисията установява, че всички предвидени в решението от 2003 г. условия, свързани с придобиванията, използването на флота, прехвърлянията на активи, забраната да се предлагат по-ниски цени от тези на всеки от конкурентите му (наричана по-нататък „условие за липса на price leadership“) и ограничаването на ротациите на кораби по линиите от Корсика са спазени почти изцяло. Доколкото тези условия са изпълнени и размерът на нотифицираната помощ е значително по-нисък от одобрения през 2003 г. размер, Комисията не намира за уместно да наложи допълнителни задължения. Ето защо, след като взема предвид размера на допълнителните прехвърляния, предвидени в решението от 2003 г., в съображение 434 от обжалваното решение Комисията приема, че окончателната сума за преструктуриране, възлизаща на 15,81 милиона евро, представлява държавна помощ, съвместима с общия пазар на основание член 87, параграф 3, буква в) ЕО.

30      Диспозитивът на обжалваното решение гласи:

„Член 1

Компенсацията, изплатена от френската държава на SNCM в размер на 53,48 милиона евро като задължения за извършване на обществена услуга за периода 1991—2001 г., представлява незаконна държав[н]а помощ по смисъла на член 88, параграф 3 от Договора за ЕО, но съвместима с общия пазар според член 86, параграф 2 от въпросния договор.

Отрицателната продажна цена на SNCM от 158 милиона евро, поемането от страна на CGMF на социални мерки по отношение на служителите в размер на 38,5 милиона евро и съвместната и [съвпадаща по време] рекапитализация на SNCM от CGMF в размер от 8,75 милиона евро не представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. Помощта за преструктуриране в размер на 15,81 милиона евро, които Франция е отпуснала в полза на [SNCM] представлява незаконна държавна помощ по смисъла на член 88, параграф 3 от Договора за ЕО, но съвместима с общия пазар според член 86, параграф 2 от въпросния договор.

Член 2

Адресат на настоящото решение е Френската република“.

 Производство и искания на страните

31      На 17 декември 2008 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

32      С определение от 27 април 2009 г. Френската република е допусната да встъпи в производството.

33      С определение от 1 юли 2009 г. SNCM е допуснато да встъпи в производството.

34      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (четвърти състав) решава да започне устната фаза на производството.

35      В рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Общия съд, последният приканва страните да отговорят на някои въпроси и да представят определени документи. Страните изпълняват тези искания в определения срок.

36      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

37      Комисията, Френската република и SNCM молят Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

38      В подкрепа на настоящата жалба за отмяна жалбоподателят изтъква по същество шест правни основания.

39      Първото правно основание е изведено от твърдяно много разширително тълкуване на член 287 ЕО, което се изразявало в липса на мотиви на обжалваното решение и нарушаване на правото на защита и на правото на ефективно средство за съдебна защита.

40      Второто, третото, четвъртото, петото и шестото правно основание са изведени от нарушение на членове 87 ЕО и 88 ЕО, както и на насоките. Тези правни основания се отнасят съответно до вноската в капитала от 53,48 милиона евро като компенсация за обществена услуга, прехвърлянето на SNCM с отрицателна цена от 158 милиона евро, вноската в капитала на CGMF в размер на 8,75 милиона евро, мерките в помощ на лицата в размер на 38,5 милиона евро и остатъка от 22,52 милиона евро, нотифициран като помощ за преструктуриране.

 По първото правно основание, изведено от липсата на мотиви и от нарушаване на правото на защита и правото на ефективно средство за съдебна защита

41      С настоящото правно основание жалбоподателят твърди, че обжалваното решение по същество е опорочено от липса на мотиви, доколкото в предоставения на жалбоподателя текст съществени данни били прикрити от Комисията като поверителни. При условията на евентуалност той твърди, че не е бил консултиран в достатъчна степен по повод на свързаните с него данни.

42      В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 63 и цитираната съдебна практика).

43      Следва също да се припомни, че член 287 ЕО задължава членовете, длъжностните лица и другите служители на институциите на Общността да не разкриват информация, включена в обхвата на професионалната тайна. Липсата на мотиви обаче не може да бъде обоснована със задължението по посочения член 287 за опазване на професионалната тайна. Ето защо задължението за опазване на търговската тайна не може да се тълкува толкова разширително, че да изпразни изискването за мотивиране от основното му съдържание в ущърб на правото на защита на държавите членки и на заинтересованите страни (вж. в този смисъл Решение на Съда от 13 март 1985 г. по дело Нидерландия и Leeuwarder Papierwarenfabriek/Комисия, 296/82 и 318/82, Recueil, стр. 809, точка 27). По-специално изискването за мотивиране на решение относно държавни помощи не може да се определя в зависимост от интереса от информиране единствено на държавата членка, до която е адресирано това решение. Всъщност, в случай че държавата членка е получила от Комисията това, което е искала, а именно разрешение за проекта си за помощ, нейният интерес да ѝ бъде адресирано мотивирано решение, за разлика от този на конкурентите на получателя на помощта, може да бъде твърде малък (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 25 юни 1998 г. по дело British Airways и др./Комисия, Т‑371/94 и Т‑394/94, Recueil, стр. II‑2405, точка 92).

44      Освен това следва да се посочи, че съгласно установената съдебна практика излагането на правно основание трябва да бъде достатъчно ясно и точно, за да позволи на съда на Съюза да упражни съдебен контрол, а на ответника — да подготви защитата си. За да се гарантират правната сигурност и доброто правораздаване, следователно е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които се основава дадено правно основание, да следват поне обобщено, но по логичен, точен и разбираем начин от текста на самата жалба (Решение на Общия съд от 7 ноември 1997 г. по дело Cipeke/Комисия, Т‑84/96, Recueil, стр. II‑2081, точка 31 и Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Roquette Frères/Комисия, Т‑322/01, Recueil, стр. II‑3137, точка 208). От разпоредбите на член 44, параграф 1 от Процедурния правилник е видно също, че исковата молба или жалбата трябва да съдържа предмета на спора и кратко, но ясно и точно изложение на изложените правни основания.

45      Настоящото правно основание следва да се разгледа именно в светлината на тези съображения.

46      На първо място, що се отнася до задължението за мотивиране, най-напред следва да се вземе предвид обстоятелството, че обжалваното решение е прието след решенията, приети от 2001 г. до 2005 г., и след съдебното решение от 2005 г., точка 10 по-горе. Следователно обжалваното решение е прието в добре познат на жалбоподателя контекст (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Olsen/Комисия, Т‑17/02, Recueil, стр. II‑2031, точка 97).

47      Второ, като се вземе предвид жалбата, следва да се приеме за установено, че жалбоподателят е имал възможност да подготви по надлежен начин своята защита. Освен това обжалваното решение е достатъчно ясно и точно, за да позволи на съда на Съюза да упражни съдебен контрол.

48      Трето, следва да се приеме за установено, че в настоящия случай жалбоподателят не посочва достатъчно точно какви съществени части от обжалваното решение са били прикрити. Всъщност единствените конкретни обстоятелства, изтъкнати от жалбоподателя, са само загатнати, без жалбоподателят да се е постарал да докаже в какво се изразява същественото им значение от гледна точка на задължението за мотивиране.

49      Поради това твърдението за нарушение на задължението за мотивиране следва да се отхвърли като неоснователно.

50      На второ място, що се отнася до твърдяното нарушение на правото на защита, Комисията не е била длъжна да се консултира с жалбоподателя относно свързаните с него данни и преценки. Всъщност дружествата — получатели на помощ, или техните конкуренти се разглеждат единствено като „заинтересовани лица“ в хода на административното производство. Така съдебната практика по същество отрежда на заинтересованите страни ролята на източници на информация за Комисията в рамките на административното производство, образувано съгласно член 88, параграф 2 ЕО. Оттук следва, че без да могат да се позовават на правото на защита, признато на лицата, срещу които е открита процедура, заинтересованите страни разполагат само с правото да участват в административното производство по подходящ начин, като се отчитат конкретните обстоятелства по случая (Решение на Общия съд по дело British Airways и др./Комисия, точка 43 по-горе, точки 59 и 60 и Решение на Общия съд от 6 март 2003 г. по дело Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия, Т‑228/99 и Т‑233/99, Recueil, стр. II‑435, точка 125).

51      В настоящия случай жалбоподателят е имал възможност да изложи надлежно становището си относно съществуването и релевантността на различните правни и фактически и обстоятелства, свързани със спорната операция. Всъщност обстоятелствата, с които Общият съд разполага във връзка с участието на жалбоподателя в административното производство, ясно показват, че той е имал възможност да изложи мнението си както за плана от 2002 г., така и за плана от 2006 г., както се установява от съображения 24, 131—134 и 142—159 от обжалваното решение. Следователно жалбоподателят е имал възможност пълноценно да участва в производството, като няколкократно е изпращал на Комисията писмени становища.

52      Следователно твърдението за нарушение на правото на защита следва да се отхвърли като неоснователно.

53      На трето място, що се отнася до твърдяното нарушение на правото на ефективно средство за съдебна защита, следва да се припомни, от една страна, че твърденията за нарушение на жалбоподателя относно нарушаване на задължението за мотивиране и правото на защита са отхвърлени като неоснователни (вж. точки 49 и 52 по-горе). От друга страна, следва да се отбележи, че жалбоподателят не е посочил никакви конкретни доводи в подкрепа на твърдението си за нарушение. Поради това твърдението за нарушение на правото му на ефективно средство за съдебна защита също трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

54      Предвид гореизложеното първото правно основание следва да се отхвърли като неоснователно.

 По второто правно основание, изведено по същество от явна грешка в преценката на Комисията, произтичаща от одобряването на вноската в капитала от 53,48 милиона евро на основание член 86, параграф 2 ЕО във връзка с член 87, параграф 1 ЕО

55      Жалбоподателят по същество изтъква, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че SNCM можело с основание да получи вноска в капитала от 53,48 милиона евро като компенсация за обществена услуга, по-специално предвид факта че териториалната свързаност е можело да бъде осигурена от обикновеното действие на пазарните механизми.

56      В това отношение следва да се припомни, че правото на Съюза не дава точно определение на понятието за услуга от общ икономически интерес (наричана по-нататък „УОИИ“), посочено в член 86, параграф 2 ЕО. Напротив, от практиката на Общия съд е видно, че държавите членки имат широко право на преценка при определянето на това, което смятат за УОИИ, и определянето на тези услуги от държава членка може да бъде поставено под въпрос от Комисията само в случай на явна грешка. При все това правомощието на държавата членка да действа по силата на член 86, параграф 2 ЕО, и следователно нейното правомощие да определя УОИИ, не е неограничено и не може да бъде упражнявано произволно само с цел да се избегне прилагането на правилата за конкуренция в даден отрасъл, като морския каботаж (Решение на Общия съд по дело Olsen/Комисия, точка 46 по-горе, точка 216, Решение на Общия съд от 12 февруари 2008 г. по дело BUPA и др./Комисия, Т‑289/03, Сборник, стр. II‑81, точки 165—169 и Решение на Общия съд от 6 октомври 2009 г. по дело FAB/Комисия, Т‑8/06, непубликувано в Сборника, точка 63).

57      Що се отнася по-специално до УОИИ за морските транспортни връзки, член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3577/92 на Съвета от 7 декември 1992 година относно прилагането на принципа за свободно предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на държавите членки (морски каботаж) (ОВ L 364, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 83, наричан по-нататък „регламент за каботажа“), изрично предвижда възможността за сключване на договори за обществени услуги, за да се осигурят задоволителни редовни транспортни услуги до, от и между острови, при условие че няма дискриминация. Всъщност в Решение от 20 февруари 2001 г. по дело Analir и др. (C‑205/99, Recueil, стр. I‑1271, точка 27) Съдът приема, че целта за осигуряване на териториална свързаност представлява законен обществен интерес.

58      В настоящия случай от обжалваното решение е видно, че в изпълнение на точка 320 от решението от 2005 г., точка 10 по-горе, в съображения 226—244 Комисията разглежда вноската в капитала от 53,48 милиона евро в светлината на Решение по дело Altmark, точка 11 по-горе. В съображение 244 от обжалваното решение Комисията установява, че тази вноска в капитала е дала на SNCM избирателно икономическо предимство и следователно представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. По-нататък, в съображение 257 от обжалваното решение, тя приема, че тази помощ е съвместима с общия пазар на основание член 86, параграф 2 ЕО.

59      Що се отнася до съществуването на УОИИ, Комисията се задоволява да посочи накратко в съображение 249 от обжалваното решение причините, поради които смята, че споразуменията за възлагане на обществена услуга (наричано по-нататък „ВОУ“) отговарят на реална нужда от обществена услуга. Следва да се подчертае, че споразуменията за ВОУ, сключени между възлагащите държавни органи и предприятия, са договори, в които се уточняват задълженията за обществена услуга, която може да позволи реализирането на принципа на териториална свързаност. SNCM е избрано от френската държава през 1976 г., за да осигури териториалната свързаност за срок от 25 години. Съгласно новите общностни правила и след европейска процедура за възлагане на обществена поръчка SNCM и CMN съвместно получават ВОУ за осигуряване на връзка с Корсика за периода от 2002 г. до 2006 г. и след това от 2007 г. до 2013 г. В обжалваното решение Комисията припомня, че принципът за териториална свързаност се прилага поради неудобствата, създадени от островността, че тази законна цел в конкретния случай не би могла да бъде постигната само чрез действието на пазарните механизми и накрая се позовава на направения от нея задълбочен анализ на конкуренцията в решението ѝ от 2001 г.

60      Доколкото от съображение 249 от обжалваното решение е видно, че Комисията само излага накратко мотивите за съществуването на УОИИ за периода от 1991 г. до 2001 г. и препраща към решението от 2001 г. за по-подробно обяснение, следва да се прецени дали тя е имала право отчасти да се основе на това прието по-рано решение, за да обоснове в обжалваното решение съществуването на УОИИ, или напротив, е била длъжна, както твърди жалбоподателят, да преразгледа задълбочено този въпрос.

61      В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че точка 7.2 от решението от 2001 г. по убедителен начин установява съществуването на реална нужда от обществена услуга. Въпросът дали конкуренцията, по-специално с оглед на излизането на жалбоподателя на пазара през 1996 г., е можела да гарантира реализирането на целта за териториална свързаност, е засегнат в съображения 72 и 74 от решението от 2001 г. Комисията разглежда по-специално в съображение 72 от решението от 2001 г. линия по линия развитието на предлагането на жалбоподателя между Корсика и Франция за периода от 1996 г. до 2001 г. По-нататък, в съображение 74 от това решение, тя стига до извода, че частните оператори не са в състояние да осигурят териториалната свързаност без ВОУ по отношение както на качествените, така и на количествените критерии, предвидени в режима на споразумението, самият той описан, както и нормативната основа, в съображения 18—30 от посоченото решение и припомнен накратко в съображения 73, 75 и 80 от него. Решението от 2001 г. подробно разглежда връзката между конкуренцията и минималната обществена услуга до април 2001 г. (съображение 72) и жалбоподателят не е подал срещу него жалба за отмяна.

62      На второ място, следва да се отбележи, че реалността на обществената услуга, предмет на споразумението за ВОУ, никога не е бил оспорвана от жалбоподателя или от други заинтересовани страни в хода на различните административни и съдебни производства пред институциите на Съюза, последвали решението от 2001 г. По-специално жалбата за отмяна срещу решението от 2003 г., подадена от жалбоподателя на 13 октомври 2003 г., цели да оспори преценката на Комисията относно компенсацията за обществена услуга на част от помощта, а не съществуването на обществената услуга като такава.

63      На трето и последно място, в хода на административното производство, довело до приемане на обжалваното решение, жалбоподателят не оспорва и съществуването на обществена услуга. Всъщност от съображение 146 от обжалваното решение е видно, че според жалбоподателя нито един от критериите, установени в Решение по дело Altmark, точка 11 по-горе, не е изпълнен в конкретния случай, с изключение на първия, тоест този, който е свързан със съществуването на реална обществена услуга.

64      От всички изложени дотук съображения следва, че поради липса на нови обстоятелства, представени на нейното внимание от заинтересованите страни, по-специално в хода на административното производство, приключило с обжалваното решение, и предвид подлежащите на преценка обстоятелства, с които е разполагала, Комисията с основание е можела да се ограничи до кратко изложение на мотивите и да препрати към решението от 2001 г., за да приеме, че е налице реална обществена услуга, както е установено за периода от 1991 г. до 2001 г. — период, който освен това е много по-ранен от обжалваното решение.

65      Следователно трябва да се приеме, че в рамките на своя ограничен контрол на определението на УОИИ от държавите членки (Решение по дело BUPA и др./Комисия, точка 56 по-горе, точка 166) Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че споразумението за ВОУ отговаря на реална нужда от обществена услуга за периода от 1991 г. до 2001 г.

66      От съображения за изчерпателност следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя най-вече относно присъствието му на пазара по това време не могат да поставят под въпрос тази преценка.

67      На първо място, фактът, че жалбоподателят вече е присъствал на пазара при подновяването на ВОУ през 2001 г., макар да е доказан, не може да постави под въпрос изводите на Комисията. Действително от материалите по делото се установява, че жалбоподателят изобщо не е присъствал на пазара преди 1996 г. и открива линия между Тулон и Корсика едва през 2000 г. Той притежава само 12 % пазарен дял от местата, предлагани през летния сезон между Корсика и Франция през 2000 г. Този пазарен дял обаче бързо се увеличава, като достига по-специално 30 % през 2001 г. Независимо че присъствието на жалбоподателя на пазара следователно започва да се усеща повече през последните две години от разглеждания период, и по-специално през 2001 г., това не може само по себе си да е доказателство, че пазарните сили могат да позволят на даден оператор да изпълни определените в рамковото споразумение, както на качествено, така и на количествено равнище, задължения по договора за ВОУ. Наистина жалбоподателят не представя никакви конкретни сведения, например относно способността си да постигне целите за честота през слабия сезон и през най-натоварения период по всички маршрути, часовете на тръгване и пристигане или вида кораб, при превоза както на пътници, така и на стоки, а също и относно способността си да обслужва многобройните пристанища на Корсика.

68      На второ място, следва да се отбележи, както подчертава жалбоподателят, че ВОУ е премахнато по отношение на връзките от Ница и от Тулон в полза на система за социално подпомагане, предназначена за някои категории пътници, сред които жителите на Корсика, и задължения за честота на обслужването за всички оператори. Комисията приема, че тези системи за социално подпомагане са съвместими с общия пазар на основание член 86, параграф 2 ЕО. Все пак, противно на поддържаното от жалбоподателя, дори да е безспорно, че постепенното му навлизане на пазара свидетелства за засилване на конкуренцията, цел, посочена впрочем от Съюза при въвеждането на регламента за каботажа, това не може да постави под въпрос характера на обществена услуга на ВОУ през разглеждания период, още повече че от съображение 36 от обжалваното решение ясно личи, че системата за социално подпомагане е въведена едва през 2002 г., тоест след посочения период.

69      Всъщност преминаването към социална помощ свидетелства в по-голяма степен за добро управление на възлагащия орган, отколкото за необоснована помощ, с която се цели „да се спаси“ SNCM, както поддържа жалбоподателят. Като ограничава постепенно изплащаните на SNCM компенсации, Office des transports de la Corse [Службата по транспорт на Корсика] (наричана по-нататък „OTC“) ограничава цената за потребителя и приспособява компенсацията, каквото е изискването на член 86, параграф 2 ЕО. Следователно OTC се съобразява с необходимостта да се вземе предвид развитието на пазарните механизми и полага необходимата грижа, като започва да обмисля промяната в системата още от 2000 г. Накрая, следва да се подчертае, че наличието на социална помощ само по себе си доказва наличието на истинска нужда от обществена услуга. Фактът, че периметърът на посочената обществена услуга е ограничен от OTC, не може да постави под въпрос това фактическо положение.

70      На трето и последно място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че решението на Tribunal administratif de Bastia (Франция) от 5 юли 2001 г., с което са отменени услугите в най-натоварените часове през летния период, чрез който се опитва да докаже липсата на реална обществена услуга, достатъчно е да се отбележи, че това решение е отменено от френския Conseil d’État на 24 октомври 2001 г., както напомня SNCM. Накрая, що се отнася до Решение на Cour administrative d’appel de Marseille (Франция) от 7 ноември 2011 г., посочено от жалбоподателя в съдебното заседание, следва да се отбележи, че това решение се отнася до най-близкия период на ВОУ между 2007 г. и 2013 г. Следователно от анализа относно наличието на нужда от реална обществена услуга през този период не може да се изведе никакво доказателство, годно да постави под въпрос преценката на Комисията за периода от 1996 г. до 2001 г., по-специално предвид особено бързото развитие на конкуренцията на съответния пазар.

71      Предвид гореизложеното второто правно основание следва да се отхвърли като неоснователно.

 По третото правно основание, изведено от явна грешка в преценката на Комисията относно одобряването на прехвърлянето на SNCM с отрицателна цена от 158 милиона евро като мярка, която не представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО

72      В подкрепа на третото си правно основание жалбоподателят излага шест твърдения за нарушение, за да оспори прилагането от страна на Комисията на теста за частния инвеститор към отрицателната цена от 158 милиона евро. Първо, Комисията неправилно свързала социалното напрежение от 2005 г. и повишената вероятност от ликвидация на SNCM. Второ, тестът за съпоставимост с близки по време социални планове не бил достатъчно обоснован. Трето, допълнителните обезщетения за уволнение не можели да бъдат включени в минималните разходи по ликвидация. Четвърто, трябвало да се анализират икономическите последици от клаузата за разваляне на прехвърлянето. Пето, неотчитането от страна на Комисията на отговорността на френската държава за положението на SNCM към момента не било в съответствие с практиката, установена в нейните решения. Шесто, било нарушено равното третиране между CGMF и купувачите.

73      Общият съд смята, че разглеждането на третото правно основание следва да започне от третото твърдение за нарушение.

74      В рамките на това трето твърдение за нарушение жалбоподателят поддържа, че предвид съдебната практика Комисията не можела да включи в изчисляването на хипотетичните разходи по ликвидация на SNCM допълнителни обезщетения за уволнение, които излизат извън рамките на строгите законови или договорни задължения, доколкото подобен подход не можел да характеризира действията на частен инвеститор, воден от перспективи за дългосрочна рентабилност. В отговор на писмен въпрос на Общия съд жалбоподателят уточнява предмета на твърдението си за нарушение, като поддържа, от една страна, че противно на твърденията на Комисията в точка 270 от обжалваното решение, защитата на доброто име на CGMF, чийто единствен актив е SNCM, не може да представлява достатъчна причина, която да обоснове отпускането на допълнителни обезщетения за уволнение. От друга страна, изплащането на допълнителни обезщетения за уволнение в действителност целяло да се ограничи възникването на социално напрежение при ликвидация на SNCM, което се установявало от целите на държавата като публична власт, а не от поведението на частен инвеститор.

75      От обжалваното решение е видно, че за да прецени дали SNCM се ползва от селективно икономическо предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, в съображения 259—352 Комисията сравнява отрицателната продажна цена от 158 милиона евро с хипотетичен разход по ликвидация на дружеството. Според Комисията разходите по ликвидация, изчислени в минимален размер, в настоящия случай се свеждат до разхода за допълнителните обезщетения за уволнение (съображение 306 от обжалваното решение). Според Комисията тези разходи са се превърнали във фактическо задължение за големите съвременни групи при ликвидация на дъщерно дружество или закриване на обект. В настоящия случай изплащането на допълнителни обезщетения за уволнение било особено необходимо, предвид повтарящите се прояви на социално напрежение в SNCM, за да се защити доброто име на CGMF и на френската държава (съображения 270 и 271 от обжалваното решение). Ето защо Комисията приема, че тъй като сумата на допълнителните обезщетения за уволнение е по-висока от цената на рекапитализацията, отрицателната продажна цена от 158 милиона евро не включва елемент на държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

76      В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика предоставянето на капитал на дадено предприятие от страна на публичните органи под каквато и да било форма може да представлява държавна помощ (вж. Решение на Общия съд от 11 юли 2002 г. по дело HAMSA/Комисия, Т‑152/99, Recueil, стр. II‑3049, точка 125 и цитираната съдебна практика).

77      При все това трябва също да се припомни, че според член 295 от Договора за ЕО той не засяга режима на собственост в държавите членки. Така държавите членки имат свободата да осъществяват, пряко или непряко, стопански дейности като частни дружества. Този принцип на равно третиране на публичния и частния сектор предполага, че държавите членки могат да инвестират в икономически дейности, а капиталите, предоставени на предприятие от държавата пряко или непряко, при обстоятелства, съответстващи на нормалните пазарни условия, не могат да бъдат квалифицирани като държавни помощи (Решение на Съда от 21 март 1990 г. по дело Белгия/Комисия, C‑142/87, Recueil, стр. I‑959, точка 29, Решение на Съда от 21 март 1991 г. по дело Италия/Комисия, C‑303/88, Recueil, стр. I‑1433, точка 20 и Решение на Общия съд от 12 декември 1996 г. по дело Air France/Комисия, Т‑358/94, Recueil, стр. II‑2109, точка 70).

78      За да се определи дали приватизацията на SNCM на отрицателна пазарна цена от 158 милиона евро съдържа елементи на държавна помощ, е редно да се установи дали при сходни обстоятелства един частен инвеститор би могъл да направи такава голяма вноска в капитала при продажбата на въпросното дружество, или би избрал неговата ликвидация (вж. в този смисъл Решение на Съда от 16 май 2002 г. по дело Франция/Комисия, C‑482/99, Recueil, стр. I‑4397, точка 70 и Решение на Съда от 28 януари 2003 г. по дело Германия/Комисия, C‑334/99, Recueil, стр. I‑1139, точка 133).

79      За прилагането на теста за частния инвеститор следва задължително да се направи разграничение между задълженията, които държавата трябва да поеме като предприятие, осъществяващо икономическа дейност, и задълженията, които може да има като публична власт (вж. в този смисъл Решение на Съда от 14 септември 1994 г. по дело Испания/Комисия, C‑278/92—C‑280/92, Recueil, стр. I‑4103, точка 22 и Решение на Съда по дело Германия/Комисия, точка 78 по-горе, точка 134). Всъщност, когато инвестиция от страна на дадена държава се осъществява при упражняване на публичната власт, действията на държавата никога не могат да се сравняват с тези на оператор или на частен инвеститор в условията на пазарна икономика (Решение на Общия съд от 17 декември 2008 г. по дело Ryanair/Комисия, T‑196/04, Сборник, стр. II‑3643, точка 85).

80      Всъщност, когато се прави това разграничение между икономическите дейности, от една страна, и действията на публична власт, от друга страна, следва да се има предвид това, че действията на частния инвеститор, с които трябва да се сравняват тези на публичния инвеститор, не са непременно действия на обикновен инвеститор, който влага капитал с цел повече или по-малко краткосрочно реализиране на печалба. Те трябва да бъдат поне действия на частен холдинг или на частна група от предприятия, които следват структурна, обща или отраслова политика и се ръководят от перспективи за рентабилност в по-дългосрочен план (Решение на Съда от 21 март 1991 г. по дело Италия/Комисия, C‑305/89, Recueil, стр. I‑1603, точка 20).

81      Освен това както съдържанието на националните социални законодателства, така и практиката относно социалните отношения в големите групи от дружества се развиват във времето и се различават в рамките на Съюза. Следователно е необходимо контролът върху държавните помощи да отразява развитието на тези обичаи както във връзка с извършваните от частни дружества инвестиции, така и на извършваните от държавата инвестиции, в съответствие с принципа на равно третиране и без да се нарушава полезното му действие.

82      Следва също да се уточни, че в социална пазарна икономика осведоменият частен инвеститор не може да пренебрегне, от една страна, отговорността си към всички заинтересовани страни в дружеството, и от друга страна, промяната в социалния, икономическия и екологичния контекст, в които той осъществява развитието си. Всъщност залозите, свързани със социалната отговорност и с предприемаческия контекст, могат да имат съществено влияние върху конкретните решения и стратегическите насоки на осведомения частен предприемач. Следователно дългосрочната икономическа рационалност на действията на осведомения частен предприемач не може да се прецени, без да се вземат предвид подобни съображения.

83      В този смисъл изплащането на допълнителни обезщетения за уволнение от частен инвеститор по принцип може да представлява законна и уместна практика според обстоятелствата в конкретния случай, с цел насърчаване на спокойния социален диалог и поддържане на доброто име на дадено дружество или група от дружества. Всъщност разходите за допълнителните обезщетения за уволнение не трябва да се смесват с разходите за социално осигуряване, които по необходимост са задължение на държавата при ликвидация на дадено дружество. В съответствие с принципа на равно третиране (вж. точка 75 по-горе) възможността за изплащане на допълнителни обезщетения за уволнение е открита и за държавите членки при ликвидация на публично предприятие, независимо че задълженията им a priori не надвишават строгия законов и договорен минимум.

84      Все пак поемането на тези допълнителни разходи поради основателни опасения не може да преследва единствено социална или дори политическа цел, тъй като по този начин може да излезе от рамките на теста за частния инвеститор, както е описан в точки 76—82 по-горе. При липса на всякаква, дори дългосрочна, икономическа рационалност, поемането на разходи, които излизат извън строгите законови или договорни задължения, следователно трябва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

85      В това отношение следва да се уточни, че защитата на доброто име на държава членка в качеството ѝ на глобален инвеститор в пазарната икономика не може да представлява, при липса на специални обстоятелства и без особено убедителни мотиви, достатъчна обосновка за доказване на дългосрочната икономическа рационалност на поемането на допълнителни разходи като допълнителните обезщетения за уволнение. Да се позволи на Комисията общо да се позове на доброто име на държава членка като актьор на световната сцена, за да обоснове липса на помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, всъщност би могло да доведе, от една страна, до нарушаване на условията на конкуренция на общия пазар в полза на предприятията, извършващи дейност в държавите членки, в които публичният икономически сектор е сравнително по-развит или в които социалният диалог е особено влошен, и от друга страна, до неоснователно отслабване на полезното действие на общностните правила в областта на държавните помощи.

86      Трябва също така да се припомни, че в контекста на теста за частния инвеститор в рамките на своята широка свобода на преценка Комисията трябва да определи икономическите дейности на държавата, по-специално на географско и отраслово равнище, по отношение на които трябва да се прецени икономическата рационалност в дългосрочен план на действията на тази държава.

87      Всъщност при липса на достатъчно точно определение на съответните икономически дейности Комисията не е в състояние, от една страна, да определи референтни частни инвеститори и оттук въз основа на обективни и проверими доказателства да определи съществуването на достатъчно установена практика сред тези инвеститори. От друга страна, при липса на подобна база за сравнение определянето на съответните икономически дейности също е необходимо, за да може да се установи съществуването на разумна и достатъчно обоснована вероятност държавата членка да извлича от разглежданите дейности непряка материална облага, дори в дългосрочен план.

88      Накрая, що се отнася до обхвата и характера на съдебния контрол, важно е първо да се припомни, че понятието за държавна помощ, както е определено в Договора, има правен характер и трябва да се тълкува въз основа на обективни критерии. По тази причина съдът на Съюза по принцип трябва да упражнява цялостен контрол по въпроса дали дадена мярка попада в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО, като отчита както конкретните обстоятелства по отнесения до него спор, така и техническия характер или сложността на направените от Комисията преценки (Решение на Съда от 16 май 2000 г. по дело Франция/Ladbroke Racing и Комисия, C‑83/98 P, Recueil, стр. I‑3271, точка 25 и Решение на Съда от 22 декември 2008 г. по дело British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, Сборник, стр. I‑10515, точка 111). Съдът на Съюза по-специално трябва да провери не само дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и съвпадащи, но и дали тези доказателства включват всички относими обстоятелства, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения (вж. Решение на Съда от 2 септември 2010 г. по дело Комисия/Scott, C‑290/07 P, Сборник, стр. І‑7763, точка 65 и цитираната съдебна практика).

89      Третото твърдение за нарушение от третото правно основание следва да се разгледа именно с оглед на тези принципи.

90      В това отношение в самото начало следва да се отбележи, че Комисията не е определя еднозначно икономическите дейности на френската държава, за които евентуално може да съществува нужда от защита на доброто ѝ име.

91      Всъщност от съображения 270 и 271 от обжалваното решение е видно, че доброто име, което трябва да бъде защитено, е това на „холдинга и на [неговия] краен акционер“, тоест това на CGMF и на френската държава. По този въпрос следва да се посочи, както основателно подчертава жалбоподателят, че CGMF няма никакви други активи в сектора на морския транспорт. Следователно при всички случаи доводът, изведен от защита на доброто име, не може да го засяга.

92      След това в отговор на писмен въпрос на Общия съд Комисията твърди, че доброто име, което заслужава да бъде защитено, всъщност е това на френската държава в качеството ѝ на общ инвеститор в пазарната икономика. Накрая, в съдебното заседание Комисията отново сменя позицията си, като многократно уточнява, че изведеният от защитата на доброто име довод всъщност се отнася до френската държава в качеството ѝ на инвеститор в транспортния сектор. Френската република обаче посочва френската държава в качеството ѝ на общ инвеститор в пазарната икономика.

93      Следователно се налага изводът, че Комисията не успява да определи в достатъчна степен икономическите дейности на френската държава, по отношение на които следва да се преценява икономическата рационалност на разглежданите мерки в настоящия случай (вж. точки 86 и 87 по-горе).

94      Без такова определение по принцип е невъзможно за Общия съд да контролира икономическата рационалност в дългосрочен план на отрицателната продажна цена на SNCM, с която френската държава се е съгласила, за да избегне плащането на допълнителни обезщетения за уволнение при ликвидация (вж. точки 86 и 87 по-горе). Във връзка с това следва да се приеме, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото.

95      Освен това, независимо от определението на съответните икономически дейности, на първо място следва да се приеме, че Комисията не посочва достатъчно обективни и проверими доказателства за това, че плащането на допълнителни обезщетения за уволнение при подобни обстоятелства било установена сред частните предприемачи практика.

96      Всъщност следва да се отбележи, първо, че Комисията засяга този въпрос в обжалваното решение само в бележка под линия № 135. В съображения 267 и 268 от обжалваното решение Комисията твърди единствено че плащането на допълнителни обезщетения за уволнение, заедно с други мерки като помощ при търсене на работа, е станало обичайна практика в големите групи предприятия, без обаче да представи никакво доказателство. Дори ако наистина е установено, както поддържа Комисията в съображение 267 от обжалваното решение, че големите групи предприятия не могат да не се интересуват от социалните последици от закриването на производствен обект, това все пак не означава, при липса на други доказателства, че плащането на допълнителни обезщетения за уволнение е постоянна практика на големите групи предприятия при ликвидация на дъщерно дружество.

97      В съображение 272 и в бележка под линия № 135 от обжалваното решение Комисията отново твърди, че да не се включат допълнителни обезщетения за уволнение в хипотетичните разходи по ликвидация би означавало да се пренебрегне социалната реалност, пред която са изправени големите групи предприятия, и за доказване на това твърдение се задоволява с препращане към Решение 92/266/ЕИО от 27 ноември 1991 г. относно преквалифицирането на френските публични промишлени групи с изключение на металургията, въгледобива и Compagnie générale maritime, в съответствие с членове 92—94 от Договора за ЕИО (ОВ L 138, 1992 г., стр. 24) и цитираните по-късно социални планове. В това отношение е достатъчно да се отбележи, от една страна, че решение от 1991 г. не може да докаже съществуването на достатъчно установена социална практика в момента на приватизацията през 2006 г., и от друга страна, че просто препращане към ограничен брой социални планове също не може да докаже съществуването на достатъчно установена практика в случаи, сравними с настоящия. Това е вярно в още по-голяма степен, тъй като тези социални планове се отнасят до операции по преструктуриране, а не по ликвидация, с което Комисията се съгласява в съдебното заседание, в отрасли, които a priori нямат нищо общо с транспортните инфраструктури, като козметика (Yves Saint-Laurent Haute Couture) или хранително-вкусова промишленост (Danone).

98      Второ, следва да се подчертае, че единствените фактически елементи, посочени от Комисията в точки 274—277 от обжалваното решение, по същество се сочат, за да се представи оценка на разхода за тези обезщетения за един служител, а не за да се докаже съществуването на достатъчно установена практика, което Комисията потвърждава в точка 41 от дупликата. В това отношение може впрочем да се подчертае, че между предложените оценки има значителни различия в зависимост от дружествата и съответните отрасли.

99      Трето, нито Комисията, нито встъпилите страни посочват доказателства за съществуването на практика за изплащане на допълнителни обезщетения, било то в писмените си отговори на въпросите на Общия съд или в съдебното заседание. Всъщност Комисията изобщо не засяга този въпрос, докато Френската република споменава само едно частно дружество в областта на металургията, което изглежда предвиждало въвеждането на подобни допълнителни обезщетения за уволнение.

100    Предвид точки 96—99 по-горе следва да се приеме, че Комисията не е успяла да докаже, че изплащането на допълнителни обезщетения за уволнение е достатъчно установена практика сред частните предприемачи.

101    На второ място, следва да се отбележи, че Комисията не е посочила и достатъчно обективни и проверими доказателства, въз основа на които да може да се докаже, че при липсата на установена практика от страна на частните инвеститори действията на френската държава в настоящия случай били мотивирани от разумна вероятност за извличане на непряка материална облага, дори в дългосрочен план (вж. точки 86 и 87 по-горе).

102    Всъщност отново следва да се отбележи, че в основната си част този въпрос изобщо не е засегнат в обжалваното решение. В съображения 270 и 271 от обжалваното решение Комисията твърди единствено че при ликвидация на SNCM социалното напрежение в предприятието, доказателство за което според нея е социалният конфликт от 2004 г., би довело до такива социални конфликти, които могат да навредят на доброто име на дружеството майка и на неговия краен акционер. Следователно в обжалваното решение Комисията не посочва обстоятелство, което да може да обясни конкретното естество на понесената вреда, и по-специално да уточни по отношение на кои заинтересовани страни (ползватели, клиенти, доставчици или персонал) би било засегнато доброто име на CGMF и на френската държава. Освен това обжалваното решение не съдържа никакъв елемент, който да показва, че Комисията е направила опит да определи в количествено отношение понесената вреда, вреда, която обаче задължително трябва да се сравни с предвиждания разход за допълнителните обезщетения за уволнение, който тя обосновава.

103    В писмения си отговор на въпросите на Общия съд Комисията посочва, че социални конфликти вероятно биха възникнали в контролирани от държавата и действащи в близост до SNCM дружества, каквото е пристанището на Марсилия, и би могло да възникнат също във всички публични предприятия независимо от отрасъла, по-специално в транспорта. По този начин щяло да бъде засегнато доброто име на държавата като работодател. Следователно ликвидация на SNCM без изплащане на обезщетения за уволнение според Комисията вероятно би довела до стачно движение на държавните служители в знак на солидарност, като обявените в някои частни предприятия. Френската република уточнява в съдебното заседание, че засягането на доброто име според нея трябва да се разбира като засягане на доброто име в очите на всички нейни търговски партньори и на техните непрофесионални клиенти. Освен това Комисията посочва конкретни опасности от насилие и повреждане на имущество.

104    Освен несвоевременното представяне на мотивите Общият съд приема във всички случаи, че представените в писмените отговори и в съдебното заседание елементи не могат да съставляват достатъчно убедителни мотиви, които да обосноват включването на допълнителните обезщетения за уволнение в хипотетичните разходи по ликвидация на SNCM.

105    Всъщност първо следва да се отбележи, че Комисията не е посочила обстоятелство, въз основа на което да може да се установи съществуването в настоящия случай на разумна вероятност за реализиране на социални разходи, обосноваващи изплащането на допълнителни обезщетения за уволнение. Този риск изобщо не е разглеждан от Комисията, както тя признава в съдебното заседание. Комисията по същество твърди единствено че съществува риск от стачно движение в знак на солидарност, без да дава каквито и да е сведения по отношение на мащаба им, освен уточнението, че те могат да засегнат всички публични предприятия, особено в транспортния отрасъл. Като конкретен пример Комисията само споменава възможните последици за пазарните дейности на държавата при блокиране на пристанището на Марсилия, както е станало по време на социалните вълнения през март 2011 г. Тя дава също така три примера за блокиране на производствени обекти във Франция и в Белгия през последните петнадесет години. Следователно, дори да се приеме, че съществуването на силно социално напрежение в рамките на SNCM е доказано в достатъчна степен, както се установява например от съображение 271 от обжалваното решение, посочените елементи в настоящия случай не могат да докажат съществуването към датата на приемане на посоченото решение на действителен риск от стачно движение в знак на солидарност в други пряко или непряко контролирани от френската държава предприятия.

106    Второ, следва да се подчертае, че липсата на усилие за количествено определяне на непреките социални разходи от Комисията е още по-вредоносно, тъй като тези разходи трябва да са значителни, за да могат да обосноват доводите ѝ. Всъщност разходът за допълнителните обезщетения за уволнение по дефиниция възлиза на повече от 158 милиона евро, което е отрицателната цена на прехвърлянето на SNCM. За да могат допълнителните обезщетения за уволнение да бъдат обосновани, разходите за тях трябва да бъдат по-ниски от непреките социални разходи като тези за стачно движение в знак на солидарност. От това следва, че размерът на непреките социални разходи, в случай че бъдат действително извършени, трябва да бъде особено висок, за да може да обоснове доводите на Комисията.

107    Трето, с оглед на представените от Комисията данни следва да се подчертае, че нито един от материалите по делото не позволява да се заключи, че отпускането на допълнителни обезщетения за уволнение на служителите от SNCM би могло да предотврати появата на социално напрежение при ликвидация на дружеството, както признава Комисията по време на съдебното заседание. Всъщност Комисията не само е пропуснала да анализира вероятността от възникване на горепосочените непреки социални разходи, но и не е анализирала риска те да възникнат дори ако допълнителните обезщетения за уволнение бъдат изплатени. Следователно в последната хипотеза на френската държава би се наложило да понесе посочените непреки социални разходи, които представляват обосновката на споменатите обезщетения, въпреки отпускането на допълнителни обезщетения.

108    Следователно Комисията не е представила елементи, въз основа на които да може да се докаже надлежно с какво включването на значителните разходи за допълнителни обезщетения за уволнение, които впрочем могат да достигнат десетократния размер на договорните или законови задължения, както е видно от съображение 277 от обжалваното решение, в настоящия случай било мотивирано от разумна вероятност френската държава да извлече от това непряка материална облага, дори в дългосрочен план. Дори да е невъзможно да се изключи рискът от някои социални последици в други публични предприятия при ликвидация на SNCM без изплащане на допълнителни обезщетения за уволнение, мащабът на съответните непреки социални разходи, както и вероятността те да бъдат направени, изобщо не са анализирани от Комисията, дори и в писмените ѝ отговори на Общия съд. Ето защо следва да се приеме, че икономическата рационалност в дългосрочен план на действията на френската държава не е надлежно доказана.

109    Предвид точки 72—108 по-горе третото твърдение за нарушение на жалбоподателя следва да бъде уважено. Следователно третото правно основание трябва да бъде уважено, без да е необходимо да се анализират първото, второто, четвъртото, петото и шестото твърдение за нарушение. Последиците за законосъобразността на обжалваното решение ще бъдат разгледани в точка 155 и сл. по-долу.

 По четвъртото правно основание, изведено от явна грешка в преценката на Комисията в резултат на одобряването на вноската в капитала от 8,75 милиона евро от страна на CGMF като мярка, която не представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО

110    Жалбоподателят посочва две твърдения за нарушение в подкрепа на настоящото правно основание, изведени, от една страна, от неправилно прилагане на критерия за съвпадане във времето на вноските в капитала на частните купувачи и на CGMF, и от друга страна, от нарушението на принципа на равно третиране.

111    От съображение 72 от обжалваното решение е видно, че едновременното и съвместно записване от купувачите и от CGMF на нови акции за 35 милиона евро, 25 % от които от CGMF, е предвидено в раздел III от меморандума за разбирателство. Това записване е трябвало да се осъществи след рекапитализация в размер на 142,5 милиона евро и прехвърляне на 75 % от дяловете на частните купувачи на символична цена.

112    В съображение 354 от обжалваното решение Комисията първо приема, че вноска в капитала от държавата не представлява помощ, ако в същото време бъдат направени значителни по мащабите си частни инвестиции. Тогава тя приема, че може да се ограничи до анализ на съвпадането във времето на вноските в капитала, доколкото тези вноски са значителни, без да прави анализ на възвръщаемостта, за да приеме, че не съществува държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Доколкото критерият за съвпадането във времето е спазен, в съображение 360 от обжалваното решение тя приема, че направената от CGMF вноска в капитала в размер на 8,75 милиона евро не предоставя на SNCM икономическо предимство и следователно не е помощ.

113    По-нататък, едва след като установява липсата на държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, в съображения 361—363 от обжалваното решение Комисията разглежда въпроса дали фиксираната възвръщаемост от участието на CGMF би била приемлива за хипотетичен частен инвеститор. Тогава тя приема, че доколкото фиксираната възвръщаемост освобождава CGMF от всякакъв риск на равнище изпълнение на бизнес план, тя осигурява подходяща дългосрочна рентабилност на инвестираните капитали. Освен това експертът на Комисията приема, че по отношение на рисковия профил тази вноска в капитала е близка до облигация във френския частен сектор.

114    Накрая, от съображение 364 от обжалваното решение е видно, че клаузата за разваляне на прехвърлянето (вж. точка 23 по-горе) не е разглеждана във връзка с въпроса за възвръщаемостта, като Комисията единствено твърди, че тази клауза не може да постави под въпрос равното третиране на CGMF и частните купувачи.

115    В това отношение вече беше припомнено в точки 76 и 77 по-горе, че за да се определи дали вноска от публичен източник съдържа елементи на държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, следва да се провери дали при сходни обстоятелства частен инвеститор би направил тази вноска. В случай че държавата е предоставила капитали на дадено предприятие, пряко или косвено и при обстоятелства, отговарящи на нормалните условия на пазара, те не биха могли да бъдат квалифицирани като държавни помощи въз основа на принципа на равно третиране на публичния и частния сектор. Така трябва да се приеме, че капиталовата инжекция с публични средства отговаря на теста за частния инвеститор при пазарни условия и не представлява държавна помощ, когато е извършена едновременно със значителна вноска в капитал от страна на частен инвеститор при подобни обстоятелства (вж. Решение на Общия съд от 12 декември 2000 г. по дело Alitalia/Комисия, T‑296/97, Recueil, стр. II‑3871, точка 81 и цитираната съдебна практика).

 По отношение на съвпадането във времето

116    По отношение на съвпадането във времето на вноските на частните и публичните инвеститори жалбоподателят смята, че тъй като цялата сума от 35 милиона евро не е внесена в един и същ момент, критерият за съвпадане във времето на всички вноски не е спазен, докато Комисията приема, че е достатъчно условията да са сходни.

117    В това отношение следва да се подчертае, че съвпадането във времето на вноските на частните и на публичните инвеститори не е нищо повече от указание, което позволява да се обмисли извод за липса на помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Всъщност от точка 81 от Решение по дело Alitalia/Комисия, точка 115 по-горе, посочено от Комисията в бележка под линия № 168 от обжалваното решение, е видно, че тези вноски трябва да бъдат извършени при сходни обстоятелства. Тъй като целта на теста за частния инвеститор е да се сравнят действията на държавата с тези на хипотетичен частен инвеститор, не може да се отрече, че съществуването на инвеститори, готови на значителни и съвпадащи по време инвестиции, може да улесни валидирането на подобен тест. Трябва обаче да се вземат предвид всички относими фактически и правни обстоятелства, за да се прецени законосъобразността на съответните вноски от гледна точка на общностните правила в областта на държавните помощи. Следователно времевият аспект, естествено, е важен, но не може да се приеме, че съвпадането във времето по принцип е достатъчно само по себе си.

118    Ето защо, доколкото съвпадането във времето трябва да се преценява само като признак, който позволява да се обмисли извод за липса на държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, няма основание то да може обосновано да се преценява стриктно. В настоящия случай, поради това, че първата една четвърт от всички дялови участия е внесена точно в един и същ момент и че същите национални правни разпоредби се прилагат за оставащите три четвърти, Комисията с основание е можела да приеме, че този критерий за съвпадане във времето е бил изпълнен или най-малкото че анализът на времевия аспект по-скоро доказва наличието на сходни условия за частните и публичните инвестиции.

119    Ето защо първото твърдение за нарушение от четвъртото правно основание следва да се отхвърли като неоснователно.

 По отношение на равното третиране

120    Според жалбоподателя неравенството на възвръщаемостта за CGMF и частните купувачи, дължащо се по-специално на съществуването на клаузата за разваляне на прехвърлянето, поставяло под въпрос сходството на инвестиционните условия за частните купувачи и за CGMF, което водело до незаконосъобразност на изводите на Комисията относно равното третиране.

121    Съгласно изложените в точка 115 по-горе принципи следва да се прецени дали евентуалните разлики между възвръщаемостта от съответните капиталови вноски на частните купувачи и на CGMF могат да поставят под въпрос основателността на анализа на Комисията, в който стига до заключение, че принципът на равно третиране е спазен.

122    В това отношение следва да се припомни, че както е посочено в точки 117 и 118 по-горе, в настоящия случай съвпадането във времето на частните и публичните инвестиции може да бъде най-много обстоятелство, което има значение при преценката на характера на държавна помощ на дадена публична вноска в капитала. Следователно твърдението на Комисията в съображение 354 от обжалваното решение, че общностният съд бил одобрил рамката на нейния анализ, е грешно. Освен това точка 3.2, трето тире от Известието относно прилагане на членове 92 [ЕО] и 93 ЕО по отношение на дяловите участията на публичните органи (Bulletin CE 9‑1984), на което се позовава Комисията в бележка под линия № 167, въвежда само презумпция за липса на помощ при значителна и съвпадаща по време частна инвестиция. Ето защо, както Комисията признава в писмените си отговори на въпросите на Общия съд, дори при наличие на значителни частни инвестиции само по себе си съвпадането във времето не може да бъде достатъчно, за да се направи извод за липса на помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, без да се вземат предвид другите относими фактически или правни обстоятелства.

123    В настоящия случай се налага изводът, че въпросът за фиксираната възвръщаемост и този относно отражението на клаузата за разваляне на прехвърлянето са част от съвкупността от относими обстоятелства, които е трябвало да бъдат анализирани от Комисията, за да се направи заключение за сходството на инвестиционните условия за частните купувачи и за CGMF и следователно за спазването на принципа на равно третиране.

124    Всъщност, на първо място, следва да се отбележи, от една страна, че рентабилността на вноската в капитала на частните купувачи не е определена в меморандума за разбирателство. От друга страна, според обжалваното решение вноската в капитала на CGMF трябва да функционира като облигация с фиксирана норма на възвръщаемост. Тази фиксирана норма на възвръщаемост обаче не е гарантирана, доколкото при прилагане на клаузата за разваляне на прехвърлянето, поради това че договорът за ВОУ не е продължен или в резултат на решение на Комисията или на общностния съд, което има съществено отражение върху стойността на дружеството, фиксираната възвръщаемост повече няма да се получава. Предвид тези обстоятелства, при разглеждането на равното третиране Комисията не е можела да си спести задълбочения анализ на влиянието на разликите във възвръщаемостта на дяловите участия на CGMF и на частните купувачи.

125    На второ място, важно е да се отбележи, че инвестицията от 8,75 милиона евро в капитала на SNCM не може да се разглежда като класическа портфейлна инвестиция без абстрахиране от контекста на приватизация на предприятието. Всъщност тази вноска в капитала се вписва в общ протокол за продажба, резултат от единни преговори, в който вноските на купувачите са насрещната престация за обременителни задължения под различни форми на френската държава.

126    На трето място, що се отнася до клаузата за разваляне на прехвърлянето, Комисията смята, че същата не може да постави под въпрос равното третиране на частните и публичните инвеститори, доколкото остойностяването ѝ вече е взето предвид при прехвърлянето на предприятието на отрицателна продажна цена.

127    Без да бъде необходимо да се решава въпросът дали остойностяването на клаузата за разваляне на прехвърлянето е взето правилно предвид от Комисията, достатъчно е да се отбележи, че неговите икономически последици, и следователно отражението му върху равното третиране на инвеститорите, чиито инвестиции съвпадат по време, изобщо не са преценявани в обжалваното решение. Съображение 364 от последното единствено установява, че тази клауза не може да постави под въпрос равното третиране на инвеститорите, чиито инвестиции съвпадат по време, но не съдържа никакъв анализ от икономическо естество. От материалите по делото обаче е видно, че клаузата за разваляне на прехвърлянето вероятно има съществена икономическа стойност, което жалбоподателят и дружество STIM d’Orbigny, трети заинтересовани лица, представили становищата си по време на официална процедура по разследване, ясно са подчертали по време на административното производство, както се установява от съображения 155, 158 и 163 от обжалваното решение.

128    Всъщност първо следва да се припомни, че клаузата за разваляне на прехвърлянето може да се приложи, ако не бъде продължен договорът за ВОУ или при наличие на решение на Комисията или на общностния съд, което се отразява на стойността на дружеството. Тези две обстоятелства сами по себе си вече могат да поставят в затруднение рекапитализираното SNCM, доколкото в единия случай то би изгубило голяма част от оборота си, а в другия случай срещу него би могло да започне процедура за възстановяване на незаконосъобразна помощ за всички или за част от вноските на CGMF. В този труден за предприятието контекст прилагането на клаузата за разваляне на прехвърлянето, от една страна, би довело до задължение за възстановяване на всички вноски на купувачите. От друга страна, CGMF отново би се оказало притежател на 100 % от капитала на SNCM и следователно отговорно за 100 % от разходите по възможна бъдеща ликвидация, като рискът от ликвидация значително ще се е увеличил.

129    Второ, Комисията и Френската република не поставят под въпрос в хода на писменото производство и по време съдебното заседание факта, че клаузата за разваляне на прехвърлянето има реална икономическа стойност, тъй като те поддържат, че нейното остойностяване било включено в самата структура на сделката. Впрочем Френската република подчертава в писменото си становище при встъпване, че в едно от конкурентните предложения, което не включвало клауза за разваляне на прехвърлянето, в замяна се искала много по-значителна рекапитализация от френската държава. Комисията и Френската република следователно не оспорват факта, че клаузата за разваляне на прехвърлянето има реална финансова стойност.

130    Предвид точки 126—129 по-горе следва да се приеме, че клаузата за разваляне на прехвърлянето най-малкото може да предотврати всякакъв риск за частни купувачи при осъществяване на някое от задействащите я условия и следователно посочената клауза има реална финансова стойност. Тази клауза може да измени рисковите профили на вноските в капитала на частните купувачи и на CGMF и следователно да постави под въпрос сходството на инвестиционните условия. Ето защо във всички случаи Комисията не е можела да не извърши задълбочен анализ на икономическото въздействие на клаузата за разваляне на прехвърлянето в обжалваното решение.

131    От гореизложените съображения е видно, че Комисията е пропуснала да вземе предвид всички относими обстоятелства, по-специално възвръщаемостта, при преценката си на сходството на инвестиционните условия за съвпадащите по време вноски в капитала. По този начин Комисията е допуснала явна грешка в преценката. Следователно второто твърдение за нарушение следва да се приеме за основателно. Оттук следва, че четвъртото правно основание следва да се уважи частично. Последиците от тази грешка за законосъобразността на обжалваното решение ще бъдат разгледани в точка 155 и сл. по-нататък.

 По петото правно основание, изведено от явна грешка в преценката на Комисията поради одобряването на мерки в помощ на лицата в размер на 38,5 милиона евро като мерки, които не представляват помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО

132    В подкрепа на петото правно основание жалбоподателят по същество излага три твърдения за нарушение. Първо, анализът на Комисията не бил съобразен с точка 3.2.7 от насоките относно „помощ за покриване на социалните разходи по преструктурирането“, доколкото предметът на тези помощи не бил ясно определен. Второ, доколкото SNCM щяло да реши самостоятелно, по силата на колективно трудово споразумение в предприятието, какви суми да се отпуснат на служителите, тези помощи за лицата трябвало да се разглеждат като помощи по смисъла на точка 59 от насоките. Така тази мярка поставяла SNCM в благоприятно положение по отношение на конкуренцията, което съставлявало избирателно икономическо предимство и следователно помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Трето, обезпечителният депозит, по който са внесени средствата за помощи за лицата, бил безлихвен. Следователно той не спазвал насоките, тъй като нуждата от помощ не била сведена до минимум.

133    По същество Комисията смята, че тези твърдения за нарушение са неотносими, доколкото жалбоподателят критикува съвместимостта на помощта с общия пазар на основание на насоките, а не характера на помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Тя приема по същество, че тези мерки в помощ на лицата спадат към социалната политика на държавите членки.

134    На първо място следва да се отбележи, че жалбоподателят смесва съществуването на помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО и нейната съвместимост с общия пазар по силата на член 87, параграф 3, буква в) ЕО и на насоките. Доколкото Общият съд не трябва да се произнася по съвместимостта на дадена помощ, която не е установена от Комисията в обжалваното решение, първото и третото твърдение за нарушение от петото правно основание следва да се отхвърлят като неотносими.

135    Второто твърдение за нарушение обаче следва да се тълкува като пряко оспорващо констатациите на Комисията за липса на помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Следователно трябва да се постави въпросът за характера на икономическо предимство на тези помощи за лицата.

136    В това отношение съгласно постоянната съдебна практика самият факт, че дадена мярка преследва социална цел, не е достатъчен, за да се избегне веднага квалифицирането ѝ като помощ по смисъла на член 87 ЕО. Всъщност параграф 1 от тази разпоредба не прави разграничение в зависимост от причините или целите на държавната намеса, а я определя в зависимост от нейните последици. Понятието за помощ обхваща държавни намеси, облекчаващи под различна форма разходите, които обичайно натоварват бюджета на едно предприятие (вж. в този смисъл Решение на Съда от 15 март 1994 г. по дело Banco Exterior de España, C‑387/92, Recueil, стр. I‑877, точка 13, Решение на Съда от 26 септември 1996 г. по дело Франция/Комисия, C‑241/94, Recueil, стр. I‑4551, точка 21, Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Нидерландия/Комисия, C‑159/01, Recueil, стр. I‑4461, точка 51 и Решение на Съда от 3 март 2005 г. по дело Heiser, C‑172/03, Recueil, стр. I‑1627, точка 46).

137    От изложеното дотук е видно, че понятието за помощ не предполага непременно поемането на правно задължение, а по-скоро облекчаване на разходи, които обикновено натоварват бюджета на едно предприятие (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Jacobs по дело Франция/Комисия, точка 136 по-горе, по което е постановено решение на Съда от 26 септември 1996 г., Recueil, стр. I‑4553, точка 42). Следователно определянето на разход в рамките на текущото управление на предприятието по своето естество не може да се ограничи до законовите или договорните задължения. Освен това фактът, че преките получатели на помощта за лицата са служители, не е достатъчен, за да се докаже липса на помощ в полза на техния работодател (вж. в този смисъл Решение на Съда от 23 февруари 1961 г. по дело De Gezamenlijke Steenkolenmijnen in Limburg/Върховен орган, 30/59, Recueil, стр. 1).

138    Следователно, за да се провери дали тези помощи за лицата представляват помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, трябва да се определи дали SNCM получава непряко икономическо предимство, което му позволява да не трябва да понася разходите, които нормално би трябвало да бъдат отчислени от собствените му финансови ресурси, и по този начин пречи на пазарните механизми да породят нормалните си последици.

139    От съображение 70 от обжалваното решение е видно, че отпуснатият от CGMF аванс по текуща сметка на стойност 38,5 милиона евро в полза на освободения персонал на SNCM е предназначен да финансира разходите за бъдещи допълнителни обезщетения при евентуален план за съкращаване на персонала, приложен от новите собственици. Този аванс по текуща сметка всъщност е предназначен за финансиране на „частта от разходите за евентуални доброволни напускания или прекратявания на трудови договори […], с която ще се допълват сумите от всякакво естество, които работодателят трябва да плати въз основа на законови разпоредби и задължения по договори“ (член II.2 от протокола за прехвърляне от 16 май 2006 г., цитиран в бележка под линия № 66 от обжалваното решение).

140    В съображения 366—370 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че е налице избирателно икономическо предимство, когато публична вноска в капитала облекчава предприятието във връзка с разход, който е в рамките на текущото му управление. В настоящия случай тя смята, че разходите, които са в рамките на текущото управление, са всички разходи, произтичащи от прилагането на социалното законодателство и колективните трудови договори в отрасъла. Доколкото тези помощи за лица нямат за цел финансиране на законови и договорни задължения, те следователно не целят финансиране на разходи, които са в рамките на текущото управление на предприятието.

141    Според съображение 372 от обжалваното решение помощите за лицата не могат да имат за цел, нито за резултат да улеснят напускането на служители, доколкото обезпечителният депозит може да се ползва само за служители, които вече са напуснали предприятието към момента на новия социален план. Следователно тези помощи за лицата са мярка от социалната политика, като френската държава по този начин действа като публична власт, а не като държава акционер. В съображение 375 от обжалваното решение Комисията уточнява, че тази мярка нямала за цел да финансира напускания, първоначално предвидени в плана от 2002 г.

142    Тези доводи не могат да се приемат.

143    На първо място, от съдебната практика, посочена в точки 136 и 137 по-горе, е видно, че противно на твърденията на Комисията в точка 371 от обжалваното решение, фактът, че разглежданата мярка не произтича от строги договорни или законови задължения, по принцип не може да изключи квалифицирането ѝ като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

144    На второ място, следва да се отбележи, че съществуването на обезпечителен депозит може да подтикне служителите на SNCM да напуснат предприятието или най-малкото да го напуснат, без да договарят условията за това, по-специално що се отнася до евентуалното отпускане на допълнителни обезщетения за уволнение по смисъла на съображение 268 от обжалваното решение, като всичко това би създало непряко икономическо предимство за SNCM.

145    Фактът, че обезпечителният депозит е договорен със синдикатите на предприятието преди приватизацията, по време на социалния конфликт от 2005 г., както е видно от писмените отговори на Комисията, не може сам по себе си да постави под въпрос характера на държавна помощ на разглежданите мерки. Всъщност, независимо дали предимството е договорено преди или след приватизацията, то продължава да е от полза за SNCM. Освен това фактът, че помощите за лица са част от самия протокол за продажба, изглежда показва, че те създават предимство. Тогава трябва да се допусне, че страните са го използвали, защото са можели да извлекат от него определени ползи.

146    От това следва, че обясненията на Комисията, по-специално тези в съображение 372 от обжалваното решение, следователно не са нито убедителни, нито дори разбираеми.

147    Предвид точки 142—146 по-горе следва да се приеме, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е квалифицирала тези мерки в помощ на лицата в размер на 38,5 милиона евро като мерки, които не представляват помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Следователно петото правно основание следва да се уважи. Последиците от тази грешка за законосъобразността на обжалваното решение ще бъдат разгледани в точка 155 и сл. по-долу.

 По шестото правно основание, изведено от допусната явна грешка в преценката на Комисията, в резултат на одобряването на остатъка за преструктуриране на основание член 87, параграф 3, буква в) ЕО и на насоките

148    На първо място следва да се отбележи, че това шесто правно основание се отнася до остатъка за преструктуриране с окончателен размер от 15,81 милиона евро, обявен за съвместим с общия пазар на основание на член 87, параграф 3, буква в) ЕО и на насоките.

149    На второ място е важно да се подчертае, че анализът на Комисията на остатъка за преструктуриране, изложен в съображения 366—434 от обжалваното решение, се основава на предпоставката, съгласно която планът от 2006 г. не съдържа елементи на държавна помощ.

150    В това отношение всъщност следва да се отбележи, че решението от 2006 г. изрично посочва факта, че при наличие на елементи на помощ за преструктурирането в плана от 2006 г. последните трябва да бъдат анализирани съвместно с помощта за преструктуриране в плана от 2002 г., както се установява от съображения 6, 7, 25 и 129 от това решение. Комисията впрочем посочва в съображение 161 от решението от 2006 г., че не може да изключи възможността цялата нова вноска в капитала от 158 милиона евро или част от нея да трябва да се счита за държавна помощ. Тя с основание подчертава, че ако представлява помощ, тази нова мярка би трябвало да се преценява „заедно с помощта за пълно преструктуриране, чиято съвместимост би следвало да се разгледа в такъв случай“.

151    От обжалваното решение обаче се установява, че според Комисията планът от 2006 г. не включва нови елементи на помощ, тъй като тя приема, че отрицателната пазарна цена от 158 милиона евро, съвместната и съвпадаща по време вноска в капитала от CGMF в размер на 8,75 милиона евро и помощите за лицата в размер на 38,5 милиона евро не представляват помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

152    При разглеждането на третото, четвъртото и петото правно основание обаче се установява, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и явни грешки в преценката, които могат да поставят под въпрос предпоставката, съгласно която планът от 2006 г. не съдържал елементи на помощ.

153    При тези обстоятелства Общият съд установява, че анализът на Комисията във връзка с остатъка за преструктуриране не е надлежно обоснован. Следователно шестото правно основание трябва да се уважи, без да е необходимо да се разглеждат доводите на жалбоподателя.

154    Сега следва да се разгледат последиците от грешките в преценката на Комисията за законосъобразността на обжалваното решение.

 По последиците от явните грешки в преценката на Комисията за законосъобразността на обжалваното решение

155    От точки 94, 109, 131 и 147 по-горе се установява, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и явни грешки в преценката по отношение на анализа на отрицателната продажна цена от 158 милиона евро, на съвместната и съвпадаща по време вноска в капитала от страна на CGMF в размер на 8,75 милиона евро и на помощите за лицата в размер на 38,5 милиона евро. Следователно член 1, втора алинея от обжалваното решение следва да се отмени.

156    От точки 148—152 по-горе е видно, че направеният от Комисията анализ на остатъка за преструктуриране с окончателен размер от 15,81 милиона евро се основава на грешна предпоставка. Следователно член 1, трета алинея от обжалваното решение следва да се отмени.

 По съдебните разноски

157    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.

158    Френската република и SNCM понасят направените от тях съдебни разноски в съответствие с разпоредбите на член 87, параграф 4, първа и трета алинея от Процедурния правилник.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши:

1)      Отменя член 1, втора и трета алинея от Решение 2009/611/ЕО на Комисията от 8 юли 2008 година относно мерките C 58/02 (предишен № 118/02), които Франция е предприела в полза на Националното морско дружество Корсика-Средиземно море (SNCM).

2)      Европейската комисия понася направените от жалбоподателя съдебни разноски, както и направените от нея съдебни разноски.

3)      Френската република и SNCM понасят направените от тях съдебни разноски.

Pelikánová Jürimäe Van der Woude

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 септември 2012 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

Засегнати морски дружества

Административно производство

Спорните мерки

Обжалваното решение

Производство и искания на страните

От правна страна

По първото правно основание, изведено от липсата на мотиви и от нарушаване на правото на защита и правото на ефективно средство за съдебна защита

По второто правно основание, изведено по същество от явна грешка в преценката на Комисията, произтичаща от одобряването на вноската в капитала от 53,48 милиона евро на основание член 86, параграф 2 ЕО във връзка с член 87, параграф 1 ЕО

По третото правно основание, изведено от явна грешка в преценката на Комисията относно одобряването на прехвърлянето на SNCM с отрицателна цена от 158 милиона евро като мярка, която не представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО

По четвъртото правно основание, изведено от явна грешка в преценката на Комисията в резултат на одобряването на вноската в капитала от 8,75 милиона евро от страна на CGMF като мярка, която не представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО

По отношение на съвпадането във времето

По отношение на равното третиране

По петото правно основание, изведено от явна грешка в преценката на Комисията поради одобряването на мерки в помощ на лицата в размер на 38,5 милиона евро като мерки, които не представляват помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО

По шестото правно основание, изведено от допусната явна грешка в преценката на Комисията, в резултат на одобряването на остатъка за преструктуриране на основание член 87, параграф 3, буква в) ЕО и на насоките

По последиците от явните грешки в преценката на Комисията за законосъобразността на обжалваното решение

По съдебните разноски

* Език на производството: френски.