Language of document : ECLI:EU:T:2015:612

Дело T‑82/13

(публикувани откъси)

Panasonic Corp.
и

MT Picture Display Co. Ltd

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Световен пазар на катодни тръби за телевизионни екрани и компютърни монитори — Решение, с което се констатира нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Споразумения и съгласувани практики в областта на цени, подялба на пазари, капацитети и производство — Право на защита — Доказателство за участието в картела — Едно-единствено продължавано нарушение — Насоки относно метода за определяне на глобите от 2006 г. — Пропорционалност — Глоби — Пълен съдебен контрол“

Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 9 септември 2015 г.

1.      Конкуренция — Глоби — Размер — Съдебен контрол — Правомощие за пълен съдебен контрол — Обхват — Предел — Спазване на принципа на недопускане на дискриминация

(членове 101 ДФЕС и 261 ДФЕС)

2.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Определяне на стойността на продажбите — Използване на най-добрите налични данни — Определен в Насоките метод на изчисление — Задължение на Комисията да прилага насоките при спазване на принципите на равно третиране и на защита на оправданите правни очаквания — Принцип на защита на оправданите правни очаквания, който не обвързва по същия начин юрисдикциите на Съюза при упражняването на тяхната компетентност за пълен съдебен контрол

(членове 101 ДФЕС и 261 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 13 и 15 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

1.      Що се отнася до контрола, упражняван от съда на Съюза върху решенията на Комисията в областта на конкуренцията, компетентността за пълен съдебен контрол оправомощава тази юрисдикция да измени обжалвания акт дори при липсата на отмяна, като вземе предвид всички фактически обстоятелства, за да промени например размера на глобата.

При все това упражняването на компетентност за пълен съдебен контрол не може при определянето на размера на глобите да води до дискриминация между предприятията, които са участвали в споразумение, противоречащо на член 101, параграф 1 ДФЕС. В случай че съдът на Съюза желае да се отклони специално по отношение на едно от тези предприятия от метода за изчисление, който Комисията е следвала и той не е поставил под въпрос, е необходимо той да даде обяснения за това в решението.

(вж. т. 155 и 156)

2.      По силата на точка 13 от Насоките при определяне на основния размер на глобата, която следва да се наложи за нарушение на правилата на конкуренцията на основание член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, Комисията използва стойността на продажбите на стоки и услуги, извършени от предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено, в съответния географски район на територията на Европейското икономическо пространство. В тази връзка съгласно точка 15 от Насоките при определяне на стойността на продажбите на предприятие Комисията е длъжна да използва най-добрите налични данни за това предприятие.

Насоките съдържат правила за поведение, указващи практиката, която да се следва, от които Комисията не може да се отклони, без да изложи в конкретния случай съответстващи на принципа на равно третиране причини. Всъщност, като приема подобни правила за поведение и обявява чрез тяхното публикуване, че занапред ще ги прилага към съответните случаи, за които се отнасят, въпросната институция се самоограничава в упражняването на своето право на преценка и не може да се отклони от тези правила под страх от евентуални санкции за нарушение на общи принципи на правото като равното третиране или защитата на оправданите правни очаквания.

При все това, макар Комисията да е длъжна да спазва принципа на защита на оправданите правни очаквания при прилагането на правилата, които сама си е наложила, този принцип не обвързва по същия начин съдилищата на Съюза, тъй като при упражняването на своята компетентност за пълен съдебен контрол те не целят прилагането на конкретен метод на изчисляване на глобите, а във всеки отделен случай преценяват разглежданото от тях положение, вземайки предвид всички отнасящи се до него фактически и правни обстоятелства.

(вж. т. 157, 167 и 168)