РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(трети състав)

26 юни 2013 година

Дело F‑106/11

BM

срещу

Европейска централна банка (ЕЦБ)

„Публична служба — Персонал на ЕЦБ — Дисциплинарно производство — Дисциплинарно наказание — Порицание“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 36.2 от Протокола за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, приложен към Договора за ЕС и към Договора за функционирането на ЕС, с която BM, член на персонала на Европейската централна банка (ЕЦБ), иска, от една страна, отмяна на решението на заместник генералния директор на главна дирекция (ГД) „Човешки ресурси, бюджет и организация“ (наричана по-нататък „ГД „Човешки ресурси“) от 15 април 2011 г., с което му се налага дисциплинарно наказание порицание, и от друга страна, да му се плати сумата от 10 000 EUR като обезщетение за претърпяната неимуществена вреда

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда BM да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от Европейската централна банка.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Дисциплинарен режим — Задължение за разследване преди началото на дисциплинарното производство — Липса

(член 45 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка; член 8.3.2 от Правилата, приложими за персонала на Европейската централна банка; циркулярно административно писмо № 1/2006 на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка)

2.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Възстановяване на неоснователно платени суми — Позоваване на добросъвестност от служител, който не е декларирал надбавки, подобни на получаваните от Съюза семейни надбавки — Недопустимост

(член 21 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка; членове 0.4.3 и 3.3.2 от Правилата, приложими за персонала на Европейската централна банка)

3.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Дисциплинарен режим — Санкция — Принцип на пропорционалност — Понятие — Право на преценка на компетентния орган — Съдебен контрол — Граници

(член 45 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка

1.      Никоя приложима разпоредба, нито от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка или от Правилата, приложими за нейния персонал, нито от циркулярното административно писмо на Изпълнителния съвет на Банката относно вътрешните административни разследвания, не предвижда провеждането на административно разследване по смисъла на посоченото циркулярно писмо преди началото на дисциплинарното производство.

(вж. точка 31)

2.      Член на персонала на Европейската централна банка, който не е изпълнил служебните си задължения, като е пропуснал да декларира пред нея, че получава надбавки, подобни на семейните надбавки, изплащани от Банката, не може да се позове на добросъвестност, за да не му бъде наложено дисциплинарно наказание. Във всички случаи се предполага, че служител, който проявява обичайната дължима грижа, познава правилата, уреждащи неговото възнаграждение.

(вж. точки 45 и 63)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 1 февруари 1996 г., Chabert/Комисия, T‑122/95, точка 32; 1 април 2004 г., Gussetti/Комисия, T‑312/02, точка 106

3.      Що се отнася до служителите на Европейската централна банка, прилагането на принципа на пропорционалност в дисциплинарната материя има два аспекта. От една страна, изборът на подходящото наказание се извършва от компетентния орган, когато фактите, за които е упрекван служителят, са доказани, и съдът на Съюза би осъдил този избор само в случаите, в които наложеното наказание е несъразмерно на фактите, за които е обвинен служителят. От друга страна, определянето на наказанието се основава на цялостна оценка от страна на посочения орган на всички конкретни факти и обстоятелства във всеки отделен случай, тъй като в Условията за работа на Европейската централна банка по отношение на членовете на нейния персонал не се предвижда точно определено съотношение между посочените в тях дисциплинарни наказания и различните видове нарушения, допуснати от служителите, и не се уточнява в каква степен наличието на отегчаващи или смекчаващи обстоятелства трябва да се прилага при избора на наказание. Вследствие на това съдебният орган на Съюза е компетентен да обсъжда всички фактически и правни въпроси, които са от значение за отнесения пред него спор, което в случай на дисциплинарно наказание означава, че той по-конкретно има правомощието да преценява пропорционалността между нарушението и наказанието. Следователно въз основа на тези принципи контролът от съда на Съюза се ограничава до преценката на това дали наложеното наказание не е несъразмерно от гледна точка на повдигнатите обвинения срещу члена на персонала и дали Банката е съобразила по подходящ начин отегчаващите и смекчаващите обстоятелства.

(вж. точки 51 и 52)

Позоваване на:

Общ съд — 15 май 2012 г., Nijs/Сметна палата, T‑184/11 P, точка 85