РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми разширен състав)

21 декември 2022 година(*)

„Дъмпинг — Внос на някои поливинилови алкохоли с произход от Китай — Окончателни антидъмпингови мита — Освобождаване на вносa за специфична употреба — Жалба за отмяна — Отделимост — Подзаконов акт, който включва мерки за изпълнение — Пряко засягане — Акт, подлежащ на обжалване — Допустимост — Член 9, параграф 5, първа алинея от Регламент (ЕС) 2016/1036 — Мито, налагано на недискриминационна основа — Равно третиране“

По дело T‑746/20

Grünig KG, установено в Бад Кисинген (Германия), представлявано от Y. Melin и I. Fressynet, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от K. Blanck, G. Luengo и M. Gustafsson,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав),

състоящ се по време на разискванията от: R. da Silva Passos, председател, V. Valančius, I. Reine, L. Truchot (докладчик) и M. Sampol Pucurull, съдии,

секретар: H. Eriksson, администратор,

като взе предвид изложеното в писмената фаза на производството,

след съдебното заседание от 9 юни 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят Grünig KG иска отмяна на член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1336 на Комисията от 25 септември 2020 година за налагане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на някои поливинилови алкохоли с произход от Китайската народна република (ОВ L 315, 2020 г., стр. 1).

I.      Обстоятелствата по спора

2        На 25 септември 2020 г. Европейската комисия приема Регламент за изпълнение 2020/1336.

3        С член 1, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2020/1336 Комисията налага антидъмпинговите мита, посочени в точка 1 по-горе.

4        С член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336 Комисията въвежда освобождаване от налагането на тези мита (наричано по-нататък „разглежданото освобождаване“). Тази разпоредба предвижда следното:

„Продуктите, описани в параграф 1, се освобождават от окончателното антидъмпингово мито, ако са внесени за производството на сухи лепила, които се произвеждат и продават под формата на прах за сектора на производството на картон. Тези продукти се поставят под режима на специфична употреба, посочен в член 254 от Регламент (ЕС) № 952/2013, за да се докаже, че те се внасят изключително за посочената по-горе употреба“.

5        В точка 6.3.4., озаглавена „Производители на лепила“, от частта от Регламент за изпълнение 2020/1336, посветена на интереса на Европейския съюз, Комисията излага мотивите, поради които е решила да освободи вноса на някои поливинилови алкохоли (наричани по-нататък „PVA“) от окончателните антидъмпингови мита, наложени с посочения регламент. Това освобождаване, което се прилага за производителите на сухи лепила, има за цел да защити техните интереси от отрицателните последици, които налагането на такива мита може да има върху тяхното положение.

6        Жалбоподателят е дружество, установено в Германия, което внася PVA и произвежда течно лепило от PVA.

II.    Искания на страните

7        Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

8        Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

III. От правна страна

9        Тъй като Комисията повдига няколко възражения за недопустимост, следва да се разгледа допустимостта на жалбата.

А.      По допустимостта

10      За да заключи, че жалбата е недопустима, най-напред Комисията твърди, първо, че член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336 не може да бъде отделен от останалата част на регламента, второ, че Регламентът включва мерки за изпълнение и трето, че той не засяга жалбоподателя нито пряко, нито лично.

11      По-нататък Комисията твърди, че жалбоподателят не може да се позовава на правото на ефективни правни средства за защита, за да докаже процесуалната си легитимация.

12      Накрая Комисията изтъква, че ако Общият съд постанови, че жалбоподателят е пряко засегнат от член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336, въпросната разпоредба не е обжалваем акт.

13      Жалбоподателят поддържа, че жалбата му е допустима.

1.      Относно възможността за отделяне на член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336

14      Видно от постоянната практика на Съда, частичната отмяна на акт на Съюза е възможна само ако елементите, чиято отмяна се иска, могат да бъдат отделени от останалата част на акта. В това отношение Съдът нееднократно е постановявал, че посоченото условие не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта би довела до изменение на неговата същност (вж. решение от 9 ноември 2017 г., SolarWorld/Съвет, C‑204/16 P, EU:C:2017:838, т. 36 и цитираната съдебна практика).

15      Освен това проверката на възможността за отделяне на елементи от акт на Съюза предполага да бъде разгледан техният обхват, за да се прецени дали отмяната на тези елементи би изменила духа и същността на акта (вж. решение от 9 ноември 2017 г., SolarWorld/Съвет, C‑204/16 P, EU:C:2017:838, т. 37 и цитираната съдебна практика).

16      В случая жалбоподателят иска отмяната само на член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336 (вж. т. 7 по-горе), който въвежда разглежданото освобождаване.

17      Такова освобождаване, доколкото предвижда изключение от правило за налагане на антидъмпингови мита, по принцип може да се отдели от регламента, с който се установява това правило.

18      В решение от 9 ноември 2017 г., SolarWorld/Съвет (C‑204/16 P, EU:C:2017:838, т. 44—53), на което се позовава Комисията, Съдът посочва признаци, позволяващи да се определи в кои случаи освобождаването от антидъмпингови мита не е отделимо от регламента, с който се налагат тези мита.

19      Делото, по което е постановено решение от 9 ноември 2017 г., SolarWorld/Съвет (C‑204/16 P, EU:C:2017:838), се отнася до Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013 на Съвета от 2 декември 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република (ОВ L 325, 2013 г., стр. 1).

20      Съдът постановява, че член 3, параграф 1 от Регламент № 1238/2013 — предвиждащ, че вносът на някои продукти, фактурирани от дружества, чиито гаранции са приети от Комисията, е освободен от антидъмпинговите мита, наложени с член 1 от този регламент — не е отделим от останалите разпоредби на Регламента, и по-специално от тези, които предвиждат налагането на посочените мита (решение от 9 ноември 2017 г., SolarWorld/Съвет, C‑204/16 P, EU:C:2017:838, т. 55).

21      Съдът приема, че макар налагането на митата формално да изглежда като правило, а освобождаването от митата вследствие на поемането на гаранция — като изключение, в действителност двете разглеждани разпоредби представляват алтернативни и допълващи се мерки, насочени към постигането на една и съща цел (решение от 9 ноември 2017 г., SolarWorld/Съвет, C‑204/16 P, EU:C:2017:838, т. 44—53).

22      За да стигне до това заключение, Съдът се основава на съвкупност от признаци. На първо място, той установява, че целите, преследвани както с мярката за налагане на мита, така и с мярката за освобождаване, са идентични. Така както с налагането на мита, така и с приемането на гаранции в случая се цели отстраняване на вредоносните последици за промишлеността на Съюза от дъмпинга при вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (решение от 9 ноември 2017 г., SolarWorld/Съвет, C‑204/16 P, EU:C:2017:838, т. 44—48). На второ място, Съдът отбелязва, че двете разглеждани разпоредби взаимно се допълват. В това отношение той се позовава на произтичащите от тях икономически последици (решение от 9 ноември 2017 г., SolarWorld/Съвет, C‑204/16 P, EU:C:2017:838, т. 49—51). Накрая, на трето място, Съдът констатира, че освобождаването няма изключителен характер. В това отношение той посочва, че освобождаването се прилага за 70 % от вноса на съответните стоки (решение от 9 ноември 2017 г., SolarWorld/Съвет, C‑204/16 P, EU:C:2017:838, т. 52 и 53).

23      Следователно разрешението, възприето от Съда по делото, по което е постановено решение от 9 ноември 2017 г., SolarWorld/Съвет (C‑204/16 P, EU:C:2017:838), се основава на съвкупност от признаци, характеризиращи конкретно положение, при което това, което на пръв поглед би могло да изглежда като просто освобождаване и следователно като изключение от дадено правило, в действителност представлява неразделна и следователно неотделима част от оспорената мярка.

24      Следователно за целите на произнасянето по отделимостта на разглежданото освобождаване е необходимо да се определи дали в случая са налице признаци от такова естество.

25      На първо място, следва да се припомни, че с налагането на антидъмпингови мита като предвиденото в случая в член 1, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2020/1336 се цели отстраняване на вредоносните последици за промишлеността на Съюза от твърдения дъмпинг (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., SolarWorld/Съвет, C‑204/16 P, EU:C:2017:838, т. 46).

26      Член 21, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21, наричан по-нататък „основният регламент“), обаче позволява на Комисията, за да защити по-специално интереса на купувачите на съответния продукт, да не приема антидъмпингови мерки дори когато са установени дъмпинг и вреда.

27      В случая, както е видно от съображение 625 от Регламент за изпълнение 2020/1336, разглежданото освобождаване, прието в изпълнение на член 21 от основния регламент, има за цел да защити интересите на някои купувачи на PVA — а именно производителите на сухи лепила — от отрицателните последици за положението им, до които би могло да доведе облагането с антидъмпинговите мита.

28      Следователно целта на разглежданото освобождаване е различна от целта, преследвана с член 1, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2020/1336, посочена в точка 25 по-горе, докато в делото, по което е постановено решение от 9 ноември 2017 г., SolarWorld/Съвет (C‑204/16 P, EU:C:2017:838), облагането с антидъмпингови мита и освобождаването от тях преследват една и съща цел (вж. т. 22 по-горе).

29      На второ място, в делото, по което е постановено решение от 9 ноември 2017 г., SolarWorld/Съвет (C‑204/16 P, EU:C:2017:838), Съветът на Европейския съюз, автор на обжалвания регламент, е въвел мерки за търговска защита, формиращи едно цяло, или „пакет“, съставен от две отделни и допълващи се мерки, едната от които е облагането с антидъмпингови мита, а другата — освобождаването от тези антидъмпингови мита за дружествата, чиито гаранции Комисията е приела (решение от 9 ноември 2017 г., SolarWorld/Съвет, C‑204/16 P, EU:C:2017:838, т. 44).

30      Обратно, в случая разглежданото освобождаване не допълва облагането с антидъмпинговите мита, а има акцесорен характер по отношение на това облагане.

31      Акцесорният характер на разглежданото освобождаване по отношение на облагането с антидъмпинговите мита е виден от мястото, което заемат съображенията, посветени на разглежданото освобождаване, в мотивите на Регламент за изпълнение 2020/1336. Посочените съображения се съдържат в единствената част от Регламент за изпълнение 2020/1336, посветена на интереса на производителите на лепила и на отрицателните последици, които те биха понесли в резултат на налагането на антидъмпинговите мита. Следователно обосновката на разглежданото освобождаване е ограничена от Комисията само до частта от Регламент за изпълнение 2020/1336, която му е посветена, което е признак за акцесорния характер, който Комисията му придава.

32      На трето място, в съображение 628 от Регламент за изпълнение 2020/1336 разглежданото освобождаване е описано като предоставено „по изключение“, тъй като неговият режим е „строго ограничен до сухите лепила [без да обхваща] при никакви обстоятелства други продукти (например течни лепила), произведени от производители на лепила“.

33      В това отношение, като проучва в съображение 627 от Регламент за изпълнение 2020/1336 последиците от разглежданото освобождаване, ако то бъде приложено, самата Комисия отбелязва, че пазарният дял на лепилата представлява 17 % от потреблението в Съюза и че единственият производител на сухи лепила, който е изразил интерес, представлява едва 4 % от този дял.

34      Обратно, освобождаването в делото, по което е постановено решение от 9 ноември 2017 г., SolarWorld/Съвет (C‑204/16 P, EU:C:2017:838), доколкото се прилага за 70 % от вноса на съответните стоки (вж. т. 22 по-горе), няма изключителен характер.

35      От съображенията, изложени в точки 25—34 по-горе, следва, че нито един от признаците, посочени от Съда в делото, по което е постановено решение от 9 ноември 2017 г., SolarWorld/Съвет (C‑204/16 P, EU:C:2017:838), и споменати в точка 22 по-горе, не е налице в случая.

36      Освен това нито едно друго доказателство, произтичащо от материалите по делото, не позволява да се заключи, че разглежданото освобождаване не е изключение от правилото, предвиждащо налагането на антидъмпингови мита, а алтернативна и допълваща мярка по отношение на това правило, насочена към постигането на една и съща цел (вж. т. 21 по-горе).

37      Следователно разглежданото освобождаване е отделимо от правилото, предвиждащо налагането на антидъмпингови мита.

38      Следва да се добави, че член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336 не се ограничава само до посочване в първото си изречение на разглежданото освобождаване. Второто изречение от този текст (вж. т. 4 по-горе) предвижда, че в случай на освобождаване PVA се поставят под режима на специфична употреба, посочен в член 254 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1), за да се докаже, че те се внасят изключително за посочената в точка 4 по-горе употреба.

39      Единствената цел на последната разпоредба е да посочи митническия режим, под който се поставя вносът на PVA, ползващ се от разглежданото освобождаване.

40      След като разглежданото освобождаване, чийто принцип е залегнал в член 1, параграф 4, първо изречение от Регламент за изпълнение 2020/1336, е отделимо от останалата част на посочения регламент, правилото, свеждащо се до посочване на митническия режим, приложим за продуктите, които се ползват от това освобождаване, закрепено във второто изречение на същия член, заимства своята отделимост от това освобождаване.

41      Следователно, с оглед на заключението в точка 37 по-горе, член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336 в своята цялост е отделим от останалите разпоредби на този регламент.

42      Предвид изложените по-горе съображения другите изтъкнати от Комисията доводи, а именно, първо, съвместното съществуване на налагането на антидъмпинговите мита и на разглежданото освобождаване в един и същ член от Регламент за изпълнение 2020/1336, второ, рядкото прибягване към освобождаване като разглежданото освобождаване, трето, подробната мотивация, свързана с разглежданото освобождаване, четвърто, броят изпратени от икономическите оператори забележки при разглеждането на това освобождаване, пето, значимите икономически последици, които отмяната на това освобождаване би имала за Cordial, производителят на сухи лепила, чието положение е взето предвид от Комисията в Регламент за изпълнение 2020/1336, както и за неговите клиенти, и шесто, настояването на Комисията да приеме този акт въпреки нежеланието на някои държави членки не могат да поставят под въпрос отделимостта на член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336.

43      Следователно повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост трябва да се отхвърли.

2.      Относно условията за допустимост, предвидени в член 263, четвърта алинея ДФЕС

44      Следва да се припомни, че член 263, четвърта алинея ДФЕС предвижда две хипотези, при които физическо или юридическо лице има процесуална легитимация да обжалва акт, на който то не е адресат. От една страна, такава жалба може да се подаде, при условие че актът засяга лицето пряко и лично. От друга страна, такова лице може да подаде жалба срещу подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, ако актът го засяга пряко (решения от 19 декември 2013 г., Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, EU:C:2013:852, т. 19, и от 18 октомври 2018 г., Internacional de Productos Metálicos/Комисия, C‑145/17 P, EU:C:2018:839, т. 32).

45      Условията за допустимост, предвидени в член 263, четвърта алинея ДФЕС, трябва да бъдат тълкувани с оглед на основното право на ефективна съдебна защита, потвърдено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, без при това да се стига до неприлагане на условията, които са изрично предвидени в Договора за функционирането на ЕС (вж. решение от 3 декември 2020 г., Changmao Biochemical Engineering/Distillerie Bonollo и др. C‑461/18 P, EU:C:2020:979, т. 55 и цитираната съдебна практика).

46      В случая жалбоподателят не е адресат на Регламент за изпълнение 2020/1336. Следователно процесуална легитимация може да му бъде призната само ако попада в една от двете хипотези, посочени в точка 44 по-горе.

47      Допустимостта на настоящата жалба следва да се разгледа с оглед на втората хипотеза, посочена в точка 44 по-горе.

48      Следва да се определи, първо, дали Регламент за изпълнение 2020/1336 е подзаконов акт, второ, дали включва мерки за изпълнение и трето, дали засяга пряко положението на жалбоподателя.

а)      Относно наличието на подзаконов акт

49      Съгласно съдебната практика подзаконовите актове са актовете с общо приложение, с изключение на законодателните актове (решение от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 61, и определение от 28 октомври 2020 г., Sarantos и др./Парламент и Съвет, C‑84/20 P, непубликувано, EU:C:2020:871, т. 29).

50      На първо място, следва да се определи дали член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336 има общо приложение, и на второ място, дали посоченият регламент не е законодателен акт.

51      Първо, от текста на член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336 следва, че той има общо приложение, тъй като се прилага към обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категория лица, посочени общо и абстрактно (вж. т. 4 по-горе).

52      Общото приложение на член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336 се потвърждава от мотивите на посочения регламент, съображение 630 от който гласи следното:

„В това отношение Комисията поясни, че [разглежданото] освобождаване […] не е специфично за [Cordial], а се прилага за всички производители на сухи лепила по недискриминационен начин […]“.

53      Второ, както следва от съображения 672 и 673 от Регламент за изпълнение 2020/1336, посоченият регламент е приет от Комисията, след като тя е представила проекта на разглеждания регламент пред апелативния комитет при условията, предвидени в член 5, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 2011 г., стр. 13).

54      От съображенията, изложени в точки 49—53 по-горе, следва, че Регламент за изпълнение 2020/1336 не е законодателен акт, тъй като не е приет нито по обикновената законодателна процедура, нито по специална законодателна процедура съгласно член 289, параграфи 1 и 2 ДФЕС (вж. в този смисъл определения от 5 февруари 2013 г., BSI/Съвет, T‑551/11, непубликувано, EU:T:2013:60, т. 43, и от 14 септември 2021 г., Far Polymers и др./Комисия, T‑722/20, непубликувано, EU:T:2021:598, т. 55).

55      Тъй като двете условия, посочени в точки 49 и 50 по-горе, са изпълнени, следва да се заключи, че Регламент за изпълнение 2020/1336, в член 1, параграф 4 от който се предвижда разглежданото освобождаване, има характер на подзаконов акт. Впрочем, Комисията не оспорва тази квалификация. Следователно трябва да се провери дали това освобождаване включва мерки за изпълнение.

б)      Относно липсата на мерки за изпълнение

56      Изразът „които не включват мерки за изпълнение“ по смисъла на член 263, четвърта алинея, трета част от изречението ДФЕС следва да се тълкува с оглед на целта на тази разпоредба, която, видно от историята на приемането на посочената разпоредба, е да се избегне положение, при което частноправен субект е принуден да наруши правото, за да получи достъп до съд. Когато обаче подзаконов акт има преки последици за правното положение на физическо или юридическо лице, без да са необходими мерки за изпълнение, има опасност това лице да бъде лишено от ефективна съдебна защита, ако не разполага с възможност за обжалване пред съда на Съюза, за да оспори законосъобразността на този подзаконов акт. Всъщност, когато липсват мерки за изпълнение, физическо или юридическо лице, дори да е засегнато пряко от въпросния акт, ще бъде в състояние да поиска този акт да бъде подложен на съдебен контрол, едва след като е нарушило разпоредбите на този акт, като в хода на образуваното срещу него производство пред националните юрисдикции се позове на незаконосъобразността на тези разпоредби (решения от 19 декември 2013 г., Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, EU:C:2013:852, т. 27, и от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, наричано по-нататък „решение Montessori“, EU:C:2018:873, т. 58).

57      Когато обаче подзаконов акт включва мерки за изпълнение, съдебният контрол за спазването на правния ред на Съюза се осигурява независимо от това дали посочените мерки са приети от Съюза или от държавите членки. Физическите и юридическите лица, които поради посочените в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия за допустимост не могат да обжалват пряко подзаконов акт на Съюза пред съда на Съюза, са защитени срещу прилагането на такъв акт спрямо тях чрез възможността да оспорват включените в него мерки за изпълнение (решения от 19 декември 2013 г., Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, EU:C:2013:852, т. 28, и от 6 ноември 2018 г., Montessori, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 59).

58      В областта на антидъмпинговите мита установената с Регламент № 952/2013 митническа система предвижда, че събирането на митата, определени в регламент като Регламент за изпълнение 2020/1336, се извършва въз основа на приети от националните органи мерки, които трябва да бъдат квалифицирани като „мерки за изпълнение“ (вж. в този смисъл решения от 18 октомври 2018 г., Internacional de Productos Metálicos/Комисия, C‑145/17 P, EU:C:2018:839, т. 59 и 60, от 19 септември 2019 г., Trace Sport, C‑251/18, EU:C:2019:766, т. 31, и определение от 5 февруари 2013 г., BSI/Съвет, T‑551/11, непубликувано, EU:T:2013:60, т. 45—53).

59      За да се прецени обаче дали подзаконов акт включва мерки за изпълнение, трябва да се вземе предвид единствено предметът на жалбата (решения от 19 декември 2013 г., Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, EU:C:2013:852, т. 31, и от 6 ноември 2018 г., Montessori, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 61). Освен това, когато жалбоподател иска само частична отмяна на акт, ако са налице условията за това, трябва да се вземат предвид единствено мерките за изпълнение, които тази част от акта евентуално включва (решение от 18 октомври 2018 г., Internacional de Productos Metálicos/Комисия, C‑145/17 P, EU:C:2018:839, т. 53).

60      Жалбоподателят обаче оспорва само член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336.

61      Следователно, противно на поддържаното от Комисията, за да се определи дали в случая са налице мерки за изпълнение, не е необходимо да се вземат предвид мерките за изпълнение, които по силата на цитираната в точка 58 по-горе съдебна практика задължително включва член 1, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2020/1336, който предвижда налагането на антидъмпингови мита (вж. т. 3 по-горе).

62      Освен това за да се прецени също дали подзаконов акт включва мерки за изпълнение, следва да се разгледа положението на лицето, което се позовава на правото на обжалване съгласно член 263, четвърта алинея, трета част от изречението ДФЕС. Следователно няма значение дали съответният акт включва мерки за изпълнение по отношение на други правни субекти (решения от 19 декември 2013 г., Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, EU:C:2013:852, т. 30, и от 6 ноември 2018 г., Montessori, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 61).

63      Безспорно е обаче, че жалбоподателят, който внася PVA единствено с цел производството на течно лепило, не може да се ползва от разглежданото освобождаване.

64      Следователно, дори да се предположи, че режимът на специфична употреба, посочен в член 254 от Регламент № 952/2013, на който член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336 се позовава във второто си изречение (вж. т. 4 по-горе), включва приемането на мерки за изпълнение от националните органи, тези мерки не биха могли да се приложат към жалбоподателя.

65      В този смисъл е ирелевантен доводът на Комисията, че първо, Cordial и останалите ползващи се от разглежданото освобождаване трябва да получат разрешение от митническите органи по силата на Регламент № 952/2013, за да могат да се възползват от това освобождаване, и второ, такова освобождаване е мярка за изпълнение на член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336.

66      Несъмнено, жалбоподателят би могъл да поиска да се ползва от разглежданото освобождаване, за да получи отказ от съответните митнически органи, който той би могъл да оспори.

67      Отхвърлянето на претенции, предявени от жалбоподател пред националните органи, не би могло да се разглежда като мярка за изпълнение на акт на Съюза, когато може да се заключи, че би било изкуствено да се иска от посочения жалбоподател да предяви такива претенции (вж. в този смисъл решение от 6 ноември 2018 г., Montessori, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 66 и 67).

68      След като обаче в случая жалбоподателят не отговаря на предвидените в Регламент за изпълнение 2020/1336 условия да ползва разглежданото освобождаване, би било изкуствено да се иска от него да предяви пред съответните митнически органи претенции да ползва това освобождаване с цел да може впоследствие да оспори пред национална юрисдикция акта, с който тези му претенции се отхвърлят, и да я накара да отправи запитване до Съда за валидността на член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336 (вж. в този смисъл решения от 6 ноември 2018 г., Montessori, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 65 и 66, и от 28 октомври 2020 г., Associazione GranoSalus/Комисия, C‑313/19 P, непубликувано, EU:C:2020:869, т. 41).

69      От съображенията, изложени в точки 56—68 по-горе, следва, че противно на поддържаното от Комисията, разглежданото освобождаване не включва мерки за изпълнение по отношение на жалбоподателя.

70      При липсата на мерки за изпълнение следва да се разгледа условието за пряко засягане.

в)      Относно прякото засягане

71      Съгласно установената практика на Съда предвиденото в член 263, четвърта алинея ДФЕС условие дадено физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от решението — предмет на обжалване, изисква кумулативно наличие на два критерия, а именно оспорената мярка, от една страна, пряко да поражда последици за правното положение на частноправния субект и от друга страна, да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (решения от 5 май 1998 г., Dreyfus/Комисия, C‑386/96 P, ЕU:C:1998:193, т. 43, от 13 март 2008 г., Комисия/Infront WM, C‑125/06 P, EU:C:2008:159, т. 47, и от 6 ноември 2018 г., Montessori, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 42).

1)      По втория критерий за липсата на право на преценка на адресатите, на които е възложено изпълнението на оспорената мярка

72      Следва да се отбележи, че вторият критерий не е релевантен, тъй като става въпрос за мярка, която, както в настоящия случай, не включва мерки за изпълнение по отношение на жалбоподателя (вж. в този случай решение от 7 юли 2015 г., Federcoopesca и др./Комисия, T‑312/14, EU:T:2015:472, т. 38—40).

73      Във всеки случай член 14, параграф 1 от основния регламент, озаглавен „Общи разпоредби“, гласи следното:

„Временни или окончателни антидъмпингови мита се налагат с регламент и се събират от държавите членки под формата, в определения размер и в съответствие с всички останали критерии, определени в регламента, с който се налагат митата […]“.

74      Така държавите членки, на които е възложено изпълнението на антидъмпинговите регламенти, не разполагат по принцип с никакво право на преценка (вж. в този смисъл решения от 3 декември 2020 г., Changmao Biochemical Engineering/Distillerie Bonollo и др., C‑461/18 P, EU:C:2020:979, т. 59, и от 18 октомври 2016 г., Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет, T‑351/13, непубликувано, EU:T:2016:616, т. 24).

75      В случая, като поставя предоставянето на освобождаването в зависимост само от условието съответните продукти да са внесени за производството на сухи лепила, които се произвеждат и продават под формата на прах за сектора на производството на картон, член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336 не оставя никакво право на преценка на националните митнически органи, на които е възложено неговото изпълнение.

76      Що се отнася до правилото в член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336 относно поставянето на PVA под режима на специфична употреба, посочен в член 254 от Регламент № 952/2013, тази разпоредба, чиято единствена цел е да посочи митническия режим, под който се поставя вносът на PVA, ползващ се от разглежданото освобождаване (вж. т.  39 по-горе), не може по тази причина да постави под въпрос чисто автоматичния характер на това освобождаване. Освен това със самия си текст, който не определя друго условие за прилагането на режима специфична употреба, освен условието за освобождаване, от което се ползва PVA, посочената разпоредба не оставя и право на преценка на националните митнически органи.

77      Следователно вторият от посочените в точка 71 по-горе критерии, който впрочем не е оспорен от нито една от страните, е изпълнен.

2)      По първия критерий, свързан с преките последици за правното положение на жалбоподателя

78      В подкрепа на допустимостта на жалбата жалбоподателят се позовава на положението си на купувач на PVA, който се конкурира с ползващите се от разглежданото освобождаване. Що се отнася до условието за пряко засягане, той иска Общият съд да приложи в случая разрешението, възприето от Съда в областта на държавните помощи в решение от 6 ноември 2018 г., Montessori (C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873). Той посочва, че разглежданото освобождаване го поставя в по-неблагоприятно конкурентно положение спрямо производителите на сухи лепила.

79      В това отношение, от установената съдебна практика следва, че обстоятелството, че акт на Съюза поставя икономически оператор в неблагоприятно конкурентно положение, само по себе си не позволява правното положение на последния да се счита за пряко засегнато от този акт, нито съответно, че актът го е засегнал пряко (вж. в този смисъл решения от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 34, 36 и 37, от 17 септември 2015 г., Confederazione Cooperative Italiane и др./Anicav и др., C‑455/13 P, C‑457/13 P и C‑460/13 P, непубликувано, EU:C:2015:616, т. 47—49, и от 28 февруари 2019 г. Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association, C‑465/16 P, EU:C:2019:155, т. 81).

80      В точка 43 от решение от 6 ноември 2018 г., Montessori (C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873), Съдът обаче е постановил, че решение на Комисията, прието в областта на държавните помощи, което може да постави икономически оператор в неблагоприятно конкурентно положение, тъй като оставя непроменени правните последици от благоприятна за неговите конкуренти национална мярка, може да се счита за пряко засягащо правното положение на този оператор.

81      Както е видно от точки 43 и 52 от решение от 6 ноември 2018 г., Montessori (C‑622/16 P—C‑624/16, EU:C:2018:873), Съдът основава възприетото от него разрешение на констатацията, че правилата за държавните помощи целят защита на конкуренцията и че съответните разпоредби на Договора за функционирането на ЕС пораждат право за конкурента на предприятие, ползващо се от национална мярка, да не понася нарушена вследствие на такава мярка конкуренция.

82      В областта на антидъмпинговите мерки обаче член 21, параграф 1 от основния регламент гласи следното:

„Преценката дали интересът на Съюза налага намеса се основава на отчитане на различните интереси в тяхната цялост, включително на интересите на местната промишленост, купувачите и потребителите. Преценка съгласно настоящия член се прави само когато на всички заинтересовани лица е била предоставена възможност да изложат своите становища съгласно параграф 2. При такова изследване се отделя специално внимание на необходимостта да се елиминират нарушаващите търговията последици от вредоносен дъмпинг и да се възстанови реалната конкуренция. Мерки, определени на основата на установен дъмпинг и вреда от него, може да не се въвеждат, в случаите, когато органите, на основата на цялата получена информация, могат категорично да заключат, че въвеждането на тези мерки не е в интерес на Съюза“.

83      Съгласно тази разпоредба, преди да приемат антидъмпингови мерки, органите на Съюза, и по-специално Комисията, трябва да определят дали интересът на Съюза налага да бъдат приети такива мерки. Така Комисията може да реши да не приема мерки, дори да са установени дъмпинг и вреда, ако това не е в интерес на Съюза.

84      Именно въз основа на тази разпоредба е прието въпросното освобождаване (вж. съображение 551 от Регламент за изпълнение 2020/1336).

85      За да се определи интересът на Съюза, член 21, параграф 1, трето изречение от основния регламент уточнява, че „се отделя специално внимание на необходимостта да се елиминират нарушаващите търговията последици от вредоносен дъмпинг и да се възстанови реалната конкуренция“.

86      От това изречение следва, че за тази цел интересът на производителите от промишлеността на Съюза от възстановяване на конкурентното им положение, засегнато от увреждащи дъмпингови практики, се взема предвид приоритетно.

87      Съгласно член 21, параграф 1, първо изречение от основния регламент обаче, за да прецени дали интересът на Съюза налага да се приемат антидъмпингови мерки, Комисията следва да отчете различните интереси в тяхната цялост, така че интересите на производителите не са единствените, които тя трябва да вземе предвид.

88      Така тази разпоредба уточнява, че различните интереси включват интересите на купувачите на съответния продукт.

89      Следователно не може да се заключи, че доколкото член 21, параграф 1, трето изречение от основния регламент се отнася само до конкурентното положение на производителите от промишлеността на Съюза, отчитането — с оглед на интереса на Съюза — на интересите на купувачите на съответната стока да не бъде засегнато конкурентното им положение в хипотеза като посочената в точка 87 по-горе е изключено.

90      Обратно, интересите на определени купувачи на съответната стока да запазят конкурентното си положение от последиците на евентуално нарушаване на конкуренцията, въведено с такова освобождаване, са обхванати от интереса на Съюза по смисъла на член 21, параграф 1 от основния регламент.

91      Връзката между интересите на купувачите на съответната стока да запазят конкурентното си положение и интереса на Съюза произтича, освен от посочването на техните интереси, направено в член 21, параграф 1 от основния регламент, и от констатацията, че този регламент определя обща цел за запазване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, която не се свежда до конкурентното положение на производителите от Съюза.

92      В това отношение следва да се отбележи, че в член 21, параграф 1, трето изречение от основния регламент се посочва реалната конкуренция, а не само конкурентното положение на производителите от промишлеността на Съюза и техните специфични интереси.

93      Освен това в член 9, параграф 4, втора алинея от основния регламент е предвидено, че размерът на окончателните антидъмпингови мита не само не трябва да надвишава дъмпинговия марж, но и не трябва да надвишава вредата за промишлеността на Съюза.

94      Така, от една страна, на производителите от промишлеността на Съюза не се предоставя никакво конкурентно предимство пред износителите от трети страни, провеждащи дъмпинг, а от друга страна, размерът на антидъмпинговите мита не надхвърля строго необходимото, като по този начин се запазват интересите на икономическите оператори надолу по веригата, и по-специално на купувачите на съответната стока.

95      От това следва, че основният регламент има за цел не само да възстанови конкурентното положение на производителите от промишлеността на Съюза, но и да запази реална конкуренция в рамките на вътрешния пазар.

96      Следователно съществува право на купувачите на съответната стока да не понасят нарушаване на конкуренцията, причинено от акт, приет от Комисията в изпълнение на основния регламент, по същия начин, по който е налице право на конкурент на предприятие, получател на държавна помощ, да не понася нарушена от такава помощ конкуренция.

97      Предвид съществуването на това право, акт на Комисията, който може да го засегне, поражда последици за правното положение на носителя на това право и следователно го засяга пряко.

98      От гледна точка на условието за пряко засягане, предвидено в член 263, четвърта алинея ДФЕС, жалбоподателят се намира в положение, сходно с това на жалбоподателите по делото, по което е постановено решение от 6 ноември 2018 г., Montessori (C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873).

99      Цитираната в точка 79 по-горе практика на Съда, която препятства възможността икономически оператор, поставен в неблагоприятно конкурентно положение вследствие на приемането на акт на Съюза, да се счита за пряко засегнат от този акт, обаче допуска условието за пряко засягане да бъде изпълнено.

100    Несъмнено, жалбоподателят твърди, също както жалбоподателите по делата, посочени в точка 79 по-горе, че Комисията е приела мярка, която поради различното третиране, което поражда, би могла да засегне конкурентното му положение.

101    За разлика обаче от фактите, разглеждани в посочените в точка 79 по-горе дела, интересите на жалбоподателя, включително запазването на конкурентното му положение, са взети предвид съгласно основния регламент, въз основа на който е прието разглежданото освобождаване.

102    Обратно, в случаите, описани в точка 79 по-горе, интересите на жалбоподателите не са защитени поради правния режим, който предоставя предимство на техните конкуренти, тъй като те не попадат в обхвата на този режим.

103    Така в решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия (C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 1—3 и 34), се припомня, че захарта, предлагана на пазара на Съюза, включва, от една страна, захарта, получена при преработка на захарно цвекло, произведено в Съюза, и от друга страна, захарта, получена при рафиниране на сурова захар от захарна тръстика, като в двата случая химическият състав на крайния продукт е един и същ. Целта на разглежданите разпоредби е да се увеличи предлагането на захар на пазара на Съюза, което е недостатъчно. Някои от тях предоставят предимство на производителите от Съюза, позволявайки им да произвеждат и да пуснат на пазара ограничено количество захар и изоглюкоза в превишение на националната производствена квота. Жалбоподателите, които не са производители на захар и изоглюкоза, а предприятия за рафиниране на вносна захар от захарна тръстика, не попадат в обхвата на разглеждания правен режим.

104    По подобен начин по делото, по което е постановено решение от 17 септември 2015 г., Confederazione Cooperative Italiane и др./Anicav и др. (C‑455/13 P, C‑457/13 P и C‑460/13 P, непубликувано, EU:C:2015:616, т. 2—9, 32 и 48), разглежданите разпоредби предоставят предимство на организациите на производители в сектора на плодовете и зеленчуците. Жалбоподателите, които са промишлени преработватели на плодове и зеленчуци, а не производители на тези храни, твърдят наличието на дискриминация между тях и организациите на производители, които се ангажират с дейности по преработка. Те обаче не попадат в обхвата на разглеждания правен режим.

105    Накрая, в делото, по което е постановено решение от 28 февруари 2019 г., Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association (C‑465/16 P, EU:C:2019:155, т. 73, 74 и 79—81), предмет на оспорените мерки е налагането на антидъмпингово мито върху вноса на биоетанол с произход от Съединените щати. Жалбоподателят е американски производител на биоетанол. Той не изнася своя продукт за Съюза, а го продава на търговци/извършващи смесване предприятия. Последните изнасят закупения от тях биоетанол, по-специално от жалбоподателя, като за този продукт се прилага антидъмпингово мито. Разпоредбите, въз основа на които са приети оспорените мерки, са тези на член 9, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51) (понастоящем член 9, параграф 5 от основния регламент). Тези разпоредби обаче предвиждат, че антидъмпингово мито се налага „върху вноса“ на продукти, които влизат на територията на Съюза. Така тези разпоредби, както и целият правен режим, установен с основния регламент, и по-специално член 21, параграф 1 от него, не се прилагат по отношение на производителите от трети страни като такива, а само за тези от тях, които изнасят продуктите си за Съюза.

106    В делото, по което е постановено решение от 6 ноември 2018 г., Montessori (C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873), както жалбоподателят, така и неговите конкуренти обаче попадат в обхвата на правото относно държавните помощи, тъй като осъществяват дейност в рамките на вътрешния пазар. Освен това по силата на този общ правен режим жалбоподателят има право да запази конкурентното си положение (вж. т. 81 по-горе). Оспорваното решение на Комисията е прието въз основа на посочения режим и разрешава национална мярка, въвеждаща в рамките на този режим различно третиране, което може да е в основата на неблагоприятно конкурентно положение за жалбоподателя.

107    Такъв е и настоящият случай.

108    Всъщност, както бе посочено по-горе, член 21, параграф 1 от основния регламент предвижда, че преценката дали интересът на Съюза налага да се приложат антидъмпингови мита се основава на отчитане на различните интереси в тяхната цялост, и по-специално на интересите на купувачите на съответната стока.

109    Член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336 е приет именно в изпълнение на член 21, параграф 1 от основния регламент, който се отнася до купувачите на съответната стока, т.е. в настоящия случай по-специално до всички производители на лепила (вж. т. 27 по-горе).

110    Така производителите на течни лепила, както и техните конкуренти, а именно производителите на сухи лепила, попадат в обхвата на основния регламент и освен това техните интереси се вземат предвид при прилагането на този регламент.

111    Следователно трябва да се заключи, че цитираната в точка 79 по-горе практика на Съда допуска извода, че разглежданото освобождаване поражда правни последици за положението на производителите на течни лепила, тъй като поради това освобождаване те могат да бъдат поставени в неблагоприятно конкурентно положение.

112    Освен това е вярно, че в областта на държавните помощи конкурентите на получателите по национална мярка, която освобождава последните от финансова тежест, по принцип пряко подлежат на нея, какъвто е случаят по делата, по които е постановено решение от 6 ноември 2018 г., Montessori (C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 6 и 50).

113    В случая обаче жалбоподателят, в качеството си на купувач на PVA, не подлежи пряко на антидъмпинговите мита, които, както следва от член 1, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2020/1336, се налагат върху вноса.

114    Антидъмпинговите мита обаче следва да бъдат прехвърлени, изцяло или частично, на купувачите на съответната стока в рамките на Съюза, в случая потребителите на PVA, и по-специално производителите на течни лепила.

115    Всъщност член 12 от основния регламент предвижда, че Комисията може да възобнови разследването по смисъла на член 6 от посочения регламент, за да провери дали антидъмпинговите мита са оказали въздействие върху цените, когато е видно, че тези мита са довели само до недостатъчно колебание на препродажните цени или на производните от тях продажни цени в Съюза.

116    Освен това Комисията, тъй като счита за необходимо в случая да бъдат освободени от антидъмпингови мита производителите на PVA, предназначени за производството на сухи лепила, приема, че при липсата на такова освобождаване купувачите на PVA, произвеждащи такива лепила, биха понесли изцяло или отчасти допълнителните разходи, формирани от антидъмпинговите мита. Нищо в преписката обаче не позволява да се предположи, че положението на купувачите на PVA, произвеждащи течно лепило, е различно в това отношение.

117    Така, без да следва да се вземе предвид качеството на вносител на PVA, каквото има също жалбоподателят (вж. т. 6 по-горе), е достатъчно да се установи, че в качеството си на купувач на тази стока той следва да понесе, изцяло или отчасти, антидъмпинговите мита, наложени с Регламент за изпълнение 2020/1336.

118    От съображенията, изложени в точки 112—117 по-горе, следва, че липсата на задължение в тежест на жалбоподателя в качеството му на купувач на PVA, който се конкурира с ползващите се от разглежданото освобождаване, да плати сам антидъмпинговите мита, не може да постави под въпрос заключението в точка 111 по-горе.

119    По-нататък трябва да се определи дали в резултат на разглежданото освобождаване жалбоподателят може да бъде поставен в неблагоприятно конкурентно положение.

120    В това отношение в точка 46 от решение от 6 ноември 2018 г., Montessori (C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873), Съдът допълва, че макар съдът на Съюза да не следва на етапа на разглеждане на допустимостта да се произнася окончателно по отношенията на конкуренция между жалбоподател и получатели по национални мерки, по които Комисията се е произнесла с решение в областта на държавните помощи, прякото засягане на такъв жалбоподател не може все пак да бъде установено въз основа само на вероятност от съществуване на отношения на конкуренция.

121    Съдът посочва, че условието за пряко засягане изисква спорният акт да поражда преки последици за правното положение на жалбоподателя, поради което съдът на Съюза е длъжен да провери дали жалбоподателят е изложил надлежно съображенията си защо счита, че решението на Комисията може да го постави в по-неблагоприятно конкурентно положение и следователно да засегне правното му положение (решение от 6 ноември 2018 г., Montessori, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 47).

122    Що се отнася до разглежданите по това дело обстоятелства, Съдът е постановил, че като доказват, че извършват дейност на същия пазар като получателите на разглежданата помощ, жалбоподателите надлежно са обосновали възможността спорното решение да ги постави в по-неблагоприятно конкурентно положение и следователно да засегне пряко правното им положение, и по-специално правото им да не бъдат подложени на нарушена поради разглежданите мерки конкуренция на този пазар (решение от 6 ноември 2018 г., Montessori, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 50).

123    В случая жалбоподателят излага подробно и без това да се оспорва, че работи на същия продуктов и географски пазар като един от икономическите оператори, които се ползват от разглежданото освобождаване. Всъщност той произвежда течно лепило на основата на PVA за сектора на производството на картон в Съюза. Добавя, че течните и сухите лепила са взаимозаменяеми и че разходите, направени от неговите клиенти поради антидъмпинговите мита, могат да ги накарат да се снабдяват по-скоро от производители на сухи лепила.

124    Така жалбоподателят излага причините, поради които разглежданото освобождаване може да го постави в неблагоприятно конкурентно положение.

125    Следователно трябва да се заключи, че в случая са изпълнени първият от критериите, посочени в точка 71 по-горе, както и условието за пряко засягане като цяло.

126    От всички съображения, изложени в точки 49—125 по-горе, следва, че трите условия, предвидени в член 263, четвърта алинея, трета част от изречението ДФЕС и припомнени в точка 44 по-горе, са изпълнени. Не е необходимо следователно да се проверява дали са изпълнени и условията, предвидени в член 263, четвърта алинея, втора част от изречението ДФЕС.

127    Ето защо следва да се разгледа възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията при условията на евентуалност (вж. т. 12 по-горе).

3.      По наличието на обжалваем акт

128    Комисията твърди, че ако Общият съд постанови, че жалбоподателят е пряко засегнат от разглежданото освобождаване, жалбата все пак е недопустима, тъй като член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336 не представлява обжалваем акт, след като не засяга интересите на жалбоподателя, изменяйки съществено правното му положение. Според Комисията евентуалното смекчаване на съдебната практика относно условието за пряко засягане, което би произтекло от прилагането в конкретния случай на разрешението, възприето от Съда в решение от 6 ноември 2018 г., Montessori (C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873), би създало риск от actio popularis и за да се избегне този риск, то би следвало да бъде придружено от доказване от страна на жалбоподателя, що се отнася до условието за обжалваем акт, на наличието на съществено изменение в правното му положение.

129    В самото начало следва да се припомни, че член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336 има за цел да освободи вноса на PVA с произход от Китай от окончателните антидъмпингови мита, наложени с член 1, параграф 1 от посочения регламент, ако PVA се внасят за производството на сухи лепила, които се произвеждат и продават под формата на прах за сектора на производството на картон.

130    Следователно член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336 произвежда правно действие по отношение на трети страни по смисъла на член 263, първа алинея ДФЕС.

131    Съдът обаче е постановил, че актове, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна по смисъла на член 263 ДФЕС, са мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, изменяйки съществено правното му положение (решение от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9).

132    В това отношение цитираната в точка 131 по-горе съдебна практика е развита в рамките на жалби, подадени до съд на Съюза от физически или юридически лица, срещу актове, на които същите са адресати. Когато, както в случая, жалбата за отмяна е подадена от жалбоподател, който не е привилегирована страна, срещу акт, който не е адресиран до него, изискването задължителното правно действие на обжалваната мярка да може да засегне интересите на жалбоподателя, като промени съществено правното му положение, съвпада с условията за допустимост на такава жалба за отмяна, както те са съществували преди влизането в сила на Договора от Лисабон, т.е. условията, които понастоящем са предвидени в член 263, четвърта алинея ДФЕС, с изключение на третата част от изречението на тази алинея (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, EU:C:2011:656, т. 38, и определение от 15 април 2021 г., Validity и Center for Independent Living/Комисия, C‑622/20 P, непубликувано, EU:C:2021:310, т. 39).

133    Така тази съдебна практика не се прилага за физическите или юридическите лица, които не са адресати на обжалвания акт и вече отговарят на условията, предвидени в член 263, четвърта алинея, втора част от изречението ДФЕС, а именно условията за пряко и лично засягане.

134    Също така следва да се приеме, че цитираната в точка 131 по-горе съдебна практика не се прилага за физическите или юридическите лица, които не са адресати на обжалвания акт и вече отговарят на условията, предвидени в член 263, четвърта алинея, трета част от изречението ДФЕС.

135    Всъщност, на първо място, от подготвителните работи за член III-365, параграф 4 от проекта на Договор за създаване на Конституция за Европа, чието съдържание е възприето буквално в член 263, четвърта алинея ДФЕС, следва, че добавянето на третата част от изречението в тази разпоредба има за цел да разшири условията за допустимост на жалбите за отмяна по отношение на физическите и юридическите лица и че единствените актове с общо приложение, за които трябва да се запази ограничителният подход, са законодателните актове (решение от 6 ноември 2018 г., Montessori, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 26).

136    Така целта на член 263, четвърта алинея, трета част от изречението ДФЕС е смекчаване на условията за допустимост на жалбите за отмяна от физически и юридически лица срещу всякакви актове с общо приложение, с изключение на законодателните (решение от 6 ноември 2018 г., Montessori, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 27).

137    Задължението, наложено на жалбоподател, който отговаря на всички условия, предвидени в член 263, четвърта алинея, трета част от изречението ДФЕС, да докаже „съществено“ изменение на правното си положение, за да установи, че е изпълнено условието за наличие на обжалваем акт, би довело до ограничаване на желаното от авторите на Договора за функционирането на ЕС смекчаване на условията за допустимост на жалбите.

138    На второ място, целта, която преследва член 263, четвърта алинея, трета част от изречението ДФЕС, е също така, видно от историята на приемането на тази разпоредба, да се избегне положение, при което частноправен субект е принуден да наруши правото, за да получи достъп до съд (решения от 19 декември 2013 г., Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, ЕU:C:2013:852, т. 27, и от 6 ноември 2018 г., Montessori, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 58).

139    В случая недопустимостта на настоящата жалба, която би се основавала на недоказване от страна на жалбоподателя на съществено изменение на правното му положение, би могла да го накара, ако възнамерява да продължи действията си, да подаде до компетентните митнически органи молба да ползва разглежданото освобождаване. Подобно задължение обаче има изкуствен характер, както бе констатирано в точка 68 по-горе.

140    С оглед на съображенията, изложени в точки 129—139 по-горе, следва да се заключи, че Комисията неоснователно се позовава на липсата на процесуална предпоставка, изведена от това, че член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336 не поражда по отношение на жалбоподателя задължителни правни последици, които могат да засегнат неговите интереси, като изменят съществено правното му положение.

141    Поради това възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията в това отношение, следва да се отхвърли.

142    Следва да се добави, че изтъкнатият от Комисията риск от actio popularis не е установен. Всъщност в настоящото решение констатацията за пряко засягане на жалбоподателя се ограничава до хипотезата, при която освобождаването от антидъмпингови мита въвежда в рамките на правен режим, общ за някои купувачи на съответната стока, различно третиране, което е в основата на неблагоприятно конкурентно положение (вж. т. 110 и 111 по-горе).

143    От всичко гореизложено следва, че настоящата жалба е допустима.

Б.      По същество

144    Следва да се припомни, че с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3), Съветът на Европейския съюз приема решение за сключване на Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. (наричано по-нататък „Споразумението за създаване на СТО“), както и на споразуменията, включени по-специално в приложение 1A към това споразумение, сред които са Общото споразумение за митата и търговията (1994) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 14) и Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията (1994) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112, наричано по-нататък „Антидъмпинговото споразумение“).

145    В случая жалбоподателят, който твърди, че член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336 нарушава член 9, параграф 5, първа алинея от основния регламент, се позовава и на член 9.2, първо изречение от Антидъмпинговото споразумение.

146    Жалбоподателят припомня, че член 9, параграф 5, първа алинея от основния регламент и член 9.2, първо изречение от Антидъмпинговото споразумение предвиждат, че антидъмпинговите мита се налагат на недискриминационна основа. Според него единственото допустимо изключение се отнася до вноса от източниците, за които е приета гаранция.

147    Следователно поради разглежданото освобождаване били наложени дискриминационни антидъмпингови мита в ущърб на производителите на течни лепила, тъй като те подлежат на облагане с тези мита, докато производителите на сухи лепила са освободени от тях.

148    Следователно разглежданото освобождаване нарушавало разпоредбите, посочени в точка 145 по-горе.

149    Освен това жалбоподателят твърди, че само един от китайските износители на PVA може да ползва разглежданото освобождаване, а именно единственият доставчик на Cordial — производителят на сухи лепила, чието положение Комисията е взела предвид в Регламент за изпълнение 2020/1336. Така той твърди, че разглежданото освобождаване е дискриминационно по отношение на всички други китайски износители на PVA.

150    В отговор на посоченото в точки 145—148 по-горе оплакване Комисията твърди, първо, че различното третиране, произтичащо от разглежданото освобождаване, попада извън обхвата на изискването за недопускане на дискриминация, предвидено в член 9, параграф 5, първа алинея от основния регламент, второ, че дори случаят да е такъв, това различно третиране не представлява дискриминация по смисъла на тази разпоредба и трето, че дори да се установи дискриминация, тя би била обективно обоснована от интереса на Съюза съгласно член 21 от основния регламент.

151    Комисията оспорва и наличието на посочената в точка 149 по-горе дискриминация.

152    От съображенията, изложени в точки 144—149 по-горе, следва, че единственото основание на жалбоподателя се състои от две оплаквания, първото от които е свързано с дискриминация между купувачите на PVA в рамките на Съюза, а второто — с дискриминация между китайските износители на PVA.

1.      Относно дискриминацията между купувачите на PVA

153    Член 9, параграф 5 от основния регламент гласи следното:

„На недискриминационна основа и в целесъобразен за всеки случай размер се налага антидъмпингово мито върху вноса на даден продукт от всички източници, за който се установи, че е дъмпингов и причинява вреда, с изключение на вноса от източниците, от които са приети гаранции съгласно настоящия регламент.

[…]“.

154    Комисията твърди, че член 9, параграф 5, първа алинея от основния регламент, и по-специално изразът „на недискриминационна основа“, не е приложим към различно третиране на купувачите на съответната стока, които са установени на територията на члена на СТО, който налага антидъмпинговите мита.

155    В това отношение следва да се отбележи, че жалбоподателят не изтъква нарушение на принципа на равно третиране. Оплакването му във връзка с дискриминацията между купувачите на PVA се свежда до посочване на нарушение на член 9, параграф 5, първа алинея от основния регламент.

156    Всъщност в писмените си изявления жалбоподателят уточнява, че член 9, параграф 5, първа алинея от основния регламент, за разлика от основния принцип на равно третиране, предвижда само едно изключение от налагането на антидъмпингови мита, което се отнася до вноса от източници, за които са приети гаранции. Така според него всяко друго освобождаване непременно би било дискриминационно. Той добавя, че строгото прилагане в тази разпоредба на основния принцип на равно третиране е твърде специфично.

157    Предвид ограничаването на оплакването на жалбоподателя следва да се заключи, че ако, както твърди Комисията, член 9, параграф 5, първа алинея от основния регламент не е приложим към различно третиране на купувачи на съответната стока, посоченото оплакване би било неотносимо, което следователно трябва да се установи.

158    За целите на тълкуването на член 9, параграф 5, първа алинея от основния регламент, и по-специално за определяне на неговия обхват, страните се позовават на член 9.2, първо изречение от Антидъмпинговото споразумение и неговото тълкуване от органите за уреждане на спорове на СТО.

159    Член 9.2, първо изречение от Антидъмпинговото споразумение предвижда:

„Когато антидъмпингово мито се въвежда по отношение на която и да било стока, това мито се събира в съответния размер във всеки отделен случай, на недискриминационна основа, върху целия внос на такива стоки от всички източници, за които е установено, че правят дъмпинг или предизвикват вреда, освен вносът от онези източници, чиито гаранции по цените съгласно условията в това споразумение са приети […]“.

160    Позоваването от страна на жалбоподателя на член 9.2, първо изречение от Антидъмпинговото споразумение трябва да се разбира като целящо тълкуването на член 9, параграф 5, първа алинея от основния регламент в съответствие с тази разпоредба.

а)      Относно вземането предвид на разпоредбите на Споразумението за създаване на СТО, на приложенията към него и на докладите на органите на СТО, участващи в процеса на уреждане на спорове

161    Следва да се определи до каква степен, на първо място, разпоредбите на Споразумението за създаване на СТО, както и на приложенията към него, и на второ място, докладите на органите на СТО, участващи в процеса на уреждане на спорове, могат да бъдат надлежно взети предвид за целите на тълкуването на разпоредби на вторичното право като член 9, параграф 5, първа алинея от основния регламент.

1)      Относно разпоредбите на Споразумението за създаване на СТО и на приложенията към него

162    По отношение на възможното влияние на международно споразумение, по което Съюзът е страна, като Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г., върху тълкуването на дадена разпоредба на вторичното право Съдът е постановил, че предимството на сключените от Съюза международни споразумения пред разпоредбите на вторичното право повелява последните да се тълкуват, доколкото е възможно, в съответствие с тези споразумения (решения от 10 септември 1996 г., Комисия/Германия, C‑61/94, EU:C:1996:313, т. 52, и от 7 юни 2007 г., Řízení Letového Provozu, C‑335/05, EU:C:2007:321, т. 16).

163    Преди да се провери дали в случая е възможно такова съответстващо тълкуване, най-напред следва да се припомни, че разпоредбите на основния регламент, доколкото съответстват на разпоредбите на Антидъмпинговото споразумение, по възможност трябва да се тълкуват в светлината на съответните разпоредби от това споразумение (вж. решение от 14 юли 2021 г., Interpipe Niko Tube и Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant/Комисия, T‑716/19, EU:T:2021:457, т. 98 и цитираната съдебна практика).

164    Тъй като обаче член 9.2, първо изречение от Антидъмпинговото споразумение и член 9, параграф 5 от основния регламент имат почти идентичен текст, разпоредбите на втория съответстват на тези на първото.

165    В това отношение е постановено, че член 9.2, първо изречение от Антидъмпинговото споразумение има същото приложно поле като това на член 9, параграф 5, първа алинея от основния регламент, тъй като забранява дискриминационно третиране при събирането на антидъмпинговите мита, с които е обложен даден продукт, според произхода на съответния внос (вж. по аналогия решение от 17 декември 2008 г., HEG и Graphite India/Съвет, T‑462/04, EU:T:2008:586, т. 39).

166    Следователно член 9, параграф 5, първа алинея от основния регламент трябва да се тълкува, доколкото е възможно, в съответствие с член 9.2, първо изречение от Антидъмпинговото споразумение.

167    Следва да се добави, че възможността за съответстващо тълкуване на разпоредба от вторичното право по отношение на международно споразумение, която е посочена в практиката на Съда, цитирана в точка 162 по-горе, не може да се приложи по отношение на разпоредба, която е ясна и недвусмислена и следователно не изисква никакво тълкуване, както свидетелства изразът „доколкото е възможно“. Всъщност, ако тази съдебна практика се прилага в такъв случай, принципът за съответстващо тълкуване на текстовете от вторичното право на Съюза би послужил за тълкуване на тази разпоредба contra legem, което не може да бъде допуснато (вж. по аналогия решение от 13 юли 2018 г., Confédération nationale du Crédit mutuel/ЕЦБ, Т‑751/16, EU:T:2018:475, т. 34). По същата причина, ако разглежданата разпоредба от вторичното право не е недвусмислена, съответстващото тълкуване не може да се приложи, когато всички възможни тълкувания на тази разпоредба противоречат на нормата от по-висок ранг.

168    Така, когато разглежданата разпоредба от вторичното право, от една страна, е недвусмислена и от друга страна, противоречи на нормата от по-висок ранг, предвидена в международното споразумение, тази разпоредба не подлежи на тълкуване в съответствие с посочената норма.

169    В случая не е изпълнен нито един от тези два критерия.

170    Най-напред, изразът „на недискриминационна основа“, съдържащ се в член 9, параграф 5 от основния регламент, подлежи на различни тълкувания.

171    По-нататък, тъй като е сходен с член 9.2, първо изречение от Антидъмпинговото споразумение, не може да се приеме, че член 9, параграф 5, първа алинея от основния регламент му противоречи.

172    Следователно, за да се определи неговият обхват, изразът „на недискриминационна основа“ в член 9, параграф 5, първа алинея от основния регламент трябва да се тълкува в съответствие с израза „на недискриминационна основа“, съдържащ се в член 9.2, първо изречение от Антидъмпинговото споразумение.

173    Освен това в рамките на предварителното тълкуване на последната разпоредба могат да бъдат взети предвид други релевантни разпоредби, съдържащи се в Споразумението за създаване на СТО и приложенията към него. Всъщност за тълкуването на международен договор трябва да се вземе предвид обикновеното значение, което следва да се дава на термините на договора в техния контекст, и това да се направи с оглед на предмета и целта на договора (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2018 г., Bosphorus Queen Shipping, C‑15/17, EU:C:2018:557, т. 67), както предвижда в областта на тълкуването на международните договори член 31, параграф 1 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 1155, стр. 331), която е част от правния ред на Съюза (решение от 25 февруари 2010 г., Brita, C‑386/08, EU:C:2010:91, т. 42) и се взема предвид от Апелативния орган на СТО (доклад от 20 май 1996 г. относно спора „Съединени щати — Стандарти за бензина по нова и стара формула (WT/DS2/AB/R)“).

2)      Относно докладите на органите на СТО, участващи в процеса на уреждане на спорове

174    Съдът вече е постановил, че принципът на общото международно право за спазване на договорните задължения (pacta sunt servanda), закрепен в член 26 от Виенската конвенция за правото на договорите, изисква за целите на тълкуването и прилагането на Антидъмпинговото споразумение съдът на Съюза да държи сметка за тълкуването на различните разпоредби на това споразумение, прието от органите на СТО, участващи в процеса на уреждане на спорове (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 32 и цитираната съдебна практика).

175    Така Съдът вече се е позовавал на доклади на специална група или на Апелативния орган на СТО в подкрепа на тълкуването си на някои разпоредби от споразуменията от приложението към Споразумението за създаване на СТО (вж. решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 33 и цитираната съдебна практика).

176    Съдът е приел също, че е възможно позоваване на докладите на органите на СТО, участващи в процеса на уреждане на спорове, за тълкуване на правото на Съюза (решения от 10 ноември 2011 г., X и X BV, C‑319/10 и C‑320/10, непубликувано, EU:C:2011:720, т. 46, и от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 34).

177    Общият съд от своя страна е постановил, че няма пречка да се позове на докладите на органите на СТО, участващи в процеса на уреждане на спорове, когато тълкува разпоредбите на основния регламент с оглед на разпоредбите от Антидъмпинговото споразумение (вж. по аналогия решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 103 и цитираната съдебна практика).

178    От съображенията, изложени в точки 174—177 по-горе, следва, че член 9, параграф 5, първа алинея от основния регламент, и по-специално съдържащият се в този член израз „на недискриминационна основа“, трябва да се тълкува в съответствие с тълкуването, дадено от органите за уреждане на спорове на СТО, на член 9.2, първо изречение от Антидъмпинговото споразумение.

б)      Относно приложимостта на забраната за налагане на дискриминационни антидъмпингови мита на купувачите на съответната стока

179    На първо място, Апелативният орган на СТО посочва в точка 335 от доклада от 28 юли 2011 г. относно спора „Европейски общности — Окончателни антидъмпингови мерки по отношение на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китай (WT/DS397/R)“, че Антидъмпинговото споразумение съдържа правила, които се съсредоточават върху продуктите, както и върху вносителите, износителите и производителите. В същата точка от доклада той уточнява, че член 9.2, първо изречение от Антидъмпинговото споразумение се отнася както за продуктите, така и за доставчиците.

180    Несъмнено, Апелативният орган не е изключил изрично възможността изразът „на недискриминационна основа“, съдържащ се в член 9.2, първо изречение от Антидъмпинговото споразумение, да се прилага по отношение на купувачите на съответната стока, установени на територията на члена на СТО, който налага антидъмпинговите мита. При все това забраната за дискриминация, установена с дадена разпоредба, не се отнася до тези икономически оператори, тъй като, от една страна, тя не ги посочва и от друга страна, се съдържа в споразумение, което се съсредоточава върху самите стоки и върху други икономически оператори, различни от тях.

181    На второ място, от текста на член 9.2 от Антидъмпинговото споразумение следва, че то се отнася изключително до произхода на стоките, а не до тяхната употреба на територията на члена на СТО, който налага антидъмпинговите мита.

182    Всъщност член 9.2 от Антидъмпинговото споразумение се отнася до доставчиците и източниците на стоката, а не до нейните купувачи.

183    Що се отнася по-специално до източниците на стоката, член 9.2, първо изречение от Антидъмпинговото споразумение предвижда, че антидъмпингово мито се събира на недискриминационна основа върху вноса на съответната стока „от всички източници“, с изключение на вноса „от онези източници“, чиито гаранции по цените съгласно настоящото споразумение са приети.

184    Впрочем Апелативният орган на СТО посочва в точка 338 от доклада от 28 юли 2011 г. относно спора „Европейски общности — Окончателни антидъмпингови мерки по отношение на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китай (WT/DS397/R)“, че терминът „източници“, който се съдържа два пъти в член 9.2, първо изречение от Антидъмпинговото споразумение, се отнася за отделни „износители или производители“, а не за дадена страна като цяло. В точка 354 от доклада той уточнява, че терминът „източници“ означава „доставчици“. Следователно в контекста на член 9.2 от Антидъмпинговото споразумение последният термин изглежда взаимозаменяем с термините „износители“ или „производители“.

185    Действително, както основателно посочва жалбоподателят, в разглеждания спор Апелативният орган на СТО се произнася по въпроса дали, както твърди Съюзът (вж. т. 333 и 337 от доклада), терминът „източници“, съдържащ се в член 9.2, първо изречение от Антидъмпинговото споразумение, може да препраща към страна като цяло, а не да обозначава само предприятията износители, разглеждани индивидуално.

186    Независимо обаче от въпроса, на който отговаря Апелативният орган на СТО, за да му отговори, той избира да поясни значението на термина „източници“ и го прави, без нито един елемент от отговора му да позволява да се заключи, че обхватът на това значение се свежда до отговора на въпроса, посочен в точка 185 по-горе.

187    Възприетото от Апелативния орган на СТО определение на термина „източници“ потвърждава, че доколкото обозначава производителите, износителите или доставчиците, член 9.2 от Антидъмпинговото споразумение се отнася изключително до произхода на продуктите, а не до тяхната употреба на територията на члена на СТО, който налага антидъмпинговите мита. Следователно това определение подкрепя заключението в точка 180 по-горе.

188    На трето място, може да се отбележи, че членове I и III от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г., отнасящи се съответно до „Общо третиране „най-облагодетелствана нация“ и до „Национално третиране по отношение на вътрешното данъчно облагане и нормативната уредба“, които служат за основа на забраната за дискриминация в рамките на установената от СТО правна система, посочват дискриминация между „нации“ и следователно между стоки с произход от различни членове на организацията, а не дискриминация между стоки, произхождащи от един и същ член на последната.

189    С оглед на всички елементи, съдържащи се в точки 179—188 по-горе, член 9.2, първо изречение от Aнтидъмпинговото споразумение не може да се тълкува в смисъл, че посочената в него дискриминация обозначава различно третиране, приложимо за купувачи на съответната стока, установени на територията на члена на СТО, който налага антидъмпинговите мита.

190    Предвид съображенията, изложени в точки 162—172 по-горе, изразът „на недискриминационна основа“, съдържащ се в член 9, параграф 5, първа алинея от основния регламент, следва да се тълкува в същия смисъл.

191    Следователно, тъй като член 9, параграф 5, първа алинея от основния регламент не е приложим към купувачите на съответната стока, жалбоподателят не може надлежно да се позове на тази разпоредба, за да оспори различно третиране, приложимо за установени в Съюза купувачи на съответната стока.

192    Поради това настоящото оплакване трябва да се отхвърли като неотносимо.

2.      Относно дискриминацията между различните китайски износители

193    Жалбоподателят напомня, че Cordial има само един доставчик на PVA, както следва от съображение 618 от Регламент за изпълнение 2020/1336, и че този доставчик е китайски износител.

194    Тъй като разглежданото освобождаване е ограничено до PVA, предназначени за производството на сухи лепила, които се произвеждат от Cordial, според жалбоподателя китайският износител е третиран благоприятно в сравнение с другите китайски износители на PVA.

195    В това отношение от член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2020/1336 следва, че като поставя разглежданото освобождаване в зависимост от условието внасяните PVA да са предназначени за производството на сухи лепила, които се произвеждат и продават под формата на прах за сектора на производството на картон, тази разпоредба определя общи и абстрактни условия (вж. т. 51 по-горе). Така освобождаването може да се отнася за продуктите на всеки икономически оператор, който изнася PVA, предназначени за производството на сухи лепила (вж. т. 52 по-горе). Следователно то не е предназначено само за доставчика на Cordial.

196    Следователно продуктите на всички китайски износители на PVA по принцип отговарят на условията за разглежданото освобождаване.

197    Жалбоподателят обаче твърди, че от разглежданото освобождаване всъщност се ползва само китайският доставчик на Cordial.

198    Следва да се припомни, че Общият съд може да се позове на докладите на органите на СТО, участващи в процеса на уреждане на спорове, когато тълкува основния регламент с оглед на Антидъмпинговото споразумение (вж. т. 174—178 по-горе).

199    В точка 7.101 от доклада на специалната група от 7 април 2000 г. по спора „Канада — патентна закрила за фармацевтичните продукти (WT/DS114)“ обаче се посочва понятието „фактическа дискриминация“. В нея се изтъква, че фактическата дискриминация е общ термин, който описва правния извод, че привидно неутрална мярка нарушава норма, отнасяща се до забраната за дискриминация, тъй като действителният ѝ ефект е да се създаде неблагоприятно различно третиране.

200    Освен това понятието „фактическа дискриминация“ вече е използвано в правото на Съюза, макар и в областта на държавните помощи, за констатиране, че дадена национална мярка, макар и не под формата на данъчно предимство в отклонение от общата система на данъчно облагане, а под формата на обща система на данъчно облагане, основаваща се на критерии с общ характер, всъщност води до фактическа дискриминация между предприятия, които се намират в сходно положение от гледна точка на преследваната с посочената система цел (решение от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group и др., С‑20/15 Р и C‑21/15 P, EU:C:2016:981, т. 74).

201    Накрая, понятието „фактическа дискриминация“ се родее с по-разпространеното в правото на Съюза понятие „непряка дискриминация“ (вж. в този смисъл решения от 20 октомври 1993 г., Spotti, C‑272/92, EU:C:1993:848, т. 17 и 18, и от 7 май 1998 г., Clean Car Autoservice, C‑350/96, EU:C:1998:205, т. 29—31) — понятие, залегнало и в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ, 13 ноември 2007 г., D.H. и др. с/у Чешката република, CE:ECHR:2007:1113JUD005732500, т. 193—195), което се отнася до всяка скрита форма на дискриминация, която води до същия резултат като явната дискриминация (вж. в този смисъл решение от 24 септември 1998 г., Комисия/Франция, C‑35/97, EU:C:1998:431, т. 37—38).

202    Следователно, на базата на представените от жалбоподателя доказателства в подкрепа на посоченото в точка 197 по-горе твърдение, трябва да се определи дали разглежданото освобождаване е в основата на фактическа или непряка дискриминация между китайските износители на PVA.

203    На първо място, оплакването на жалбоподателя, че разглежданото освобождаване може да се приложи по отношение на един-единствен китайски износител на PVA — доставчика на Cordial — предполага да се провери дали само Cordial може да ползва посоченото освобождаване.

204    В това отношение методът, позволяващ производството на сухи лепила, които се произвеждат и продават под формата на прах за сектора на производството на картон, е описан като новаторски в съображение 623 от Регламент за изпълнение 2020/1336.

205    От преписката, и по-специално от представените от жалбоподателя доказателства, обаче не следва, че Cordial е единственият производител на сухи лепила в Съюза.

206    Освен това нищо в преписката, и по-специално никое от представените от жалбоподателя доказателства, не позволява да се предположи, че производството на такива продукти би било невъзможно или особено трудно за всеки друг икономически оператор, различен от Cordial. В това отношение от доказателствата по преписката не се установява да е налице правна, техническа или финансова пречка пред навлизането на такъв оператор на пазара на сухи лепила.

207    В този смисъл наличието на други производители на сухи лепила или навлизането им на пазара на посочените лепила не може да бъде изключено. Нищо обаче не дава основание да се предположи, че други производители на сухи лепила вече се снабдяват или ще се снабдяват от доставчика на PVA на Cordial, а не от други доставчици, по-специално от китайските износители на PVA. Следователно не може да се изключи възможността други китайски износители на PVA, различни от доставчика на Cordial, да могат да ползват разглежданото освобождаване.

208    На второ място, в съображения 618 и 624 от Регламент за изпълнение 2020/1336 е посочено, че видът на внасяния от Cordial PVA е специално разработен в сътрудничество с неговия доставчик и че е необходима дългосрочна връзка, за да може доставчикът да се приспособи към изискванията за продукта на Cordial.

209    Запазването обаче на положение, при което Cordial има само един доставчик, зависи от избора на производителите на PVA, и по-специално на китайските износители на този продукт, а не от външни фактори, които могат да им бъдат наложени (вж. в този смисъл решение от 14 март 1990 г., Nashua Corporation и др./Комисия и Съвет, C‑133/87 и C‑150/87, EU:C:1990:115, т. 40 и 41).

210    Всъщност нищо в преписката, и по-специално никое от представените от жалбоподателя доказателства, не позволява да се предположи, че китайските износители на PVA, различни от доставчика на Cordial, не биха могли да приспособят производството си, за да отговорят на специфичното му търсене, посочено в точка 208 по-горе.

211    В този смисъл не е изключено други китайски износители, различни от доставчика на Cordial, да могат, ако желаят, да посрещнат нуждите от доставки на Cordial.

212    Освен това от съображение 624 от Регламент за изпълнение 2020/1336 е видно, че Cordial представя доказателства, че в миналото се е опитало да закупи PVA от тайвански производител, но не е могло да сключи сделка, тъй като този производител продава продукта си изключително чрез търговец в Съюза и не е пожелал да го адаптира към изискванията на Cordial.

213    Намерението на Cordial да ограничи зависимостта си от своя доставчик на PVA е видно от съображение 624 от Регламент за изпълнение 2020/1336 и по-специално от следния откъс, който не се оспорва от жалбоподателя:

„[Cordial] вече се е опитало да установи нови партньорства, но поради малкия си размер то не е било в състояние да установи дългосрочна връзка с алтернативни доставчици […]. Дружеството представи доказателства, че в миналото действително се е опитало да закупи PVA от тайвански производител, но не е могло да сключи сделка, тъй като този производител продава изключително чрез търговец в [Съюза] и не е пожелал да адаптира своите продукти към изискванията на Cordial […]“.

214    От това съображение следва, че Cordial е склонно да отговори положително на действията на други износители на PVA, по-специално китайски износители, които да му доставят този продукт.

215    Така се потвърждава направеният в точка 211 по-горе извод, че други китайски износители, различни от доставчикa на Cordial, биха могли, ако желаят, да посрещнат нуждите му от доставки.

216    От изложените в точки 203—215 по-горе съображения следва, че не e установенo наличието на пречки, които фактически изключват прилагането на разглежданото освобождаване към други китайски износители на PVA, различни от доставчика на Cordial.

217    Следователно не е доказано наличието на неблагоприятно различно третиране на китайските износители на PVA, различни от доставчика на Cordial. При липсата на такова различно третиране не може да се смята за установена евентуална фактическа дискриминация (вж. в този смисъл решение от 23 октомври 2003 г., Changzhou Hailong Electronics & Light Fixtures и Zhejiang Yankon/Съвет, T‑255/01, EU:T:2003:282, т. 61).

218    От всичко гореизложено следва, че второто оплакване и основанието в неговата цялост трябва да се отхвърлят.

219    Следователно жалбата трябва да се отхвърли.

IV.    По съдебните разноски

220    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

221    Тъй като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Grünig KG да заплати съдебните разноски.

da Silva Passos Valančius Reine

Truchot       Sampol Pucurull

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 декември 2022 година.

Подписи

*      Език на производството: френски.