РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
20 ноември 2019 година(*)
„Марка на Европейския съюз — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „imot.bg“ — Абсолютно основание за отказ — Липса на отличителен характер — Липса на отличителен характер, придобит чрез използване — Член 7, параграф 1, буква б) и параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 — Задължение за мотивиране — Член 94, параграф 1, първо изречение от Регламент 2017/1001“
По дело T‑101/19,
„Резон“ ООД, установено в София (България), за което се явява M. Йорданова-Харизанова, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явяват И. Стойчева и J. Crespo Carrillo, в качеството на представители,
ответник,
с предмет жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 9 ноември 2018 г. (преписка R 999/2018‑2) относно заявка за регистрация на фигуративния знак „imot.bg“ като марка на Европейския съюз,
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се, при разискванията, от: S. Frimodt Nielsen, председател, V. Kreuschitz (докладчик) и N. Półtorak, съдии,
секретар: E. Coulon,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 18 февруари 2019 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 29 април 2019 г.,
като взе предвид, че в триседмичния срок, считано от съобщението за приключване на писмената фаза на производството, страните не са поискали да се насрочи съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства по спора
1 На 14 септември 2017 г. жалбоподателят „Резон“ ООД подава в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) заявка за регистрация на марка на Европейския съюз на основание Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (заменен с Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:
3 Услугите, за които се иска регистрация, са от класове 36, 38 и 40 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г.
4 С решение от 26 април 2018 г. проверителят отказва частично регистрацията на заявената марка на основание член 7, параграф 1, букви б) и в) и параграф 2 от Регламент 2017/1001 за следните услуги:
– клас 36: „Застрахователни услуги; набиране на средства и спонсориране; обезпечаване на предплатени карти и жетони; обслужване на депозити в сейфове; услуги, свързани с недвижими имоти; финансови н парични услуги и банкиране“,
– клас 38: „Телекомуникационни услуги; компютърни комуникационни услуги и услуги за достъп до интернет; осигуряване и отдаване под наем на телекомуникационни средства и оборудване; телефонни услуги и мобилни телефонни услуги; услуги, свързани с излъчване на радио- и телевизионни предавания; автоматичен трансфер на цифрови данни чрез телекомуникационни канали; аудио-визуални комуникационни услуги; видео комуникационни услуги; видеопредаване чрез цифрови мрежи; далекосъобщителна маршрутизация и свързване“.
5 На 29 май 2018 г. жалбоподателят подава пред EUIPO жалба срещу решението на проверителя на основание членове 66—71 от Регламент 2017/1001.
6 С решение от 9 ноември 2018 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) втори апелативен състав на EUIPO отхвърля подадената от жалбоподателя жалба на основание член 7, параграф 1, букви б) и в) и параграф 3 от Регламент 2017/1001. Посоченият апелативен състав приема по-конкретно следното:
– тъй като заявеният знак е разбираем на български език, неговият отличителен характер трябва се преценява от гледна точка на българските потребители в Европейския съюз (т. 12 от обжалваното решение),
– съответните потребители са средните потребители, състоящи се от масовите потребители и професионалните кръгове на Съюза. Тъй като елементите, които съставляват заявения знак, не са част от специална професионална терминология, възприемането от масовите потребители не се различава от възприемането на професионалните потребители (т. 13 и 14 от обжалваното решение),
– словният елемент „imot“ ще бъде разбран незабавно от българските потребители като означаващ „имот“, включително недвижим имот. Словният елемент „.bg“ е наименование на национален домейн от първо ниво, свързан с България. Следователно заявеният знак възпроизвежда характерната структура на наименованието на домейн и се възприема като такъв от съответните потребители, по-специално като български уебсайт с информация за недвижими имоти. Пряката транслитерация на тези словни елементи на латиница не засяга това възприятие, тъй като говорещите български език ползватели са свикнали с наименованията на домейни, изписани на латиница (т. 16—19 от обжалваното решение),
– словните елементи, съставящи заявения знак, са лишени от присъщ отличителен характер по отношение на заявените услуги по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001. Що се отнася до услугите от клас 36, думата „imot“ незабавно информира съответните потребители, че тези услуги са свързани с имоти, включително недвижими имоти. Що се отнася до услугите от клас 38, посоченият знак указва, че те представляват средство за предоставяне или предлагане на услуги, свързани с недвижими имоти. Словният елемент „.bg“ ще бъде незабавно разпознат от съответните потребители като препратка към български уебсайт било като технически и родов елемент, чието използване се изисква в обичайната структура на адрес на национален уебсайт, било като указващ, че разглежданите услуги могат да бъдат предоставени онлайн или са свързани с интернет. Графичните елементи на заявения знак, а именно шрифт и цветове, имат декоративен характер и са прости, обичайни и недостатъчно стилизирани, за да привлекат вниманието на съответните потребители или за да отклонят вниманието им от описателната информация, съдържаща се в този знак. Освен това добавянето на елемента „.bg“ към елемента „imot“ не прави посочения знак отличителен в неговата цялост. Съответните потребители ще го възприемат незабавно като наименование на домейн на интернет сайт, чрез който се предлагат стоки или услуги, свързани с недвижими имоти, а не като указание за търговския произход на заявените услуги (т. 23—28 от обжалваното решение),
– поради отхвърлянето на заявката за регистрация съгласно член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 не е необходимо да се проверява описателният характер на заявения знак по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от същия регламент (т. 33 от обжалваното решение),
– що се отнася до евентуалното установяване на отличителния характер, придобит чрез използването на заявения знак по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент 2017/1001, апелативният състав счита, че жалбоподателят не е представил достатъчно преки доказателства за тази цел. Първо, единственият документ, който може да бъде релевантен с оглед на финансовите услуги от клас 36, е извадка от раздел „Кредити“ на уебсайта www.imot.bg. Този документ обаче не позволява да се провери дали съответните потребители ще възприемат заявения знак „едновременно като уебсайт и като марка“. Второ, удостоверението от Gemius, в което се посочва броят потребители, или извлечението от Google Analytics не съдържат дори косвена информация за възприемането от посочените потребители. Обстоятелството, че уебсайтът е посещаван и популярен, не означава, че потребителите ще го възприемат не само като сайт, но и като марка, обозначаваща заявените услуги. Трето, свидетелствата за регистрация и извлеченията от регистрите на търговските марки не предоставят никаква информация за възприемането от потребителите в резултат от използването на заявения знак на пазара (т. 48—54 от обжалваното решение).
Производството и исканията на страните
7 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение и да постанови заявената марка да бъде регистрирана,
– да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.
8 EUIPO моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
9 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по същество три основания, изведени от нарушение, първо, на член 7, параграф 1, буква б), второ, на член 7, параграф 1, буква в), и трето, на член 7, параграф 3 от Регламент 2017/1001. Наред с това във връзка с тези основания той твърди, че апелативният състав не е изпълнил задължението си за мотивиране по член 94, параграф 1, първо изречение от същия регламент.
По първото основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001
10 Жалбоподателят оспорва съображенията, изложени в точка 16 от обжалваното решение, като нелогични и неправилни. Заявеният знак бил резултат от необичайна стилизирана графична композиция, която от гледна точка на съответните потребители му придавала необходимата отличителна способност за идентификация на неговия притежател и на заявените услуги. В това отношение следвало да се разгледа посоченият знак като цяло, а не различните му съставни части, както е направила EUIPO.
11 Според жалбоподателя словният елемент „imot“ няма смислово значение за мнозинството ползватели в Съюза и няма да се свърже единствено с описанието на икономическата му дейност. Комбинацията от този елемент, изписан на латиница на тъмен фон, и елемента „bg“, изписан на светъл фон с тъмни контури, придавал изразителност и неповторимост на знака, които напомняли косвено фигурите на шахматна дъска и го правели лесно разпознаваем и по същество запомнящ се. Освен това апелативният състав пренебрегнал значението, от гледна точка на българския потребител, на обстоятелството, че словните елементи на заявения знак са изписани на латиница, а не на кирилица, т.е. „имот.бг“.
12 Що се отнася до заявените услуги, жалбоподателят припомня, че проверката на абсолютните основания за отказ трябва да се отнася до всяка от заявените услуги и решението, с което се отказва регистрация на марка, трябва по принцип да бъде мотивирано по отношение на всяка от посочените услуги, като това задължение за мотивиране може да бъде смекчено само когато тези услуги имат помежду си достатъчно пряка и конкретна връзка, така че да могат да бъдат разделени на категории или на групи с достатъчна хомогенност. Жалбоподателят обаче счита, че точки 16 и 21 от обжалваното решение не отговарят на тези изисквания за мотивиране, тъй като не са конкретно разгледани различните услуги от клас 36, които са твърде разнородни по своя характер, предназначение и начини на извършване. Клас 36 включвал застрахователни услуги, финансови услуги, банкови услуги и услуги, свързани с недвижими имоти, т.е. разнородни услуги. Също така не било възможно общо да се посочи, че е налице конкретна и пряка връзка между заявения знак и всяка от посочените услуги или група от услуги. Същото се отнасяло и за услугите от клас 38, които също били много разнородни по характер.
13 EUIPO моли твърденията по настоящото основание да се отхвърлят.
14 Съгласно член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 се отказва регистрация на марките, които нямат отличителен характер. Освен това член 7, параграф 2 от посочения регламент предвижда, че параграф 1 се прилага, независимо че мотивите за отказ съществуват само в една част на Съюза.
15 Идеята, залегнала в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, е свързана с основната функция на марката, която е да гарантира на потребителя или на крайния ползвател произхода на обозначената с марката стока или услуга (вж. решение от 28 февруари 2018 г., dm-drogerie markt/EUIPO — Digital Print Group O. Schimek (Foto Paradies), T‑843/16, непубликувано, EU:T:2018:102, т. 15 и цитираната съдебна практика).
16 Абсолютното основание за отказ на регистрация, предвидено в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, цели да гарантира, че потребителят или крайният ползвател ще може да отличава без възможност за объркване въпросната стока или услуга от тези, които имат друг произход. Следователно, по смисъла на този член, с отличителен характер се ползва марка, която позволява да се установи, че стоката или услугата, за която се иска регистрация, произхожда от определено предприятие, и така да се отличи въпросната стока или услуга от тези на други предприятия (вж. решения от 28 февруари 2018 г., Foto Paradies, T‑843/16, непубликувано, EU:T:2018:102, т. 16 и цитираната съдебна практика и от 28 март 2019 г., Robert Bosch/EUIPO (Simply. Connected.), T‑251/17 и T‑252/17, EU:T:2019:202, т. 47 и цитираната съдебна практика).
17 Нямат отличителен характер по смисъла на горепосочената разпоредба знаците, които не могат да изпълняват основната функция на марката, а именно да установяват търговския произход на стоката или услугата, за да дадат възможност на потребителя, който придобива обозначената с марката стока или услуга при едно последващо придобиване да направи същия избор, ако опитът му се окаже положителен, или да направи друг избор, ако опитът се окаже отрицателен (вж. решения от 23 януари 2018 г., avanti/EUIPO (avanti), T‑250/17, непубликувано, EU:T:2018:24, т. 14 и цитираната съдебна практика и от 28 март 2019 г., Simply. Connected.), T‑251/17 и T‑252/17, EU:T:2019:202, т. 48 и цитираната съдебна практика).
18 Не е нужно марката да предоставя точна информация относно това кой е производителят на стоката или доставчикът на услугите. Достатъчно е марката да позволява на съответните потребители да отличат стоката или услугата, която тя обозначава, от тези, които имат друг търговски произход (вж. решение от 28 февруари 2018 г., Foto Paradies, T‑843/16, непубликувано, EU:T:2018:102, т. 17 и цитираната съдебна практика).
19 Отличителният характер трябва да се преценява, от една страна, по отношение на стоките или услугите, за които се иска регистрация, и от друга страна, по отношение на възприемането им от съответните потребители, които са относително осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни (вж. решения от 28 февруари 2018 г., Foto Paradies, T‑843/16, непубликувано, EU:T:2018:102, т. 18 и цитираната съдебна практика и от 28 март 2019 г., Simply. Connected.), T‑251/17 и T‑252/17, EU:T:2019:202, т. 49 и цитираната съдебна практика).
20 На първо място е важно да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва преценката, изложена в точки 12—14 от обжалваното решение, че предвид липсата на специфична професионална терминология, залегнала в словните елементи на заявения знак, съответните потребители в разглеждания случай се състоят от владеещите български език масови потребители и професионални кръгове в Съюза, които едва ли ще го възприемат различно. Тъй като при тази преценка не е допусната грешка, тя трябва да бъде потвърдена.
21 На второ място трябва да се констатира, че жалбоподателят не оспорва, че словният елемент „imot“ ще бъде разбран незабавно от съответните потребители като означаващ „имот“, включително недвижим имот, както и че словният елемент „.bg“ представлява наименование на домейн от първо ниво за България и следователно се възприема от тези потребители като български уебсайт с информация за недвижими имоти (т. 16 и 17 от обжалваното решение).
22 Ето защо, изхождайки от това правилно разбиране за описателния характер на двата словни елемента „imot“ и „.bg“, съставляващи заявения знак, апелативният състав правилно е приел, че тези елементи се разбират веднага от съответните потребители като препратка към български уебсайт, предлагащ информация или услуги, свързани с недвижими имоти.
23 Тази преценка не се опровергава от останалите доводи на жалбоподателя.
24 От една страна, както изтъква EUIPO, доводът на жалбоподателя, че по-голямата част от потребителите в Съюза — а именно тези, които не владеят български език — не биха разпознали значението на думата „imot“, е ирелевантен, тъй като съгласно член 7, параграф 2 от Регламент 2017/1001 е достатъчно абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква б) от същия регламент да е налице само в част от Съюза, а именно по-специално в България.
25 От друга страна, жалбоподателят не опровергава преценката на апелативния състав, че пряката транслитерация на словните елементи „imot“ и „.bg“ на латиница не засяга тяхното разбиране от съответните български потребители, тъй като те са свикнали с наименованията на домейни, изписани на латиница. В действителност жалбоподателят само отбелязва „значението“ на факта, че заявеният знак е съставен от букви на латиница вместо на кирилица, без дори да се опита да оспори констатацията на апелативния състав, която EUIPO поддържа в хода на производството, че българският интернет потребител отдавна е свикнал с представянето на уебсайтове с код на страната за България, изписан на латиница.
26 На трето място, както отбелязва EUIPO, жалбоподателят неоснователно твърди, че фигуративните елементи на заявения знак, а именно комбинацията от словния елемент „imot“, изписан с тъмни букви на латиница, и словния елемент „bg“, изобразен със светли букви с тъмни контури, му придават изразителност и неповторимост и напомнят косвено за фигурите на шахматна дъска, като го правят лесно разпознаваем и по същество запомнящ се. Като взема предвид съдебната практика (вж. решения от 10 септември 2015 г., Laverana/СХВП (BIO PROTEINREICHER PFLANZENKOMPLEX AUS EIGENER HERSTELLUNG), T‑571/14, непубликувано, EU:T:2015:626, т. 20 и цитираната съдебна практика и от 29 септември 2016 г., Universal Protein Supplements/EUIPO (Изображение на културист), T‑335/15, непубликувано, EU:T:2016:579, т. 36 и цитираната съдебна практика), апелативният състав правилно приема, че графичните елементи на заявения знак, а именно шрифтът и цветовете, имат чисто декоративен характер и са прости, обичайни и недостатъчно стилизирани, за да привлекат вниманието на съответните потребители или да отклонят вниманието им от описателната информация, съдържаща се в този знак (т. 25—28 от обжалваното решение). В случая тази констатация е в още по-голяма степен правилна, като се има предвид, че с изключение на цвета както шрифтът на двата словни елемента, така и размерът на буквите по същество са идентични.
27 Освен това оплакването на жалбоподателя, че апелативният състав трябвало да разгледа заявения знак като цяло, а не различните му съставни части, не може да се приеме. Това оплакване не само не се подкрепя от фактите, тъй като посоченият състав е извършил такава цялостна проверка, но е и несъвместимо със съдебната практика, която за целите на проверката за наличие на абсолютно основание за отказ изисква да се преценят и различните съставни части на знака, по-специално словните елементи (решения от 14 юни 2017 г., LG Electronics/EUIPO (Second Display), T‑659/16, непубликувано, EU:T:2017:387, т. 26 и 27, и от 28 февруари 2018 г., Foto Paradies, T‑843/16, непубликувано, EU:T:2018:102, т. 32—39). Освен това, както EUIPO основателно изтъква, в случая това отделно разглеждане на двата словни елемента на заявения знак е още по-необходимо, тъй като точката между думите „imot“ и „bg“ може да бъде разбрана от съответните потребители като имаща разграничителна функция за посочените елементи. На последно място, апелативният състав правилно е приел, че добавянето на словния елемент „.bg“ към словния елемент „imot“ не прави заявения знак отличителен като цяло, тъй като обозначава по лесно разбираем за посочените потребители начин български уебсайт, предлагащ информация или услуги, свързани с недвижими имоти (т. 16 и 28 от обжалваното решение).
28 На четвърто място, що се отнася до връзката, която съществува между заявения знак и заявените услуги, жалбоподателят не оспорва самата основателност на преценката на апелативния състав, че по същество, от една страна, що се отнася до услугите от клас 36, думата „imot“ незабавно информира съответните потребители за обстоятелството, че тези услуги са свързани с имоти, включително недвижими имоти, и от друга страна, що се отнася до услугите от клас 38, заявеният знак, и по-специално неговият словен елемент „.bg“, указва, че тези услуги са свързани с интернет или могат да бъдат предоставяни онлайн (т. 23 и 24 от обжалваното решение). В действителност, като се има предвид изложеното в точки 20—27 по-горе, тази преценка трябва да бъде потвърдена като правилна.
29 В това отношение жалбоподателят само упреква апелативния състав, че не е мотивирал достатъчно липсата на отличителен характер на заявения знак по отношение на всяка от заявените услуги, които били разнородни, или най-малкото по отношение на няколко групи услуги, включително застрахователни, финансови и банкови услуги и услуги, свързани с недвижими имоти, от клас 36. Освен това в този контекст той оспорва наличието на пряка и конкретна връзка между заявения знак и заявените услуги от класове 36 и 38 или всяка група от посочените услуги.
30 От постоянната съдебна практика следва, че мотивите, изисквани съгласно член 296, втора алинея ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 94, параграф 1, първо изречение от Регламент 2017/1001, трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на органа, издал акта, за да се даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентния съд — да упражни своя контрол. Не се изисква мотивите на дадено решение да уточняват всички релевантни фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296, втора алинея ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. в този смисъл решения от 14 юни 2017 г., Second Display, T‑659/16, непубликувано, EU:T:2017:387, т. 43 и от 26 септември 2017 г., La Rocca/EUIPO (Take your time Pay After), T‑755/16, непубликувано, EU:T:2017:663, т. 37 и 38 и цитираната съдебна практика).
31 Що се отнася до преценката и мотивирането на това дали във връзка с марката е налице някое от абсолютните основания за отказ по отношение на стоките или услугите, за които се иска регистрация, съдебната практика уточнява, от една страна, че проверката на абсолютните основания за отказ трябва да се отнася до всяка от посочените стоки или услуги, и от друга страна, че решението, с което компетентният орган отказва регистрация на марка, по принцип трябва да бъде мотивирано по отношение на всяка от тях. Въпреки това посоченият орган може да се ограничи с излагането на общи мотиви за всички съответни стоки или услуги, когато едно и също основание за отказ не допуска регистрацията на категория или група от стоки или услуги. Това обаче се отнася само до стоките или услугите, които имат помежду си достатъчно пряка и конкретна връзка, за да формират достатъчно хомогенна категория или група стоки или услуги. В тази връзка, за да се констатира такава хомогенност, не е достатъчно единствено обстоятелството, че разглежданите стоки или услуги са от един и същи клас по смисъла на Ницската спогодба, тъй като тези класове често съдържат голямо разнообразие от стоки или услуги, между които не съществува непременно подобна достатъчно пряка и конкретна връзка (вж. в този смисъл решения от 17 май 2017 г., EUIPO/Deluxe Entertainment Services Group, C‑437/15 P, EU:C:2017:380, т. 29—31 и от 28 март 2019 г., Simply. Connected., T‑251/17 и T‑252/17, EU:T:2019:202, т. 50 и цитираната съдебна практика).
32 Обратно на това, което, изглежда, смята жалбоподателят, преценката за наличието на достатъчно пряка и конкретна връзка между разглежданите стоки и услуги, за да се определи дали те образуват достатъчно хомогенна категория или група стоки или услуги, както се изисква от посочената съдебна практика, не е самоцел, а трябва да се направи с оглед на целта на извършването ѝ, която е да се позволи и улесни конкретната преценка дали на заявката за регистрация на съответната марка може да се противопостави някое от абсолютните основания за отказ, по-специално предвид общите характеристики на разглежданите стоки или услуги, които са от значение за анализа на противопоставимостта (вж. в този смисъл решение от 17 май 2017 г., EUIPO/Deluxe Entertainment Services Group, C‑437/15 P, EU:C:2017:380, т. 32 и 33).
33 В разглеждания случай заявените услуги от клас 36 безспорно включват, както твърди жалбоподателят, различни услуги, а именно застрахователни услуги, финансови или банкови услуги, както и услуги в сектора на недвижимите имоти. Това не променя факта, че мотивите относно липсата на отличителен характер на заявения знак, припомнени в точка 28 по-горе, се отнасят не само до услуги в областта на недвижимите имоти в тесен смисъл, а до всяка услуга, която може да се предлага онлайн или чрез уебсайта „www.imot.bg“ и следователно може да бъде свързана с операции или сделки с недвижими имоти, което съответно включва финансови, банкови или застрахователни услуги, които могат да бъдат предоставяни при наемането, покупката или продажбата на недвижим имот. Така, с оглед на ясното значение на заявения знак по отношение на тези услуги, всички те като цяло притежават една основна обща характеристика, тъй като са свързани с предлагането и предоставянето онлайн на услуги в сектора на недвижимите имоти или във връзка с недвижими имоти, а това стига, за да се признае наличието на достатъчно пряка и конкретна връзка между тях. При тези обстоятелства мотивите, обобщени в точка 28 по-горе, трябва да бъдат окачествени като достатъчни по отношение на заявените услуги от клас 36.
34 Що се отнася до заявените услуги от клас 38, свързани с различни видове електронни съобщения, предавани чрез различни мрежи, включително цифрови, като комуникации чрез интернет, телекомуникации или телефония, радио- или телевизионни предавания и аудио-визуална или видео комуникация, жалбоподателят не излага никакви конкретни доводи, с които да оспори наличието на достатъчно пряка и конкретна връзка между тези услуги, за да образуват достатъчно хомогенна категория или група услуги. Напротив, поради общите характеристики на посочените услуги, всички свързани с инфраструктурата и начина им на предаване чрез мрежи, по-специално цифрови, като интернет, съществуването на такава връзка не може да се отрече. Всъщност в това отношение EUIPO с основание посочва, че тези услуги създават необходимата техническа среда за предоставяне на онлайн услуги, свързани с недвижими имоти, и са обвързани с изискваната за функционирането на даден уебсайт свързаност. На още по-силно основание тази достатъчно пряка и конкретна връзка трябва да бъде призната в светлината на ясното значение на заявения знак, и по-специално на втория му словен елемент „.bg“, който от гледна точка на съответните потребители препраща към български уебсайт, чрез който може да се обменя информация за недвижими имоти и могат да се предоставят онлайн съответните услуги.
35 Ето защо оплакването за неизпълнение на задължението за мотивиране не може да бъде прието.
36 От всички гореизложени съображения следва, че доводите на жалбоподателя, че заявеният знак е резултат от необичайна стилизирана графична композиция, която от гледна точка на съответните потребители му придава необходимия отличителен характер по отношение на заявените услуги, не могат да бъдат приети. Напротив, предвид ясното му значение по отношение на заявените услуги апелативният състав правилно е приел, че за тези услуги посоченият знак не може да изпълнява основната функция на марката, която е да гарантира на потребителя или крайния ползвател какъв е техният произход.
37 Вследствие на това твърденията по първото основание трябва да се отхвърлят като неоснователни.
По второто основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001
38 Жалбоподателят оспорва посоченото в точка 33 от обжалваното решение, че не е необходимо да се разглежда описателният характер на заявения знак по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001. Като се има предвид, че това абсолютно основание за отказ е неразделна част както от решението на проверителя, така и от основанията, изтъкнати в подкрепа на жалбата срещу това решение, апелативният състав бил длъжен да се произнесе по този въпрос. Тази непълнота на мотивите опорочавала обжалваното решение с незаконосъобразност и сама по себе си била достатъчна, за да доведе до неговата отмяна, тъй като не позволява на жалбоподателя да се защити, както и на Общия съд да провери неговата законосъобразност.
39 EUIPO моли твърденията по настоящото основание да се отхвърлят.
40 От постоянната съдебна практика следва, че е достатъчно да се прилага едно от абсолютните основания за отказ по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент 2017/1001, за да не може знакът да бъде регистриран като марка на Европейския съюз (вж. в този смисъл решения от 19 септември 2002 г., DKV/СХВП, C‑104/00 P, EU:C:2002:506, т. 29 и от 14 юни 2017 г., Second Display, T‑659/16, непубликувано, EU:T:2017:387, т. 37 и цитираната съдебна практика).
41 Тъй като основателно е приел, че липсва отличителен характер на заявения знак по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, апелативният състав не е бил длъжен, както поддържа EUIPO, да преценява описателния характер на посочения знак съгласно член 7, параграф 1, буква в) от същия регламент.
42 Следователно твърденията по второто основание трябва да се отхвърлят като неоснователни.
По третото основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент 2017/1001
43 Жалбоподателя твърди, че заявеният знак не само е описателен сам по себе си, но и поради интензивното му използване от него за услуги от класове 36 и 38, доказано с представянето на многобройни доказателства в този смисъл, е придобил в още по-висока степен отличителен характер. EUIPO неправилно отхвърлила тези доказателства като недостатъчни, тъй като всъщност те сочели достатъчно категорично и ясно притежавания пазарен дял, свързан със заявения знак и заявените услуги, както и инвестициите за популяризирането на знака и за използването му наред с други марки на жалбоподателя. По същество той счита, че краткото мотивиране на отхвърлянето на тези доказателства от апелативния състав, без всяко от тях да е обсъдено поотделно, води до неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение поради липса на мотиви.
44 EUIPO, като главно искане, моли за отхвърляне на твърденията по настоящото основание като недопустими и при условията на евентуалност — като неоснователни.
45 По настоящото основание жалбоподателят оспорва преценката на апелативния състав за липса на доказателствена сила на доказателствата, представени в подкрепа на довода, че заявеният знак придобил отличителен характер поради използването му. По-специално той счита, че краткото мотивиране на отхвърлянето на тези доказателства от апелативния състав води до неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение поради липса на мотиви.
46 От съдебната практика следва, че за придобиването на отличителен характер чрез използване на марката се изисква поне една съществена част от съответните потребители да разпознава благодарение на марката обхванатите стоки или услуги като произхождащи от определено предприятие. При все това, що се отнася до обстоятелствата, при които това условие може да се разглежда като изпълнено, те не биха могли да бъдат установени единствено въз основа на общи и абстрактни данни. Освен това, за да се определи дали дадена марка е придобила отличителен характер чрез използването ѝ, компетентният орган трябва да прецени общо доказателствата, с които може да се установи, че марката е станала годна да обозначи съответната стока като произхождаща от определено предприятие и следователно да разграничи тази стока от стоките на други предприятия. В това отношение следва да се вземат предвид по-специално пазарният дял на марката, интензивността, географският обхват и продължителността на използването на тази марка, размерът на инвестициите, направени от предприятието за нейното популяризиране, частта от заинтересуваните среди, която благодарение на марката разпознава стоката като произхождаща от определено предприятие, декларациите от търговско-промишлени палати или от други професионални сдружения, също както и проучванията на мнението (вж. в този смисъл решение от 17 май 2011 г., Diagnostiko kai Therapeftiko Kentro Athinon „Ygeia“/СХВП (υγεία), T‑7/10, непубликувано, EU:T:2011:221, т. 42—44 и цитираната съдебна практика).
47 В случая, що се отнася до евентуалното установяване на отличителния характер, придобит чрез използването на заявения знак по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент 2017/1001, апелативният състав е приел, че жалбоподателят не е представил достатъчно преки доказателства за тази цел. Първо, единственият документ, който може да бъде релевантен с оглед на финансовите услуги от клас 36, е извадка от раздел „Кредити“ на уебсайта www.imot.bg. Според апелативния състав обаче този документ не позволява да се провери дали съответните потребители ще възприемат заявения знак „едновременно като уебсайт и като марка“. Второ, удостоверението от Gemius, в което се посочва броят потребители, или извлечението от Google Analytics не съдържали дори косвена информация за възприемането от посочените потребители. Обстоятелството, че уебсайтът е посещаван и популярен, не означавало, че потребителите му ще го възприемат не само като сайт, но и като марка, обозначаваща заявените услуги. Трето, свидетелствата за регистрация и извлеченията от регистрите на търговските марки не предоставяли никаква информация за възприемането от потребителите в резултат от използването на заявения знак на пазара (т. 48—54 от обжалваното решение).
48 Доколкото жалбоподателят се позовава на непълнота на мотивите в това отношение, достатъчно е да се отбележи, че с оглед на подробните мотиви, изложени в точки 34—55 от обжалваното решение, това оплакване е явно неоснователно, тъй като жалбоподателят не уточнява причините, поради които счита, че не е бил в състояние да оспори правилността на преценката на апелативния състав, по-специално на преценката, изложена в точки 48—54 от посоченото решение.
49 Освен това съгласно член 177, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник жалбата трябва да посочва по-специално предмета на спора, основанията и изтъкнатите доводи. Това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. За да се гарантират правната сигурност и доброто правораздаване, жалбата е допустима, ако съществените правни и фактически обстоятелства, на които тя се основава, следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата жалба (вж. в този смисъл и по аналогия определение от 25 май 2016 г., Stagecoach Group/EUIPO (MEGABUS.COM), T‑805/14, непубликувано, EU:T:2016:336, т. 16 и 17 и цитираната съдебна практика).
50 Макар жалбоподателят да твърди, че заявената марка е придобила отличителен характер поради използването ѝ по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент 2017/1001, нито един от изтъкнатите в тази връзка доводи не оборва конкретни преценки на апелативния състав, че представените доказателства са недостатъчни. Ето защо, подобно на EUIPO, следва да се констатира, че в случая жалбоподателят само общо и абстрактно преповтаря доводите, изтъкнати в хода на производството пред EUIPO, и не уточнява евентуалните причини, поради които много подробно изложените в точки 34—55 от обжалваното решение мотиви за отхвърлянето на посочените доказателства като недостатъчни според него са незаконосъобразни, по-специално защото нарушавали принципите от съдебната практика, посочени в точка 46 по-горе, или били недостатъчни. По-специално жалбоподателят не оспорва решаващите мотиви за отхвърлянето, изложени в точки 48—54 от обжалваното решение относно трите вида конкретни доказателства, припомнени в точка 47 по-горе, което само по себе си доказва, че противно на твърденията на жалбоподателя, апелативният състав не ги е отхвърлил с кратки мотиви.
51 Така, като се позовава на общо представени доказателства и твърди, че те са тълкувани „неправилно и тенденциозно“, жалбоподателят излага доводи, които са твърде общи, за да позволят на EUIPO да подготви ефективно защитата си, а на Общия съд — да се произнесе, и следователно са недопустими (вж. в този смисъл определение от 2 октомври 2014 г., MPM-Quality и Eutech/СХВП — Elton Hodinářská (MANUFACTURE PRIM 1949), T‑215/12, непубликувано, EU:T:2014:872, т. 44).
52 Ето защо твърденията по настоящото основание трябва да бъдат отхвърлени отчасти като недопустими и отчасти като неоснователни.
53 С оглед на всички съображения следва да се заключи, че жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост и че отпада необходимостта от произнасяне по допустимостта на първото искане, за което EUIPO счита, че е равносилно на искане за издаване на задължителни за него разпореждания.
По съдебните разноски
54 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на EUIPO.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда „Резон“ ООД да заплати съдебните разноски.
Frimodt Nielsen | Kreuschitz | Półtorak |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 20 ноември 2019 година.
E. Coulon | | S. Frimodt Nielsen |