Language of document :

Преюдициално запитване от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Обединеното кралство), постъпило на 30 декември 2020 г. — Gallaher Limited/The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs

(Дело C-707/20)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Gallaher Limited

Ответник: The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs

Преюдициални въпроси

Приложим ли е член 63 ДФЕС по отношение на национално законодателство, като Group Transfer Rules (правила относно вътрешногруповите прехвърляния), прилагащо се единствено по отношение на групи дружества?

Дори и да не може да се приеме, че член 63 ДФЕС е общоприложим по отношение на правилата относно вътрешногруповите прехвърляния, може ли все пак да се приеме, че е той е приложим:

по отношение на движенията на капитали от дружество майка, местно лице за държава — членка на ЕС, към дъщерно дружество, местно лице за Швейцария, когато дружеството майка притежава 100 % от дяловете както в местното за Швейцария дъщерно дружество, така и в местното за Обединеното кралство дружество, на което е наложен данъкът?

б)    по отношение на движение на капитали от местно за Обединеното кралство дъщерно дружество към местно за Швейцария дъщерно дружество, изцяло притежавани от едно и също дружество майка, местно лице за държава — членка на ЕС, при положение че и двете дружества са дружества сестри, а не дружество майка и дъщерно дружество?

Представлява ли законодателство като правилата относно вътрешногруповите прехвърляния — налагащо незабавно данъчно облагане при прехвърлянето на активи от местно за Обединеното кралство дружество към местно за Швейцария дружество сестра (неизвършващо търговска дейност в Обединеното кралство чрез постоянен обект), когато и двете въпросни дружества са изцяло притежавани дъщерни дружества на общо дружество майка, местно за друга държава членка лице, при положение че такова прехвърляне щеше да е данъчно неутрално, ако дружеството сестра също беше местно лице за Обединеното кралство (или извършваше търговска дейност в тази държава чрез постоянен обект) — ограничение на свободата на установяване на дружеството майка по член 49 ДФЕС или, ако е относимо, ограничение на свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС?

Ако се приеме, че член 63 ДФЕС е приложим:

а)    представлява ли прехвърлянето на марките и свързаните с тях активи от GL към JTISA срещу насрещна престация, отразяваща пазарната стойност на марките, движение на капитали за целите на член 63 ДФЕС?

б)    представляват ли движенията на капитали от JTIH към JTISA, негово дъщерно дружество, местно за Швейцария лице, преки инвестиции за целите на член 64 ДФЕС?

в)    предвид това, че е приложим само по отношение на някои видове движение на капитали, може ли член 64 ДФЕС да се приложи при обстоятелства, при които движенията на капитали могат да се окачествят както като преки инвестиции (които са посочени в член 64 ДФЕС), така и като друг вид движение на капитали, което не е посочено в член 64 ДФЕС?

Ако е имало ограничение, като е безспорно, че ограничението по принцип е било обосновано с императивни съображения от обществен интерес (а именно нуждата да се запази балансираното разпределение на данъчните правомощия), било ли е това ограничение необходимо и пропорционално по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз, по-специално при обстоятелства, при които съответното данъчнозадължено лице е получило от прехвърлянето на активите приходи, равностойни на пълната пазарна стойност на активите?

Ако е имало нарушение на свободата на установяване и/или на правото на свободно движение на капитали:

а)    изисква ли правото на ЕС националното законодателство да се тълкува или да се остави без приложение така, че GL да може да отложи плащането на данъка;

б)    ако това е така, изисква ли правото на ЕС националното законодателство да се тълкува или да се остави без приложение така, че GL да може да отложи плащането на данъка до прехвърлянето на активите извън подгрупата, на която местното за друга държава членка дружество е дружество майка (т.е. „на реализационен принцип“), или възможността за плащане на данъка на вноски (т.е. „на вносков принцип“) осигурява пропорционално средство за защита;

в)    ако по принцип плащането на данъка на вноски осигурява пропорционално средство за защита:

важи ли това само ако националното право е предвиждало тази възможност към момента на прехвърлянето на активите, или е съвместимо с правото на ЕС такава възможност да бъде осигурена посредством средство за защита след настъпване на събитието (а именно националният съд да предостави такава възможност след настъпване на събитието чрез прилагане на съответстващо тълкуване или оставяне на законодателството без приложение);

изисква ли правото на ЕС националните съдилища да осигурят средство за защита, засягащо във възможно най-малка степен заложената в правото на ЕС съответна свобода, или е достатъчно националните съдилища да осигурят средство за защита, което, при все че е пропорционално, се отклонява от съществуващото национално право във възможно най-минимална степен;

какъв период за вноските е необходим; и

в противоречие ли е с правото на ЕС средство за защита, включващо погасителен план, в който вноските стават изискуеми преди датата, на която споровете между страните са окончателно решени, т.е. трябва ли падежите на вноските да бъдат за бъдещ период?

____________