Жалба, подадена на 31 юли 2014 г. — Polyelectrolyte Producers Group и SNF/Комисия

(Дело T-573/14)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Polyelectrolyte Producers Group (Брюксел, Белгия) и SNF SAS (Андрезьо-Бутеон, Франция) (представители: R. Cana и A. Patsa, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

да приеме жалбата за допустима и основателна,

да отмени обжалвания акт, тъй като определя неизменна пределна концентрация от 100 ppm за остатъчните мономери,

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателите искат частична отмяна на Решение 2014/256/ЕС на Комисията от 2 май 2014 година за установяване на екологични критерии за присъждане на екомаркировката на ЕС по отношение на изделия от преработена хартия¹ .

В подкрепа на жалбата, жалбоподателите излагат три правни основания.

Първото правно основание е свързано с нарушение на Регламента относно екомаркировката на ЕС² , тъй като Комисията определя неизменна пределна концентрация от 100 ppm за остатъчните мономери в критерий 1, част Б, критерий Б3, буква д) от приложението към обжалваното решение. Жалбоподателите твърдят, че изискванията в посочената буква:

нарушават член 6, параграф 3 и приложение I на Регламента относно екомаркировката на ЕС, тъй като не са определени въз основа на научни данни,

нарушават член 6, параграф 1 и приложение I на Регламента относно екомаркировката на ЕС, тъй като не отчитат най-новите стратегически цели на ЕС в областта на околната среда,нарушават член 6, параграф 3, буква б) от Регламента относно екомаркировката на ЕС, тъй като Комисията не е преценила дали са осъществими.Второто правно основание е свързано с неизпълнение на задължението за мотивиране и с нарушение на принципите на равенство и на пропорционалност, тъй като обжалваното решение:не съдържа никакви обяснения, що се отнася до изискванията, определени в критерий 1, част Б, критерий Б3, буква д),третира еднакво различни положения и различно еднакви положения, без такава дискриминация да бъде обективно обоснована,не е необходимо за постигане на преследваните цели и съществуват мерки, създаващи по-малко ограничения.Третото правно основание е свързано с неизпълнение на задължението на Комисията за добра администрация, тъй като при при

емането на обжалваното решение тя не е разгледала внимателно и безпристрастно всички релевантни фактори и обстоятелства.

____________

____________

¹     ОВ L 135, 2014 

г.,стр. 24. Нотифицирано под номер C(2014) 2774.     Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно екомаркировката на ЕС (ОВ L