РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
12 февруари 2014 година(*)
„Дъмпинг — Внос на крепежни елементи от неръждаема стомана с произход от Китай и Тайван — Заявление за възстановяване на събрани мита — Член 11, параграф 8, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1225/2009 — Правна сигурност“
По дело T‑81/12
Beco Metallteile-Handels GmbH, установено в Spaichingen (Германия), за което се явява T. Pfeiffer, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват H. van Vliet и T. Maxian Rusche, в качеството на представители,
ответник,
с предмет жалба за отмяна на Решение C(2011) 9112 окончателен на Комисията от 13 декември 2011 година относно заявление за възстановяване на антидъмпингови мита, платени при вноса на крепежни елементи от неръждаема стомана с произход от Китайската народна република и Тайван,
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: N. J. Forwood, председател, F. Dehousse и J. Schwarcz (докладчик), съдии,
секретар: K. Andová, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 5 юни 2013 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 В периода между 8 септември 2000 г. и 5 май 2003 г. жалбоподателят Beco Metallteile-Handels GmbH внася в Германия крепежни елементи от неръждаема стомана, които според Hauptzollamt Karlsruhe (Главна митническа служба Карлсруе (Германия), наричана по-нататък „Hauptzollamt“) произхождат от Китай и Тайван.
2 В съответствие с Регламент (ЕО) № 393/98 на Съвета от 16 февруари 1998 година относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на крепежни елементи от неръждаема стомана и части от тях с произход от Китайската народна република, Индия, Република Корея, Малайзия, Тайван и Тайланд (ОВ L 50, стр. 1), на 17 август 2005 г. Hauptzollamt изготвя акт за установяване на митническо задължение, с който уведомява жалбоподателя, че дължи антидъмпингови мита върху горепосочения внос в размер на 815 754,32 EUR (наричан по-нататък „актът за установяване на митническо задължение от 2005 г.“).
3 На 22 август 2005 г. жалбоподателят подава жалба пред Hauptzollamt срещу акта за установяване на митническо задължение от 2005 г. и иска спиране на неговото изпълнение.
4 С решение от 2 септември 2005 г. Hauptzollamt спира изпълнението на акта за установяване на митническо задължение от 2005 г. в очакване на решение по съществото на спора.
5 С акт за изменение от 14 април 2010 г. (наричан по-нататък „първият акт за изменение на акта за установяване на митническо задължение от 2010 г.“) Hauptzollamt намалява дължимите от жалбоподателя антидъмпингови мита до сумата от 633 475,99 EUR и го задължава да я плати най-късно до 30 април 2010 г. Към момента на подаване на настоящата жалба този акт за изменение на акта за установяване на митническо задължение се обжалва пред Finanzgericht Baden-Württemberg (Финансов съд, провинция Баден-Вюртемберг, Германия).
6 На 19 април 2010 г. жалбоподателят подава заявление съгласно член 11, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стр. 51, поправка в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22, наричан по-нататък „Основният регламент“) за възстановяване на антидъмпинговите мита, определени с акта за установяване на митническо задължение от 2005 г., а именно сумата от 815 754,32 EUR. В отговор на отправен от Общия съд въпрос жалбоподателят е уточнил, без това да се оспорва от страна на Комисията, поради какви причини заявлението за възстановяване се отнася до сумата, посочена в акта за установяване на митническо задължение от 2005 г., а не до посочената в първия акт за изменение от 2010 г. Всъщност, доколкото този последен акт е получен от адвоката на жалбоподателя едва на 19 април 2010 г., той не е бил взет предвид в споменатото заявление за възстановяване, което е изпратено същия ден, тъй като адвокатът на жалбоподателя не е могъл да се запознае с него преди изпращането му.
7 В своето заявление за възстановяване жалбоподателят посочва, че дъмпинговият марж, който стои в основата на акта за установяване на митническо задължение от 2005 г., е бил елиминиран, дори редуциран до размер, по-нисък от приложената ставка на антидъмпинговото мито. Тъй като счита, че такова заявление за възстановяване предполага въпросните антидъмпингови мита да са вече платени, жалбоподателят иска и отлагане на разследването до окончателното определяне на посочените мита, като се основава на бележка под линия 6 от Известието на Комисията относно възстановяването на антидъмпингови мита (ОВ C 127, 2002 г., стр. 10, наричано по-нататък „Тълкувателното известие“).
8 На 28 април 2010 г. Hauptzollamt изготвя втори акт за изменение на акта за установяване на митническо задължение (наричан по-нататък „вторият акт за изменение на акта за установяване на митническо задължение от 2010 г.“), в който a posteriori от жалбоподателя се иска данък върху оборота при внос в размер на 101 356,15 EUR, с мотива че този внос е бил предмет на неправилно освобождаване.
9 На 30 април и на 14 май 2010 г. жалбоподателят плаща съответно сумата от 633 475,99 EUR в изпълнение на първия акт за изменение на акта за установяване на митническо задължение от 2010 г., както и сумата от 101 356,15 EUR в изпълнение на втория акт за изменение на акта за установяване на митническо задължение от 2010 г.
10 С писмо от 15 ноември 2010 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че разглежданото заявление за възстановяване ще се приеме за недопустимо с оглед на член 11, параграф 8 от Основния регламент и на Тълкувателното известие.
11 С писмо от 15 декември 2010 г. жалбоподателят отговаря, че в съответствие с точка 2.1. от Тълкувателното известие срокът за подаване на заявление за възстановяване на антидъмпингови мита не тече, докато тези мита не са били платени. Според него предвид бележка под линия 6, включена към точка 2.1. от Тълкувателното известие, той може да подаде своето заявление за възстановяване, преди да е платил антидъмпинговите мита, но не е длъжен да го направи. Доколкото жалбоподателят е платил въпросните антидъмпингови мита едва на 30 април 2010 г., разглежданото заявление за възстановяване е трябвало да се приеме за подадено в законоустановения шестмесечен срок и следователно за допустимо.
12 С писмо от 2 август 2011 г. Комисията съобщава на жалбоподателя съществените обстоятелства и съображения, въз основа на които разглежданото заявление за възстановяване трябва да бъде отхвърлено.
13 В отговора си от 15 септември 2011 г. жалбоподателят поддържа своето тълкуване на Тълкувателното известие, както е обобщено в точка 11 по-горе. Той посочва също така, че отхвърляйки разглежданото заявление за възстановяване, Комисията би действала недобросъвестно и би нарушила принципа на правна сигурност, както и оправданите правни очаквания, които произтичат от текста на Тълкувателното известие.
14 С Решение C(2011) 9112 окончателен от 13 декември 2011 година относно заявление за възстановяване на антидъмпингови мита, платени при вноса на крепежни елементи от неръждаема стомана с произход от Китайската народна република и Тайван (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията отхвърля разглежданото заявление за възстановяване.
15 В съображение 5 от обжалваното решение Комисията уточнява, че шестмесечният срок за подаване на разглежданото заявление за възстановяване е започнал да тече от момента, в който размерът на антидъмпинговите мита е бил надлежно определен, т.е. от 17 август 2005 г. Поради това според нея този срок е изтекъл на 17 февруари 2006 г. Тъй като посоченото заявление за възстановяване е подадено от жалбоподателя едва на 19 април 2010 г., то не е могло да бъде разгледано по същество поради явната му недопустимост.
16 За да обори доводите, представени от жалбоподателя в хода на административната процедура, в съображения 8, 9 и 15 от обжалваното решение Комисията най-напред посочва, че член 11, параграф 8, втора алинея от Основния регламент е разпоредбата, която се отнася специално до сроковете, в които трябва да бъдат подадени заявленията за възстановяване. Според нея тази разпоредба предвижда, че срокът за подаване на заявления за възстановяване започва да тече от момента, в който дължимият размер на антидъмпинговите мита е бил надлежно определен, а именно от 17 август 2005 г., а не от момента на тяхното плащане. Обстоятелството, че Hauptzollamt е спряла изпълнението на акта за установяване на митническо задължение от 2005 г., не променяло с нищо това заключение.
17 На следващо място, в съображения 10, 11 и 15 от обжалваното решение Комисията посочва, че текстът на точка 2.1. от Тълкувателното известие трябва да се разглежда в неговата цялост, което означава, че трябва да се държи сметка едновременно за текста на тази разпоредба и на бележка под линия 6, включена към нея. Тя уточнява, че съгласно бележката под линия, когато даден вносител оспорва валидността на налагането на антидъмпингово мито върху неговата транзакция или транзакции, вносителят въпреки това (ако желае) следва да подаде заявление за възстановяване на антидъмпингови мита в рамките на шестмесечния срок, заедно с искане Комисията да отложи разследването, докато окончателно се установи задължението за плащане на мита. Използваните в посочената бележка под линия изрази „следва“ и „ако желае“ се позовавали на обстоятелството, че вносителят можел да реши дали да подаде подобно заявление в шестмесечния срок, предвиден в член 11, параграф 8 от Основния регламент, но при все това не означавали, че вносителят все още можел валидно да поиска възстановяване след изтичането на този срок. В точка 15 от обжалваното решение Комисията посочва, че тази позиция се потвърждава от точка 3.1.3. от Тълкувателното известие, като уточнява, че шестмесечният срок трябва да се спазва, дори когато прилагането на регламента, налагащ въпросните мита, е било оспорено пред националните съдебни и административни органи.
18 Ето защо в съображение 17 от обжалваното решение Комисията стига до заключението, че Тълкувателното известие не противоречи на член 11, параграф 8 от Основния регламент и не може да породи оправдани правни очаквания в хипотезата, в която митата не са били платени.
19 В съображение 16 от обжалваното решение Комисията посочва също, че поведението на жалбоподателя изглежда противоречиво, що се отнася до довода, че заявлението за възстановяване на антидъмпинговите мита е допустимо само ако тези мита вече са били платени. Всъщност жалбоподателят подал заявлението си за възстановяване на 19 април 2010 г., докато въпросните антидъмпингови мита са били платени едва на 30 април същата година.
20 На последно място, що се отнася до различните съдебни решения, цитирани от жалбоподателя в защита на тезата му, че отхвърляйки неговото заявление за възстановяване, Комисията би действала недобросъвестно и би нарушила принципа на правна сигурност, както и оправданите правни очаквания, които произтичат от текста на Тълкувателното известие, в точки 19—21 от обжалваното решение Комисията счита, че посочените съдебни решения не могат да подкрепят заявлението на жалбоподателя.
Производство и искания на страните
21 На 15 февруари 2012 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
22 В рамките на процесуално-организационните действия Общият съд (втори състав) приканва страните да представят определени документи и да отговорят на определени въпроси. Страните отговарят на това искане в определения срок.
23 Въз основа на доклада на съдията докладчик Общият съд (втори състав) решава да започне устната фаза на производството.
24 Страните не са направили никакви забележки във връзка с доклада за съдебното заседание.
25 В съдебното заседание от 5 юни 2013 г. се провеждат устните състезания между страните и са изслушани техните отговори на поставените от Общия съд въпроси.
26 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
27 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
28 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по същество две правни основания. Първото правно основание е изведено от нарушения на член 11, параграф 8 от Основния регламент и на Тълкувателното известие. Второто правно основание е изведено от нарушения на принципите на защита на оправданите правни очаквания, на добросъвестност и на правната сигурност.
По първото правно основание, изведено от нарушения на член 11, параграф 8 от Основния регламент и на Тълкувателното известие
29 Първото правно основание се състои от две твърдения за нарушения. Първото твърдение е изведено от нарушение на член 11, параграф 8 от Основния регламент, а второто — от нарушение на Тълкувателното известие.
По първото твърдение за нарушение, изведено от неспазването на член 11, параграф 8 от Основния регламент
30 Позовавайки се на член 11, параграф 8, първа алинея от Основния регламент, според който „вносител може да предяви искане за възстановяване на събрани мита, ако се докаже, че дъмпинговият марж, на чиято основа са платени митата, е бил елиминиран или редуциран до ниво, по-ниско от нивото на действащото мито“, жалбоподателят счита, че такова заявление за възстановяване е допустимо само след плащането на въпросните антидъмпингови мита.
31 От своя страна Комисията счита, че член 11, параграф 8, първа алинея от Основния регламент предвижда единствено материалноправните условия, при които платените от заинтересования вносител антидъмпингови мита могат да бъдат възстановени, и че специални правила в областта на процедурата са предвидени във втора алинея от този параграф.
32 Впрочем според Комисията размерът на антидъмпинговото мито е надлежно определен с уведомяването за митническото задължение съгласно член 221, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58, наричан по-нататък „Митническият кодекс на Общността“), тъй като от този момент длъжникът е узнал за него. Не съществувала никаква системна причина, която да поражда необходимост от изчакване на резултата от подадена на национално равнище жалба за отмяна, за да се подаде заявление за възстановяване съгласно член 11, параграф 8 от Основния регламент, след като не националните органи, а единствено Комисията може в конкретния случай на въпросния вносител да установи намаляването или отпадането на дъмпинговия марж, въз основа на който са изчислени антидъмпинговите мита.
33 В това отношение, макар член 11, параграф 8, първа алинея от Основния регламент да предвижда, че „[н]езависимо от параграф 2 вносител може да предяви искане за възстановяване на събрани мита, ако се докаже, че дъмпинговият марж, на чиято основа са платени митата, е бил елиминиран или редуциран до ниво, по-ниско от нивото на действащото мито“, изразите „събрани мита“ и „са платени митата“, които се съдържат в посочената разпоредба, уточняват единствено че обект на възстановяване могат да бъдат само вече платените суми. Така тази разпоредба определя само принципа и материалноправните условия за възстановяването.
34 Що се отнася до процедурата, която трябва да се следва, релевантната разпоредба е член 11, параграф 8, втора алинея от Основния регламент. Текстът на тази разпоредба се позовава на антидъмпинговите мита „[които следва да бъдат наложени]“. Следователно той не съдържа условие, свързано с плащането на посочените мита, за да бъде допустимо заявлението за възстановяване.
35 Поради това началният момент, от който започва да тече шестмесечният срок, предвиден в член 11, параграф 8, втора алинея от Основния регламент, по никакъв начин не е подчинен на условието за предварително плащане на антидъмпинговите мита.
36 В отговор на поставен от Общия съд въпрос обаче жалбоподателят твърди, че член 11, параграф 8, трета алинея от Основния регламент оказва непряко влияние върху определянето на началния момент, от който започва да тече срокът, предвиден във втора алинея от същия този параграф.
37 Член 11, параграф 8, трета алинея от Основния регламент гласи, че „[з]аявление за възстановяване на мита се приема, че е надлежно подкрепено от доказателства, само когато съдържа точна информация за сумата, за която се претендира възстановяване на антидъмпингови мита и цялата митническ[а] документация, свързана с изчисляването и заплащането на тази сума“, че „[з]аявлението съдържа също така доказателства, за представителен период от време, за нормалните стойности и експортните цени за Общността на износителя или производителя, обект на митата“, че [в] случаите, когато вносителят не е свързано лице със съответния износител или производител и информацията за това не е в непосредствена наличност, или когато износителят или производителят не е готов да предостави тази информация на вносителя, заявлението съдържа декларация на износителя или производителя, че дъмпинговият марж е редуциран или елиминиран, по смисъла на този член, и че релевантните подкрепящи доказателства ще бъдат предоставени на Комисията“ и че „[к]огато тези доказателства от износителя или производителя не постъпят в рамките на разумен период от време, заявлението се отхвърля“.
38 Жалбоподателят посочва, че доколкото член 11, параграф 8, трета алинея от Основния регламент предвижда в своето първо изречение, че за да бъде „надлежно подкрепено [с доказателства]“, заявлението трябва да е придружено от цялата митническа документация, свързана с изчисляването и заплащането на сумата на въпросните антидъмпингови мита, то следователно плащането е условие за допустимостта на заявлението за възстановяване.
39 В това отношение, както посочва Комисията, член 11, параграф 8, трета алинея от Основния регламент се отразява само върху определянето на началния момент, от който започва да тече срокът, предвиден в член 11, параграф 8, четвърта алинея, второ изречение от същия регламент. Всъщност това изречение предвижда, че „[в]ъзстановяването на [антидъмпинговите] мита се осъществява […] в рамките на 12 месеца, но при никакви обстоятелства не може да се забави повече от 18 месеца, считано от датата, на която вносителят на продукта, за който е наложено антидъмпингово мито, е подал надлежно подкрепено с доказателства заявление с искане за възстановяване“.
40 Освен това текстът на член 11, параграф 8, втора алинея от Основния регламент не дава основание да се приеме, че заявленията за възстановяване трябва да бъдат надлежно подкрепени с доказателства по смисъла на трета алинея от същия параграф от момента на тяхното подаване. Те могат да бъдат допълнени в хода на процедурата. Ако това не беше така, законодателят щеше да посочи в член 11, параграф 8, четвърта алинея, второ изречение, че този срок от 12 или 18 месеца тече от момента на подаване на заявлението за възстановяване, а не от момента, в който това заявление е „надлежно подкрепено [с доказателства]“.
41 Следователно доводът, изведен от член 11, параграф 8, трета алинея от Основния регламент, не може да лиши от валидност направените в точки 34 и 35 по-горе изводи.
42 В писмената реплика жалбоподателят посочва също, че за да могат антидъмпинговите мита да се считат за надлежно определени, техният размер трябва да е правилно изчислен. Доколкото обаче с първия акт за изменение на акта за установяване на митническо задължение от 2010 г. съществено се намалява размерът на антидъмпинговите мита, които подлежат на плащане, не може да се приеме, че размерът на окончателните мита, които следва да бъдат наложени, е бил „надлежно“ определен с акта за установяване на митническо задължение от 2005 г. Следователно неговото заявление за възстановяване не може да се счита за просрочено.
43 В настоящия случай е достатъчно да се посочи — както правилно изтъква Комисията — че въпросните доводи се основават на постановяването от страна на националните органи на първия акт за изменение на акта за установяване на митническо задължение от 2010 г., за чието съществуване Комисията не е знаела към момента на приемане на обжалваното решение.
44 Според трайната съдебна практика обаче законосъобразността на обжалвания акт се преценява в зависимост от фактическите и правните обстоятелства, които съществуват към момента на неговото приемане (Решение на Съда от 7 февруари 1979 г. по дело Франция/Комисия, 15/76 и 16/76, Recueil, стр. 321, точка 7, Решение на Съда от 5 юли 1984 г. по дело Société d’initiatives et de coopération agricoles и Société interprofessionnelle des producteurs et expéditeurs de fruits, légumes, bulbes et fleurs d’Ille-et-Vilaine/Комисия, 114/83, Recueil, стр. 2589, точка 22, Решение на Общия съд от 22 октомври 1996 г. по дело SNCF и British Railways/Комисия, T‑79/95 и T‑80/95, Recueil, стр. II‑1491, точка 48 и Решение на Общия съд от 22 януари 2013 г. по дело Гърция/Комисия, T‑46/09, точка 149). В частност преценките, които Комисията прави, трябва да се разглеждат само в зависимост от доказателствата, с които тя е разполагала в момента на тяхното извършване (вж. Решение на Общия съд от 11 май 2005 г. по дело Saxonia Edelmetalle и ZEMAG/Комисия, T‑111/01 и T‑133/01, Recueil, стр. II‑1579, точка 67).
45 Жалбоподателят обаче твърди по същество, че непредставянето или неспоменаването на първия акт за изменение на акта за установяване на митническо задължение в хода на административната процедура се дължи изцяло на това, че Комисията не е положила дължимата грижа. Той посочва, че обратно на предвиденото в точка 3.2.1., буква б) от Тълкувателното известие, Комисията не е поискала от него друга информация, в частност що се отнася до основата за изчисление и точния размер на събраните антидъмпингови мита.
46 Макар наистина точка 3.2.1. от Тълкувателното известие да предвижда, че Комисията уведомява заявителя относно информацията, която трябва да бъде представена, като посочва разумен период от време, в рамките на който изискваните доказателства следва да се представят, и че тази информация включва митническите документи, идентифициращи вносните транзакции, за които се предявява искане за възстановяване, и по-специално основата за определяне на антидъмпинговите мита, които следва да бъдат наложени, както и точната сума на наложените антидъмпингови мита, Комисията правилно посочва, че тя няма задължение служебно и по своя преценка да разглежда каква информация е могло да ѝ бъде представена. Всъщност тази разпоредба може да се разбира единствено като налагаща задължение на Комисията да уведоми заявителя за типовете или категориите информация или документи, които следва да ѝ бъдат представени, за да може да проведе разследване във връзка със заявлението за възстановяване.
47 Поради това доводът на жалбоподателя, че размерът на окончателните антидъмпингови мита, които следва да се наложат, не е бил определен „надлежно“ в акта за установяване на митническо задължение от 2005 г., не може да бъде приет.
48 Следователно твърдението за нарушение, изведено от неспазването на член 11, параграф 8 от Основния регламент, трябва да бъде отхвърлено.
По второто твърдение за нарушение, изведено от неспазването на Тълкувателното известие
49 Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава точка 1, точка 2.1., буква б), включената към последната бележка под линия 6 и точка 2.2., буква a) от Тълкувателното известие.
50 В това отношение е достатъчно да се изтъкне, че според постоянната съдебна практика тълкувателен акт като разглежданото Тълкувателно известие, което съгласно своя преамбюл определя насоките за прилагането на член 11, параграф 8 от Основния регламент, не може да води до изменение на съдържащите се в регламентите императивни правила (Решение на Съда от 28 януари 1992 г. по дело Soba, C‑266/90, Recueil, стр. I‑287, точка 19 и Решение на Общия съд от 22 април 1993 г. по дело Peugeot/Комисия, T‑9/92, Recueil, стр. II‑493, точка 44).
51 Всъщност от трайно установената съдебна практика следва, че Комисията е обвързана от рамките и известията, които приема, но само доколкото те не се отклоняват от нормите с по-висок ранг от тях (вж. в този смисъл Решение на Съда от 2 декември 2010 г. по дело Holland Malt/Комисия, C‑464/09 P, Сборник, стр. I‑12443, точка 47 и цитираната съдебна практика).
52 По този начин в случай на припокриване или несъвместимост с такава норма тълкувателният акт трябва да отстъпи пред нея (вж. в този смисъл Решение на Съда от 14 април 2005 г. по дело Белгия/Комисия, C‑110/03, Recueil, стр. I‑2801, точка 33).
53 Следователно евентуалното неспазване на някои разпоредби от Тълкувателното известие в обжалваното решение не може да се отрази върху правилното прилагане от страна на Комисията на член 11, параграф 8 от Основния регламент, който представлява правното основание на обжалваното решение. Доколкото в доводите си жалбоподателят се позовава всъщност на нарушение на принципа на правна сигурност, тези доводи се смесват с доводите, развити в рамките на второто правно основание, и поради това ще бъдат разгледани в точка 55 и следващите по-долу.
54 Ето защо второто твърдение за нарушение следва да се отхвърли, а с това и първото правно основание в неговата цялост.
По второто правно основание, изведено от нарушения на принципите на защита на оправданите правни очаквания, на добросъвестност и на правната сигурност
55 Общият съд счита, че най-напред следва да разгледа твърдението за нарушение, изведено от неспазване на принципа на правната сигурност.
56 Жалбоподателят твърди, че принципът на правната сигурност изисква правната уредба да бъде ясна и точна, така че съответните лица да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения. Когато обаче точка 1, точка 2.1., буква б) и точка 2.2, буква a) от Тълкувателното известие по същество се позовават съответно на „антидъмпингови мита, които са вече платени“, на „транзакции, за които антидъмпинговите мита са изцяло платени“ и на „[в]секи вносител, които може да докаже, че е платил антидъмпингови мита […] за конкретен внос“, този принцип не допускал отхвърляне на заявлението за възстановяване на жалбоподателя с мотива, че той е трябвало да го подаде още преди плащането на антидъмпинговите мита.
57 По същия начин образецът на заявлението за възстановяване, който е приложен към Тълкувателното известие, предвиждал сред „задължителното минимално съдържание“, което следва да се попълни, заявителят да декларира, че антидъмпинговите мита, за които прави искане за възстановяване, са били изплатени изцяло.
58 От друга страна, в бележка под линия 6 от Тълкувателното известие, която е включена към точка 2.1., буква б) от него, се уточнявало, че „[к]огато даден вносител оспорва валидността на налагането на антидъмпингово мито върху неговата(ите) транзакция(и) (независимо дали действието отлага плащането на митата или не) или когато националната институция е взела гаранция срещу възможно задължение за плащане на антидъмпингово мито, вносителят въпреки това (ако желае) следва да подаде заявление за възстановяване на антидъмпингови мита в рамките на шестмесечния срок, заедно с искане Комисията да отложи разследването докато окончателно се установи задължението за плащане на мита“. Съдържащите се в тази бележка под линия изрази „следва“ и „ако желае“ показвали, че в случай на оспорване на размера на подлежащите на плащане антидъмпингови мита шестмесечния срок не течал.
59 От бележка под линия 6 от Тълкувателното известие следвало, че докато въпросните антидъмпингови мита не са платени, заинтересованият вносител може да подаде заявление за възстановяване, без да е задължен да го направи. Обратно на твърденията на Комисията, посочената бележка под линия не се прилагала само към случаите, в които е предоставена гаранция.
60 Ето защо жалбоподателят твърди, че е спазил приложимите разпоредби, като на 19 април 2010 г. е подал своето заявление за възстановяване на антидъмпинговите мита, определени в акта за установяване на митническо задължение от 2005 г., и е направил искане за отлагане на разследването, доколкото тези мита все още не са били платени.
61 Поради тази причина жалбоподателят посочва, че срокът, предвиден в член 11, параграф 8 от Основния регламент, не може да изтече, преди той да е могъл законосъобразно да подаде заявление за възстановяване.
62 Колкото до Комисията, тя счита, че в Тълкувателното известие ясно е предвидено, че срокът за подаване на заявлението за възстановяване е шестмесечен, считано от момента, в който размерът на подлежащите на плащане антидъмпингови мита е бил надлежно определен.
63 Текстът на точка 2.1., буква б) от Тълкувателното известие трябвало да се разглежда в неговата цялост, а именно заедно с включената към него бележка под линия 6. От това следвало, че когато даден вносител оспори прилагането на антидъмпингово мито към неговата транзакция, въпреки това той следва да подаде заявление за възстановяване на антидъмпинговите мита в рамките на шестмесечния срок, заедно с искане Комисията да отложи разследването, докато окончателно се установи задължението за плащане на мита.
64 Всъщност точка 2.1., буква б) от Тълкувателното известие засягала преди всичко хипотезата, в която размерът на антидъмпинговото мито все още не е бил надлежно определен и в която вносителят учредява гаранция, докато това бъде направено. Бележка под линия 6 от това известие се отнасяла до случай, в който самият Митническия кодекс на Общността изисквал учредяването на гаранция.
65 Ставало въпрос за хипотезата, в която съгласно член 243 от Митническия кодекс на Общността вносителят е обжалвал пред националните органи надлежното определяне на антидъмпинговото мито. Член 244 от същия кодекс предвиждал, че ако по изключение националните органи разпоредят спиране на изпълнението, това спиране се поставя в зависимост от учредяването на обезпечение. Бележка под линия 6 от Тълкувателното известие посочвала, че в тази втора хипотеза е възможно да се подаде заявление за възстановяване. Това произтичало от обстоятелството, че за разлика от първия случай, който бил уреден в точка 2.1., буква б) от това известие, анидъмпинговото мито вече било надлежно определено. Комисията посочва, че с използването на изразите „следва“ и „ако желае“ е искала да подчертае, от една страна, че подаването на заявление за възстановяване не е предварително условие за обжалването пред националните органи, и от друга страна, че решението да подаде такова заявление трябва да се вземе от вносителя. От тези изрази не можело да се направи изводът, че вносителят все още има възможност валидно да поиска възстановяване след изтичането на срока.
66 По подобие на член 11, параграф 8, първа алинея от Основния регламент, точка 1, точка 2.1., буква б) и точка 2.2., буква а) от Тълкувателното известие, на които се основава жалбоподателят, установявали единствено материалноправните условия за възстановяването. Всъщност нормално било дадена сума да се плати, преди да може да бъде възстановена. За сметка на това правилата относно процедурата, която трябвало да се следва, от своя страна били предвидени в точка 2.6., буква a) и в точка 3.1.3., буква a), втора алинея от Тълкувателното известие, озаглавени съответно „Какви са крайните срокове“ и „Шестмесечен краен срок“. Доколкото те предвиждат, че „[з]аявленията […] за възстановяване на антидъмпингови мита съобразно член 11, параграф 8 от основния регламент трябва да се подават […] в рамките на шест месеца, считано от датата, на която са определени дължимите антидъмпингови мита върху тези стоки“ и че „[п]ри спазването на шестмесечния краен срок за подаване на заявление, следва да се има предвид, че дори в случаи, при които даден регламент, налагащ въпросното мито, се оспорва пред [Общия] съд […] или прилагането на регламента се оспорва пред националните административни или съдебни органи, крайният срок от шест месеца трябва да бъде зачетен“, те потвърждавали правно обвързващия характер на шестмесечния срок, който тече от момента, в който размерът на окончателните антидъмпингови мита е надлежно определен.
67 Съгласно постоянната съдебна практика обаче при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябвало да се взема предвид не само нейното съдържание, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (Решение на Съда от 17 ноември 1983 г. по дело Merck, 292/82, Recueil, стр. 3781, точка 12). Поради това точка 1, точка 2.1., буква б) и точка 2.2., буква a) от Тълкувателното известие не следвало да се разглеждат изолирано, а в контекста на другите разпоредби от това известие и на член 11, параграф 8 от основния регламент.
68 В това отношение от съдебната практика следва, че принципът на правна сигурност е основен принцип на правото на Съюза, който по-конкретно изисква правните норми да са точни и ясни, така че правните субекти да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях. Когато обаче има известна неяснота относно смисъла и обхвата на дадена правна норма, следва да се прецени дали двусмислеността на тази правна норма е такава, че може да попречи на правните субекти с достатъчна сигурност да отхвърлят евентуалните съмнения относно обхвата или смисъла на тази норма (Решение на Общия съд от 22 май 2007 г. по дело Mebrom/Комисия, T‑216/05, Сборник, стр. II‑1507, точка 108).
69 Най-напред следва да се напомни, че както бе установено в резултат на анализа на първото твърдение за нарушения в рамките на първото правно основание, направеното от жалбоподателя тълкуване на член 11, параграф 8 от Основния регламент трябва да се отхвърли. При все това следва също да се изтъкне, че тази разпоредба, която представлява правното основание на обжалваното решение, съдържа известна неяснота относно смисъла и обхвата на разглежданата правна норма. Тази неяснота произтича от едновременното използване в същата разпоредба на изразите „платени мита“ или „събрани мита“ в контраст с изразите „[…] окончателни мита [, които следва да бъдат наложени]“, чийто размер „е бил надлежно определен“.
70 Следва да се напомни, че насоките, съдържащи се в съобщенията или в тълкувателните известия на Комисията, се приемат, за да се гарантира прозрачността, предвидимостта и правната сигурност в дейността на Комисията (Решение на Съда от 30 май 2013 г. по дело Комисия/Швеция, C‑270/11, точка 41).
71 От Решение по дело Mebrom/Комисия, точка 68 по-горе (точка 109), следва, че при определени обстоятелства дадено тълкувателно известие може да попречи на правните субекти да отхвърлят с достатъчна сигурност евентуалните съмнения относно обхвата или смисъла на тълкуваната правна норма.
72 В настоящия случай от преамбюла на Тълкувателното известие следва, че неговата цел е да определи насоките за прилагането на член 11, параграф 8 от Основния регламент и следователно да се разяснят на различните страни, участващи в процедурата по възстановяване, условията, на които следва да отговаря заявлението. Ето защо известието е било прието с цел увеличаване на правната сигурност във връзка с член 11, параграф 8 от Основния регламент в полза на посочените страни.
73 Доколкото Тълкувателното известие е предназначено за икономически оператори, които не са длъжни систематично да прибягват до помощта на юрист за текущите си операции, от първостепенно значение е неговото тълкуване на член 11, параграф 8 от Основния регламент да бъде направено с най-ясните и еднозначни термини. В името на целта и естеството на посоченото известие прочитът на тези разпоредби трябва да позволи на осведомения и полагащ дължимата грижа икономически оператор да се запознае недвусмислено със своите права и задължения, съответно да отхвърли евентуалните съмнения относно обхвата или смисъла на посочените правила.
74 Тези условия обаче не са изпълнени от Тълкувателното известие, което излъчва противоречиви сигнали, що се отнася до условията за подаване на заявления за възстановяване на антидъмпингови мита.
75 В настоящия случай точка 2.6., буква a) от Тълкувателното известие предвижда по същество, че заявленията за възстановяване на антидъмпингови мита по член 11, параграф 8 от Основния регламент трябва да се подават в рамките на шест месеца, считано от датата, на която антидъмпинговите мита са надлежно определени.
76 Що се отнася до точка 1 от Тълкувателното известие, подобно на член 11, параграф 8, първа алинея от Основния регламент, тя посочва единствено че обект на възстановяване могат да бъдат само вече платените суми (вж. точка 33 по-горе). Така тази разпоредба се ограничава до това да определи принципа и материалноправните условия за възстановяването.
77 При все това, доколкото точка 2.1., буква б) и точка 2.2., буква a) от Тълкувателното известие предвиждат, от една страна, че заявления за възстановяване могат да се подават само по отношение на транзакциите, за които антидъмпинговите мита са изцяло платени, и от друга страна, че вносител, който е доказал плащането на антидъмпинговите мита, може да подаде заявление за тяхното възстановяване, тези разпоредби са в противоречие с точка 2.6., буква a) от Тълкувателното известие.
78 Становището на жалбоподателя се подкрепя и от приложението към Тълкувателното известие, в което се съдържа образец и паметна записка за заявленията за възстановяване, доколкото в рубриката „Задължителното минимално съдържание“ се предвижда заявителят да декларира, че митата, чието възстановяване иска, са били изплатени изцяло.
79 Що се отнася до бележка под линия 6 от Тълкувателното известие, на която се основават по-специално претенциите на жалбоподателя и която предвижда, че вносителят въпреки това „следва“ (ако желае) — а не „трябва“ — да подаде заявление за възстановяване на антидъмпингови мита в рамките на шестмесечния срок, заедно с искане Комисията да отложи разследването, докато окончателно се установи задължението за плащане на мита, когато той оспорва валидността на налагането на антидъмпингово мито върху неговата транзакция или транзакции, независимо дали действието отлага плащането на митата или не, тази бележка под линия не може да се разбира сама по себе си като задължаваща вносител в подобно положение да подаде заявление в шестмесечния срок от момента, в който размерът на антидъмпинговите мита е надлежно определен. Следователно сама по себе си тя е в противоречие с точка 2.6., буква a) от Тълкувателното известие.
80 При все това, предвид обстоятелството, че съгласно първото изречение, следващо заглавието на точка 2 от Тълкувателното известие, цялата тази точка е кратко ръководство за процедурата по възстановяване, подробно установена в точка 3 от известието, то бележка под линия 6 от това известие трябва да се тълкува с оглед на точка 3.1.3., буква a), втора алинея, която предвижда и хипотеза, при която размерът на подлежащите на плащане антидъмпингови мита се оспорва пред националните органи. От своя страна тази разпоредба посочва, че шестмесечният срок, установен в член 11, параграф 8, втора алинея от Основния регламент, трябва да се спазва дори и в такъв случай.
81 Съгласно точка 3.1.3., буква a), трета и последна алинея от Тълкувателното известие обаче заявленията трябва да отговарят на всички изисквания, определени в точка 3.1.1. от това известие, в рамките на шестмесечния срок, считано от момента, в който размерът на антидъмпинговите мита е бил надлежно определен. Доколкото обаче в точка 3.1.1, подточки i) и ii) се посочва, че в заявлението си заявителят трябва да декларира, че антидъмпинговите мита, за които прави искане за възстановяване, са били изплатени изцяло, допустимостта на подобно заявление на практика е обвързано с условието за плащане на въпросните антидъмпингови мита в срока, предвиден в член 11, параграф 8, втора алинея от Основния регламент. Подобно задължение не е в съответствие с последната разпоредба, нито с точка 2.6., буква a) от Тълкувателното известие, и освен това може да бъде невъзможно за изпълнение от страна на вносител, който иска да се възползва от спиране на изпълнението на акта за установяване на митническо задължение, което е било постановено в негова полза от националните органи въз основа на Митническия кодекс на Общността. Следователно, за да се запази полезното действие на последната мярка, срокът за подаване на заявление за възстановяване на антидъмпингови мита не може да започне да тече, докато заинтересованото лице не е длъжно да плати въпросните антидъмпингови мита.
82 От гореизложеното следва, че разгледани съвместно, бележка под линия 6 и точка 3.1.3., буква a), трета алинея от Тълкувателното известие са в противоречие с точка 2.6., буква a) от него.
83 Ето защо Тълкувателното известие, което все пак е предназначено да разясни на икономическите оператори процедурата за възстановяване на антидъмпинговите мита и следователно да увеличи тяхната правна сигурност, постига обратен резултат (вж. в този смисъл Решение на Съда от 16 декември 1975 г. по дело Suiker Unie и др./Комисия, 40/73—48/73, 50/73, 54/73—56/73, 111/73, 113/73 и 114/73, Recueil, стр. 1663, точки 556 и 557). По този начин при прочитането на Тълкувателното известие икономическите оператори като жалбоподателя, които се позовават на него при осъществяване на текущите си операции, могат да имат основателни съмнения относно правилното тълкуване на член 11, параграф 8 от Основния регламент.
84 Впрочем направеното в точка 83 по-горе заключение се подкрепя от отговорите на Комисията на въпроси, зададени от Общия съд по време на съдебното заседание и отнасящи се до непоследователността на някои разпоредби от Тълкувателното известие, в които отговори Комисията по същество признава, че редакцията на известието е могла да бъде по-добра.
85 Следователно твърдението за нарушение, изведено от неспазването на принципа на правна сигурност, е основателно.
86 Без да е необходимо да се разглеждат останалите твърдения за нарушения, второто правно основание следва да се приеме, а оттам и обжалваното решение да се отмени.
По съдебните разноски
87 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отменя Решение C (2011) 9112 окончателен на Комисията от 13 декември 2011 година относно заявление за възстановяване на антидъмпингови мита, платени при вноса на крепежни елементи от неръждаема стомана с произход от Китайската народна република и Тайван.
2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Forwood | Dehousse | Schwarcz |
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 12 февруари 2014 година.
Подписи