Дело T‑370/09
GDF Suez SA
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Германски и френски пазар на природен газ — Решение, с което се констатира нарушение на член 81 ЕО — Разпределяне на пазара — Продължителност на нарушението — Глоби“
Резюме на решението
1. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка —Антиконкурентна цел — Достатъчна констатация
(член 81, параграф 1 ЕО)
2. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Намерение на страните по споразумение да ограничат конкуренцията — Елемент, който не е необходим — Вземане предвид на подобно намерение от Комисията или от съда на Съюза — Допустимост
(член 81, параграф 1 ЕО)
3. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Споразумение, насочено към ограничаване на конкуренцията — Едновременно преследване на легитимни цели — Липса на последици
(член 81, параграф 1 ЕО)
4. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Споразумение, насочено към ограничаване на конкуренцията — Сключване с оглед или без оглед на търговските интереси на предприятията — Липса на последици
(член 81, параграф 1 ЕО)
5. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Антиконкурентна цел — Вземане предвид на икономическия и правния контекст — Пазар, характеризиращ се със законов или фактически монопол — Перспективи за либерализация — Преценка
(член 81, параграф 1 ЕО)
6. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Квалифицирането на дадено предприятие като потенциален конкурент — Критерии — Основен елемент — Способност на предприятието да навлезе на съответния пазар — Пазар, характеризиращ се със законов или фактически монопол — Последици
(член 81, параграф 1 ЕО)
7. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Задължение да се разгледат всички фактически и правни въпроси, повдигнати от заинтересованите лица — Липса
(членове 81 ЕО, 82 ЕО и 235 ЕО)
8. Картели — Засягане на търговията между държави членки — Критерии за преценка — Споразумения или практики, свързани с пазар, на който не съществува никаква потенциална конкуренция
(член 81, параграф 1 ЕО)
9. Картели — Комплексно нарушение, съдържащо елементи на споразумение и елементи на съгласувана практика — Единна квалификация като „споразумение и/или съгласувана практика“ — Допустимост — Последици от гледна точка на доказателствата, които следва да бъдат събрани
(член 81, параграф 1 ЕО)
10. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Доказване въз основа на определен брой улики и съвпадения, показващи наличието и продължителността на трайно антиконкурентно поведение — Липса на доказателства по отношение на някои определени периоди от възприетия общ период — Липса на последици
(член 81, параграф 1 ЕО)
11. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Начин на доказване — Писмени доказателства — Преценяване на доказателствената стойност на даден документ — Критерии — Вътрешни документи на предприятието
(член 81, параграф 1 ЕО)
12. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Решение, основано на писмени доказателства — Доказателствени задължения на предприятията, оспорващи наличието на нарушение
(членове 81 ЕО и 82 ЕО)
13. Право на Съюза — Принципи — Основни права — Презумпция за невиновност — Производство в областта на конкуренцията — Приложимост
14. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Антиконкурентни цел или резултат — Критерии за преценка — Обмен на сведения на силно концентриран олигополистичен пазар — Недопустимост
(член 81, параграф 1 ЕО)
15. Картели — Участие в срещи с антиконкурентна цел — Обстоятелство, въз основа на което може да се направи извод за участието в последващия картел — Доказателствени задължения на предприятията, оспорващи антиконкурентния му характер
(член 81, параграф 1 ЕО)
16. Конкуренция — Административно производство — Погасителна давност по отношение на глобите — Понятието „санкции“ по смисъла на Регламент № 1/2003 — Имуществени санкции — Включване — Решение за установяване на нарушение — Изключване
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; членове 7 и 25 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
17. Конкуренция — Административно производство — Погасителна давност по отношение на глобите — Начален момент — Едно-единствено продължавано нарушение — Липса на проявление на нарушението през някои периоди от възприетия общ период — Липса на последици
(член 81, параграф 1 ЕО)
18. Конкуренция — Правила на Съюза — Материален обхват — Поведение, наложено с държавни мерки — Изключване — Национален пазар, който се характеризира с противоречащ на правото на Съюза законов монопол — Липса на правна рамка, която премахва всяка възможност за конкурентно поведение — Установяване на нарушение на правилата за конкуренция, извършено от контролирано от държавата предприятие — Допустимост
(членове 81 ЕО и 82 ЕО)
19. Картели — Забрана — Картели, чиито последици продължават след формалното им прекратяване — Прилагане на член 81 ЕО
(член 81, параграф 1 ЕО)
20. Картели — Споразумения между предприятия — Предприятие, участвало в споразумение с антиконкурентен характер — Поведение, отклоняващо се от договореното в рамките на картела — Оплаквания във връзка с конкуренцията от страна на предприятието — Обстоятелства, които невинаги са основание да се изключи участието на предприятието в споразумението
(член 81, параграф 1 ЕО)
21. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Обмен на информация в рамките на картел — Оператор, вземащ предвид оплакванията на друг оператор във връзка с конкуренцията, която сам осъществява — Включване
(член 81, параграф 1 ЕО)
22. Картели — Съгласувана практика — Обмен на информация в рамките на картел или с оглед на неговата подготовка — Вземане предвид на обменените сведения — Презумпция
(член 81, параграф 1 ЕО)
23. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Едно-единствено продължавано нарушение на два пазара — Различна продължителност на нарушението на всеки от тези пазари — Обхват на тежестта на доказване
(членове 81 ЕО и 82 ЕО)
24. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Принцип на равно третиране — Практика на Комисията при вземане на решения — Указателен характер
(член 81, параграф 1 ЕО и член 82 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
25. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Свобода на преценка, предоставена на Комисията — Повишаване на общото ниво на глобите — Допустимост — Забрана за обратно действие на наказателните разпоредби — Липса
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
26. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Спазване на принципа на пропорционалност — Несанкциониране на икономически оператор — Обстоятелство, което само по себе си не е пречка да се наложи глоба на извършителя на нарушение от същото естество
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
27. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Критерии за преценка — Особено тежки нарушения — Подялба на пазара
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 19, 21 и 23 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
28. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Метод на изчисление, определен в приетите от Комисията насоки — Изчисляване на основния размер на глобата — Определяне на процента от стойността на продажбите на предприятието — Критерии
(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; (точки 22 и 25 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
29. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства — Поведение, отклоняващо се от договореното в рамките на картела — Ограничено участие — Условия — Обхват на тежестта на доказване
(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; (точка 29, трета алинея от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
30. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства — Антиконкурентно поведение, разрешено или насърчено от публичните органи — Национален пазар, който се характеризира със законов монопол и се намира в процес на либерализация — Критерии за преценка
(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; (точка 29, пета алинея от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
31. Конкуренция — Глоби — Размер — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Неограничена компетентност — Действие
(член 229 ЕО; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 62 и 63)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точка 64)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 65 и 74)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точка 70)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точки 77—80)
6. Член 81, параграф 1 ЕО е приложим единствено в секторите, отворени за конкуренция, предвид посочените в този член условия относно засягането на търговията между държавите членки и отражението върху конкуренцията. Преценката на условията за конкуренция се основава не само на съществуващата конкуренция между предприятията, които вече присъстват на съответния пазар, но и на потенциалната конкуренция. В това отношение, ако намерението на дадено предприятие да навлезе на пазара евентуално е релевантно за проверката дали то може да бъде разглеждано като потенциален конкурент на посочения пазар, основният фактор, на който трябва да се основе тази квалификация, все пак е неговата способност да навлезе на посочения пазар.
Когато става въпрос за национален пазар, за който е характерно наличието на фактически териториални монополи, обстоятелството, че на този пазар няма законов монопол, е без значение. Всъщност, за да определи дали съществува потенциална конкуренция на даден пазар, Комисията трябва да прецени реалните и конкретни възможности съответните предприятия да се конкурират помежду си или нов конкурент да навлезе на този пазар и да се конкурира с установените там предприятия. Комисията трябва да извърши обективна преценка на тези възможности, така че обстоятелството, че те са изключени поради монопол, който произтича пряко от националното законодателство или непряко от фактическото положение, породено от прилагането на това законодателство, е без значение.
Освен това чисто теоретичната възможност дружество да навлезе на подобен пазар, не е достатъчна, за да се докаже наличието на такава конкуренция.
(вж. точки 81, 82, 84, 95, 98 и 99)
7. Вж. текста на решението.
(вж. точки 117 и 195)
8. Член 81, параграф 1 ЕО се прилага само за споразумения, които могат да засегнат търговията между държавите членки.
Дадено въздействие върху търговския обмен в Общността като цяло произтича от кумулативното наличие на няколко фактора, които, взети поотделно, може и да не са определящи. При проверката дали даден картел засяга значително търговията между държавите членки, той трябва да се разглежда в неговия икономически и правен контекст. В това отношение няма голямо значение дали влиянието на картел върху търговията е неблагоприятно, неутрално или благоприятно. Всъщност ограничаването на конкуренцията е в състояние да засегне търговията между държавите членки, когато може да отклони търговските потоци в посока, различна от тази, която те иначе биха следвали.
Освен това възможността даден картел да засегне търговията между държавите членки, т.е. неговите възможни последици, е достатъчна, за да се приложи член 81 ЕО, и не е необходимо да се доказва действително нарушение на търговията. Все пак е необходимо възможните последици на картела за междудържавната търговия да са съществени, или с други думи, да не са незначителни.
Освен това картел, който обхваща цялата територия на държава членка, поради самото си естество води до засилване на националното разделяне на пазарите, като така възпрепятства търсеното с Договора взаимно икономическо обвързване.
Що се отнася до националните пазари, характеризиращи се с законов или фактически монопол, щом като Комисията не е доказала наличието на потенциална конкуренция на такива пазари, тя не може да смята, че споразумения или практики във връзка с тези пазари могат да засегнат чувствително търговията между държавите членки.
(вж. точки 122—126)
9. Вж. текста на решението.
(вж. точки 133—135)
10. Вж. текста на решението.
(вж. точки 136—138, 141, 151, 155, 156, 220, 221, 223 и 228)
11. Вж. текста на решението.
(вж. точки 161, 172 и 224—226)
12. Вж. текста на решението.
(вж. точки 178 и 264)
13. Вж. текста на решението.
(вж. точки 202 и 203)
14. Съгласуваната практика е форма на координация между предприятия, при която, без да се достига до същинско споразумение, съзнателно се заменят рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество между тези предприятия. Критериите за координация и сътрудничество, съставляващи съгласувана практика, трябва да се разбират в светлината на концепцията, присъща на уреждащите конкуренцията разпоредби на Договора, според която всеки икономически оператор трябва да определя самостоятелно политиката, която възнамерява да следва на общия пазар.
Макар това изискване за самостоятелност да не изключва правото на икономическите оператори да се адаптират разумно спрямо установеното или очакваното поведение на своите конкуренти, то все пак категорично не допуска каквото и да било установяване на пряк или косвен контакт между такива оператори, който може да повлияе на поведението на пазара на настоящ или потенциален конкурент или да разкрие пред такъв конкурент поведението, което е решено или планирано да се възприеме на пазара, щом като тези контакти имат за цел или резултат да създадат условия на конкуренция, които не биха отговаряли на нормалните условия на разглеждания пазар, като се имат предвид естеството на доставяните стоки или услуги, значението и броят на предприятията и обемът на посочения пазар.
На силно концентриран олигополистичен пазар обменът на сведения е от естество да позволи на предприятията да се запознаят с пазарните позиции и с търговската стратегия на своите конкуренти и по този начин да навреди чувствително на съществуващата между икономическите оператори конкуренция. Не е задължително обменените сведения да са подробни. В контекста на олигополистичен пазар дори обменът на общи сведения, които са свързани по-специално с търговската стратегия на дадено предприятие, може да засегне конкуренцията. Освен това, доколкото участващото в съгласуването предприятие продължава да развива дейност на разглеждания пазар, презумпцията за причинно-следствена връзка между съгласуването и поведението на посоченото предприятие на този пазар е приложима дори ако съгласуването се основава на една-единствена среща на съответните предприятия.
Следователно при това положение обстоятелството, че предприятията не са обменили сведения за разходите, цените, маржовете, обема на продажбите или клиентите, не е относимо, тъй като в контекста на силно концентриран олигополистичен пазар е достатъчно да е имало обмен на сведения.
(вж. точки 211—213, 247 и 249)
15. Вж. текста на решението.
(вж. точка 215)
16. В производство в областта на конкуренцията решението, с което се установява нарушение, не представлява санкция по смисъла на член 25 от Регламент № 1/2003 и поради това предвидената в тази разпоредба погасителна давност не важи за него. Всъщност глава VI от Регламент № 1/2003, която се отнася до санкциите, обхваща само глобите и периодичните санкционни плащания и нито една разпоредба от този регламент не дава основание да се приеме, че посочените в член 7 от него решения на Комисията, с които тя установява, че е налице нарушение на разпоредбите на член 81 ЕО или 82 ЕО, представляват санкциите по смисъла на тази глава. Поради това погасяването на правомощието за налагане на глоби и периодични санкционни плащания не означава погасяване на имплицитното правомощие за установяване на нарушението.
(вж. точка 272)
17. Вж. текста на решението.
(вж. точка 275)
18. Членове 81 ЕО и 82 ЕО се отнасят само до антиконкурентното поведение на предприятия, което те са възприели по собствена инициатива. Ако антиконкурентното поведение е наложено на предприятията от национално законодателство или ако последното създава правна рамка, която премахва всяка възможност за конкурентно поведение от тяхна страна, членове 81 ЕО и 82 ЕО не се прилагат. При това положение всъщност ограничението на конкуренцията не се дължи на самостоятелно поведение на предприятията, както изискват тези разпоредби. За сметка на това членове 81 ЕО и 82 ЕО могат да се приложат, ако се окаже, че националното законодателство оставя възможност за конкуренция, която може да бъде предотвратена, ограничена или нарушена от самостоятелното поведение на предприятията.
Така, що се отнася до национален пазар, характеризиращ се с наличието на законов монопол, Комисията може да установи нарушение на член 81 ЕО, щом като съответната държава членка не е транспонирала в законовия срок директива, чиято цел е да създаде конкурентен пазар, и щом като, макар правната уредба все още формално да е в сила, на практика не може да се счита, че тя налага въпросното антиконкурентно поведение или създава правна рамка, която сама по себе си премахва всякаква възможност на предприятията за конкурентно поведение.
След изтичане на срока за транспониране на директива, чиято цел е създаването на конкурентен пазар, националните власти трябва да оставят без приложение всяка разпоредба, която ѝ противоречи. По-специално те не могат да противопоставят такива разпоредби на конкурентите на предприятие, желаещи да навлязат на националния пазар. Всъщност предимството на правото на Съюза изисква всяка разпоредба от национален закон, която противоречи на норма на Съюза, независимо дали е приета преди или след последната, да бъде оставена без приложение. Освен това организация, на която, независимо от правната форма, е възложено предоставянето на услуги в обществен интерес по силата на акт на публичен орган и под неговия надзор и която поради тази причина разполага с изключителни правомощия в сравнение с тези, които произтичат от правните норми, приложими към отношенията между частни лица, спада към правните субекти, на които могат да бъдат противопоставени разпоредбите на директива с непосредствено действие.
(вж. точки 312—314, 317 и 323)
19. Вж. текста на решението.
(вж. точка 326)
20. Вж. текста на решението.
(вж. точки 354 и 355)
21. В областта на конкуренцията, когато един икономически оператор се съобрази с оплакванията на друг икономически оператор, че е изложен на конкуренцията на стоките на първия оператор, поведението на въпросните оператори представлява съгласувана практика.
(вж. точка 357)
22. Вж. текста на решението.
(вж. точка 363)
23. След като в решение на Комисията, с което се налага глоба за нарушение на правилата за конкуренция, се провежда разграничение между продължителността на нарушението на национален и на съседен пазар, Комисията трябва да представи необходимите доказателства, които да позволят да се установи надлежно наличието на нарушение на тези два пазара и възприетата продължителност по отношение на всеки от тях. Всъщност тежестта на доказване на наличието на нарушението и оттам на неговата продължителност пада върху Комисията.
Тези съображения не се поставят под съмнение от обстоятелството, че нарушението представлява едно-единствено продължавано нарушение. Всъщност естеството на констатираното нарушение не оказва влияние върху факта, че след като в разпоредителната част на решението Комисията е определила отделна продължителност на нарушението за всеки от съответните пазари, тя е длъжна надлежно да докаже тази продължителност по отношение на всеки от тях.
(вж. точки 374 и 375)
24. По-ранната практика на Комисията не служи сама по себе си като правна рамка на глобите в областта на конкуренцията, като се има предвид, че същата е определена единствено в Регламент № 1/2003 и в Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003. Така, решенията по други дела имат само насочващ характер за евентуалното наличие на дискриминация, тъй като е малко вероятно присъщите за тях обстоятелства, като например съответните пазари, продукти, предприятия и периоди, да са еднакви.
Все пак принципът на равно третиране, който не допуска да се третират по различен начин сходни положения и да се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано, е задължителен за Комисията, когато налага глоба на предприятие за нарушаване на правилата за конкуренция, както и за всяка друга институция във всичките ѝ дейности.
Това не променя факта, че по-ранните решения на Комисията в областта на глобите могат да бъдат релевантни от гледна точка на спазването на принципа на равно третиране само ако се докаже, че фактическите обстоятелствата по делата, по които са постановени тези други решения, каквито са съответните пазари, стоки, страни, предприятия и периоди, са сходни с тези по конкретния случай.
(вж. точки 385—387)
25. Вж. текста на решението.
(вж. точка 397)
26. Вж. текста на решението.
(вж. точка 398)
27. Вж. текста на решението.
(вж. точки 414—416, 420 и 421)
28. Вж. текста на решението.
(вж. точки 427, 428, 430 и 431)
29. От точка 29 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, се установява, че в производство, образувано за нарушение на правилата за конкуренция, основният размер на глобата може да бъде намален по-специално когато антиконкурентното поведение на предприятието е било разрешено или насърчено от публичните органи или от законодателството или когато предприятието представи доказателства, че участието му в нарушението е крайно ограничено, и по такъв начин докаже, че по времето, когато е било страна по неправомерното споразумение, фактически не го е прилагало, като е възприемало конкурентно поведение на пазара.
За да се приеме, че в случая на предприятие е налице смекчаващо обстоятелство, свързано с ограничено участие в нарушение, предприятието трябва да докаже, че по времето, когато е бил страна по неправомерните споразумения, то фактически не ги е прилагало, като е възприело конкурентно поведение на пазара, или поне че ясно и съществено е нарушило задълженията, насочени към прилагането на този картел, до степен да затрудни самото му функциониране. С други думи, то трябва да докаже, че не е прилагало спорните споразумения, тъй като в това отношение се е отличавало с поведение на пазара, което би могло да противостои на антиконкурентните последици на установеното нарушение.
В това отношение предприятие, което въпреки съгласуването с конкурентите си следва политика на пазара, която в известна степен е независима, може просто да опита да използва картела в своя полза. При това положение фактът, че предприятието е опитало да заобиколи дадено ограничение, не позволява да се докаже поведение на пазара, което би могло да противостои на антиконкурентните последици на установеното нарушение.
(вж. точки 436, 439 и 441)
30. Вж. текста на решението.
(вж. точки 447—451)
31. Предвид правомощието за пълен съдебен контрол, предоставено му в приложение на член 229 ЕО с член 31 от Регламент № 1/2003, Общият съд е овластен, извън обикновения контрол за законосъобразност на санкцията, който позволява само да се отхвърли жалбата за отмяна или да се отмени обжалваният акт, да замества преценката на Комисията със своята и вследствие на това да измени обжалвания акт дори при липсата на отмяна, като вземе предвид всички фактически обстоятелства, за да промени например размера на глобата, когато въпросът за размера ѝ е отнесен до него.
В това отношение, когато упражнява пълен съдебен контрол, Общият съд не е обвързан нито от изчисленията на Комисията, нито от Насоките ѝ, а трябва да извърши собствена преценка, като вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай.
(вж. точки 461 и 462)