Language of document : ECLI:EU:T:2010:300

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

8 юли 2010 година

Дело T‑368/09 P

Roberto Sevenier

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Оставка — Отказ на Комисията да приеме оттеглянето на оставката и да сезира комисията по инвалидност — Срок за подаване на административна жалба — Закъснение — Липса на извинима грешка“

Предмет: Жалба за отмяна на определението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 8 юли 2009 г. по дело Sevenier/Комисия (F‑62/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑249 и II‑A‑1‑1351)

Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Roberto Sevenier понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Европейската комисия в настоящото производство.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Mълчалив отказ на искане, който не е оспорен в предвидения срок

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Срокове — Погасяване — Извинима грешка — Понятие

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Обжалване — Правни основания — Правно основание, изведено от изопачаване на доказателствата

1.      Когато е издадено след мълчалив отказ по същото искане, изричното решение за отхвърляне на това искане е само потвърждаващ акт и следователно за заинтересованото лице не започва да тече нов срок за обжалване по административен ред, тъй като на етапа на искането и преди подаването на административната жалба не се прилага член 91, параграф 3, второ тире от Правилника, който гласи, че „ако жалбата е била отхвърлена с изрично решение, след като веднъж вече е била отхвърлена с мълчалив отказ, но преди изтичането на срока за подаване на жалба, за обжалването започва да тече нов срок“.

(вж. точка 29)

Позоваване на:

Общ съд — 17 ноември 2000 г., Martinelli/Комисия, T‑200/99, Recueil FP, стр. I‑A‑253 и II‑1161, точка 11 и цитираната съдебна практика

2.      Съгласно член 91, параграф 2 от Правилника подадената пред съда на Съюза жалба е допустима само ако преди това пред органа по назначаването е била подадена административна жалба срещу неблагоприятния за длъжностното лице акт по реда на член 90, параграф 2 от Правилника в предвидения в този член срок. Сроковете за обжалване по административен ред, определени в членове 90 и 91 от Правилника, са императивни и прилагането им не зависи от преценката на страните и на съда, тъй като те са въведени, за да се осигури яснота и сигурност на правните положения. Подадената извън срока жалба трябва да бъде отхвърлена като недопустима, освен ако жалбоподателят не докаже например наличието на извинима грешка. Наличието на такава грешка всъщност оправдава късното подаване на жалбата.

При сроковете за обжалване понятието за извинима грешка се отнася до изключителни случаи, в които съответната институция по-конкретно е възприела поведение, което може само по себе си или в решаваща степен да породи допустимо объркване в съзнанието на добросъвестния правен субект, полагащ дължимата грижа, която се изисква от едно относително осведомено лице. Действително в подобна хипотеза администрацията не може да черпи права от собственото си незачитане на принципите на правна сигурност и оправдани правни очаквания, което е в основата на допуснатата от правния субект грешка.

(вж. точки 42, 43, 46 и 57)

Позоваване на:

Общ съд — Martinelli/Комисия, посочено по-горе, точка 10 и цитираната съдебна практика; 2 май 2001 г., Barleycorn Mongolue и Boixader Rivas/Парламент и Съвет, T‑208/00, Recueil FP, стр. I‑A‑103 и II‑479, точка 29; 16 септември 2009 г., Boudova и др./Комисия, T‑271/08 P, Сборник СПС, стp. I‑Б‑1‑71 и II‑Б‑1‑441, точки 71 и 72 и цитираната съдебна практика

3.      Когато твърди изопачаване на доказателствата от произнеслия се като първа инстанция съд, жалбоподателят трябва да посочи точно доказателствата, които са изопачени, и да докаже грешките в анализа, които при преценката на доказателствата са довели до изопачаването им от този съд.

(вж. точка 53)

Позоваване на:

Съд — 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 50; 25 октомври 2007 г., Komninou и др./Комисия, C‑167/06 P, точка 41