РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)
4 декември 2008 година
Дело F‑6/08
Jessica Blais
срещу
Европейска централна банка (ЕЦБ)
„Публична служба — Персонал на ЕЦБ — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия, предвидени в член 17 от Условията за работа на ЕЦБ — Осъждане на жалбоподателя да заплати съдебните разноски — Изисквания за справедливост — Член 87, параграф 2 от Процедурния правилник“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 36.2 от Протокола относно Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, приложен към Договора за ЕО, с която г‑жа Blais иска да се отмени решението на Европейската централна банка от 15 август 2007 г., потвърдено с решение на председателя на Европейската централна банка от 8 ноември 2007 г, с което на жалбоподателката се отказва да се изплати надбавка за експатриране
Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателката понася, освен направените от нея съдебни разноски, и половината от съдебните разноски, направени от Европейската централна банка. Европейската централна банка понася половината от направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне — Длъжностни лица с гражданство на държавата членка на месторабота
(член 4, параграф 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица; член 17, първа алинея от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)
2. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне — Длъжностни лица с гражданство на държавата членка на месторабота
(член 4, параграф 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица; член 17 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)
3. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне — Лица с двойно гражданство, едно от които е гражданство на държавата членка на месторабота
(член 17 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)
4. Производство — Съдебни разноски — Разходи — Съобразяване на изискванията за справедливост
(член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. Подобно на член 4, параграф 1 от приложение VII към Правилника, член 17 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка обвързва изплащането на надбавката за експатриране с отрицателно условие във връзка с обичайното пребиваване, а именно с липсата на обичайно пребиваване в държавата на месторабота за определен период от време, преди заинтересованото лице да постъпи на служба. Този период се определя по различен начин в зависимост от обстоятелството дали съответният член на персонала е, или не е, съответно е бил, или не е бил гражданин на държавата, на чиято територия е мястото му на работа. Съгласно член 17, първа алинея, подточка i) от Условията за работа членовете на персонала, които не са и никога не са били граждани на държавата, на чиято територия се намира мястото им на работа, имат право на надбавка за експатриране, освен ако през петте години, изтичащи шест месеца преди постъпването им на служба, не са пребивавали обичайно или не са упражнявали основната си професионална дейност на територията на тази държава. От друга страна, член 17, първа алинея, подточка ii) от Условията за работа предвижда, че членовете на персонала, които имат или са имали гражданство на държавата, на чиято територия се намира мястото им на работа, нямат право на надбавка за експатриране, освен ако не са пребивавали обичайно извън територията на тази държава през целия период от десет години, изтичащ в деня на постъпването им на служба.
Смисълът на надбавката за експатриране, предвидена в разпоредбата на член 4, параграф 1 от приложение VII към Правилника, е да се компенсират специфичните разходи и трудности от постоянното изпълняване на служебните задължения в държава, с която преди постъпването си на служба длъжностното лице няма или вече няма трайни връзки. Същото важи по аналогия и за членовете на персонала на Европейската централна банка. Затова всяко тълкуване на член 17 от Условията за работа на персонала, което би довело до непредоставяне на надбавка за експатриране на членовете на персонала, намиращи се в това положение, е в противоречие със смисъла на надбавката за експатриране. Такъв обаче би бил случаят, ако постъпването на служба, посочено в член 17, първа алинея, подточка ii) от Условията за работа, се тълкуваше като обозначаващо единствено постъпването на служба като член на персонала. Щом тази разпоредба изисква заинтересованото лице да е установило обичайното си пребиваване извън държавата на месторабота в продължение на целия съответен период, то ако преди назначаването му съответният член на персонала, за когото се прилага член 17, първа алинея, подточка ii) — т.е. който е или е бил гражданин на държавата на месторабота — е бил нает по срочен договор с по-малък от едногодишен срок, това обстоятелство би било достатъчно, за да отпадне автоматично правото на надбавка за експатриране на този член на персонала, който преди постъпването си на служба е трябвало да премести обичайното си местопребиваване в държавата по месторабота, независимо че всъщност не е пребивавал постоянно в държавата по месторабота през десетте години преди назначаването му по краткосрочния договор.
Следователно постъпването на служба по смисъла на член 17, първа алинея, подточка ii) от Условията за работа трябва да се разбира като първото постъпване на служба в Европейската централна банка, независимо от вида на договора, сключен между заинтересованото лице и банката.
(вж. точки 54, 55, 72 и 75)
Позоваване на:
Съд — 13 ноември 1986 г., Richter/Комисия, 330/85, Recueil, стр. 3439, точка 6
Първоинстанционен съд — 30 март 1993 г., Vardakas/Комисия, T‑4/92, Recueil, стp. II‑357, точка 39; 14 декември 1995 г., Diamantaras/Комисия, T‑72/94, Recueil FP, стр. I‑A‑285 и II‑865, точка 48
2. Когато се определя дали съществува право на надбавка за експатриране, се приема, че мястото на обичайно пребиваване, посочено в член 17 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка, по аналогия с член 4, параграф 1 от приложение VІІ към Правилника съответства на мястото, в което заинтересуваното лице е установило постоянния или обичаен център на своите интереси с волята да му придаде траен характер. При преценката дали е изпълнено условието за липса на обичайно местопребиваване следва да се отчитат всички релевантни фактически обстоятелства по конкретния случай. Всъщност наличието на предпоставките за изплащане на надбавката за експатриране зависи от конкретното положение на заинтересованото лице, и по-специално от обстоятелството дали, макар и гражданин на държавата членка по месторабота, то на практика е прекъснало социалните си и професионални връзки с тази държава в резултат на пълното и трайно преместване на обичайното му пребиваване извън територията на същата държава.
Действителното местопребиваване, професионалната дейност и личните връзки на заинтересованото лице са основните критерии, според които се определя мястото на пребиваване.
Пребиваването в определена държава с цел завършване на университетско образование и провеждане на практически стаж по специалността не позволява само по себе си да се предположи, че е налице воля за изместване на обичайния център на интереси на съответното лице в тази държава. Напротив, обстоятелството, че определено лице се е преместило в съответната държава, за да се присъедини към партньора си, да наеме жилище, в което да живеят заедно, и да упражнява професионалната си дейност по срочен трудов договор, позволява да се приеме, че лицето е изместило и центъра на своите интереси в същата държава.
(вж. точки 87, 88, 90 и 91)
Позоваване на:
Съд — Richter/Комисия, посочено по-горе, точка 6
Първоинстанционен съд — 28 септември 1993 г., Magdalena Fernández/Комисия, T‑90/92, Recueil, стp. II‑971, точки 27—30; 25 октомври 2005 г., Dedeu i Fontcuberta/Комисия, T‑299/02, Recueil FP, стр. I‑A‑303 и II‑1377, точка 77; 27 септември 2006 г., Koistinen/Комисия, T‑259/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑177 и II‑A‑2‑879; 19 юни 2007 г., Asturias Cuerno/Комисия, T‑473/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑0000 и II‑A‑2‑0000, точка 74
Съд на публичната служба — 20 ноември 2007 г., Kyriazis/Комисия, F‑120/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 50
3. Като се вземе предвид целта на надбавката за експатриране — да компенсира специфичните разходи и трудности от постоянното изпълняване на служебните задължения в държава, с която длъжностното лице няма или вече няма трайни връзки — въведеното с член 17 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка различно третиране в ущърб на членовете на персонала, граждани на държавата по месторабота, може да бъде обосновано само въз основа на презумпцията, че гражданството на лицето е сериозен признак за наличието на многобройни тесни връзки между това лице и държавата, на която е гражданин. В рамките на правото на преценка, с което разполага в тази област, въз основа на посоченото по-горе Управителният съвет на Европейската централна банка основателно стига до заключението, че членовете на персонала, граждани на държавата по месторабота, включително тези, които е трябвало да променят местопребиваването си в резултат от постъпването на служба, не понасят — или поне не в същата степен като членовете на персонала, които не са граждани на тази държава — разходите и трудностите, които следва да компенсира надбавката за експатриране, и поради това по принцип не следва да получават тази надбавка. Също така основателно е към изключенията от това правило, което само по себе си е изключение, да се прилагат стриктни условия, например за липса на обичайно местопребиваване в държавата по месторабота през десетте години преди постъпването на служба.
При упражняване на широкото право на преценка, с което разполага в тази област, Управителният съвет е компетентен да определи условията, при които гражданите на държавата по месторабота могат да се разглеждат като експатрирани в тази държава. Критерият по член 17 от Условията за работа, който изисква лицето да не е пребивавало в държавата по месторабота през десетте години преди постъпването на служба, обаче не се явява нито неподходящ, нито неразумен. Същия критерий законодателят предвижда и в член 4 от приложение VII към Правилника по отношение на предоставянето на надбавката за експатриране на длъжностните лица на Общността.
Европейската централна банка освен това има право, включително предвид широкото ѝ право на преценка, да прилага общите правила спрямо лицата с двойно гражданство, така че да предоставя надбавката за експатриране, дължима на основание член 17, първа алинея, подточка ii) от Условията за работа, единствено на лицата, които обективно са експатрирани в държавата, в която са назначени на работа. Така за целите на прилагането на член 17, първа алинея, подточка ii) от Условията за работа е допустимо в член 3.7.4 от Правилата за персонала на Банката членовете на персонала с двойно гражданство, едно от които е на държавата по месторабота, да бъдат приравнени на членове на персонала, които са граждани единствено на посочената държава.
(вж. точки 102, 106 и 107)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 11 юли 2007 г., B/Комисия, F‑7/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 39 и цитираната съдебна практика
4. Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, когато справедливостта изисква това, Съдът на публичната служба може да реши дадена страна, макар и загубила делото, да бъде осъдена да заплати само частично съдебните разноски и дори да не бъде осъдена за тях.
Обстоятелствата, които позволяват да се обоснове прилагането на тази разпоредба, са действията на съответната институция, размерът на материалния интерес, убедителността на доводите на жалбоподателя, размерът на направените от последния разходи спрямо средствата, с които разполага, и професионалното му положение.
(вж. точки 111—116)