Language of document : ECLI:EU:C:2019:573

Дело C543/17

Европейска комисия

срещу

Кралство Белгия

 Решение на Съда (голям състав) от 8 юли 2019 година

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 258 ДФЕС — Мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи — Директива 2014/61/ЕС — Липса на транспониране и/или на съобщаване на мерките за транспониране — Член 260, параграф 3 ДФЕС — Искане за налагане на периодична имуществена санкция — Изчисляване на размера на периодичната имуществена санкция“

1.        Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Преценка на основателността от Съда — Положение, което следва да бъде взето предвид — Положение към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище

(член 258 ДФЕС)

(вж. т. 23 и 24)

2.        Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Неизпълнение на задълженията по директива — Задължение за съобщаване на мерки за транспониране — Обхват

(член 260, параграф 3 ДФЕС)

(вж. т. 48—59)

3.        Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължение — Неизпълнение на задължение за съобщаване на мерки за транспониране на директива — Имуществени санкции — Периодична имуществена санкция — Неизпълнение на задължения, което продължава до разглеждането на фактите от Съда — Осъждане за плащане — Условие — Неизпълнение на задължения, което продължава до обявяването на съдебното решение

(член 260, параграф 3 ДФЕС)

(вж. т. 60, 61, 78—82 и 91—93)

4.        Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължение — Неизпълнение на задължение за съобщаване на мерки за транспониране на директива — Имуществени санкции — Периодична имуществена санкция — Определяне по вид и размер — Право на преценка на Съда — Критерии

(член 260, параграф 3 ДФЕС)

(вж. т. 83 и 84)

5.        Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължение — Неизпълнение на задължение за съобщаване на мерки за транспониране на директива — Имуществени санкции — Периодична имуществена санкция — Определяне на размера — Критерии

(член 260, параграф 3 ДФЕС)

(вж. т. 85—89)

Резюме

Съдът тълкува и прилага за първи път член 260, параграф 3 ДФЕС, който допуска да се наложи финансова санкция за неспазването на задължението да се „съобщи за мерките за транспониране“ на директива на Съюза

В решение Комисия/Белгия (член 260, параграф 3 ДФЕС — Високоскоростни мрежи) (C‑543/17) от 8 юли 2019 г. големият състав на Съда за първи път тълкува и прилага член 260, параграф 3 ДФЕС(1). Всъщност Съдът уважава иска за установяване на неизпълнение на задължения, който Комисията е предявила срещу Белгия, и осъжда тази държава членка да плати периодична имуществена санкция в размер на 5 000 EUR на ден, считано от датата на постановяване на решението, поради частична липса на транспониране на Директива 2014/61(2) относно високоскоростните електронни съобщителни мрежи и, a fortiori, поради липса на съобщаване на Комисията на съответните национални мерки за транспониране.

Държавите членки е трябвало да транспонират Директива 2014/61 до 1 януари 2016 г. и да информират Комисията за приетите в това отношение мерки.

На 15 септември 2017 г. Комисията предявява пред Съда с иск за неизпълнение на задължения, тъй като счита, че в определения срок Белгия не е транспонирала пълно Директивата и не е съобщила предприетите в това отношение национални мерки. Освен това тя иска на Белгия да бъде наложена периодична имуществена санкция, считано от датата на постановяване на решението, с което се установява неизпълнението ѝ на задължението за съобщаване на мерките за транспониране на споменатата директива. Размерът на периодичната имуществена санкция е определен първоначално на 54 639 EUR, но впоследствие е намален на 6 071 EUR с оглед на постигнатия от Белгия напредък в транспонирането на Директивата след предявяването на иска. Всъщност Комисията пояснява, че пропуски има само на равнище регион Брюксел-столица.

На първо място, Съдът констатира, че до изтичането на срока, който Комисията ѝ е определила в мотивираното становище и впоследствие е удължила по нейно искане, Белгия не е приела необходимите национални мерки за транспонирането на Директива 2014/61 и не е съобщила на Комисията такива мерки, поради което не е изпълнила задълженията си по тази директива.

Като разглежда, на второ място, обхвата на член 260, параграф 3 ДФЕС, Съдът припомня текста и целта на тази разпоредба, въведена с Договора от Лисабон с цел не само да насърчи още по-силно държавите членки да транспонират директивите в определените им за това срокове, но и да облекчи и ускори производството по налагане на имуществени санкции за неизпълнение от държави членки на задължението за съобщаване на национални мерки за транспониране на директиви.

В този смисъл възприетото от Съда тълкуване на тази разпоредба преследва двойна цел. То, от една страна, гарантира както прерогативите на Комисията за осигуряване на ефективно прилагане на правото на Съюза, така и правото на защита и процесуалните възможности на държавите членки по член 258 ДФЕС(3) във връзка с член 260, параграф 2 ДФЕС(4). От друга страна, то позволява на Съда да упражни съдебните си функции и в рамките на едно производство да прецени дали съответната държава членка е изпълнила задълженията си за съобщаване и каква е тежестта на евентуално установено в това отношение неизпълнение на задължения, както и да наложи най-подходящата с оглед на обстоятелствата по случая имуществена санкция.

С оглед на това Съдът заключава, че задължението да се „съобщи за мерките за транспониране“ по смисъла на член 260, параграф 3 ДФЕС се отнася до задължението на държавите членки да предоставят достатъчно ясна и точна информация за мерките за транспониране на директивите. За да изпълнят задължението си за правна сигурност и за да гарантират пълното транспониране на разпоредбите от директивите на цялата си територия, държавите членки са длъжни да посочат за всяка от разпоредбите на директива с коя национална разпоредба или с кои национални разпоредби е транспонирана. За да може да иска на съответната държава членка да бъде наложена предвидената в тази разпоредба периодична имуществена санкция, Комисията следва въз основа на съобщената ѝ информация да е установила, че някои мерки за транспониране явно липсват или не обхващат цялата територия на съответната държава членка. Съдът обаче не следва в хода на производството по член 260, параграф 3 ДФЕС да се произнася по това дали съобщените на Комисията национални мерки гарантират правилно транспониране на разпоредбите на съответната директива.

Съдът приема, че в случая посочената разпоредба е приложима, тъй като Белгия не е изпълнила напълно задължението си за съобщаване. Всъщност, като към момента на разглеждане на фактите от Съда все още не е приела необходимите мерки за транспониране в националното си право за регион Брюксел-столица на някои разпоредби от Директива 2014/61(5) и като не е съобщила мерки за транспониране на същите разпоредби за този регион, нито a fortiori е съобщила на Комисията такива мерки за транспониране, Белгия е продължила да не изпълнява част от задълженията си.

С оглед на това, след като приема, че налагането на Белгия на периодична имуществена санкция представлява подходящо финансово средство за осигуряване на спазването от тази държава членка на задълженията ѝ по Директива 2014/61 и Договорите, Съдът преценява тежестта и продължителността на разглежданото нарушение, за да определи размера на периодичната имуществена санкция. Въз основа на анализа си Съдът осъжда Белгия да заплати на Комисията, считано от датата на постановяването на решението и до преустановяването на неизпълнението, периодична имуществена санкция в размер на 5 000 EUR на ден.


1      Член 260, параграф 3 ДФЕС предвижда, че Съдът може да наложи финансова санкция (еднократно платима сума или периодична имуществена санкция) в случай на неспазване на задължението да се „съобщи за мерките за транспониране на директива“ на Съюза.


2      Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи (ОВ L 155, 2014 г., стр. 1).


3      Член 258 ДФЕС урежда производството по предявен от Комисията иск за установяване на неизпълнение на задължения.


4      Член 260, параграф 2 ДФЕС урежда производството в случай на неизпълнение от държава членка на решение, с което е установено нейно неизпълнение на задължения. Съдът може да наложи имуществена санкция (еднократно платима сума или периодична имуществена санкция).


5      И по-специално член 2, параграфи 7—9 и 11, член 4, параграф 5 и член 8.