Жалба, подадена на 28 януари 2012 г. -1. garantovaná/Комисия
(Дело T-42/13)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: 1. garantovaná a.s. (Братислава, Словакия) (представители: M. Powell, Solicitor, G. Forwood, Barrister, M. Staroň и P. Hodál, lawyers)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
да отмени писмо на Комисията от 21 декември 2012 г. по преписка COMP/39.396 - Калциев карбид, доколкото в него:
се начислява лихва в размер на 4.5 % за периоди, през които Общият съд i) е спрял действието спрямо жалбоподателя на член 2 от Решение C (2009) 5791 окончателен на Комисията от 22 юли 2009 г. по преписка COMP/39.396 - Реактиви на основата на калциев карбид и на магнезий за стоманодобивната и газовата промишленост и ii) е спрял изпълнението на задължението на жалбоподателя за представяне на банкова гаранция с оглед осуетяване на незабавното събиране на глобата, наложена в член 2 от това решение,
размерът задължението, включващо глобата и лихвата за забава, се определя на 20,293,586.60 EUR към 25 януари 2013 г.,
жалбоподателят се уведомява официално, че в срок най-късно до 25 януари 2013 г. следва или да извърши плащане под условие на сума в размер на 20,293,586.60 EUR, или да депозира допустима финансова гаранция, покриваща тази сума,
- да осъди ответника да плати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания.
Първото правно основание е изведено от твърдението, че Комисията няма право да начислява лихва за периодите, попадащи под действието на определението за временни мерки ex parte, постановено на 20 октомври 2009 г., тъй като то спира действието на член 2 от Решение C (2009) 5791 по отношение на жалбоподателя. Поради това глобата не е станала "изискуема" по смисъла на член 79, буква в) от Правилата за прилагане. Съгласно принципа accessorium sequitur principale лихва върху глоба може да се начислява едва от датата, на която глобата става изискуема.
Второто правно основание е изведено от твърдението, че начисляването на наказателна лихва в размер на 4.5 % за периодите, попадащи под действието на определение за временни мерки, нарушава оправданите правни очаквания на жалбоподателя, доколкото определението за временни мерки от 2 март 2011 г. спира изпълнението на задължението му да представи банкова гаранция с оглед осуетяване на незабавното събиране на наложената в член 2 от Решение C (2009) 5791 глоба. Това поставя жалбоподателя в същата позиция, в която би бил, ако беше представил банковата гаранция. Поради това жалбоподателят основателно се позовава на оправданите правни очаквания - породени от писмото на Комисията от 24 юли 2009 г., с което е уведомен за Решение C (2009) 5791, - че лихвата върху глобата следва да се изплати в размера, определен в член 86, параграф 5 от Правилата за прилагане.
Третото правно основание е изведено от твърдението, че начисляването на наказателна лихва в размер на 4.5 % за периодите, попадащи под действието на определенията за временни мерки, лишава последните от техния практически ефект, тъй като целта на двата лихвени размера, уредени в член 86, параграф 2, буква б) и в член 86, параграф 5 от Правилата за прилагане, е да се стимулира предоставяне на банкова гаранция и, обратно, да се накажат онези, които отказват да платят глобата, след като тя стане изискуема или да представят подходяща банкова гаранция. Жалбоподателят не следва да бъде наказван чрез начисляването на наказателна лихва заради това, че не е представил банкова гаранция, при условие че i) Общият съд е спрял действието на глобата и ii) е постановил, че е обективно невъзможно за жалбоподателя да представи банкова гаранция.
Четвъртото правно основание е изведено от твърдението, че начисляването на наказателна лихва в размер на 4.5 % за периодите, попадащи под действието на определенията за временни мерки, нарушава принципа на пропорционалност. Би било непропорционално жалбоподателят да се наказва чрез начисляване на лихва в размера, предвиден в член 86, параграф 2, буква б) от Правилата за прилагане, при условие че i) глобата не подлежи на принудително изпълнение и ii) юрисдикцията на Европейския съюз е постановила, че жалбоподателят не може да плати глобата или да представи подходяща банкова гаранция.
____________1 - Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3), изменен.