РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
17 септември 2014 година(*)
„Преюдициално запитване — Конкуренция — Държавни помощи — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Понятие за помощ — Гаранции, предоставени от публично предприятие пред банка с цел отпускане на кредити на кредитополучатели, трети лица — Гаранции, предоставени от директора на публичното предприятие при умишлено нарушаване на разпоредбите на устава на това предприятие — Презумпция за противопоставяне от страна на публичния орган, собственик на посоченото предприятие — Възможност да се счита, че гаранциите са предоставени от държавата“
По дело C‑242/13
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание на член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) с акт от 26 април 2013 г., постъпил в Съда на 29 април 2013 г., в рамките на производство по дело
Commerz Nederland NV
срещу
Havenbedrijf Rotterdam NV,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, председател на състава, J. L. da Cruz Vilaça, G. Arestis, J.‑C. Bonichot и Aл. Арабаджиев (докладчик), съдии,
генерален адвокат: M. Wathelet,
секретар: M. Aleksejev, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 март 2014 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Commerz Nederland NV, от R. Wesseling, advocaat,
– за Havenbedrijf Rotterdam NV, от E. Pijnacker Hordijk и A. Kleinhout, advocaten,
– за нидерландското правителство, от M. Noort и M. Bulterman, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от P.‑J. Loewenthal и S. Noë, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 8 май 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване е относно тълкуването на член 107, параграф 1 ДФЕС.
2 Това преюдициално запитване е отправено в рамките на спор между Commerz Nederland NV (наричано по-нататък „Commerz Nederland“) и Havenbedrijf Rotterdam NV (наричано по-нататък „Havenbedrijf Rotterdam“) — притежавано изцяло от община Ротердам (Нидерландия) предприятие за експлоатация на градското пристанище — относно валидността на гаранции, предоставени на Commerz Nederland от името на Havenbedrijf Rotterdam от единствения му управител и при нарушение на устава на това предприятие, за да може Commerz Nederland да отпусне кредитни линии на кредитополучатели, трети лица.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
3 С договор от 5 ноември 2003 г. Commerz Nederland отпуска на RDM Vehicles BV (наричано по-нататък „RDM Vehicles“) кредитна линия в размер на 25 милиона евро, с която следва да се финансира производството на брониран автомобил. В същия ден директорът на Gemeentelijk Havenbedrijf Rotterdam (наричано по-нататък „GHR“), предприятие за експлоатация на градското пристанище — услуга, предоставяна от община Ротердам — предоставя гаранция, с която GHR се задължава като гарант спрямо Commerz да отговаря за задълженията на RDM Vehicles, произтичащи от отпуснатия кредит.
4 На 1 януари 2004 г. предприятието за експлоатацията на градското пристанище е включено в имуществото на Havenbedrijf Rotterdam, чийто едноличен собственик към момента на настъпване на фактите в главното дело е община Ротердам.
5 На 4 юни 2004 г. предходният директор на GHR и единствен управител на Havenbedrijf Rotterdam предоставя от името на последното гаранция в полза на Commerz Nederland във връзка с кредита, отпуснат на RDM Vehicles. В замяна на това Commerz Nederland се отказва от правата си по гаранцията от GHR.
6 Commerz Nederland разполага с изготвени от адвокатска кантора „правни становища“ от 10 ноември 2003 г. и от 4 юни 2004 г., съгласно които гаранциите, предоставени от името на GHR и от името на Havenbedrijf Rotterdam във връзка с отпуснатия на RDM Vehicles кредит, съдържат „валидни, обвързващи и подлежащи на изпълнение задължения“, поети от гаранта.
7 С договори от 27 февруари 2004 г. Commerz Nederland отпуска на RDM Finance I BV (наричано по-нататък: „RDM Finance I“) и на RDM Finance II BV (наричано по-нататък: „RDM Finance II“) кредитни линии в размер съответно на 7,2 милиона евро и на 6,4 милиона евро, предназначени за финансирането на поръчани на RDM Technology BV доставки на материали за военната промишленост.
8 На 2 март 2004 г. управителят на Havenbedrijf Rotterdam предоставя гаранциите, конституиращи това дружество като гарант, който отговаря за задълженията на RDM Finance I и на RDM Finance II спрямо Commerz Nederland, произтичащи от отпуснатите на тези две дружества кредити.
9 На 3 март 2004 г. посочената в точка 6 от настоящото решение адвокатска кантора предоставя на Commerz Nederland „правно становище“, подобно на становищата, споменати в точка 6 от настоящото решение.
10 С писма от 29 април 2004 г. Commerz Nederland прекратява едностранно договорите за кредит с RDM Finance I и с RDM Finance II и иска да бъдат възстановени неизплатените суми по отпуснатите кредити. Тъй като плащане не е извършено, Сommerz Nederland иска от Havenbedrijf Rotterdam на основание на предоставените гаранции да му заплати суми в размер съответно но 4 869 EUR и на 14 538,24 EUR ведно с акцесорните вземания. Havenbedrijf Rotterdam не изпълнява това искане.
11 С писмо от 20 август 2004 г. Commerz Nederland прекратява едностранно договора за кредит с RDM Vehicles и иска да бъдат възстановени неизплатените суми по отпуснатия кредит. Тъй като плащане не е извършено, Сommerz Nederland иска от Havenbedrijf Rotterdam на основание на предоставената гаранция да му заплати сумата от 19 843 541,80 EUR ведно с акцесорните вземания. Havenbedrijf Rotterdam не изпълнява и това искане.
12 На 20 декември 2004 г. Commerz Nederland предявява иск пред Rechtbank Rotterdam срещу Havenbedrijf Rotterdam, с който претендира изплащането на дължимата сума по гаранцията, предоставена от Havenbedrijf Rotterdam с оглед на отпускането на кредита на RDM Vehicles. С решение от 24 януари 2007 г. тази юрисдикция отхвърля предявения иск, с мотива че гаранцията представлявала помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, която е трябвало да бъде нотифицирана на Европейската комисия в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС, вследствие на което посочената гаранция била недействителна съгласно член 3:40, параграф 2 от нидерландския граждански кодекс.
13 Commerz Nederland подава въззивна жалба срещу това решение пред Gerechtshof ’s-Gravenhage и допълва предявените претенции, като иска Havenbedrijf Rotterdam да бъде осъдено да заплати дължимите сумите по гаранциите, предоставени от него с оглед на отпускането на кредитите на RDM Finance I и на RDM Finance II. С решение от 1 февруари 2011 г. тази юрисдикция потвърждава решението на Rechtbank Rotterdam и отхвърля исканията на Commerz Nederland в изменения им вид пред въззивната инстанция.
14 Gerechtshof ’s-Gravenhage приема по-специално, че след проверка на фактите с оглед на установените в решение Франция/Комисия (C‑482/99, EU:C:2002:294) критерии се стигало до извода, че разглежданите в главното дело гаранции следвало да се считат за предоставени от нидерландските публични органи.
15 В това отношение Gerechtshof ’s-Gravenhage се позовава на обстоятелствата, че община Ротердам притежава всички акции от капитала на Havenbedrijf Rotterdam, че членовете на управителния и надзорния съвет на това предприятие се назначават от общото събрание на акционерите и следователно от общината, че отговорния за пристанището градски съветник председателства заседанията на надзорния съвет, че съгласно устава на Havenbedrijf Rotterdam за предоставяне на гаранции като разглежданите в настоящото дело е необходимо одобрението на надзорния съвет на дружеството и че предметът на дейност на Havenbedrijf Rotterdam съгласно неговия устав по никакъв начин не е съпоставим с предмета на дейност на обикновените търговски дружества, като се държи сметка на първостепенното значение, което се отдава на общия интерес.
16 От изложеното посочената въззивна инстанция стига до извода, че предвид фактите по делото община Ротердам упражнявала силно влияние върху Havenbedrijf Rotterdam, а вследствие на това фактическият контекст на главното дело се различавал от фактите по делото, по което е постановено решение Франция/Комисия (EU:C:2002:294). Този извод не подлежал на промяна поради обстоятелството, че управителят на Havenbedrijf Rotterdam действал самоволно, като умишлено запазил в тайна предоставянето на тези гаранции и пропуснал да поиска одобрението на надзорния съвет на това предприятие.
17 Освен това Gerechtshof ’s-Gravenhage отхвърля довода на Commerz Nederland, според който с разглежданите гаранции не се предоставяло предимство нито на RDM Vehicles, нито на RDM Finance I, нито на RDM Finance II, тъй като тези гаранции били предоставени на основание на договор от 28 декември 2002 г., сключен между RDM Holding NV и GHR, с който RDM Holding NV се задължавало да не доставя технологии за подводници на Тайван, а в замяна на това GHR предоставяло гаранции пред кредиторите на дружествата от групата в размер на най-малко 100 милиона евро (наричан по-нататък „договорът за подводниците“). В действителност този по-рано поет ангажимент не променял обстоятелството, че по своето естество посочените гаранции представлявали „предимство“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
18 Commerz Nederland иска запитващата юрисдикция да отмени постановеното от Gerechtshof ’s-Gravenhage съдебно решение. Commerz Nederland изтъква по-специално, че с обстоятелствата, взети предвид от въззивната инстанция, не било възможно да се обоснове изводът, че община Ротердам е участвала в предоставянето на разглежданите в главното дело гаранции. Commerz Nederland посочва също така: че ако община Ротердам е разполагала със съответната информация, тя нямало да одобри тези гаранции, че съответният управител трябвало да се откаже от заемания от него пост в Havenbedrijf Rotterdam и че той е бил осъден от наказателен съд за действията си в конкретния случай. Накрая Commerz Nederland оспорва преценката на въззивната юрисдикция, що се отнася до значението на договора за подводниците за квалификацията на разглежданите в главното дело гаранции като „предимство“.
19 Във връзка с това Hoge Raad der Nederlanden счита, че въззивната юрисдикция е приела основателно, че предоставянето на дадена гаранция е самостоятелна правна сделка, дори и да е предоставена в изпълнение на определено договорно задължение. Това по-специално е така, тъй като договорът за подводниците не уточнява нито дружествата, за които следва да се предоставят гаранциите, нито какъв размер от задълженията следва да покриват те.
20 Що се отнася до евентуалната възможност да се счита, че гаранциите са предоставени от държавата, запитващата юрисдикция смята, че решение Франция/Комисия (EU:C:2002:294) може да се тълкува в смисъл, че тази възможност за ангажиране на отговорността на държавата зависи от обстоятелството дали от даден комплекс от признаци може да бъде изведено заключението, че в конкретния случай следва да се приеме, че публичните органи са участвали в приемането на съответните мерки, което следва да се разбира като вземане на реално и фактическо участие. В конкретния случай това тълкуване би имало за последица обстоятелството, че няма да може да се счита, че посочените гаранции са предоставени от община Ротердам.
21 Въпреки това решение Франция/Комисия (EU:C:2002:294) можело също така да бъде тълкувано в смисъл, че за да се приеме, че публичните органи са участвали в приемането на разглежданата мярка, е достатъчно от конкретен комплекс от признаци да може да се стигне до извода, че тези органи по принцип имат определяща роля в протичащия в рамките на самото публично предприятие процес на вземане на решения при приемането на мерки като разглежданите в главното дело или че тези органи упражняват ефективно силно определящо влияние върху този процес. Обстоятелството, че в конкретния случай управителят на публичното предприятие не е уведомил посочените органи за разглежданата мярка, като по този начин умишлено е нарушил устава на дружеството, в резултат на което гаранциите са били предоставени против волята на надзорния орган и против волята на община Ротердам и на държавата, следователно не би трябвало по необходимост да представлява пречка да се приеме, че посочените мерки можели да се считат за приети от публичните органи.
22 При тези условия Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) По необходимост ли следва да се изключи възможността предоставянето на гаранции от страна на дадено публично предприятие да се счита за действие на определени публични органи — което се изисква с оглед на квалификацията на дадена мярка като държавна помощ по смисъла на членове 107 [ДФЕС] и 108 ДФЕС — при условие че съответната гаранция, какъвто е настоящият случай, е предоставена от (единствения) управител на публичното предприятие, който, въпреки че от частноправна гледна точка е разполагал с подобно правомощие, е действал самоволно, умишлено е държал в тайна предоставянето на тези гаранции и е нарушил разпоредбите на устава на публичното предприятие, тъй като не е поискал одобрението на надзорния съвет, и освен това следва да се приеме, че съответният публичноправен субект (в конкретния случай община Ротердам) не е искал да се предоставя съответната гаранция?
2) Ако възможността тези действия да се считат за извършени от публичните органи, не се изключва по необходимост, тези обстоятелства остават ли без значение за отговора на въпроса дали предоставянето на дадена гаранция може да се счита за действие на съответните публични органи, или сезираната юрисдикция следва да пристъпи към преценка на останалите признаци в подкрепа, съответно срещу възможността действията да се считат за извършени от тези публични органи?“.
По искането за възобновяване на устната фаза на производството
23 Устната фаза на производството е приключила на 8 май 2014 г. — след представяне на заключението на генералния адвокат.
24 С писмо от 5 юли 2014 г., постъпило в Съда на същия ден, Commerz Nederland е поискало от Съда да постанови възобновяване на устната фаза на производството.
25 В подкрепа на това искане се изтъква, че в представеното заключение генералният адвокат, първо, е направил недостатъчно изложение на релевантните факти; второ, не е разяснил в достатъчна степен последиците от едно от предложените от запитващата юрисдикция алтернативни тълкувания; и накрая, е основал заключението си на правни доводи, по които страните не са имали възможност да обменят в достатъчна степен своите възгледи.
26 Във връзка с това следва да се отбележи, че в съответствие с член 83 от своя процедурен правилник Съдът може във всеки момент, след като изслуша генералния адвокат, да разпореди възобновяване на устната фаза на производството, по-специално ако счита, че делото не е достатъчно изяснено или трябва да се реши въз основа на довод, който страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз не са разисквали (решение Обединено кралство/Съвет, C‑431/11, EU:C:2013:589, т. 27 и цитираната съдебна практика).
27 В настоящия случай, след като изслуша генералния адвокат, Съдът смята, че разполага с всички необходими елементи, за да може да отговори на поставените въпроси, и че тези елементи са били разисквани от страните в настоящото производство.
28 Поради това следва да се отхвърли искането на Commerz Nederland за възобновяване на устната фаза на производството.
По преюдициалните въпроси
29 С поставените въпроси, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали предоставените от публично предприятие гаранции може да се считат за предоставени от контролиращия го публичен орган, са релевантни обстоятелствата, от една страна, че предоставилият тези гаранции единствен управител на посоченото предприятие е действал неправомерно, като умишлено е запазил в тайна отпускането на тези гаранции и по този начин е нарушил разпоредбите на устава на това предприятие, а от друга страна, че посоченият публичен орган е щял да се противопостави на предоставянето на тази гаранция, ако е разполагал с информация за това. Освен това запитващата юрисдикция иска да установи дали, в случай като настоящия, тези обстоятелства са в състояние да изключат възможността да се счита, че съответните действия са извършени от посочения публичен орган.
30 Преди всичко следва да се отбележи, че безспорно предоставените от Havenbedrijf Rotterdam гаранции в главното дело, които покриват размера на кредитите, отпуснати на RDM Vehicles, на RDM Finance I и на RDM Finance II, предполагат ангажирането на ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като тези гаранции са съпътствани от достатъчно конкретен икономически риск, което може да доведе до определени разходи за Havenbedrijf Rotterdam, като последното е притежавано изцяло от община Ротердам към момента на настъпване на фактите в главното дело.
31 Що се отнася до възможността да се счита, че гаранциите са предоставени от държавата по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, е необходимо да се припомни, че тази възможност не следва да се извежда единствено от обстоятелството, че гаранциите са били предоставени от контролирано от държавата публично предприятие. В действителност, дори когато държавата е в състояние да контролира публично предприятие и да упражнява определящо влияние върху неговите действия, не може автоматично да се предположи, че е налице действително упражняване на такъв контрол в конкретен случай. В допълнение е необходимо да се проучи дали трябва да се счита, че публичните органи участват, по един или друг начин, в приемането на разглежданите мерки (вж. в този смисъл решение Франция/Комисия, EU:C:2002:294, т. 50—52).
32 В това отношение не би могло да се изисква да се докаже, въз основа на конкретно указание, че публичните органи точно в този случай са насърчили публичното предприятие да приеме разглежданите мерки за помощ. В действителност възможността да се счита, че приета от публично предприятие мярка за помощ е всъщност приета от държавата, може да се изведе от комплекс от признаци, които са следствие от обстоятелствата на конкретния случай, както и от контекста, в който тази мярка е осъществена (решение Франция/Комисия, EU:C:2002:294, т. 53 и 55).
33 По-специално е релевантен всеки признак, указващ в конкретния случай или, от една страна, участие на публичните органи или малка вероятност да липсва такова участие при приемането на мярка, с оглед и на обхвата на същата, на нейното съдържание или на включените в нея условия, или, от друга страна, липса на участие на посочените органи при приемането на посочената мярка (решение Франция/Комисия, EU:C:2002:294, т. 56 и 57).
34 Запитващата юрисдикция има задължение в светлината на тази съдебна практика да провери дали в конкретния случай възможността да се приеме, че гаранциите от Havenbedrijf Rotterdam са предоставени от държавата, може да бъде изведена от комплекса от признаци, които са следствие от обстоятелствата на главното дело, и от контекста, в който те са настъпили. За тази цел е необходимо да се определи дали в конкретния случай тези признаци позволяват да се установи участие на публичните органи или малка вероятност от липсата на тяхно участие при предоставянето на тези гаранции.
35 Във връзка с това, както посочват по-специално Havenbedrijf Rotterdam и Комисията и както отбелязва генералният адвокат в точки 78 и 79 от заключението си, в настоящия случай между Havenbedrijf Rotterdam и община Ротердам са налице описаните в точка 15 от настоящото решение органически връзки, въз основата на които следва по принцип да се установи участие на публичните органи или малка вероятност от липата на такова тяхно участие при предоставянето на тези гаранции.
36 Освен това следва да се приеме, че само по себе си обстоятелството, че единственият управител на публичното предприятие е действал неправомерно, не е в състояние да изключи подобно участие. В действителност, както посочват самата запитваща юрисдикция и генералният адвокат в точки 90 и 91 от заключението си, ефикасността на разпоредбите в областта на държавните помощи би намаляла значително, ако можеше да се изключи приложението на тези разпоредби единствено поради обстоятелството че управителят на публичното предприятие е нарушил устава на последното.
37 Предвид това уточнение в конкретния случай запитващата юрисдикция посочва, че единственият управител на Havenbedrijf Rotterdam не само че е действал неправомерно, но и умишлено е запазил в тайна предоставянето на разглежданите в главното дело гаранции по-специално тъй като следвало да се предположи, че ако беше получил съответната информация, заинтересованият публичен орган, тоест община Ротердам, е щял да се противопостави на предоставянето на същите гаранции. Според запитващата юрисдикция тези елементи са показателни за това, че гаранциите са били предоставени без участието на община Ротердам.
38 Тази юрисдикция следва да прецени дали, след като се вземат предвид всички относими признаци, посочените елементи са в състояние да обосноват, или да изключат участието на община Ротердам при предоставянето на посочените гаранции.
39 С оглед на предходните съображения на поставените въпроси трябва да се отговори, че член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали предоставените от публично предприятие гаранции може да се считат за предоставени от контролиращия го публичен орган, са релевантни — заедно с всички признаци, следващи от обстоятелствата на конкретния случай, както и от контекста, в който последните са настъпили — също и обстоятелствата, от една страна, че предоставилият тези гаранции единствен управител на посоченото предприятие е действал неправомерно, като умишлено е запазил в тайна отпускането на тези гаранции и по този начин е нарушил разпоредбите на устава на това предприятие, а от друга страна, че посоченият публичен орган е щял да се противопостави на предоставянето на тези гаранции, ако е разполагал с информация за това. В случай като разглеждания в главното дело обаче тези обстоятелства сами по себе си не изключват възможността да се счита, че съответните действия са извършени от посочения публичен орган.
По съдебните разноски
40 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
Член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали предоставените от публично предприятие гаранции може да се считат за предоставени от контролиращия го публичен орган, са релевантни — заедно с всички признаци, следващи от обстоятелствата на конкретния случай, както и от контекста, в който последните са настъпили — също и обстоятелствата, от една страна, че предоставилият тези гаранции единствен управител на посоченото предприятие е действал неправомерно, като умишлено е запазил в тайна отпускането на тези гаранции и по този начин е нарушил разпоредбите на устава на това предприятие, а от друга страна, че посоченият публичен орган е щял да се противопостави на предоставянето на тази гаранция, ако е разполагал с информация за това. В случай като разглеждания в главното дело обаче тези обстоятелства сами по себе си не изключват възможността да се счита, че съответните действия са извършени от посочения публичен орган.
Подписи