Дело C‑242/13

Commerz Nederland NV

срещу

Havenbedrijf Rotterdam NV

(Преюдициално запитване,
отправено от Hoge Raad der Nederlanden)

„Преюдициално запитване — Конкуренция — Държавни помощи — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Понятие за помощ — Гаранции, предоставени от публично предприятие пред банка с цел отпускане на кредити на кредитополучатели, трети лица — Гаранции, предоставени от директора на публичното предприятие при умишлено нарушаване на разпоредбите на устава на това предприятие — Презумпция за противопоставяне от страна на публичния орган, собственик на посоченото предприятие — Възможност да се счита, че гаранциите са предоставени от държавата“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 17 септември 2014 г.

1.        Съдебно производство — Молба за възобновяване на устната фаза на производството — Молба, с която се представя становище по правните въпроси, повдигнати в заключението на генералния адвокат — Условия за възобновяването

(член 23 от Статута на Съда; член 83 от Процедурния правилник на Съда)

2.        Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Гаранции, предоставяни от публично предприятие — Възможност да се счита, че гаранциите са предоставени от публичния орган, контролиращ посоченото предприятие — Съвкупността от косвените доказателства, които трябва да се вземат предвид

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 26)

2.        Член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали предоставените от публично предприятие гаранции може да се считат за предоставени от контролиращия го публичен орган, са релевантни — заедно с всички признаци, следващи от обстоятелствата на конкретния случай, както и от контекста, в който последните са настъпили — също и обстоятелствата, от една страна, че предоставилият тези гаранции единствен управител на посоченото предприятие е действал неправомерно, като умишлено е запазил в тайна отпускането на тези гаранции и по този начин е нарушил разпоредбите на устава на това предприятие, а от друга страна, че посоченият публичен орган е щял да се противопостави на предоставянето на тази гаранция, ако е разполагал с информация за това. Тези обстоятелства сами по себе си не изключват обаче възможността да се счита, че съответните действия са извършени от посочения публичен орган.

(вж. точка 39 и диспозитива)