РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи разширен състав)
24 март 2017 година(*)
„Жалба за отмяна — Земеделие — Обща организация на пазарите — Мерки, които трябва да бъдат приети поради присъединяването на нови държави членки — Размер на сумите, които трябва да бъдат изплатени за неизтеглените количества захар в излишък — Искане за изменение на окончателно решение на Комисията — Отхвърляне на искането — Необжалваем акт — Потвърждаващ акт — Липса на нови съществени обстоятелства — Недопустимост“
По дело T‑117/15
Република Естония, за която се явява K. Kraavi-Käerdi, в качеството на представител,
жалбоподател,
подпомагана от
Република Латвия, за която се явяват M. I. Kalniņš и D. Pelše, в качеството на представители,
встъпила страна,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват първоначално L. Naaber-Kivisoo и P. Ondrůšek, в качеството на представители, а впоследствие P. Ondrůšek, подпомаган от M. Kärson, адвокат,
ответник,
с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяната на решението, съдържащо се, както се твърди, в писмото на Комисията от 22 декември 2014 г., с което последната отказва да измени своето Решение 2006/776/EО от 13 ноември 2006 година относно размера на сумите, които трябва да бъдат изплатени за неизтеглените от пазара количества захар в излишък (ОВ L 314, 2006 г., стр. 35),
ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав),
състоящ се от: H. Kanninen (докладчик), председател, I. Pelikánová, E. Buttigieg, S. Gervasoni и L. Calvo-Sotelo Ibáñez-Martín, съдии,
секретар: S. Bukšek Tomac, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 септември 2016 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
Първично право
1 В контекста на цикъла на разширяване на Европейския съюз, довел до присъединяването на 1 май 2004 г. на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (наричани по-нататък „новите държави членки“) към Съюза (наричано по-нататък „присъединяването“), Съюзът и новите държави членки започват преговори по много въпроси, групирани по преговорни глави. Преговорите в рамките на главата относно земеделието се отнасят по-специално до правното положение на запасите от селскостопански продукти, превишаващи количеството, което може да се разглежда като представляващо нормален прехвърлим остатък (наричани по-нататък „излишъци“) в свободно обращение към датата на присъединяването в рамките на територията на новите държави членки.
2 Съгласно член 22 от Акта относно условията за присъединяване и измененията на Договорите, на които се основава Европейският съюз (OВ L 236, 2003 г., стр. 33, наричан по-нататък „Актът за присъединяване“), този въпрос се урежда от точка 4 от приложение IV към Акта за присъединяване, която гласи:
„[…]
2. Всеки стоков запас [от селскостопански продукти], частен както и публичен, в свободно обръщение към датата на присъединяването в рамките на територията на новите държави членки, чието количество [не] може да се разглежда като представляващ[о] нормален прехвърлим остатък, се отстранява за сметка на новите държави членки.
Понятието за нормален прехвърляем запас се определя за всеки отделен продукт въз основа на критериите и специфичните цели на съответната обща организация на пазара.
[…]
4. Комисията изпълнява и прилага гореспоменатите разпоредби.
[…]“ [неофициален превод].
3 Член 2, параграф 3 от Договора между Кралство Белгия, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Португалската република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави — членки на Европейския съюз) и новите държави членки относно присъединяването (OВ L 236, 2003 г., стр. 17, наричан по-нататък „Договорът за присъединяване“), подписан в Атина на 16 април 2003 г., предвижда, че институциите на Съюза могат да приемат преди присъединяването мерките, посочени по-специално в член 41 и в приложение IV към Акта за присъединяване. Член 41, първа алинея от посочения акт предвижда, че в продължение на тригодишен период, който започва от датата на присъединяването, Комисията може да взема необходимите преходни мерки за подпомагане на прехода от съществуващия режим в новите държави членки към режима, който произтича от прилагането на общата селскостопанска политика (ОСП), при условията, предвидени в този акт, и тяхното прилагане се ограничава за този период.
Мерки, приети от Съюза преди присъединяването
4 На 10 ноември 2003 г. на основание член 2, параграф 3 от Договора за присъединяване и член 41, първа алинея от Акта за присъединяване Комисията приема Регламент (ЕО) № 1972/2003 относно временните мерки, които следва да се приемат за търговията със земеделски продукти във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (ОВ L 293, 2003 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 50, стр. 100).
5 От съображение 1 от Регламент № 1972/2003 следва, че трябва да се приемат преходни мерки, така че да се избегне рискът от изкривяване на търговията, засягащо общата организация на земеделските пазари, вследствие на присъединяването. В съображение 3 от същия регламент се посочва, че това изкривяване на търговията често е свързано с продукти, изкуствено премествани с оглед на разширяването и неформиращи част от обичайните запаси на съответната държава, но че излишъците могат да се получат и от национално производство. На последно място е уточнено, че поради това следва да се създадат разпоредби за възпиращи такси, които да се налагат за излишъците в новите държави членки.
6 Член 4 от Регламент № 1972/2003, последно изменен с Регламент (ЕО) № 735/2004 на Комисията от 20 април 2004 г. (OВ L 114, 2004 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 55, стр. 213), предвижда система за налагане на такси върху излишъците от стокови запаси от някои селскостопански продукти, сред които не е захарта (други селскостопански продукти, наричани по-нататък „ДСП“), в свободно обращение на територията на новите държави членки към датата на присъединяването. Параграф 1 от този член указва, че без да се засяга точка 4 от приложение IV към Акта за присъединяване, и когато не се прилага по-строго законодателство на национално равнище, новата държава членка налага такси на притежателите на излишъци от такива продукти. Член 4, параграф 3 от изменения Регламент № 1972/2003 определя размера на разглежданата такса и предвижда, че приходите от нея се насочват към националния бюджет на съответната нова държава членка. На последно място, член 4, параграф 5 от този регламент съдържа списък на ДСП, към които се прилага посоченият регламент, който списък е различен за всяка нова държава членка. Тези ДСП са обозначени чрез кодовете по Комбинираната номенклатура (КН), включени в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и общата митническа тарифа (ОВ L 256, 1987 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), което се актуализира от Комисията веднъж годишно. Адаптираната редакция, приложима към фактите в настоящия случай, е от 1 януари 2004 г., датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1789/2003 на Комисията от 11 септември 2003 година за изменение на приложение I към Регламент № 2658/87 (ОВ L 281, 2003 г., стр. 1).
7 На 14 януари 2004 г. Комисията приема, отново въз основа на член 2, параграф 3 от Договора за присъединяване и член 41, първа алинея от Акта за присъединяване, Регламент (ЕО) № 60/2004 за определяне на преходни мерки в сектора на захарта във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия към Европейския съюз (ОВ L 9, 2004 г., стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 52, стр. 202).
8 Член 6, параграф 1 от Регламент № 60/2004, изменен с Регламент (ЕО) № 651/2005 на Комисията от 28 април 2005 г. (OВ L 108, 2005 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 63, стр. 218), гласи, че най-късно до 31 май 2005 г. Комисията определя за всяка нова държава членка количеството захар във вид на захар или на преработени продукти, изоглюкоза и фруктоза, което надхвърля количеството, което се счита за нормален преносен запас (наричано по-нататък „излишък на захар“) към 1 май 2004 г. Тази разпоредба предвижда и начина, по който Комисията трябва да определи този излишък.
9 Съгласно член 4 от Регламент № 60/2004 термините „захар“, „изоглюкоза“ и „фруктоза“ се определят, за целите на прилагането на членове 4—7 от същия регламент, чрез различни кодове от КН.
10 Измененият член 6, параграф 2 от Регламент № 60/2004 предвижда, че съответната нова държава членка осигурява без намеса от страна на Съюза отстраняването от пазара на количеството захар или изоглюкоза, равняващо се на нейния излишък на захар. Отстраняването може да бъде извършено най-късно до 30 ноември 2005 г. чрез изнасяне на излишъка без възстановявания от Съюза, чрез използването му в сектора на горивата или чрез неговото денатуриране.
11 Съгласно член 6, параграф 3 от Регламент № 60/2004, изменен, всяка нова държава членка следва да разполага към 1 май 2004 г. със система за установяване на излишъка от запаси на захар в чист вид или под формата на преработени продукти, изоглюкоза, фруктоза при съответните основни оператори, която трябва да използва, за да застави тези оператори да отстранят от пазара за своя сметка количествата захар или изоглюкоза, които съответстват на определения за тях индивидуален излишък. Тези оператори трябва да представят доказателства за отстраняването най-късно до 30 ноември 2005 г. В противен случай новата държава членка трябва да наложи на тези оператори такса, пропорционална на неотстраненото количество, която се внася в бюджета на тази държава членка.
12 Член 7, параграф 1 от Регламент № 60/2004, изменен, гласи, че най-късно до 31 март 2006 г. новите държави членки следва да представят на Комисията доказателство, че техният излишък на захар е отстранен от пазара. Параграф 2 от същия член предвижда, че съответната нова държава членка заплаща сума в размер, съответстващ на дела от нейния излишък на захар, за който не е представено доказателство за отстраняване. Тази сума се внася в бюджета на Съюза и се отчита при изчисляване на налога върху производството за 2004/2005 пазарна година.
13 Регламенти № 1789/2003, № 1972/2003 и № 60/2004 са публикувани на естонски език в Официален вестник на Европейския съюз съответно на 6 август 2004 г., 3 март 2005 г. и 4 юли 2004 г.
Мерки, приети от Република Естония преди присъединяването
14 На 7 април 2004 г. Република Естония приема Üleliigse laovaru tasu seadus (Закон за таксата върху излишъците от запаси RT I 2004, 30, 203). С решение от 5 октомври 2006 г. Riigikohus (Върховен съд, Естония) обявява член 6, параграф 1 от този закон за неприложим, тъй като противоречи на Регламент № 1972/2003. Тазиюрисдикция приема, че предвиденото в тази разпоредба задължение за прилагане на коефициент от 1,2 при изчисляването на преносния запас не дава възможност операторите да бъдат третирани по достатъчно диференциран начин. За изпълнението на това решение естонският парламент прави няколко изменения на Закона за таксата върху излишъците от запаси, със закон, приет на 25 януари 2007 г. (RT I 2007, 12, 65). Това изменение на Закона за таксата върху излишъците от запаси (наричан по-нататък „ÜLTS“) влиза в сила на 16 февруари 2007 г. и се прилага с обратно действие към възникналите след 1 май 2004 г. положения.
15 Съгласно член 4 от ÜLTS естонските оператори трябва да заплатят такса за притежаваните от тях излишъци от стокови запаси, които не са отстранили от пазара в определения срок.
16 Съгласно член 7 от ÜLTS „излишъкът от запаси“ е равен на разликата между запаса, действително притежаван към 1 май 2004 г., и преносния запас.
17 Член 6 от ÜLTS определя понятието „преносен запас“ като средната годишна стойност на запасите, притежавани от всеки един оператор през четирите години, предхождащи присъединяването, а именно през годините 2000—2003, умножена с 1,2. За да се смекчи това правило по отношение на операторите, които не са упражнявали съответна дейност през тези четири референтни години, посоченият член 6 предвижда две особени правила, изложени по-долу.
18 Съгласно член 10 от ÜLTS преносният запас и излишъкът от запаси се изчисляват от естонското министерство на земеделието въз основа на декларациите на оператора. По мотивирана молба от страна на последния Министерството на земеделието може да вземе предвид някои фактори, които могат да обяснят увеличаване на запасите, независимо от каквато и да било спекулация.
19 Член 12 от ÜLTS задължава операторите да отстранят излишъците от запаси на захар, като използват предвидените в Регламент № 60/2004 методи.
Мерки, приети от Съюза преди присъединяването
20 На 31 май 2005 г. Комисията изчислява излишъка на захар за всяка нова държава членка, като приема Регламент (ЕО) № 832/2005 относно определянето на излишъка в количествата захар, изоглюкоза и фруктоза за Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (ОВ L 138, 2005 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 64, стр. 3). В член 1 от посочения регламент се определят количествата захар, които следва да бъдат отстранени от вътрешния пазар на Общността, за всяка от петте нови държави членки, за които в крайна сметка е установено наличие на излишък на захар.
21 На 13 ноември 2006 г. Комисията приема Решение 2006/776/EО относно размера на сумите, които трябва да бъдат изплатени за неизтеглените количества захар в излишък (ОВ L 314, 2006 г., стр. 35, наричано по-нататък „решението относно захарта“). В това решение Комисията отбелязва, че три от петте нови държави членки, посочени в точка 20 по-горе, са представили в предвидения от член 7, параграф 1 от Регламент № 60/2004 срок доказателство за отстраняването на част от излишъците на захар, установени с Регламент № 832/2005. На следващо място Комисията изчислява размера на сумата, която трябва да заплатят засегнатите пет държави членки съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 60/2004 за излишъците, за които не са представени такива доказателства. Тази сума е изчислена за всяка засегната държава членка чрез умножаване на стойността на неотстранените количества по най-високата стойност на възстановяване при износ за бяла захар с код по КН 1701 99 10 през периода от 1 май 2004 г. до 30 ноември 2005 г. Съгласно член 1 от решението относно захарта Република Естония трябва да заплати сума в размер на 45 686 268 EUR, която тя внася в бюджета на Съюза на няколко вноски в установения от член 2 от това решение срок, като последната вноска е направена през декември 2009 г.
22 На 4 май 2007 г., на основание точка 4, параграф 4 от приложение IV към Акта за присъединяване, Комисията приема Решение 2007/361/ЕО за определяне на излишъците от запаси на селскостопански продукти, различни от захар, и финансовите последствия от изтеглянето им от пазара във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (ОВ L 138, 2007 г., стр. 14, наричано по-нататък „решението за ДСП“). В това решение Комисията изчислява излишъците от ДСП, налични в новите държави членки към датата на присъединяването, както и размера на паричната сума, дължима от деветте държави членки, по отношение на които са установени такива излишъци, за покриване на разходите по отстраняването им. Тези суми, считани за приходи в бюджета на Съюза, трябва да се внесат на четири части, като падежът на последната вноска е на 31 май 2010 г. На Република Естония е наложено да заплати парична сума в размер на 6 584 000 EUR, която тя внася в бюджета на Съюза в определения срок.
Посочени съдебни решения
23 С решения от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171), необжалвани, Общият съд отменя решението за ДСП, с мотива че предвиденият в това решение метод за отстраняване на излишъците от ДСП не е съобразен с точка 4, параграф 2 от приложение IV към Акта за присъединяване.
24 С решение от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), Съдът отговаря на преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС, отправено от Riigikohus (Върховен съд), относно тълкуването на член 288 ДФЕС, на член 297, параграф 1 ДФЕС и на член 58 от Акта за присъединяване. Това запитване е отправено в рамките на спор между естонско предприятие и естонските власти във връзка със събирането на такса върху излишъците от стокови запаси на някои ДСП, притежавани от последното, която е изчислена и се изисква съгласно ÜLTS. В центъра на спора е въпросът дали ÜLTS може да се противопостави на съответното предприятие. Запитващата юрисдикция има съмнения в това отношение, тъй като, от една страна, ÜLTS препраща към няколко разпоредби на Регламенти № 1789/2003 и № 1972/2003, и от друга страна, тези регламенти са публикувани в Официален вестник на естонски език след 1 май 2004 г., но преди предприятието да е получило акта за установяване на задължения.
25 Съдът постановява, че с приемането на ÜLTS Република Естония е приложила произтичащите от Регламент № 1972/2003 задължения, въвеждайки такса върху излишъците от запаси на ДСП и определяйки способите за нейното изчисляване. Съдът обаче приема, първо, че към 1 май 2004 г., когато ÜLTS влиза в сила, частноправните субекти не са били в състояние да узнаят за кои продукти се налага таксата върху излишъците от запаси посредством правна уредба на Съюза, надлежно публикувана в Официален вестник на естонски език, второ, че ÜLTS не дава определение на тези продукти, а само препраща към член 4, параграф 5 от Регламент № 1972/2003, и трето, че частноправните субекти не са били в състояние да идентифицират тези продукти чрез националната правна уредба, тъй като естонската митническа номенклатура е била отменена, считано от 1 май 2004 г. От това Съдът прави извод, че релевантните разпоредби на Регламенти № 1789/2003 и № 1972/2003 не са били противопоставими на частноправните субекти в Естония, считано от 1 май 2004 г., тъй като не са били надлежно публикувани на естонски език в Официален вестник или възпроизведени в националното право на тази държава членка (решение от 12 юли 2012 г., Pimix, C‑146/11, EU:C:2012:450, т. 39, 41 и 42).
26 Съдът приема, че този извод не се опровергава нито от факта, че предприятието, до което се отнася главното производство, на практика е било запознато с обхвата на задълженията си, считано от 1 май 2004 г., нито от съображенията за гарантиране на целта на Регламент № 1972/2003 (решение от 12 юли 2012, Pimix, C‑146/11, EU:C:2012:450, т. 43—46).
27 Поради това Съдът отговаря на отправените от запитващата юрисдикция преюдициални въпроси, като посочва, че член 58 от Акта за присъединяване трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска в Естония спрямо частноправни субекти да се прилагат разпоредби на Регламент № 1972/2003, които на 1 май 2004 г. не са били нито публикувани в Официален вестник на естонски език, нито възпроизведени в националното право на тази държава членка, независимо че тези частноправни субекти са могли да се запознаят с тях по други начини (решение от 12 юли 2012 г., Pimix, C‑146/11, EU:C:2012:450, т. 47).
Молба на Република Естония за изменение на решението относно захарта
28 С писмо от 2 август 2012 г. Република Естония иска от генерална дирекция (ГД) „Земеделие и развитие на селските райони“ на Комисията да изрази становище относно действията, предвидени с оглед на решенията от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171), за възстановяване на сумите, внесени в бюджета на Съюза от новите държави членки поради наличието на излишъци на селскостопански продукти, и по-специално поради наличието на излишъци на захар. На 17 септември е 8 ноември 2012 г. Република Естония и службите на Комисията провеждат срещи за обсъждане на този въпрос.
29 С писмо от 15 ноември 2012 г. Комисията уведомява Република Естония, че ще ѝ бъде възстановена сумата, която е внесла в бюджета на Съюза в съответствие с решението за ДСП. Възстановяването е извършено в края на декември 2012 г.
30 На 21 февруари 2013 г. Република Естония и службите на Комисията провеждат среща, за да обсъдят евентуалното възстановяване на сумите, внесени от Република Естония в бюджета на Съюза в изпълнение на решението относно захарта
31 С писмо от 18 септември 2013 г., адресирано до ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, Република Естония, която счита, че не е получила пълен отговор на писмото си от 2 август 2012 г., пояснява съдържанието на последното, допълва мотивите си и отправя искане до Комисията за преразглеждане и изменение на решението относно захарта в светлината на решенията от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171), от които следва възстановяването на сумите, внесени в бюджета на Съюза в съответствие с решението относно захарта.
32 С писмо от 22 декември 2014 г. (наричано по-нататък „обжалваният акт“) генералният директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ (наричан по-нататък „генералният директор“) отговаря на Република Естония, че липсват основания за изменение на решението относно захарта.
Производството и исканията на страните
33 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 4 март 2015 г., Република Естония предявява искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на обжалвания акт.
34 С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 1 юли 2015 г., Република Латвия подава молба за встъпване по делото в подкрепа на исканията на Република Естония, която молба е уважена с определение на председателя на първи състав на Общия съд от 2 септември 2015 г. Република Латвия обаче не представя становище при встъпване.
35 С решение от 15 юни 2016 г., по предложение на първи състав и на основание член 28, параграфи 1—3 от Процедурния правилник на Общият съд, последният препраща делото на първи разширен състав.
36 По доклад на съдията докладчик Общият съд (първи разширен състав) решава да открие устната фаза на производството и на 13 юли 2016 г., в рамките на процесуално-организационните действия по член 89 от Процедурния правилник, задава въпроси на страните, на които те отговарят в определения срок.
37 Устните състезания и отговорите на Република Естония и на Комисията на зададените им от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 7 септември 2016 г., в което Република Латвия не е представлявана.
38 Република Естония, подпомагана от Република Латвия, иска от Общия съд:
– да отмени обжалвания акт,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
39 Комисията иска от Общия съд:
– като главно искане, да отхвърли жалбата като недопустима,
– при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди Република Естония да заплати съдебните разноски.
По допустимостта
40 Комисията твърди, без да прави изрично възражение за недопустимост с отделен акт, че обжалвания акт не представлява обжалваем акт и че поради това жалбата е недопустима, което Република Естония оспорва.
41 Комисията изтъква по същество две основания за недопустимост, първото от които е представено като главно и е изведено от естеството на обжалвания акт, който представлявал само израз на становище, а второто, представено при условията на евентуалност, е изведено от потвърдителния характер на този акт.
По първото основание за недопустимост
42 Комисията твърди, от една страна, че доколкото Република Естония е дължала сумите , посочени в решението относно захарта, преди приемането на обжалвания акт и след това, този акт няма правни последици, и от друга страна, че посоченият акт съдържа само технически анализ на влиянието на решенията от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171), върху решението относно захарта. В отговора си на писмените въпроси на Общия съд, както и по време на съдебното заседание Комисията пояснява този довод. Тя изтъква, че обжалвания акт не представлява същинско решение за отказ да се измени решението относно захарта, а само изразяване на становище на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“. В това отношение Комисията добавя по време на съдебното заседание, че Република Естония не била отправила ясно искане за изменение на решението относно захарта, а по-скоро била потърсила становището на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ относно възможността за преразглеждане на това решение. Следователно обжалвания акт съдържал поисканото техническо становище.
43 Република Естония оспорва доводите на Комисията.
44 По жалбите за отмяна, подадени от държави членки или от институции на Съюза, за обжалваеми актове по смисъла на член 263 ДФЕС се считат всички решения, приети от институциите, без значение в каква форма, които целят да породят задължителни правни последици (вж. решение от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, EU:C:2011:656, т. 36 и цитираната съдебна практика). Тези последици трябва да бъдат преценявани въз основа на обективни критерии, като например съдържанието на акта, като при необходимост се отчита контекстът на неговото приемане (решение от 13 февруари 2014 г., Унгария/Комисия, C‑31/13 P, EU:C:2014:70, т. 55).
45 Не всяко писмо на институция на Съюза, изпратено в отговор на молба от страна на неговия адресат, представлява решение по смисъла на член 263 ДФЕС (вж. в този смисъл определение от 27 януари 1993 г., Miethke/Парламент, C‑25/92, EU:C:1993:32, т. 10). По-конкретно, писмено изразяване на становище на институция на Съюза не представлява решение, срещу което може да бъде подадена жалба за отмяна, когато становището се отнася до област, в която съответната институция няма правомощия за вземане на решения, а само възможност да изразява становища, които не са задължителни за компетентните органи, и когато нито от текста, нито от съдържанието на изразеното становище личи то да цели да произведе каквито и да било правни последици (вж. в този смисъл решение от 27 март 1980 г., Sucrimex и Westzucker/Комисия, 133/79, EU:C:1980:104, т. 16—18).
46 От изложеното в точки 28—32 по-горе личи, че обжалваният акт приключва дълга кореспонденция между Комисията и Република Естония и представлява отговор на писмото, адресирано от последната до Комисията на 18 септември 2013 г.
47 Писмото, изпратено на 18 септември 2013 г. от Република Естония до Комисията, започва по следния начин: „Молба за изменение на [решението относно захарта]“. Това писмо се състои от две части. Първата част представлява изложение на фактите. Втората част е озаглавена „Молба на [Република Естония]“ и съдържа подробно изложение на мотивите, насочени към установяване на несъвместимост на решението относно захарта с решенията от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171), разгледани заедно. Република Естония посочва в последното изречение на тази част, че „[решението относно захарта] следва да се преразгледа и измени в съответствие с тълкуването на правните актове на Съюза, дадено в [решенията от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171)], за да се съобрази решението със значението и обхвата на [съответните актове], така както е следвало да бъдат тълкувани и прилагани, считано от влизането им в сила“.
48 Поради това следва да се отбележи, че с писмото си от 18 септември 2013 г. Република Естония не иска да получи само технически анализ от страна на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ относно теоретичната възможност за преразглеждане на решението относно захарта. Това писмо представлява молба за преразглеждане и изменение на това решение.
49 Текстът на обжалвания акт потвърждава, че генералният директор е счел, че писмото от 18 септември 2013 г. представлява молба за изменение на решението относно захарта.
50 На първо място, обжалвания акт започва по следния начин:
„Предмет: Молбите ви за изменение на [решението относно захарта]“.
51 На следващо място, в обжалвания акт генералният директор посочва, че Република Естония се е свързала с Комисията няколко пъти, „с цел да постигне изменение на решението относно захарта“.
52 На последно място, генералният директор уточнява, че желае да посочи две групи доводи, „поради които не приема молбата на [Република Естония] за изменение на решението относно захарта“.
53 Така последното изречение на обжалвания акт, което гласи, че с оглед на изложените в този акт съображения ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ не може да заключи, че решението относно захарта е засегнато от грешка и трябва да се измени, не изразява само техническо становище, а представлява отхвърляне на искане за изменение на решението относно захарта.
54 Комисията е компетентна да преразгледа и при необходимост да измени решението относно захарта, което е приела по-рано. Освен това от текста на обжалвания акт ясно личи, че с него Комисията иска да отхвърли окончателно молбата на Република Естония за изменение на решението относно захарта. Ето защо обжалваният акт не може да се разглежда като обикновено изразяване на становище без правни последици.
55 Това заключение не може да бъде опровергано от изтъкнатото от Комисията обстоятелство, че Република Естония е дължала сумите, посочени в решението относно захарта, преди приемането на обжалвания акт и продължава да ги дължи след това.
56 Всъщност, макар обжалваният акт да не води до налагане на парично задължение в тежест на Република Естония, това не означава, че същият няма правни последици, доколкото с него се отхвърля окончателно мотивираната молба на Република Естония за изменение на решението относно захарта, което тя счита, че има право да иска.
57 Поради това първото основание за недопустимост трябва да се отхвърли.
По второто основание за недопустимост
Предварителни бележки
58 Съгласно постоянната съдебна практика, когато обжалваният акт само потвърждава предходен акт, жалбата е допустима само при условие че потвърденият акт е обжалван в срок. В този смисъл, когато жалбоподателят пропусне срока, за да предприеме действия срещу решение, с което недвусмислено е приета мярка, която има правно действие, засягащо неговите интереси, и която е задължителна за него, той не може да възобнови този срок, като поиска от институцията да преразгледа решението си и като подаде жалба срещу решението за отказ, с което се потвърждава по-рано приетото решение (вж. решения от 15 март 1995 г., COBRECAF и др./Комисия, T‑514/93, EU:T:1995:49, т. 44 и цитираната съдебна практика, от 10 юли 1997 г., AssiDomän Kraft Products и др./Комисия, T‑227/95, EU:T:1997:108, т. 29 и цитираната съдебна практика, и определение от 12 февруари 2010 г., Комисия/CdT, T‑456/07, EU:T:2010:39, т. 54 и цитираната съдебна практика).
59 Наличието на съществени нови факти обаче може да обоснове искане за преразглеждане на предходно решение, което е станало окончателно. Ако даден акт е постановен в отговор на искане, в което са изтъкнати такива нови факти и с което административните органи са приканени да преразгледат предходното решение, не би могло да се приеме, че този акт е чисто потвърдителен, доколкото е постановен по тези факти и следователно съдържа ново обстоятелство спрямо предходното решение. По този начин, след основаващото се на нови съществени обстоятелства преразглеждане на решение, придобило окончателен характер, съответната институция трябва да приеме ново решение, законосъобразността на което може евентуално да се оспори пред съда на Съюза. Когато обаче не са налице нови съществени обстоятелства, институцията не е длъжна да преразгледа предходното си решение (решения от 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, EU:T:2001:42, т. 46—48 и от 13 ноември 2014 г., Испания/Комисия, T‑481/11, EU:T:2014:945, т. 34 и 35).
60 От тази съдебна практика следва, че даден акт се смята за приет след преразглеждане на положението, което изключва неговия потвърдителен характер, когато е приет или по искане на заинтересованото лице, или по инициатива на самия автор на акта, въз основа на съществени обстоятелства, които не са взети предвид при приемането на предходния акт. Тези обстоятелства са нови именно защото не са взети предвид при приемането на предходния акт. Ако обаче фактическите и правните обстоятелства, на които почива новият акт, не се различават от тези, които са обосновали приемането на предходния акт, новият акт има чисто потвърдителен характер по отношение на предходния (решение от 13 ноември 2014 г., Испания/Комисия, T‑481/11, EU:T:2014:945, т. 36 и 37).
61 В настоящия случай Комисията твърди, че ако обжалваният акт се приеме за решение, а не за обикновено изразяване на становище без правни последици, той ще представлява решение, потвърждаващо решението относно захарта. Всъщност Република Естония искала да заобиколи забраната за обжалване на това решение след изтичането на установения в член 263 ДФЕС срок. Последната обаче не можела да обоснове това заобикаляне на посочената забрана с наличието на решенията от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171), които само обяснявали обхвата на някои разпоредби, така както е трябвало да се разбира от момента на влизането им в сила. Следователно не ставало въпрос за нов факт, който може да обоснове преразглеждането на дадено решение.
62 Освен това Комисията изтъква няколко довода по съществото на делото, които показвали, че решенията от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171), не могат да се разглеждат като съществени обстоятелства по смисъла на посочената в точки 59 и 60 по-горе съдебна практика.
63 Република Естония отговаря на Комисията, че обжалваният акт не представлява потвърдително решение, доколкото разглежда въздействието на три нови обстоятелства върху решението относно захарта, а именно решенията от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171). Република Естония добавя, че не е оспорила това решение, защото е нямала основания да се съмнява в законосъобразността му преди произнасянето на посочените съдебни решения. Проведените консултации между Република Естония и Комисията след молбата за изменение на решението относно захарта показвали, че Комисията не е взела решение за окончателната си позиция преди приемането на обжалвания акт.
64 Освен това Република Естония оспорва доводите на Комисията, че решенията от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171), не представляват съществени обстоятелства по смисъла на посочената в точки 59 и 60 по-горе съдебна практика.
65 Ето защо следва да се провери дали решенията от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171), могат да се приемат за нови съществени обстоятелства по смисъла на посочената в точки 59 и 60 по-горе съдебна практика.
По въпроса дали посочените съдебни решения могат да се приемат за нови обстоятелства
66 Няма спор, че решенията от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171), са произнесени след приемането на решението относно захарта. Следователно тези съдебни решения не е могло да бъдат взети предвид при приемането на последното. Фактът, че посочените съдебни решения са последващи спрямо решението относно захарта, не е достатъчен, за да се приемат те за нови обстоятелства по смисъла на посочената в точки 59 и 60 по-горе съдебна практика.
67 Важно е да се отбележи, че Република Естония основава искането си за изменение на решението относно захарта не на произнасянето на решенията от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171), само по себе си, а на прилагане по аналогия на правните съображения, следвани от съда на Съюза в посочените решения.
68 По отношение на решението от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), следва да се припомни, че тълкуването, което Съдът дава на норма от правото на Съюза при упражняване на предоставените му с член 267 ДФЕС правомощия, изяснява и уточнява, когато е необходимо, значението и приложното поле на тази норма, както тя трябва или е трябвало да се разбира и прилага от момента на влизането ѝ в сила. С други думи, постановеното в производство по преюдициално запитване решение има не конститутивно, а чисто декларативно действие, като последица от което по принцип произвежда действие от датата на влизане в сила на тълкуваната норма (вж. решение от 12 февруари 2008 г., Kempter, C‑2/06, EU:C:2008:78, т. 35 и цитираната съдебна практика).
69 Следователно решението от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), само изяснява съществуващото правно положение, така както Комисията и Република Естония са могли и е трябвало да го разбират към момента на приемането на решението относно захарта.
70 Що се отнася до решенията от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171), от една страна трябва да се отбележи, че установените в тези съдебни решения нередности, които засягат решението за ДСП и обосновават неговата отмяна и които според Република Естония засягат и решението относно захарта, са били налице към момента на приемане на това решение, и че Република Естония е можела да ги изтъкне в рамките на жалба за отмяна на последното.
71 От друга страна, правните съображения, приети от Общия съд в решенията от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171), само установяват наличието на нередности, засягащи решението за ДСП. Важно е обаче да се припомни, че отчитането на мотивите, които разкриват точните основания за незаконосъобразността, установена от съда на Съюза в решение за отмяна, цели само да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива, а обвързващата сила на мотивите на съдебно решение за отмяна не може да се простира и спрямо лица, които не са били страни по делото и по отношение на които следователно съдебното решение изобщо не може да има действие. При тези условия, макар член 263 ДФЕС да изисква съответната институция да направи необходимото, така че актът, приет за да замени отменения акт, да не страда от същите пороци като установените в отменителното решение, тази разпоредба не я задължава да преразгледа идентични или сходни решения, за които се твърди, че са засегнати от същите нередности, и които са адресирани до лица, различни от жалбоподателя, по искане на заинтересовано лице (решение от 14 септември 1999 г., Комисия/AssiDomän Kraft Products и др., C‑310/97 P, EU:C:1999:407, т. 55 и 56).
72 Решенията от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171), следователно не могат да се приемат за нови обстоятелства по смисъла на посочената в точки 59 и 60 по-горе съдебна практика. В това отношение трябва да се констатира, както основателно прави Комисията, че Република Естония всъщност цели да заобиколи забраната да обжалва решението относно захарта след изтичането на срока, определен за това в член 263 ДФЕС, което би било равнозначно на това да се допусне адресатите на даден акт да поискат изменение на последния във всеки момент с оглед на последваща съдебна практика и следователно да се стигне до неограничено във времето оспорване на пораждащите правни последици актове на Съюза. Установеният в член 263 ДФЕС срок обаче цели именно да гарантира правната сигурност, като избегне такова неограничено оспорване (вж. в този смисъл решение от 12 октомври 1978 г., Комисия/Белгия, 156/77, EU:C:1978:180, т. 20). Само по себе си обстоятелството, че нито администрацията, при приемането на решението, нито адресатът на последното, преди изтичането на срока за обжалване, е отчел(а) или изтъкнал(а) тълкуване на правото или правно съображение, прието от съда на Съюза в последващо съдебно решение, не може да постави под въпрос окончателния характер на съответното решение.
73 В това отношение Република Естония твърди в отговора си на писмените въпроси на Общия съд, че „принципът на […] правната сигурност не изключва преразглеждане на административно решение, ако се окаже, че то противоречи на правото на Съюза“, което се потвърждавало по-специално от съображенията, приети от Съда в решение от 19 септември 2006 г., i-21 Germany и Arcor (C‑392/04 и C‑422/04, EU:C:2006:586, т. 52). Макар да установява в това решение наличието на ограничение на принципа на правната сигурност по отношение на окончателните административни решения, противоречащи на правото на Съюза, което може да обоснове изменението им при определени обстоятелства, Съдът обаче отбелязва, че това ограничение не се прилага, когато поискалият преразглеждане на окончателно решение не е изчерпал предоставените му способи за защита срещу това решение (вж. в този смисъл решение от 19 септември 2006 г., i-21 Germany и Arcor, C‑392/04 и C‑422/04, EU:C:2006:586, т. 53 и 54).
74 При липса на нови обстоятелства по смисъла на посочената в точки 59 и 60 по-горе съдебна практика, които да са изтъкнати от Република Естония в молбата ѝ за преразглеждане и по които Комисията да се е произнесла, трябва да се приеме, че обжалваният акт има потвърждаващ характер спрямо решението относно захарта.
75 Поради това въпросът дали решенията от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171), могат да се приемат за съществени елементи, следва да се разгледа само за изчерпателност.
По въпроса дали посочените съдебни решения могат да се приемат за съществени обстоятелства
76 Дадено обстоятелство трябва да се квалифицира като съществено по смисъла на посочената в точки 59 и 60 по-горе съдебна практика, когато може да измени съществено правното положение, взето предвид от издалия предходния акт орган, каквото е по-специално обстоятелството, пораждащо съмнения относно основателността на разрешението, възприето с посочения акт (вж. решение от 13 ноември 2014 г., Испания/Комисия, T‑481/11, EU:T:2014:945, т. 39 и цитираната съдебна практика).
77 Поради това следва да се провери дали решенията от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171), пораждат съмнения относно основателността на решението относно захарта.
78 Този въпрос не е обсъден от Република Естония и Комисията конкретно от гледна точка на допустимостта на жалбата. Все пак в подкрепа на първото основание Република Естония представя няколко довода, с които цели да докаже незаконосъобразността на решението относно захарта с оглед на тълкуването на решенията от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171), които доводи Комисията оспорва.
79 В това отношение Република Естония отбелязва по същество, че съвместният прочит на решенията от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171), показва, че решението относно захарта противоречи на разпоредбите на точка 4, параграф 2 от приложение IV към Акта за присъединяване и на член 58 от този акт. На първо място тя твърди, че целта на системата за отстраняване на излишъци на захар, приета с оглед на присъединяването, е да се избегне смущение в общата организация на пазара на захар. Именно за изпълнението на тази цел Регламент № 60/2004 наложил на новите държави членки задължение, от една страна, да разполагат към 1 май 2004 г. със система за установяване на излишъците от стокови запаси на основните оператори, и от друга страна, да задължат операторите да представят доказателства за отстраняването на тези запаси до 30 ноември 2005 г. или да платят такса за неотстранените количества. Република Естония била изпълнила това задължение чрез приемането на ÜLTS. Освен това съгласно решението от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), по силата на член 58 от Акта за присъединяване регламент, който не е публикуван на естонски език, не може да се противопостави на естонски оператори, дори последните да са били осведомени за следващите от него задължения и да са ги изпълнили. Ето защо, доколкото ÜLTS препраща към разпоредбите на Регламент № 60/2004, както и към кода по КН за захар, включен в Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), публикувани на естонски език съответно на 6 август и 4 юли 2005 г., този закон не можел да се противопостави на естонските оператори. Република Естония посочва, че поради това, след произнасянето на решението от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), тя е възстановила на съответните естонски оператори сумите, платени по ÜLTS. Така задължението ѝ по Регламент № 60/2004 за отстраняване на излишъци на практика било сведено само до внасяне на парична сума в бюджета на Съюза. Това обаче било несъвместимо с точка 4, параграф 2 от приложение IV към Акта за присъединяване съгласно решенията от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171).
80 Комисията оспорва доводите на Република Естония.
81 Важно е да се отбележи, че доводите на Република Естония се основават на две кумулативни твърдения, а именно, от една страна, че съгласно решението от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), тя не може да събира от естонските оператори сумите по член 6, параграф 3 от Регламент № 60/2004, и от друга страна, че съгласно решенията от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171), предвид посочената невъзможност Комисията не можела да изисква от нея да внася парична сума на основание член 7, параграф 2 от посочения регламент.
82 Следва да се разгледат тези твърдения, като се има предвид, че отхвърлянето на едно от тях е достатъчно, за да се приеме, че доводите на Република Естония са неоснователни, тъй като не доказват, че решенията от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171), трябва да се приемат за съществени обстоятелства по смисъла на посочената в точки 59 и 60 по-горе съдебна практика.
83 В подкрепа на първото твърдение, а именно че не било възможно да се събират таксите по член 6, параграф 3 от Регламент № 60/2004 от естонските оператори, Република Естония отбелязва, че задължението на операторите по ÜLTS да внасят парична сума в държавния бюджет, в случай че не са отстранили излишъците си от стокови запаси от захар, не е можело да бъде противопоставено на тези оператори, макар датата на падежа на задължението им да внесат тази сума да е последваща спрямо публикуването на естонски език на Регламент № 60/2004. Датата на възникване на задължението за операторите била 1 май 2004 г., към която дата били установени техните излишъци от стокови запаси, а новите държави членки трябвало да разполагат със система за установяване. Това се потвърждавало по същество от решението от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), в което актовете за установяване на задължение на основание на ÜLTS били приети за непротивопоставими на операторите, макар да са издадени след публикуването на естонски език на Регламент № 1972/2003. Освен това съгласно съдебната практика няма основание да се вземе предвид дата, различна от 1 май 2004 г., за прилагането на временните мерки с оглед на присъединяването.
84 В това отношение е достатъчно да се отбележи, че обратно на твърдяното от Република Естония, данъчното събитие по отношение на таксата, която естонските оператори е трябвало да внесат в държавния бюджет, съгласно член 6, параграф 3 от Регламент № 60/2004, изменен, не е притежаването на излишъци от стокови запаси към датата на присъединяването. Всъщност от тази разпоредба ясно личи, че посоченото данъчно събитие е неотстраняването на излишъците от стокови запаси към 30 ноември 2005 г. Регламенти № 1789/2003 и № 60/2004 са публикувани в Официален вестник на естонски език повече от петнадесет месеца преди тази дата (вж. т. 13 по-горе). Ето защо следва да се приеме, че фактът, че тези регламенти не са публикувани на естонски език в Официален вестник към датата на присъединяването, не представлява пречка за Република Естония да противопостави ÜLTS на операторите, за да събере разглежданата такса.
85 Този извод не се опровергава от довода на Република Естония, че в решението от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), облагателните актове по ÜLTS са приети за непротивопоставими на операторите, макар да са били издадени след публикуването на Регламенти № 1789/2003 и № 1972/2003 на естонски език в Официален вестник.
86 В решението от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), Съдът приема, че задължението за плащане на такса за излишъците от стокови запаси от ДСП, предвидено в член 4 от Регламент № 1972/2003, се определя в зависимост от притежаваните запаси към датата на присъединяването и че поради това датата на издаване на облагателния акт е без значение за данъчното събитие за тази такса. Това съображение не може да бъде приложено в настоящия случай, тъй като задължението за плащане на такса за излишъците от стокови запаси по член 4 от Регламент № 1972/2003 и това по член 6, параграф 3 от Регламент № 60/2004 възникват в различни моменти. Докато таксата по Регламент № 1972/2003 се дължи поради самото притежаване на излишъци от стокови запаси към датата на присъединяването, таксата по Регламент № 60/2004 не може да се изисква поради посоченото притежаване към тази дата. Операторът има възможност да избегне плащането на таксата, като отстрани излишъците от стокови запаси, които притежава. Всъщност задължението за плащане на тази такса е последица от неизпълнението на задължението на оператора за отстраняване на посочените запаси.
87 Ето защо твърдението на Република Естония, че не е било възможно да се събере сумата по член 6, параграф 3 от Регламент № 60/2004 от естонските оператори, не е обосновано от решението от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), и трябва да се отхвърли.
88 Тъй като с оглед на кумулативния характер на двете твърдения, които Република Естония прави в подкрепа на тезата, че незаконосъобразността на решението относно захарта произтича от тълкуването на решенията от 12 юли 2012 г., Pimix (C‑146/11, EU:C:2012:450), от 29 март 2012 г., Чешка република/Комисия (T‑248/07, непубликувано, EU:T:2012:170), и от 29 март 2012 г., Литва/Комисия (T‑262/07, EU:T:2012:171), отхвърлянето на едното от двете твърдения е достатъчно, за да се отхвърли посочената теза (вж. т. 82 по-горе), следва да се констатира, че разглежданите съдебни решения не могат да се приемат за съществени обстоятелства по смисъла на посочената в точки 59 и 60 по-горе съдебна практика, без да е необходимо да се разглежда второто твърдение.
89 От всички гореизложени съображения следва, че обстоятелствата, на които е основана молбата за изменение на решението относно захарта, адресирана до Комисията от Република Естония, не могат да бъдат приети нито за нови, нито за съществени по смисъла на посочената в точки 59 и 60 по-горе съдебна практика. При тези условя обжалваният акт трябва да се приеме за потвърждаващо решение спрямо решението относно захарта и жалбата следва да се отхвърли като недопустима.
По съдебните разноски
90 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
91 Тъй като Република Естония е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на Комисията.
92 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Република Латвия понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата като недопустима.
2) Осъжда Република Естония да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от Европейската комисия.
3) Република Латвия понася направените от нея съдебни разноски.
Kanninen | Pelikánová | Buttigieg |
Gervasoni | | Calvo-Sotelo Ibáñez-Martín |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 24 март 2017 година.
Подписи