Преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht (Германия), постъпило на 10 март 2022 г. — CM/KfH Kuratorium für Dialyse und Nierentransplantation e.V.
(Дело C-185/22)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundesarbeitsgericht
Страни в главното производство
Жалбоподател: CM
Ответник: KfH Kuratorium für Dialyse und Nierentransplantation e.V.
Преюдициални въпроси
1. Трябва ли член 157 ДФЕС и член 2, параграф 1, буква б) и член 4, първо изречение от Директива 2006/54/ЕО1 да се тълкуват в смисъл, че разпоредба от национален колективен трудов договор, съгласно която добавки за извънреден труд се изплащат само за извънреден труд над месечното работно време на работник на пълно работно време, води до разлика в третирането между работниците на пълно работно време и работниците на непълно работно време?
2. В случай, че Съдът отговори утвърдително на първия въпрос:
a) Трябва ли член 157 ДФЕС и член 2, параграф 1, буква б) и член 4, първо изречение от Директива 2006/54/ЕО да се тълкуват в смисъл, че в такъв случай, за да се установи, че разликата в третирането засяга много повече жени, отколкото мъже, не е достатъчно сред работниците на непълно работно време жените да са много повече от мъжете, а е необходимо също сред работниците на пълно работно време да има много повече мъже и съответно делът им да е значително по-висок?
б) Следва ли евентуално различно тълкуване на член 157 ДФЕС и Директива 2006/54/ЕО от съображенията на Съда в точки 25—36 от решение Szpital Kliniczny im. dra J. Babińskiego Samodzielny Publiczny Zaktad Opieki Zdrowotnej w Krakowie1 , съгласно които разлика в третирането в рамките на група засегнати от увреждане лица може да попадне в обхвата на понятието за дискриминация по член 2 от Директива 2000/78/ЕО2 ?
3. Ако на първия въпрос Съдът отговори утвърдително, а на втория въпрос, подточки а) и б) отговори, че в случай като разглеждания в главното производство би могло да се установи, че разликата в третирането по отношение на заплащането засяга много повече жени, отколкото мъже,
трябва ли член 157 ДФЕС и член 2, параграф 1, буква б) и член 4, първо изречение от Директива 2006/54/ЕО да се тълкуват в смисъл, че страните по колективен трудов договор преследват легитимна цел, като с правна уредба като посочената в първия въпрос, от една страна, искат да възпрат работодателя да разпорежда извънреден труд и да изплаща на работниците за това, което са изработили над договореното, добавки за извънреден труд, а от друга страна искат също да възпрепятстват по-неблагоприятното третиране на работниците на пълно работно време в сравнение с работниците на непълно работно време, като предвидят такива добавки да се изплащат само за извънреден труд над месечното работно време на работник на пълно работно време?
4. Трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, което се съдържа в приложението към Директива 97/81/ЕО1 да се тълкува в смисъл, че разпоредба в национален колективен трудов договор, която предвижда изплащане на добавки за извънреден труд само за часовете труд над редовното работно време на работник на пълно работно време, води до разлика в третирането между работниците на пълно работно време и работниците на непълно работно време?
5. Ако Съдът отговори утвърдително на четвъртия въпрос,
трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, да се тълкува в смисъл, че може да представлява обективна причина с правна уредба като посочената в четвърти въпрос страните по колективен трудов договор, от една страна, да искат да възпрат работодателя да разпорежда извънреден труд и да изплаща на работниците за това, което са изработили над договореното, добавки за извънреден труд, а от друга страна да искат също да възпрепятстват по-неблагоприятното третиране на работниците на пълно работно време в сравнение с работниците на непълно работно време, като предвидят, че такива добавки се изплащат само за извънреден труд над месечното работно време на работник на пълно работно време?
____________
1 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (ОВ L 204, 2006 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262).
1 Решение от 26 януари 2021 г. (C-16/19, EU:C:2021:64).
1 Директива на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).
1 Директива на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) (ОВ L 14, 1998 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 35).