РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети разширен състав)

25 октомври 2018 година(*)

„Жалба за отмяна и искане за обезщетение — Персонал на SATCEN — Договорно наети служители — Компетентност на юрисдикциите на Съюза — Обща външна политика и политика на сигурност — Член 24 ДЕС — Членове 263 ДФЕС, 268 ДФЕС, 270 ДФЕС и 275 ДФЕС — Член 47 от Хартата на основните права — Равно третиране — Решения 2014/401/ОВППС и 2009/747/ОВППС — Комисия по жалбите на SATCEN — Възражение за незаконосъобразност — Искане за съдействие — Ред за провеждане на административното разследване — Временно отстраняване от длъжност — Дисциплинарно производство — Освобождаване от длъжност — Принцип на добра администрация — Изискване за безпристрастност — Право на изслушване — Достъп до преписката — Извъндоговорна отговорност — Преждевременно искане за обезщетение — Неимуществена вреда“

По дело T‑286/15

KF, за която се явяват A. Kunst, avocat, и N. Macaulay, barrister,

жалбоподател,

срещу

Сателитен център на Европейския съюз (SATCEN), за който се явяват L. Defalque и A. Guillerme, avocats,

ответник,

подпомаган от

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват F. Naert и M. Bauer, в качеството на представители,

встъпила страна,

с предмет, от една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решенията на директора на SATCEN от 5 юли 2013 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателката, за временното ѝ отстраняване от длъжност и за отхвърляне на искането ѝ за съдействие, на решението от 28 февруари 2014 г. за освобождаване на жалбоподателката от длъжност, както и на решението на комисията по жалбите на SATCEN от 26 януари 2015 г., което потвърждава тези решения, и от друга страна, искане на основание член 268 ДФЕС за поправяне на вредите, които твърди, че е претърпяла,

ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав)

състоящ се от: S. Gervasoni, председател, L. Madise, R. da Silva Passos (докладчик), K. Kowalik-Bańczyk и C. Mac Eochaidh, съдии,

секретар: S. Spyropoulos, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 26 октомври 2017 г.,

постанови настоящото

Решение

I.      Обстоятелствата по спора

1.      По Сателитния център на Европейския съюз

1        Сателитният център на Европейския съюз (SATCEN) е създаден с решение на Съвета на министрите от Западноевропейския съюз (наричан по-нататък „ЗЕС“) от 27 юни 1991 г. за създаване на оперативен център за сателитни данни, прието въз основа на решението на Съвета от 10 декември 1990 г. относно космическото сътрудничество в рамките на ЗЕС. Съгласно решението на Съвета на министрите от ЗЕС от 27 юни 1991 г. сателитният център на ЗЕС е създаден като спомагателен орган на ЗЕС и няма правосубектност, отделна от неговата.

2        Със своята декларация от Марсилия (Франция) от 13 ноември 2000 г. Съветът на министрите от ЗЕС отбелязва принципното съгласие на Съвета на Европейския съюз от 10 ноември 2000 г. за създаване, под формата на агенция в рамките на Европейския съюз, на сателитен център, който включва съответните части от сателитния център, установен в рамките на ЗЕС.

3        По този начин със Съвместно действие 2001/555/ОВППС на Съвета от 20 юли 2001 година (OВ L 200, 2001 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 151) е създаден SATCEN, който започва да функционира от 1 януари 2002 г. Четвъртото съображение от посоченото съвместно действие гласи, че „Сателитният център на Европейския съюз следва да има юридическа правосубектност, както и да поддържа тесни връзки със Съвета и да отчита по подходящ начин общите политически отговорности на Европейския съюз и неговите институции“.

4        На 30 март 2010 г. държавите — членки на ЗЕС, със съвместна декларация обявяват прекратяването на тази организация, считано от 30 юни 2011 г., по-специално тъй като„[в]лизането в сила на [Д]оговора от Лисабон бележ[и] началото на нов етап за европейската сигурност и отбрана“.

5        Впоследствие Съветът приема Решение 2014/401/ОВППС от 26 юни 2014 година относно SATCEN и за отмяна на Съвместно действие 2001/555 за създаването на Сателитен център на Европейския съюз (ОВ L 188, 2014 г., стр. 73), който понастоящем е приложимата за SATCEN правна рамка.

6        От второто съображение и член 5 от това решение е видно, че SATCEN функционира като „европейска автономна структура“ и че притежава правосубектност, необходима за осъществяване на функциите и за постигане на целите му.

7        Съгласно член 2, параграфи 1 и 3 от посоченото решение, основните задачи на SATCEN се състоят в това да подпомага вземането на решения и действията от страна на Съюза в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), и в частност на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), включително мисиите и операциите на Европейския съюз за управление на кризи, посредством предоставянето по искане на Съвета или на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност на продукти и услуги, получени в резултат на експлоатацията на съответните космически активи и съпътстващите ги данни, включително сателитни и въздушни изображения, и свързаните с тях услуги.

8        Член 3, параграфи 1 и 2 от Решение 2014/401 уточнява, че Комитетът за политика и сигурност (КПС) под отговорността на Съвета упражнява политически надзор на дейността на SATCEN и дава политически указания относно неговите приоритети, докато Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност осъществява оперативното му ръководство.

9        SATCEN се състои от три оперативни отдела, а именно отдел „Операции“, отдел „Развитие на капацитета“ и отдел „Информационни технологии“. Освен това в SATCEN има административен отдел и финансово отделение.

10      Съгласно член 7, параграф 3 от Решение № 2014/401 директорът на SATCEN е законен представител на този орган. Съгласно член 7, параграф 4 и параграф 6, втора алинея, буква д) от Решение 2014/401 директорът отговаря, от една страна, за назначаването на останалия персонал на SATCEN, а от друга страна, за всички въпроси, отнасящи се до персонала.

11      Съгласно член 8, параграфи 1 и 3 от Решение 2014/401 персоналът на SATCEN се състои от договорно наети служители, назначени от директора на SATCEN, и от командировани експерти. Член 8, параграф 5 от това решение оправомощава управителния съвет да изготвя, по предложение на директора, правилник на персонала на SATCEN, който се приема от Съвета. Въз основа на идентична разпоредба Съветът, в рамките на Съвместно действие 2001/555, приема Решение 2009/747/ОВППС от 14 септември 2009 година относно Правилника за персонала на SATCEN (ОВ L 276, 2009 г., стр. 1, наричан по-нататък „Правилникът за персонала на SATCEN“).

12      Що се отнася до споровете между SATCEN и неговите служители по въпросите от приложното поле на Правилника за персонала на SATCEN, член 28, параграф 5 от този правилник предвижда следното:

„Когато са изчерпани най-преките възможности за вътрешно административно обжалване, членовете на персонала могат да потърсят уреждане на спора от комисията по жалбите към [SATCEN].

Съставът, функционирането и специфичните процедури на този орган са поместени в приложение X“.

13      Член 28, параграф 6 от Правилника за персонала на SATCEN предвижда следното:

„Решенията на комисията по жалбите са задължителни за двете страни. Страните не могат да обжалват решението. Комисията по жалбите може:

а)      да анулира или да потвърди оспорваното решение;

б)      да разпореди [SATCEN] по изключение да компенсира евентуални материални щети, понесени от члена на персонала, считано от деня, в който анулираното решение е породило действие;

в)      също така да реши [SATCEN] да възстанови, в определения от комисията по жалбите размер, оправданите разноски на [жалбоподателя] […]“.

14      Точка 1 от приложение X към Правилника за персонала на SATCEN гласи:

„Комисията по жалбите е компетентна да урежда споровете, възникнали поради нарушение на настоящия правилник на персонала или на договорите, предвидени в член 7 от Правилника за персонала. За тази цел тя е компетентна да разглежда жалбите, подадени от действащи или бивши членове на персонала или от техни наследници и/или представители, срещу решение на директора“.

15      Точка 4, буква б) от приложение X към Правилника за персонала на SATCEN предвижда също, че пред комисията по жалбите към SATCEN (наричана по-нататък „комисията по жалбите“) жалбоподателят „разполага със срок от 20 дни след уведомлението за обжалваното решение […], в който да подаде писмено искане за отмяна или изменение на това решение от комисията по жалбите[; и]скането се отправя до ръководителя на отдел „Администрация и персонал“ [SATCEN], който изпраща уведомление за получаването му и дава ход на процедурата за свикване на комисията по жалбите“.

16      Накрая, що се отнася до състава на комисията по жалбите на SATCEN, от точка 2, букви a), б) и д) от приложение X към Правилника за персонала на SATCEN е видно, че тя е съставена от председател и двама членове, назначени от управителния съвет на SATCEN за период от две години [извън] персонала на SATCEN, както и че възнаграждението на председателя и членовете на комисията по жалбите се определя от управителния съвет на SATCEN.

2.      Обстоятелствата в основата на спора и обжалваните решения

17      Жалбоподателката KF е наета на работа в SATCEN като договорно нает служител, считано от 1 август 2009 г. за срок от три години, за да изпълнява функциите на ръководител на административния отдел. На 31 януари 2010 г., в края на изпитателния ѝ срок, директорът на SATCEN приема окончателно жалбоподателката на работа, като в това отношение изтъква, че тя „работ[и] тактично и дипломатично, но наред с това съобщава решенията си категорично“.

18      В рамките на годишното оценяване за 2010 г. на 28 март 2011 г. заместник-директорът на SATCEN изготвя доклад за оценка  за жалбоподателката, в който цялостните ѝ резултати са счетени за недостатъчни и ѝ е дадена най-ниската оценка. Заместник-директорът счита по-специално, че „предвид широкия набор от административни дейности, [е] изключително важно [KF] […] да има доверие в персонала си, за да може да изпълнява работата, за която [е] съвсем компетентна“, и че е необходимо „да се обърне специално внимание на междуличностните взаимоотношения главно в една много чувствителна многонационална среда и за да се избегне излишно напрежение между хората“. Жалбоподателката оспорва тези заключения и начина, по който е извършено оценяването.

19      На 27 март 2012 г. в рамките на годишното оценяване за 2011 г. заместник-директорът на SATCEN отбелязва положително развитие при жалбоподателката в сравнение с предходната година и счита, че цялостните ѝ резултати са добри, като се вземат предвид положените от нея усилия. Той уточнява също така, че тези усилия „да ръководи административния екип по най-добрия начин [трябва] наистина да [продължат]“ и че за „начинът, по който ръководи екипа, все още редовно води до оплаквания от общ характер, в някои случаи възприемани като постоянен професионален натиск“. Що се отнася до частта от доклада за оценка, свързана с коректността и междуличностните отношения, заместник-директорът посочва, че жалбоподателката трябва да положи реални усилия в управлението на своя екип, като избягва необоснован натиск и има повече доверие на своите колеги. Жалбоподателката също изразява становището си паралелно с този доклад за оценка, като посочва, че според нея междуличностните взаимоотношения в рамките на нейния отдел са много добри, докато комуникацията с останалите ръководители на отдели често е „по-напрегната и се основава на недоразумения, понякога преувеличени от двусмислени имейли, водещи до подозрения и обвинения, което влошава отношенията“.

20      На 24 май 2012 г. договорът на жалбоподателката е продължен за още четири години до 31 юли 2016 г.

21      В рамките на годишното оценяване за 2012 г. с вътрешен меморандум от 17 октомври 2012 г. директорът на SATCEN възлага на заместник-директора да събере информация от персонала относно коректността и междуличностните отношения в рамките на SATCEN. В този вътрешен меморандум директорът на SATCEN уточнява, че особено внимание трябва да се обърне на положението на служители с управленски функции, и по-специално ръководителите на отдели, евентуално като се идентифицират потенциални случаи на психологически натиск или тормоз, които могат да доведат до тревожност, загуба на самоуважение, загуба на мотивация и дори до плач сред техните подчинени.

22      На 14 ноември 2012 г. дванадесет служители на SATCEN подават оплакване до директора и до заместник-директора, в което подчертават „трудното положение, пред което [са били] изправени повече от три години, което им е пречело да вършат нормално работата [си]“, и уточняват, че „това положение „е резултат от поведението и действията на ръководителя на административния отдел, [KF]“.

23      Вследствие посочения по-горе вътрешен меморандум от 17 октомври 2012 г. относно коректността и междуличностните отношения в началото на 2013 г. заместник-директорът на SATCEN изпраща на 40 служители на SATCEN от няколко отдела въпросник, съдържащ въпроси с няколко възможни отговора, който има за цел да оцени междуличностните отношения с техния ръководител на отдел. С вътрешен меморандум от 7 март 2013 г. заместник-директорът на SATCEN уведомява директора на SATCEN, че от отговорите на този въпросник „става ясно, че в междуличностните отношения с ръководителя на административния отдел [KF] има реален проблем, предвид общо отрицателните отговори на служителите в административния отдел“.

24      С вътрешен меморандум от 8 март 2013 г. директорът на SATCEN иска от заместник-директора на SATCEN да проведе по отношение на жалбоподателката административно разследване на основание на член 27 от Правилника за персонала на SATCEN.

25      Административното разследване се състои в изпращането на 12 юни 2013 г. на въпросник с няколко възможни отговора на 24 служители на SATCEN, за да се провери дали са били изправени пред някои форми на поведение на жалбоподателката (чието име е посочено) и дали са установили някакви последици от въпросното поведение по отношение на самите тях или на други служители. Освен това въпросниците приканват служителите да представят всички показания или доказателства в подкрепа на отговорите си. Служителите трябвало да отговорят преди 20 юни 2013 г. и от 24 запитани служители 6 не отговорили.

26      Междувременно, в отговор на годишната ѝ оценка за 2012 г., в която цялостните ѝ резултати отново са счетени за недостатъчни, с писмо от 20 март 2013 г. жалбоподателката, от една страна, оспорва тази оценка, а от друга страна, иска от директора на SATCEN да вземе необходимите мерки, за да се преустанови тормозът, на който била подложена.

27      На 2 юли 2013 г. заместник-директорът на SATCEN приключва своето разследване, като заключава, че деянията, в които жалбоподателката е обвинена, са доказани. Според доклада от разследването поведението на жалбоподателката „съзнателно, многократно, постоянно или системно е има[ло] за цел да дискредитира или подцени засегнатите лица“ и „тъй като това поведение на [KF] е потвърдено, предвид неговото естество, честота и ефект върху някои членове на персонала то представлява психически тормоз“.

28      С имейл от 3 юли 2013 г. на директора на SATCEN, към който е приложен докладът от разследването, жалбоподателката е уведомена за заключенията от доклада от административното разследване. В същия имейл директорът на SATCEN я кани на разговор на 5 юли 2013 г., за да продължи производството, предвидено в член 2 от приложение IX към Правилника за персонала на SATCEN.

29      В решение от 5 юли 2013 г. директорът на SATCEN отбеляза, че след приключване на разследването заместник-директорът на SATCEN е стигнал до извода, че поведението, в което е обвинена жалбоподателката, е потвърдено и че то представлява психически тормоз, като се има предвид неговото естество, честота и ефект върху някои служители на SATCEN. Въз основа на тези мотиви и след като изслушва жалбоподателката в същия ден, той решава, от една страна, да образува дисциплинарно производство пред дисциплинарната комисия по отношение на жалбоподателката (наричано по-нататък „решението за образуване на дисциплинарно производство“) и от друга страна, да я отстрани временно от длъжност, като запази трудовото ѝ възнаграждение (наричано по-долу „решението за временно отстраняване от длъжност“).

30      На 23 август 2013 г. директорът на SATCEN взема решение относно на състава на дисциплинарната комисия и уведомява за това жалбоподателката.

31      На 28 август 2013 г. жалбоподателката обжалва по административен ред пред директора на SATCEN решенията за образуване на дисциплинарно производство и за временно отстраняване от длъжност от 5 юли 2013 г., решението за състава на дисциплинарната комисия от 23 август 2013 г. и решението, с което директорът на SATCEN мълчаливо отхвърлил искането ѝ за съдействие във връзка с предполагаем психически тормоз.

32      На 11 септември 2013 г. съставът на дисциплинарната комисия е окончателно определен, тъй като е установено, че жалбоподателката не е оспорила нито един от първоначално определените отделни членове.

33      С писмо от 4 октомври 2013 г. директорът на SATCEN отхвърля жалбата, подадена по административен ред от жалбоподателката на 28 август 2013 г. Той счита, че решенията за образуване на дисциплинарно производство и за временно отстраняване от длъжност са обосновани от информацията, съдържаща се в доклада от административното разследване. Що се отнася до искането за съдействие във връзка с предполагаем тормоз, директорът на SATCEN приема — след приключването на предварителното разследване, проведено в отговор на тази молба — че не е налице поведение на служители на SATCEN, което би могло да представлява тормоз спрямо жалбоподателката.

34      На 25 октомври 2013 г. директорът на SATCEN сезира дисциплинарната комисия с доклад, който е изпратен и на жалбоподателката в съответствие с член 10 от приложение IX към Правилника за персонала на SATCEN.

35      На 1 ноември 2013 г. жалбоподателката изпраща писмо на председателя на дисциплинарната комисия, с което иска отсрочка от поне 45 дни, за да подготви своята защита. Тя иска също така копия от всички документи, използвани по време на административното разследване, призоваване пред дисциплинарната комисия на 12 служители, подписали оплакването срещу нея от 14 ноември 2012 г., и на 18 служители, попълнили въпросника с няколко възможни отговора в рамките на административното разследване, и накрая, иска да разбере кои 6 служители са отказали да отговорят на този въпросник.

36      С писмо от 21 ноември 2013 г. ръководителят на администрацията на SATCEN отказва да даде на жалбоподателката достъп до нейните имейли и до други документи от нейния компютър и служебния ѝ мобилен телефон.

37      С писмо от 28 ноември 2013 г. председателят на дисциплинарната комисия уведомява жалбоподателката, че на 13 или 14 януари 2014 г. пред дисциплинарната комисия ще се проведе изслушване. В същото писмо той иска от нея да изпрати на дисциплинарната комисия писмените си обяснения най-малко една седмица, преди да се проведе изслушването. Жалбоподателката представя писмените си обяснения на 21 декември 2013 г.

38      На 2 декември 2013 г. тя обжалва пред комисията по жалбите, от една страна, решението на директора на SATCEN от 4 октомври 2013 г. за отхвърляне на подадената от нея по административен ред жалба срещу решенията за временно отстраняване от длъжност, за образуване на дисциплинарно производство и за отхвърляне на искането за съдействие, и от друга страна, решението от 21 ноември 2013 г., посочено в точка 36 по-горе.

39      С писмо от 9 декември 2013 г. жалбоподателката иска от председателя на дисциплинарната комисия да отложи изслушването. Освен това тя посочва имената на тринадесет свидетели, които иска да бъдат призовани.

40      С писмо от 16 декември 2013 г. председателят на дисциплинарната комисия потвърждава датата на изслушването на 13 или 14 януари 2014 г. и уведомява жалбоподателката за решението си да изслуша двама от поисканите от нея свидетели.

41      С имейл от 17 декември 2013 г. жалбоподателката иска от председателя на дисциплинарната комисия да се оттегли от функцията си на член на тази комисия с оглед на участието му в производството срещу нея. Освен това тя повтаря искането си за изслушване на свидетели и подчертава, че не е получила никакво обяснение относно това какви критерии са приложени за отхвърлянето на това искане.

42      В същия ден жалбоподателката подава до директора на SATCEN жалба по административен ред срещу решението на дисциплинарната комисия от 16 декември 2013 г., припомнено в точка 40 по-горе.

43      След изслушването, проведено на 13 януари 2014 г., дисциплинарната комисия издава мотивирано становище на 4 февруари 2014 г., в което, от една страна, приема единодушно, че жалбоподателката не е изпълнила своите професионални задължения, и от друга страна, препоръчва тя да бъде понижена с най-малко две степени, за да не заема вече длъжност с ръководни функции.

44      След като изслушва жалбоподателката на 25 февруари 2014 г., на 28 февруари 2014 г. директорът на SATCEN я освобождава от длъжност на дисциплинарно основание (наричано по-нататък „решението за освобождаване от длъжност“), което решение влиза в сила в срок от един месец, считано от тази дата. В това решение директорът на SATCEN приема следното:

„Като се има предвид тежестта на неизпълнението на Вашите задължения, видна от доклада на директора до дисциплинарната комисия и потвърдена в мотивираното становище на дисциплинарната комисия, невъзможността да бъдете прекласирана на нивото и отговорностите, предложени в становището на дисциплинарната комисия, както и Вашият отказ да признаете, че поведението Ви е било неуместно, на основание член 7 от приложение IX [към Правилника за персонала на SATCEN] Ви налагам следното наказание:

–        освобождаване от длъжност, което води до прекратяване на договора Ви със SATCEN.

[Вашият] договор ще бъде прекратен, съгласно член 7, параграф 3, буква а), подточка vii) от [Правилника за персонала на SATCEN], в срок от един месец, считано от момента на уведомяването Ви за това решение“.

45      На 17 април 2014 г. жалбоподателката подава срещу решението за освобождаване от длъжност жалба по административен ред, която е отхвърлена с решение от 4 юни 2014 г. на директора на SATCEN. На 12 юни 2014 г. жалбоподателката обжалва решението за освобождаване от длъжност пред комисията по жалбите.

46      С решение от 26 януари 2015 г. (наричано по-нататък „решението на комисията по жалбите“), за което жалбоподателката е уведомена на 23 март 2015 г., комисията по жалбите отхвърля искането ѝ за отмяна на решението за образуване на дисциплинарно производство и на решението за временно отстраняване от длъжност. Освен това, след като отхвърля всички основания, изтъкнати от жалбоподателката срещу решението за освобождаване от длъжност, комисията по жалбите отменя частично посоченото решение само доколкото предвижда, че датата на влизането му в сила е 31 март, а не 4 април 2014 г.

II.    Производството и исканията на страните

47      На 28 май 2015 г. жалбоподателката подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

48      С отделна молба, постъпила на 4 юни 2015 г., жалбоподателката иска анонимност, която ѝ е предоставена с решение на Общия съд от 29 юли 2015 г.

49      С решение от 13 януари 2016 г., прието на основание член 69, буква г) от Процедурния правилник, и след като дава възможност на страните да представят своите становища, Общият съд спира настоящото производство до произнасяне на решението, с което се слага край на производството по дело C‑455/14 P, H/Съвет и др. След обявяването на решение от 19 юли 2016 г., H/Съвет и др. (C‑455/14 P, EU:C:2016:569), производството е възобновено.

50      С молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 21 април 2016 г., Съветът иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на SATCEN.

51      След напускане на първоначално определения съдия докладчик, настоящото дело е възложено на нов съдия докладчик, включен в девети състав, на който впоследствие делото е разпределено.

52      С определение от 27 октомври 2016 г. председателят на девети състав на Общия съд допуска встъпването на Съвета.

53      На 17 юли 2017 г. Общият съд препраща делото на девети разширен състав.

54      Жалбоподателката иска от Общия съд:

–        да отмени решението за отхвърляне на искането ѝ за съдействие, решението за образуване на дисциплинарно производство, решението за временно отстраняване от длъжност, решението за освобождаване от длъжност и решението на комисията по жалбите (наричани по-нататък заедно „обжалваните решения“),

–        евентуално, да отмени, от една страна, решението на директора на SATCEN от 4 октомври 2013 г. за отхвърляне на жалбата, подадена от нея по административен ред срещу решението за отхвърляне на искането ѝ за съдействие, решението за образуване на дисциплинарно производство и решението за временно отстраняване от длъжност, и от друга страна, решението на директора на SATCEN от 4 юни 2014 г. за отхвърляне на жалбата, подадена от нея по административен срещу решението за освобождаването ѝ от длъжност,

–        да осъди SATCEN да ѝ заплати сума в размер на неполучените заплати, като обезщетение за имуществени вреди, и сумата от 500 000 EUR като обезщетение за претърпените неимуществени вреди,

–        да осъди SATCEN да заплати съдебните разноски заедно с лихва в размер на 8 %.

55      SATCEN иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата за отмяна и искането за обезщетение, подадени от жалбоподателката, „предвид липсата на компетентност на Общия съд на ЕС да разглежда този въпрос“,

–        при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата като частично недопустима и частично неоснователна,

–        да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.

56      В съдебното заседание Съветът по същество поддържа първото искане на SATCEN.

III. От правна страна

57      С настоящата жалба се иска отмяна и обезщетение.

58      Без да подвига формално възражение по смисъла на член 130, параграф 1 от Процедурния правилник, SATCEN изтъква, от една страна, липсата на компетентност на Общия съд и от друга страна, по същество, недопустимостта на жалбата.

1.      По компетентността на Общия съд

59      В жалбата си жалбоподателката поддържа, че Общият съд е компетентен да се произнесе по нея, като подчертава, че макар да е безспорно, че SATCEN е създаден със съвместно действие на Съвета, свързаният със SATCEN спор не е сред случаите, в които компетентността на юрисдикциите на Съюза е изключена по отношение на разпоредбите относно ОВППС, както предвиждат член 24, параграф 1 ДЕС и член 275 ДФЕС.

60      В този смисъл жалбоподателката преди всичко отбелязва, че обжалваните решения са чисто административни или дисциплинарни и се отнасят до управлението на персонала. Поради това такива решения се отличавали ясно от политическите или стратегически мерки, приети в рамките на ОВППС, а изключването от компетентността на юрисдикциите на Съюза се отнасяло само до такива мерки.

61      След това жалбоподателката изтъква, че според съдебната практика институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, действащи в рамките на ОВППС, трябва да зачитат конституционните принципи и основните права, чието спазване Съдът на Европейския съюз гарантира. Тъй като настоящият спор се отнася до основните права на жалбоподателката, юрисдикциите на Съюза били компетентни.

62      За тази цел компетентността на Съда на Европейския съюз по член 275, втора алинея ДФЕС да контролира законосъобразността на решенията, предвиждащи ограничителни мерки, следвало да се тълкува в смисъл, че се отнася до всяко решение, за което се твърди, че съдържа нарушение на основните права на физическо лице, и следователно тази компетентност се отнасяла до положението на жалбоподателката.

63      Накрая жалбоподателката подчертава, че не разполага с нито едно правно средство за защита пред национална юрисдикция и че тъй като Договорите са установили завършена система от способи за защита и процедури, не може да се приеме, че решения като разглежданите в настоящото дело не подлежат на никакъв съдебен контрол.

64      В това отношение жалбоподателката по същество изтъква, че възможността за сезиране на комисията по жалбите, компетентна да разгледа нейните твърдения съгласно Правилника за персонала на SATCEN, не може да бъде приравнена на съдебна защита по смисъла на релевантните разпоредби от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

65      SATCEN от своя страна твърди, че в качеството си на институция на Съюза Съдът на Европейския съюз трябва да спазва принципа на предоставената компетентност. Поради това, доколкото нито една разпоредба на Договорите не предоставя компетентност на Общия съд да се произнася по споровете между SATCEN и неговите служители, Общият съд би трябвало да постанови, че няма компетентност, тъй като в противен случай би нарушил принципа на предоставената компетентност, разширявайки своите правомощия извън предвидените в Договорите.

66      В подкрепа на доводите си SATCEN подчертава, че съгласно член 263, пета алинея ДФЕС, когато създава орган, служба или агенция, институцията на Съюза може да възложи контрола за законосъобразност на актовете, приети от този орган, служба или агенция, на юрисдикция, различна от съда на Съюза.

67      Следователно тази разпоредба от първичното право позволявала на Съвета да предвиди в член 28, параграф 6 от Правилника за персонала на SATCEN, че комисията по жалбите е компетентна да се произнася по споровете между SATCEN и членовете на неговия персонал.

68      В това отношение комисията по жалбите представлявала специален съд, чиято изключителна компетентност, разрешена от член 263, пета алинея ДФЕС, изключвала компетентността на юрисдикциите на Съюза да се произнесат по настоящия спор.

69      Изключването на компетентността на Съда на Европейския съюз да се произнася по споровете между SATCEN и неговите служители, се потвърждавало от Решението на представителите на правителствата на държавите — членки на Съюза, заседаващи в рамките на Съвета, от 15 октомври 2001 г. относно привилегиите и имунитетите, предоставени на Европейския институт за изследване на сигурността и на SATCEN, както и на техните органи и членовете на техния персонал, чийто член 6 предвижда, че членовете на персонала на SATCEN се ползват с имунитет по отношение на съдебни производства относно актовете, приети в рамките на техните функции.

70      Това решение отразявало изричната воля на държавите членки да изключат от компетентността както на националните юрисдикции, така и на юрисдикциите на Съюза споровете относно служителите на SATCEN, свързани с упражняването на техните функции. SATCEN подчертава, че за разлика от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз (ОВ С 83, 2010 г., стр. 266), който предвижда имунитет по отношение на съдебни производства на длъжностните лица и служителите на Съюза, като същевременно предвижда компетентност на Съда по споровете между тях и институциите на Съюза, решението, посочено в точка 69 по-горе, не предвижда подобна компетентност на Съда на Европейския съюз по отношение на SATCEN.

71      SATCEN добавя, като се позовава на решение от 12 ноември 2015 г., Elitaliana/Eulex Kosovo (C‑439/13 P, EU:C:2015:753), че решенията, приети в областта на ОВППС, но свързани с административни разходи, са от компетентността на Съда на Европейския съюз само при наличие на решения, които се отнасят до бюджета на Съюза. Ето защо, тъй като в случая обжалваните решения не засягали бюджета на ЕС, а вноските на държавите членки, с изключение на Дания, компетентността на Общия съд следвало да се изключи.

72      В дупликата SATCEN отбелязва още, че юрисдикциите на Съюза по принцип не са компетентни да контролират актовете, приети от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза от областта на ОВППС. Положението би било различно само ако решението за създаване на орган, служба или агенция, действаща в областта на ОВППС, или нейният правилник за персонала изрично предвижда компетентността на Съда на Европейския съюз по споровете между този орган, служба или агенция и нейните служители.

73      В контекста на SATCEN обаче нито актът за създаването му, нито неговият правилник за персонала давали компетентност на Съда на Европейския съюз да контролира законосъобразността на актовете, приети по отношение на неговите служители.

74      В репликата си жалбоподателката счита, че решение от 19 юли 2016 г., H/Съвет и др. (C‑455/14 P, EU:C:2016:569), опровергава доводите на SATCEN.

75      Според нея в това решение Съдът постановил, че липсата на компетентност на Общия съд на основание на член 24 ДЕС и член 275 ДФЕС не може да прилага и за решенията от областта на трудовите спорове. Следователно, макар и приети в контекста на ОВППС, актовете, които се отнасят до управлението на персонала, не били изключени от компетентността на юрисдикциите на Съюза.

76      Като се позовава на точка 55 от решение от 19 юли 2016 г., H/Съвет и др. (C‑455/14 P, EU:C:2016:569), жалбоподателката добавя, че липсата на компетентност на юрисдикциите на Съюза в конкретния случай би довела, в нарушение на принципа на равно третиране, до различно третиране на служителите на SATCEN и служителите на други органи от областта на ОВППС, като Европейската агенция по отбрана и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). Така тя твърди, че служителите, свързани с тези организации, имали възможност да сезират Съда на Европейския съюз.

77      Според SATCEN, напротив, от решение от 19 юли 2016 г., H/Съвет и др. (C‑455/14 P, EU:C:2016:569), било видно, че при липсата на изрична компетентност на юрисдикциите на Съюза като посочената в точка 72 по-горе, в областта на ОВППС Съдът на Европейския съюз е единствено компетентен да контролира законосъобразността на актовете по управление на персонала, свързани с командированите от държавите членки служители, за да се избегне всяко различно третиране на експертите, командировани от институциите на Съюза, по отношение на които Съдът на Европейския съюз продължавал да е компетентен по силата на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“).

78      Ето защо решение от 19 юли 2016 г., H/Съвет и др. (C‑455/14 P, EU:C:2016:569), не било приложимо към положението на жалбоподателката, която е договорно нает служител в SATCEN, а не национален експерт, командирован от държава членка или институция на Съюза.

79      SATCEN добавя, че във всички случаи Съдът на Европейския съюз не е компетентен и по отношение на национален експерт, командирован в SATCEN, доколкото такава компетентност не е предвидена в решението на неговия управителен съвет относно командированите национални експерти от 18 юли 2007 г.

80      В самото начало трябва да се припомни, че от член 24, параграф 1, втора алинея, последно изречение ДЕС и от член 275, първа алинея ДФЕС следва, че юрисдикциите на Съюза по принцип не са компетентни по отношение на разпоредбите относно ОВППС, както и по отношение на актовете, приети въз основа на тези разпоредби (вж. решение от 19 юли 2016 г., H/Съвет и др., C‑455/14 P, EU:C:2016:569, т. 39 и цитираната съдебна практика).

81      В това отношение член 24, параграф 1, първа алинея ДЕС определя, че ОВППС обхваща всички области на външната политика, както и всички въпроси, свързани със сигурността на Съюза, включително постепенното формиране на обща отбранителна политика, която може да прерасне в обща отбрана.

82      В случая обжалваните решения са приети от директора и от комисията по жалбите на SATCEN — орган, уреден с Решение 2014/401, прието на основание по-специално на член 28 ДЕС, който се отнася до оперативните действия на Съюза и който се намира в дял V, глава 2 от Договора за Европейския съюз, свързан с ОВППС. В това отношение, както е видно от второто съображение и от член 2 от това решение, мисията на SATCEN се състои по същество в предоставяне на държавите членки и на институциите на Съюза продукти и услуги, получени в резултат на експлоатацията на активи за наблюдение в космическото и въздушното пространство, с цел да подпомага вземането на решения и действията от страна на Съюза в областта на ОВППС.

83      Въпреки това обстоятелството, че обжалваните решения са приети в рамките на дейността на орган, работещ в областта на ОВППС, само по себе си не означава, че юрисдикциите на Съюза не са компетентни да се произнесат по настоящия спор (вж. в този смисъл решение от 19 юли 2016 г., H/Съвет и др., C‑455/14 P, EU:C:2016:569, т. 43 и цитираната съдебна практика).

84      Всъщност член 24, параграф 1, втора алинея, последно изречение ДЕС и член 275, първа алинея ДФЕС въвеждат изключение от правилото за обща компетентност, която член 19 ДЕС предоставя на Съда на Европейския съюз, за да осигурява спазването на правото при тълкуването на Договорите, и поради това трябва да се тълкуват стеснително (вж. решение от 19 юли 2016 г., H/Съвет и др., C‑455/14 P, EU:C:2016:569, т. 40 и цитираната съдебна практика).

85      Също така, макар член 47 от Хартата да не може да създаде компетентност за Съда на Европейския съюз, когато Договорите я изключват, принципът на ефективна съдебна защита все пак предполага изключването на компетентността на юрисдикциите на Съюза в областта на ОВППС да се тълкува стеснително (решение от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 74).

86      В това отношение, както следва от член 2 ДЕС, който е сред общите разпоредби на този Договор, и от член 21 ДЕС, който се отнася до външната дейност на Съюза и към който препраща свързания с ОВППС член 23 ДЕС, Съюзът се основава по-конкретно на ценностите на равенството и на правовата държава. Самото наличие обаче на ефективен съдебен контрол, чието предназначение е да гарантира спазването на разпоредбите от правото на Съюза, е неделимо свързано със съществуването на правовата държава (вж. решение от 19 юли 2016 г., H/Съвет и др., C‑455/14 P, EU:C:2016:569, т. 41 и цитираната съдебна практика).

87      В конкретния случай жалбоподателката, видно от нейния трудов договор, е назначена да изпълнява функциите на ръководител на административния отдел на SATCEN.

88      С настоящата жалба тя иска преди всичко отмяна на решенията за временно отстраняване от длъжност, за образуване на дисциплинарно производство и за освобождаване от длъжност, с които директорът на SATCEN съответно я отстранил временно от длъжност, започнал дисциплинарно производство срещу нея и прекратил договора ѝ на дисциплинарно основание. След това жалбоподателката иска отмяна на решението на комисията по жалбите, което по същество потвърждава трите посочени по-горе решения. По-нататък жалбоподателката иска от Общия съд да отмени мълчаливото отхвърляне от директора на SATCEN на искането ѝ за съдействие, отправено поради предполагаем психически тормоз спрямо нея. Накрая жалбоподателката иска обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпяла поради приемането на обжалваните решения.

89      Решенията за временно отстраняване от длъжност и за образуване на дисциплинарно производство са взети след административно разследване, проведено след оплакване от дванадесет служители на SATCEN от влошения климат в рамките на административния отдел и на финансовото отделение, който според подалите оплакването лица се дължи на жалбоподателката и на факта, че тя ежедневно влиза в конфликт със своите колеги, като ги критикува непрекъснато до такава степен, че някои от тях станали жертва на психически тормоз от нейна страна. В рамките на разследването, а след това и на производството пред дисциплинарната комисия, редица служители от административния отдел и от финансовото отделение на SATCEN представят отговори на въпросника и показания в подкрепа на тези критики. В същия смисъл в докладите за оценка на жалбоподателката за периода 2010—2012 г. нейните ръководители поставят под съмнение ръководните ѝ умения и начина, по който управлява междуличностните отношения в работата, което е редовен източник на конфликти.

90      Що се отнася до решението за освобождаване от длъжност на жалбоподателката, както е видно от становището на дисциплинарната комисия, на което това решение се позовава, то е мотивирано от обвиненията, че жалбоподателката по същество многократно се е държала неуместно, и по-специално като крещяла, отправяла клеветнически и обидни коментари, както и заплашителни забележки към други служители от административния отдел и от финансовото отделение на SATCEN.

91      От това следва, че посочените по-горе решения за временно отстраняване от длъжност, за образуване на дисциплинарно производство и за освобождаване от длъжност са само актове на управление на персонала, които, предвид техните основания, цели и контекста на приемането им, не са имали за цел да допринесат за провеждането, определянето или прилагането на ОВППС по смисъла на член 24, параграф 2 ДЕС, нито, по-конкретно, да изпълняват задачите на SATCEN в областта на ОВППС, припомнени в точки 7 и 82 по-горе. Същият извод трябва да се приложи и към решението на комисията по жалбите, приела решение със задължителна правна сила, което по същество потвърждава трите посочени по-горе решения в съответствие с правомощията, предоставени ѝ от Правилника за персонала на SATCEN (вж. т. 13 и 14 по-горе).

92      Същото се отнася и за мълчаливото отхвърляне на искането за съдействие. Всъщност това искане за съдействие е отправено в рамките на дисциплинарното производство срещу жалбоподателката, тъй като там тя по същество твърди, че обвиненията срещу нейното поведение представлявали психически тормоз спрямо нея, поради който тя поискала съдействие от SATCEN.

93      Освен това, от една страна, следва да се констатира, че Правилникът за персонала на SATCEN предвижда в глава VII и в приложение IX дисциплинарен режим, който прилича на установения в дял VI от Правилника и в приложение IX към него както що се отнася до административното разследване и производството пред дисциплинарната комисия, така и що се отнася до видовете мерки и факторите, които трябва да бъдат взети предвид, за да се определи подходящата санкция. Също така раздел 6 от приложение IX към Правилника за персонала на SATCEN, чийто текст е до голяма степен идентичен с този на раздел 6 от приложение IX към Правилника, предвижда възможност за отстраняване от длъжност на служител, обвинен в тежко нарушение.

94      От друга страна, член 28, параграфи 1—3 от Правилника за персонала на SATCEN предвижда процедура за обжалване по административен ред пред директора на SATCEN, за която трябва да се признае, че преследва цел, сходна с тази на досъдебната процедура, установена в член 90 от Правилника, а именно да се даде възможност на заинтересованите страни да уредят по взаимно съгласие спора между тях.

95      Поради това следва да се приеме, че настоящият спор прилича на споровете между институция, орган, служба или агенция на Съюза извън рамките на ОВППС и един от нейните длъжностни лица или служители, които спорове могат да бъдат отнесени пред юрисдикциите на Съюза в съответствие с член 270 ДФЕС, който предвижда компетентност на Съда на Европейския съюз по всеки спор между Съюза и неговите служители (вж. по аналогия решение от 6 март 2001 г., Dunnett и др./ЕИБ, T‑192/99, EU:T:2001:72, т. 54).

96      Не може обаче да се приеме, че изключването на компетентността на Съда на Европейския съюз, предвидено в член 24, параграф 1, втора алинея, последно изречение ДЕС и в член 275, първа алинея ДФЕС, което следва да се тълкува стеснително, се простира дотам, че да изключи компетентността на съда на Съюза да контролира законосъобразността на актове като разглежданите в настоящото дело, които са издадени от орган на Съюза, макар че съдът на Съюза е компетентен да контролира законосъобразността на идентични актове — що се отнася до тяхното съдържание, до преследваните с тях цели, до процедурата, довела до приемането им и до контекста, свързан с това приемане — когато такива актове засягат институция, орган, служба или агенция на Съюза, чиято задача е извън ОВППС (вж. по аналогия решение от 19 юли 2016 г., H/Съвет и др., C‑455/14 P, EU:C:2016:569, т. 55).

97      Всяко друго тълкуване би довело до изключване, в нарушение на принципа на равно третиране, на служителя на орган на Съюза от областта на ОВППС от системата за съдебна защита, с която разполагат служителите на Съюза (вж. по аналогия решение от 18 октомври 2001 г., X/ЕЦБ, T‑333/99, EU:T:2001:25, т. 38—40).

98      Възприетото в точка 96 по-горе тълкуване се потвърждава, от една страна, от предвидената в член 8, параграф 3 от Решение 2014/401 възможност SATCEN да приема командировани длъжностни лица от институциите на Съюза, които, както SATCEN признава в съдебното заседание, по време на командироването си могат да сезират юрисдикциите на Съюза на основание на член 270 ДФЕС. От друга страна, това тълкуване се потвърждава и от компетентността на юрисдикциите на Съюза да се произнасят, съгласно член 11, параграф 3 буква а) и параграф 6 от Решение (ОВППС) 2015/1835 на Съвета от 12 октомври 2015 година за определяне на статута, седалището и реда и условията за дейността на Европейската агенция по отбрана (ОВ L 266, 2015 г., стр. 55), по жалбите, подадени от договорно наетите служители в Агенцията, и съгласно член 6, параграф 2, последна алинея от Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26 юли 2010 година за определяне на организацията и функционирането на [ЕСВД] (ОВ L 201, 2010 г., стр. 30), по жалбите, подадени от договорно наетите служители в ЕСВД (вж. по аналогия решение от 19 юли 2016 г., H/Съвет и др., C‑455/14 P, EU:C:2016:569, т. 56).

99      При тези обстоятелства Общият съд е компетентен да се произнесе по настоящия спор. Тази компетентност произтича съответно, що се отнася до контрола за законосъобразността на обжалваните решения, от член 263 ДФЕС, а що се отнася до искането за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, от член 268 ДФЕС във връзка с член 340, втора алинея ДФЕС, като се вземат предвид член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от Хартата (вж. по аналогия решение от 19 юли 2016 г., H/Съвет и др., C‑455/14 P, EU:C:2016:569, т. 58).

100    Другите изложени от SATCEN доводи не опровергават този извод.

101    На първо място, трябва да се отхвърли доводът на SATCEN, основан на разпоредбите на неговия правилник за персонала, предвиждащи компетентност на комисията по жалбите да се произнася по споровете между SATCEN и неговите служители, без решенията ѝ да подлежат обжалване.

102    Наистина, както подчертава Съветът в съдебното заседание, механизмът на комисията по жалбите като орган за уреждане на спорове между SATCEN и неговия персонал се обяснява със спецификата на SATCEN, първоначално свързан със ЗЕС, международна междуправителствена организация, а след това, считано от 1 януари 2002 г., със Съюза във вида му отпреди влизането в сила на Договора от Лисабон (вж. т. 1—3 по-горе). При тези условия положението на персонала на SATCEN не е могло да бъде приравнено на това на служителите на Европейската общност, които единствени имат право да сезират Общия съд в съответствие с член 236 ЕО (понастоящем член 270 ДФЕС), което може да е причина в рамките на SATCEN да бъде учреден орган като комисията по жалбите, която да бъде компетентна да разрешава трудови спорове. Такава разлика в третирането обаче вече не е обоснована след влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г., съгласно който Съюзът заменя Общността и е неин правоприемник (член 1 ДЕС), и при това положение всички служители на Съюза, независимо дали на бившата Общност или на Съюза във вида отпреди влизането в сила на Договора от Лисабон, могат да бъдат поставени в сходно положение. Следователно споровете между SATCEN и неговите служители вече могат да бъдат приравнени на споровете между всеки служител на Съюза и неговия работодател (вж. т. 91—99 по-горе).

103    В това отношение, противно на поддържаното от Съвета в съдебното заседание, си струва да се припомни, че при приемането на Решение № 2011/411/ОВППС от 12 юли 2011 година за определяне на статута, седалището и реда и условията за дейността на Европейската агенция по отбраната, и за отмяна на Съвместно действие 2004/551/ОВППС (ОВ L 183, 2011 г., стр. 16) Съветът е избрал да прекрати компетентността на „комисия по жалбите“ да разглежда споровете между Европейската агенция по отбраната и нейните договорно наети служители, предвидена по-рано в дял VII от Решение 2004/676/ЕО на Съвета от 24 септември 2004 година относно правилник за персонала на Европейската агенция по отбрана (ОВ L 310, 2004 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 303). Всъщност Решение 2011/411, чието четвърто съображение уточнява, че неговата цел е „да се вземат предвид измененията в Договора за Европейския съюз (ДЕС), направени с Договора от Лисабон“, установява в член 11, параграф 4 компетентността на Съда на Европейския съюз по отношение на такива спорове.

104    На второ място, не може да се приеме доводът на SATCEN, че член 263, пета алинея ДФЕС узаконявал възможността на Съвета да предостави на комисията по жалбите изключителна компетентност, която изключва тази на Общия съд, да се произнася по споровете между SATCEN и неговите служители.

105    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 19 ДЕС Съдът на Европейския съюз осигурява спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите. Освен това съгласно член 256, параграф 1, първо изречение ДФЕС Общият съд е компетентен да разглежда и да се произнася като първа инстанция по исковете, посочени в членове 263 ДФЕС, 265 ДФЕС, 268 ДФЕС, 270 ДФЕС и 272 ДФЕС, с изключение на възложените на специализиран съд, създаден съгласно член 257 от същия Договор, и тези, които в Статута на Съда на Европейския съюз са изрично запазени за Съда. В случая компетентността на Общия съд да се произнесе по настоящия спор, се основава на членове 263 ДФЕС и 268 ДФЕС (вж. т. 99 по-горе).

106    Безспорно съгласно член 263, пета алинея ДФЕС актовете за създаване на органи, служби и агенции на Съюза могат да предвиждат специфични условия и правила относно исковете, заведени от физически или юридически лица срещу актове на тези органи, служби или агенции, предназначени да произведат правно действие спрямо тях.

107    Въпреки това, противно на поддържаното от SATCEN, тази разпоредба не може да се тълкува в смисъл, че предоставя на Съвета правото да изключи в решението си относно Правилника за персонала на SATCEN всякакъв съдебен контрол от юрисдикциите на Съюза върху актовете, приети от директора на SATCEN и предназначени да произведат правно действие в рамките на вътрешната му дейност, като възложи на комисията по жалбите изключителната компетентност да се произнася, „без страните да могат да обжалват решението“ по споровете между SATCEN и неговия персонал, както е посочено в член 28, параграф 6 от Правилника за персонала на SATCEN. Приемането на такова тълкуване би накърнило компетентността на съда на Съюза да осигури „спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите“, както изисква член 19, параграф 1, първа алинея, второ изречение ДЕС. Както призна Съветът в съдебното заседание, „специфични[те] условия и правила“ по смисъла на член 263, пета алинея ДФЕС трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че се отнасят до създаването от служба или агенция на Съюза на чисто вътрешни условия и правила, които предхождат съдебното обжалване и които уреждат по-специално функционирането на механизъм за самоконтрол или развитието на производство за решаване на спора по взаимно съгласие, за да се избегне съдебен спор пред юрисдикциите на Съюза (вж. в този смисъл определение от 12 септември 2013 г., European Dynamics Luxembourg и др./СХВП, T‑556/11, EU:T:2013:514, т. 59 и 60).

108    От член 28, параграф 6 от Правилника за персонала на SATCEN обаче е видно, че комисията по жалбите упражнява задължително и изключително контрол за законосъобразност на решенията на директора на SATCEN и че тя може да се произнася и по исканията за обезщетение, подадени от служителите на SATCEN.

109    От това следва, че член 28, параграф 6 от Правилника за персонала на SATCEN е несъвместим с Договорите, и по-специално с член 19 ДЕС и член 256 ДФЕС, тъй като предвижда, че комисията по жалбите има задължителна и изключителна компетентност да разрешава споровете между SATCEN и неговите служители, когато Общият съд е компетентен да разглежда и да се произнася като първа инстанция по такива жалби и искания.

110    В този контекст е без значение доводът на SATCEN, че комисията по жалбите отговаряла на критериите за независим и безпристрастен съд, изведени от Европейския съд по правата на човека. Всъщност, тъй като Общият съд е компетентен да контролира законосъобразността на решения като тези на директора на SATCEN и да се произнесе по искането за обезщетение на жалбоподателката, не може да се приеме, че такъв орган, дори да е независим и безпристрастен, може да изпълнява такива функции вместо съда на Съюза.

111    На трето място, трябва да се отхвърли доводът на SATCEN, че по същество с решението си от 15 октомври 2001 г. относно привилегиите и имунитетите на SATCEN представителите на правителствата на държавите — членки на Съюза, заседаващи в рамките на Съвета, са искали да изключат напълно компетентността на Съда.

112    Всъщност това решение се отнася единствено до привилегиите и имунитетите, които държавите членки предоставят на SATCEN и на членовете на неговия персонал в техния вътрешен правен ред, и поради това няма никаква връзка с компетентността на юрисдикциите на Съюза. Следователно фактът, че такова решение не урежда компетентността на Съда на Европейския съюз по споровете между SATCEN и неговите служители, за разлика от член 11, буква а) от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, що се отнася до спорове между Съюза и неговите служители, не означава, че Общият съд не може да разглежда спорове между SATCEN и неговите служители.

113    На четвърто място, трябва да бъде отхвърлен и доводът на SATCEN, основан на решение от 12 ноември 2015 г., Elitaliana/Eulex Kosovo (C‑439/13 P, EU:C:2015:753), и изведен от факта, че обжалваните решения не се отнасят до бюджета на Съюза. Всъщност в последното дело Съдът потвърди компетентността си в конкретното положение, а именно мерки, взети в областта на обществените поръчки в контекста на ОВППС, довели до разходи за сметка на бюджета на Съюза. Обстоятелството обаче, че настоящото дело не се отнася до такова положение, не може да изключи компетентността на Общия съд в случая, тъй като тя следва от съображенията, развити в точки 88—99 по-горе.

114    Следователно Общият съд е компетентен да разгледа всички искания на жалбоподателката.

2.      По допустимостта

115    В самото начало следва да се отбележи, че искането на жалбоподателката за отмяна на решенията, с които директорът на SATCEN отхвърлил жалбите по административен ред за отмяна на решенията за отхвърляне на искането за съдействие, за образуване на дисциплинарно производство, за временно отстраняване от длъжност и за освобождаване от длъжност, трябва да се счита като искане за отмяна на последните четири решения. Всъщност според постоянната съдебна практика, свързана с досъдебната процедура, предвидена в член 90 от Правилника, чиято цел е същата като тази на член 28, параграфи 1—3 от Правилника за персонала на SATCEN (вж. т. 94 по-горе), жалбата, подадена от служител по административен ред, и отхвърлянето ѝ от компетентния орган са неразделна част от сложна процедура, така че, макар и формално да се иска отмяна на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, с подадената по съдебен ред жалба Общият съд всъщност е сезиран да се произнесе по увреждащия акт, обжалван по административен ред (вж. по аналогия решение от 20 септември 2000 г., De Palma и др./Комисия, T‑203/99, EU:T:2000:213, т. 21 и цитираната съдебна практика).

116    След това в писмената си защита SATCEN по същество изтъква, че всички искания за отмяна и за обезщетение са недопустими, и повдига две възражения в това отношение, съответно поради трудовото правоотношение между жалбоподателката и SATCEN и поради договорния характер на спора.

117    Накрая, при условията на евентуалност SATCEN твърди, че са недопустими, първо, искането за отмяна на решението да се отхвърли искането за съдействие, второ, искането за отмяна на решението за образуване на дисциплинарно производство, и трето, искането относно доводите срещу производството пред дисциплинарната комисия.

1.      По възражението за недопустимост поради трудовото правоотношение между жалбоподателката и SATCEN

118    SATCEN твърди, че поради трудовото правоотношение между жалбоподателката и SATCEN е невъзможно, от една страна, тя да бъде квалифицирана като трето лице по смисъла на член 263 ДФЕС, а от друга страна, Съюзът да носи извъндоговорна отговорност.

119    Според SATCEN трябва да се разграничават способите за защита, с които разполага всяко физическо или юридическо лице на основание на членове 263 ДФЕС, 268 ДФЕС и 340 ДФЕС, и компетентността на Общия съд по отношение на спорове между Съюза и неговите служители, предвидена в член 270 ДФЕС, както и в член 91 от Правилника. Това разграничение било обосновано от трудовото правоотношение между Съюза и неговите служители и поради това трябвало да се прилага по аналогия и към положението на жалбоподателката. Следователно тя нямала право да сезира Съда на основание на членове 263 ДФЕС, 268 ДФЕС и 340 ДФЕС, при това дори да не разполага с предвидения в член 270 ДФЕС способ за защита, тъй като Правилникът не е приложим за служителите на SATCEN.

120    Веднага обаче следва да се отбележи, че доводите на SATCEN почиват на погрешна предпоставка, тъй като, както бе отбелязано в точка 99 по-горе, компетентността на Общия съд да се произнесе по настоящия спор, се основава на членове 263 ДФЕС и 268 ДФЕС.

121    Вярно е, че както подчертава SATCEN, трудовото правоотношение между него и жалбоподателката придава специфичен характер на настоящия спор. По принцип такова правоотношение би означавало, че спорът между служителя на орган на Съюза и неговия работодател попада не в приложното поле на членове 263 ДФЕС, 268 ДФЕС и 340 ДФЕС, а на член 270 ДФЕС.

122    Това не променя факта, че както подчертават страните, член 270 ДФЕС не е приложим към положението на жалбоподателката. Всъщност съгласно тази разпоредба Съдът на Европейския съюз е компетентен по всеки спор между Съюза и негови служители, в границите и при условията, определени в Правилника за длъжностните лица на Съюза и условията за работа на другите служители на Съюза (наричани по-нататък „УРДС“). В това отношение, видно от член 1 и член 1а, параграф 2 от Правилника във връзка с член 3а, параграф 1, буква б) от УРДС, тези разпоредби са приложими за договорно наетите служители на орган, служба или агенция на Съюза единствено ако актът за създаване на този орган, служба или агенция предвижда това. Що се отнася обаче до договорно наетите служители на SATCEN, нито Решение 2014/401, нито Правилника за персонала на SATCEN предвиждат приложимост на Правилника и на УРДС.

123    Следователно, противно на твърденията на SATCEN, подадената от жалбоподателката жалба за отмяна попада в приложното поле на член 263 ДФЕС, а искането ѝ за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, в това на член 268 ДФЕС.

2.      По възражението за недопустимост поради договорния характер на настоящия спор

124    SATCEN твърди, че настоящата жалба е недопустима, доколкото има чисто договорен характер, тъй като обжалваните решения произтичат от трудовия договор на жалбоподателката.

125    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 263 ДФЕС юрисдикциите на Съюза контролират само законосъобразността на приетите от институциите актове, предназначени да произведат задължително правно действие по отношение на трети страни, като изменят съществено правното им положение, и че тази компетентност се отнася само до актовете, посочени в член 288 ДФЕС, които тези институции приемат при предвидените в Договора условия, като използват своите публични властнически правомощия. От друга страна, приетите от институциите актове, които се вписват в контекста на чисто договорни отношения и не могат да се разглеждат отделно от тях, поради самото си естество не спадат към актовете, посочени в член 288 ДФЕС, чиято отмяна може да се иска съгласно член 263 ДФЕС (вж. решение от 10 април 2013 г., GRP Security/Сметна палата, T‑87/11, непубликувано, EU:T:2013:161, т. 29 и цитираната съдебна практика).

126    Съгласно член 8, параграф 1 от Решение 2014/401 персоналът на SATCEN се състои по-специално от договорно наети служители. Така жалбоподателката е наета на работа по трудов договор, който е резултат от съвпадане на волеизявленията на страните. Следователно трудовото правоотношение между жалбоподателката и SATCEN има договорен характер.

127    При все това договорът на жалбоподателката е сключен с орган на Съюза, на когото е възложена задача от общ интерес и за когото член 8, параграф 5 от Решение 2014/401 оправомощава Съветът да приеме „Правилник за персонала“. На основание на идентична разпоредба Съветът, в рамките на Съвместно действие 2001/555, приема с Решение 2009/747 Правилника за персонала на SATCEN (вж. т. 11 по-горе). Съгласно член 1, параграф 1 от Правилника за персонала на SATCEN, той се прилага за всеки служител, нает по договор от SATCEN.

128    Следователно, макар трудовото правоотношение между SATCEN и неговите служители да е с договорен характер, това не променя факта, че те се намират в правно положение, определено от Правилника за персонала на SATCEN.

129    Така общите разпоредби на Правилника за персонала на SATCEN, приет едностранно от Съвета, който не е бил страна по сключения с жалбоподателката трудов договор, се прилагат задължително за нея, както и за всеки друг договорно нает служител на SATCEN, и са част от техния трудовия договор (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 14 октомври 2004 г., Pflugradt/ЕЦБ, C‑409/02 P, EU:C:2004:625, т. 34 и 35). В това отношение е важно да се отбележи, че в конкретния случай в точка 14 от предложението за наемане на жалбоподателката на работа, което тя е подписала, се уточнява, че „това предложение за наемане на работа, както и условията на работа [се] уреждат от [Правилника за персонала на SATCEN] […] и всяко последващо изменение в него, и той [е] неразделна част от предложението“.

130    Настоящият спор обаче произтича от предполагаемото неизпълнение от жалбоподателката на професионалните ѝ задължения, предвидени в Правилника за персонала на SATCEN. Освен това директорът на SATCEN упражнил своите дисциплинарни правомощия по отношение на нея именно на основание на Правилника за персонала на SATCEN. Тези правомощия са от компетентността на директора на SATCEN по всички въпроси, отнасящи се до персонала, както е видно от член 7, параграф 6, втора алинея, буква д) от Решение 2014/401.

131    От това следва, че като е приел решението за отхвърляне на искането за съдействие, решението за образуване на дисциплинарно производство, решението за временно отстраняване от длъжност и решението за освобождаване от длъжност, директорът на SATCEN само е приложил Правилника за персонала на SATCEN, който излиза извън договорното правоотношение на жалбоподателката с него. Настоящият спор обаче се отнася именно до законосъобразността на тези решения на директора на SATCEN, както и до решението на комисията по жалбите, което по същество отхвърля жалбата на жалбоподателката за отмяна на решението за образуване на дисциплинарно производство, на решението за временно отстраняване от длъжност и на решението за освобождаване от длъжност.

132    Следователно възражението за недопустимост поради договорния характер на настоящия спор трябва да се отхвърли.

3.      По възражението на SATCEN за недопустимост на искането за отмяна на решението за отхвърляне на искането за съдействие

133    SATCEN счита, че искането за отмяна на решението за отхвърляне на искането за съдействие е недопустимо, доколкото по същество жалбоподателката не спазила предварителната административна процедура, предвидена в Правилника за персонала на SATCEN.

134    Съгласно член 28, параграфи 1—3 от Правилника за персонала на SATCEN липсата на отговор от страна на директора на SATCEN по искане да вземе решение по въпрос, обхванат от Правилника за персонала, в срок от два месеца се счита за мълчалив отказ, който може да бъде обжалван по административен ред в срок от три месеца, считано от датата на изтичане на срока за отговор.

135    Така, когато директорът на SATCEN не даде отговор на искане за съдействие по смисъла на член 2, параграф 6 от Правилника за персонала на SATCEN в двумесечния срок, предвиден в член 28, параграф 1 от същия правилник, може да се счита, че това искане за съдействие е отхвърлено мълчаливо. В тази хипотеза трябва да се презумира, че директорът на SATCEN не е счел, че представените в подкрепа на искането за съдействие доказателства съставляват дори начало на достатъчно доказателство за истинността на твърдените факти, пораждащи задължение за оказване на съдействие, което може да се изрази в образуване на административно разследване, когато твърдените факти са определени като психически тормоз (вж. по аналогия решения от 25 октомври 2007 г., Lo Giudice/Комисия, T‑154/05, EU:T:2007:322, т. 41, и от 24 април 2017 г., HF/Парламент, T‑570/16, EU:T:2017:283, т. 53—57).

136    В конкретния случай жалбоподателката подава до директора на SATCEN искане за съдействие на 20 март 2013 г. На 22 март 2013 г. директорът на SATCEN иска от своя заместник да провери съдържащата се в искането информация наред с административното разследване, образувано относно жалбоподателката. Директорът на SATCEN обаче не счел, че така проверената информация е разкрила дори начало на доказателство за истинността на твърдените факти, което да обоснове образуване на административно разследване, както потвърждават писмото, изпратено му от заместник-директора на SATCEN на 26 август 2013 г., и отхвърлената от него на жалба, подадена от жалбоподателката по административен ред на 7 октомври 2013 г.

137    Ето защо следва да се приеме, че искането на жалбоподателката за съдействие, съобщено на 21 март 2013 г., е отхвърлено мълчаливо в срок от два месеца, считано от тази дата, в съответствие с член 28, параграф 1 от Правилника за персонала на SATCEN, или на 21 май 2013 г., а не, както тя твърди, на 5 юли 2013 г. Както правилно изтъква SATCEN, този мълчалив отказ е трябвало, в съответствие с член 28, параграф 2 от Правилника за персонала на SATCEN, да бъде обжалван по административен ред в срок от три месеца, считано от датата, на която изтича срокът за отговор, т.е. най-късно на 21 август 2013 г. От материалите по делото обаче не личи жалбоподателката да е подала такава жалба в рамките на посочените по-горе срокове.

138    От гореизложеното следва, че трябва да бъде отхвърлено като недопустимо искането на жалбоподателката за отмяна на решението за отхвърляне на искането за съдействие.

4.      По възражението на SATCEN за недопустимост на искането за отмяна на решението за образуване на дисциплинарно производство

139    SATCEN поддържа, че не може да бъде разглеждана самата жалба срещу решението за започване на дисциплинарно производство, тъй като обжалваемо може да бъде само решението, прието в края на дисциплинарното производство. При това положение следвало да бъдат отхвърлени като недопустими исканията на жалбоподателката за отмяна на решението за образуване на дисциплинарно производство.

140    Жалбоподателката оспорва тези доводи и при условията на евентуалност иска да се разгледа законосъобразността на решението за образуване на дисциплинарно производство, за да се провери законосъобразността на решението за освобождаване от длъжност.

141    В това отношение следва да се отбележи, че когато на служител на органа на Съюза е била наложена санкция, решението за образуване на дисциплинарно производство срещу него е само подготвителен акт, който не предопределя окончателното становище на администрацията и поради това не може да се разглежда като увреждащ по смисъла на член 263 ДФЕС (вж. по аналогия решение от 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия, T‑48/05, EU:T:2008:257, т. 340 и цитираната съдебна практика).

142    При това положение само по себе си искането относно решението за образуване на дисциплинарно производство е недопустимо, тъй като увреждащ акт представлява единствено окончателното дисциплинарно решение, а именно решението за освобождаване от длъжност.

143    При все това недопустимостта на искането за отмяна на акт, който не е увреждащ, не е пречка в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното решение да се изтъква евентуалната незаконосъобразност на този акт (вж. по аналогия решения от 13 март 2003 г., Pessoa e Costa/Комисия, T‑166/02, EU:T:2003:73, т. 37 и цитираната съдебна практика). Следователно, макар искането за отмяна на решението за образуване на дисциплинарно производство да е недопустимо, основанията в подкрепа на това искане трябва да се разглеждат като основания за отмяна на решението за освобождаване от длъжност, взето в края на тази процедура.

5.      По възражението на SATCEN за недопустимост на доводите срещу производството пред дисциплинарната комисия

144    В подкрепа на първото и второто основание за отмяна на решението за освобождаване от длъжност жалбоподателката оспорва условията, при които се е провело дисциплинарното производство пред дисциплинарната комисия.

145    Според SATCEN оплакванията от становището на дисциплинарната комисия трябва да се отхвърлят като недопустими, доколкото те следвало да се разглеждат като отправени към самото становище на дисциплинарната комисия, което представлява увреждащ акт и не е било обжалвано предварително по административен ред.

146    В това отношение следва обаче да се отбележи, че решение от 11 юли 1968 г., Van Eick/Комисия (35/67, EU:C:1968:39), на което се позовава SATCEN, не е релевантно, доколкото по това дело Съдът отхвърля искането като недопустимо, тъй като е било за отмяна на „производството пред дисциплинарната комисия“, освен за отмяна на самото становище на дисциплинарната комисия.

147    По същия начин в решение от 29 януари 1985 г., F./Комисия (228/83, EU:C:1985:28, т. 16), посочено от SATCEN, Съдът приема, че би било в противоречие с принципа на състезателност и на правото на защита на лице, засегнато от дисциплинарно производство, да се смята, че то не може да обжалва отделно становището на дисциплинарната комисия и да иска неговата отмяна, за да започне ново дисциплинарното производство.

148    Следователно от тези решения по никакъв начин не следва, че в подкрепа на искането си за отмяна на дисциплинарно наказание, наложено след становище на дисциплинарната комисия, жалбоподателят не може да твърди нарушение в производството, проведено пред тази дисциплинарна комисия, тъй като в положението на жалбоподателката такова производство е необходима предпоставка за налагане на обжалваното наказание освобождаване от длъжност, както е видно от член 7 във връзка с членове 9 и 10 от приложение IX към Правилника за персонала на SATCEN.

149    Следователно доводите за незаконосъобразност на производството пред дисциплинарната комисия са допустими.

150    С оглед на гореизложеното, първо, следва да се отхвърлят всички повдигнати от SATCEN възражения за недопустимост на исканията за отмяна и за обезщетение. Второ, настоящата жалба е недопустима в частта ѝ относно решението за образуване на дисциплинарно производство и решението за отхвърляне на искането за съдействие. Трето, жалбата е допустима в частта ѝ относно временното отстраняване от длъжност, решението за освобождаване от длъжност и решението на комисията по жалбите, така че следва да се провери законосъобразността на тези три решения, като се започне от решението на комисията по жалбите.

3.      По същество

1.      По исканията за отмяна

1)      По законосъобразността на решението на комисията по жалбите

151    Жалбоподателката иска отмяна на решението на комисията по жалбите по две групи причини. Първо, тази комисия нарушила правото ѝ на ефективни правни средства за защита, от една страна, тъй като нейният състав не отговарял на критериите за независим и безпристрастен съд, и от друга страна, доколкото комисията не взела предвид повечето представени от жалбоподателката фактически и правни доводи. Второ, комисията по жалбите по същество допуснала различни грешки при прилагане на правото, когато отхвърлила жалбата на жалбоподателката.

152    Освен това на основание член 277 ДФЕС жалбоподателката повдига възражение за незаконосъобразност на член 28, параграф 6 от Правилника за персонала на SATCEN, тъй като по същество според тази разпоредба комисията по жалбите е единствената инстанция за контрол на законосъобразността на решенията на директора на SATCEN.

153    Според SATCEN искането за отмяна на решението на комисията по жалбите трябва да бъде отхвърлено, доколкото последната представяла достатъчно гаранции, които осигуряват спазването на правото на жалбоподателката на ефективни правни средства за защита. Следователно тези решения можели да бъдат окончателни и задължителни, както предвижда член 28, параграф 6 от Правилника за персонала на SATCEN.

154    В самото начало трябва да се разгледа повдигнатото от жалбоподателката възражение за незаконосъобразност на член 28, параграф 6 от Правилника за персонала на SATCEN.

155    Според постоянната съдебна практика член 277 ДФЕС е израз на общ принцип, който гарантира на всяка страна — за да постигне тя отмяната на индивидуално решение — правото инцидентно да оспори валидността на по-ранни актове на институциите, които представляват правното основание на индивидуалното решение (вж. решение от 19 юни 2015 г., Италия/Комисия, T‑358/11, EU:T:2015:394, т. 180 и цитираната съдебна практика).

156    Доколкото целта на член 277 ДФЕС не е да позволи на страната да оспорва приложимостта на който е да е акт с общо приложение, дори в подкрепа на жалба, възражението за незаконосъобразност е допустимо само доколкото е абсолютно необходимото за разрешаването на спора. Следователно актът от общ характер, за който се твърди, че е незаконосъобразен, трябва пряко или непряко да е приложим в случая, по който е подадена жалбата или е предявен искът, и трябва да съществува пряка правна връзка между обжалваното индивидуално решение и въпросния акт от общ характер. В това отношение наличието на такава връзка може да се изведе по-специално от това, че основният обжалван акт по същество се основава на разпоредба от акта, чиято законосъобразност се оспорва (вж. решение от 27 октомври 2016 г., ЕЦБ/Cerafogli, T‑787/14 P, EU:T:2016:633, т. 44 и цитираната съдебна практика).

157    Констатацията на съда за незаконосъобразност няма действие erga omnes, но води до незаконосъобразност на обжалваното индивидуално решение, като същевременно оставя акта с общо приложение в правния ред, без да засяга законосъобразността на други актове, които са били приети въз основа на него и не са били обжалвани в съответния срок (вж. в този смисъл решение от 21 февруари 1974 г., Kortner и др./Съвет и др., 15/73—33/73, 52/73, 53/73, 57/73—109/73, 116/73, 117/73, 123/73, 132/73 и 135/73—137/73, EU:C:1974:16, т. 37 и 38).

158    В конкретния случай член 28, параграф 6 от Правилника за персонала на SATCEN, за който жалбоподателката твърди, че е незаконосъобразен, предвижда по-специално, че комисията по жалбите е компетентна да отмени или да потвърди решенията на директора на SATCEN, приети на основание на този правилник за персонала, както и да присъди обезщетение за определени вреди, претърпени от служителя в резултат на незаконосъобразно решение на директора на SATCEN (вж. т. 13 по-горе). Освен това тази разпоредба уточнява, че решенията на комисията по жалбите са „задължителни за двете страни“ и че „[те] не могат да [ги] обжалват […]“.

159    От проверката на компетентността на Общия съд да се произнесе по настоящия спор, обаче е видно, че Съветът не би могъл, без да наруши разпоредбите на член 19 ДЕС и на член 256 ДФЕС, да възложи на комисията по жалбите задължителна и изключителна компетентност да контролира законосъобразността на решенията на директора на SATCEN, както и да се произнася по искането за обезщетение на неговите служители в случай като настоящия, в който именно Общият съд е компетентен да разглежда като първа инстанция спорове от този вид (вж. т. 101—110 по-горе).

160    Следователно, като създава с Решение 2009/747 комисия по жалбите, чиято компетентност е изключителна и алтернативна на Общия съд, и не я премахва дори след влизането в сила на Договора от Лисабон, Съветът нарушил Договорите и в частност посочените по-горе член 19 ДЕС и член 256 ДФЕС. Поради това възражението за незаконосъобразност следва да се уважи и член 28, параграф 6 от Правилника за персонала на SATCEN да се обяви за неприложим в настоящия случай.

161    В резултат на това решението на комисията по жалбите, прието въз основа на предоставените ѝ с тази разпоредба правомощия, се оказва лишено от правно основание, поради което то следва да се отмени, без да е необходимо произнасяне по другите основания, изтъкнати от жалбоподателката относно решението на комисията по жалбите.

162    Освен това незаконосъобразността на решението на комисията по жалбите не засяга спазването от жалбоподателката на срока за обжалване на решенията за временно отстраняване от длъжност и за освобождаване от длъжност.

163    Вярно е, че в резултат на настоящото съдебно решение решението на комисията по жалбите е изключено с обратна сила от правния ред и така Общият съд е сезиран с жалба, подадена след предвидения в член 263, шеста алинея ДФЕС срок от два месеца, удължен с десетдневния срок поради отдалеченост по член 60 от Процедурния правилник. Всъщност, макар решенията за временно отстраняване от длъжност и за освобождаване от длъжност да са съобщени на жалбоподателката съответно на 5 юли 2013 г. и на 4 март 2014 г., настоящата жалба е подадена на 28 май 2015 г.

164    Съгласно постоянната съдебна практика обаче в рамките на член 263 ДФЕС допустимостта на жалбата следва да се преценява предвид положението към момента на подаването ѝ (решения от 27 ноември 1984 г., Bensider и др./Комисия, 50/84, EU:C:1984:365, т. 8, и от 18 април 2002 г., Испания/Съвет, C‑61/96, C‑132/97, C‑45/98, C‑27/99, C‑81/00 и C‑22/01, EU:C:2002:230, т. 23).

165    Към момента на подаване на настоящата жалба обаче Общият съд още не е констатирал незаконосъобразността на член 28, параграф 6 от Правилника за персонала на SATCEN. При това положение отнасянето на въпроса до комисията по жалбите, която се произнася по искането в съответствие с предоставените ѝ от тази разпоредба правомощия, е извършено на законово основание и представлява правен способ, който по принцип предоставя на жалбоподателката средство за отстраняване на нередности в положението ѝ, тъй като не може a priori да се изключи, че комисията по жалбите отменя решенията на директора на SATCEN. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика актовете на институциите на Съюза по принцип се ползват с презумпция за законосъобразност и съответно произвеждат правно действие, докато не бъдат оттеглени, отменени в производство по жалба за отмяна или обявени за невалидни вследствие на преюдициално запитване или възражение за незаконосъобразност (вж. решение от 6 октомври 2015 г., Schrems, C‑362/14, EU:C:2015:650, т. 52 и цитираната съдебна практика).

166    Следователно не може да се приеме, по-специално с оглед на правото на ефективна съдебна защита, прогласено в член 47 от Хартата, че сезирането на комисията по жалбите с решенията за временно отстраняване от длъжност и за освобождаване от длъжност би могло да доведе до преклудиране на правото на жалбоподателката да обжалва пред Общия съд тези решения, които по същество са потвърдени с решението комисията по жалбите (вж. по аналогия решение от 21 февруари 2018 г., LL/Парламент, C‑326/16 P, EU:C:2018:83, т. 35).

167    При тези обстоятелства за жалбоподателката срокът за обжалване на решенията за временно отстраняване от длъжност и за освобождаване от длъжност е започнал да тече едва на 23 март 2015 г. — датата, на която е уведомена за решението на комисията по жалбите. По този начин с подаването на настоящата жалба за отмяна на решенията за временно отстраняване от длъжност и за освобождаване от длъжност на 28 май 2015 г. жалбоподателката е спазила предвидения в член 263, шеста алинея ДФЕС срок от два месеца, удължен с десетдневния срок поради отдалеченост по член 60 от Процедурния правилник.

2)      По законосъобразността на решението за освобождаване от длъжност

168    В подкрепа на искането си за отмяна на решението за освобождаване от длъжност жалбоподателката излага пет основания. Първото основание е за нарушение на принципа на добрата администрация и на изискването за безпристрастност в хода на административното разследване (първа част) и в хода на производството пред дисциплинарната комисия (втора част). Второто основание е за нарушение на процесуалните правила и на правото на защита в хода на административното разследване (първа част) и в хода на производството пред дисциплинарната комисия (втора част). Третото основание е за нарушение на принципа на презумпцията за невиновност. В четвъртото основание се изтъква, че не е установено дали фактите, в които е упрекната жалбоподателката, отговарят на действителността. Петото основание е за злоупотреба с власт.

169    С първата част от първото си основание и с първата част от второто си основание жалбоподателката поставя под въпрос процедурата за административно разследване. При това положение Общият съд счита за целесъобразно да разгледа заедно тези две части, в които се твърдят съответно нарушение на принципа на добра администрация и на изискването за безпристрастност в хода на административното разследване и нарушения на процесуалните правила и на правото на защита в хода на това разследване.

1)      По редовността на административното разследване

170    В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 27, параграф 2 от Правилника за персонала на SATCEN директорът на SATCEN може да разпореди административно разследване, за да се провери дали даден служител е нарушил предвидените в този правилник за персонала задължения, ако получи доказателство за такова нарушение.

171    Съгласно член 1, параграф 1 от приложение IX към Правилника за персонала на SATCEN:

„Когато при вътрешно разследване се разкрие вероятност от лично участие на член на персонала или бивш такъв, то това лице своевременно бива уведомено, при условие че това не би попречило на разследването. Във всеки случай в заключенията, изготвени при приключване на разследването, съответният член на персонала не може да бъде посочван поименно, без да му е била дадена възможност да даде обяснения по отнасящите се до него факти. Обясненията на този член на персонала се посочват в заключенията“.

172    Съгласно член 2 от приложение IX към Правилника за персонала на SATCEN:

„Въз основа на доклада от разследването, след като съответният член на персонала е бил уведомен за всички събрани доказателства и след като е бил изслушан, директорът може: […] в) в случай на неизпълнение на задълженията по смисъла на член 27 от правилника за персонала: i) да реши да образува дисциплинарното производство по раздел 4 от настоящото приложение; или ii) да реши да образува дисциплинарно производство пред дисциплинарната комисия“.

173    Когато дисциплинарното производство е образувано пред дисциплинарната комисия, съгласно член 10 от приложение IX към Правилника за персонала на SATCEN директорът сезира дисциплинарната комисия с доклад, в който ясно се излагат деянията по жалбата и ако е необходимо, обстоятелствата, при които те са възникнали, включително утежняващите или смекчаващите вината обстоятелства. Докладът до дисциплинарната комисия се приема след изслушване на съответния служител в края на разследването и цели единствено установяване на фактите, по-специално предвид резултатите от това изслушване, както и за да свърже тези факти със задълженията или разпоредбите на Правилника, в чието неизпълнение е обвинен този служител (вж. по аналогия решение от 10 юни 2016 г., HI/Комисия, F‑133/15, EU:F:2016:127, т. 131).

174    Следователно целта на административното разследване е да установи деянията, в които съответното лице е обвинено, и обстоятелствата около тях, както и да даде на директора на SATCEN възможност да прецени, prima facie, тяхното наличие и тежест, за да си състави мнение дали да сезира дисциплинарната комисия, евентуално с оглед приемане на дисциплинарно наказание.

175    Както е видно от съдебната практика органът, на когото е възложено административното разследване, разполага с широко право на преценка при провеждането му (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 16 май 2012 г., Skareby/Комисия, F‑42/10, EU:F:2012:64, т. 38, от 11 юли 2013 г., Tzirani/Комисия, F‑46/11, EU:F:2013:115, т. 124, и от 18 септември 2014 г., CV/CESE, F‑54/13, EU:F:2014:216, т. 43).

176    В това отношение следва да се припомни, че правото на Съюза изисква административните процедури да се провеждат при спазване на гаранциите, предоставени от принципа на добра администрация, прогласен в член 41 от Хартата. Сред тези гаранции е задължението за компетентната институция да провери внимателно и безпристрастно всички обстоятелства, отнасящи се до дадения случай. Правото на всеки на безпристрастно разглеждане на засягащите го въпроси обхваща, от една страна, субективната безпристрастност в смисъл, че нито един от членовете на съответната институция, който се занимава със съответното дело, не трябва да показва, че е взел страна или е лично предубеден, и от друга, обективната безпристрастност в смисъл, че институцията трябва да осигурява достатъчно гаранции, за да е изключено всяко основателно съмнение по този въпрос (вж. решение от 11 юли 2013 г., Ziegler/Комисия, C‑439/11 P, EU:C:2013:513, т. 155 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 11 май 2010 г., Nanopoulos/Комисия, F‑30/08, EU:F:2010:43, т. 189).

177    Освен това правото на добра администрация включва, по смисъла на член 41, параграф 2, букви а) и б) от Хартата, правото на всяко лице да бъде изслушано, преди да бъде приета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него, както и правото на достъп на всяко лице до документите, които се отнасят до него. Що се отнася до провеждането на административни разследвания в рамките на SATCEN, тези правила са отразени в член 1, параграф 1 и член 2 от приложение IX към Правилника за персонала на SATCEN, припомнени съответно в точки 171 и 172 по-горе.

178    Именно в светлината на тези съображения следва да се разгледат заедно първото основание в първата му част и второто основание в първата му част, с които жалбоподателката оспорва i) избора на нейния ръководител да проведе административно разследване по отношение на нея; ii) използването на въпросник с няколко възможни отговора, в който тя е назована поименно, като ред за провеждане на административно разследване; iii) факта, че тя не е участвала в административното разследване, и iv) отказа да ѝ бъде предоставен своевременно достъп до документите от административното разследване.

i)      По избора на разследващо лице

179    Жалбоподателката оспорва факта, че нейният ръководител, заместник-директора на SATCEN, е определен да проведе образуваното спрямо нея административно разследване. Според нея той не бил обективно безпристрастен, за да може да проведе разследването, доколкото винаги показвал предразсъдъци, пристрастност и враждебност в професионалните си отношения с нея.

180    В този смисъл жалбоподателката твърди, че е критикувала заместник-директора на SATCEN в рамките на две искания за съдействие, отправени поради упражнен върху нея психически тормоз. Жалбоподателката твърди също, че е била подложена на обиди и нападки по време на срещи в присъствието на директора на SATCEN и на неговия заместник, както и в три годишни доклади за оценка на работата ѝ, изготвени от последния. Враждебното отношение на заместник-директора на SATCEN към жалбоподателката доказвал и фактът, че той заедно с директора на SATCEN произволно ѝ отнел отговорности „въпреки безспорните професионалните умения“.

181    В това отношение, най-напред, следва да се констатира, че от събраните доказателства не личи, че заместник-директорът на SATCEN е отнел произволно отговорности от жалбоподателката, нито че е била обиждана в негово присъствие, тъй като тези твърдения не са подкрепени по друг начин освен чрез бележки, написани от самата нея. Впрочем, дори да се предположи, че тези изявления имат доказателствена стойност, трябва да се отбележи, че заместник-директорът на SATCEN не е обвинен пряко нито че е отнел отговорности от жалбоподателката, нито че е бил свидетел на толерирани от него обиди по неин адрес.

182    По-нататък, що се отнася до годишните ѝ доклади за оценка, жалбоподателката не доказва по какъв начин те са изпълнени с обиди и говорят за пристрастността и враждебността на заместник-директора на SATCEN. Противно на твърдяното от жалбоподателката, изглежда, оценката на работата на атестирания от ръководителя служител, дори да е критична, не може да се приравни на обида и сама по себе си не може да докаже пристрастността на въпросния ръководител.

183    На последно място, доколкото според жалбоподателката не било удачно за разследващо лице да бъде определен заместник-директорът на SATCEN, тъй като той фигурирал в две искания за съдействие, тези доводи следва да бъдат отхвърлени.

184    Всъщност, от една страна, трябва да се приеме, че в своите коментари относно годишната си оценка, съставени от нея на 30 май 2011 г., жалбоподателката не е критикувала заместник-директора на SATCEN. Впрочем впоследствие, на 7 март 2013 г., тя посочва, че не е бил даден ход на нейното оплакване от 2012 г., в което тя заявила, че се чувства жертва на психически тормоз от страна на директора на финансите, а не на заместник-директора на SATCEN.

185    От друга страна, директорът на SATCEN назначил заместник-директора на SATCEN да проведе административното разследване на 8 март 2013 г., тоест преди на 20 март 2013 г. жалбоподателката да подаде второто си искане за съдействие, в която тя поставя под съмнение поведението на заместник-директора на SATCEN.

186    Във всеки случай има смисъл да се припомни текстът на второто искане на жалбоподателката за съдействие, в което е посочено името на разследващото лице:

„С настоящото отправям официално искане да бъдат взети мерки за прекратяване на тормоза срещу мен и моята длъжност[…]

По-конкретно Ви моля [да направите така, че] [директорът на финансите] да престане контролира и да разпитва служителите от моя отдел по вътрешни за отдела въпроси […] и да спре да изразява своето тенденциозно мнение. Макар през септември 2012 г. да свързвах моето унижаване единствено с него, сега вече виждам съюз на някои сътрудници, който изглежда влияе върху други колеги, сред които заместник-директора, посредством слухове, които ме дискредитират“.

187    Противно на посоченото от жалбоподателката, подобна формулировка поставя под съмнение пряко не заместник-директора на SATCEN в положението, в което тя твърди, че е жертва, а по-скоро директора на финансите. Всъщност, що се отнася до назначения да проведе разследването заместник-директор на SATCEN, жалбоподателката само посочва, че той би могъл да бъде повлиян от мнението на директора на финансите. Поради това искането на жалбоподателката за съдействие не е достатъчно, за да бъде установена пристрастност на разследващия служител.

188    Следователно от документите в преписката не става достатъчно ясно, че назначаването на разследващия служител е могло да предизвика у жалбоподателката основателни опасения относно неговата обективна безпристрастност да проведе разследването.

ii)    По използването в рамките на административното разследване на въпросник с няколко възможни отговора относно жалбоподателката

189    Жалбоподателката оспорва реда, по който е проведено административното разследване, и твърди, че в хода на това разследване SATCEN е нарушил принципа на добра администрация и произтичащото от него изискване за безпристрастност.

190    Жалбоподателката обвинява разследващия служител, че е поискал от различни служители на SATCEN да попълнят въпросник с няколко възможни отговора, в чието заглавие името ѝ е свързано с понятието „смущаване“. Жалбоподателката добавя, че включените в него въпроси с няколко възможни отговора са тенденциозни и много подсказващи. Така според нея само по себе си изпращането на въпросника не е подходящо средство за установяване на фактите.

191    В това отношение според жалбоподателката административното разследване на евентуални дисциплинарни нарушения има за цел да събере всички конкретни и релевантни доказателства. В настоящия случай обаче докладът от административното разследване не посочвал никакъв конкретен инцидент и показвал, че разследващото лице просто събрало отговорите на въпросника и възпроизвело съдържащите се в него общи обвинения.

192    От това следвало, че административното разследване е пристрастно и предубедено и поради това нарушава принципа на добра администрация и изискването за безпристрастност.

193    SATCEN оспорва доводите на жалбоподателката и подчертава, че въпросникът съдържа два открити въпроса, чиито отговори трябва да бъдат разглеждани във връзка останалите, по които въпросникът дава няколко възможни отговора.

194    В настоящия случай следва да се припомни, че на 14 ноември 2012 г. директорът на SATCEN е сезиран с оплакване, подписано собственоръчно от дванадесет служители, което гласи:

„По един или друг начин всички сме установили до каква степен [KF] се е държала неуместно при вземане на решения в зависимост от това кой е поискал такова решение, прилагайки правилата по свое усмотрение; били сме свидетели на тормоз и злоупотреба по отношение на някои членове на персонала. Освен това [KF] се намесва в професионалната ни дейност по проблеми, по които не е експерт. Всичко това прави ежедневните ни задачи по-трудни и неефективни, отколкото би следвало да бъдат. Не е нормално този служител на SATCEN да търси ежедневно конфронтация с някой от нас и да се радваме на отсъствието му от офиса. Критиките към колегите ни са постоянни и работната атмосфера е ужасна и дори вредна. Знаем, че други членове на персонала на SATCEN са наясно с положението и биха могли евентуално да ви представят допълнителни доказателства в подкрепа на нашето оплакване. Бихме искали, след като всички доказателства бъдат проверени, да предприемете необходимите мерки, за да гарантирате, че такъв вид поведение, който е толкова далеч от духа на [Съюза], няма да се повтори никога повече“.

195    Така на 8 март 2013 г. директорът на SATCEN започва административно разследване. Съгласно доклада от разследването, последното е обосновано от „изключително сериозното положение, доведено до знанието на директора на SATCEN, което показва, че [жалбоподателката] не изпълнява задълженията, предвидени в Правилника за персонала на SATCEN“, и то има за цел да събере фактите, въз основа на които да се установят евентуално психически тормоз и смущаване от [страна на жалбоподателката] на персонала, който е под прякото ѝ ръководство“.

196    Административното разследване се състои в изпращането на 12 юни 2013 г. до 24 служители на SATCEN на въпросник с няколко възможни отговора, озаглавен „Въпросник относно тормоза“, в който се посочва: „[м]оля да отговорите на следните въпроси, за да проверим дали евентуално [KF] се е държала с Вас смущаващо“. Въпросникът е изготвен под формата на следната таблица с полета за отметки, които съответстват на категории поведение на жалбоподателката по отношение на служителите:

	Въпрос	Отговор
		Не	Понякога	Често
1	Липса или никакво признаване, липса на доверие в другите
2	Слабо участие при вземането на решения
3	Ниска или слаба комуникация/информация
4	Липса на обратна информация относно ефикасността
5	Унизителни или обидни коментари, натиск, агресивно поведение, неуместни реакции
6	Обиди, свързани с личността или с професионалната компетентност
7	Обидни или заплашителни коментари както устно, така и писмено
8	Смущаване, натиск
9	Заплахи за ответни мерки
10	Презрително отношение към приноса и постиженията
11	Влошаване на социалните контакти
12	Усещане за изолиране, разделяне, изключване, отхвърляне, пренебрегване, оклеветяване или унижаване
13	Поставяне на явно неизпълними цели или задачи
14	Липса на работа или възлагане на работа, която не съответства на профила на заеманата длъжност

197    Адресатите на въпросника са запитани също дали, в случай че са се сблъскали с някое от тези поведения, те са довели до някой от следните резултати, също представени под формата на таблица с полета за отметка:

	Въпрос	Отговор
		Не	Частично	Да
15	Изолиране и тенденция към влошаване на социалните контакти
16	Допускане на все повече грешки, неспособност за концентрация, намаляване на производителността, загуба на мотивация
17	Затруднено професионално развитие и застрашена кариера
18	Психически и физически здравословни проблеми като например стрес, тревожност, чувство на срам и демотивация
19	Унижение, дезориентация, нарушения на съня, депресия или увеличаване на сериозни физиологични и психически проблеми
20	Влошаване на правилата на работното място
21	Увеличаване на конфликтите
22	Преувеличаване на незначителни проблеми

198    Както е видно от разпоредбите и съдебната практика, припомнени в точки 170—177 по-горе, целта на административното разследване на служител на SATCEN, последвало твърдения за неизпълнение на професионалните задължения, е да установи дали са налице деянията, в които този служител е обвинен, и при това положение трябва да се състои в надлежно и безпристрастно установяване на всички конкретни и релевантни обстоятелства в настоящия случай. Предвид текста на оплакването, с което е сезиран директорът на SATCEN, който поставя под въпрос цялостното отношение на жалбоподателката по-специално като го квалифицира като „тормоз“, разследващият служител е трябвало да прикани оплакалите се лица да докажат твърдените факти и да прецени дали те са изчерпателни и съгласувани, преди евентуално да ги квалифицира от правна гледна точка.

199    Разследващият служител обаче изпратил на оплакалите се лица и на други служители на SATCEN „въпросник относно тормоза“ с няколко възможни отговора, по същество съответстващи на общите категории поведение, които биха могли да бъдат характеризирани като „психически тормоз“.

200    Така целта на подобна инициатива е не да установи дали са налице конкретно твърдените факти, а да поиска от адресатите на въпросника да изразят общо и абстрактно как възприемат категориите поведение, които считат, че са констатирали у жалбоподателката.

201    Вярно е, че SATCEN разполага с широка свобода на преценка както по въпроса дали да изобщо започне разследване, така и когато определя по какъв ред на практика да го проведе. Въпреки това, когато изпраща до хората, работещи ежедневно с жалбоподателката, въпросник с няколко възможни отговора, в който тя е посочена и определена лично, SATCEN не е проявил предпазливостта и грижата, необходими в спор между институция на Съюза и един от нейните служители. Такава инициатива може само да влоши трудовите взаимоотношения между жалбоподателката и нейните колеги, били те ръководители или подчинени, още преди да се установи обективно дали конкретните факти са налице. Други средства биха били по-подходящи, за да може заместник-директорът да оцени поведението на жалбоподателката, по-специално двустранни разговори с подалите оплакване лица, в които да изслуша спокойно и обективно изложените от тях причини, а също и преки разговори с жалбоподателката. Евентуално след такива разговори заместник-директорът е трябвало да определи дали някои типове поведение — предвид техния траен, повтарящ се или системен характер и последствията от тях — могат да представляват психически тормоз или най-малкото, че жалбоподателката не е изпълнила професионалните си задължения.

202    Следователно трябва да се приеме, че използването на такъв въпросник с няколко възможни отговора, изпратен от разследващия служител на 24 служители на SATCEN, е явно неподходящо, за да се установи дали обвиненията в тормоз отговарят на действителността, и поради това то противоречи на задължението да се положи грижа, което трябва да ръководи провеждането на едно административно разследване.

203    Няма съмнение, както подчертава SATCEN, че анкетираните служители са приканени да отговорят и на два открити въпроса освен тези с няколко възможни отговора. Въпреки това от самия текст на тези въпроси е видно, че те не могат да поставят под въпрос факта, че този въпросник е явно неподходящ. От една страна, с първия открит въпрос от анкетираните служители се иска да докладват за всеки факт или събитие, свързан с полетата на въпросника, които те са отметнали. При това положение отговорите, които биха могли да бъдат дадени на този въпрос, са неразривно свързани с включените във въпросника общи категории укоримо поведение. От друга страна, с втория открит въпрос анкетираните служители са приканени да посочат дали са били свидетели на поведение, което представлява психически тормоз от страна на жалбоподателката спрямо други служители на SATCEN. Следователно, когато задава този въпрос, SATCEN допуска, че самите анкетирани служители биха могли да квалифицират като психически тормоз описаното в негов отговор поведение още преди то да е разгледано обективно.

204    Във всеки случай от материалите по делото е видно, че заключенията в доклада от разследването — според които е установено, че деянията, в които жалбоподателката е обвинена, действително съществуват — се основават единствено на общи категории поведение, приписани на жалбоподателката, без да се посочват конкретни доказателства, които произтичат от отговорите на служителите на двата открити въпроса.

205    Освен това, както основателно изтъква жалбоподателката, разследващият служител, заместник-директорът на SATCEN, не е проявил предпазливост, когато е свързал нейното име с „въпросник относно тормоза“. Това може да постави под съмнение неговата субективна безпристрастност, доколкото, действайки по този начин, той намеква за отговорността на жалбоподателката поради правно квалифицирани дисциплинарни нарушения, макар на този етап тя да не е била изслушана и все още да не е взето решението за образуване на дисциплинарно производство.

206    Като се има предвид изложеното по-горе, не може да се приеме, че административното разследване действително е имало за цел да установи конкретните факти, като внимателно и безпристрастно издири всички релевантни към дадения случай обстоятелства. При тези условия следва да се заключи, че SATCEN не е действал с цялата необходима грижа, която органът на Съюза дължи на членовете на своя персонал, като приеме мерки, които са пропорционални и съобразени с обстоятелствата по случая.

207    С оглед на гореизложеното Общият съд счита, че при провеждането на административното разследване SATCEN е нарушил принципа на добра администрация, задължението за полагане на грижа и изискването за безпристрастност.

iii) По липсата на участие на жалбоподателката в административното разследване

208    Жалбоподателката упреква SATCEN и в това, че тя не е участвала в административно разследване, в нарушение на нейното право да бъде изслушана и на член 1, параграф 1 от приложение IX към Правилника за персонала на SATCEN.

209    В този смисъл жалбоподателката твърди, че не е получила никаква информация за административното разследване в периода между март 2013 г., когато това разследване започнало, и юли 2013 г., когато тя била уведомена за първи път за реда, по който то се провежда. Освен това, макар че жалбоподателката е била извикана от разследващия служител за първи път на 2 юли 2013 г., тя подчертава, че към тази дата заключенията от разследването вече били финализирани.

210    Според жалбоподателката обаче тя е трябвало да бъде изслушана, да узнае подробностите за инцидентите, за които е обвинена, и да ѝ се даде достатъчно време, за да ги разгледа.

211    В случая от материалите по делото е видно, че директорът на SATCEN е информирал жалбоподателката за образуваното срещу нея административно разследване със записка от 4 април 2013 г., в която се посочва член 27 от Правилника за персонала на SATCEN.

212    Директорът на SATCEN съобщава на жалбоподателката заключенията на доклада от разследването с имейл от 3 юли 2013 г. в 16,56 ч. В същия имейл той я приканва да вземе участие на 5 юли 2013 г. в 10 часа в изслушване и да представи обясненията си относно заключенията на доклада от разследването.

213    Според тези заключения заместник-директорът на SATCEN приема, че служителите, работещи в непосредствена близост по жалбоподателката, „ясно потвърдил[и] различни аспекти, характерни на психически тормоз“, тъй като, що се отнася до редица общи категории поведение, изброени във въпросника с няколко възможни отговора, много от тези служители поставили отметка в полето „често“ (а именно следните категории: „липса или никакво признаване и липса на доверие в другите“, отметната шест пъти; „унизителни или обидни коментари, натиск, агресивно поведение, неуместни реакции“, отметната седем пъти; „обиди, свързани с личността или професионалната компетентност“, отметната три пъти; „обидни или заплашителни коментари“, отметната три пъти; „смущаване, натиск“, отметната седем пъти; „презрително отношение към приноса и постиженията“, отметната три пъти; „чувство на унижение“, отметната четири пъти).

214    По-нататък, що се отнася до служителите, които не работят пряко с жалбоподателката, заместник-директорът на SATCEN посочва в доклада от разследването, че „[са] направени [с]ледните изявления: трайно управление на микро равнище, което не е в кръга отговорности на [служител] от степен A 4; липса на доверие, която води до непрекъснати кръстосани проверки; публични критики на служителите независимо от функциите им; разпространяване на слухове за бездействието на определени лица от вътрешния кръг; преувеличаване на незначителни проблеми; неадекватни инициативи и понякога неспазване на решенията на директора и на заместник-директора“.

215    Според доклада от разследването от тази информация заместник-директорът на SATCEN стига до извода, че е „установено, че поведението на [KF] [представлява] злоупотреба, че е съзнателно, многократно, постоянно или системно, че има за цел да дискредитира или подцени засегнатите лица“ и че „тъй като това поведение на [KF] [е] потвърдено, предвид неговото естество, честота и ефект върху някои членове на персонала, то представлява психически тормоз“.

216    Следва обаче да се отбележи, от една страна, че заключенията на доклада от разследването, които приемат за установено наличието на фактите, осъществяващи състава на психически тормоз, са формулирани особено широко и неясно, като се позовават единствено на общи категории поведение, вменено на жалбоподателката, без да посочват какъвто и да било точен инцидент, което я затруднява да упражни правото си на защита. От друга страна, на жалбоподателката са дадени по-малко от 48 часа, за да представи обясненията си по този доклад, който ѝ вменява особено сериозни деяния и с който приключва разследване, започнало няколко месеца преди това. При тези условия не може да се приеме, че SATCEN надлежно е изслушал жалбоподателката, преди директорът на SATCEN да направи заключенията си предвид доклада от разследването.

217    Следователно жалбоподателката има основание да се оплаква, че SATCEN е нарушил правилото, според което директорът на SATCEN може да прави заключения от административно разследване едва след като засегнатият служител е предварително и надлежно изслушан, което правило е предвидено в член 1, параграф 1 и в член 2 от приложение IX към Правилника за персонала на SATCEN (вж. т. 171 и 172 по-горе) и което представлява специфично приложение на общия принцип за гарантиране на правото на защита, прогласен освен това в член 41, параграф 2, буква a) от Хартата (вж. т. 177 по-горе).

iv)    По своевременния достъп на жалбоподателката до събраните в административното разследване доказателства

218    Жалбоподателката твърди, че е била уведомена за събраните в разследването доказателства, на които директорът на SATCEN се основал, за да приеме решението за образуване на дисциплинарно производство, едва през октомври 2013 г., т.е. след реалното приемане на това решение на 5 юли 2013 г.. При това положение информацията на жалбоподателката не била достатъчна нито за да установи повдигнатите срещу нея обвинения, нито за да им даде полезен отговор, така че решението за образуване на дисциплинарно производство нарушавало член 2 от приложение IX към Правилника за персонала на SATCEN.

219    В конкретния случай следва да се констатира, че видно от протокола от заседанието от 5 юли 2013 г. и както SATCEN признава в съдебното заседание, посочените в доклада от административно разследване материали били предоставени на жалбоподателката, преди на същата дата да бъде прието решението за образуване на дисциплинарно производство, с което приключил етапът на административното разследване.

220    Всъщност съгласно този протокол директорът на SATCEN счел, че на този етап жалбоподателката не може да има достъп до попълнените и подписани от служителите на SATCEN въпросници поради правната уредба за защита на личните данни и страховете от възможни ответни мерки срещу служители, което са дали показания.

221    В това отношение без съмнение е постановено, че в рамките на административно разследване, проведено в отговор на оплакване, администрацията е длъжна да претегли две права, които биха могли да си противоречат, а именно правото на лицето, срещу което е подадено оплакването, да упражни правото си на защита и правото на подалото оплакването лице неговото оплакване да бъде разгледано надлежно, като правото на последното лице се изразява в задължение на администрацията за поверителност, по силата на което тя е длъжна да се въздържа от всякакви действия, които могат да застрашат резултатите от разследването (вж. по аналогия решение от 13 декември 2012 г., Donati/ЕЦБ, F‑63/09, EU:F:2012:193, т. 171).

222    В случая обаче такова претегляне на противоречащи права не е било необходимо, тъй като резултатите от административното разследване вече са били получени, така че правилното протичане на това разследване не е могло да бъде застрашено от разкриването на показания на жалбоподателката. Впрочем това е причината, поради която член 2 от приложение IX към Правилника за персонала на SATCEN предвижда ясно и безусловно, че след приключването на това разследване и до приемането на решението за образуване на дисциплинарно производство директорът на SATCEN е длъжен да предостави на всяко разследвано лице всички събрани доказателства (вж. т. 172 по-горе).

223    Във всеки случай, дори да се предположи, че задължението на администрацията за поверителност може да обоснове ограничаване на правото на жалбоподателката на защита, следва да се отбележи, че директорът на SATCEN не е имал дори намерение да ѝ даде достъп до въпросните показания, след като ги анонимизира. Заместник-директорът на SATCEN обаче изрично предвидил такава възможност, когато при изпращането на въпросника до служителите на SATCEN — адресати в рамките на разследването, се погрижил да уточни: „на първата страница са Вашето име, дата и подпис (разследващ служител и лице, което дава показания) и тя може да бъде отделена напълно от самия въпросник […], евентуално за да бъде защитено далото показания лице“.

224    С оглед на гореизложеното жалбоподателката има основание да твърди, че като не ѝ е представил събраните доказателства преди приемането на решението за образуване на дисциплинарно производство, директорът на SATCEN нарушил правото ѝ на достъп до документите, предвидено в член 41, параграф 2 от Хартата и припомнено в член 2 от приложение IX към Правилника за персонала на SATCEN (вж. т. 172 и 177 по-горе).

2)      По последиците от нарушението в административното разследване

225    Съгласно постоянната съдебна практика, за да може процесуално нарушение да обоснове отмяната на даден акт, е необходимо при липсата на това нарушение резултатът от производството да е можел да бъде друг (вж. решение от 18 септември 2015 г., Wahlström/Frontex, T‑653/13 P, EU:T:2015:652, т. 21 и цитираната съдебна практика). Постановено е, че при проверката е важно да се отчетат всички обстоятелства по случая, и по-специално естеството на оплакванията и мащабът на допуснатите процесуални нарушения, с оглед на гаранциите, с които е могъл да разполага служителят (вж. решение от 15 април 2015 г., Pipiliagkas/Комисия, F‑96/13, EU:F:2015:29, т. 65 и цитираната съдебна практика).

226    В настоящия случай при проверката на основателността на първото основание в първата му част и на второто основание в първата му част е установено, че в рамките на проведеното спрямо жалбоподателката административно разследване SATCEN, от една страна, не е изпълнил задължението си да го проведе внимателно и безпристрастно, и от друга страна, нарушил правото на жалбоподателката да бъде изслушана и правото ѝ на достъп до документите.

227    Както бе припомнено в точки 171—173 по-горе, в дисциплинарното производство, уредено в приложение IX към Правилника за персонала на SATCEN, са предвидени два отделни етапа. Първият етап се състои в провеждането на надлежно и безпристрастно административно разследване, което започва с решение на директора на SATCEN, след което се изготвя доклад от разследването, и което, след като заинтересуваното лице е било изслушано по фактите, в които е обвинено, приключва със заключения в този доклад. Вторият етап се състои от самото дисциплинарно производство, инициирано отново от директора въз основа на доклада от разследването, и се изразява в образуването на дисциплинарно производство без участието на дисциплинарната комисия или в сезирането на посочената комисия въз основа на доклад, изготвен от директора на SATCEN в съответствие със заключенията от разследването и дадените по него обяснения от съответното лице.

228    От това следва, че административното разследване определя начина, по който директорът на SATCEN упражнява правото си на преценка относно това какви действия да предприеме и че тези действия могат в крайна сметка да доведат до налагане на дисциплинарно наказание. Всъщност именно въз основа на това разследване и изслушването на съответния служител директорът на SATCEN преценява, първо, дали да образува дисциплинарно производство, второ, дали за това производство евентуално трябва да сезира дисциплинарната комисия и трето, когато започва производството пред дисциплинарната комисия, фактите, с които я сезира.

229    При това положение, тъй като компетентността на директора на SATCEN не е обвързана, не може да се изключи възможността, ако разследването бе проведено внимателно и безпристрастно, то да бе довело до различна начална преценка на фактите и следователно, до различни последици, така че да се вземе по-леко решение от решението за освобождаване от длъжност на жалбоподателката (вж. по аналогия решение от 14 февруари 2017 г., Kerstens/Комисия, T‑270/16 P, непубликувано, EU:T:2017:74, т. 82).

230    Освен това, като не позволил на жалбоподателката да изложи надлежно гледната си точка в края на административното разследване, SATCEN я лишил от възможността да убеди директора на SATCEN, че е била възможна друга начална преценка на фактите, която е от решаващо значение за по-нататъшния ход на производството. Не би могло обаче да се приеме, че при обстоятелствата в конкретния случай директорът на SATCEN щеше да вземе решението за образуване на дисциплинарно производство, довело до решението за освобождаване от длъжност, ако жалбоподателката бе имала възможност да изложи надлежно своите обяснения по доклада от разследването и по събраните в разследването доказателства. Всъщност подобен подход довел до пълно обезсмисляне на основното право на изслушване и на основното право на достъп до документите, закрепени съответно в член 41, параграф 2, букви а) и б) от Хартата, доколкото самото съдържание на тези права предполага заинтересованото лице да е имало възможност да влияе върху съответния процес на вземане на решение (вж. по аналогия решение от 14 септември 2011 г., Marcuccio/Комисия, T‑236/02, EU:T:2011:465, т. 115).

231    С оглед на изложеното по-горе искането на жалбоподателката за отмяна на решението за освобождаване от длъжност трябва да бъде уважено, без да е необходимо да се разглеждат другите основания, повдигнати в негова подкрепа.

3)      По законосъобразността на решението за временно отстраняване от длъжност

232    Жалбоподателката оспорва законосъобразността на решението за временно отстраняване от длъжност, като по същество се позовава на три основания, съответно за нарушения на принципа на добра администрация и на изискването за безпристрастност, на правото ѝ на защита, както и на правото ѝ да се ползва от презумпцията за невиновност.

233    Общият съд счита за целесъобразно да разгледа най-напред второто основание, с което жалбоподателката оспорва факта, че е взето решение за временно отстраняване от длъжност, макар да не са ѝ били предоставени всички документи, на които се основават заключенията от административното разследване. Фактът, че събраните доказателства не ѝ били предоставени, преди да е прието решението за временно отстраняване от длъжност, нарушавал правото на жалбоподателката на защита и член 2 от приложение IX към Правилника за персонала на SATCEN.

234    В това отношение следва да се отбележи, че член 2 от приложение IX към Правилника за персонала на SATCEN, чието нарушение жалбоподателката твърди, се отнася до заключенията, които директорът на SATCEN може да направи от административно разследване, които не включват временното отстраняване на служител от длъжност, предвидено в член 18 от същото приложение. При това положение, доколкото се отнася до решението за временно отстраняване от длъжност, трябва да се отхвърли доводът, че в нарушение на член 2 от приложение IX към Правилника за персонала на SATCEN не са ѝ били предоставени събраните доказателства.

235    Това не променя факта, че решението за временно отстраняване от длъжност на служител на основание член 18 от приложение IX към Правилника за персонала на SATCEN, взето при обвинение в тежко нарушение, е индивидуална мярка с неблагоприятни последици, която поради това следва да бъде приета при спазване на правото на защита, и в частност на правото на изслушване. При това положение, освен ако по надлежния ред не бъдат установени особени обстоятелства, решение за временно отстраняване от длъжност може да бъде прието едва след като служителят получи възможност надлежно да изложи становището си по уличаващите го доказателства, на които компетентният орган възнамерява да основе това решение (вж. по аналогия решения от 16 декември 2004 г., De Nicola/ЕИБ, T‑120/01 и T‑300/01, EU:T:2004:367, т. 123, и от 16 декември 2015 г., DE/EMA, F‑135/14, EU:F:2015:152, т. 57).

236    В това отношение, от една страна, от разпоредбите на член 41, параграф 2, буква б) от Хартата е видно, че всяко лице разполага с правото на достъп до документите, които се отнасят до него, като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна. От това следва, че служител на SATCEN има право на достъп до информацията, с която разполага неговият работодател и която може да му позволи да разбере съдържанието на твърденията, обосновали временното отстраняване от длъжност, за да може да докаже по-специално че не носи отговорност за посочените деяния, че не става въпрос за тежки нарушения, които да обосноват решение за временно отстраняване от длъжност, че не е достатъчно вероятно или сигурно, че тези деяния са извършени, така че разглежданото временно отстраняване от длъжност е незаконосъобразно (вж. по аналогия решение от 13 декември 2012 г., AX/ЕЦБ, F‑7/11 и F‑60/11, EU:F:2012:195, т. 101). От друга страна, за да се зачете правото на изслушване, гарантирано от член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, необходимо е също така на етапа, на който от съответния служител е поискано да представи обясненията си, администрацията да го уведоми достатъчно точно за евентуалните последици, произтичащи от въпросната информация (решение от 5 октомври 2016 г., ECDC/CJ, T‑395/15 P, непубликувано, EU:T:2016:598, т. 60).

237    В случая, от една страна, както бе посочено в точка 219 по-горе, преди решението за временно отстраняване от длъжност, прието едновременно с решението за образуване на дисциплинарно производство и за същите факти, директорът на SATCEN не е представил на жалбоподателката релевантната информация, с която е разполагал, а именно приложенията към доклада от разследването. За разлика от обстоятелствата по изтъкнатото от SATCEN дело, по което е постановено решение от 13 декември 2012 г., AX/ЕЦБ (F‑7/11 и F‑60/11, EU:F:2012:195), фактът, че не е предоставен достъп до тази информация, в случая не може да бъде обоснован с необходимостта да се защити ефективността на административното разследване, доколкото към момента на приемане на решението за временно отстраняване от длъжност, заместник-директорът на SATCEN е приключил разследването си и е изпратил доклада си от него на директора на SATCEN.

238    От друга страна, от материалите по делото не личи, че преди да приеме решението за временно отстраняване от длъжност, директорът е съобщил на жалбоподателката за своето намерение да вземе подобна мярка срещу нея. Всъщност в имейла от 3 юли 2013 г., с който директорът кани жалбоподателката на изслушване, става въпрос единствено за член 2 от приложение IX към Правилника за персонала на SATCEN, свързан с дисциплинарните мерки, които се вземат, след като приключи административно разследване на служител, но не и с временното му отстраняване от длъжност.

239    Следователно, като не уведомил жалбоподателката за предвидената мярка за временно отстраняване от длъжност и не ѝ предоставил доказателствата, на които се позовава докладът от разследването, SATCEN нарушил правото ѝ на изслушване и правото ѝ на достъп до документите, залегнали в член 41, параграф 2, букви а) и б) от Хартата.

240    Както бе посочено в точка 230 по-горе, правото на изслушване и правото на достъп до документите, залегнали в член 41, параграф 2, букви а) и б) от Хартата, предполагат заинтересованото лице да е имало възможност да влияе върху съответния процес на вземане на решение. Следователно не би могло да се изключи — без тези основни права да бъдат изпразнени от съдържание — че ако тя бе имала достъп до документите, на които се основава решението за временно отстраняване от длъжност, и ако бе своевременно информирана за това, че директорът на SATCEN предвижда да приеме подобно решение, жалбоподателката щеше да има възможност да окаже влияние върху съдържанието на решението на директора на SATCEN.

241    Поради това основанието за нарушение на правото на жалбоподателката на защита при приемането на решението за временно отстраняване от длъжност трябва да бъде прието и в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 225 по-горе, да доведе до отмяната на решението за временно отстраняване от длъжност, без да е необходимо да се разглеждат другите изтъкнати от жалбоподателката основания.

2.      По искането за обезщетение

242    В подкрепа на искането си за обезщетение жалбоподателката твърди, че обжалваните решения са незаконосъобразни. От една страна, решенията ѝ причинили съществени имуществени вреди в размер, съответстващ на загубата на заплати, възнаграждения и плащания, които е щяла да получи в периода между датата на решението за освобождаването ѝ от длъжност и датата на прекратяване на нейния договор. От друга страна, тези решения ѝ причинили неимуществени вреди, състоящи се по същество в психически проблеми и в засегната професионална почтеност, които тя оценява общо на 500 000 EUR.

243    Съгласно постоянната съдебна практика Съюзът може да носи извъндоговорна отговорност по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС за неправомерно поведение на неговите органи, ако кумулативно са изпълнени три условия, а именно неправомерност на поведението, за което се упрекват институциите, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда (решение от 28 април 1971 г., Lütticke/Комисия, 4/69, EU:C:1971:40, т. 10; вж. също решения от 9 септември 2008 г., FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, EU:C:2008:476, т. 106 и цитираната съдебна практика, и от 18 март 2010 г., Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия, C‑419/08 P, EU:C:2010:147, т. 40 и цитираната съдебна практика).

244    Ето защо следва да се провери дали в случая тези условия са изпълнени, така че Съюзът да носи извъндоговорна отговорност.

1)      По неправомерността на поведението, в което е упрекнат SATCEN

245    Що се отнася до условието за неправомерност на поведението, в което е упрекната институцията, от трайно установената съдебна практика следва, че когато действа в качеството на работодател, Съюзът носи по-голяма отговорност, която се изразява в задължението да поправи всички вреди, причинени на неговия персонал от всяко неправомерно действие в качеството му на работодател. Всъщност за разлика от всеки друг частноправен субект длъжностното лице или служителят на Съюза е свързан с институцията, органа, службата или агенцията, на която е подчинен, чрез служебно правоотношение, съдържащо баланс от специфични насрещни права и задължения, чиято цел е главно да запази отношението на доверие, което трябва да съществува между администрацията и нейните длъжностни лица и служители, за да се гарантира на гражданите доброто изпълнение на възложените на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза задачи от общ интерес (вж. в този смисъл решения от 16 декември 2010 г., Комисия/Petrilli, T‑143/09 P, EU:T:2010:531, т. 46, и от 12 юли 2012 г., Комисия/Nanopoulos, T‑308/10 P, EU:T:2012:370, т. 103).

246    Макар припомнената в точка 245 по-горе съдебна практика да е развита в контекста на жалби, подадени на основание член 270 ДФЕС и членове 90 и 91 от Правилника, тя следва да се приложи mutatis mutandis и в настоящия случай. Всъщност, подобно на Правилника, разпоредбите на Правилника за персонала на SATCEN съдържат баланс от специфични насрещни права и задължения, свързани с договорно наетите служители на SATCEN, които имат за цел да осигурят доброто изпълнение на възложената на SATCEN задача от общ интерес.

247    При това положение в случая самата констатация за допусната от SATCEN незаконосъобразност е достатъчна, за да се приеме за изпълнено първото от трите условия, които трябва да са налице, за да може Съюзът да носи отговорност.

248    В това отношение при проверката на искането на жалбоподателката за отмяна, което е в основата на нейното искане за обезщетение, е видно, че както в решението за временно отстраняване от длъжност, така и в решението за освобождаване от длъжност и решението на комисията по жалбите са допуснати нарушения, които могат да доведат до тяхната отмяна. Следователно с приемането на тези решения SATCEN е допуснал нарушение, което може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, стига да се установи наличието на действителна и сигурна вреда и на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между тази вреда и това нарушение.

2)      По вредата и причинно-следствената връзка

1)      По имуществените вреди и причинно-следствената връзка

249    Жалбоподателката иска обезщетение за предполагаеми имуществени вреди, причинени от обжалваните решения, съответстващи на размера на възнаграждението, на което тя би имала право, ако бе останала на работа в SATCEN между датата на нейното отстраняване и датата на прекратяването на трудовия ѝ договор.

250    В това отношение е вярно, че с настоящото решение Общият съд постановява отмяната на решението за освобождаване от длъжност, с което е прекратен договорът на жалбоподателката. При все това съгласно член 266 ДФЕС SATCEN следва да предприеме необходимите мерки за изпълнение на постановеното срещу него съдебно решение. Ето защо, за да не предопределя тези мерки за изпълнение, Общият съд не може да постанови, че отмяната на решението за освобождаване от длъжност задължително включва правото на жалбоподателката да ѝ бъдат платени исканите от нея суми, така че в тази му част искането за обезщетение трябва да бъде отхвърлено като преждевременно (вж. по аналогия решения от 17 октомври 2013 г., BF/Сметна палата, F‑69/11, EU:F:2013:151, т. 75 и цитираната съдебна практика, и от 22 май 2014 г., CU/ЕИСК, F‑42/13, EU:F:2014:106, т. 56).

251    В това отношение следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика, за да се съобрази с отменителното решение и да го изпълни изцяло, институцията, издала отменения акт, е длъжна да предприеме необходимите мерки, за да премахне установените нарушения, което, когато става въпрос за акт, който вече е бил изпълнен, означава жалбоподателката да бъде поставена в правното положение, което е била преди този акт (вж. в този смисъл решение от 31 март 2004 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, EU:T:2004:94, т. 84 и цитираната съдебна практика).

252    Член 266 ЕО задължава също така съответната институция да направи необходимото, така че актът, приет, за да замени отменения акт, да не страда от същите пороци като установените в отменителното решение (вж. решение от 13 септември 2005 г., Recalde Langarica/Комисия, T‑283/03, EU:T:2005:315, т. 51 и цитираната съдебна практика).

253    Накрая, когато изпълнението на отменителното решение създава особени затруднения, съответната институция може да вземе всяко решение, което би компенсирало справедливо неблагоприятните последици, произтичащи за заинтересованото лице от отмененото решение, и при тези условия може да установи диалог с него с оглед на постигането на споразумение, което да му предлага справедливо обезщетение за допуснатата спрямо него незаконосъобразност (вж. решение от 24 юни 2008 г., Andres и др./ЕЦБ, F‑15/05, EU:F:2008:81, т. 132 и цитираната съдебна практика).

254    От всичко изложено по-горе е видно, че Общият съд не може да присъди на жалбоподателката обезщетение, без да е наясно с мерките, взети от SATCEN за изпълнение на настоящото съдебно решение (вж. в този смисъл решения от 8 юни 2006 г., Pérez-Díaz/Комисия, T‑156/03, EU:T:2006:153, т. 76 и цитираната съдебна практика, и от 5 февруари 2016 г., GV/ЕСВД, F‑137/14, EU:F:2016:14, т. 94 и цитираната съдебна практика).

2)      По неимуществените вреди и причинно-следствената връзка

255    Жалбоподателката иска обезщетение за неимуществените вреди, които твърди, че претърпяла в резултат от приемането на обжалваните решения, които според нея довели до психически проблеми и засегнали нейната професионална почтеност, репутацията ѝ, професионалното ѝ развитие и работоспособността ѝ.

256    В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика отмяната на незаконосъобразния акт може сама по себе си да представлява подходящо и по принцип достатъчно средство за поправяне на всички неимуществени вреди, които може да са били причинени с този акт, освен ако жалбоподателят не докаже, че е претърпял неимуществени вреди, които са отделни от незаконосъобразността, дала основание за отмяната, и не може да бъдат напълно поправени с тази отмяна (вж. решение от 19 юли 2017 г., DD/FRA, T‑742/15 P, непубликувано, EU:T:2017:528, т. 72 и цитираната съдебна практика).

257    В конкретния случай следва да се констатира, че отмяната на решението за временно отстраняване от длъжност и на решението за освобождаване от длъжност не може да поправи неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателката и причинени от допуснатите в тези решения нарушения.

258    Всъщност, на първо място, жалбоподателката е била обект на административно разследване, чийто резултат обосновал както решението за временно отстраняване от длъжност, така и решението за образуване на дисциплинарното производство, а последното довело до приемането на решението за освобождаване от длъжност. От една страна обаче, в доклада от административно разследване поведението на жалбоподателката се критикува много общо. От друга страна, на жалбоподателката е даден твърде кратък срок, за да представи обясненията си по този доклад, а документите в основата на това разследване са ѝ предоставени няколко месеца след решението за образуване на дисциплинарно производство. Така жалбоподателката несъмнено е страдала от психически проблеми, свързани с нейното състояние на несигурност относно конкретните факти, в които е обвинена и които са изрично квалифицирани като психически тормоз независимо от предполагаемата им тежест.

259    На второ място, като разпространил сред други служители на SATCEN „въпросник относно психическия тормоз“, в който жалбоподателката е посочена поименно и който я свързва с категории поведение, които биха могли да бъдат характеризирани като „психически тормоз“, макар да не е била изслушана след административното разследване и преди директорът да реши временното ѝ отстраняване от длъжност, SATCEN засегнал особено тежко доброто име и професионалната репутация на жалбоподателката.

260    За сметка на това трябва да бъде отхвърлено искането на жалбоподателката за обезщетение на вреда, причинена от психически тормоз спрямо нея. Всъщност с подобно искане жалбоподателката се стреми към резултат, идентичен с този, който би ѝ осигурил уважаване на отхвърленото по-горе като недопустимо нейно искане за отмяна на решението за мълчаливо отхвърляне на искането ѝ за съдействие, основано на предполагаем психически тормоз спрямо нея (вж. т. 138 по-горе). В това отношение съгласно постоянната съдебна практика искането за поправяне на вреда трябва да бъде отхвърлено, доколкото е в тясна връзка с искането за отмяна, тъй като самото то бе отхвърлено (вж. решение от 9 септември 2010 г., Carpent Languages/Комисия, T‑582/08, непубликувано, EU:T:2010:379, т. 84 и цитираната съдебна практика).

261    От изложеното по-горе следва, че жалбоподателката е претърпяла неимуществени вреди, породени от състоянието на несигурност относно фактите, в които е обвинена, и от увреждане на доброто ѝ име и професионалната ѝ репутация. Следва да се определи ex æquo et bono обезщетение от 10 000 EUR, което адекватно поправя тези вреди и при това положение SATCEN да бъде осъден да изплати тази сума на жалбоподателката.

 По съдебните разноски

262    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

263    От изложените по-горе мотиви следва, че SATCEN е загубил делото в основната му част и поради това той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателката.

264    От друга страна, следва да се отхвърли искането на жалбоподателката освен съдебните разноски SATCEN да бъде осъден да заплати и мораторни лихви. Всъщност такова искане е преждевременно и може да бъде решено евентуално в рамките на производство за определяне на съдебните разноски.

265    Освен това съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. При това положение в качеството си на встъпила институция Съветът понася направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав)

реши:

1)      Отменя решението на комисията по жалбите на Сателитния център на Европейския съюз (SATCEN) от 26 януари 2015 г.

2)      Отменя решението на директора на SATCEN от 5 юли 2013 г. за временно отстраняване на KF от длъжност.

3)      Отменя решението на директора на SATCEN от 28 февруари 2014 г. за освобождаване на KF от длъжност.

4)      Осъжда SATCEN да изплати на KF сумата от 10 000 EUR за поправяне на претърпените от нея неимуществени вреди.

5)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

6)      Осъжда SATCEN да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на KF.

7)      Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски.

Gervasoni Madise Da Silva Passos

Kowalik-Bańczyk       Mac Eochaidh

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 25 октомври 2018 година.

Подписи

Съдържание

* Език на производството: английски