Дело C‑163/17
Abubacarr Jawo
срещу
Bundesrepublik Deutschland
(Преюдициално запитване,
отправено от Verwaltungsgerichtshof Baden-Württemberg)
Решение на Съда (голям състав) от 19 март 2019 година
„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Система от Дъблин — Регламент (ЕС) № 604/2013 — Прехвърляне на търсещото убежище лице в държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила — Понятие за укриване — Условия за продължаване на срока за прехвърляне — Член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Сериозна опасност от нечовешко или унизително отношение след приключване на процедурата за предоставяне на убежище — Условия на живот на лицата, които се ползват от международна закрила в посочената държава членка“
1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент № 604/2013 — Процедури за поемане на отговорност и за обратно приемане — Срок, предвиден за осъществяване на прехвърлянето на кандидата за международна закрила — Срок, който може да бъде удължен в случай на укриване — Понятие за укриване — Целенасочено избягване на компетентните органи с цел осуетяване на прехвърлянето — Презумпция за укриване — Условия
(член 29, параграф 2 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 54, 56, 57, 61, 62, 64, 65 и 70; т. 1 от диспозитива)
2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент № 604/2013 — Жалба срещу решение за прехвърляне на кандидат за международна закрила — Срок, който може да бъде удължен в случай на укриване — Възможност за позоваване на изтичането на предвидения за осъществяване на прехвърлянето обичаен срок, тъй като посоченият кандидат не се е укрил
(член 27, параграф 1 и член 29, параграф 2 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 66—70; т. 1 от диспозитива)
3. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент № 604/2013 — Процедури за поемане на отговорност и за обратно приемане — Срок, предвиден за осъществяване на прехвърлянето на кандидата за международна закрила — Срок, който може да бъде удължен в случай на укриване — Условия — Необходимост от предварително съгласуване между молещата държава членка и държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата — Липса
(член 29, параграф 2 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 72, 73 и 75; т. 2 от диспозитива)
4. Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Приложно поле — Прилагане на правото на Съюза — Решение на държава членка да прехвърли кандидат за международна закрила в държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата му, въпреки наличието на сериозна опасност от нечовешко или унизително отношение в случай на уважаване на молбата му — Включване
(член 4 и член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 29, параграф 2 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 77—79 и 98; т. 3 от диспозитива)
5. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Прехвърляне на кандидат за международна закрила в държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата му — Необорима презумпция за спазване на основните права на Съюза от страна на тази държава — Липса
(членове 4 и 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 81—84)
6. Основни права — Забрана на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание — Обхват — Системни недостатъци след приключване на процедурата за предоставяне на международна закрила в държава членка поради условията на живот на лицата, които се ползват от посочената закрила — Забрана за останалите държави членки да прехвърлят кандидат за международна закрила в тази държава — Условия — Преценка на действителното съществуване на тези недостатъци — Критерии — Необходимост от положение на крайна материална нищета
(член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 29, параграф 2 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 87—98; т. 3 от диспозитива)
Резюме
Търсещо убежище лице може да бъде прехвърлено в държавата членка, която е обичайно компетентна да разгледа молбата му или която вече му е предоставила субсидиарна закрила, освен ако поради очакваните условия на живот на лицата, ползващи се от международна закрила, би изпаднало там в положение на крайна материална нищета в противоречие със забраната на нечовешкото или унизително отношение
В постановеното на 19 март 2019 г. решение Jawo (C‑163/17) големият състав на Съда се произнася с оглед на Регламент № 604/2013(1) (наричан по-нататък „Регламент „Дъблин III“) и на Хартата на основните права на Европейския съюз по въпроса при какви условия може да се констатира, че кандидат за международна закрила се е укрил, така че срокът за прехвърлянето му в държавата членка, обичайно компетентна да разгледа молбата му, да може да бъде удължен, както и по законосъобразността на такова прехвърляне, когато е налице опасност заинтересованото лице да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение след приключване на процедурата за предоставяне на убежище поради условията на живот на лицата, ползващи се от международна закрила в посочената държава членка.
В случая гражданин на Гамбия влиза в Европейския съюз през Италия и подава там молба за убежище, след което отива в Германия, където подава нова молба. Германските органи отправят до италианските искане за обратно приемане на заинтересованото лице, след което отхвърлят молбата му за убежище и разпореждат отвеждането му в Италия. Първият опит за прехвърляне е неуспешен, тъй като кандидатът не се е намирал в дома за временно настаняване, който му е бил определен. Тогава, тъй като приемат, че той се е укрил, германските органи уведомяват италианските, че прехвърлянето не може да бъде извършено и че срокът ще бъде удължен в съответствие с член 29, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“. Този член предвижда, че срокът за извършване на прехвърлянето е шест месеца, но може да бъде удължен най-много до осемнадесет месеца, когато кандидатът се е укрил. Впоследствие заинтересованото лице посочва, че е посетил свой приятел и че не е знаел, че е трябвало да съобщава за отсъствията си. Успоредно с това той подава жалба срещу решението за прехвърляне, а след отхвърлянето ѝ обжалва пред запитващата юрисдикция. В производството по обжалване той твърди, че тъй като не се е укривал, германските органи не са имали право да удължат срока за прехвърлянето му в Италия. Той се позовава и на обстоятелството, че в Италия съществуват системни недостатъци в областта на убежището, които били пречка за прехвърлянето му в тази държава.
На първо място, Съдът уточнява, че понятието „укриване“ по смисъла на член 29, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ предполага по-специално наличието на елемент на намерение, така че тази разпоредба по принцип е приложима само когато кандидатът съзнателно е избягвал компетентните органи, за да осуети прехвърлянето си. Съдът обаче добавя, че за да се осигури ефективното функциониране на Регламент „Дъблин III“ и да се вземат в предвид значителните трудности, които могат да изпитат компетентните органи при доказването на намерението на кандидата, може да се презумира, че той се е укрил, когато прехвърлянето не може да се извърши, тъй като същият е напуснал отреденото му жилище, без да уведоми националните органи за това и съответно без да е поискал предварително разрешение. Тази презумпция обаче може да се приложи само ако кандидатът е бил надлежно уведомен за своите задължения в това отношение съгласно член 5 от Директива 2013/33(2). Освен това кандидатът трябва да запази възможността да докаже, че не е уведомил компетентните органи за своето отсъствие поради основателни причини, а не поради намерението си да ги избегне.
На второ място, Съдът потвърждава, че съгласно вече постановеното от него в решение Shiri(3) при обжалване на решение за прехвърляне кандидатът може да изтъкне, че тъй като не се е укривал, шестмесечният срок по член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент „Дъблин III“ е изтекъл.
На трето място, що се отнася до условията за удължаване на срока за прехвърляне, Съдът приема, че не е необходимо предварително съгласуване между молещата и компетентната държава членка. Така, за да се удължи този срок най-много до осемнадесет месеца, е достатъчно преди изтичането на шестмесечния срок първата държава да уведоми втората, че кандидатът се е укрил, като уточни новия срок за прехвърляне.
На четвърто и последно място, Съдът разглежда въпроса дали член 4 от Хартата на основните права допуска прехвърлянето на кандидат за международна закрила, когато условията на живот на лицата, които се ползват от такава закрила, в държавата членка, обичайно компетентна да разгледа молбата му, могат да представляват нечовешко или унизително отношение.
Най-напред Съдът уточнява, че този въпрос попада в обхвата на правото на Съюза. По-нататък той подчертава, че в контекста на общата европейска система за предоставяне на убежище, и по-специално на Регламента „Дъблин III“, който се основава на принципа на взаимно доверие, трябва да се презумира, че отношението към кандидатите зачита техните основни права. Въпреки това, както Съдът вече е постановил в решение N. S. и др.(4) и както е кодифицирано в член 3, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“, не е изключено, по-специално поради системни, общи или засягащи определени групи лица недостатъци в държавата членка, към която е планирано прехвърлянето, да е налице опасност кандидатът да бъде подложен на нечовешко или унизително отношение в тази държава членка, като това представлява пречка за прехвърлянето. В това отношение, при все че член 3, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ се отнася само до положението по делото, по което е постановено решение N. S. и др., при което тази опасност е последица от системни недостатъци в хода на процедурата по предоставяне на убежище, прехвърляне все пак е изключено, когато са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че съществува такава опасност било в самия момент на прехвърлянето, било в хода на процедурата по предоставяне на убежище или след нейното приключване.
Накрая Съдът посочва, че националната юрисдикция, сезирана с жалба срещу решение за прехвърляне, трябва да прецени дали твърдените недостатъци действително съществуват, въз основа на обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни и с оглед на гарантирания от правото на Съюза стандарт на закрила на основните права. Тези недостатъци трябва да са с особена висока степен на сериозност. Що се отнася до условията на живот на лицата, които се ползват от международна закрила, тази степен на сериозност би била налице, когато поради безразличието на националните органи дадено лице, независимо от своята воля и личния си избор, се оказва в положение на крайна материална нищета, без да може да задоволява най-основните си потребности, което уврежда физическото или психическото му здраве, или човешкото му достойнство. За сметка на това обстоятелството, че формите на семейно подпомагане, които са на разположение на гражданите на съответната държава членка, за да се справят с недостатъците в социалната система, по правило не са на разположение на лицата, ползващи се от международна закрила, не е достатъчно, за да се констатира, че ако бъде прехвърлен в тази държава членка, кандидатът би се оказал в такова положение. Също така наличието на недостатъци в реализирането на програми за интегриране на тези ползващи от закрила лица е недостатъчно, за да се обоснове подобна констатация. Във всеки случай обстоятелството, че в молещата държава членка социалната закрила и/или условията на живот са по-благоприятни отколкото в държавата членка, обичайно компетентна да разгледа молбата, само по себе си не е достатъчно, за да се направи извод, че във втората държава членка е налице опасност от нечовешко или унизително отношение.