РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
15 януари 2013 година(*)
„ЕФРР — Намаляване на финансова помощ — Помощ по оперативна програма по цел 1 (2000—2006) относно региона на Андалусия (Испания) — Член 39, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 1260/1999 — Тримесечен срок — Директива 93/36/ЕИО — Процедура на договаряне без предварително публикувано обявление за обществена поръчка“
По дело T‑54/11
Кралство Испания, представлявано първоначално от г‑н M. Muñoz Pérez, впоследствие от г‑н S. Martínez-Lage Sobredo и накрая от г‑н A. Rubio González и г‑жа N. Díaz Abad, abogados del Estado,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑жа A. Steiblytė и г‑н J. Baquero Cruz, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение C(2010) 7700 окончателен на Комисията от 16 ноември 2010 година за намаляване на помощта от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) на интегрирана оперативна програма „Андалусия“, цел № 1 (2000—2006), доколкото с него се налага финансова корекция от 100 % на разходите, финансирани от ЕФРР за договори № 2075/2003 и № 2120/2005,
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се от: г‑н O. Czúcz, председател, г‑жа I. Labucka (докладчик) и г‑н D. Gratsias, съдии,
секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 26 юни 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Регламент (EO) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 година относно определянето на общи разпоредби за структурните фондове (ОВ L 161, стр. 1), приет в рамките на политиката на икономическо и социално сближаване на Европейския съюз, има за цел да намали разликите в развитието на различните региони на Съюза и да насърчи това икономическо и социално сближаване. Предназначен да подобри ефикасността на общностните структурни помощи, този регламент опростява работата на фондовете, по-специално като намалява броя на приоритетни цели за помощи на седем за периода 1994—1999 г. и на три за периода 2000—2006 г. и определя по-точно отговорността на държавите членки и на Съюза в хода на програмирането, изпълнението, развитието, оценката и контрола.
2 С Решение С (2000) 3965 от 29 декември 2000 г. Комисията на Европейските общности одобрява интегрирана оперативна програма „Андалусия“ (Испания), цел № 1 (2000—2006) и определя максималния принос на структурните фондове в размер на 6 152 700 000 EUR. Това решение е предмет на многобройни изменения, последното с Решение С (2007) 1782 на Комисията от 16 февруари 2007 г., което определя максималния принос на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) в размер на 6 427 411 070 EUR.
3 Един от проектите, включени в тази помощ, се състои в изготвянето на здравна карта на здравната служба на Андалусия (проект „Tarjeta sanitaria del Servicio Andaluz de Salud“), чиято цел е изработването и експлоатацията на единствено електронно медицинско досие за всеки гражданин на автономна област Андалусия, като по този начин се предоставя достъп до професионалните здравни работници от тази област.
4 Основите на проекта са заложени в споразумение за сътрудничество от 24 юли 1995 г., сключено между общата държавна администрация (Министерство на труда) и регионалното правителство (Junta de Andalucía), насочено към използването на обща индивидуална здравна карта, управлявана от регионалното правителство на Андалусия по отношение на здравното обслужване и от общата държавна администрация по отношение на социалното осигуряване. Изпълнението на това споразумение предполага създаването на информационна система на Centros de Salud (здравните центрове) (първа помощ) на различните провинции на Андалусия (Алмерия, Кордоба, Хаен, Малага, Кадис).
5 Впоследствие здравната служба на Андалусия (наричана по-нататък „ЗСА“) завършва информатизацията на други провинции чрез осъществяването на проект, наречен „Dyraya“, замислен с оглед създаването на електронно медицинско досие „Historia de Salud Digital del Ciudadano“ (цифрово здравно досие на гражданина). За тази цел ЗСА създава и въвежда на няколко последователни етапа информационна система, изградена въз основа на първоначалния проект за здравна карта.
6 Тъй като във фаза III от проекта са допуснати пропуски и са налице рискове, ЗСА е принудена да въведе фази IV-1, IV-2 и V. Фаза IV-1, за която е подписан договор за доставка № 2075/2003, който се състои в осъществяването на пилотен проект в болниците в Кордоба и Севиля (Испания) за трансфера на местни клинични данни към централизирана база данни (единна база данни на потребителите) с цел централизиране на информацията в рамките на център за обработка на информацията, позволяващ взаимодействието между центровете за здравно обслужване. ЗСА изработва готов за прилагане проект за доставка на необходимото за централизацията на базите данни оборудване и гарантира неговото използване. От своя страна договор за доставка № 2120/2005 има за цел да допълни този договор с доставката на локални информационни сървъри за здравните центрове, за да се разрешат констатираните по проекта проблеми с капацитета. Този договор се оказва необходим за постигането на целите, определени от фаза IV-1 на проекта. Тези два договора за доставка са възложени на избраното предприятие в рамките на процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление за поръчка.
7 При одит, извършен във всички държави членки с цел да се провери функционирането на системите за управление и контрол на ЕФРР за периода 2000—2006 г., Комисията анализира извършените от междинния орган Junta de Andaluciа процедури за проверка в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 438/2001 на Комисията от 2 март 2001 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (EО) № 1260/1999 на Съвета по отношение на системите за управление и контрол на помощта, отпускана по структурните фондове (ОВ L 63, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 39).
8 След тази проверка, на 25 април 2007 г. първоначалните констатации от одита са съобщени под формата на доклад на испанските власти, които предоставят допълнителна информация на 30 октомври 2009 г.
9 Съгласно член 39, параграф 2 от Регламент № 1260/1999 на 25 февруари 2010 г. в Брюксел (Белгия) е организирано изслушване, по време на което испанските власти поемат задължението да предоставят допълнителна информация, което те правят на 17 март 2010 г.
10 С писмо от 15 април 2010 г. Комисията изпраща на испанските власти временния протокол от изслушването, въз основа на който те съставят становището си, което изпращат с писмо от 29 април 2010 г.
11 С писмо от 30 юни 2010 г. Комисията изпраща на испанските власти окончателния протокол от изслушването.
12 С Решение C (2010) 7700 окончателен от 16 ноември 2010 година за намаляване на помощта от ЕФРР за интегрирана оперативна програма „Андалусия“, цел № 1 (2000—2006) (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията намалява размера на предоставената по тази програма помощ на 3 836 360,40 EUR. Тя прави тази финансова корекция, за която испанските власти са уведомени на 17 ноември 2010 г., с мотива че договори № 2075/2003 и № 2120/2005 (наричани по-нататък общо „спорните договори“), които са представени за съфинансиране, са били възложени съгласно процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление за възлагане на поръчка в нарушение на правото на Съюза в областта на обществените поръчки.
13 На 25 януари 2011 г. испанските власти изпращат на Комисията искането за окончателно плащане.
Производство и искания на страните
14 На 27 януари 2011 г. Кралство Испания подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
15 Кралство Испания моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение, доколкото с него се налага финансова корекция от 100 % на разходите, финансирани от ЕФРР във връзка със спорните договори,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
16 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли изцяло жалбата,
– да осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.
От правна страна
17 В подкрепа на жалбата си за отмяна Кралство Испания изтъква две основания, изведени съответно от неспазване на предвидения в член 39, параграф 3, буква б) от Регламент № 1260/1999 тримесечен срок, както и от незаконосъобразно прилагане на член 39, параграф 3, буква б) от същия регламент и на правната уредба на Съюза относно обществените поръчки.
По първото основание, изведено от неспазването на предвидения в член 39, параграф 3, буква б) от Регламент № 1260/1999 тримесечен срок
18 Кралство Испания поддържа, че обжалваното решение е прието след предвидения в член 39, параграф 3, буква б) от Регламент № 1260/1999 срок и че следователно е незаконно.
19 Страните спорят главно по въпроса дали предвиденият в член 39, параграф 3, буква б) от Регламент № 1260/1999 срок е императивен или инструктивен. Всъщност този въпрос обуславя валидността на обжалваното решение.
20 Кралство Испания счита, че ако в хода на предвидената в член 39, параграф 2 от Регламент № 1260/1999 двустранна среща не е сключено никакво споразумение, Комисията разполага с тримесечен срок, за да приеме решение за намаляване на авансовото плащане или за финансови корекции. След изтичането на този срок тя вече не може да приеме такова решение. Кралство Испания твърди, че това тълкуване на член 39, параграф 3 от Регламент № 1260/1999 е единственото, което придава полезно действие на тази разпоредба. То добавя, че този срок е „преклузивен“ и има за цел да гарантира принципа на правната сигурност, който защитава държавите членки. Всъщност това бил разумен срок, в рамките на който държавите членки трябва да разберат дали направените разходи ще бъдат финансирани от Съюза в рамките ЕФРР.
21 Обратно, Комисията счита, че този срок е напълно инструктивен и неспазването му не води до недопустимост на производството по преписката. В това отношение тя се позовава на практиката на Съда, постановена в областта на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), от която следвало, че срокове като установения в член 39, параграф 3 от Регламент № 1260/1999 са инструктивни, тъй като не е предвидена никаква санкция за неспазването им от страна на Комисията. Следователно те спадали към инструктивните срокове. Комисията обосновава този инструктивен характер с естеството на финансовите корекции, чиято основна цел е да гарантират, че извършените от националните органи разходи са направени в съответствие с правото на Съюза.
22 Съгласно самата формулировка на член 39, параграф 3, буква б) от Регламент № 1260/1999 „[а]ко към изтичането на определения от нея срок не е постигнато споразумение и ако държавата членка не е извършила корекциите, Комисията може в тримесечен срок, вземайки предвид евентуалното становище на държавата членка, да извърши необходимите финансови корекции, като прекрати изцяло или отчасти участието на фондовете в съответната помощ“ [неофициален превод].
23 Съгласно член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 448/2001 на Комисията от 2 март 2001 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (EО) № 1260/1999 на Съвета по отношение на процедурата за извършване на финансови корекции на помощта, отпускана по структурните фондове (ОВ L 64, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 62) „[в]инаги, когато държавата членка възразява срещу наблюденията на Комисията и нейното дело се гледа съгласно втората алинея на член 39, параграф 2 от Регламент […] № 1260/1999, тримесечният срок, през който Комисията може да вземе решение съгласно член 39, параграф 3 от споменатия регламент, започва да тече от датата на делото“.
24 От текста на тези членове не следва, че неспазването на тримесечния срок изключва възможността Комисията да приеме, след изтичането на този срок, решение за извършване на финансови корекции или решение, с което се отказва извършването на тези корекции. Следователно неспазването на този срок не води до мълчаливо решение за поемане от ЕФРР на разходите, направени от националните органи.
25 Този извод напълно се потвърждава най-напред от телеологичното тълкуване на член 39 от Регламент № 1260/1999. В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика главната цел на процедурата за уравняване на сметките е да се гарантира, че направените от националните органи разходи са били извършени съгласно правото на Съюза (Решение на Съда от 27 януари 1988 г. по дело Дания/Комисия, 349/85, Recueil, стр. 169, точка 19).
26 За тази цел членове 38 и 39 от Регламент № 1260/1999 предвиждат процедура на сътрудничество между държавите членки и Комисията, която предлага на съответните държави членки всички необходими гаранции, за да могат да представят становището си (вж. в този смисъл Решение на Съда от 29 януари 1998 г. по дело Гърция/Комисия, С‑61/95, Recueil, стр. I‑207, точка 39). Съгласно тази процедура Комисията и държавите членки полагат усилия да идентифицират и анализират, в дух на основано на партньорство сътрудничество, всички релевантни данни, за да се избегне поемането от ЕФРР на неправомерни разходи и за да се направят необходимите финансови корекции.
27 По-нататък следва да се посочи, че Комисията е длъжна да откаже поемането от ЕФРР на разходите, които не са направени в съответствие с нормите на Съюза. Това задължение не се погасява само поради факта че решението на Комисията е прието след изтичането на срока, предвиден в член 39, параграф 3 от Регламент № 1260/1999 във връзка с член 5, параграф 3 от Регламент № 448/1999, от три месеца, считано от датата на делото. При липсата на каквато и да било санкция за неспазване от страна на Комисията на този срок последният, с оглед на естеството на предвидената в членове 38 и 39 от Регламент № 1260/1999 процедура, чиято главна цел е да се гарантира, че направените от държавните органи разходи са били извършени съгласно нормите на Съюза, може да се счита единствено за инструктивен срок, освен ако не се засягат интересите на държавата членка (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 22 май 2012 г. по дело Португалия/Комисия, T‑345/10, непубликувано в Сборника, точка 32). Комисията трябва да полага усилия да спазва този срок, но предвид сложността, която може да възникне при контрола на посочените разходи, може да се окаже необходимо Комисията да разполага с повече време, за да направи задълбочен анализ на ситуацията с цел да се избегне поемането на неправомерни разходи.
28 Следователно трябва да се заключи, че тъй като липсва обратно намерение на законодателя, което да следва ясно от член 39, параграф 3, буква б) от Регламент № 1260/1999 и от член 5, параграф 3 от Регламент № 448/2001, посоченият срок по принцип има само инструктивен характер и неспазването му не оказва влияние върху законосъобразността на решението на Комисията. Това тълкуване не лишава член 39, параграф 3 от Регламент 1260/1999 от полезното му действие, както твърди Кралство Испания в настоящия случай, тъй като от параграф 3, последна алинея от посочения член ясно следва, че „в отсъствието на решение за действие в съответствие с [разпоредбите, предвидени] в буква а) или б), прекратяването на междинните плащания незабавно спира“ [неофициален превод]. Освен това трябва да се отбележи, че Кралство Испания нито е твърдяло, нито е доказало, че интересите му са засегнати от превишаването на спорния срок.
29 Все пак, при липсата в Регламент № 1260/1999 на текст, който да налага императивен срок, основното изискване за правна сигурност не допуска Комисията да може да отлага неограничено упражняването на правомощията си (вж. в този смисъл Решение на Съда от 24 септември 2002 г. по дело Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, C‑74/00 P и C‑75/00 P, Recueil, стр. I‑7869, точка 140).
30 В това отношение и доколкото доводът на Кралство Испания може да се тълкува и като насочен към това Комисията да бъде упрекната в приемане на обжалваното решение в неразумен срок, следва да се посочи, че при анализа на развитието на процедурата не е установено забавяне, което би нарушило основните изисквания за правна сигурност и разумен срок. По-специално на основание член 39, параграф 2 от Регламент № 1260/1999 на 25 февруари 2010 г. в Брюксел е организирана среща между Комисията и Кралство Испания, с оглед на постигането на споразумение относно становището на Комисията за липсата на обосновка на участието на ЕФРР във връзка с двата спорни договора в рамките на проекта за здравна карта. Страните се съгласяват, че по време на тази среща Кралство Испания се е ангажирало да предостави на Комисията допълнителна информация, което то прави на 17 март 2010 г. Комисията изпраща на испанските органи окончателната версия на протокола от срещата с писмо от 30 юни 2010 г. В случая е безспорно, че предадената информация съдържа нови обстоятелства, на които Комисията се основава, за да приеме на 16 ноември 2010 г. обжалваното решение.
31 От всичко гореизложено следва, че първото основание трябва да се отхвърли като неоснователно.
По второто основание, изведено от незаконосъобразното прилагане на член 39, параграф 3, буква б) от Регламент № 1260/1999 и на правната уредба на Съюза относно обществените поръчки
32 Кралство Испания упреква Комисията в това, че е коригирала частта от проекта, финансирана от ЕФРР, с мотива че при сключването на спорните договори не е спазено законодателството на Съюза относно обществените поръчки. Обратно, според него договорите са били сключени законосъобразно.
33 Това основание се състои по същество от две части, всяка от които според Кралство Испания обосновава използването на процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявление за възлагане на обществена поръчка. Първата част почива на твърдението, че целта на спорните договори, а именно доставката на стока, произведена с цел изследване, експеримент, проучване или развойна дейност, обосновава използването на процедурата на договаряне по силата на член 6, параграф 3, буква б) от Директива 93/36/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година за съгласуване на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки (ОВ L 199, стр. 1). Втората част почива на твърдението, че спорните договори имат технически особености, които обосновават използването на тази извънредна процедура по силата на член 6, параграф 3, буква в) от същата тази директива.
34 Най-напред трябва да се припомни, че процедурата на договаряне има изключителен характер, тъй като член 6, параграфи 2 и 3 от Директива 93/36 изброяват изчерпателно и изрично единствените изключения, за които използването на процедурата на договаряне е разрешено (вж. Решение на Съда от 8 април 2008 г. по дело Комисия/Италия, С‑337/25, Сборник, стр. I‑2173, точка 56 и цитираната съдебна практика).
35 Следва да се припомни също, че съгласно постоянната съдебна практика тези разпоредби, в качеството им на дерогации от правилата, целящи да гарантират ефективност на признатите с Договора права в областта на обществените поръчки, трябва да се тълкуват стриктно (вж. в този смисъл Решение на Съда от 15 октомври 2009 г. по дело Комисия/Германия, С‑275/08, непубликувано в Сборника, точка 55 и цитираната съдебна практика).
36 Освен това следва да се припомни, че лицето, което възнамерява да се позове на посочените дерогации, трябва да докаже, че действително са налице извънредни обстоятелства, които обосновават тези дерогации (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Италия, точка 34 по-горе, точка 58 и Решение по дело Комисия/Германия, точка 35 по-горе, точка 56).
37 Следователно в случая трябва да се установи дали Кралство Испания е представило доказателства, че спорните договори могат да бъдат предмет на процедура на договаряне без предварително публикувано обявление за обществена поръчка на основание член 6, параграф 3, буква б) или в) от Директива 93/36.
По първата част на второто основание, свързана с член 6, параграф 3, буква б) от Директива 93/36
38 Кралство Испания изтъква, че във фаза III от проекта са налице редица присъщи на местния характер на проекта недостатъци и рискове, които правят невъзможни централизирането и обмена на данни между различните здравни центрове на ЗСА. В рамките на проекта и на плана на действие на Комисията за електронно европейско здравно пространство ЗСА предложила напълно нова цел, а именно да се позволи взаимодействието между центровете за здравно обслужване чрез гарантиране на географската мобилност на пациентите. Кралство Испания подчертава, че тази нова цел има изключително деликатен характер и че на първо време било удачно тя да се осъществи чрез пилотен проект, отнасящ се за зона за здравни грижи от селски тип и за обща болница от градски тип.
39 Кралство Испания твърди, че този пилотен проект се състои в изучаването и експериментирането на начините, по които трябва да се извърши сигурно прехвърляне на местните данни към база данни на потребителите, и в този смисъл ставало въпрос за изработването на нов информационен продукт, предназначен за извършването на този трансфер в условията на пълна сигурност, за да се позволи, след като вече е проверена надеждността на системата, да се извърши трансфер на данни от други центрове на ЗСА, които не са включени в пилотния проект. Целта на този проект била да се извършат опити с цел да се открият подходящите за този трансфер условия. Това обосновавало произведеният продукт да се квалифицира като „продукт, произведен единствено с цел изследване, експеримент, проучване или развойна дейност“.
40 Следва да се припомни, че съгласно член 6, параграф 3, буква б) от Директива 93/36 възлагащите органи могат да възлагат своите поръчки за доставка чрез процедура на договаряне без предварително публикувано обявление за обществена поръчка, когато стоките, предмет на доставка, се произвеждат с цел изследване, експеримент, проучване или развойна дейност. Тази разпоредба не обхваща производството в количество, което има за цел да се определи търговската жизнеспособност на продукта или да се възстановят разходите за изследване и развойна дейност.
41 От документите по делото следва, че испанските власти са били напълно запознати с оборудването, което е необходимо за постигането на тяхната цел. Нито един елемент от техническата спецификация на двата договора не позволява да се приеме, че избраното предприятие трябва да разработи нов продукт за изследване, експеримент, проучване или развойна дейност. Всъщност става въпрос за инсталирането на точно определено компютърно и друго оборудване, описано много подробно от испанските власти, което вече съществува на пазара — нещо което може да бъде направено от средно голям доставчик от този сектор.
42 Що се отнася до техническата спецификация на договор № 2075/2003, следва да се констатира, че съгласно неговото наименование и предмет той представлява „договор за доставка на кабели, на комуникационни средства, на сървъри и на периферни компютърни устройства за адаптирането на цифровото медицинско досие на гражданина към медицинските сектори, за външни консултации и за спешни случаи в болниците в рамките на фаза IV-1 от проект Tarjeta Sanitaria (Diraya) на Servicio Andaluz de Salud“. Този текст се съдържа в описанието на предмета на договора на страница 2 от документа. По-нататък в глави 3—6 от техническата спецификация е посочено много подробно цялото компютърно и друго оборудване, предмет на договора. Подобно е положението и с бюджета, където са посочени стоките, включително марките на стоките, които трябва да бъдат доставени.
43 Що се отнася до инсталирането на оборудването, в глави 3.7.1 и 4.8.1 от техническата спецификация е посочена цяла серия от обикновени инсталационни услуги, които всеки средно голям доставчик от сектора е можел да предостави на възлагащия орган.
44 Глави 5.1 и 5.2 от техническата спецификация следват същата схема, що се отнася до центъра за обработка на информация.
45 От гореизложеното следва, че всички подробности относно оборудването, контрола, качеството на обслужването, сигурността и услугите са били точно описани в спецификацията. При тези условия следва да се заключи, че договор № 2075/2003 не е договор за доставката на стоки, произведени единствено с цел изследване, експеримент, проучване или развойна дейност по смисъла на член 6, параграф 3, буква б) от Директива 93/36.
46 Що се отнася до техническата спецификация на договор № 2120/2005, следва да се констатира, че съгласно заглавието и предмета му той представлява „допълнителен договор за оборудване и поддръжка за фаза IV-1 от проекта „Tarjeta Sanitaria“ (Diraya) на Servicio Andaluz de Salud“.
47 Точка 1 от техническата спецификация гласи, че документ CC‑2075/03 (а именно договор № 2075/2003) е основа за пилотно въвеждане на проект „Diraya“ в Андалусия в здравна зона Север на град Кордоба и в болница в град Севиля. Бъдещите действия по въвеждането на проект „Diraya“ в останалата част от здравната система зависели от неговото изпробване, проверка и развитие.
48 В глави 3—12 от техническата спецификация са посочени ясно и точно необходимото компютърно и друго оборудване, както и марките и моделите. Бюджетът е описан по същия подробен начин. Накрая, в глава 13 от техническата спецификация са описани услугите, които трябва да бъдат договорени, тоест инсталирането и извършването на доставките, описани в предходните глави от спецификацията. И по отношение на този договор възлагащият орган е напълно запознат с необходимото за неговото изпълнение и с оборудването и услугите, с които могат да се задоволят тези нужди.
49 От гореизложеното следва, че договор № 2120/2005 също не може да се счита за договор за доставка на стоки, произведени единствено с цел изследване, експеримент, проучване или развойна дейност по смисъла на член 6, параграф 3, буква б) от Директива 93/36.
50 От гореизложеното и без да е необходимо да се разглежда допустимостта на настоящата част от второто основание, която се оспорва от Комисията, следва, че тази част трябва да се отхвърли като неоснователна, тъй като испанските власти не са доказали, че спорните договори могат да бъдат предмет на процедура на договаряне без предварително публикувано обявление за обществена поръчка на основание член 6, параграф 3, буква б) от Директива 93/36.
По втората част от второто основание, свързана с член 6, параграф 3, буква в) от Директива 93/36
51 Кралство Испания изтъква, че пилотният проект има техническа особеност, свързана с въвеждането в действие на системата и прехвърлянето на данните. Според него било наложително да се приложат определени изчерпателни и сигурни трансферни процедури, които задължително трябва да се основават на задълбочени познания относно моделите на данни, схеми, таблици и връзки между компонентите на местните бази данни, съществуващи към момента на осъществяване на фаза III от проекта. Впрочем според Кралство Испания избраното предприятие било единственото предприятие, притежаващо подобни познания, тъй като към момента на възлагането на поръчката то управлявало и експлоатирало тези местни инсталации като предприятие, на което е възложено осъществяването на по-ранните фази на проекта за здравна карта.
52 Следва да се припомни, че съгласно член 6, параграф 3, буква в) от Директива 93/36 възлагащите органи могат да възлагат своите поръчки за доставка чрез процедура на договаряне без предварително публикувано обявление за обществена поръчка, когато поради техните технически или творчески особености или по причини, свързани със защитата на изключителни права, производството или доставката на стоките може да бъде възложено само на определен доставчик.
53 Трябва да се констатира, че от представените от страните по делото доказателства не следва, че Кралство Испания е търсило други предприятия, които също отговарят напълно на изискванията на обществената поръчка при същите или дори при по-добри условия от избраното предприятие. То не се позовава на никакви действия в тази посока, било то на испанска територия или в по-широк мащаб на територия на Съюза. Кралство Испания се задоволява да посочи, че избраното предприятие заема особено добро положение, позволяващо му да отговори на изискванията на обществената поръчка, поради техническата особеност на спорните договори, свързана с въвеждането в действие на системата и прехвърлянето на данните, тъй като са му били възложени договори в рамките на фази, предхождащи фаза IV-1, и по този начин то вече притежавало изчерпателни познания относно съществуващите местни бази данни.
54 В това отношение следва да се констатира, че това не доказва, че въпросното предприятие е било единственото притежаващо тези познания и че друго предприятие не е могло да ги придобие. Всъщност не е изключено, ако беше извършено сериозно търсене в рамките на Съюза, да се намерят предприятия, които да са в състояние да предоставят подходяща услуга (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Германия, точка 35 по-горе, точки 62 и 63). Впрочем Кралство Испания не доказва и каква е техническата особеност на спорните договори, която обосновава използването на процедура на договаряне без предварително публикувано обявление за възлагане на обществена поръчка. В настоящия случай става въпрос за договори за доставка на стандартни стоки (вж. точки 45—47, 50 и 51 по-горе).
55 От това следва, че Кралство Испания не може да се позове надлежно на член 6, параграф 3, буква в) от Директива 93/36, за да обоснове използването по отношение на спорните договори на процедурата на договаряне без предварително публикувано обявление за обществена поръчка.
56 От гореизложените съображения следва, че втората част от настоящото основание трябва да се отхвърли като неоснователна.
57 Ето защо второто основание трябва да се отхвърли изцяло, което води до отхвърляне на жалбата в нейната цялост.
По съдебните разноски
58 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Кралство Испания е загубило делото, то следва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 януари 2013 година.
Подписи