Жалба, подадена на 27 януари 2011 г. - Castelnou Energía/Комисия

(Дело T-57/11)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Castelnou Energía, SL (Мадрид, Испания) (представител: E. Garayar, abogado)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

да приеме жалбата за отмяна за допустима;

да отмени решението на основание член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз и

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от Castelnou Energía S.L. в настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква осем правни основания.

Първо правно основание, изведено от нарушение на член 108, параграф 2 от ДФЕС и на член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), тъй като приемането на решението не е предшествано от откриване на официална процедура по разследване, независимо от наличието на сериозни съмнения относно съвместимостта.

Второ правно основание, изведено от нарушение на член 106, параграф 2 от ДФЕС във връзка с член 108, параграф 2 от ДФЕС и член 4, параграф 4 от Регламент 659/1999, поради това че Комисията е направила непълен анализ на мярката като не е анализирала съвместимостта на разглежданата мярка в нейната цялост, предвид трите различни елемента, от които се състои (а именно паричната компенсация на производителите на електрическа енергия, приоритетното въвеждане в експлоатация и задължението за купуване на местни въглища).

Трето правно основание, изведено от нарушение на предвиденото в член 296 от ДФЕС задължение за мотивиране, тъй като Комисията не е посочила съображенията, поради които не е анализирала съвместимостта на всички елементи на мярката.

Четвърто правно основание, изведено от нарушение на общите принципи на правото на защита и на добра администрация, които трябва да се прилагат в административното производство, тъй като Castelnou е било лишено от възможността да изложи доводите си в рамките на официалната процедура по разследване, която Комисията е трябвало да започне.

Пето правно основание, изведено от нарушение на член 106, параграф 2 ДФЕС, на Рамката на Общността за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (ОВ C 297, 2005 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 216) и на член 11, параграф 4 от Директива 2003/54/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО (ОВ L 176, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 61), като се има предвид, че (i) мярката не е обоснована от наличието на опасност по отношение на снабдяването с електрическа енергия и (ii) дори да съществува опасност по отношение на снабдяването с електрическа енергия (quod non), мярката при всяко положение е непропорционална спрямо целта за осигуряване на снабдяването с електрическа енергия и следователно е незаконосъобразна.

Шесто правно основание, изведено от допусната от Комисията злоупотреба с власт, като се има предвид, че въпреки наличието на обективни, относими и съвпадащи косвени доказателства, че мярката е насочена не към гарантиране на снабдяването с електрическа енергия, а към подпомагане на минната индустрия, Комисията е основала решението за съвместимост на мотиви, за които е знаела, че не отговарят на действителността, и така е приела решението по съображения, различни от изложените мотиви.

Седмо правно основание, изведено от незаконосъобразност на решението, като се има предвид, че с приемането му Комисията е нарушила разпоредбите на ДФЕС, гарантиращи свободното движение на стоки (членове 28 ДФЕС и 34 ДФЕС) и свободата на установяване (член 49 ДФЕС).

Осмо правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото, като се има предвид, че разрешаването на мярката нарушава определени разпоредби на вторичното право на Съюза, а именно Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78), изменена с Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година (ОВ L 140, стр. 63), Директива 2005/89/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 година относно мерки за гарантиране сигурност на доставките на електрическа енергия и инфраструктурните инвестиции (ОВ L 33, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 51, стр. 309) и Регламент (EО) № 1407/2002 на Съвета от 23 юли 2002 година относно държавните помощи за въгледобивната промишленост (ОВ L 205, стр. 1, Специално издание на български език, глава 8, том 1, стр. 124).

____________