РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(втори състав)

7 ноември 2013 година

Дело F‑52/12

Maria Luisa Cortivo

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Пенсии — Корекционен коефициент — Държава членка на пребиваване — Понятие — Постоянно местопребиваване — Пребиваване, разпределено във времето между две държави членки — Оправдателни документи — Оправдани правни очаквания“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която г‑жа Cortivo иска по-специално отмяна на решенията, с които с обратна сила, считано от 1 януари 2010 г., органът по назначаването на Европейския парламент (наричан по-нататък „ОН“) е определил постоянното ѝ местопребиваване в гр. Люксембург (Люксембург) и е отменил прилагането на корекционния коефициент (наричан по-нататък „КК“) за Франция

Решение:      Отхвърля жалбата. Г‑жа Cortivo понася направените от нея и от Европейския парламент съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Пенсии — Корекционен коефициент — Корекционен коефициент в страната по постоянно местопребиваване на пенсионираното лице — Понятие за постоянно местопребиваване — Условия за прилагане — Обвързана компетентност на администрацията — Съдебен контрол — Обхват

(член 20 от Приложение XIII към Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Пенсии — Корекционен коефициент — Корекционен коефициент в страната по постоянно местопребиваване на пенсионираното лице — Тежест на доказване, възложена на пенсионираното длъжностно лице — Доказателствени средства

(член 20 от Приложение XIII към Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Ежегодна проверка на постоянното местопребиваване на пенсионираните длъжностни лица, ползващи се от корекционен коефициент над 100 — Нарушаване — Липса

1.      За да може мястото, на което живее пенсионираното длъжностно лице, да се квалифицира не само като негово местопребиваване, но и като постоянно местопребиваване по смисъла на член 20 от приложение XIII към Правилника, е необходимо да са широко застъпени различните елементи от състава на понятието за местопребиваване, а именно факта на физическо обитаване на съответното място, придаващ му характера на действително местопребиваване, установяването на нормални социални отношения и извършването на текущи разходи с намерение за придаване на траен и продължителен характер на престоя на това място.

Разпоредбите на член 20 от приложение XIII към Правилника не предоставят на администрацията никакво право на преценка във връзка с прилагането на корекционния коефициент, а предвиждат обвързана компетентност в смисъла, че видно от императивния им текст, администрацията е задължена да предостави разглежданото предимство, ако констатира, че предвидените в посочените разпоредби условия са изпълнени. От това следва, че съдът на Съюза упражнява всеобхватен съдебен контрол при разглеждане на установените от администрацията факти и тяхната квалификация с оглед на въпроса дали са налице условията, от които зависи предоставянето на правото да се иска прилагане на определен корекционен коефициент.

(вж. точки 40 и 41)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 27 септември 2006 г., Kontouli/Съвет, T‑416/04, точки 74 и 75

Съд на публичната служба — 8 април 2008 г., Bordini/Комисия, F‑134/06, точка 89

2.      Тежестта на доказване на постоянното местопребиваване се носи от пенсионираното длъжностно лице, а при преценката на представените за целта доказателства и евентуалното извършване на проверки компетентната институция трябва да избегне злоупотребите с тази разпоредба.

За доказване на постоянното си местопребиваване заинтересуваното лице може да се позовава на всички обстоятелства от състава на понятието и да си служи с всякакви доказателствени средства, каквито счита за подходящи.

(вж. точки 42 и 43)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 4 юни 2003 г., Del Vaglio/Комисия, T‑124/01 и T‑320/01, точка 75

Съд на публичната служба — 4 май 2010 г., Petrilli/Комисия, F‑100/08, точка 33 и цитираната съдебна практика

3.      Правото да се изисква защита на оправданите правни очаквания, която представлява един от основните принципи на правото на Съюза, се разпростира по отношение на всеки частноправен субект, намиращ се в ситуация, от която е видно, че администрацията, давайки му точни, безусловни и съгласувани уверения, произхождащи от оправомощени и надеждни източници, е породила у него основателни надежди. Освен това тези уверения трябва да са в съответствие с разпоредбите на Правилника и изобщо с приложимите норми.

Система за контрол, изискваща от пенсионираните лица, които се ползват от корекционен коефициент над 100, ежегодно да попълват декларация с цел да се провери дали през изминалата астрономическа година са запазили постоянното си местопребиваване в страната, за която е бил предоставен корекционният коефициент, и дали предоставянето на този корекционен коефициент е било оправдано за посочената астрономическа година, не може по дефиниция да породи оправдани правни очаквания за запазването на корекционния коефициент.

(вж. точки 85—87)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 13 април 2011 г., Sukup/Комисия, F‑73/09, точка 89