ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)
21 септември 2011 година(*)
„Жалба за отмяна — REACH — Идентифициране на борната киселина и на безводния динатриев тетраборат като вещества, пораждащи сериозно безпокойство — Липса на пряко засягане — Недопустимост“
По дело T‑346/10
Borax Europe Ltd, установено в Лондон (Обединеното кралство), за което се явяват адв. K. Nordlander, avocat и г‑жа H. Pearson, solicitor,
жалбоподател,
срещу
Европейска агенция по химикали (ECHA), за която се явяват г‑жа M. Heikkilä и г‑н W. Broere, в качеството на представители, подпомагани от адв. J. Stuyck и адв. A.‑M. Vandromme, avocats,
ответник,
подпомагана от
Европейска комисия, за която се явяват г‑н P. Oliver и г‑н E. Manhaeve, в качеството на представители, подпомагани от г‑жа K. Sawyer, barrister,
встъпила страна,
с предмет искане за отмяна на публикуваното на 18 юни 2010 г. решение на ECHA за идентифициране на борната киселина (ЕО № 233‑139‑2) и безводния динатриев тетраборат (ЕО № 215‑540‑4) като вещества, които отговарят на критериите по член 57 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3 и поправки в ОВ L 36, 5.2.2009 г., стр. 84 и ОВ L 118, 12.5.2010 г., стр. 89) и за вписването им в списъка на кандидат-вещества за възможно включване в приложение XIV към посочения регламент, в съответствие с член 59 от него,
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),
състоящ се от: г‑н A. Dittrich (докладчик), председател, г‑жа I. Wiszniewska-Białecka и г‑н M. Prek, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят, Borax Europe Ltd, е дружество, учредено по английското право. То се занимава с внос и продажба в Европейския съюз на борна киселина (ЕО № 233‑139‑2) и на безводен динатриев тетраборат (ЕО № 215‑540‑4) (наричани по-нататък заедно „борати“), които му доставя дружество, учредено по американското право.
2 Боратите служат по-специално за производството на стъкло и стъклени влакна за изолация. Те се използват също в детергентите и продуктите за почистване, както и в препаратите за поддръжка на дърво.
3 Боратите са включени в приложение I към Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 година за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (ОВ 196, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 1, стр. 23) с Директива 2008/58/ЕО на Комисията от 21 август 2008 година за изменение с цел адаптиране към техническия прогрес за тридесети път на Директива 67/548 (ОВ L 246, стр. 1) в сила от 5 октомври 2008 г. С това включване боратите са класифицирани сред токсичните за репродукцията вещества от категория 2.
4 На 20 януари 2009 г. с влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, стр. 1 и поправка в ОВ L 16, 20.1.2011 г., стр. 1) приложение I към Директива 67/548 е отменено и неговото съдържание преди изменението с Директива 2008/58 е прехвърлено в част 3 от приложение VI към Регламент № 1272/2008. Следователно към момента на влизане в сила на Регламент № 1272/2008 боратите не са били посочени в това приложение.
5 На 25 септември 2009 г. с влизането в сила на Регламент (ЕО) № 790/2009 на Комисията от 10 август 2009 година за изменение с цел адаптиране към научно-техническия напредък на Регламент № 1272/2008 (ОВ L 235, стр. 1) класифицирането на боратите сред токсичните за репродукцията вещества от категория 2 е възприето в част 3 от приложение VI към Регламент № 1272/2008. Съгласно член 2, параграфи 2 и 3 от Регламент № 790/2009 тази класификация се прилага, считано от 1 декември 2010 г., но може да бъде приложена и по-рано.
6 На 8 март 2010 г. Федерална република Германия и Република Словения предават на Европейската агенция по химикали (ECHA) изготвено от тях досие относно идентифицирането на борната киселина като вещество, което отговаря на критериите по член 57, буква в) от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3 и поправки в ОВ L 36, 5.2.2009 г., стр. 84 и ОВ L 118, 12.5.2010 г., стр. 89), впоследствие изменен по-специално с Регламент № 1272/2008, като се позовават на класифицирането на борната киселина сред токсичните за репродукцията вещества от категория 2 в част 3 от приложение VI към Регламент № 1272/2008.
7 Същия ден Кралство Дания предава на ECHA изготвено от него досие относно идентифицирането на безводния динатриев тетраборат като вещество, отговарящо на критериите, посочени в член 57, буква в) от Регламент № 1907/2006, като се позовава на класифицирането на безводния динатриев тетраборат сред токсичните за репродукцията вещества от категория 2 в част 3 от приложение VI към Регламент № 1272/2008.
8 Впоследствие ECHA публикува на уебсайта си обявления, приканващи заинтересованите страни да представят коментари по досиетата относно боратите. След получаването на коментари по въпросните досиета, по-специално от страна на Европейското сдружение по борати, един от членовете на което е жалбоподателят, ECHA изпраща тези досиета на своя комитет на държавите членки. На 9 юни 2010 г. този комитет постига единодушно съгласие за идентифицирането на боратите като вещества, пораждащи сериозно безпокойство, които отговарят на критериите по член 57, буква в) от Регламент № 1907/2006.
9 На 18 юни 2010 г. списъкът с кандидат-вещества за възможно включване в приложение XIV към Регламент № 1907/2006 (наричан по-нататък „списъкът на кандидат-веществата“), включващ боратите, е публикуван на уебсайта на ECHA.
Производство и искания на страните
10 С жалба, постъпила в секретариата на Общия съд на 18 август 2010 г., жалбоподателят иска отмяна на публикуваното на 18 юни 2010 г. решение на ECHA за идентифициране на боратите като вещества, които отговарят на критериите по член 57 от Регламент № 1907/2006 и за вписването им в списъка на кандидат-веществата в съответствие с член 59 от него (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
11 С писмо, заведено в секретариата на Общия съд на 10 декември 2010 г., Европейската комисия подава молба за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на ECHA. След изслушване на главните страни по делото тази молба е уважена с определение на председателя на седми състав на Общия съд от 12 януари 2011 г.
12 С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 14 декември 2010 г., ECHA прави възражение за недопустимост по силата на член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд. На 31 януари 2011 г. жалбоподателят представя становището си по възражението за недопустимост.
13 На 31 януари 2011 г. жалбоподателят подава молба в секретариата на Общия съд за поверително третиране на неговите писмени становища по отношение на встъпилата страна. Тази молба не е оспорена.
14 С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 18 февруари 2011 г., Комисията отказва да представи писмено становище при встъпване, ограничено до допустимостта.
15 В жалбата жалбоподателят моли Общия съд:
– да обяви жалбата за допустима,
– да отмени обжалваното решение, доколкото то квалифицира боратите като вещества, отговарящи на посочените в член 57, буква в) от Регламент №°1907/2006 критерии, и обявява тяхното включване в списъка на кандидат-вещества,
– да осъди ECHA да заплати съдебните разноски.
16 В своето възражение за недопустимост ECHA моли Общия съд:
– да обяви жалбата за недопустима,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
17 В своето становище по възражението за недопустимост жалбоподателят моли Общия съд:
– да отхвърли възражението за недопустимост,
– да обяви жалбата за допустима,
– да разпореди на ECHA да представи копие от обжалваното решение,
– да отмени обжалваното решение, доколкото то определя боратите като вещества, отговарящи на посочените в член 57, буква в) от Регламент №°1907/2006 критерии, и ги включва в списъка на кандидат-вещества.
От правна страна
18 По силата на член 114, параграфи 1 и 4 от Процедурния правилник, когато някоя от страните помоли за това, Общият съд може да се произнесе по възражението за недопустимост без да се засяга съществото на спора. Съгласно параграф 3 от същия член производството по молбата преминава в устна фаза, освен ако Общият съд не реши друго. Според последния в конкретния случай делото е достатъчно изяснено с оглед на материалите по него и не е необходимо да се провежда устната фаза на производството.
19 В подкрепа на исканията си ECHA изтъква отсъствието на две процесуални предпоставки, изведени от липса на пряко засягане на жалбоподателя и от факта, че обжалваното решение, което не било подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, не го засягало лично.
По отсъствието на процесуална предпоставка, изведено от липсата на пряко засягане на жалбоподателя
20 Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него и които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение.
21 В случая е безспорно, че обжалваното решение не е адресирано до жалбоподателя, който следователно не е адресат на този акт. При това положение по силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС жалбоподателят може да подаде жалба за отмяна на посочения акт само при условие че той го засяга пряко.
22 Що се отнася до прякото засягане, според постоянната съдебна практика това условие изисква, на първо място, оспорената мярка пряко да поражда последици за правното положение на частноправните субекти и на второ място, да не оставя никакво право на преценка на адресатите на тази мярка, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (Решение на Съда от 5 май 1998 г. по дело Dreyfus/Комисия, C‑386/96 P, Recueil, стр. I‑2309, точка 43, Решение на Съда от 29 юни 2004 г. по дело Front national/Парламент, C‑486/01 P, Recueil, стр. I‑6289, точка 34 и Решение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело Комисия/Ente per le Ville vesuviane и Ente per le Ville vesuviane/ Комисия, C‑445/07 P и C‑455/07 P, Сборник, стр. I‑7993, точка 45).
23 На първо място, жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение го засяга пряко, тъй като неговото правно положение било засегнато от произтичащото от това решение задължение да предостави информационен лист за безопасност или да актуализира този лист по силата на член 31 от Регламент №°1907/2006. Трябва да се отбележи, че според член 31, параграф 1, букви а), б) и в) от този регламент доставчиците на дадено вещество трябва да предоставят на неговия получател информационен лист за безопасност, когато веществото отговаря на критериите за класифициране като опасно вещество в съответствие с Директива 67/548, когато веществото е устойчиво, биоакумулиращо и токсично или много устойчиво и много биоакумулиращо, в съответствие с критериите, определени в приложение XIII към посочения регламент, или когато веществото е включено в списъка, изготвен в съответствие с член 59, параграф 1 от Регламент №°1907/2006, по причини, различни от вече изброените. Член 31, параграф 9, буква а) от този регламент гласи в това отношение, че този информационен лист за безопасност трябва незабавно да бъде актуализиран от доставчиците веднага след като се появи нова информация, която може да засегне мерките за управление на риска или нова информация за опасности.
24 На първо място, що се отнася до претендираното задължение за предоставяне на информационен лист за безопасност по силата на член 31, параграф 1, буква в) от Регламент №°1907/2006, следва да се отбележи, че боратите са включени в списъка на кандидат-веществата, поради това че отговарят — по силата на член 57, буква в) от посочения регламент — на критериите за класифициране като токсични за репродукцията вещества от категория 2 в съответствие с Директива 67/548. Тъй като този случай е изрично предвиден в член 31, параграф 1, буква а) от посочения регламент, той не попада в приложното поле на член 31, параграф 1, буква в) от същия регламент, който се отнася само до случаите, в които дадено вещество е включено в списъка на кандидат-веществата по причини, различни от изброените в член 31, параграф 1, букви а) и б). Следователно жалбоподателят не е бил длъжен в резултат на обжалваното решение да предостави информационен лист за безопасност по силата на член 31, параграф 1, буква в) от Регламент №°1907/2006.
25 Що се отнася, на второ място, до твърдяното задължение, произтичащо от член 31, параграф 9, буква а) от Регламент №°1907/2006, да се актуализира информационният лист за безопасност, трябва да се провери дали идентифицирането на боратите в обжалваното решение като вещества, пораждащи сериозно безпокойство, в резултат на процедурата по реда на член 59 от Регламент №°1907/2006, представлява нова информация по смисъла на член 31, параграф 9, буква а) от Регламент №°1907/2006, която може да задейства изпълнението на посоченото в тази разпоредба задължение, тоест задължението за актуализиране на информационния лист за безопасност, поради което обжалваното решение да породи пряко последици за правното положение на жалбоподателя.
26 Относно информационния лист за безопасност член 31, параграф 1 от Регламент №°1907/2006 гласи, че той трябва да бъде съставен съгласно изискванията на приложение II към този регламент. Съгласно това приложение, което съдържа ръководство за съставяне на информационни листове за безопасност, те трябва да предоставят механизъм за предаване на съответната информация за безопасност за класифицирани вещества надолу по веригата на доставки до непосредствения потребител. Целта на това приложение е да гарантира съответствие и точност в съдържанието на всяко от задължителните заглавия от информационния лист, изброени в член 31, параграф 6 от Регламент №°1907/2006, така че предоставените въз основа на тази разпоредба информационни листове за безопасност да позволят на потребителите да предприемат необходимите мерки, свързани със защитата на здравето на човека, безопасността на работното място и опазването на околната среда.
27 Идентифицирането на боратите като вещества, пораждащи сериозно безпокойство, в резултат на процедурата по реда на член 59 от Регламент №°1907/2006 можело да представлява нова информация, отнасяща се до заглавие 2 (Идентифициране на опасностите) и до заглавие 15 (Информация съгласно действащата нормативна уредба) от информационния лист по член 31, параграф 6 от посочения регламент.
28 Съгласно точка 2 от приложение ІІ към Регламент № 1907/2006 под заглавие 2 (Идентифициране на опасностите) от информационния лист трябва да се посочи класификацията на веществото, направена в резултат на прилагането на предвидените в Директива 67/548 правила за класификация. Основните опасности, които веществото представлява за човека и околната среда, трябва да бъдат посочени ясно и накратко.
29 В конкретния случай идентифицирането на боратите като вещества, пораждащи сериозно безпокойство в резултат на процедурата по реда на член 59 от Регламент №°1907/2006, не засяга класифицирането на тези вещества съгласно Директива 67/548. Това идентифициране е било извършено, поради това че боратите отговарят — по силата на член 57, буква в) от Регламент №°1907/2006 — на критериите за класифициране сред токсичните за репродукцията вещества от категория 2 в съответствие с Директива 67/548. Фактът, че боратите отговарят на тези критерии, обаче вече е бил установен в приложение I към Директива 67/548, изменена с Директива 2008/58, а впоследствие в част 3 от приложение VI към Регламент №°1272/2008, изменен с Регламент №°790/2009 (вж. точки 3—5 по-горе). В съответствие с член 59, параграф 3 от Регламент №°1907/2006 в досиетата, предоставени на ECHA на 8 март 2010 г., съответните държави членки са изтъкнали включването на боратите в част 3 от приложение VI към Регламент №°1272/2008 (вж. точки 6 и 7 по-горе).
30 Вярно е, че към момента на публикуване на обжалваното решение, тоест на 18 юни 2010 г., жалбоподателят не е бил обвързан от класификацията на боратите. Всъщност с влизането в сила на 20 януари 2009 г. на Регламент №°1272/2008 приложение I към Директива 67/548, включващо боратите, е отменено и задължението боратите да бъдат класифицирани съобразно хармонизираните класификации, определени в част 3 от приложение VI към Регламент №°1272/2008, изменен с Регламент №°790/2009, не се е прилагало, тъй като в член 2, параграф 2 от Регламент №°790/2009 за начален момент в това отношение била посочена датата 1 декември 2010 г.
31 Опасностите, довели до класифицирането на боратите, обаче били надлежно определени от правна гледна точка към момента на публикуване на обжалваното решение. От една страна, за всички заинтересовани страни било очевидно, че тези опасности не са изчезнали само поради отмяната на приложение I към Директива 67/548, чието съдържание трябвало да бъде прехвърлено в част 3 от приложение VI към Регламент №°1272/2008. От друга страна, с влизането в сила на Регламент №°790/2009 на 25 септември 2009 г. класифицирането на боратите сред токсичните за репродукцията вещества от категория 2 е възприето в част 3 от приложение VI към Регламент №°1272/2008. Фактът, че тези класификации не трябвало да се прилагат задължително преди 1 декември 2010 г., не поставя под въпрос съществуването от правна гледна точка на констатацията, според която критериите за класифициране са изпълнени от момента на влизане в сила на Регламент №°790/2009. Член 2, параграф 2 от Регламент №°790/2009 само отлага за 1 декември 2010 г. правните задължения, произтичащи от тези класификации по силата на Регламент №°1272/2008, изменен с Регламент №°790/2009. Това съображение се потвърждава от факта, виден от член 2, параграф 3 от Регламент №°790/2009, че хармонизираните класификации по част 3 от приложение VI към Регламент №°1272/2008, изменен с Регламент №°790/2009, можели да се прилагат преди 1 декември 2010 г.
32 От това следва, че идентифицирането на боратите като вещества, пораждащи сериозно безпокойство, не съдържа нова информация за опасните свойства на тези вещества, а е резултат от процедурата по идентифициране по реда на член 59 от Регламент №°1907/2006. Следователно обжалваното решение не е внесло никаква нова информация относно идентифицирането на опасностите по смисъла на заглавие 2 от информационния лист по член 31, параграф 6 от Регламент №°1907/2006.
33 Що се отнася до заглавие 15 (Информация съгласно действащата нормативна уредба) от информационния лист по член 31, параграф 6 от Регламент №°1907/2006, следва да се отбележи, че съгласно точка 15 от приложение II към посочения регламент, ако веществото, за което се изготвя информационният лист за безопасност, е обект на специфични разпоредби по отношение защитата на човека или опазването на околната среда на равнището на Съюза, например разрешителни, издавани по реда на дял VII, или ограничения, наложени по силата на дял VIII от същия регламент, тези разпоредби, доколкото е възможно, трябва да бъдат уточнени.
34 В това отношение, първо, следва да се констатира, че макар и идентифицирането на едно вещество като пораждащо сериозно безпокойство в резултат на процедурата по реда на член 59 от Регламент №°1907/2006 да може да задейства изпълнението на задълженията на икономическите оператори за предоставяне на информация, това не означава, че спрямо съответното вещество се прилага особен режим, поради което то е обект на специфични разпоредби. За сметка на това посоченото идентифициране не оказва влияние върху пускането на пазара и използването на веществото.
35 Второ, що се отнася до предвидената в дял VII от Регламент №°1907/2006 разрешителна процедура и ограниченията, наложени по силата на дял VIII от този регламент, в точка 15 от приложение II към Регламента са посочени като единствени примери, попадащи в приложното поле на тази разпоредба, предоставените разрешения и ограниченията. Тъй като идентифицирането на дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство в резултат на процедурата по реда на член 59 от Регламент № 1907/2006 не засяга ограниченията, наложени по силата на дял VІІІ от посочения регламент, а представлява част от разрешителната процедура, предвидена в дял VІІ от същия регламент, посочването на ограниченията в точка 15 от приложение ІІ към Регламент № 1907/2006 не е аргумент в полза на факта, че това идентифициране попада в приложното поле на заглавие 15 от информационния лист по член 31, параграф 6 от посочения регламент.
36 Що се отнася до предоставените разрешения, от дял VІІ на Регламент №°1907/2006 е видно, че те представляват издадени по реда на член 60 от същия регламент разрешения, които са част от последваща фаза на разрешителната процедура (членове 60—64 от този регламент). По силата на член 62, параграф 1 от този регламент те могат да бъдат поискани от ECHA за една или няколко употреби на вещество, чието пускане на пазара е забранено поради включването му в приложение XIV към същия регламент. Следва обаче да се констатира, че що се отнася до разрешителната процедура, предвидена в дял VІІ от Регламент № 1907/2006, идентифицирането на дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство, в резултат на процедурата по реда на член 59 от същия регламент, не е изрично посочено от законодателя в точка 15 от приложение ІІ към този регламент. Макар и да е вярно, че споменаването на разрешения, предоставени съгласно дял VІІ от този регламент, е само пример, остава обстоятелството, че това е единственото споменаване на разрешителната процедура по силата на дял VІІ от Регламент № 1907/2006. При все че не е изключено заглавие 15 от информационния лист за безопасност да може да бъде обект на други специфични разпоредби относно защитата на човека или опазването на околната среда на равнището на Съюза, що се отнася до предвидената в дял VІІ от Регламент № 1907/2006 разрешителна процедура, това също е аргумент в полза на факта, че само разрешенията попадат в приложното поле на това заглавие от информационния лист. Този извод се потвърждава от обстоятелството, че член 31, параграф 9, буква б) от посочения регламент гласи, че информационният лист за безопасност трябва да бъде актуализиран след издаване или отказ на разрешение.
37 От това следва, че с факта на идентифицирането на едно вещество като пораждащо сериозно безпокойство, в резултат на процедурата по реда на член 59 от Регламент № 1907/2006, то не става обект на специфични разпоредби в областта на защитата на човека или опазването на околната среда на равнището на Съюза по смисъла на точка 15 от приложение ІІ към посочения регламент.
38 С оглед на гореизложеното идентифицирането на боратите като вещества, пораждащи сериозно безпокойство, в резултат на процедурата по реда на член 59 от Регламент № 1907/2006, не представлява нова информация, която може да засегне мерките за управление на риска или нова информация за опасностите по смисъла на член 31, параграф 9, буква а) от Регламент № 1907/2006, поради което жалбоподателят не е бил длъжен да актуализира информационния лист за безопасност. Следователно обжалваното решение не поражда пряко последици за правното положение на жалбоподателя поради предвиденото в тази разпоредба задължение.
39 На второ място, що се отнася до довода на жалбоподателя, съгласно който обжалваното решение го засяга пряко, тъй като правното му положение било засегнато от задълженията, произтичащи от член 7, параграфи 2 и 3 и от член 33 от Регламент №°1907/2006, следва да се отбележи, че тези разпоредби съдържат задължения за предоставяне на информация за производителите, вносителите и доставчиците на изделия, както са определени в член 3, точки 4, 11 и 33 от същия регламент.
40 В съответствие с член 7, параграф 2 от посочения регламент всеки производител или вносител на изделия трябва да нотифицира ECHA, когато веществото отговаря на критериите по член 57 от този регламент и е идентифицирано съгласно член 59, параграф 1 от същия регламент, ако, от една страна, веществото присъства в тези изделия в количества общо над един тон за производител или вносител на година и от друга страна, ако веществото присъства в тези изделия в концентрации над 0,1 тегловни % (w/w). Доколкото член 7, параграф 2 от Регламент №°1907/2006 не се прилага, член 7, параграф 3 от посочения регламент гласи, че производителят или вносителят трябва да предостави подходящи инструкции на получателя на изделието. Съгласно член 7, параграф 7 от Регламент №°1907/2006, член 7, параграфи 2 и 3 от посочения регламент се прилагат от 1 юни 2011 г. шест месеца след като дадено вещество е идентифицирано в съответствие с член 59, параграф 1 от този регламент.
41 По силата на член 33, параграф 1 от Регламент №°1907/2006 всеки доставчик на изделие, съдържащо вещество, отговарящо на критериите, посочени в член 57 от този регламент, и идентифицирано съгласно член 59, параграф 1 от него, в концентрация по-голяма от 0,1 тегловни %, е длъжен да предостави на получателя на изделието информация, с която разполага и която е достатъчна, за да позволи безопасната употреба на изделието, съдържаща най-малко наименованието на веществото. Съгласно член 33, параграф 2 от Регламент №°1907/2006 посоченият доставчик има същото задължение спрямо потребител при поискване от страна на последния. Съответната информация трябва да се предостави безплатно до четиридесет и пет дни от получаването на искането.
42 Безспорно е, че жалбоподателят няма статута на производител, вносител или доставчик на изделия по смисъла на член 3, точки 4, 11 и 33 от Регламент №°1907/2006. Той се занимава с внос и продажба на борати. Следователно задълженията, предвидени в член 7, параграфи 2 и 3 и в член 33 от посочения регламент, могат да се отнасят пряко само до клиентите на жалбоподателя, доколкото последните са производители, вносители или доставчици на изделия.
43 Позовавайки се на Решение на Съда от 13 март 2008 г. по дело Комисия/Infront WM (C‑125/06 P, Сборник, стр. I‑1451, точка 52), жалбоподателят обаче поддържа, че е пряко засегнат от обжалваното решение, тъй като то засяга начина, по който неговите клиенти могат да произвеждат или доставят изделия, включващи борати, налагайки им задължения за предоставяне на информация, които могат да бъдат оспорени пред националните юрисдикции и са придружени с наказателни и граждански санкции.
44 В това отношение следва да се отбележи, че макар в Решение по дело Комисия/Infront WM, точка 43 по-горе, спрямо спорните права да са били приложени определен брой правни ограничения в резултат на спорния акт, настоящият случай не е такъв, що се отнася до боратите. Всъщност възложените на съответните клиенти на жалбоподателя задължения за предоставяне на информация, предвидени в членове 7 и 33 от Регламент №°1907/2006 и произтичащи от обжалваното решение, не въвеждат нови граници или ограничения за боратите. Вярно е, че производителите, вносителите или доставчиците на изделия трябва да представят информация, ако дадено вещество е идентифицирано като пораждащо сериозно безпокойство, в съответствие с член 59 от Регламент №°1907/2006, и ако условията по членове 7 и 33 от посочения регламент са изпълнени. Въпреки това тези задължения за предоставяне на информация не водят до намаляване или ограничаване на пускането на пазара и използването на разглежданите вещества, по начин че правното положение на доставчик на това вещество да бъде засегнато. Освен това жалбоподателят не изтъква, че евентуалните задължения за предоставяне на информация на неговите клиенти, произтичащи от членове 7 и 33 от Регламент №°1907/2006, задължително предполагат, че той трябва да предоставя информация на тези клиенти, за да могат те за изпълнят задълженията си.
45 Следователно задълженията, предвидени в член 7, параграфи 2 и 3 и в член 33 от Регламент №°1907/2006, не позволяват да се приеме, че обжалваното решение поражда пряко последици за правното положение на жалбоподателя.
46 На трето място, що се отнася до довода на жалбоподателя, съгласно който обжалваното решение го засяга пряко, понеже то оказвало въздействие върху материалното му положение, следва да се отбележи, че само фактът, че даден акт може да повлияе върху материалното положение на жалбоподателя, не е достатъчен, за да може да се счита, че той го засяга пряко. Единствено наличието на специфични обстоятелства би могло да предостави на правен субект, който претендира, че актът се отразява върху пазарната му позиция, правото да обжалва по реда на член 263, четвърта алинея ДФЕС (Решение на Съда от 10 декември 1969 г. по дело Eridania и др./Комисия, 10/68 и 18/68, Recueil, стp. 459, точка 7 и Определение на Общия съд от 18 февруари 1998 г. по дело Comité d’entreprise de la Société française de production и др./Комисия, T‑189/97, Recueil, стp. II‑335, точка 48). Тъй като в конкретния случай жалбоподателят е изтъкнал единствено че неговите клиенти щели да престанат да използват боратите, той не е доказал наличието на такива специфични обстоятелства.
47 С оглед на гореизложеното, следва да се констатира, че обжалваното решение не поражда пряко последици за правното положение на жалбоподателя. Тъй като първият критерий, свързан с прякото засягане, не е изпълнен, жалбоподателят не е пряко засегнат от обжалваното решение.
48 Следователно настоящото твърдение за липсата на процесуална предпоставка трябва да бъде прието, а жалбата да се отхвърли като недопустима, без да е необходимо да се разглежда другото твърдение на ECHA за липса на процесуални предпоставки.
По искането за събиране на доказателства
49 Жалбоподателят приканва Общия съд да разпореди на ECHA, с оглед на събирането на доказателства в съответствие с член 66, параграф 1 от Процедурния правилник, да представи копие от обжалваното решение.
50 Както обаче следва от всички гореизложени съображения, Общият съд може да се произнесе надлежно по жалбата, без да разпорежда събиране на доказателства. Освен това, тъй като обжалваното решение е публикувано на уебсайта на ECHA и представено от жалбоподателя като приложение към жалбата, от това искане няма правен интерес.
51 Следователно искането на жалбоподателя за събиране на доказателства, както и жалбата в нейната цялост трябва да се отхвърлят.
По съдебните разноски
52 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Освен това съгласно параграф 4 от този член институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.
53 Тъй като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от ECHA, в съответствие с искането на последната. Комисията понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата като недопустима.
2) Осъжда Borax Europe Ltd да заплати направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската агенция по химикали (ECHA).
3) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.
Съставено в Люксембург на 21 септември 2011 година.