Дело T-215/03
Sigla SA
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки и дизайни) (СХВП)
„Марка на Общността — Процедура по възражение — Заявка за словна марка на Общността „VIPS“ — По-ранна национална словна марка „VIPS“ — Член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 40/94 — Член 74 от Регламент (ЕО) № 40/94 — Диспозитивно начало — Право на защита“
Резюме на решението
1. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, която се ползва с добра репутация
(член 8, параграф 5 от Регламент №º40/94 на Съвета)
2. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, която се ползва с добра репутация
(член 8, параграф 5 от Регламент №º40/94 на Съвета)
3. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, която се ползва с добра репутация
(член 8, параграф 5 от Регламент №º40/94 на Съвета)
4. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, която се ползва с добра репутация
(член 8, параграф 5 от Регламент №º40/94 на Съвета)
5. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, която се ползва с добра репутация
(член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент №º40/94 на Съвета)
6. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, която се ползва с добра репутация
(член 8, параграф 5 от Регламент №º40/94 на Съвета)
7. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, която се ползва с добра репутация
(член 8, параграф 5 от Регламент №º40/94 на Съвета)
8. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, която се ползва с добра репутация
(член 8, параграф 5 от Регламент №º40/94 на Съвета)
9. Марка на Общността — Производство по обжалване
(член 62, параграф 1 и член 74 от Регламент №º40/94 на Съвета)
1. Член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността — който предвижда защита на по-рано регистрираната марка, ползваща се с добра репутация, чийто обхват се простира и спрямо стоки или услуги, които не са подобни — трябва да се тълкува в смисъл, че може да послужи за основание на възражение, подадено както срещу заявка за марка на Общността, обхващаща стоки и услуги, които не са идентични или подобни на обхванатите от по-ранната марка, така и срещу заявка за марка на Общността, обхващаща стоки, които са идентични или подобни на тези на по-ранната марка. Всъщност тази разпоредба не може да се тълкува по начин, който да доведе до по-слаба защита на марките с добра репутация в случай на ползване на даден знак за идентични или подобни стоки или услуги, отколкото в случай на ползване на даден знак за стоки или услуги, които не са подобни.
(вж. точки 32—33)
2. Член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността — който предвижда защита на по-рано регистрираната марка, ползваща се с добра репутация, чийто обхват се простира и спрямо стоки или услуги, които не са подобни — наред с другото позволява на притежателя на по-ранната марка с добра репутация да направи възражение срещу регистрацията на марките, които могат да нанесат вреди на отличителния характер на по-ранната марка. Тази вреда може да се нанесе, когато по-ранната марка вече не е в състояние да предизвика незабавна асоциация със стоките, за които е регистрирана и използвана. Така този риск включва „смесване“ или „постепенно обезличаване“ на по-ранната марка посредством разсейване на идентичността ѝ и на влиянието ѝ върху съзнанието на хората. Рискът от смесване обаче изглежда по-принцип по-малък, ако по-ранната марка представлява израз, който поради присъщото си значение е широко разпространен и употребяван често, независимо от по-ранната марка, съставена от въпросния израз. В този случай е по-малко вероятно използването на въпросния израз от заявената марка да доведе до смесване с по-ранната марка.
(вж. точки 37—38)
3. Член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността — който предвижда защита на по-рано регистрираната марка, ползваща се с добра репутация, чийто обхват се простира и спрямо стоки или услуги, които не са подобни — наред с другото позволява на притежателя на по-ранната марка с добра репутация да направи възражение срещу регистрацията на марките, които могат да нанесат вреди на добрата репутация на по-ранната марка. Такава вреда съществува, когато стоките или услугите, обхванати от заявената марка, могат да бъдат възприети от хората по такъв начин, че това да намали привлекателността на по-ранната марка. Рискът от тази вреда може по-специално да настъпи, когато споменатите стоки или услуги притежават характеристика или качество, които могат да окажат негативно влияние върху образа на по-ранна марка с добра репутация поради нейната идентичност или прилика със заявената марка.
(вж. точка 39)
4. Член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността — който предвижда защита на по-рано регистрираната марка, ползваща се с добра репутация, чийто обхват се простира и спрямо стоки или услуги, които не са подобни — наред с другото позволява на притежателя на по-ранната марка с добра репутация да направи възражение срещу регистрацията на марките, които могат да извлекат неоснователни ползи от отличителния характер или от добрата репутация на по-ранната марка. Понятието за неоснователна полза от отличителния характер или от добрата репутация на по-ранната марка, извлечена от ползването без основателна причина на заявената марка, включва случаите, в които има очевидна експлоатация и паразитизъм на известна марка или опит за извличане на полза от нейната добра репутация. С други думи, това се отнася за риска, че образът на марката с добра репутация или характеристиките, които тя обективира, ще се предадат на стоките, обхванати от заявената марка, по такъв начин, че търговията би се улеснила от тази асоциация с по-ранната марка с добра репутация. Последният вид риск трябва да се разграничава от вероятността от объркване, посочена в член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94. В случаите, посочени в член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94, съответните потребители осъществяват сближаване, т.е. правят връзка между конфликтните марки, без обаче да ги объркват. Следователно съществуването на вероятност от объркване не е предпоставка за приложението на тази разпоредба.
(вж. точки 40—41)
5. Разликата между неоснователно извлечената полза по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността — който предвижда защита на по-рано регистрираната марка, ползваща се с добра репутация, чийто обхват се простира и спрямо стоки или услуги, които не са подобни — и вероятността от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от посочения регламент може да се обобщи по следния начин: вероятност от объркване съществува, когато съответният потребител може да бъде привлечен от стоката или услугата, обхваната от заявената марка, като приеме, че тази стока или услуга има същия търговски произход, както стоката или услугата, обхваната от по-ранната марка, която е идентична или подобна на заявената марка. За сметка на това рискът използването без основателна причина на заявената марка да доведе до неоснователно извличане на полза от отличителния характер или от добрата репутация на по-ранната марка продължава да съществува, когато без непременно да обърква търговския произход на въпросната стока или услуга, потребителят е привлечен от самата заявена марка и ще закупи стоката или услугата, обхваната от нея, поради това че тя носи тази марка, която е идентична или подобна на по-ранна марка с добра репутация.
(вж. точка 42)
6. Целта на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността — който предвижда защита на по-рано регистрираната марка, ползваща се с добра репутация, чийто обхват се простира и спрямо стоки или услуги, които не са подобни — не е да възпрепятства регистрирането на всички марки, които са идентични или подобни на марка с добра репутация. Целта на тази разпоредба по-специално е да позволи на притежателя на по-ранна марка с добра репутация да направи възражение срещу регистрацията на марките, които могат да нанесат вреди на добрата репутация или на отличителния характер на по-ранната марка или да извлекат неоснователно полза от тази репутация или отличителен характер. В това отношение притежателят на по-ранната марка не е длъжен да докаже съществуването на действително и съществуващо към момента посегателство срещу неговата марка. Той трябва обаче да посочи обстоятелства, които да му позволят да установи prima facie бъдещ риск от неоснователна полза или вреда, който не е хипотетичен.
Възможно е, по-специално в случай на възражение, основаващо се на марка, която се ползва с изключително добра репутация, вероятността от бъдещ и нехипотетичен риск от нанесена вреда или извлечена неоснователна полза на заявената марка от марката, посочена във възражението, да е толкова очевидна, че да не е необходимо възразяващата страна да посочва и да доказва някакво друго фактическо обстоятелство за тази цел. Независимо от това, не може да се презюмира, че случаят е винаги такъв.
(вж. точки 46 и 48)
7. Съществуването на такава връзка между заявената и по-ранната марка е съществена предпоставка за приложението на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, който предвижда защита на по-рано регистрираната марка, ползваща се с добра репутация, чийто обхват се простира и спрямо стоки или услуги, които не са подобни. Всъщност посегателствата, предвидени в тази разпоредба, когато бъдат осъществени, са последица от определена степен на сходство между заявената марка и по-ранната марка, поради което засегнатите потребители осъществяват сближаване между двете, т.е. правят връзка между тях. Съществуването на тази връзка трябва да се оценява цялостно, като се имат предвид всички релевантни за случая фактори. В този смисъл, колкото отличителният характер и добрата репутация на по-ранната марка са по-изразени, толкова по-лесно е да се приеме, че съществува посегателство.
(вж. точка 47)
8. Съществуването на връзка между услугите, обхванати от словната марка „VIPS“, чието регистриране като марка на Общността е заявено за „компютри и компютърни програми, записани на ленти и дискове“, „консултации в областта на търговските сделки; услуги, свързани с обработка на данни, записани от компютър“ и „услуги за компютърно програмиране, свързано с хотелски услуги, ресторанти, кафе-ресторанти“, включени съответно в класове 9, 35 и 42 съгласно Ницската спогодба, и услугите, обхванати от словната марка „VIPS“, регистрирана по-рано в Испания за „услуги, свързани с доставката на готови за консумация хранителни продукти и напитки; ресторанти; ресторанти на самообслужване, столове, барове, кафенета, хотелски услуги“, включени в клас 42 от посочената спогодба, не е достатъчно при липса на други относими обстоятелства, за да се установи prima facie бъдещ нехипотетичен риск, че ползването на посочения знак носи вреда на отличителния характер на по-ранната марка или на добрата репутация на по-ранната марка или извлича неоснователни пози от тях по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността.
Всъщност на първо място, предвид това, че терминът „VIPS“, който представлява множествено число на английското съкращение „VIP“, използвано широко и често, както в международен, така и в национален план за означаване на известни личности, рискът от нанасяне на вреда на отличителния характер на по-ранната марка от използването на заявената марка изглежда ограничен. Същият този риск изглежда даже още по-малко вероятен в конкретния случай, тъй като заявената марка обхваща услуги, които са предназначени за определени потребители, които закономерно представляват по-ограничена група. Твърдяната връзка между услугите, обозначени от двете конфликтни марки, е ирелевантна в този контекст, тъй като смесването на идентичността на марка с добра репутация не зависи от сходството между стоките и услугите, обозначени от тази марка и тези, обхванати от заявената марка.
На второ място, обхванатите от заявената марка услуги не притежават характеристика или качество, които могат да създадат вероятност от нанасяне на вреда на добрата репутация на по-ранната марка от ползването на заявената марка. В това отношение единствено съществуването на връзка между услугите, обозначени от конфликтните марки, нито е достатъчно, нито е определящо. Наистина съществуването на такава връзка увеличава вероятността, когато срещнат заявената марка, хората да мислят също за по-ранната марка. Все пак това обстоятелство не е достатъчно само по себе си, за да се намали привлекателността на по-ранната марка. Такъв резултат може да се получи само ако се докаже, че обхванатите от заявената марка услуги притежават характеристики или качества, които потенциално могат да навредят на добрата репутация на по-ранната марка.
На последно място, риск от неоснователно извличане на полза от отличителния характер или от добрата репутация на по-ранната марка може да има само ако съответните потребители, без да объркват произхода на обхванатите от конфликтните марки услуги, са особено привлечени от софтуера на заявителя, единствено поради факта че е обозначен от идентична на по-ранната марка с добра репутация. Щом като притежателят на по-ранната марка не е изложил претендираните за нея специфични характеристики, както и това по какъв начин те биха могли да улеснят пускането на пазара на услугите, обхванати от заявената марка, характеристиките, които обикновено се свързват с една марка с добра репутация от верига за бързо хранене, не могат да бъдат приети сами по себе си за годни да донесат полза на услугите за компютърно програмиране, дори последните да са предназначени за хотели или за ресторанти.
(вж. точки 61—64, 67 и 71—73)
9. Ако пред апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) бъде подадена жалба срещу решението, което уважава възражението, последният е длъжен да проведе нова пълна проверка по съществото на възражението, която е както правна, така и фактическа.
В случай че апелативният състав приеме, че едно от относителните основания за отказ, посочено от възразяващата страна в нейното възражение и уважено от отдела по споровете в неговото решение, не е основателно, тази нова пълна проверка по съществото на възражението непременно предполага, че преди да отмени решението на отдела по споровете, апелативният състав трябва да разгледа също дали може евентуално да се уважи възражението на базата на друго относително основание за отказ, на което се е позовала възразяващата страна пред отдела по споровете, но което е отхвърлено или не е разгледано от последния.
(вж. точки 96—97)