Дело T‑212/03
MyTravel Group plc
срещу
Комисия на Европейските общности
„Извъндоговорна отговорност на Общността — Конкуренция — Решение, с което дадена концентрация се обявява за несъвместима с общия пазар — Отмяна на решението с решение на Първоинстанционния съд — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти“
Резюме на решението
1. Извъндоговорна отговорност — Условия — Достатъчно съществено нарушение на правото на Общността — Понятие
(член 288, втора алинея ЕО)
2. Извъндоговорна отговорност — Условия — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти — Концентрации
(член 288, втора алинея ЕО; член 2, параграфи 1, 2 и 3 и член 8, параграфи 2 и 3 от Регламент № 4064/89 на Съвета)
3. Извъндоговорна отговорност — Условия — Достатъчно съществено нарушение на правото на Общността
(член 288, втора алинея ЕО)
4. Конкуренция — Концентрации — Разглеждане от Комисията — Ангажименти на съответните предприятия, които могат да направят нотифицираната операция съвместима с общия пазар — Отчитане на ангажиментите, представени след крайния срок — Условия
(член 2, параграф 2, член 6, параграф 2, член 8, параграф 2 и член 18, параграф 3 от Регламент № 4064/89 на Съвета; точка 43 от Известие на Комисията за поставяне на допълнителни условия съгласно Регламент № 4064/89 и Регламент № 447/98)
5. Производство — Съдебни разноски — Осъждане на спечелилата делото страна да понесе направените от нея съдебни разноски
(член 87, параграфи 2 и 3 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
1. Понятието за достатъчно съществено нарушение на правото на Общността, което е необходимо, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Общността, не включва грешките или недостатъците, които макар да са сериозни до известна степен, не са чужди на обичайното поведение на институция, натоварена да следи за прилагането на правилата на конкуренцията, които са сложни, деликатни и са предмет на значителна свобода на тълкуване.
Фактът, че Първоинстанционният съд е отменил решение на Комисията, с което дадена концентрация се обявява за несъвместима с общия пазар, не може без друг анализ да бъде отъждествен с установяването на достатъчно съществено нарушение и следователно не е достатъчен сам по себе си, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Общността. По-специално обикновените грешки в преценката и липсата на релевантни доказателства в рамките на дадена жалба за отмяна не могат сами по себе си да бъдат достатъчни за квалификацията на явно и съществено нарушение на границите, които са наложени на правото на преценка на Комисията в областта на контрола на концентрациите, по-конкретно при наличието на сложно олигополно положение.
Да се приеме различна позиция би означавало да се засегне способността на Комисията да осъществява пълноценно поверената ѝ от Договора за ЕО функция на регулатор на конкуренцията поради възпиращото въздействие, което би могъл да окаже върху контрола на концентрациите рискът от това да трябва да понася твърдените от засегнатите при такива обстоятелства предприятия вреди.
С оглед отчитането на такава последица, противоречаща на общия интерес на Общността, неизпълнението на дадено законоустановено задължение — което може, колкото и да е неприятно, да се обясни с обективните ограничения, наложени на институцията и нейните служители в областта на контрола върху концентрациите — не може да се счита, че представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Общността за целите на ангажирането на извъндоговорната отговорност на Общността. За сметка на това е предоставено право на получаване на обезщетение за вредите, произтичащи от поведението на институцията, когато това поведение се изразява в акт, който явно противоречи на правните норми и сериозно уврежда интересите на третите лица, и който не може да се обоснове, нито да се обясни с особените ограничения, обективно налагани по отношение на работата при обичайно функциониране.
(вж. точки 40—43, 85)
2. Член 2, параграф 2 от Регламент № 4064/89 относно контрола върху концентрациите между предприятия, който предвижда хипотезата на разрешение и член 2, параграф 3 от посочения регламент, който предвижда хипотезата на забрана, се тълкуват във връзка с член 2, параграф 1 от същия регламент, който излага факторите, които конкретно следва да бъдат взети предвид от Комисията, за да се прецени съвместимостта или несъвместимостта с общия пазар на дадена концентрация, имаща общностно измерение.
Целта на тези разпоредби, разгледани заедно, е да се предоставят права на частноправни субекти, в смисъл, че когато е нотифицирана за концентрация съгласно Регламент № 4064/89, Комисията по принцип е длъжна да вземе становище или като разреши тази концентрация, или като я забрани, съобразно преценката ѝ за икономическите последици, които е най-вероятно да произтекат от въпросната концентрация. Така, ако бъдат изпълнени посочените в член 2, параграф 2 от посочения регламент условия, предприятие, което е нотифицирало дадена концентрация с общностно измерение, има право тази концентрация да бъде обявена за съвместима с общия пазар. Все пак това предприятие не може да извърши концентрацията без разрешение от страна на Комисията, а решението за забрана би имало сериозни последици. Такава намеса на Общността в търговската дейност, която изисква от дадено предприятие да получи разрешение, преди да извърши предвижданата концентрация, и която задължава Комисията да забрани осъществяването на тази концентрация, ако тя се окаже несъвместима с общия пазар, предполага задължително, че предприятията, на които е отказано разрешение, могат да искат обезщетение за вредоносните последици от това решение, ако се установи, че решението се основава на достатъчно съществено нарушение на материалноправните норми, прилагани от Комисията за преценка на съвместимостта на въпросната концентрация с общия пазар.
От друга страна, установяването на нередност, която при аналогични обстоятелства не би била допусната от действаща разумно и с дължима грижа администрация, позволява да се заключи, че поведението на институцията представлява незаконосъобразност от естество да ангажира отговорността на Общността на основание на член 288 ЕО.
Следователно член 2, параграф 3 от Регламент № 4064/89 във връзка с параграфи 1 и 2 от тази разпоредба и с член 8, параграфи 2 и 3 от посочения регламент, както и задължението за полагане на дължима грижа, установяват правила, чиято цел е да се предоставят права на предприятията, засегнати от решение, което забранява извършването на концентрация.
(вж. точки 47—50)
3. В областта на извъндоговорната отговорност по принцип не може да се изключи, че явните и сериозни пороци, засягащи икономическия анализ, който е в основата на решение, прието съгласно член 8, параграф 3 от Регламент № 4064/89 относно контрола върху концентрациите между предприятия, с което дадена концентрация се обявява за несъвместима с общия пазар, съгласно член 2, параграфи 1 и 3 от посочения регламент, могат да представляват достатъчно съществени нарушения, за да ангажират извъндоговорната отговорност на Общността.
Подобна констатация обаче налага да се държи сметка, че както от гледна точка на фактите, така и от гледна точка на обосновката, развита въз основа на описанието им, икономическите анализи, необходими за квалифицирането на дадена ситуация или концентрация в правото на конкуренцията, са по общо правило сложни и трудни интелектуални изложения, в които могат да се прокраднат известни слабости, като приближения, непоследователност, а дори и някои пропуски. Това важи още повече в областта на контрола върху концентрациите предвид по-специално на наложените на институцията ограничения в сроковете.
Такива недостатъци в икономическия анализ е още по-вероятно да възникнат, когато анализът съдържа елемент на прогноза както в случая с контрола на концентрациите. При тези обстоятелства сериозността на даден документен или логически недостатък не може винаги да бъде достатъчно условие за ангажиране на отговорността на Общността.
Комисията разполага със свобода на преценка с цел запазване на контрола върху политиката на Общността в областта на конкуренцията, което означава, че от нея не може да се очаква абсолютно постоянна и непроменлива практика при прилагането на съответните правни норми и съответно че тя се ползва от известна свобода на действие при избора на иконометричните инструменти, с които разполага, както и при избора на подходящ подход за изучаване на даден феномен, доколкото този избор не е в явно противоречие с признатите правила на икономическата дисциплина и се прилага последователно.
Свободата на преценка, която трябва да бъде призната на Комисията в рамките на въпросите за извъндоговорната отговорност при контрола на концентрациите, се прилага както на ниво отделна проверка на грешките, които могат да бъдат допуснати на етапа на анализ на последиците от концентрацията върху конкуренцията, така и на етапа на цялостната проверка на такива грешки.
(вж. точки 80—83, 95)
4. В рамките на контрола на концентрациите съответните предприятия могат да предложат на Комисията ангажименти, за да получат решение, с което се установява съвместимостта на тяхната концентрация с общия пазар. В зависимост от етапа, в който се намира административното производство, предложените ангажименти трябва да позволяват на Комисията или да приеме, че нотифицираната концентрация не поражда сериозни съмнения относно съвместимостта ѝ с общия пазар на етапа на предварителното разследване, или да отговори на възраженията, повдигнати в хода на задълбоченото разследване. Следователно тези ангажименти позволяват най-напред да се избегне започването на фазата на задълбочено разследване или впоследствие да се избегне приемането на решение, с което се обявява несъвместимостта на концентрацията с общия пазар. Всъщност член 8, параграф 2 от Регламент № 4064/89 относно контрола върху концентрациите между предприятия позволява на Комисията да обвърже дадено решение, с което в приложение на критерия, определен в член 2, параграф 2 от посочения регламент, дадена концентрация се обявява за съвместима с общия пазар, с условия и задължения, които имат за цел да гарантират, че съответните предприятия съблюдават поетите от тях ангажименти спрямо Комисията, така че концентрацията да стане съвместима с общия пазар.
Като се има предвид както значимостта на финансовите интереси и индустриалните или търговските цели, присъщи на този тип операции, така и правомощията, с които разполага Комисията в тази област, от съответните предприятия може да се очаква да направят всичко необходимо, за да улеснят работата на администрацията. Същите причини задължават и Комисията да изпълни с цялата дължима грижа задълженията си за контрол в областта на концентрациите.
По отношение на ангажиментите, които са представени със закъснение, от Известието за поставяне на допълнителни условия съгласно Регламент № 4064/89 и Регламент № 447/98 следва, че такива ангажименти на страните по дадена нотифицирана концентрация могат да бъдат взети предвид при две кумулативни условия, а именно, от една страна, когато с тях се разрешават ясно и без необходимост от допълнително разследване установените по-рано проблеми в областта на конкуренцията, и от друга страна, когато е налице достатъчно време за консултации с държавите членки във връзка с тези ангажименти.
(вж. точки 116—119, 127)
5. Съгласно член 87, параграфи 2 и 3 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд последният може да реши, че страна, която не е загубила по никое от предявените основания, понася направените от нея съдебни разноски, когато само по време на съдебното заседание и в отговор на определение на Първоинстанционния съд, прието въз основа на член 65, буква б) и на член 67, параграф 3, трета алинея от неговия процедурен правилник, тя представи исканите от ищеца документи, които са от значение, за да му позволят да изложи доводите си и за да позволят на Първоинстанционния съд да разгледа иска, и които е трябвало да бъдат представени от момента на внасяне на писмените ѝ изявления, и то дори ако може да се счита, че изначално не е имало достъп до въпросните документи на основание на Регламент № 4064/89 или на Регламент № 1049/2001, и въпреки че това не оказва влияние върху въпросното дело, доколкото тези документи са представени в крайна сметка в хода на състезателното производство.
(вж. точки 135—139)