РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)

28 юни 2023 година(*)

„Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за триизмерна марка на Европейския съюз — Форма на стръкче трева в бутилка — По-ранни национални марки — Относително основание за отказ — Член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 40/94 (ЕС) (понастоящем член 8, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Понятие „агент „или „представител“ — Изискване за пряко договорно споразумение“

По дело T‑145/22

CEDC International sp. z o.o., установено в Оборники Велкополске (Полша), представлявано от M. Fijałkowski, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от Д. Стоянова-Вълчанова и V. Ruzek,

ответник,

като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд, е

Underberg AG, установено в Диетликон (Швейцария), представлявано от A. Renck и C. Stöber, адвокати,

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),

състоящ се от: M. J. Costeira, председател, M. Кънчева (докладчик) и U. Öberg, съдии,

секретар: R. Ūkelytė, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 19 януари 2023 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, CEDC International sp. z o.o., иска частичната отмяна на решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 22 декември 2021 г. (преписка R 1954/2020‑5) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

 Обстоятелствата по спора

2        На 1 април 1996 г. встъпилата страна, Underberg AG, подава в EUIPO заявка за регистрация на марка на Европейския съюз на основание Регламент (EО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (EО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен, който пък е заменен с Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1).

3        Марката, чиято регистрация се иска, е изобразеният по-долу триизмерен знак:

4        Това изображение на заявената марка е съпроводено със следното описание: „Предмет на марката е стръкче зелено-кафява трева в бутилка; дължината на стръкчето трева е приблизително три четвърти от височината на бутилката“.

5        Заявената марка обозначава стоки от клас 33 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят на следното описание: „Алкохолни напитки и ликьори“.

6        На 15 септември 2003 г. Przedsiębiorstwo Polmos Białystok (Spółka Akcyjna) (наричано по-нататък „Polmos“), чийто правоприемник е жалбоподателят вследствие на осъществено на 27 юли 2011 г. вливане, подава възражение на основание член 42 от Регламент № 40/94 (член 41 от Регламент № 207/2009, понастоящем член 46 от Регламент 2017/1001) срещу регистрацията на заявената марка за посочените в точка 5 по-горе стоки.

7        Възражението се основава на по-специално на следните по-ранни национални марки:

–        френската триизмерна марка, регистрирана под номер 95588457, заявена на 18 септември 1995 г., регистрирана на 18 април 1997 г. на името на Przedsiębiorstwo Przemyslu Spirytusowego Polmos (наричано по-нататък „PPS Polmos“), прехвърлена на Polmos на 28 август 2001 г., прехвърлена на жалбоподателя на 28 октомври 2011 г., подновена до 20 ноември 2025 г. за „алкохолни напитки“ от клас 33, чието изображение е следното:

–        германската триизмерна марка, регистрирана под номер 39848553, заявена на 25 август 1998 г., регистрирана на 28 април 1999 г. за „алкохолни напитки, по-специално водка“ от клас 33, чието изображение е следното:

–        регистрираната под номер 62018 полска марка, подкрепена с редица документи на Urząd Patentowy Rzeczypospolitej Polskiej (Патентно ведомство на Република Полша), която няма изображение,

–        полската триизмерна марка, регистрирана под номер 62081, заявена на 30 август 1985 г., регистрирана на 20 ноември 1987 г. и подновена до 30 август 2025 г. за „водка (алкохолни продукти)“ от клас 33 — през 1987 г. тази марка е прехвърлена на PPS Polmos, което през 1999 г. я прехвърля на Polmos, предшественик на жалбоподателя — и чието изображение е следното:

–        полската триизмерна марка, регистрирана под номер 85811, заявена на 2 август 1993 г., регистрирана на 3 юли 1995 г. на името на Polmos, подновена до 2 август 2023 г. за „алкохолни продукти“ от клас 33, чието изображение е следното:

–        японската триизмерна марка, регистрирана под номер 2092826, заявена на 17 декември 1985 г., регистрирана на 30 ноември 1988 г. на името на Przedsiębiorstwo handlu Zagranicznego Agros (наричано по-нататък „PHZ Agros“), за „водка“ от клас 33, чието изображение е следното:

–        френската триизмерна марка, регистрирана под номер 98746752, заявена на 19 август 1998 г. на името на Agros Holding S.A. (наричано по-нататък „Agros“), за „водка“ от клас 33, чието изображение е следното:

–        нерегистрираната германска триизмерна марка, за която се твърди, че е използвана в търговската дейност в Германия за „алкохолни напитки, по-специално водка“ от клас 33, в следната форма:

8        Възражението се основава и на други нерегистрирани знаци, претендирани в различни държави — членки на Европейския съюз.

9        В подкрепа на възражението са изтъкнати основанията, посочени, първо, в член 8, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 40/94 (впоследствие член 8, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 207/2009, понастоящем член 8, параграф 1, букви а) и б) от Регламент 2017/1001), що се отнася до възпроизведената в точка 7 по-горе по-ранна френска триизмерна марка № 95588457, второ, в член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94 (член 8, параграф 3, Регламент № 207/2009, понастоящем член 8, параграф 3 от Регламент 2017/1001), що се отнася до марките, посочени в точка 7 по-горе, и трето, в член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 (член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, понастоящем член 8, параграф 4 от Регламент 2017/1001), що се отнася до нерегистрираните знаци, посочени в точка 7, in fine и в точка 8 по-горе.

10      На 18 октомври 2010 г. отделът по споровете отхвърля възражението в неговата цялост.

11      На 17 декември 2010 г. на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 (понастоящем членове 66—71 от Регламент 2017/1001) жалбоподателят подава пред EUIPO жалба срещу решението на отдела по споровете.

12      С решение от 26 март 2012 г. (преписка R 2506/2010‑4) (наричано по-нататък „първото решение“) четвърти апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата.

13      На 29 май 2012 г. жалбоподателят подава жалба в секретариата на Общия съд за отмяна на първото решение, регистрирана под номер на дело T‑235/12.

14      С решение от 11 декември 2014 г., CEDC International/СХВП — Underberg (Форма на стръкче трева в бутилка) (T‑235/12, наричано по-нататък „първото съдебно решение за отмяна“, EU:T:2014:1058), Общият съд отменя изцяло първото решение. Като начало Общият съд отбелязва, че жалбоподателят оспорва констатациите и съображенията на EUIPO относно всички основания за възражението, а именно предвидените в член 8, параграф 1, буква а) и параграфи 3 и 4 от Регламент № 207/2009, но че все пак посочва, че ограничава доводите си само до изводите на апелативния състав относно преценката на представените доказателства за използването, тъй като тези изводи се отнасят по един и същ начин до всички основания за възражението. Що се отнася до основанието за възражение по член 8, параграф 1, буква б) от същия регламент, той констатира, че като не е упражнил по обективен и мотивиран начин правото си на преценка дали да вземе предвид доказателствата за използване на по-ранната френска триизмерна марка № 95588457, представени за първи път пред него, апелативният състав е нарушил член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 95, параграф 2 от Регламент 2017/1001), а предвид така констатираната липса на мотиви — член 75 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 94 от Регламент 2017/1001). Поради това Общият съд уважава жалбата (т. 29, 69 и 103 от първото съдебно решение за отмяна).

15      С решение от 29 август 2016 г. (преписка R 1248/2015‑4) (наричано по-нататък „второто решение“) четвърти апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата. Той приема, че дори да се вземат предвид доказателствата, представени за първи път пред него, жалбоподателят не е доказал естеството на използването на по-ранната френска триизмерна марка № 95588457 и въз основа на това стига до извода, че възражението, основано на тази марка и на основанията, установени в член 8, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 207/2009, трябва да се отхвърли. Колкото до останалите основания за възражението и другите изтъкнати по-ранни права, апелативният състав „препраща изрично към съображенията, изложени в решението му от 26 март 2012 г. по преписка R 2506/2010‑4“. Той заключава, че възражението е отхвърлено по всички основания и с оглед на всички предходни права, за които е повдигнато (т. 46—49 от второто решение).

16      На 11 ноември 2016 г. жалбоподателят подава жалба в секретариата на Общия съд за отмяна на второто решение, регистрирана под номер на дело T‑796/16. Това производство е спряно по искане на EUIPO от 29 май 2017 г. до 12 август 2019 г.

17      С решение от 23 септември 2020 г., CEDC International/EUIPO — Underberg (Форма на стръкче трева в бутилка) (T‑796/16, наричано по-нататък „второто съдебно решение за отмяна“, EU:T:2020:439), Общият съд отменя отчасти второто решение. От една страна, той потвърждава преценката на апелативния състав, че използването на по-ранната френска триизмерна марка № 95588457, както е изобразена и регистрирана, не е доказано, така че основанието за възражение по член 8, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 40/94 трябва да се отхвърли. От друга страна, той приема, че апелативният състав не е мотивирал надлежно обжалваното решение в нарушение на член 75 от Регламент № 207/2009, доколкото по отношение на основанията за възражението по член 8, параграфи 3 и 4 от този регламент само „препраща изрично“ към съображенията, изложени в първото решение, отменено от Общия съд в неговата цялост, и след това основава диспозитива на решението, с който отхвърля подадената пред него жалба, отчасти на това препращане. Поради това той отменя второто решение само в частта, която се отнася до основанията за възражението по член 8, параграфи 3 и 4 от Регламент № 40/94, и отхвърля жалбата в останалата ѝ част, тоест по отношение на основанието за възражението по член 8, параграф 1, букви а) и б) от същия регламент (т. 177, 204 и 209 от второто съдебно решение за отмяна).

18      На 26 ноември 2020 г. жалбоподателят подава жалба в секретариата на Съда за частична отмяна на второто съдебно решение за отмяна, регистрирана под номер на дело C‑639/20 P.

19      С определение от 23 март 2021 г., CEDC International/EUIPO (C‑639/20 P, непубликувано, EU:C:2021:227), Съдът не допуска обжалване.

20      С решение на президиума на апелативните състави, съобщено на страните на 8 октомври 2020 г., делото е преразпределено на пети апелативен състав под номер R 1954/2020—5, за да се произнесе отново.

21      С обжалваното решение пети апелативен състав отхвърля жалбата. На първо място, що се отнася до основанието за възражение по член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94, той най-напред констатира, че някои по-ранни права, на които е направено позоваване, не могат да бъдат взети предвид, за да се обоснове възражението. По-нататък, апелативният състав приема, че жалбоподателят, вероятно поради комунистическия режим в Република Полша по онова време, не е успял да докаже съществуването на договорно отношение между него и встъпилата страна или между него и PHZ Agros или Agros Trading Co. Ltd, било към момента на подаване на заявката за регистрация на заявената марка или по-рано. От това апелативният състав заключава, че що се отнася до по-ранната френска триизмерна марка № 95588457 и по-ранните полски марки № 62081 и № 85811, не може да се счита, че встъпилата страна действа в качеството на агент или представител на жалбоподателя, поради което възражението не може да бъде уважено с оглед на второто условие, посочено в този член. Накрая, „от съображения за изчерпателност“ той констатира, че в нито едно от представените договорни споразумения не се прави изрично позоваване на горепосочените по-ранни марки. На второ място, що се отнася до основанието за възражение по член 8, параграф 4 от същия регламент, апелативният състав приема, че жалбоподателят не е доказал реалното използване на претендираната нерегистрирана германска марка в Германия, а още по-малко нейното използване там с обхват, по-голям от местния, в процеса на търговия преди подаването на заявката за регистрация на марката и че същото важи и за твърдените нерегистрирани права върху марки в другите страни на Съюза, така че възражението трябва да се отхвърли и на това основание.

 Искания на страните

22      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени отчасти обжалваното решение, що се отнася до основанието за възражение по член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94,

–        да осъди EUIPO и встъпилата страна да заплатят разноските, направени в производствата пред Общия съд и пред апелативния състав.

23      EUIPO и встъпилата страна молят Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

24      Предвид датата на подаване на разглежданата заявка за регистрация, а именно 1 април 1996 г., която е значение за установяването на приложимото материално право, към фактите по случая се прилагат материалноправните разпоредби на Регламент № 40/94 (вж. в този смисъл решения от 8 май 2014 г., Bimbo/СХВП, C‑591/12 P, EU:C:2014:305, т. 12, и от 18 юни 2020 г., Primart/EUIPO, C‑702/18 P, EU:C:2020:489, т. 2 и цитираната съдебна практика). Следователно, що се отнася до материалноправните норми в настоящия случай, позоваванията на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009 или на член 8, параграф 3 от Регламент 2017/1001, направени от страните в писмените им изявления, следва да се разбират като отнасящи се до член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94, който има идентично съдържание.

25      Освен това, доколкото съгласно постоянната съдебна практика по принцип е предвидено процесуалноправните норми да се прилагат към деня на влизането им в сила (вж. решение от 11 декември 2012 г., Комисия/Испания, C‑610/10, EU:C:2012:781, т. 45 и цитираната съдебна практика), към спора се прилагат процесуалните разпоредби на Регламент 2017/1001.

26      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания, изведени, първото, от нарушение на съществени процедурни изисквания, в частност на член 95, параграф 1 и на член 94, параграф 1 от Регламент 2017/1001 във връзка с член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94, и второто — от нарушение на самата последна разпоредба.

27      Като начало следва да се отбележи, че самият жалбоподател уточнява в точка 35 от жалбата, че настоящата жалба се отнася само частично до обжалваното решение, що се отнася до основанието за възражение по член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94. Ето защо следва да се констатира, че жалбоподателят не оспорва отхвърлянето от инстанциите на EUIPO на възражението, основано на посочения в член 8, параграф 4 от същия регламент мотив, и че следователно това отхвърляне е окончателно.

 По първото основание, изведено от наличието на нарушение на съществени процесуални изисквания, и по-специално на член 95, параграф 1 и на член 94, параграф 1 от Регламент 2017/1001, разгледани във връзка с член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94

28      В първото основание жалбоподателят изтъква наличието на нарушение на съществени процесуални изисквания, по-специално на член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001, изведено от липса на надлежна проверка на фактите, и на член 94, параграф 1 от същия регламент поради липса на мотиви, като тези две разпоредби са разгледани във връзка с член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94. Това основание включва три твърдения за нарушение. Първото твърдение за нарушение е изведено от това, че апелативният състав не е разгледал основанията за възражение по член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94 с оглед на по-ранното право, на което е направено позоваване във възражението като „марка, заявена от агент“, а именно нерегистрираната германска триизмерна марка под формата на бутилка със стръкче трева. Второто твърдение за нарушение е изведено от това, че апелативният състав не е разгледал дали между страните съществува имплицитно правоотношение по агентство или представителство въз основа на представените доказателства, установяващи задължение за довереност и лоялност в тежест на встъпилата страна и на нейния предшественик. Третото твърдение за нарушение е изведено от това, че апелативният състав допуснал грешка при проверката на фактите относно обхвата на правата на индустриална собственост, обхванати от правоотношението по агентство или представителство между страните, по-специално като не е признал, че правата на индустриална собственост върху нерегистрираната германска триизмерна марка под формата на бутилка със стръкче трева са обхванати от задължението за довереност и лоялност, наложено на встъпилата страна и на нейния предшественик.

29      Общият съд счита за уместно да разгледа най-напред второто твърдение за нарушение.

30      За тази цел по-нататък се използват следните съкращения:

–        „PPS Polmos“ означава Przedsiębiorstwo Przemyslu Spirytusowego Polmos, полско публично предприятие, производител на водка, предшественик на Przedsiębiorstwo Polmos Białystok (Spółka Akcyjna), което от своя страна е предшественик на жалбоподателя — CEDC International sp. z o.o.,

–        „Polmos“ означава Przedsiębiorstwo Polmos Białystok (Spółka Akcyjna), правоприемник на PPS Polmos и предшественик на жалбоподателя,

–        „PHZ Agros“ означава Przedsiębiorstwo handlu Zagranicznego Agros, полско публично предприятие, което има право да изнася полската водка в чужбина,

–        „Agros“ означава Agros Holding S.A. и/или неговото дъщерно дружество, в което притежава 100 % от капитала — Agros Trading Sp. z o.o. (на английски език Agros Trading Co. Ltd), правоприемници на PHZ Agros,

–        „Diversa“ означава Diversa Specialitäten GmbH, предшественик на Underberg AG, встъпилата страна.

31      В подкрепа на твърденията си жалбоподателят се позовава на различни търговски споразумения, основните от които са:

–        Споразумението за внос от 10 май 1983 г., сключено между Agros и Diversa [K7-K7a],

–        Споразумението за внос от 8 май 1987 г., сключено между Agros и Diversa [K8-K8a],

–        споразумението от 29 октомври 1993 г., сключено между Agros и встъпилата страна, квалифицирана като „вносител“ [K9],

–        Споразумението от 24 май 1999 г. [K11], сключено между Agros и встъпилата страна, квалифицирана като „вносител“.

 По второто твърдение за нарушение, а именно че не е разгледано наличието на имплицитно правоотношение по агентство или представителство между жалбоподателя и встъпилата страна

32      Във второто твърдение за нарушение жалбоподателят упреква апелативния състав, че не е разгледал доказателствата, които според него установявали наличието на имплицитно доверително отношение между страните чрез посредничеството на PHZ Agros или Agros, действащо de facto като агент или представител на PPS Polmos или на Polmos (притежатели на права на интелектуална собственост, сред които триизмерната марка, представляваща бутилка със стръкче трева). В това отношение жалбоподателят се основава на различни доказателства [приложения K1-K11], включително на споразуменията, изброени в точка 31 по-горе, и счита, че всички тези факти, разгледани заедно, доказват наличието на имплицитно задължение за довереност и лоялност, наложено на Diversa или на встъпилата страна по отношение на PPS Polmos или Polmos, представлявани от фактическия агент PHZ Agros или Agros. По-специално апелативният състав не признал, че доверителният характер на отношенията между страните (или техните предшественици) произтича ясно от споразуменията за внос от 10 май 1983 г. и 8 май 1987 г., както и от споразумението от 29 октомври 1993 г., а „всъщност само е проверил дали са налице договори“. Освен това от съдебната практика следвало, че защитата на притежателя на марката продължавала да съществува дори след прекратяването на договорното правоотношение, от което произтичало задължение за довереност. Накрая, следвало да се държи сметка за комунистическия режим в Полша през 70‑те години на миналия век и за „бурните обстоятелства“ при приватизацията на публични предприятия през 90‑те години на същия век. Той заключава, че апелативният състав не е изпълнил процесуалните си задължения да разгледа фактите и да мотивира решението си по отношение на всички тези доказателства.

33      EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

34      Съгласно член 95, параграф 1, първо изречение от Регламент 2017/1001 в хода на производството EUIPO трябва да пристъпи към служебна проверка на фактите, като при производство по относителните основания за отказ на регистрация проверката се ограничава до разглеждане на фактите, доказателствата и аргументите, и исканията, представени от страните.

35      Съгласно член 94, параграф 1, първо изречение от Регламент 2017/1001 в решенията на EUIPO се посочват мотивите, на които те се основават.

36      Според постоянната съдебна практика задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, тъй като той спада към законосъобразността по същество на спорния акт. Всъщност мотивите на едно решение представляват формален израз на съображенията, на които се основава това решение. Ако съображенията са неправилни, се засяга законосъобразността по същество на решението, а не мотивите му, които може да са достатъчни, но да изразяват неправилни съображения. Ето защо твърденията за нарушения и доводите, с които се оспорва обосноваността на акта, са ирелевантни, когато като основание за отмяна се изтъква липса или непълнота на мотивите (вж. второто съдебно решение за отмяна, т. 187 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).

37      Съгласно член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94 (който не е изменен с Регламенти № 207/2009 и № 2017/1001) при възражение на притежателя на марката се отказва регистрация на марка, когато тя е поискана от агента или представителя на притежателя на марката, от негово собствено име и без съгласието на притежателя, освен ако този агент или представител не обоснове действията си.

38      Член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94 има за цел да се избегне злоупотреба с по-ранната марка от страна на агента или представителя на нейния притежател, тъй като този агент или представител би могъл да използва придобитите по време на търговските си отношения с притежателя познания и опит и следователно да се облагодетелства неоснователно от направените от последния усилия и инвестиции (решения от 11 ноември 2020 г., EUIPO/John Mills, C‑809/18 P, EU:C:2020:902, т. 72 и 83, от 6 септември 2006 г., DEF-TEC Defense Technology/СХВП — Defense Technology (FIRST DEFENSE AEROSOL PEPPER PROJECTOR), T‑6/05, EU:T:2006:241, т. 38, и от 14 февруари 2019 г., Mouldpro/EUIPO — Wenz Kunststoff (MOULDPRO), T‑796/17, непубликувано, EU:T:2019:88, т. 24). Следователно целта на тази разпоредба е да запази законните интереси на притежателите на марки и да ги защити от произволно узурпиране на техните марки, като им предостави правото да забранят регистрациите, заявени от техните агенти или представители без тяхното съгласие (решение от 8 септември 2021 г., Qx World/EUIPO — Mandelay (EDUCTOR), T‑84/20, непубликувано, EU:T:2021:555, т. 61).

39      От текста на член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94 следва, че за да се уважи дадено възражение на това основание, е необходимо: първо, възразяващата страна да е притежател на по-ранната марка, второ, заявителят на марката да е или да е бил агент или представител на притежателя на марката, трето, заявката да е подадена от името на агента или представителя без съгласието на притежателя и без да е имало основателни причини за действията на агента или представителя, и четвърто, подадената заявка да се отнася преди всичко до идентични или подобни знаци и стоки. Тези условия са кумулативни (решение от 13 април 2011 г., Safariland/СХВП — DEF-TEC Defense Technology (FIRST DEFENSE AEROSOL PEPPER PROJECTOR), T‑262/09, EU:T:2011:171, т. 61).

40      Следователно в случая е необходимо да се провери дали изискваните от член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94 условия са изпълнени.

–       По първото условие, отнасящо се до притежанието на по-ранните марки

41      Както отбелязва апелативният състав в точки 45—48 от обжалваното решение, в член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94 се говори за „притежател на марката“, без да се уточнява за какъв вид по-ранна марка става въпрос, т.е. дали става въпрос само за регистрирана или и за нерегистрирана марка, или дали това се отнася само за марка на Европейския съюз или и за марка на трета държава.

42      В това отношение, от една страна, що се отнася до вида по-ранна марка, за която става въпрос, следва да се приеме, подобно на апелативния състав, че понятието „марка“ по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94 обхваща, освен регистрираните, и нерегистрираните марки, но само доколкото законодателството на страната на произход признава права от този вид.

43      От друга страна, що се отнася до произхода на по-ранната марка, като се има предвид, че противно на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, в текста на член 8, параграф 3 от същия регламент изобщо не се споменава съответната „територия“, следва да се приеме, че е без значение дали свързаните с по-ранната марка права се прилагат в Европейския съюз или не.

44      Общият съд възприема еквивалентен принцип в решение по две искания за обявяване на недействителност на две марки на Европейския съюз на основание член 53, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 60, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001) във връзка с член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009 въз основа на по-ранна полска марка по времето, когато Република Полша не е държава — членка на Съюза. По-специално Общият съд уточнява, че член 8, параграф 3 от посочения регламент не ограничава приложното му поле до марките, които са регистрирани в държава членка или имат действие в тази държава, и че в противен случай би се повторил с член 8, параграфи 1 и 5 от същия регламент (вж. в този смисъл решение от 29 ноември 2012 г., Adamowski/СХВП — Fagumit (FAGUMIT), T‑537/10 и T‑538/10, EU:T:2012:634, т. 19).

45      Освен това при тълкуването на член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94 следва да се вземе предвид член 6 седмо от ревизираната и изменена Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост от 20 март 1883 г. (решение от 11 ноември 2020 г., EUIPO/John Mills, C‑809/18 P, EU:C:2020:902, т. 65), като се има предвид, че целта на първата разпоредба е прилагането на втората. Понятието „притежател“ трябва да се тълкува в съответствие с това, което позволява и на притежателя на марка, регистрирана извън Съюза, но в една от държавите — страни по тази конвенция, да се позове на нейната закрила.

46      С други думи, от това следва, че притежателят на по-ранна марка в която и да е договаряща държава по Парижката конвенция може да се позове на член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94, ако неговият агент или представител поиска регистрацията на марката в Европейския съюз без негово съгласие.

47      В настоящия случай в точки 49—53 от обжалваното решение апелативният състав отбелязва най-напред, че някои от по-ранните права, на които е направено позоваване, а именно германската марка № 39848553 и френската марка № 98746752, не могат да бъдат взети предвид, тъй като заявките за техните регистрации са били подадени след датата на подаване на заявката за регистрация на заявената марка и поради това не могат да послужат за основание на възражение по член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94. Освен това той отбелязва, че жалбоподателят не е притежател на японската марка № 2092826 към момента на подаване на възражението, тъй като тя е била регистрирана на името на PHZ Agros към тази дата, и следователно посочената японска марка не отговаря и на изискването за притежание към момента на подаване на възражението съгласно този член [K15a и K15d]. Накрая той констатира, че полската марка № 62018 не е била подновена в законоустановените срокове и следователно е изтекла. Като се има предвид, че към момента на приемане на решението по-ранно право е трябвало да се ползва от защита, тази полска марка вече не може да представлява валидно основание в настоящото производство съгласно посочения член.

48      Поради това апелативният състав установява, че трите по-ранни марки (вж. т. 7 по-горе), за които жалбоподателят е успял да докаже, че е притежател по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94 и които следователно е могло да бъдат взети предвид, са по-ранната френска марка № 95588457, по-ранната полска марка № 85811 и по-ранната полска марка № 62081. Що се отнася до последната, апелативният състав я е взел предвид „от съображения за изчерпателност“, тъй като става въпрос за „най-благоприятния сценарий“ за жалбоподателя, въпреки че тази марка е подкрепена с превод на английски език на извлечение от регистъра на марките на Патентното ведомство на Република Полша и че оригиналното удостоверение за регистрация и подновяване на полски език е било представено от жалбоподателя на 3 юли 2008 г. [K31 и K32], тоест три години след изтичането на срока, определен за обосноваване на възражението в съответствие с правило 19, параграф 1 и параграф 2, буква д) от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189) (понастоящем член 7, параграф 1 и параграф 2, буква в) от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията от 5 март 2018 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета относно марката на Европейския съюз, и за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1430 (ОВ L 104, 2018 г., стр. 1), който срок е изтекъл на 7 юли 2005 г.

49      Жалбоподателят не оспорва тези преценки, с изключение на преценката относно германската марка № 39848553. В това отношение е достатъчно да се констатира, че заявката за тази марка е подадена на 25 август 1998 г., повече от две години след подаването на заявката за регистрация на заявената марка, така че тя изобщо не би могла да бъде по-ранна от нея.

50      С оглед на обстоятелствата по случая и в интерес на доброто правораздаване Общият съд счита за уместно, подобно на апелативния състав, да разгледа по същество второто условие, свързано с наличието на договорно споразумение за агентство или представителство по отношение на по-ранната френска марка № 95588457 и по-ранните полски марки № 62081 и № 85811, без да се произнася по факта дали тези марки са били посочени и подкрепени с доказателства във възражението.

–       По второто условие, свързано с наличието на договорно споразумение за агентство или представителство

51      Следва да се припомни, че постигането на целта да се избегне злоупотреба с по-ранната марка от страна на агента или представителя на нейния притежател (вж. т. 38 по-горе) изисква широко тълкуване на понятията „агент“ и „представител“ по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94. Тези понятия трябва да се тълкуват широко, така че да обхванат всички форми на отношения, основани на договорно споразумение, съгласно което една от страните представлява интересите на другата, и то независимо от правната квалификация на договорното правоотношение, установено между притежателя или доверителя и заявителя на марката на Европейския съюз. Следователно за целите на прилагането на тази разпоредба е достатъчно между страните да съществува споразумение за търговско сътрудничество, което е от естество да създаде отношение на довереност, наречено „доверително“, като наложи изрично или мълчаливо на заявителя общо задължение за довереност и лоялност към интересите на притежателя на по-ранната марка (решения от 13 април 2011 г., FIRST DEFENSE AEROSOL PEPPER PROJECTOR, T‑262/09, EU:T:2011:171, т. 64, и от 9 юли 2014 г., Moonich Produktkonzepte — Realisierung/СХВП — Thermofilm Australia (HEATSTRIP), T‑184/12, непубликувано, EU:T:2014:621, т. 58 и 59; в този смисъл вж. също решение от 11 ноември 2020 г., EUIPO/John Mills, C‑809/18 P, EU:C:2020:902, т. 84 и 85).

52      Необходимо е обаче да има договорно споразумение, независимо дали е в писмена форма, или не, за търговско сътрудничество между страните. Ако заявителят действа напълно независимо, без да е установена никаква връзка с притежателя, той не може да се разглежда като агент по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94. По този начин обикновеният купувач или клиент на притежателя не може да се разглежда като „агент“ или „представител“ за целите на този член, тъй като тези лица нямат никакво конкретно задължение за довереност спрямо притежателя на марката (вж. в този смисъл решения от 13 април 2011 г., FIRST DEFENSE AEROSOL PEPPER PROJECTOR, T‑262/09, EU:T:2011:171, т. 64, от 9 юли 2014 г., HEATSTRIP, T‑184/12, непубликувано, EU:T:2014:621, т. 59, и от 14 февруари 2019 г., MOULDPRO, T‑796/17, непубликувано, EU:T:2019:88, т. 23). От тази съдебна практика следва, че договорното споразумение за агентство или представителство трябва да бъде установено пряко между страните, а не чрез трети лица.

53      При това положение, както правилно отбелязва EUIPO, фактът, че „имплицитно“ отношение може да е достатъчно за прилагането на член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94, означава само че решаващият критерий е наличието и естеството на договорно споразумение за търговско сътрудничество по същество, а не формалната му квалификация. По този начин доверително и обвързващо договорно правоотношение е могло да бъде установено чрез обикновена търговска кореспонденция между страните, включително по електронната поща (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2014 г., HEATSTRIP, T‑184/12, непубликувано, EU:T:2014:621, т. 66 и 67). В това отношение следва да се припомни, че възразяващата страна по принцип може свободно да прецени какви доказателства е нужно да представи пред EUIPO във връзка с възражение, основано на по-ранно право (вж. по аналогия решение от 28 юни 2018 г., EUIPO/Puma, C‑564/16 P, EU:C:2018:509, т. 58). Наличието на такова договорно правоотношение обаче не може да бъде доказано с вероятности или презумпции, а трябва да се основава на конкретни и обективни доказателства (вж. по аналогия решение от 12 декември 2002 г., Kabushiki Kaisha Fernandes/СХВП — Harrison (HIWATT), T‑39/01, EU:T:2002:316, т. 47).

54      Що се отнася до последиците от прекратяването на договорните правоотношения към момента на подаване на заявката за регистрация на марка, не е необходимо сключеното между страните споразумение все още да е в сила към момента на подаване на заявката. Член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94 се прилага и по отношение на споразумения, чийто срок на действие е изтекъл преди датата на посоченото подаване, при условие че изтеклият срок е такъв, че може основателно да се предположи, че задължението за довереност и поверителност все още е съществувало към момента на подаване на заявката. Това разширително тълкуване на посочената разпоредба цели да защити притежателя на по-ранните марки дори след прекратяване на действието на договорното правоотношение, от което произтича задължение за довереност (решение от 13 април 2011 г., FIRST DEFENSE AEROSOL PEPPER PROJECTOR, T‑262/09, EU:T:2011:171, т. 65). С други думи, съгласно посоченото тълкуване предоставената с посочената разпоредба защита продължава да съществува дори и след прекратяването на договорното правоотношение, от което произтича задължение за довереност, при спазване на посоченото по-горе условие.

55      От процесуална гледна точка тежестта на доказване на съществуването на договорно правоотношение за агентство или представителство се носи от възразяващата страна (вж. в този смисъл решения от 13 април 2011 г., FIRST DEFENSE AEROSOL PEPPER PROJECTOR, T‑262/09, EU:T:2011:171, т. 67, и от 14 февруари 2019 г., MOULDPRO, T‑796/17, непубликувано, EU:T:2019:88, т. 30), а именно от притежателя на по-ранната марка.

56      От тази съдебна практика следва, че макар понятията „агент“ и „представител“, посочени в член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94, да трябва да се тълкуват широко, между страните трябва все пак да съществува договорно споразумение за търговско сътрудничество, което е от естество да създаде отношение на довереност, като наложи изрично или имплицитно на заявителя общо задължение за довереност и лоялност към интересите на притежателя на по-ранната марка (решение от 14 февруари 2019 г., MOULDPRO, T‑796/17, непубликувано, EU:T:2019:88, т. 33).

57      Следователно в случая жалбоподателят е трябвало да докаже пред EUIPO, че такова договорно споразумение за търговско сътрудничество е съществувало пряко между страните, тоест между встъпилата страна и самия него, към датата на подаване на заявката за регистрация на заявената марка.

58      В самото начало от точки 51—56 по-горе следва, че в точка 56 от обжалваното решение апелативният състав правилно е приел, че такова отношение на довереност може да се прояви и имплицитно, въз основа на фактически отношения, без страните да са подписали формален договор нито за дистрибуция, нито за агентство.

59      В точки 63—68 от обжалваното решение апелативният състав отбелязва, че преди да прецени естеството на отношенията между страните, е бил длъжен да проследи историята на страните и техните отношения в хронологичен ред. Исторически жалбоподателят произхожда от създадена през 1973 г. първа публична производствена единица за водка — PPS Polmos. Това дружество и последващите му правоприемници са отговорни за производството на продукта, продаван в чужбина от друго публично дружество PHZ Agros, както и за неговата продажба и дистрибуция в Полша. Апелативният състав отбелязва, че по това време PHZ Agros е единственото дружество, оправомощено да изнася водката на производителя PPS Polmos. От 1975 г. насам са съществували споразумения за дистрибуция, първо между PHZ Agros и Diversa, предшественик на встъпилата страна, от 1975 г. до 1992 г., а след това между Agros и встъпилата страна. По силата на тези споразумения, които все още са съществували към момента на подаване на заявката за регистрация на заявената марка, PHZ Agros и Agros са притежавали изключителното право за дистрибуция на полската водка в Германия, първоначално за няколко марки, както и на водката с етикета „Grasovka“.

60      Що се отнася до представените от жалбоподателя приложения K1—K11, в точки 69—75 от обжалваното решение апелативният състав действително отбелязва, че преди подаването на заявката за регистрация на заявената марка (а именно 1 април 1996 г.) е било в сила споразумението от 29 октомври 1993 г. [K9] между Agros и встъпилата страна, в което последната е посочена като изключителен вносител в Германия на водките с наименованията „Wyborowa“ и „Grasovka“. Той обаче подчертава, че възражението е подадено от различно дружество — Polmos, което е притежател на по-ранната френска марка № 95588457 и на по-ранни полски марки № 62081 и № 85811 и че според представените доказателства жалбоподателят или PPS Polmos никога не са имали пряк контакт с встъпилата страна. Освен това той констатира, че жалбоподателят по никакъв начин не е доказал, че Agros е било лицензополучател или изключителен дистрибутор на водки на Polmos за Германия, тъй като Agros не е било изрично посочено като действащо в това си качество никъде в горепосоченото споразумение. Апелативният състав заключава, че представените от жалбоподателя доказателства и доводи не доказват, нито обясняват съществуването на договорно правоотношение между страните, а именно встъпилата страна, действаща в качеството на агент или представител на Polmos, правоприемник на PPS Polmos и предшественик на жалбоподателя.

61      В точки 76—81 от обжалваното решение апелативният състав отбелязва също, че в случая няма никакви доказателства, че Polmos е поддържало търговски отношения с PHZ Agros или с Agros. Той приема, че само твърденията на жалбоподателя относно системата за организиране на износа в „бившата комунистическа Полша“ са ирелевантни, тъй като тези правила вече не са били приложими през 1996 г. при подаването на заявката за регистрация на заявената марка и че в нито един момент от производството не е било представено никакво доказателство в подкрепа на това твърдение. Той констатира, че макар встъпилата страна да е поддържала отношения с Agros, тя никога не е имала такива с твърдения притежател на марката — Polmos, нито с неговия предшественик. Той отбелязва, че несъмнено към онзи момент двата субекта (а именно PHZ Agros и PPS Polmos) вероятно са били публичноправни субекти и че не е било възможно да се въведе какъвто и да било лицензионен режим помежду им, тъй като по силата на закона единият публичноправен субект (в случая Agros) е бил определен да представлява интересите на другия публичен субект (в случая Polmos) в чужбина, и крайният получател е бил Народна република Полша, преименувана Република Полша след промяната на системата през 1989 г. Според жалбоподателя, който за тази цел препраща към приложения K17 и K31—K36, след приватизацията на публични предприятия, неговият предшественик Polmos е придобил всички права върху марката „Żubrówka“ (продавана в Германия под името „Grasovka“), включително по-ранните права, на които е направено позоваване в настоящото производство по възражение. Апелативният състав обаче припомня, че регистрацията на по-ранната германска марка № 39848553 не може да бъде взета предвид, тъй като датата на подаване на заявката за тази марка е по-късна от тази на заявената марка. Освен това той потвърждава решението на отдела по споровете, според което единственото споразумение, сключено между Agros и Polmos, което е било представено от жалбоподателя, а именно споразумението за прехвърляне на марка от 28 август 2001 г. [K17], е сключено след подаването на заявката за регистрация на заявената марка (тоест на 1 април 1996 г.) и има различно правно естество от това на споразумение за дистрибуция. Той отбелязва, че приложения K31—K36 също датират от момент, последващ подаването на заявката за регистрация на заявената марка.

62      В точки 82—86 от обжалваното решение апелативният състав приема, че макар жалбоподателят да иска от него да вземе предвид много сложното положение в „бившата комунистическа Полша“ и историята на структурата на предприятията и марките, свързани със стръкчето трева, той все пак трябва да се ограничи до доказателствата, които жалбоподателят е представил, за да докаже, че встъпилата страна е или е била агентът или представителят на притежателя на по-ранните права по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94. Апелативният състав приема, че в настоящия случай жалбоподателят, вероятно поради тогавашното положение в „комунистическа Полша“, не е успял да докаже съществуването на договорно правоотношение между него и встъпилата страна, нито между него и PHZ Agros или Agros, било към момента на подаване на заявката за регистрация на заявената марка или преди това. Предвид обективните обстоятелства, като политическата система и структурата на собствеността преди 1989 г. в Полша, апелативният състав посочва, че е преценил всички доказателства и трябва да заключи, че що се отнася до по-ранната френска марка № 95588457 и по-ранните полски марки № 85811 и № 62081, не може да се счита, че встъпилата страна действа в качеството на агент или представител на жалбоподателя. Той заключава също, че за тези по-ранни марки възражението не може да бъде уважено с оглед на второто условие, посочено в този член.

63      В това отношение най-напред трябва да се отбележи, че противно на твърденията на жалбоподателя, от точки 63—86 от обжалваното решение става ясно (вж. т. 59—62 по-горе), че апелативният състав е разгледал заедно доказателствата, представени от жалбоподателя в хода на цялото административно производство пред EUIPO, и не „само е проверил дали са налице договори“. Освен това в посочените точки от решението си апелативният състав подробно е мотивирал преценката си. В това отношение следва да се припомни, че задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, който пък е свързан със законосъобразността по същество на спорния акт (вж. т. 36 по-горе).

64      След тези констатации следва да се разгледа основателността на преценката на апелативния състав с оглед на член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94.

65      Безспорно е, че между жалбоподателя (или неговия предшественик) и встъпилата страна (или нейния предшественик) не е имало формално договорно споразумение.

66      Освен това договорното споразумение за агентство или представителство трябва да бъде сключено пряко между страните, а не чрез трети лица (вж. т. 52 по-горе). Така наличието на търговски отношения между встъпилата страна и трето дружество не може да докаже, че встъпилата страна е била агент или представител на жалбоподателя (вж. в този смисъл решение от 14 февруари 2019 г., MOULDPRO, T‑796/17, непубликувано, EU:T:2019:88, т. 32), след като това трето дружество, в случая PHZ Agros или Agros, и жалбоподателят са отделни юридически лица.

67      Жалбоподателят се позовава по-скоро на съществуването на „имплицитно“ търговско правоотношение с встъпилата страна (или нейния предшественик), в рамките на което самият той (или неговият предшественик) бил представляван от „фактическия“ агент или представител PHZ Agros или Agros.

68      Трябва обаче да се констатира, че наличието на такова „имплицитно“ или „фактическо“ търговско правоотношение между жалбоподателя (или неговия предшественик) и встъпилата страна (или нейния предшественик) чрез PHZ Agros или Agros не се подкрепя от доказателствата, представени по делото от жалбоподателя, който носи тежестта на доказване (вж. т. 55 по-горе).

69      На първо място, що се отнася до споразумението от 29 октомври 1993 г. [K9], което урежда отношенията между Agros и встъпилата страна към момента на подаване на заявката за регистрация на заявената марка (и в продължение на почти три години преди тази дата), следва да се отбележи, че в това споразумение изобщо не се споменава, нито изрично, нито имплицитно, че Agros действа като агент (или лицензополучател, дистрибутор или препродавач), или представител в каквото и да е качество на което и да е трето лице, по-специално на жалбоподателя или на неговия предшественик.

70      Макар несъмнено да е вярно, че в преамбюла на споразумението от 29 октомври 1993 г. се споменава споразумението от 8 май 1987 г. [K8], сключено между Agros и Diversa, в него се уточнява също, че сътрудничеството ще продължи при условията, посочени в новото споразумение, и че съгласно член 22, буква а) от него това споразумение представлява всички споразумения между страните. Следователно, противно на твърдяното от жалбоподателя, такова общо позоваване на споразумението от 1987 г., чийто срок на действие е изтекъл и което е заменено със споразумението от 1993 г., не може да доведе до включване на имплицитно задължение за довереност и лоялност към неуточнено трето лице, каквото е бил жалбоподателят или неговият предшественик по отношение на страните по споразумението от 1993 г.

71      На второ място, що се отнася до споразуменията за внос от 10 май 1983 г. [K7] и от 8 май 1987 г., сключени между Agros и Diversa, позоваването от страна на жалбоподателя на някои разпоредби от тези споразумения, по-специално на ръкописното добавяне на „Polmos“ в член 7, първа, трета и седма алинея от споразумението от 8 май 1987 г. във връзка с притежанието на правата на индустриална собственост, не може да постави под въпрос заключението, че не е доказано наличието на пряко договорно споразумение между жалбоподателя и встъпилата страна.

72      Най-напред следва да се констатира, че споразуменията за внос от 10 май 1983 г. и от 8 май 1987 г. вече не са били в сила към момента на подаване на заявката за регистрация на заявената марка. В това отношение жалбоподателят се позовава на съдебната практика, според която защитата на притежателя на марката продължава да съществува дори след прекратяването на договорното правоотношение, от което произтича задължение за довереност, стига от изтеклия срок да може основателно да се предположи, че задължението за довереност и поверителност все още е било налице към момента на подаване на заявката за регистрация на заявената марка (вж. т. 54 по-горе).

73      Дори обаче да се предположи, че споразуменията за внос от 10 май 1983 г. и от 8 май 1987 г. са установили отношение на довереност между жалбоподателя и встъпилата страна (quod non, вж. т. 74—78 по-долу), следва да се приеме, че задълженията за довереност и лоялност след изтичането на срока на договора не се прилагат за неопределен период, а само за разумен преходен период след прекратяването на споразумението, през който страните могат да преформулират търговските си стратегии. В настоящия случай обаче тези споразумения с изтекъл срок на действие са сключени съответно около тринадесет и девет години преди датата на подаване на заявката за регистрация на заявената марка. При това положение евентуалните отношения между страните след изтичането на срока на договора, произтичащи от посочените споразумения, е трябвало постепенно да са ерозирали, а след това — да са се преустановили, преди подаването на заявката за регистрация на заявената марка. Следователно посоченото в точка 72 по-горе условие не е изпълнено в настоящия случай.

74      Във всеки случай следва да се отбележи, че споразуменията за внос от 10 май 1983 г. и от 8 май 1987 г. не съдържат никакви данни в подкрепа на твърденията на жалбоподателя относно съществуването на „имплицитно“ задължение за довереност и лоялност на встъпилата страна към жалбоподателя. Напротив, от тези споразумения е видно, че те са сключени само между встъпилата страна (или нейния предшественик Diversa) и Agros.

75      От една страна, що се отнася до споразумението за внос от 10 май 1983 г., макар в действителност да съществува разпоредба, в която Diversa е посочено като „вносител/агент“ на водки и „представител на производителя, който е притежател на марката“ (член 6, шеста алинея), следва да се констатира, че нищо в това споразумение не обосновава извода, че притежателят на марките е следвало да бъде трето лице, външно за договора, и неуточнена страна (т.е. жалбоподателят или неговите предшественици) вместо договарящата страна Agros. Напротив, в разпоредбата, която следва непосредствено това посочване (член 6, седма алинея), се уточнява, че „Agros ще защитава своите марки и/или права на представяне“.

76      От друга страна, що се отнася до споразумението за внос от 8 май 1987 г., и по-специално до ръкописното добавяне на „Polmos“ при споменаването на „Agros/Polmos“ във връзка с притежанието на правата на индустриална собственост в член 7, първа, трета и седма алинея от това споразумение, тълкуването на жалбоподателя не може да постави под въпрос анализа на апелативния състав.

77      В това отношение следва да се отбележи, че въпреки твърдението на жалбоподателя, че през януари 1987 г. „полската марка“, състояща се от бутилка със стръкче трева, е била прехвърлена от Agros на Polmos (вж. хронологията, представена от жалбоподателя в приложение K20), в последващите споразумения, сключени между Agros и встъпилата страна на 29 октомври 1993 г. и на 24 май 1999 г., Polmos изобщо не се споменава. Ето защо се налага изводът, че самото посочване на Polmos в споразумението за внос от 8 май 1987 г., по което то не е било страна, посредством ръкописна добавка — чиято дата освен това остава неопределена и която не е нито е подписана, нито преподписана от която и да е от страните — не е достатъчно, нито дори допринася за доказване на наличието на договорно споразумение за агентство или представителство между жалбоподателя (или по-точно неговия предшественик Polmos) и встъпилата страна (или нейния предшественик Diversa).

78      Следва също да се припомни, както прави EUIPO, че всички доводи на жалбоподателя почиват на хипотетичната предпоставка, че той е притежател на триизмерната марка с формата на бутилка със стръкче трева, използвана съвместно със словната марка „Żubrówka“ в целия свят и със словната марка „Grasovka“ в Германия. В член 7, втора алинея от споразумението за внос от 8 май 1987 г. обаче изрично се уточнява, че „[с]обствеността върху словната и фигуративната марка „GRASOVKA“ се урежда с отделно споразумение между AGROS и DIVERSA „и че „[п]осоченото споразумение е неразделна част от настоящото споразумение“. Следователно, макар да е трудно да се определи точно за кои права или марки следва да се прилага ръкописната бележка „Agros/Polmos“ или за коя водка на Polmos става въпрос, във всички случаи е ясно, че тази бележка не може да се отнася за водката, продавана под марката „Grasovka“. Това се потвърждава от споразумението от 24 май 1999 г. [K11], сключено между Agros и встъпилата страна, в което в член 12 изрично се посочва, че наименованието „Grasovka“ е регистрирана марка на вносителя, а именно встъпилата страна.

79      На трето място, що се отнася до доказателствата, които са последващи спрямо датата на подаване на заявката за регистриране на заявената марка (1 април 1996 г.), противно на твърденията на жалбоподателя те също не съдържат данни за наличието на договорно споразумение между страните към датата на това подаване, а по-скоро подкрепят обратното.

80      В това отношение следва да се припомни, че самият жалбоподател посочва в хода на административното производство и в съдебното заседание, че е придобил правата върху по-ранните марки, на които е направено позоваване, през 1999 г. и че преди 1999 г. пред съдилищата във Варшава (Полша) е имало спор между Agros и поделение на Polmos (Warszawa) относно регистрацията и използването на марки, състоящи се от бутилка със стръкче трева (вж. хронологията, представена от жалбоподателя в приложение K20). Без да е необходимо Общият съд да се произнася по съществото на този спор, който се урежда от националното право, за целите на настоящото производство е достатъчно да се отбележи, че фактът, че според признанието на самия жалбоподател между Agros и поделение на Polmos е имало спор във връзка с тези марки, показва, че Agros и Polmos са две отделни дружества, чиито търговски интереси са могли да се различават значително или дори да бъдат в пряк конфликт. Следователно изобщо не е правдоподобно Agros да е можело да действа като имплицитен или фактически агент или представител на жалбоподателя (или неговия предшественик) спрямо встъпилата страна (или нейния предшественик).

81      Освен това, както правилно констатира апелативният състав, единственото споразумение, сключено между Agros и Polmos, което е представено от жалбоподателя, а именно споразумението за прехвърляне на марка от 28 август 2001 г. [K17], е сключено след подаването на заявката за регистрация на заявената марка и има различно правно естество от това на споразумение за дистрибуция, тъй като не включва трайни отношения, нито общо задължение за довереност и лоялност.

82      На четвърто място, що се отнася до другите доказателства, като поканата за доброволно изпълнение от 30 януари 2002 г. и документите, които доказвали, че водката, наречена „Żubrówka“, е била продавана на пазара в Германия с марката „Grasovka“, сред които декларация на служител и откъс от онлайн енциклопедията „Уикипедия“, следва да се констатира, че жалбоподателят все още не уточнява в какво се състоят грешките в преценката на апелативния състав в това отношение.

83      Що се отнася до поканата за доброволно изпълнение от 30 януари 2002 г., изпратена от Polmos на встъпилата страна [K19—19a], макар да е вярно, че в нея се посочва наличието на споразумения за продажба, съгласно които Agros е изключителен посредник на Polmos за износа на алкохолни напитки на основата на водка „Żubrówka“ и „Grasovka“, следва да се констатира, че тази покана е отправена почти шест години след подаването на заявката за регистрация на заявената марка и освен това че една обикновена едностранна покана изобщо няма същата доказателствена стойност като договорно споразумение между страните, каквото в случая липсва.

84      Също така, що се отнася до декларацията от 16 февруари 2011 г., съставена на полски и преведена на английски език, произхождаща от технологичен специалист, отговорен за етикетирането при Polmos и жалбоподателя от 1992 г. насам, в която той по-специално потвърждавал, че от началото на 70‑те години Polmos произвеждало водка „Żubrówka“, от която всяка бутилка, независимо от промените в етикетите, систематично е съдържала стръкче трева (т. 50 и 51 от първото съдебно решение за отмяна), следва да се припомни, че когато декларация по смисъла на член 78, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 97, параграф 1, буква е) от Регламент 2017/1001) е изготвена от един от ръководните кадри на заинтересованата страна, тази декларация може да има доказателствена стойност само ако е подкрепена с други доказателства. Всъщност декларация, съставена в интерес на автора ѝ, има само ограничена доказателствена сила и трябва да бъде подкрепена с допълнителни доказателства, макар това обаче да не позволява на инстанциите в EUIPO да приемат по принцип, че подобна декларация сама по себе си не е достоверна. Доказателствената сила, която следва да се придаде на подобна декларация, разгледана отделно или заедно с други доказателства, зависи по-специално от обстоятелствата в случая (вж. решение от 22 юни 2022 г., Puma/EUIPO — V. Fraas (FRAAS), T‑329/21, непубликувано, EU:T:2022:379, т. 41 и 47 и цитираната съдебна практика). В случая тази декларация, която е направена почти петнадесет години след датата на подаване на заявката за регистрация на заявената марка, не съдържа никакви данни за наличието на договорно споразумение между жалбоподателя (или неговия предшественик Polmos) и встъпилата страна (или нейния предшественик Diversa) към тази дата. Същото се отнася и за откъса от онлайн енциклопедията „Уикипедия“ с дата 9 април 2009 г., която дата е тринадесет години след момента на подаване на заявката за регистрация на заявената марка.

85      На пето място, що се отнася до фундаменталната трансформация на политическата и икономическата система в Полша през периода 1970—1990 г., трябва да се отбележи, както е направил апелативният състав в точки 76 и 83 от обжалваното решение, че през 1996 г. към момента на подаване на заявката за регистрация на заявената марка тази ситуация вече не е била приложима, и че във всеки случай апелативният състав е бил длъжен да се ограничи до доказателствата, представени от жалбоподателя, тъй като съществуването на доверителни договорни правоотношения по агентство или представителство не може да се доказва с вероятности или презумпции (вж. т. 53 по-горе).

86      С оглед на гореизложеното следва да се заключи, че не е доказано наличието на никакво пряко договорно споразумение, дори имплицитно или фактическо, за търговско сътрудничество между жалбоподателя (или неговия предшественик) и встъпилата страна (или нейния предшественик), така че не е установено никакво задължение за довереност и лоялност в тежест на встъпилата страна (или на нейния предшественик) спрямо жалбоподателя (или неговия предшественик).

87      При това положение апелативният състав не е допуснал грешка в преценката, като е заключил по същество, че жалбоподателят не е успял да докаже съществуването на доверително договорно отношение между него и встъпилата страна нито към момента на подаване на заявката за регистрация на заявената марка, нито преди това, че той не е изпълнил задължението си да докаже наличието на пряко договорно споразумение за агентство или представителство и че следователно не е доказал, че едно от кумулативните условия, посочени в член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94, е изпълнено по отношение на по-ранната френска марка № 95588457 и по-ранните полски марки № 62081 и № 85811.

88      В това отношение е важно да се подчертае, че фактът, че второто условие за наличие на договорно споразумение за агентство или представителство не е изпълнено, е достатъчен, за да се отхвърли възражението по член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94 по отношение на по-ранните марки, разгледани от апелативния състав в рамките на това основание.

89      От това следва, че апелативният състав не е нарушил член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94, и по-специално че не е допуснал никаква грешка в преценката при прилагането на тази разпоредба.

90      От гореизложеното, и по-специално от точка 63 по-горе, следва също, че апелативният състав правилно е разгледал фактите и е мотивирал подробно преценката си, така че не е допуснал никакво нарушение на съществени процесуални изисквания, по-специално на член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001 и на член 94, параграф 1 от същия регламент.

91      Следователно второто твърдение за нарушение трябва да се отхвърли като неоснователно.

92      Поради това не е необходимо да се разглеждат доводите на встъпилата страна, че по същество и по различни причини нито едно от по-ранните права, на които се твърди, че жалбоподателят се е позовал във възражението си съгласно член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94, не е надлежно предявено и подкрепено с доказателства, поради което възражението е трябвало да бъде отхвърлено като недопустимо и жалбата в рамките на EUIPO е трябвало да бъде отхвърлена от самото начало като неоснователна.

 По първото твърдение за нарушение, а именно че не е разгледана нерегистрираната германска марка

93      В първото твърдение за нарушение жалбоподателят упреква апелативния състав, че не е разгледал нерегистрираната германска марка във формата на бутилка със стръкче трева в рамките на основанието за възражение по член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94 и че не е мотивирал решението си в това отношение.

94      EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

95      В точка 46 от обжалваното решение, в рамките на преценката си на основанието за възражение по член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94, апелативният състав е подчертал, че дори нерегистрираните марки са обхванати от понятието „марка“ по смисъла на тази разпоредба. Той обаче не се позовава изрично на никаква нерегистрирана германска марка.

96      В точки 101 и 105 от обжалваното решение, в рамките на преценката си на основанието за възражение по член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94, апелативният състав отбелязва, че във възражението жалбоподателят е определил естеството на германската марка във формата на бутилка със стръкче трева (вж. т. 7 in fine по-горе) като нерегистрирана марка по смисъла на този член и че в основанията за възражението той също така твърди, че притежава нерегистрирани права върху същата марка в няколко други европейски държави. Той обаче отбелязва, че макар да е било установено, че представените документи показват значителна търговия с водка в Германия и Полша, няма данни конкретно за нерегистрираното по-ранно право, а само за водки, обозначени със словни елементи.

97      В точки 112—115 от обжалваното решение, отново в рамките на същото основание, апелативният състав отбелязва, подобно на отдела по споровете, че представените доказателства по никакъв начин не доказват, че претендираната нерегистрирана германска марка действително е била използвана като такава, нито че германските потребители я разпознават като ясно указание за търговския произход на стоките. Поради това апелативният състав заключава, че възразяващата страна не е доказала реалното използване на тази нерегистрирана марка в Германия, а още по-малко използването там на тази марка с обхват по-голям от местния в процеса на търговия преди подаването на заявката за регистрация на заявената марка. Той приема, че същото се отнася и за твърдените нерегистрирани права върху марка в другите европейски страни, по отношение на които не е доказано реалното използване на претендираната нерегистрирана марка и не е било споменато приложимото национално право. Като се има предвид, че необходимите условия, посочени в член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94, не са изпълнени по отношение на никое от претендираните нерегистрирани права върху марка, той отхвърля възражението и на това основание.

98      В това отношение в самото начало следва да се отбележи, че жалбоподателят не обяснява по какъв начин твърденият пропуск на апелативния състав би се отразил на проверката за наличие на договорно споразумение за агентство или представителство. По-специално жалбоподателят нито твърди, нито доказва, че приложимата към това твърдяно по-ранно право правна и фактическа рамка е различна от свързаната с другите по-ранни права, разгледани във второто твърдение за нарушение от настоящото основание, така че изходът на спора, що се отнася до това право, не може да бъде различен. Следователно настоящото твърдение за нарушение е неотносимо.

99      При всяко положение това твърдение за нарушение е и неоснователно.

100    Несъмнено следва да се припомни, както правят апелативният състав и жалбоподателят, че нерегистрираните марки са обхванати и от понятието „марка“ по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94, доколкото законодателството на държавата на произход признава права от този вид (вж. т. 42 по-горе). Освен това според жалбоподателя защитата на нерегистрираните в Германия марки произтича от използването на знак в процеса на търговия, доколкото знакът е получил признание като марка в съответните професионални среди (член 4, параграф 2 от Gesetz über den Schutz von Marken und sonstigen Kennzeichen (Markengesetz) (Закон за защита на марките и други отличителни знаци (Закона за марките) от 25 октомври 1994 г. (BGBl. 1994 I, стр. 3082), прикрепен към жалбата като приложение K21).

101    Налага се обаче изводът, че жалбоподателят не оспорва преценката на апелативния състав в точки 112—115 от обжалваното решение (вж. т. 97 по-горе), извършени на основание член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94, които са окончателни (вж. т. 27 по-горе).

102    Освен това в преписката не се съдържа нищо, което да поставя под съмнение тази преценка, доколкото не е доказано, че са изпълнени условията, посочени в германското право за защита на твърдяната от жалбоподателя нерегистрирана марка, така че съществуването на тази твърдяна марка не е било доказано.

103    Тези неоспорени и непоставени под въпрос преценки неизбежно водят до отхвърляне на възражението както на основание член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94, така и на основание член 8, параграф 4 от същия регламент, що се отнася до претендираната нерегистрирана германска марка.

104    Оттук следва, че в това отношение апелативният състав не е нарушил член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94.

105    Освен това, макар несъмнено да е вярно, че при разглеждането на основанието за възражение, посочено в член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94, e било желателно апелативният състав изрично да се позове на преценката си за несъществуването на твърдяната от жалбоподателя нерегистрирана германска марка, така както тази преценка e формулирана в точки 112—115 от обжалваното решение с оглед на член 8, параграф 4 от същия регламент, това не променя факта, че посоченият редакционен пропуск няма никакво отражение върху законосъобразността на посоченото решение, нито за резултата от настоящия спор, след като е установено и не се оспорва от жалбоподателя, че наличието на твърдяната от жалбоподателя нерегистрирана германска марка не е подкрепено с доказателства и че такова неподкрепено с доказателства твърдение за право не може да обоснове възражение по член 8, параграф 3 от посочения регламент.

106    Следователно апелативният състав не може да бъде упрекнат, че не е разгледал основанието за възражение по член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94, що се отнася до нерегистрираната германска марка във формата на бутилка със стръкче трева.

107    Освен това изрично формулираните от апелативния състав в точки 112—115 от обжалваното решение мотиви относно несъществуването на твърдяната от жалбоподателя нерегистрирана германска марка са му позволили да се запознае с мотивите на обжалваното решение, за да може да защити правата си. В допълнение апелативният състав надлежно е разгледал фактите, представени в това отношение от жалбоподателя.

108    От това следва, че апелативният състав правилно е разгледал фактите и е мотивирал в достатъчна степен преценката си, така че не е допуснал никакво нарушение на съществени процедурни изисквания, по-специално на член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001 и на член 94, параграф 1 от същия регламент.

109    Поради това първото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.

 По третото твърдение за нарушение, изведено от грешка в преценката на обхвата на правата на индустриална собственост, обхванати от споразуменията за внос

110    В третото твърдение за нарушение жалбоподателят упреква апелативния състав, че е допуснал грешка при разглеждането на фактите, що се отнася до обхвата на правата на индустриална собственост, обхванати от правоотношенията за агентство или представителство между страните, и по-специално на правата, свързани с триизмерната марка във формата на бутилка със стръкче трева, и че не е мотивирал извода си, че текстът на споразуменията за внос (вж. т. 31 по-горе) изключва разглежданата марка. По-специално апелативният състав не взел предвид текста на член 7, първа алинея от споразумението за внос от 8 май 1987 г. [K8-K8a], в който използването на израза „включително“ трябвало да се разбира като указание за наличие на неизчерпателен списък.

111    EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

112    В точки 87—91 от обжалваното решение „от съображения за изчерпателност“ апелативният състав заявява, че извършва задълбочена проверка на доказателствата и заключава, че в нито едно от представените договорни споразумения не се прави изрично позоваване на разглежданите по-ранни марки, а именно по-ранните полски марки № 62081 и № 85811 и по-ранната френска марка № 95588457. Той отбелязва, че първото споразумение [K4], сключено за периода между 1975 г. и 1979 г., се състои от „споразумение за внос“ (вносител е Diversa) за марките водка „Wyborowa“, „Krakus“ и „Żubrówka“, в което се посочва, че „Agros ще защитава своите марки и/или права на представяне“, но без да се уточняват тези търговски марки и права. В последващите споразумения за внос от 10 май 1983 г., 8 май 1987 г. и 29 октомври 1993 г. [K5—K11], сключени от Diversa или от встъпилата страна, вече не се посочва марката „Żubrówka“, а други марки водка като „Wyborowa“ и „Grasovka“, а от 1987 г. нататък — „други елементи на индустриална собственост, включително етикети, емблеми и опаковъчни елементи, свързани с тези водки“, отново без да се уточняват тези „други елементи на индустриална собственост“. Според него е трудно да се определи дали тази формулировка се е считала за свързана с марките на жалбоподателя, но въпреки това всички думи „промишлени дизайни, емблеми, етикети и опаковки“ по своето буквално значение се позовават на външните елементи на даден продукт, а не до разположението на стръкче трева в бутилка, така че тази формулировка сама по себе си все още не обхваща разглежданата марка. Той подчертава, че е било желателно в представените от жалбоподателя споразумения изрично да се посочат регистрациите на споменатите по-горе полски или френски марки или поне изображението на тези марки (вж. т. 7 по-горе), но че това не е така в настоящия случай.

113    В това отношение в самото начало следва да се отбележи, че настоящото твърдение за нарушение е насочено срещу преценка, изложена от апелативния съвет за пълнота „от съображения за изчерпателност“. Следователно твърдението за нарушение, с което се оспорва такава преценка, не може да засегне диспозитива на обжалваното решение и трябва да се отхвърли като неотносимо (вж. в този смисъл решения от 30 април 2013 г., Boehringer Ingelheim International/СХВП (RELY-ABLE), T‑640/11, непубликувано, EU:T:2013:225, т. 27 и 28, и от 7 септември 2022 г., Peace United/EUIPO — 1906 Collins (MY BOYFRIEND IS OUT OF TOWN), T‑699/21, непубликувано, EU:T:2022:528, т. 46 и 47).

114    Освен това настоящото твърдение за нарушение също трябва да се отхвърли като неотносимо, доколкото отхвърлянето на второто твърдение за нарушение от първото основание е достатъчно, за да се отхвърли възражението по член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94, що се отнася до по-ранните марки, разгледани от апелативния състав в рамките на това основание (вж. т. 88 по-горе).

115    Във всеки случай това твърдение за нарушение също е неоснователно, тъй като почива на неправилен прочит на обжалваното решение.

116    Макар несъмнено да е вярно, че апелативният състав е заявил, че е било желателно да се прави позоваване на регистрации на марки, той все пак не се е ограничил до това да установи, че в представените споразумения не е имало изрично и конкретно позоваване на марките. Следва да се отбележи, че в точки 87—91 от обжалваното решение (вж. т. 112 по-горе) той основава заключенията си и на задълбочена оценка на всички представени споразумения, като обяснява защо не са уточнени съответните марки, права или елементи на права върху индустриална собственост и защо съответният текст на тези споразумения не позволява да се установи ясно за какво се отнасят.

117    Впрочем самият жалбоподател посочва, че за да бъдат защитени, „интересите“ на притежателите на марки трябва да могат да бъдат установени в достатъчна степен от съответните страни, поне чрез общо позоваване. В случая обаче това не е така.

118    Освен това е без значение дали думата „indem“ в първоначалната редакция на немски език на член 7, алинея 1 от споразумението за внос от 8 май 1987 г. означава „включително“, както твърди жалбоподателят, или по-скоро „съответстващ на“ или „под формата на“, както твърди встъпилата страна, и следователно дали списъкът с „други елементи на индустриална собственост[,] включително [/под формата на] етикети, емблеми и опаковъчни елементи, свързани с тези водки“, е примерен и следователно не е изчерпателен, или пък изключителен.

119    Във всеки случай трябва да се посочи, че никаква марка с формата на бутилка със стръкче трева не може да бъде ясно установена в текста на тази клауза. Както правилно отбелязва апелативният състав в точка 90 от обжалваното решение, с оглед на буквалното си значение думите „етикети, емблеми и опаковъчни елементи“ се отнасят до външните елементи на дадена стока, а не до разположението на стръкче трева в бутилка, така че подобна формулировка не би могла да обхване такава марка.

120    Следователно апелативният състав правилно е заключил, че никое от представените договорни споразумения не съдържа изрично позоваване на по-ранни марки с формата на бутилка със стръкче трева, по-специално на по-ранните полски марки № 62081 и № 85811 и на по-ранната френска марка № 95588457.

121    От това следва, че апелативният състав не е нарушил член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94, и по-специално че не е допуснал никаква грешка в преценката при прилагането на тази разпоредба.

122    От гореизложеното, и в частност от точки 87—91 от обжалваното решение (вж. т. 112 и 116 по-горе), следва също, че апелативният състав правилно е разгледал фактите и е мотивирал преценката си в съответствие с член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001 и с член 94, параграф 1 от същия регламент.

123    Поради това третото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.

124    От всичко изложено по-горе следва, че апелативният състав не е нарушил съществените процесуални изисквания, и по-специално член 95, параграф 1 и член 94, параграф 1 от Регламент 2017/1001 във връзка с член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94.

125    Поради това първото основание следва да се отхвърли изцяло.

 По второто основание, изведено от нарушението на член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94

126    Във второто основание жалбоподателят по същество упреква апелативния състав, че е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на условията на правоотношението по агентство или представителство, предвидени в член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94, като е ограничил прилагането на този член само до случаите, в които по-ранните права са били изрично и конкретно посочени в писмен договор, с което се оформя това правоотношение. Според него по този начин апелативният състав е приложил неуместен стандарт на доказване, при положение че тази разпоредба трябвало да се тълкува широко, като обхващаща всички видове отношения, независимо дали е било наложено изрично или имплицитно общо задължение за довереност и лоялност към интересите на притежателя на марката и като обхващаща всички видове „интереси“ на този притежател, свързани с отношенията между страните. Следователно общото задължение за довереност и лоялност не следвало да бъде ограничавано от изискването за изрично посочване на всички обхванати елементи.

127    EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

128    В самото начало следва да се припомни, че от представените по делото доказателства не следва, че жалбоподателят (или неговите предшественици) някога е имал пряко договорно споразумение с встъпилата страна (или нейния предшественик) (вж. т. 63—92 по-горе). Ето защо при липсата на каквито и да било доказателства за наличието на пряко договорно споразумение между жалбоподателя и встъпилата страна (изрично или имплицитно, писмено или устно), противно на твърденията на жалбоподателя, не съществува никакво основание по член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94 за налагане на общо задължение за довереност и лоялност между тях в качеството им на „производител „и „вносител“, в рамките на което да може да се постави въпросът дали определянето на обхванатите елементи е изрично или имплицитно. Следователно това основание е неотносимо.

129    Във всеки случай следва да се отбележи, подобно на встъпилата страна, че това основание почива на неправилен прочит на обжалваното решение и не се подкрепя от фактите.

130    Всъщност апелативният състав изобщо не твърди, че за да се приложи член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94 било необходимо в договорното споразумение между притежателя и агента изрично и конкретно да се посочат всички марки, до които се отнасят търговските им отношения, което впрочем би довело до риск от санкциониране от страна на Общия съд.

131    Освен това, макар несъмнено да е вярно, че всяко договорно правоотношение между две страни относно дистрибуцията на стоки по принцип може да бъде достатъчно за прилагането на член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94, все пак е необходимо тези страни да знаят ясно и точно кои са марките, за които притежателят твърди, че се ползва от защита. Макар това обикновено да е ясно в случая на словни и фигуративни марки, използвани за разпространяваната стока, това важи в по-малка степен за други видове нетрадиционни марки, например триизмерните или позиционните марки, като тези, на които се позовава жалбоподателят. За да бъдат такива нетрадиционни марки обхванати от договорните правоотношения, е желателно притежателят да посочи ясно и точно на агента, че претендира и притежава права върху посочените марки, така че тези права да бъдат известни на агента. Конкретно посочване в писмено споразумение е най-подходящият начин да се гарантира това.

132    В случая обаче се налага изводът, че нито един елемент от преписката не доказва, че жалбоподателят (или един от неговите предшественици) е уведомил встъпилата страна за специалната защита, която той претендира за триизмерна марка, изобразяваща бутилка със стръкче трева или за позиционна марка, състояща се от стръкче трева в бутилка, обхваната от заявената марка.

133    Ето защо, дори апелативният състав да е искал да посочи, че в споразуменията, установяващи договорните правоотношения, няма ясно споменаване или позоваване на марките, върху които притежателят претендира права, подобно твърдение би било точно в случая, като се има предвид, че от преписката не следва, че жалбоподателят (или неговите предшественици) е претендирал ясно и точно права върху марка, представляваща бутилка със стръкче трева, в рамките на договорно правоотношение с встъпилата страна (или нейния предшественик), при положение че това е било желателно за такава нетрадиционна марка.

134    Оттук следва, че в това отношение апелативният състав не е нарушил член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94.

135    Поради това второто основание трябва да се отхвърли като неотносимо и при всички случаи — като неоснователно.

136    С оглед на всички изложени по-горе съображения жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.

 По съдебните разноски

137    По смисъла на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

138    След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на EUIPO и на встъпилата страна.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда CEDC International sp. z o.o. да заплати съдебните разноски.

Costeira Кънчева Öberg

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 28 юни 2023 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелствата по спора

Искания на страните

От правна страна

По първото основание, изведено от наличието на нарушение на съществени процесуални изисквания, и по-специално на член 95, параграф 1 и на член 94, параграф 1 от Регламент 2017/1001, разгледани във връзка с член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94

По второто твърдение за нарушение, а именно че не е разгледано наличието на имплицитно правоотношение по агентство или представителство между жалбоподателя и встъпилата страна

– По първото условие, отнасящо се до притежанието на по-ранните марки

– По второто условие, свързано с наличието на договорно споразумение за агентство или представителство

По първото твърдение за нарушение, а именно че не е разгледана нерегистрираната германска марка

По третото твърдение за нарушение, изведено от грешка в преценката на обхвата на правата на индустриална собственост, обхванати от споразуменията за внос

По второто основание, изведено от нарушението на член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94

По съдебните разноски

*      Език на производството: английски.