Language of document : ECLI:EU:T:2020:609

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)

16 декември 2020 година(*)

„Публична служба — Длъжностни лица — Възстановяване на медицински разноски — Максимален размер на възстановяване на разноските за апарати за сънна апнея — Жалба за отмяна — Липса на чисто потвърдителен акт — Правен интерес — Допустимост — Общи правила за здравното осигуряване на длъжностните лица — Общи разпоредби за изпълнение“

По дело T‑736/19

HA, за която се явява S. Kreicher, avocate,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват T. Bohr, A.‑C. Simon и M. Brauhoff, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията, с което се определя максимален размер на възстановяване от 3100 EUR на разноските за наем на медицински апарат в периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари 2024 г.,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

състоящ се от: S. Gervasoni (докладчик), председател, L. Madise и P. Nihoul, съдии,

секретар: E. Coulon,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1        Член 72 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз в редакцията му, приложима към спора (наричан по-нататък „Правилникът“), гласи:

„1.      Длъжностното лице, неговият съпруг, когато последният не може да се ползва с осигуряване от същото естество и в същия размер по силата на други законови или подзаконови разпоредби, както и неговите деца и други лица на негова издръжка по смисъла на член 2 от приложение VII, са здравно осигурени до 80 % от направените разноски в съответствие с правилата, приети по споразумение между органите по назначаването на институциите на Съюза след консултации с Комитета по правилника. […]

2.      Длъжностно лице, останало на служба за Съюза до навършване на пенсионна възраст или получаващо обезщетение за инвалидност, се ползв[а] от разпоредбите на параграф 1 и след прекратяване на служебното правоотношение. […]“.

2        Съгласно член 20 от Общите правила за здравното осигуряване на длъжностните лица на Европейските общности (наричани по-нататък „Общите правила“), озаглавен „Общи правила за възстановяване на разноски“:

„1.      С цел запазване на финансовото равновесие на Общата здравноосигурителна схема и при спазване на принципа за социална сигурност, залегнал в член 72 от Правилника, в Общите разпоредби за изпълнение може да бъде определен максимален размер на възстановяване на разноски за определени услуги.

[…]

2.      За услугите, за които не е определен максимален размер на възстановяване на разноските, частта от разноските, които се считат за прекомерни в сравнение с нормалните цени в държавата, в която са направени разноските, не подлежи на възстановяване. Частта от разноските, които се считат за прекомерни, се определя отделно за всеки конкретен случай от здравноосигурителната служба след становище на лекаря консултант.

[…]“.

3        Член 35, параграф 2 от Общите правила предвижда:

„Преди да вземе решение по жалба, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника, органът по назначаването или, според случая, управителният съвет трябва да поиска становището на управителния комитет.

[…]“.

4        Член 52 от Общите правила, озаглавен „Определяне и актуализиране на правилата за възстановяване на разноски“, гласи:

„1.      В съответствие с член 72, параграф 1, трета алинея от Правилника институциите предоставят на [Европейската комисия] правомощието да определя чрез общи разпоредби за изпълнение правилата за възстановяване на разноските с цел запазване на финансовото равновесие на здравноосигурителната схема и при спазване на принципа за социална сигурност, залегнал в член 72, параграф 1, първа алинея от Правилника.

2.      Общите разпоредби за изпълнение се изготвят след становище на управителния комитет и консултация с комитета по [П]равилника“.

5        В частта „Общи определения“ от Решението на Европейската комисия от 2 юли 2007 година за определяне на общи разпоредби за изпълнение относно възстановяването на медицински разноски (наричани по-нататък „ОРИ“) се посочва следното:

„[…]

За възстановяването на някои услуги, определени в настоящите ОРИ, трябва да се получи предварително разрешение, тоест да се проведе процедура, необходима за възстановяването. Осигуреното лице трябва да подаде заявление за предварително разрешение до здравноосигурителната служба преди началото на лечението или предоставянето на услугите, освен в неотложни случаи, като попълни предвидения за тази цел формуляр и приложи към него подробно лекарско предписание и дори, в зависимост от услугата, от пълен медицински доклад. Решението по молбата се взема след становище от лекаря консултант, който се произнася по съгласуваността на услугата в медицинско отношение.

[…]

Съгласно член 20 от Общите правила, когато не е определен максимален размер на възстановяване, включително в случай на тежко заболяване, частта от разноските, които значително надхвърлят нормалните цени в страната, в която са извършени услугите, може да бъде изключена от възстановяването.

Частта от прекомерните разноски, се определя отделно за всеки конкретен случай от здравноосигурителната служба след становище на лекаря консултант. Лекарят консултант се произнася по точното естество на медицинската услуга, за да даде възможност на здравноосигурителната служба да сравни прилаганите тарифи.

[…]“.

6        В дял II от ОРИ, озаглавен „Правила за възстановяване на разноски“, се съдържа глава 11, озаглавена „Протези, ортопедични апарати и други медицински материали“, която от своя страна включва точка 3, озаглавена „Ортопедични апарати, бандажи и други медицински материали“. В посочената точка 3 е предвидено следното:

„3.1.      Разноските за придобиване, наем или поправка на изделията или материалите, възпроизведени в таблицата в приложение II, се възстановяват в размер на 85 % или 100 % в случай на тежко заболяване, в рамките на условията, определени за всеки от тях и посочени в таблицата.

[…]

3.4.      Изисква се предварително разрешение за наемане на ортопедични апарати или материали, който надвишава или е равен на три последователни месеца продължителност на ползване.

[…]“.

7        Приложение II към ОРИ е озаглавено „Ортопедични апарати, бандажи и други медицински материали, възстановявани в размер на 85 % или 100 % в случай на признато тежко заболяване“. То се състои от таблица, която е възпроизведена по-долу:

Продукти

ЛП: лекарско предписание

ПР: предварително разрешение (изисква се подробен медицински доклад и ценова оферта)

Продължителност/срок

Нормален процент на възстановяване

Максимален размер на възстановяване от 85 % (EUR)

Максимален размер на възстановяване от 100 % (EUR)

Забележки

Материали, свързани със състоянието на зависимост


1

Компреси, еластични бандажи

ЛП:

НЕ


85 %







Чифт чорапи за разширени вени

ЛП:

НЕ


85 %



3 чифта годишно



2

Закупуване или промяна на ортопедични подметки (за подметка)

ЛП:

НЕ


85 %

65

65

4 броя годишно




Поправка на подметката

Не подлежи на възстановяване


0 %






3

Патерици и бастуни











Закупуване

ЛП:

НЕ


85 %







Наем

ЛП:

НЕ


85 %







Поправка

Не подлежи на възстановяване







4

Външни гръдни протези

ЛП:

НЕ


85 %



2 броя за всяка страна годишно




Сутиени или бански, пригодени за протези

Не подлежи на възстановяване


0 %






5

Обикновена инвалидна количка с ръчно задвижване










Закупуване

ЛП:

ПР

5 години

85 %

650






Наем < 3 месеца

ЛП:

НЕ


85 %







Наем > = 3 месеца

ЛП:

ПР

5 години

85 %

650






Поправка

ПР


85 %







Поддръжка (гуми и т.н.)

Не подлежи на възстановяване


0 %






6

Проходилка за възрастни с 2 колела и седалка










Закупуване

ЛП:

ПР


85 %

140

140

1 съгласие, неподлежащо на подновяване




Наем < 3 месеца

ЛП:

НЕ


85 %







Наем > = 3 месеца

ЛП:

ПР


85 %







Поправки

Не подлежи на възстановяване


0 %






7

Тоалетен стол с отвор, стол за баня (за дома)










Закупуване

ЛП:

ПР


85 %

100

100

1 съгласие, неподлежащо на подновяване




Наем < 3 месеца

ЛП:

НЕ


85 %







Наем > = 3 месеца

ЛП:

ПР


85 %







Поправки

Не подлежи на възстановяване


0 %






8

Легло тип болнично (за дома)










Закупуване

ЛП:

ПР


85 %

1000

1000

1 съгласие, неподлежащо на подновяване




Наем < 3 месеца

ЛП:

НЕ


85 %







Наем > = 3 месеца

ЛП:

ПР


85 %







Поправка или използване в медицинско заведение

Не подлежи на възстановяване


0 %






9

Антидекубитални матраци, включително компресор










Придобиване

ЛП:

ПР

3 години

85 %

500

500





Наем < 3 месеца

ЛП:

НЕ


85 %







Наем > = 3 месеца

ЛП:

ПР


85 %






10

Апарат за сънна апнея (CPAP), включително овлажнител











Закупуване

ЛП:

ПР

5 години

85 %

1700

1700





Наем < 3 месеца

ЛП:

НЕ


85 %







Наем > = 3 месеца

ЛП:

ПР


85 %







Принадлежности и поддръжка на CPAP извън годината на закупуване

ЛП:

ПР

1 година

85 %

350





11

Тензиометър

ЛП:

ПР

5 години

85 %

125

125





Поправка

Не подлежи на възстановяване


0 %






12

Аерозолни апарати











Закупуване

ЛП:

ПР

5 години

85 %

125

125





Наем

ЛП:

НЕ


85 %







Наем > = 3 месеца

ЛП:

ПР


85 %







Поправка

Не подлежи на възстановяване


0 %






13

Материали за проследяване и лечение при диабет, лекуван чрез инсулин











Глюкомер

ЛП:

ПР

3 години

100 %


75





Тест ленти, инсулинови спринцовки, игли

ЛП:

ПР


100 %



ЛП само за 1 закупуване



14

Материали за проследяване и лечение при диабет […]











Глюкомер

ЛП:

ПР

3 години

85 %

75






Тест ленти

ЛП:

ПР


85 %

500


Максимален размер на възстановяване годишно



15

Материали при незадържане

ЛП:

ПР

1 година

85 %

600

600



16

Материали за стома

ЛП:

НЕ


85 %






17

Протеза на коса — перука

ЛП:

ПР

1 година

85 %

750

750




18

Чифт ортопедични обувки за корекция по поръчка











Закупуване при патология на стъпалото извън рамка 100 %

ЛП:

ПР


85 %

720

Не се прилага

2 чифта годишно




Закупуване при патология на стъпалото рамка 100 %

ЛП:

ПР


100 %

Не се прилага

1 440

2 чифта годишно




Закупуване при тежко заболяване на стъпалото

ЛП:

ПР


100 %

Не се прилага


2 чифта годишно




Поправка при представяне на фактура

НЕ

НЕ


85 %






19

Крайници, сегмент от крайник, ортези със съединени части











Придобиване

ЛП:

ПР

За индивидуално определяне, изисква се ценова оферта




Поправка при представяне на фактура

ЛП:

ПР

За индивидуално определяне



20

Други апарати с прогнозна стойност над 2000 EUR

ЛП:

ПР


За индивидуално определяне, изисква се ценова оферта



или специфични материали, електрически, електронни и/или по поръчка в случай на тежко заболяване (придобиване)

ЛП:

ПР

За индивидуално определяне, изисква се ценова оферта


21

Иригатори и термометри

Не подлежи на възстановяване


0 %






22

Вакумна система за лечение на еректилна дисфункция

ЛП:

ПР



200

200




23

Апарат за времево измерване на съсирване

ЛП:

ПР





Критерии: в случай на пожизнено противосъсирване



24

Спринцовки

ЛП:

ПР





Критерии: в случай на диабет (вж. 13) […]



25

Фиксирани разходи за пригодяване на дома или на превозно средство, аксесоари за дома […]

Не подлежи на възстановяване


0 %





 Обстоятелствата по спора

8        Жалбоподателката, бивше длъжностно лице на Комисията, е осигурена по общата здравноосигурителна схема на институциите на Европейските общности (ОЗОС).

9        От 2012 г. тя използва апарат за дихателна помощ с постоянно позитивно налягане срещу сънна апнея (наричан по-нататък „апаратът CPAP“).

10      Жалбоподателката е получила от здравноосигурителната служба в Испра (Италия) предварителни разрешения за наемане на апарат CPAP в периода от 1 март 2012 г. до 28 февруари 2014 г.

11      На 10 февруари 2014 г. жалбоподателката подава ново заявление за предварително разрешение за наемане на апарат CPAP.

12      В отговор на това искане здравноосигурителната служба издава на 24 февруари 2014 г. предварително разрешение за закупуване на апарат CPAP за периода от 1 март 2014 г. до 28 февруари 2019 г. В това разрешение се уточнява следното:

„Предвид дългосрочното лечение и ефективността му, от медицинска гледна точка е обосновано вече само закупуването, а не наемането на [апарат] CPAP. Материали, които могат да бъдат подновявани на всеки 5 години, както е предвидено в ОРИ, с поддръжка от втората година“.

13      На 8 ноември 2014 г. жалбоподателката подава искане за възстановяване на разноските за наем на нейния апарат CPAP, направени след 1 март 2014 г.

14      С решение от 22 декември 2014 г. здравноосигурителната служба издава на жалбоподателката разрешение за наемане на апарат CPAP за периода от 1 март 2014 г. до 28 февруари 2019 г. (наричано по-нататък „решението от 22 декември 2014 г.“). В това решение е определен максимален размер на възстановяване от 1700 EUR, съответстващ на този, който е предвиден в ОРИ за закупуването на апарат CPAP (вж. линия 10 от таблицата, съдържаща се в т. 7 по-горе).

15      С писмо от 22 февруари 2015 г. жалбоподателката подава жалба по административен ред срещу решението от 22 декември 2014 г.

16      С решение от 25 юни 2015 г. органът по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) решава, че максималният размер на възстановяване от 1700 EUR трябва да бъде увеличен със сума от 1400 EUR, като по този начин общият размер на възстановяването става 3100 EUR. Това увеличение съответства на възстановяването за период от четири години на разноските за поддръжка и закупуване на аксесоари, направени след първата година след закупуването на апарата CPAP (вж. линия 10 от таблицата, съдържаща се в т. 7 по-горе).

17      Тогава здравноосигурителната служба приема ново решение от 5 октомври 2015 г., с което на жалбоподателката се издава разрешение за наемане на апарат CPAP за периода от 1 март 2014 г. до 28 февруари 2019 г. (наричано по-нататък „решението от 5 октомври 2015 г.“). В това решение е определен максимален размер на възстановяване от 3100 EUR.

18      С писмо от 20 декември 2018 г. жалбоподателката иска продължаване на предварителното разрешение за наемане на апарат CPAP.

19      В отговор на това искане с решение от 17 януари 2019 г. здравноосигурителната служба разрешава наемането на апарат CPAP за периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари 2024 г., като определя максимален размер на възстановяване от 3100 EUR (наричано по-нататък „решението от 17 януари 2019 г.“).

20      Жалбоподателката оспорва решението от 17 януари 2019 г. с писмо от 1 февруари 2019 г., изпратено до здравноосигурителната служба.

21      Решението от 17 януари 2019 г. е потвърдено от здравноосигурителната служба на 12 април 2019 г.

22      С писмо от 14 април 2019 г. жалбоподателката подава жалба по административен ред срещу решението от 17 януари 2019 г. В жалбата си по административен ред тя се позовава по-специално на факта, че това решение е прието в нарушение на приложимата правна уредба. Освен това тя се позовава на интереса, който има във Франция — държавата, в която тя пребивава — по-скоро от наемането на апарат CPAP, отколкото от закупуването му.

23      Със становище от 12 юли 2019 г. управителният комитет посочва, че решението от 17 януари 2019 г. следва да бъде потвърдено.

24      ОН отхвърля жалбата на жалбоподателката по административен ред с решение от 13 август 2019 г. (наричано по-нататък „решението от 13 август 2019 г.“). Той се основава по-специално на факта, че според него данните, свързани с френската система за здравно осигуряване, са без значение за законосъобразността на решението от 17 януари 2019 г.

 Производството и исканията на страните

25      На 4 ноември 2019 г. жалбоподателката подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

26      По предложение на съдията докладчик Общият съд (четвърти състав) в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, приканва страните да отговорят на няколко писмено поставени въпроса. В изпълнение на тези процесуално-организационни действия страните представят отговор в определения срок.

27      Тъй като никоя от страните не е поискала провеждането на съдебно заседание за изслушване на устните състезания, Общият съд приема, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката и решава да се произнесе по жалбата, без да провежда устна фаза на производството.

28      Жалбоподателката иска от Общия съд:

–        да отмени решението от 13 август 2019 г.,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски,

29      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

30      Най-напред следва да се уточни предметът на настоящия спор.

 По предмета на спора

31      Комисията отбелязва, че настоящата жалба е насочена срещу решението от 13 август 2019 г., с което се отхвърля подадената по административен ред жалба срещу решението от 17 януари 2019 г., а не срещу последното решение. Според нея обаче с жалбата се цели отмяната на решението от 17 януари 2019 г., което жалбоподателката потвърждава в писмената си реплика.

32      Съгласно постоянната съдебна практика подадената по административен ред жалба по член 90, параграф 2 от Правилника и нейното изрично или мълчаливо отхвърляне са неразделна част от сложна процедура и представляват само предварително условие за сезирането на съда. При тези обстоятелства, дори формално да е насочена срещу решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, жалбата за отмяна има за последица сезирането на съда с увреждащия акт, срещу който е била подадена жалбата по административен ред (решения от 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, EU:C:1989:8, т. 8 и от 13 декември 2018 г., CH/Парламент, T‑83/18, EU:T:2018:935, т. 56), освен в хипотезата, в която отхвърлянето на жалбата по административен ред има различен обхват от този на акта, срещу който е насочена тази жалба (решения от 25 октомври 2006 г., Staboli/Комисия, T‑281/04, EU:T:2006:334, т. 26 и от 28 май 2020 г., Cerafogli/ЕЦБ, T‑483/16 RENV, непубликувано, EU:T:2020:225, т. 70).

33      В случая, макар решението от 13 август 2019 г., с което се отхвърля подадената по административен ред жалба на жалбоподателката, да съдържа от правна и фактическа страна по-подробни мотиви от изложените в писмото, съдържащо решението от 17 януари 2019 г., то има същия обхват като последното (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2006 г., Staboli/Комисия, T‑281/04, EU:T:2006:334, т. 27).

34      Ето защо трябва да се приеме, че настоящата жалба е насочена срещу първоначалното увреждащо решение, а именно решението от 17 януари 2019 г.

35      Освен това, като се има предвид, че в системата на Правилника заинтересованото лице трябва да подаде жалба по административен ред срещу решението, което оспорва, и да обжалва по съдебен ред решението, с което се отхвърля тази жалба, Съдът е приел, че жалбата е допустима, независимо дали е насочена срещу самото обжалвано по административен ред решение, или срещу решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, или пък едновременно срещу двете, при условие че жалбата по административен ред и жалбата пред съда са подадени в сроковете, предвидени в приложимите разпоредби от Правилника (вж. в този смисъл решение от 26 януари 1989 г., Koutchoumoff/Комисия, 224/87, EU:C:1989:38, т. 7). При все това съгласно принципа за процесуална икономия съдът може да реши, че няма основание да се произнася конкретно по искането за отмяна на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, когато констатира, че това искане няма самостоятелно съдържание и в действителност се припокрива с искането за отмяна на решението, срещу което е подадена жалбата по административен ред (вж. в този смисъл решения от 21 февруари 2018 г., LL/Парламент, C‑326/16 P, EU:C:2018:83, т. 38 и цитираната съдебна практика и от 28 май 2020 г., Cerafogli/ЕЦБ, T‑483/16 RENV, непубликувано, EU:T:2020:225, т. 72).

36      В случая не е необходимо конкретно произнасяне по законосъобразността на решението от 13 август 2019 г., с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, тъй като направените срещу него искания нямат самостоятелно съдържание и в действителност се припокриват с направените срещу решението, срещу което е подадена жалбата по административен ред (вж. т. 33 по-горе).

 По допустимостта на жалбата

37      В писмената си защита Комисията повдига първо възражение за липса на процесуална предпоставка, изведено от потвърдителния характер на решението от 17 януари 2019 г. Освен това в дупликата си тя повдига второ възражение за липса на процесуална предпоставка, изведено от липсата на правен интерес на жалбоподателката. Макар едно възражение за липса на абсолютна процесуална предпоставка и да може да бъде разгледано от съда на Съюза на всеки етап от производството, в това отношение следва да се отбележи, че Комисията не е посочила по какви съображения е изчакала дупликата, за да изтъкне това второ възражение за липса на процесуална предпоставка, въпреки че е разполагала с достатъчно данни, за да направи това в писмената си защита.

 По първото възражение за липса на процесуална предпоставка, изведено от потвърдителния характер на решението от 17 януари 2019 г.

38      Комисията поддържа, че решението от 17 януари 2019 г. само потвърждавало решението от 5 октомври 2015 г., което е станало окончателно, тъй като не е било предмет на никакво оспорване от страна на жалбоподателката в предвидените срокове.

39      Комисията добавя, че само наличието на нови и съществени обстоятелства може да обоснове преразглеждане на предходно решение, което е станало окончателно. Тя уточнява, че едно обстоятелство е съществено, когато променя условията, уреждащи предходния акт. В случая обаче жалбоподателката не можела да се позовава на съществено обстоятелство, тъй като и двете решения, посочени в точка 38 по-горе, имали един и същ предмет, прилагали едни и същи правила, отнасяли се до едно и също лице и определяли един и същ максимален размер на възстановяване. Единствената разлика между тези две решения била свързана с периода на прилагане на предоставеното от тях разрешение. Тази разлика обаче не оказвала никакво влияние върху потвърдителния характер на решението от 17 януари 2019 г.

40      Освен това Комисията посочва, че жалбоподателката само поискала продължаване на предоставеното по-рано предварително разрешение.

41      Жалбоподателката поддържа, че жалбата ѝ е допустима и че твърдението на Комисията, че решението от 17 януари 2019 г. само потвърждавало решението от 5 октомври 2015 г., било погрешно. По-специално според жалбоподателката, тъй като решението от 5 октомври 2015 г. е валидно само до 28 февруари 2019 г., отпадането на действието му налагало да се приеме ново решение за следващия период.

42      Жалбоподателката добавя, че решението от 17 януари 2019 г. не било просто продължаване на предварително предоставено разрешение, а представлявало същинско решение, тъй като предоставянето на предварително разрешение не било обусловено от предходните решения за разрешение.

43      В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че даден акт се счита за чисто потвърдителен по отношение на предходен акт, ако въпросният акт не съдържа нов елемент в сравнение с предходния акт и не е предшестван от преразглеждане на положението на адресата на последния акт (решение от 13 ноември 2014 г., Испания/Комисия, T‑481/11, EU:T:2014:945, т. 28, вж. също решение от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия, T‑353/14 и T‑17/15, EU:T:2016:495, т. 63 и цитираната съдебна практика).

44      Очевидно въпросът за съществуването на потвърдителен акт дори не се поставя в случаи, в които съдържанието на последващия акт е различно от това на предходния (решение от 13 ноември 20014 г., Испания/Комисия, T‑481/11, EU:T:2014:945, т. 30).

45      Разглежданият случай е именно такъв. Всъщност решението от 17 януари 2019 г. няма същия предмет като това от 5 октомври 2015 г.: докато с последното решение на жалбоподателката се разрешава наемането на апарат CPAP за периода от 1 март 2014 г. до 28 февруари 2019 г. (вж. т. 17 по-горе), с решението от 17 януари 2019 г. ѝ се разрешава наемането на такъв апарат за периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари 2024 г. (вж. т. 19 по-горе).

46      Тъй като действието на решението от 5 октомври 2015 г. е ограничено във времето, при неприемане на ново решение жалбоподателката не би могла да се ползва от възстановяване на разноските за наем на апарат CPAP, които би направила, считано от 1 март 2019 г. Решението от 17 януари 2019 г. има за последица именно, като разрешава на жалбоподателката такова наемане, да ѝ даде възможност да се ползва от възстановяване на тези разноски.

47      Следователно решението от 17 януари 2019 г. е ново решение, което при това положение не може да се разглежда като чисто потвърдително по отношение на решението от 5 октомври 2015 г.

48      Следва да се добави, че обстоятелството, че с решението от 17 януари 2019 г. се прилага същият максимален размер на възстановяване като решението от 5 октомври 2015 г., не може да има за последица да го превръща в чисто потвърдително по отношение на последното решение. Всъщност времевият обхват на решението от 5 октомври 2015 г., който е ограничен, що се отнася до предоставеното с него разрешение (вж. т. 46 по-горе), по необходимост е ограничен и относно определения в него максимален размер на възстановяване, тъй като този максимален размер има акцесорен характер по отношение на разрешението за наемането, за което се прилага.

49      Освен това е без значение обстоятелството, от една страна, че във формуляра за предварително разрешение се прави разграничение между заявленията за „разрешение“ и заявленията за „продължаване на разрешението“, и от друга страна, че жалбоподателката е сметнала, че заявлението ѝ попада в последната категория, тъй като същността на оспорвания акт позволява да се прецени дали става въпрос за увреждащ акт, а не за наименованието, което му дава администрацията (вж. вж. в този смисъл определение от 15 януари 2009 г., Braun-Neumann/Парламент, T‑306/08 P, EU:T:2009:6, т. 32) или неговият адресат.

50      Следователно първото възражение за липса на процесуална предпоставка, изтъкнато от Комисията, трябва да се отхвърли.

 По второто възражение за липса на процесуална предпоставка, изведено от предполагаемата липса на правен интерес на жалбоподателката

51      Комисията отбелязва, че жалбоподателката не посочва никакви цифрови данни относно стойността на наема на апарата CPAP, чието възстановяване иска. Поради това тя счита, че не е в състояние да прецени правния интерес на жалбоподателката.

52      Съгласно постоянната съдебна практика допустимостта на жалба зависи от условието жалбоподателят да има интерес от отмяната на обжалвания акт. Такъв интерес предполага, че отмяната на този акт може сама по себе си да породи правни последици и че жалбата може по този начин чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (решения от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 55 и от 24 септември 2019 г., VF/ЕЦБ, T‑39/18, непубликувано, EU:T:2019:683, т. 139).

53      Нещо повече, когато дадено решение не удовлетворява изцяло молителя, на него трябва да му се признае правен интерес, за да може съдът на Съюза да провери законосъобразността на това решение (вж. в този смисъл решение от 11 март 2009 г., TF1/Комисия, T‑354/05, EU:T:2009:66, т. 85 и 86).

54      В случая с решението от 17 януари 2019 г., прието в отговор на заявлението за предварително разрешение от 20 декември 2018 г. (вж. т. 18 по-горе), здравноосигурителната служба е наложила на жалбоподателката максимален размер на възстановяване на разноските за наем на апарат CPAP, които тя би направила.

55      Очевидно е, че премахването на такъв максимален размер на възстановяване, което би могло да произтече от евентуалната отмяна на решението от 17 януари 2019 г. и на решението от 13 август 2019 г., би донесло полза за жалбоподателката.

56      Освен това, противно на поддържаното от Комисията, жалбоподателката не следва да представя цифрови данни, позволяващи да се оцени тази полза, след като такава оценка евентуално е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на жалбата (вж. в този смисъл решение от 11 март 2009 г., TF1/Комисия, T‑354/05, EU:T:2009:66, т. 86).

57      Ето защо второто възражение за липса на процесуална предпоставка, изтъкнато от Комисията, следва да се отхвърли.

 По същество

58      В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателката изтъква едно-единствено основание, а именно че нито една от приложимите разпоредби не предвижда максимален размер на възстановяване на разноските за наем на апарат CPAP. Тъй като с решението от 17 януари 2019 г. се прилага такъв максимален размер на възстановяване, според нея то нарушава посочените разпоредби, поради което е незаконосъобразно.

59      Освен това жалбоподателката посочва, че Комисията не е представила обективно обстоятелство, от което да може да се установи, че прилаганата във Франция цена за наемането на апарат CPAP е прекомерно висока.

60      Жалбоподателката подчертава също, че Комисията не доказва, че закупуването на апарат CPAP е наложително в случай на дългосрочно използване.

61      Жалбоподателката посочва и предимствата при наемането на апарат CPAP в сравнение със закупуването на такъв апарат.

62      Накрая, жалбоподателката оспорва наличието на дискриминация между осигурените лица, които наемат апарат CPAP, и тези, които закупуват такъв.

63      Комисията оспорва доводите на жалбоподателката.

64      Най-напред следва да се припомни, че в случая, като е приела решението от 17 януари 2019 г., здравноосигурителната служба е приложила максимален размер на възстановяване (вж. т. 19 по-горе). Впрочем Комисията е потвърдила това в отговора си на разпореденото от Общия съд процесуално-организационно действие (вж. т. 26 по-горе), като е уточнила, че ограничаването до 3100 EUR на поисканото от жалбоподателката възстановяване не се основава на член 20, параграф 2 от Общите правила, който според Комисията не е приложим в настоящия случай.

65      По-нататък следва да се подчертае, че член 20 от Общите правила, който препраща към целта за запазване на финансовото равновесие на ОЗОС, предвижда в параграф 1 въвеждането с ОРИ на максимален размер на възстановяване на разноските за някои услуги. В параграф 2 се предвижда също, че когато не е въведен максимален размер на възстановяване, здравноосигурителната служба може да не възстанови частта от разноските, които се считат за прекомерни в сравнение с нормалните цени в държавата, в която са направени разноските.

66      Следователно възможността за ОРИ да не въвежда максимален размер на възстановяване е изрично предвидена в Общите правила. В тази хипотеза дори е предвидена специална процедура за запазване на финансовото равновесие на ОЗОС.

67      В ОРИ се уточнява приложимата процедура, когато не е въведен максимален размер на възстановяване. Така в частта „Общи определения“ на ОРИ се посочва, че частта от разноските, които се считат за прекомерни, се определя отделно за всеки конкретен случай от здравноосигурителната служба след становище на лекаря консултант, който се произнася по точното естество на медицинската услуга, за да даде възможност на здравноосигурителната служба да сравни прилаганите тарифи (вж. т. 5 по-горе).

68      Ето защо от структурата на релевантните разпоредби на Общите правила и на ОРИ, изложена в точки 65—67 по-горе, следва, че ако възнамерява да въведе максимален размер на възстановяване на разноските за дадена услуга, Комисията, която е компетентна да приеме ОРИ, следва изрично да посочи този максимален размер в разпоредбите им.

69      Следователно, противно на поддържаното от Комисията, в хипотезата, в която в ОРИ не е посочен изрично максимален размер на възстановяване на разноските за дадена услуга, посочените ОРИ не могат да се тълкуват като въвеждащи имплицитно такъв максимален размер. В такъв случай финансовото равновесие на ОЗОС се осигурява посредством специалната процедура, посочена в точка 66 по-горе.

70      Следва обаче да се приеме за установено, както е видно от възпроизведената в точка 7 по-горе таблица, че в ОРИ не е предвиден максимален размер на възстановяване на разноските за наем на апарат CPAP.

71      Всъщност една от колоните в тази таблица е посветена конкретно на максималната сума, към която се прилага процентът на възстановяване, и в редовете относно наемането на апарат CPAP изобщо не е посочена сума нито за срок под три месеца, нито за такъв над три месеца.

72      Така разглеждането на текста на приложимите разпоредби, който е съвсем недвусмислен, позволява да се направи изводът, че не е налице максимален размер на възстановяване, що се отнася до наемането на апарат CPAP.

73      Впрочем управителният комитет отбелязва в становището си от 12 юли 2018 г. (вж. т. 23 по-горе), че ОРИ предвиждат такъв максимален размер само за закупуването на CPAP.

74      Освен това във възпроизведената в точка 7 по-горе таблица е посочен максимален размер на възстановяване на разноските за наем на инвалидни колички, като този максимален размер се прилага за определен срок на наем, който също е упоменат в тази таблица. Обстоятелството, че в една и съща таблица е посочен максимален размер на възстановяване на разноските за наем на едни медицински материали, докато такъв максимален размер не се съдържа за други материали, потвърждава, че изобщо не е въведен, дори имплицитно, максимален размер на възстановяване на разноските за наем на последните.

75      Останалите доводи на Комисията не могат да поставят под съмнение извода, изложен в точка 72 по-горе.

76      На първо място, според Комисията ОРИ изхождат от схващането, че при дългосрочното използване на апарат CPAP закупуването на апарата се налага както по медицински, така и по бюджетни причини. Това обяснявало защо не било счетено за необходимо да се въведе в ОРИ максимален размер на възстановяване на разноските за дългогодишно наемане, тъй като такъв случай не би трябвало да възникне.

77      Въпреки това предлаганото от Комисията тълкуване на ОРИ не следва от текста им. Всъщност техните разпоредби само разграничават наемането на апарат CPAP за по-малко от три месеца, за което не е необходимо предварително разрешение, от наемането с по-голяма продължителност, за което такова разрешение е задължително, без изобщо да се упоменава времева граница за последното наемане.

78      Освен това в колоната „Забележки“, посветена на уточненията, необходими за тълкуването на възпроизведената в точка 7 по-горе таблица, не се посочва, че закупуването на апарат CPAP е наложително в хипотезата на дългосрочно използване. Било е възможно впрочем възможността за наемане на апарат CPAP за период, по-дълъг от три месеца, да не бъде спомената в посочената таблица.

79      Накрая, дори да се приеме за установено, обстоятелството, че медицински мотиви могат да наложат закупуването на апарат CPAP вместо наемане в хипотезата на дългосрочно използване, все пак не може да бъде оправдание за липсата на каквото и да било споменаване в това отношение в ОРИ, които следва да могат да бъдат прочетени и разбирани от осигурените лица. Впрочем Комисията не е посочила медицински съображения, въз основа на които да се отдава предпочитание на закупуването на апарат CPAP вместо неговото наемане.

80      На второ място, противно на поддържаното от Комисията, обстоятелството, че наемането на апарат CPAP за повече от три месеца е обусловено, също както закупуването на такъв апарат, от предварително разрешение, не означава, че предвиденият в ОРИ максимален размер на възстановяване на разноските за закупуването на такъв апарат се прилага и по отношение на дългосрочен наем на този апарат.

81      Всъщност, както е видно от редовете от възпроизведената в точка 7 по-горе таблица относно наемането за повече от три месеца на проходилки за възрастни, тоалетни столове с отвор, легла тип болнични, антидекубитални матраци и аерозолни апарати, наличието на предварително разрешение не предполага непременно прилагането на максимален размер на възстановяване.

82      Освен това Комисията не посочва нито една разпоредба, която да прави връзка между задължението да се поиска предварително разрешение и наличието на максимален размер на възстановяване.

83      На трето място, що се отнася до довода на Комисията, че за да съответстват на принципа на равно третиране на осигурените лица, ОРИ трябва да се тълкуват в смисъл, че въвеждат максимален размер на възстановяване на разноските за дългосрочен наем на апарати CPAP, следва да се отбележи, че дори да се приеме за установена, необоснованата разлика в третирането между осигурените лица, които закупуват апарат за CPAP, и тези, които наемат дългосрочно същия апарат, не би могла да доведе за целите на спазването на принципа на равно третиране до тълкуване на ОРИ, което да бъде в противоречие с текста и със структурата на релевантните разпоредби на Общите правила и на ОРИ (вж. в този смисъл определение от 17 юли 2015 г., EEB/Комисия, T‑685/14, непубликувано, EU:T:2015:560, т. 31 и цитираната съдебна практика). Същото се отнася и за наличието на риск от заобикаляне на предвидения максимален размер на възстановяване на разноските за закупуването на апарат CPAP или на риск от нарушаване на финансовото равновесие на ОЗОС. Впрочем, както следва по-специално от член 20, параграф 2 от Общите правила, те предвиждат механизми, позволяващи да се избегне поемането на някои прекомерни разноски от ОЗОС.

84      Във всички случаи наличието на разлика между размера на разноските за наем на апарати CPAP, и на разноските за закупуването на такива апарати, която да е достатъчно систематична и съществена, за да представлява дискриминация, не е подкрепено с никакви доказателства. Наличието на практика на заобикаляне на максималния размер на възстановяване, приложим за закупуването на апарат CPAP, също не е подкрепено с доказателства. Накрая, не е доказано наличието на риск от нарушаване на финансовото равновесие на ОЗОС, дължащо се на липсата на максимален размер на възстановяване на разноските за наем на апаратите CPAP.

85      Така, дори да се приеме, че е възможно конструктивно тълкуване на ОРИ, въпреки че, както правилно посочва Комисията, съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите от правото на Съюза, предоставящи право на финансови помощи, трябва да се тълкуват стриктно (вж. решение от 18 септември 2003 г., Lebedef и др./Комисия, T‑221/02, EU:T:2003:239, т. 38 и цитираната съдебна практика), нито един от изложените от нея мотиви не може да обоснове подобно тълкуване (вж. т. 84 по-горе).

86      На четвърто място, Комисията оспорва различни доводи, изтъкнати според нея от жалбоподателката. Така тя посочва, че не отказва да поеме наема на апарат CPAP. Тя поддържа, че повдигнатото от жалбоподателката оплакване за липсата на мотиви е недопустимо. Тя припомня, че ОЗОС представлява самостоятелна система и че здравноосигурителната служба е длъжна да прилага Общите правила и ОРИ. Тя отбелязва, че жалбоподателката не посочва никакви цифрови данни относно стойността на наема на апарат CPAP. Тя оспорва наличието на дискриминация между осигурените лица в зависимост от местопребиваването им. Тя посочва, че здравноосигурителната служба, приканила жалбоподателката да изпрати медицинско свидетелство, удостоверяващо невъзможността за закупуване на апарат CPAP, е показала готовност да получи допълнителни сведения, които жалбоподателката не е предоставила. Накрая тя подчертава, че жалбоподателката не е представила в жалбата си довод относно факта, че системата за поемане на разноските за апаратите CPAP във Франция би благоприятствала наемането им, и добавя, че във всички случаи подобно твърдение не е доказано.

87      Достатъчно е да се отбележи, че така критикуваните от Комисията доводи на жалбоподателката нямат връзка с въпроса за наличието в ОРИ на максимален размер на възстановяване на разноските. Следователно, дори да се приеме, че са основателни, тези доводи са без значение за извода, посочен в точка 72 по-горе.

88      С оглед на съображенията, изложени в точки 64—87 по-горе, следва да се направи изводът, че като е определила максимален размер на възстановяване на разноските в отговора си на подаденото от жалбоподателката заявление за предварително разрешение, здравноосигурителната служба е нарушила ОРИ.

89      Тъй като обаче са в служба на правов Съюз, институциите, независимо от естеството им, не могат да се освободят от приложимите към тях правила (решение от 10 април 2019 г., Gamaa Islamya Egypte/Съвет, T‑643/16, EU:T:2019:238, т. 228).

90      От всичко изложено по-горе следва, че изтъкнатото от жалбоподателката основание трябва да се приеме и съответно трябва да се отмени решението от 17 януари 2019 г., както и решението от 13 август 2019 г.

 По съдебните разноски

91      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото, следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателката.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши:

1)      Отменя решението на Европейската комисия от 17 януари 2019 г. за определяне на максимален размер на възстановяване от 3100 EUR на разноските за наем на медицински апарат в периода от 1 март 2012 г. до 29 февруари 2024 г. и решението на Комисията от 13 август 2019 г., с което се отхвърля подадената срещу това решение жалба по административен ред.

2)      Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

Gervasoni

Madise

Nihoul

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 декември 2020 година.

Подписи


*      Език на производството: френски.